Page 25 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

изменили приложението на закона за стойността към различните на-

ционални работни дни. По-интензивният работен ден на една нация

се изразява в по-голям паричен израз отколкото по-малко интензив-
ният работен ден на друга.*12

[*12 „При равни други условия английският фабрикант за определено време

може да извлече значително по-голямо количество труд отколкото чуждест-
ранният фабрикант — толкова, че да балансира разликата на работните дни

между 60 часа седмично тук и 72 или 80 часа - другаде.” („Reports of Insp. of

Fact, for 31st Oct. 1855”, стр. 65) Едно по-голямо законно скъсяване на работ-
ния ден в континенталните фабрики би било най-безпогрешното средство за

намаляване на това различие между континенталния и английския работен

час.]

f005
(горе)

III. Производителна сила и интензивност на труда.

Постоянен и променлив работен ден

Работният ден може да вариира в две посоки. Той може да бъде скъ-
сяван или удължаван.

1. Скъсяването на работния ден при дадените условия, т.е. при не-

изменна производителна сила и интензивност на труда, оставя неп-

роменена стойността на работната сила, а значи и необходимото ра-

ботно време. То скъсява принадения труд и принадената стойност.

Заедно с абсолютната величина на последната спада и нейната от-

носителна величина, т.е. нейната величина по отношение на неиз-

менната стойностна величина на работната сила. Капиталистът може

да се обезщети само като смъкне нейната цена под нейната стой-
ност.

Всички традиционни фрази против скъсяване на работния ден пред-

постанят, че това явление се извършва при предпоставените тук обс-

тоятелства, докато в действителност, наопаки, промяната в произво-

дителността и интензивността на труда или предшества скъсяването

25