Page 95 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

са прави, че и двамата съвсем са изпуснали предвид средния случай. Сравни
у Корбет отново случаите, когато цената се регулира от стоките, произведени

при най-добри условия». — «Това не означава, че той» Рикардо; «твърди, че

две определени партиди от две различни стоки, като например една шапка и
един чифт обувки, се разменят една друга, ако всяка от тези две определени

партиди е произведена с еднакво количество труд. Под «стока» ние трябва
тук да разбираме определен «вид стоки», а не дадена индивидуална шапка,

даден чифт обувки и т.н. В този смисъл целият труд, който произвежда всич-
ки шапки в Англия, трябва да се разглежда като разпределен между всички

тези шапки. Струва ми се, че това първоначално и при обикновените изложе-

ния на тази доктрина не е било достатъчно ясно изразено» («Observations on
certain Ve.bal Disputes in Political Economy etc.» London, 1821, p. 53—54).]
31
[*31) Голямо тъпоумие представлява следното «остроумие»: «Ако количес-

твото работна заплата, капитала и земята, необходимо за производство на

дадена стока, се изменя в сравнение с предишната си величина, то изменя се
и това, което Адам Смит нарича негова естествена цена, и цената, която

първоначално е била негова естествена цена, става сега предвид на това
изменение негова пазарна цена, макар че може би нито предлагането, нито

количеството на търсената стока не се е изменило (и едното, и другото се
изменя тъкмо защото поради изменение на стойността се изменя пазарната

стойност, или — онова, за което става дума у А. Смит — производствената

цена), «все пак това предлагане сега не съответства съвсем точно на търсе-
нето от страна на лицата, които са в състояние и желаят да заплатят сумата,

която струва производството, а е или по-голямо, или по-малко от тази сума;

така че пропорцията между предлагането и онова фактическо търсене, което
се установява сега предвид новите производствени разходи, се различава от

своя предишен размер. Тогава се изменя, ако няма пречки, размерът на
предлагането, което в края на краищата ще доведе стоката до нейната нова

естествена цена. Тъй като стоките достигат до своята естествена цена пора-
ди изменение в тяхното предлагане, някои хора биха сметнали за уместно да

кажат, че естествената цена дотолкова се дължи на една пропорция между

търсене и предлагане, доколкото пазарната цена се дължи на друга пропор-
ция; и следователно, че естествената цена, също както и пазарната, зависи

от взаимното отношение между търсене и предлагане.» («Великият принцип
на търсенето и предлагането се поставя в действие, за да се определи както

онова, което А. Смит нарича естествена цена, така и това, което той нарича

95