Page 121 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 1)
P. 121
ново да започне с фазата С'—П'. И двете форми на обръщение ос-
тават незавършени, защото те не завършват с П', с превърнатата
отново в нараснала капиталова стойност. Следователно и двете фа-
зи трябва да бъдат продължени и поради това съдържат в себе си
възпроизводството. Цялото обръщение във форма III е С'....С'.
Третата форма се отличава от двете първи по това, че само в това
обръщение като изходен пункт на процеса на нарастване на стой-
ността се явява нарасналата капиталова стойност, а не първоначал-
ната капиталова стойност, тепърва подлежаща на нарастване. Изхо-
ден пункт тук е С' като капиталистическо отношение и като такова то
действа определящо върху цялото обръщение, защото още в първа-
та си фаза включва както обръщението на капиталовата стойност, та-
ка и обръщението на принадената стойност; при това принадената
стойност, макар и не във всеки отделен оборот, но, средно взето,
трябва отчасти да се изразходва като доход, да преминава обръще-
нието с—п—с, отчасти пък да функционира като елемент на натруп-
ване на капитал.
Във формата С'....С' потреблението на целия стоков продукт се
изисква като условие за нормалния ход на обръщението на самия ка-
питал. Индивидуалното потребление на работника и индивидуалното
потребление на онази част от принадения продукт, която не отива за
натрупване, обхваща цялото индивидуално потребление. Следова-
телно потреблението в неговата цялост — като индивидуално и като
производствено потребление — влиза в оборота на С' като негово
условие. Производственото потребление (където по същество се
включва и индивидуалното потребление на работника, тъй като ра-
ботната сила в известни граници е постоянен продукт на индивиду-
алното потребление на работника) се извършва непосредствено от
всеки индивидуален капитал. А индивидуалното потребление — с из-
ключение на онова, което е необходимо за съществуването на инди-
видуалния капиталист, се разглежда изключително като обществен
акт, а съвсем не като акт на индивидуалния капиталист.
121