Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

«всички банкери, получаващи своята печалба от лихвата, започват

да пускат в работа своите пари.»

5302. Чепмън обяснява безпокойството при намаляване на банковия ре-

зерв не със страх за влоговете, а с това, че всички, които внезапно могат
да се окажат в необходимост да платят големи парични суми, прекрасно

знаят, че при притесненост на паричния пазар може да са принудени да

се обърнат към банката като към последен източник на помощ, и

«ако банката има много малък резерв, тя няма да ни посрещне с ра-
дост, напротив.»

Интересно е между впрочем как банковият резерв изчезва като факти-
ческа величина. Банкерите държат отчасти у себе си, отчасти в Английс-

ката банка минимални суми за своите текущи работи. Поличните посред-

ници държат „свободните банкови пари на страната" без резерв. И Анг-
лийската банка има за осигуряване на задълженията по влоговете само

резерва на банкерите и на други заедно с обществените влогове и т. н.,
който резерв тя допуска да слезе до най-ниската точка, например до 2

милиона ф.ст. По този начин с изключение на тези 2 милиона ф.ст. в

книжни пари, в периоди на притесненост (а последната намалява ре-
зерва, тъй като банкнотите, постъпващи в замяна на намаляващия се ме-

тал, трябва да бъдат анулирани) цялата тази машинация няма никакъв
друг резерв освен металическия запас и всяко намаление на последния

поради отлив нa злато засилва кризата.

«5306. Ако нямаше налице пари, за да се заплати разликата при

уреждане на сметките в Клиринговата палата, според мен не би ни
оставало нищо друго, освен да се съберем заедно и да извършим

нашите платежи с първокласни полици, с полици на името на дър-
жавното съкровище, на името, на фирмата Смит, Пейн и К° и т.н. —

5307. Следователно, в случай че правителството не е в състояние да

ви снабди със средства за обръщение, вие сами бихте ги създали за
себе си? — Но какво можем да направим ние? Идва публиката и

взема от ръцете ни средството за обръщение; то не съществува
вече. — 5308. И така, вие бихте извършили в Лондон само онова, ко-

ето ежедневно се върши в Манчестър? — Точно така.»

…

88