Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 2)
P. 92

нално на величината на своята част в целия капитал.


      Върху тази представа се основават след това сметките на капиталис-

      тите. Така например, ако един капитал се обръща сравнително бавно

      или защото стоките остават по-дълго в производствения процес, или

      защото те трябва да бъдат продадени на по-отдалечени пазари, то

      печалбата, която поради това се изплъзва от него, все пак се приба-

      вя, следователно се компенсира чрез надбавка към цената. Също тъй

      капиталовложенията,  които  са  изложени  на  изключително  големи
      опасности,  например  вложенията  в  морския  транспорт,  получават

      компенсация  чрез  надбавка  в  цената.  Когато  капиталистическото

      производство, а заедно с него и застрахователното дело се развият

      достатъчно, опасността става фактически еднаква за всички сфери на

      производство  (вж.  Корбет);  предприятията,  най-много  изложени  на

      опасност, плащат обаче по-високи застрахователни премии и се ком-

      пенсират  за  това  в  цената  на  своите  стоки.  На  практика  всичко  се
      свежда към това, че всяко обстоятелство, което прави дадено вложе-

      ние на капитал да носи повече печалба, а друго по-малка печалба —

      а в известни граници всички вложения се смятат еднакво необходи-

      ми, — се взема под внимание като веднъж завинаги установено осно-

      вание за компенсация; при това няма нужда вече от все нови и нови

      действия на конкуренцията, за да се оправдае този мотив или пра-

      вилността  на  тази  сметка.  Капиталистът  забравя  само  —  или  по-

      скоро  не  вижда,  тъй  като  конкуренцията  не  му  показва  това,  —  че

      всички тези основания за компенсация, предявявани от капиталисти-
      те един против друг, при взаимното пресмятане на стоковите цени в

      различните отрасли на производство почиват изключителко на това,

      че  всички  капиталисти  имат  пропорционално на  техния  капитал  ед-

      наква претенция върху общата плячка, върху съвкупната принадена

      стойност. Напротив, тъй като фактически получената от тях печалба е

      различна от изстисканата от тях принадена стойност, то им се струва,

      че техните основания за компенсация не изравняват участието им в
      съвкупната принадена стойност, а създават самата печалба, тъй като




                                                           92
   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96