Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

т.е. една средна норма на печалба от 13 %.

Масите на цялата произведена стойност са различни в зависимост от

различието в общите величини на съответните капитали, авансирани

в А, В, C и D. При образуването на общата норма на печалба се от-

нася следователно не само до разликата на нормите на печалбата в

различните сфери на производство, от които би трябвало просто да

се изведе средна аритметична, но и до относителното тегло, с което

тези различни норми на печалба влизат в образуването на средната
норма. Но това зависи от относителната величина на капитала, вло-

жен във всяка отделна сфера, т.е. от това, каква част от целия об-

ществен капитал съдържа капиталът, вложен във всяка отделна сфе-

ра на производство. Естествено ще се получи твърде голяма разлика

в зависимост от това, дали по-голяма или по-малка част от целия ка-

питал дава по-голяма или по-малка норма на печалба. А това зависи

пак от размера на капитала, вложен в онези отрасли на производство,

в които отношението на променливия капитал към целия капитал е

сравнително по-високо или по-ниско. Тук работата стои съвсем така,
както при средния лихвен процент, получаван от лихвар, който дава в

заем различни части от своя капитал срещу различни лихви, напри-

мер срещу 4, 5, 6, 7% и т.н. Средният процент зависи изцяло от това,

каква част от своя капитал лихварят е дал в заем срещу всяка от тези

различни лихвени проценти.

Следователно общата норма на печалба се определя от два факто-

ра:

1) от органичния състав на капиталите в различните сфери на произ-

водство, следователно от различните норми на печалба в отделните

сфери;
2) от разпределението на целия обществен капитал между тези раз-

лични сфери, следователно от относителната величина на капитала,

вложен във всяка отделна сфера и имащ поради това отделна норма

на печалба, т.е. от онази относителна част от масата на целия об-

31