Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

при това в зависимост от определеното отношение между тези две про-

тивоположни движения и че тенденцията към спадане на нормата на пе-

чалбата се отслабва по-специално от повишение на нормата на абсолют-
ната принадена стойност, която произтича от удължаването на работния

ден.

При изследване на нормата на печалба ние изобщо намерихме, че на

спадането на нормата поради нарастване на масата на целия прилаган
капитал съответства увеличението на масата на печалбата. Ако разглеж-

даме целия променлив капитал на обществото, то произведената от него
принадена стойност е равна на произведената печалба. Заедно с абсо-

лютната маса на принадена стойност е нараснала и нормата на прина-
дена стойност; първата е нараснала, защото се е увеличила прилаганата

от обществото маса на работната сила, втората — защото се е повишила

степента на експлоатация на този труд. Но по отношение на един капитал
от дадена величина, например 100, нормата на принадена стойност може

да нарасне, докато нейната маса средно се понижава, защото нормата
се определя от отношението, в което променливата част на капитала уве-

личава своята стойност; масата, напротив, се определя от относителната

част, която променливият капитал съставлява от целия капитал.

Покачването на нормата на принадена стойност — тъй като то става

между другото и при условия, когато, както е посочено по-горе, постоян-
ният капитал съвсем не се увеличава или се увеличава не в пропорцията,

в която се увеличава променливият — е фактор, който взема участие в
определянето на масата на принадената стойност, а следователно и на

нормата на печалба. Тоя фактор не анулира общия закон. Но той прави
това, че този закон действа по-скоро като тенденция, т.е. като закон, аб-

солютното осъществяване на който се спъва, забавя, отслабва от проти-

водействащи обстоятелства. Но тъй като същите причини, които повиша-
ват нормата на принадена стойност (дори удължаването на работното

време е резултат на едрата промишленост), имат тенденция да намаля-
ват количеството на работната сила, прилагана от даден капитал, то едни

и същи причини имат тенденция и да намаляват нормата на печалбата,
и да забавят процеса на това намаление. Ако един работник е принуден

да върши работа, която могат рационално да изпълнят само двама ра-

ботника, и ако това става при условия, когато този работник може да зам-

31