Page 193 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

дължителност на работния ден (както тук, където приемаме предпос-

тавката, че всички условия за капиталите А и В са еднакви, за да

представим в ясна светлина разликата в годишната норма на прина-
дената стойност) работната седмица се състои от определен брой

работни дни. Или ние можем да разглеждаме някакъв работен пери-

од, например в дадения случай петседмичен, като един непрекъснат

работен ден, който се състои напр. от 300 часа, ако работният ден —

10 часа, а седмицата — 6 работни дни. Но след това ние трябва да

умножим този брой на броя на работниците, които всекидневно ед-

новременно са заети съвместно в един и същ трудов процес. Ако
броят на работниците примерно е 10, работната седмица ще бъде =

60Х10 = 600 часа, а петседмичният работен период = 600Х5 = 3000

часа. Следователно при еднаква норма на принадена стойност и при

еднаква продължителност на работния ден се прилагат еднакво го-

леми променливи капитали, ако за същия срок се привеждат в дви-

жение еднакви маси работна сила (изчислявани чрез умножаване на

една работна сила с известна цена на броя на тези сили).

Да се върнем сега към нашите първоначални примери. И в двата

случая А и В за всяка седмица от годината се прилагат еднакво го-

леми променливи капитали, по 100 ф.ст. седмично. Поради това при-

ложените, действително функциониращи в трудовия процес промен-

ливи капитали са равни, но авансираните променливи капитали никак

не са равни. В пример А за всеки 5 седмици се авансират по 500

ф.ст., от които седмично се прилагат 100 ф.ст. В пример В за първия
петседмичен период трябва да се авансират 5000 ф.ст., но от тях се

прилагат само по 100 ф.ст. седмично, следователно за 5 седмици

само 500 ф.ст. — от авансирания капитал. Във втория петседми-

чен период трябва да се авансират 4500 ф.ст., но се прилагат само

500 ф.ст. и т.н. Променливият капитал, авансиран за определен пе-

риод време, се превръща в прилаган, т.е. в действително функциони-

ращ и действащ променлив капитал само в степен, в която той дейст-
вително встъпва в запълнените от трудовия процес отрези на този

193