Page 86 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

че всеки удвоява своите резерви. И представете си сега как ще

отекне това в цялата страна, ако всеки провинциален банкер — а та-

кива има около 500 — ще трябва да възложи на своя лондонски ко-
респондент да му преведе 5000 ф.ст. в банкноти. Даже ако вземем

за средно тази малка сума — което е вече абсурдно, — ще получим
2½ милиона ф.ст., които трябва да бъдат изтеглени от обръщение.

Как да бъдат заместени те?»

От друга страна, частните капиталисти и пр., разполагащи с пари, не ги

дават с никаква лихва, защото, по примера на Чепмън, те разсъжда-
ват така:

«5195. По-добре е да не получаваме никакви лихви, отколкото да не
знаем дали ще получим парите, ако ни потрябват.»

«5173. Нашата система е такава: ние имаме 300 милиона ф.ст. за-
дължения» заплащането на които в монета, намираща се в обръще-

ние в страната, може да бъде поискано в даден момент, а тази мо-
нета, ако я използваме цялата, съставлява 23 милиона ф.ст. или

нещо подобно; нима такова положение на нещата не ни застрашава

ежеминутно със сътресения?»

Оттук внезапното превръщане на кредитната система в монетарна сис-
тема по време на кризи.

Като се остави настрана паниката вътре в страната в период на криза, за
количество на парите може да става дума само доколкото се има предвид

металът, световните пари. Но тъкмо тях изключва Чепмън — той говори
само за 23 милиона в банкнота.

Същият Чепмън:

«5218. Първоначалната причина за разстройството в паричния пазар

(през април и по-късно през октомври 1847 г.) беше без съмнение го-
лямата маса пари, необходими за регулиране на валутния курс

вследствие на извънредните размери на вноса през тази година.»

Първо, този запас от пари на световния пазар бе сведен тогава до своя

минимум. Второ, той служеше същевременно като осигуряване обмяна-

86