Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

рикант на обикновена прежда (да кажем до №40, а главно от №12—32)
произвежда колкото може по-тънки номера, т.е. започва да преде №16

вместо предишния №12 или №22 вместо №16 и т.н., и тъкачният фабри-

кант, който преработва тази тънка прежда, ще доведе своята басма до
обичайното тегло, като прибави към нея съответно по-голямо количество

скроб. Този трик се прилага сега наистина в позорни размери. Аз съм
слушал от сигурен източник, че съществува обикновен износен плат за

ризи, който тежи 8 фунта парчето, от които 2¾ фунта за скроб. В други
видове тъкани скробът често пъти е 50%; така че фабрикантът съвсем не

лъже, когато се хвали, че забогатява, продавайки един фунт от своята

материя по-евтино, отколкрто е заплатил за преждата, употребена за
нейното производство» («Reports of Insp. of Fact., April 1864», p. 27).

«Съобщавали са ми също, че тъкачите приписват своите увеличаващи

се заболявания на скроба, който се употребява за основата, изпредена

от остиндийски памук, и който не се състои, както по-преди, от чисто
брашно. Но този заместител на брашното има, както казват, това голямо

предимство, че значително увеличава теглото па тъканта, така че 15
фунта прежда дават 20 фунта тъкан» («Reports of Insp. of Fact..October

1863», p. 63. Този заместител представляваше смлян талк, така наречен
«China clay», или гипс, така наречен «French clialc»).

«Доходът на тъкачите (тук се имат предвид тъкачите-работници) силно

намалява поради прилагане на заместители на брашно за скробване на
основата. Този скроб прави преждата по-тежка, но същевременно твърда

и чуплива. Всяка нишка от основата преминава в тъкачния стан през така
наречената нищелка, чиито здрави нишки държат основата в правилно

положение; силно скробваната основа постоянно причинява скъсвания
на нишки в нищелката; всяко скъсване отнема на тъкача пет минути за

поправка; на тъкача се налага сега да поправя такива повреди най-малко

10 пъти по-често, отколкото преди, и от само себе си се разбира, че ста-
нът произвежда през работния ден съответно по-малко тъкан» (пак там,

с. 42, 43).

«В Ештън, Стълибридж, Мосли, Олдъм и т.н. работното време е съкра-

тено с цяла трета и с всяка нова седмица се съкращава още повече...
Едновременно с това съкращаване на работния ден в много отрасли

става и намаление на работната заплата» («Reports of Insp. of Fact., April

169