Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 174
ния от работниците жилищен наем...
«Помощните комитети действаха в този случай с най-голяма строгост.
Щом се предлагаше работа, работниците, на които тя се предлагаше,
веднага се заличаваха от списъците и по този начин се принуждаваха да
я приемат. Ако работниците се отказваха от предлаганата им работа... то
причината беше тази, че заплатата им би била само номинална, а трудът
— извънредно тежък» («Reports of Insp. of Fact., October 1863», p. 97).
Работниците бяха готови да приемат всяка работа, която беше опре-
деляна за тях, съгласно закона за обществените работи.
«Принципите, според които бяха организирани промишлените работи,
далеч не бяха еднакви в различните, градове. Но дори и в онези места,
където работата под открито небе не беше изключително пробна работа
(labour test), трудът се заплащаше или в размера на обикновената ре-
довна помощ, или пък само толкова малко повече, че фактически имаше
характер на пробна работа» (с. 69). «Законът за обществените работи от
1863 г. трябваше да отстрани това зло и да даде на работника възмож-
ност да припечелва своята надница като независим надничар. Целта на
този закон беше трояка: 1) да упълномощи местните власти да заемат
пари от комисарите по държавните заеми (със съгласието на председа-
теля на държавното централно управление за подпомагане на бедните);
2) да спомага за благоустройството на градовете в окръзите на памучна-
та промишленост; 3) да даде на безработните работа и достатъчно въз-
награждение.»
До края на октомври 1863 г. бяха сключени съгласно този закон заеми
на сума 883 700 ф.ст. (с. 70). Предприетите работи се състояха глав-
но в строеж на канализация, прокарване на пътища, павиране на
улици, строежи на баражи за водни двигатели и др.
Господин Хендерсън, председател на блякбърнския комитет, пише по
този повод на фабричния инспектор Редгрейв:
«От всичко, което трябваше да наблюдавам през преживявания от нас
период на страдания и мизерия, нищо не ме е поразявало по-силно и не
174
