Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

във все по-растящи размери и съответно на това определя увеличението

на авансирания капитал на всяко отделно предприятие. Затова нараст-

ващата концентрация на капиталите (придружавана същевременно, ма-
кар и в по-малка степен, от увеличаване броя на капиталистите) е както

едно от материалните условия на капиталистическото производство и
натрупване, така и един от създаваните от самото него резултати. Ръка

за ръка, във взаимодействие с това се извършва прогресираща експроп-
риация на повече или по-малко непосредствените производители. Така

по отношение на отделните капиталисти е ясно, че те командват все по-

големи работнически армии (колкото и да се намалява техният промен-
лив капитал в сравнение с постоянния), че масата на присвояваната от

тях принадена стойност, а следователно и на печалбата, нараства еднов-
ременно със спадане на нормата на печалбата и въпреки това спадане.

Именно същите причини, които концентрират маси работнически армии
под командата на отделни капиталисти, увеличават също така както ма-

сата на прилагания основен капитал, така и масата на суровините и спо-

магателните материали — и то относително по-бързо, отколкото масата
на прилагания жив труд.

Освен това, достатъчно е само да споменем, че при дадено работническо

население, ако нормата на принадената стойност нараства — било по-

ради удължаване или интензификация на работния ден или пък поради
понижаване на работната заплата в стойностен израз като резултат от

развитието на производителната сила на труда — масата на принадената

стойност, а оттук и абсолютната маса на печалбата, трябва да нарасне,
въпреки относителното намаляване на променливия капитал в сравнение

с постоянния.

Същото развитие на производителната сила на обществения труд, съ-

щите закони, които се изразяват в относителното намаление на промен-
ливия капитал в сравнение с целия капитал и в ускоряващото се заедно

с това натрупване — докато, от друга страна, натрупването, въздейст-
вайки в обратна посока, става изходен пункт за по-нататъшно развитие

на производителната сила и за по-нататъшно относително намаляване
на променливия капитал, — същото това развитие, ако оставим настрана

временните колебания, се изразява в постоянно нарастващо увеличение

на цялата прилагана работна сила, в постоянно засилващо се нарастване

14