Page 276 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

рента, тъй като там където плащат по старата цена, те продават по новата —
а това значи, че плащат за своята земя много евтино, а скъпо продават оно-

ва, което расте на нея…” — Рицарят: „А коя група, както казвате, при това

щяла да има по-голяма загуба, отколкото е печалбата ѝ?” — Докторът:
„Всички аристократи, всички благородници” и всички други, които живеят с

дадена рента или със стипендия, или не обработват сами земята си, или не
се занимават с купуване и продаване.”]
g229
[*229 Във Франция управителят и събирач на тегобите в полза на феодал-

ния господар през ранното средновековие, скоро става човек на сделките -

бизнесмен, който чрез изнудвания, измамничества и пр. мошенически се из-
дига до капиталист. Те понякога сами са благородници. Например: „Тази

сметка представя г. Жак де Торес, рицар-кастелан в Безансон, на господина,
който в Дижон води сметки за господин херцога и графа Бургундски — за

рентите, които принадлежат на казаното рицарско владение от 25 ден на де-

кември 1359 г. до 28 ден на декември 1360 г.” (Алексис Монтей, Traite des
Materiaux manuscrits etc., том I, стр. 234 сл.) Още тук проличава, че във всич-

ки сфери на обществения живот лъвският дял се пада на посредника. Така
напр. в областта на икономиката финансистите, борсаджиите, търговците,

дребните търговци обират каймака от всички сделки; в областта на гражданс-
кото право адвокатът оскубва страните; в политиката депутатът има по-

голямо значение отколкото избирателите, министърът — по-голямо отколко-

то суверенът; в Религията „посредникът” изтиква бога на заден план, а пък
поповете избутват „посредника” назад, защото те са неизбежни посредници

между добрия пастир и неговите овце. И във Франция, както в Англия, голе-

мите феодални територии били поделени на безкрайно много дребни сто-
панства, но при условия, много по-неблагоприятни за селското население.

През XIV век възникнали арендни ферми. Броят им постоянно растял и над-
минал 100 000. Те плащали в пари или в натура поземлена рента, която се

движела от до част от продукта. Тези ферми били ленове, подленове и
т.н. според стойността и големината на площта, като някои имали само по

няколко арпана. Всички те имали в някаква степен съдебна власт над жите-

лите в четири степени. Човек може да си представи как са потискали селско-
то население всички тези дребни тирани. Монти казва, че по онова време във

Франция имало 160 000 съдилища, докато сега са достатъчни 4 000 трибуна-
ла (включително и мировите съдилища).]

276