Page 172 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)

вече от половината от всички работници в памучната промишленост»
(«Reports of Insp. of Fact., April 1863», p. 14).

«Твърде сериозен недостатък при употреба на остиндийски памук, ка-
къвто фабриките са принудени сега да преработват, е този, че скоростта

на машините при него трябва силно да се намалява. През последните
години бяха положени всички усилия, за да се увеличи тази скорост, така

че същите машини да дават повече работа. Намалената скорост засяга

обаче работника също толкова, колкото и фабриканта, защото повечето
от работниците получават заплата на парче: предачът — толкова и тол-

кова за фунт изпредена прежда, тъкачът — толкова и толкова за парче
изготвена от него тъкан; но дори и за работниците, на които се плаща

седмично, работната заплата трябва да се намали поради намалено
производство. По мои сведения... и съгласно представените ми данни

относно заплатата на работниците от памучната промишленост през та-

зи година... работната заплата намалява с 20%, в някои случаи с 50% в
сравнение с 1861 г.» (с. 13). — «Заплатата зависи от... това, какво е ка-

чеството на преработвания материал... Положението на работниците, що
се отнася до получаваната от тях работна заплата, е сега (октомври 1863

г.) много по-добро, отколкото през същото време на миналата година.
Машините са усъвършенствани, по-добре са опознати суровините и ра-

ботниците по-лесно се справят с трудностите, които трябваше да прео-

доляват отначало. През миналата пролет аз бях в Престън в едно ши-
вашко училище (благотворително заведение за безработни); две млади

девойки, които малко преди това били изпратени в една тъкачна рабо-

тилница, където според уверенията на фабриканта биха могли да полу-
чават по 4 щилпнга на седмица, молеха да бъдат приети отново в учи-

лището и се оплакваха, че не били в състояние да получат и 1 шилинг на
седмица. Аз разполагах със сведения относно предачите при селфакто-

рите... Мъжете, които работят на два селфактора, бяха получили за 14
дни при пълно работно време 8 шилинга и 11 пенса, от които беше прис-

паднат наемът за помещението, при което фабрикантът «(о, великоду-

шие!)» им върнал като подарък половината от този наем. Работниците
занесли в къщи по 6 шилинга и 11 пенса. На много места предачите на

селфактори получаваха през последните месеци на 1862 г. по 5—9 ши-
линга на седмица, тъкачите — по 2—6 шилинга на седмица... Сега поло-

жението иа работите е много по-нормално, макар че заплатата в повече-

172