Page 157 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

броят на оборотите на целия обществен капитал е равен на сумата

на капитала, който е извършил обръщение в различните производст-

вени сфери, разделена на сумата на капитала, авансиран в тези про-
изводствени сфери.

По-нататък трябва да се отбележи, че тъй както тук в едно и също

частно предприятие капиталите I и II, точно взето, не съвпадат по го-

дините на своя оборот (тъй като оборотният цикъл на капитал II за-

почва 4½ седмици по-късно от този на капитал I, годината на капитал
I завършва 4½ седмици по-рано от тази на капитал II), така и различ-

ните индивидуални капитали в една и съща производствена сфера

започват своите операции в съвсем различни откъси от време и по-

ради това завършват годишния си оборот в различно време на годи-

ната. Достатъчно е да извършим такова изчисление на средната ве-

личина, каквото приложихме по-горе към капитали I и II, за да сведем

годините на оборота на различните самостоятелни части на общест-
вения капитал към една обща оборотна година.

37
(горе)
ІІ. РАБОТЕН ПЕРИОД,

ПО-ГОЛЯМ ОТ ПЕРИОДА НА ОБРЪЩЕНИЕТО

Вместо да се сменят един друг, работни и оборотни периоди на капи-

тал I и II се кръстосват помежду си. Едновременно тук става осво-

бождаване на капитал, каквото в разгледания по-рано случай не ста-

ваше.

Но това никак не изменя обстоятелството, че сега, както и преди, 1)

броят на работните периоди на целия авансиран капитал е равен на

сумата на стойността на годишния продукт на двете авансирани час-

ти на капитала, разделена на целия авансиран капитал, и 2) броят на

оборотите на целия капитал е равен на сумата от двата сбора на из-

вършилия оборот капитал, разделена на сумата на двата авансирани

157