Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 85

та стока ще трябва да функционира след продажбата като съставна

      част  на  капитал,  а  другата,  напротив,  ще  влезе  във

      „фонд потребление“ и secundum Adam (според възгледа на Адам) ще
      бъде потребена като доход. Употребата, която дава на своята стока

      индивидуалният купувач, става не при размяна, не в сферата на об-

      ръщение, и не засяга стойността на стоката. Това никак не се изменя

      от факта, че при анализа на обръщението на целия годишен продукт

      на обществото трябва да се вземе под внимание определеният ха-

      рактер  на  употребата,  моментът  на  потреблението  на  различните

      съставни части на този продукт.


      При разгледаната по-горе обмяна на (IIb)v срещу равна по стойност

      част от (IIa)  и при по-нататъшни обмени между (IIa)  и (IIb)  съвсем
                        m
                                                                                        m
                                                                                                    m
      не  се  предпоставя,  че  капиталистите  —  били  те  отделните  капита-
      листи  от  IIa  и  IIb  или  съответните  групи  капиталисти  —  в  еднаква

      пропорция  делят  своята  принадена  стойност  между  необходими

      предмети за потребление и предмети за разкош. Един може повече

      да изразходва за единия вид потребление, другият — за другия вид.

      Оставайки  на  почвата  на  простото  възпроизводство,  ние  приемаме

      само, че стойностна сума, равна на цялата принадена стойност, се
      реализира във „фонд потребление“. Следователно границите са да-

      дени. В пределите на всяко подразделение един може да харчи по-

      вече за a, друг — за b; но тук е възможна взаимна компенсация, така

      че категориите капиталисти от a и b, взети всяка като цяло, да вземат

      в еднаква пропорция участие в a и b. Но стойностните отношения —

      пропорционалният дял в общата стойност на продукта на II, който се

      пада на всяка от категориите производители от a и b — а следова-
      телно и определеното количествено отношение между производстве-

      ните отрасли, които доставят продукти на IIa и IIb, — тези отношения

      необходимо представляват за всеки конкретен случай дадена вели-

      чина; хипотетично е само отношението, което фигурира като пример;

      ако приемем друго отношение, от това нищо няма да се измени в ка-

      чествените моменти; щe се изменят само количествените определе-



                                                           85
   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90