Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

ществен капитал, която се поглъща от всяка отделна сфера на произ-

водство.

В книга I и II разглеждахме само стойностите на стоките. Сега се раз-

граничиха, от една страна, производствените разходи като една част

от тази стойност, а, от друга страна, се разви производствената цена

като превърната форма на стоковата стойност.

Нека средният състав на обществения капитал е 80 +20 и нормата
v
c
на годишната принадена стойност е m' = 100%, тогава средната го-
дишна печалба за капитал от 100 ще бъде = 20 и общата годишна

норма на печалба ще бъде = 20%. Каквито и да са били k, производс-

твените разходи на стоките, произведени годишно от един капитал

100, тяхната производствена цена би била = k+20. В сферите на про-

изводство, където съставът на капитала е = (80—x) (+20+x) , дейс-
v
c
твително произведената принадена стойност, респективно годишната

печалба, произведена в дадена сфера на производство, би била =
20+x, т.е. повече от 20, и произведената стокова стойност би била

= k+20+x, т.е. повече, отколкото k+20, или повече, отколкото е про-

изводствената цена. В сферите, където съставът на капитала е

= (80+x)c+(20—c)v, произведената през годината принадена стойност

(печалба), би била = 20—x, т.е. по-малка от 20, и затова стойността

на стоката k+20—x би била по-малка от производствената цена, коя-

то е = k+20+20. Ако оставим настрана възможните разлики във вре-
мето на оборота, производствената цена на стоките би била равна на

тяхната стойност само в онези сфери, където съставът на капитала е

случайно = 80c+20v.

Характерната развитие на обществената производителна сила на

труда е различно по степен във всяка отделна сфера на производст-

во — по-високо или по-ниско — в зависимост от това, колко голямо е

количеството на средствата за производство, привеждани в движение
от определено количество труд, или — при даден работен ден — от

определен брой работници; с други думи, то е по-високо или по-ниско

32