Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)

степен и на определянето на стойността от работното време, и на

природата на принадената стойност, състояща се от незаплатен при-

наден труд. По такъв начин в конкуренцията всичко се явява изопа-
чено. Образувалият се вече облик на икономически отношения, който

изпъква на повърхността, в тяхното реално съществуване, а следова-

телно и в представите, чрез които се опитват да си изяснят тези от-

ношения техните носители и агенти, твърде силно се различава от

техния вътрешен, съществен, но скрит коренен облик и всъщност го

изопачава и противоречи както на самия него, така и на неговото съ-

ответстващо понятие.

По-нататък. Когато капиталистическото производство достигне извес-

тна степен на развитие, изравняването на различните норми на пе-

чалба в отделните сфери на производство в една обща норма на пе-

чалба съвсем не се извършва изключително чрез отблъскване и

привличане на капитал от пазарните цени. След като за известен пе-
риод са определени средните цени и съответстващите им пазарни

цени, до съзнанието на отделните капиталисти стига, че при това из-

равняване се изравняват определени разлики, които веднага се взе-

мат под внимание от капиталистите в техните взаимни сметки. В

представата на капиталистите тези разлики живеят и се отчитат от

тях като основания за компенсация.

Основната представа при това е самата средна печалба — предста-
вата, че капитали от еднаква величина в еднакви интервали време

трябва да дават еднаква печалба. В основата на това лежи на свой

ред представата, че капиталът от всяка производствена сфера тряб-

ва pro rata (пропорциоиално. ред.) на своята величина да участва в

присвояването на цялата принадена стойност, изстискана от работ-

ниците от целия обществен капитал; или че всеки отделен капитал

трябва да се разглежда само като част от целия капитал, всеки отде-
лен капиталист трябва да се разглежда по същество като акционер в

общото предприятие, който участвува в общата печалба пропорцио-

91