Page 83 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 83
стоки? — Несъмнено. [5146] Ние трябва предварително да сме
имали твърде значителен баланс, т. е. неизбежно в течение на това
време балансът трябва да е бил против нас; но, общо взето, камби-
алният курс в сделките с Америка е в наша полза и ние в течение на
доста продължително време получавахме от Америка значителни ко-
личества злато.»
5148. Уилсън пита архилихваря Чепмън не разглежда ли той своята ви-
сока лихва като признак на голямо процъфтяване и високи печалби.
Чепмън, явно учуден от наивността на този сикофант, отговаря, разбира
се, утвърдително, но същевременно той е достатъчно чистосърдечен, за
да направи следната уговорка:
«За някои друг изход няма; те имат задължения, които са длъжни да
изплатят, все едно дали това е доходно или не; но ако той (високият
лихвен процент) трае дълго, това би свидетелствало за разцвет.»
И двамата забравят, че то освен това може да свидетелства, че, както бе
през 1857 г., кредитът на страната се разклаща от странстващите рицари,
които могат да плащат високи лихви, тъй като ги плащат от чужд джоб
(обаче при това те спомагат за определяне на лихвения процент за
всички) и междувременно живеят на широка нога с оглед на очакваните
печалби. Впрочем, тъкмо това може да достави за фабрикантите и т. н.
действително доста доходна работа. Обратният приток на капитали по-
ради системата на заеми става съвсем измамлив. С това се обясняват
следните явления, които, доколкото работата се отнася до Английската
банка, не се нуждаят от обяснение, тъй като Английската банка при висок
лихвен процент сконтира при по-нисък процент, отколкото другите.
«5156. Аз мога да заявя — казва Чепмън, — че в настоящия момент, ко-
гато в толкова продължително време имахме висок лихвен процент, на-
шите сконтови суми достигат своя максимум.» {Чепмън каза това на 21
юли 1857 г., няколко месеца преди краха.} — «5157. През 1852 г.» {когато
лихвата бе ниска} «те далеч не бяха толкова големи.»
Тъй като по онова време положението на работите действително бе още
много по-нормално.
«5159. Ако на пазара имаше голям излишък на пари... и банковият
………………………………………83
