Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

то окръзи е все още твърде ниска... Наред с късото влакно на индийския
памук и неговата замърсеност и други причини допринасяха за малкото

заплащаме. Така например сега стана обичай да се примесват изобилно

памучни отпадъци към индийския памук и това, разбира се, още повече
увеличава трудностите при преденето. При късото влакно нишките по-

лесно се късат при излизане от машината и намотаване на преждата,
при което става невъзможно редовно да се поддържа машината в ход...

Поради това, че трябва да се отделя особено много внимание на нишки-
те, една тъкачка често пъти може да управлява само един стан и твърде

малко са онези, конто могат да управляват повече от два стана... В много

случаи заплатата на работниците намаля с 5, 7½ и 10%... в повечето
случаи на работника се предоставя сам да реши как да се справи със су-

ровината и да изкара обичайния размер заплата... Друго затруднение, с
което работникът понякога трябва да се бори, е това, че го заставят да

прави добра тъкан от лош материал и го наказват с удръжки от работна-
та заплата, ако работата не дава желани резултати» («Reports of Inspl of

Fact., October 1863»; p 41—43).

Работната заплата беше мизерна дори и там, където се работеше

при пълно работно време. Работниците от памучната промишленост

бяха готови да се заловят за всякаква обществена работа, на каквато

биха ги приели: дренаж, построяване на пътища, чукане чакъл, пави-

ране на улици, за да получат помощ от местните власти (което беше

всъщност помощ за фабрикантите, виж «Капиталът», кн; I, 536, и сл.).

Цялата буржоазия зорко следеше работниците. Ако на един работник

се предлагаше най-мизерната надница и той се отказваше от пея,
помощният комитет незабавно го заличаваше от спйсъка на лица,

получаващи помощ. Това беше златно време за господа фабриканти-

те, тъй като работниците трябваше или да умират от глад, или да ра-

ботят срещу каква да е заплата при най-изгодни за капиталистите ус-

ловия, при това помощните комитети действаха като верни стражеви

песове на последните. Същевременно фабрикантите в таен съюз с

правителството ограничаваха, доколкото беше възможно, емиграция-
та, отчасти за да държат в пълна готовност капитала, въплътен в

плътта и кръвта на работниците, отчасти за да си осигурят изцежда-

173