Page 189 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

се дели на стойността на авансирания капитал, а не на стойността на

частта от този капитал, постоянно заета в един работен период (сле-

дователно в нашия случай не на 400, а на 500, не на капитал I, а на
капитал I + капитал II), е абсолютно точно тук, където става дума са-

мо за производство на принадена стойност. По-късно ще видим, че от

друга гледна точка то се оказва не съвсем точно, както изобщо това

средно изчисление не е напълно точно. Т.е. то е достатъчно за прак-

тически цели на капиталиста, но то не изразява точно или съответно

всички реални обстоятелства, при които се извършва обръщението.

Досега ние никак не вземахме под внимание една част от стойността

на стоковия капитал, именно съдържащата се в него принадена

стойност, която е произведена и въплътена в продукта през време

на производствения процес. Върху нея трябва да насочим сега свое-

то внимание.

Ако приемем, че седмично изразходваният променлив капитал от 100

ф.ст. произвежда принадена стойност от 100% = 100 ф.ст., то про-

менливият капитал от 500 ф.ст., изразходван за петседмичния оборо-

тен период, ще произведе принадена стойност от 500 ф.ст., т.е. поло-

вината от работния ден се състои от принаден труд.

Но ако 500 ф.ст. променлив капитал произвеждат 500 ф.ст. принаде-
на стойност, 5000 ф.ст. произвеждат 10Х500 = 5000 ф.ст. Обаче

авансираният променлив капитал = 500 ф.ст. Отношението на цялата

маса принадена стойност, произведена през годината, към сумата от

стойността на авансирания променлив капитал ние наричаме годиш-

на норма (%) на принадената стойност. Следователно в настоящия

случай тя съставлява = 1000%. Ако анализираме тази норма

по-отблизо, ще се окаже, че тя е равна на нормата на принадената

стойност, която авансираният променлив капитал произвежда в един

оборотен период, умножена на броя на оборотите на променливия
капитал (съвпадащи с броя на оборотите на целия оборотен капи-

189