Page 19 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

мата на печалбата. За да може при по-висок състав на капитала или при

относително по-силно увеличение на постоянния капитал да се употреби

абсолютно нараснал променлив капитал, трябва целият капитал да на-
расне не само пропорционално с по-високия състав, но още по-бързо. От

това следва, че с развитие на капиталистическия начин на производство
е нужно все по-голямо количество капитал, за да се прилага същата ра-

ботна сила, и още повече, за да се прилага нараснала работна сила. И
така, повишаващата се на капиталистическа основа производителна

сила на труда неизбежно създава постоянно привидно работническо

свръхнаселение. Ако променливият капитал съставлява само от целия
капитал вместо предишната ½, то за да даде работа на предишната ра-

ботна сила, целият капитал трябва да се устрои; а за да даде работа на
два пъти по-голяма работна сила, той трябва да се увеличи шест пъти.

Досегашната политическа икономия, която не можа да обясни закона за
спадането на нормата на печалбата, посочваше увеличаващата се маса

на печалбата, нарастването на абсолютната величина на печалбата на
отделните капиталисти и на целия обществен капитал като своеобразно

утешение, но и то почива само на общи думи и възможности.

Че масата на печалбата се определя от два фактора; първо, от нормата

на печалба и, второ, от масата на капитал, който се прилага за получа-

ване на тая норма на печалба, е само тавтология. *35Че масата на пе-
чалбата може поради това да расте, макар че нормата на печалба еднов-

ременно с това спада, е само израз на тази тавтология и не помага да се
придвижим нито крачка напред, защото е възможно и капиталът да на-

раства, без да се увеличава масата и печалбата, и че той може да нарас-
тва дори когато тя спада:

100 при 25% дава 25, а 400 при 5% дава само20*35). Но ако същите

причини, които предизвикват спадаща норма на печалбата, съдействат
на натрупването, т.е. на образуването на допълнителен капитал, и ако

всеки добавъчен капитал привежда в движение добавъчен труд и произ-

вежда добавъчна принадена стойност; ако, от друга страна, простото спа-
дане на нормата на печалбата вече само по себе си предполага факта,

че постоянният капитал, а следователно и целият предишен капитал, е
нараснал, то целият този процес престава да бъде тайнствен. По-нататък

19