Page 16 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

ната стойност и нейното абсолютно намаляване се оказват тъждествени.

В горните примери нормата на печалбата спада от 40% на 30% и на 20%,

тъй като всъщност масата на принадената стойност, а следователно и на
печалбата, произвеждана от един и същ капитал, в своята абсолютна ве-

личина се понижава от 40 на 30 и на 20. Тъй като величината на стой-
ността на капитала, с който се измерва принадената стойност, е дадена,

именно = 100, то намаляването на отношението на принадената стойност
към тази неизменяща се величина може да бъде само особен израз за

намаляването на абсолютната величина на принадената стойност и на

печалбата. Всъщност това е тавтология. Но обстоятелството, че такова
намаление настъпва, произтича, както бе показано, от природата на раз-

витието на капиталистическия производствен процес.

Но, от друга страна, същите причини, които предизвикват абсолютно на-

маляване на принадената стойност, а следователно и на печалбата
върху даден капитал, а затова и на нормата на печалбата, изчислявана в

проценти, същите тези причини довеждат до нарастване на абсолютната
маса на принадената стойност, а следователно и на печалбата, присвоя-

вана от обществения капитал (т.е. от съвкупността на капиталистите). Как
трябва да се изрази това? Как единствено може да се представи това?

Или — какви условия предполага това привидно противоречие?

Ако всяка част на обществения капитал, равна на 100, а следователно
всяка стотица капитал със среден обществен състав, е дадена величина

и затова за нея спадането на нормата на печалбата съвпада с намалява-
нето на абсолютната величина на печалбата, защото тъкмо в този случай

капиталът, с който тя се измерва, е постоянна величина, то, напротив,
величината на целия обществен капитал, както и на капитала, който се

намира в ръцете на отделни капиталисти, е изменяща се величина, която,

за да отговаря на приетите условия, трябва да се изменя обратно про-
порционално на намаляването на своята променлива част.

В предишния пример при процентния състав на капитала 60c+40v прина-

дената стойност, или печалбата върху него, беше 40 и затова нормата на
печалбата беше 40%. Да приемем, че при такъв състав целият капитал е

равен на един милион. В такъв случай цялата принадена стойност, а сле-
дователно цялата печалба, би била 400 000. Ако след това съставът на

16