Page 22 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

постоянно да спада едновременно с постоянното нарастване на ма-

сата на средствата за живот на работника. Но относително, т.е. в

сравнение с принадената стойност, стойността на работната сила би
спадала постоянно и значи би се увеличавала пропастта между жиз-

нените равнища на работника и капиталиста.*11

[*11 „Когато се извършва изменение в производителността на индустрията,

така че с дадено количество труд и капитал се произвежда повече или по-
малко, тогава делът на работната заплата може чувствително да се измени,

докато количеството, в което е изразен този дял, си остава същото, или ко-
личеството може да се измени, докато делът остава неизменен.” („Outlines of

Political Economy”, стр. 67)]

Рикардо пръв строго формулира трите гореприведени закона. Недос-

татъците на неговото изложение са: 1) че той разглежда особените

условия, в пределите на които важат тези закони, като разбиращи се

от само себе си общи и изключителни условия на капиталистическото

производство. За него не съществуват промени нито в дължината на

работния ден, нито в интензивността на труда, така че за него произ-

водителността на труда от само себе си остава единствен променлив

фактор; и 2) — и това в много по-голяма степен прави фалшив него-
вия анализ — той, също както и другите икономисти, никога не е изс-

ледвал принадената стойност като такава, т.е. независимо от нейни-

те особени форми, като печалба, поземлена рента и т.н. Затова той

непосредствено смесва законите за нормата на принадената стой-

ност със законите за нормата на печалба. Както вече казахме, норма-

та на печалба е отношение на принадената стойност към целия аван-

сиран капитал, докато нормата на принадената стойност е отноше-
ние на принадената стойност само към променливата част на този

капитал. Да приемем, че един капитал от 500 ф.ст. (К) се поделя на

суров материал, средства на труда и т.н. общо за 400 ф.ст. (с) и на

100 ф.ст. работна заплата (v); освен това нека принадената стой-

ност е = 100 ф.ст. (m). Тогава нормата на принадената стойност

22