Page 118 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 118
фът на фабричната инспекция Леонард Хорнър е подложен на все-
възможни преследвания и неприятности от страна на фабрикантите.
Фабрикантите обаче не се успокоили, докато не издействали едно
решение на съда на кралската скамейка, според чието тълкуване за-
конът от 1844 г. не бил задължавал да се поставят предпазни прис-
пособления за хоризонтални оси, които се намират на височина по-
вече от 7 фута над пода. През 1856 г. те успяват най-сетне с помощта
на лицемера Уилсън Патън — един от онези благочестивци, чиято
престорена набожност винаги е готова да върши престъпления в уго-
да на рицарите на златната торба — да прокарат в парламента един
закон, който за момента могъл да ги задоволи. Този закон фактически
лишава работниците от всякаква специална защита, предоставяйки
им при нещастни случаи, причинени от машините, да търсят обезще-
тение чрез обикновените съдилища (явна гавра при високите анг-
лийски съдебни разноски); от друга страна, той с помощта на майс-
торски нагласени предписания по провеждане на експертизата нап-
равил почти невъзможно за фабрикантите да загубят процеса. В ре-
зултат броят на нещастните случаи бързо нараства. През полугодие-
то май—октомври 1858 г. инспекторт Бейкър отбеляза увеличение на
броя на нещастните случаи с 21% в сравнение само с предшества-
щото полугодие. 36,7% от всички нещастни случаи са можели според
него да бъдат предотвратени. Наистина в сравнение с 1845 и 1846 г.
броят на нещастните случаи през 1858 и 1859 г. значително намалял,
а именно с 29%, въпреки че броят на работниците, подлежащи на
надзора на фабричната инспекция, се увеличава с 20%. На какво се
дължи това? Доколкото този спорен пункт е разрешен до днес (1855
г.), той е разрешен главно чрез въвеждане на нови машини, които от
самото начало се правят с готови предпазни приспособления и с кои-
то фабрикантът се примирява, тъй като те не му създават допълни-
телни разходи. Освен това отделни работници успяват да получат по
съдебен ред високо обезщетение за своите изгубени ръце чрез ус-
пешно водене на делата до най-висшата инстанция («Reports of lnsp.
118