Page 275 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

казва А. Смит. „Духът на закона е собствеността” — казва Ленге.]
g223

[*223 „Sophisms of Free Trade. By J. Byles”, Лондон, 1850 г., стр. 235. Той

ехидно добавя: „Ние винаги сме били под ръка, за да се намесим в полза на
господарите. Не може ли да се направи нещо за работниците?”]
g225
[*225 Член I на този закон гласи: „Тъй като една от основите на френската

конституция е премахването на всички видове сдружения на граждани от ед-

но и също съсловие или професия, забранява се тяхното възстановяване
под какъвто и да е предлог или в каквато и да било форма.” Член IV заявява,

че ако граждани, които принадлежат към една и съща професия, професия
или занаят, се сговорят помежду си и образуват съглашение с цел съвместен

отказ от услугите на своята професия или труд или пък да ги оказват само

срещу определена цена, такива сговори и съглашения… трябва да бъдат
обявени за противоконституционни и за атентати против свободата и човеш-

ките права и т.н.”, значи за престъпления против държавата — също както е и
в старите работнически статути. („Revolutions de Paris”, Париж, 1791 г., том

VIII, стр. 523)]
g228

[*228 За влиянието на обезценяването на парите в XVI век върху различ-

ни обществени класи виж „А Compendious or Brief Examination of Certain
Ordinary Complaints of Diverse of our Countrymen in these our Days. By W. S.

Gentleman”, Лондон, 1581 г. На диалогичната форма на това съчинение се

дължи, че дълго време са го приписвали на Шекспир и дори в 1751 г. го пре-
издали под негово име. Неговият автор е Уйлям Стафорд. На едно място ри-

царят Кнайт размишлява както следва. Рицарят: „Вие, съседе земеделецо,
вие господин бакалино и вие майстор бакърджийо, както и другите занаятчии,

вие вече много добре знаете своя интерес. Колкото и да поскъпнат в сравне-

ние с преди всички предмети, с толкова и вие дигате цените на своите стоки
и видове труд, които продавате. А ние няма какво да продаваме, та да можем

да му дигнем цената, за да я уравновесим с това, което пък ние трябва да ку-
пуваме.” На друго място Рицарят пита Доктора: „Кажете, моля ви се, за какви

групи от хора говорите? И преди всичко кои според вас няма да имат загуба
от това?” — Докторът: „Аз имам предвид всички ония, които живеят от купу-

ване и продаване, защото колкото и скъпо да купуват, тъй скъпо го и прода-

ват.” — Рицарят: „Коя е следващата група, която, както казвате, ще спечели
от това?” — Докторът: „Ами — всички ония, които плащат за преработваните

(т.е. обработваните) от самите тях арендни земи или ферми — по старата

275