Page 201 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

рота = 1 година = 50 седмици. Отношението на авансирания капитал

към седмично прилагания е следователно 50:1. Ако за В това отно-

шение беше същото както за А, то В би трябвало седмично да влага
1000 ф.ст. вместо 100.

2) От това следва, че В трябва да приложи десет пъти по-голям капи-

тал (5000 ф.ст.), отколкото А, за да приведе в движение също такава

маса променлив капитал, следователно, при дадена норма на прина-

дена стойност, също такава маса труд (заплатен и незаплатен), и за
да произведе по този начин за година също такава маса принадена

стойност. Действителната норма на принадена стойност не изразява

нищо друго освен отношението на произведената в определен интер-

вал време принадена стойност към приложения в същия интервал

променлив капитал; с други думи, тя изразява онази маса незаплатен

труд, която е приведена в движение от променливия капитал, наме-

рил приложение в този интервал време. Тя няма абсолютно никакво

отношение към онази част от променливия капитал, която е аванси-

рана за време, през което не е намерила приложение; поради това тя
също така никак не е свързана с отношението между частта от капи-

тала, авансирана за определен интервал от време, и онази част от

капитала, която е намерила приложение през този интервал — отно-

шение, видоизменящо се и различно за различни капитали вследст-

вие на влиянието на периода на оборота.

От гореизложеното, напротив, следва, че годишната норма на прина-

дена стойност само в един единствен случай съвпада с действител-

ната норма на принадена стойност, изразяваща степента на експлоа-

тация на труда: именно, когато авансираният капитал прави само

един оборот в годината и поради това авансираният капитал е равен

на капитала, който е извършил годишен оборот, т.е. отношението на

масата принадена стойност, произведена през годината, към капита-
ла, приложен за нейното производство за година, съвпада и е тъж-

дествено с отношението на масата на принадената стойност, произ-

201