Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

само доколкото всичко това действително е резултат на самия възп-

роизводствен процес, следователно доколкото например капиталис-

тите от IIb не получават паричен капитал за v посредством кредит от
другаде. Напротив, количествено обмените на различните части от

годишния продукт могат да се извършват с такава пропорционалност,

както е представено по-горе, само доколкото мащабът и стойностните

отношения на производството остават неизменни и доколкото тези

строго определени отношения не се изменят под влияние на външна-

та търговия.

Ако в духа на А. Смит се кажеше, че I (v+m) се разделят на II , a II се
с
с
разделя на I (v+m) или както той още по-често и още по-нелепо казва,

I (v+m) образуват съставни части на цената {(съответно на стойността

той казва value in exchange (разменна стойност. ред.)} на II , a II обра-
с
с
зува цялата съставна част на стойността на I (v+m) , то също така би

могло и би трябвало да се каже, че (IIb) се разделя на (IIa) или
m
v
(IIa) на (IIb) , или (IIb) образува съставна част от принадената стой-
v
v
m
ност на IIa, и vice versa (обратно) принадената стойност така би се
разлагала на заплата, съответно на променлив капитал, а променли-

вият капитал би образувал „съставна част“ на принадената стойност.

Тази нелепост действително се среща при А. Смит, тъй като работна-

та заплата той определя от стойността на необходимите средства за

живот, а тези стокови стойности се определят пак от стойността на

съдържащите се в тях работна заплата (променлив капитал) и прина-

дена стойност. Неговото внимание е толкова погълнато от частите,
на които на капиталистическа база се разпада новосъздадената за

един работен ден стойност (именно на v+m), че той съвсем забравя

факта, че при простата стокова размяна е съвсем безразлично дали

съществуващите в различни натурални форми еквиваленти се състо-

ят от заплатен или от незаплатен труд, защото и в двата случая те

струват еднакво количество труд, изразходван за тяхното производс-

тво; и че също така е безразлично дали стоката на А е средство за
производство, а стоката на В — средство за потребление, дали една-

84