Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

тичащи от процеса на обръщение; и наистина, това явление се е тъл-

кувало именно така, и макар не в тази чиста, но в своята по-сложна и

скрита форма (във форма на годишна норма на печалбата) то е пре-
дизвикало в началото на 20-те години пълно разстройство в школата

на Рикардо.

Загадъчното в това явление веднага изчезва, ако ние не само наглед,

но действително поставим капиталите А и В в съвсем еднакви усло-

вия. Условията ще бъдат еднакви само ако променливият капитал В
в целия си обем се изразходва за заплащане на работна сила в съ-

щия интервал време, както капитал А.

5-те хиляди ф.ст. на капитал В ще се изразходват тогава за 5 седми-

ци, разход по 1000 ф.ст. седмично прави годишно 50 000 ф.ст. При-

надената стойност тогава, при нашите предпоставки, също е 50 000

ф.ст. Извършилият оборот капитал = 50 000 ф.ст., разделен на аван-

сирания капитал = 5000 ф.ст., дава броя на оборотите = 10. Нормата
на принадена стойност = 100%, умножена на броя на обо-

ротите = 10, дава годишната норма на принадена стойност

= = 1000%. И така, сега годишните норми на принадена

стойност са еднакви за А и В, именно 1000%, но масите на принаде-

на стойност са: за В — 50 000 ф.ст., за А — 5000 ф.ст.; масите на

произведената принадена стойност се отнасят сега както стойността

на авансираните капитали В и А, именно както 5000:500 = 10:1. Но

затова капитал В в еднакво продължително време е привел в движе-
ние десет пъти повече работна сила от капитал А.

Само капиталът, действително приложен в процеса на труда, създава

принадена стойност и само за него важат всички развити досега за-

кони, отнасящи се до принадената стойност, следователно и законът,

че масата на принадената стойност при дадена норма се определя от

относителната величина на променливия капитал.

Самият трудов процес се измерва чрез времето. При дадена про-

192