Page 96 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Цялото производство ще съставлява 54 квартера срещу 20 квартера в
таблица II, а паричната рента ще остане същата = 36 ф.ст. Но целият

капитал ще бъде 37½ ф.ст., докато в таблица II той беше = 20. Целият

авансиран капитал почти ще се удвои, докато производството почти ще
се утрои; житната рента ще се увеличи двойно, паричната рента не ще се

измени. Следователно, ако цената при неизменяща се производителност
спадне вследствие влагането на допълнителен паричен капитал в по-

добрите принасящи рента земи, т. е. във всички земи, по-добри от А, то
целият капитал показва тенденция да не нараства в същата пропорция,

в каквато нарастват производството и житната рента; така нарастването

на житната рента може да уравновеси намалението в паричната
рента, произтичащо от спадането на цената. Същият закон се проявява

и в това, че авансираният капитал трябва да бъде толкова по-голям, кол-

кото повече се разходва в земята С, отколкото в D — в принасящата по-
малка рента земя, отколкото в принасящата по-голяма рента. Това озна-

чава просто следното: за да остане паричната рента без изменение или
за да се повиши, трябва да бъде произведено известно допълнително ко-

личество добавъчен продукт, а за това се изисква толкова по-малко ка-
питал, колкото по-плодородни са земите, даващи добавъчен продукт. Ако

разликата между В и С, С и D е още по-голяма, то ще потрябва още по-

малко допълнителен капитал. Определеното съотношение зависи: 1) от
съотношението, в което спада цената, т. е. от разликата между земята В,

която сега не дава рента, и А, която преди не даваше рента; 2) от съот-
ношението на разликите между по-добрите от В земи; 3) от масата на

нововложения допълнителен капитал и 4) от неговото разпределение
между земите от различно качество.

Виждаме, че законът в действителност не изразява нищо друго освен
това, което вече развихме при изследване на първия случай; а именно,

че при дадена производствена цена, каквато и да е нейната величина,

96