Page 204 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

авансирания променлив капитал (за разлика от променливия капи-

тал, който е извършил оборот, през годината), не е само субектив-

но, а самото действително движение на капитала предизвиква това
противопоставяне. В края на годината у притежателя на капитал А се

е върнал авансираният от него променлив капитал, равен на 500

ф.ст., и освен това 5000 ф.ст. принадена стойност.

Величината на авансирания от него капитал се изразява не от капи-

таловата маса, която той е прилагал за година, а от онази, която пе-
риодично се връща у него. За разглеждания въпрос няма никакво

значение дали капиталът в края на годината съществува отчасти във

вид на производствен запас, отчасти във вид на стоков или паричен

капитал и в каква пропорция се дели той на тези различни дялове. У

притежателя на капитал В са се върнали 5000 ф.ст., авансираният от

него капитал, и освен това още 5000 ф.ст. принадена стойност. За

притежателя на капитал C (последния разгледан от нас капитал от

5500 ф.ст.) е произведена за година 5000 ф.ст. принадена стойност

(при разход 5000 ф.ст. и норма на принадена стойност 100%), но
авансираният от него капитал, както и произведената принадена

стойност, още не са се върнали у него.

M' = m'n изразява, че нормата на принадена стойност, която важи

за приложения в един оборотен период променлив капитал:

трябва да бъде умножена на броя на оборотните периоди, или на

броя на периодите на възпроизводство на авансирания променлив
капитал, на броя на периодите, в които той възобновява своето об-

ръщение.

В книга I на „Капиталът“, глава IV („Превръщане на парите в капитал“)

и след това в глава XXI („Просто възпроизводство“) ние вече видях-

ме, че капиталовата стойност изобщо се авансира, а не се изразход-

204