Page 278 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 278

g238
      [*238 „Индустриален” тук в противоположност на „земеделски”. В „катего-

      ричен смисъл арендаторът е също такъв индустриален капиталист, какъвто е

      и фабрикантът.]
      g239

      [*239 „The Natural and Artificial Rights of Property Contrasted”, Лондон, 1832

      г., стр. 98, 99. Авторът на това анонимно съчинение е Th. Hodgskin.]
      g240

      [*240 Дори в 1794 г. дребните производители на платове в Лийдс пратили

      депутация до парламента, за да молят да се издаде закон, забраняващ на
      търговци да стават фабриканти. (Dr. Aikin, Description etc.)]
      g241
      [*241  Уйлям  Хюит,  Colonization  and  Christianity.  A  Popular  History  of  the

      Treatment of the Natives by the Europeans in all their Colonies, Лондон, 1838 г.,

      стр.  9.  За  третирането  на  робите  има  добра  компилация  от  Чаррлз Конт,
      Traite  de  la  Legislation,  3  изд.,  Брюксел,  1837  г.  Човек  трябва  подробно  да

      проучи този въпрос, за да се види какво прави буржоата от себе си и от ра-
      ботника там, където той може без стеснение да преобразува света по свой

      образ и подобие.]
      g242

      [*242  Thomas  Stamford  Raffles,  Late  Lieut.  Governor  of  Java:  Java  and  its

      dependencies, Лондон, 1817 г.]
      g243a

      [*243а Уйлям Кобет отбелязва, че в Англия всички обществени учрежде-

      ния се наричат „кралски”, но затова пък имало „национален” дълг.]
      g245

      [*245 Eden, The State of the Poor, том II, гл. I, стр. 421 (420, 422)]
      g248
      [*248  Изразът  „работещи  бедни” се  среща  в  английските  закони  от  мо-

      мент, когато класата на наемните работници става значителна. Тези „рабо-

      тещи бедни” са противоположност, от една страна, на „неработещи бедни”,
      просяци и т.н., от друга страна, на онези работници, които още не са оскуба-

      ни кокошки, а собственици на своите средства на труда. От законите изразът
      „работещи бедни” е минал в политическата икономия, като почнем от Кълпе-

      пър, Й. Чайлд и т.н. до A. Смит и Идън. От това се съди за добросъвест-
      ността  на  „отвратителния  политически  лицемер” Едмънд  Бърк,  когато

      той обявява израза „работещи бедни” за „отвратително политическо ли-

      цемерие”.  Този  сикофант,  платен  от  английската  олигархия,  играл  роля на
      романтик спрямо френската революция — също както в началото на амери-


                                                           278
   273   274   275   276   277   278   279   280   281