Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

лондонския Уестенд той дава следното описание: «най-голямата кубату-
ра за един работник в тези лошо проветрени помещения е 270 куб. фута,

най-малката — 105 фута, средно 156 фута на човек. В една работилни-

ца, заобиколена от всички страни с галерии и получаваща светлина само
отгоре, работят от 92 до 100 души; горят значителен брой газови пламъ-

чета; отходните места се намират до самата работилница; на човек се
падат не повече от 150 фута кубатура. В друга работилница, приличаща

на кучешка колиба, която се помещава в дъното на един осветен само
отгоре двор и се проветрява само от един малък прозорец на покрива,

работят 5 или 6 души, като на всеки един се падат само по 112 куб. фу-

та.» И «в тези ужасни (atrocious) работилници, описани от д-р Смит, ши-
вачите работят обикновено по 12—13 часа на ден, а понякога работата

продължава цели 15—16 часа» (с. 25, 26, 28).

Смъртност на 100 000 души на възраст от:

Трябва да се отбележи — и това действително е отбелязано от Джон

Саймън, съставител на отчета и завеждащ медицинския отдел, — че

за възрастта 25—35 години са посочени по-ниски от действителните
цифри на смъртността за шивачи, словослагатели и печатари в Лон-

дон, тъй като и в двата тези отрасъла на промишлеността лондонски-

те майстори получават от селата значителен брой млади хора (веро-

ятно под 30-годишна възраст), които работят като чираци и

«improvers» (усъвършенстващи се в занаята). Те увеличават броя

на заетите в промишлеността лица, въз основа на което са изчислени

нормите на смъртността за промишленото население на Лондон; но
броят на смъртните случаи е при тях по-малък, отколкото при другите

работници, понеже тяхното пребиваване в града е само временно;

ако се разболеят през това време, те се връщат у дома си на село,

където се и регистрира тяхната смърт, когато болестта завърши със

122