Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Таблица III

Числените отношения тук, както и в другите таблици, са произволни, но

предпоставките са напълно рационални.

Първата и основна предпоставка се състои в това, че подобрението в зе-

меделието оказва неравномерно действие на различните видове почва и
в този случай повече влияе на най-добрите земи С и D отколкото на А и

В. Опитът показва, че обикновено така и става, макар че може да стане
и обратното. Ако подобрението влияеше повече на по-лошите земи, от-

колкото на по-добрите, то рентата, получавана от последните, би спад-
нала, вместо да се повиши. — Но едновременно с абсолютното нараст-

ване на плодородността на всички видове почва в таблицата се приема

нарастване на по-високата относителна плодородност на най-добрите
видове почва С и D, а с това и увеличение на разликата в продукта

при еднакъв разход на капитал, значи и увеличение на диференциал-
ната рента.

Втората предпоставка се състои в това, че с нарастването на целия про-
дукт съответно нараства и общата потребност от него. Първо, не трябва

да си представяме това нарастване като извършващо се внезапно; то се

извършва постепенно, докато се установи поредица III. Второ, не е
вярно, че потреблението на необходими средства за живот не нараства

с тяхното поевтиняване. Премахването на житните закони в Англия (виж
Нюмън) доказа обратното и противоположната представа е възникнала

само от това, че големи и внезапни разлики в реколтите, обясняващи се
само с метеорологични причини причиняват ту несъразмерно спадане, ту

несъразмерно покачване на цените на житото. Ако в този случай поевти-

няването е толкова внезапно и кратковременно, че не успее да
окаже пълно влияние за разширяване на потреблението, то обратното

явление настъпва, когато поевтиняването произтича от спадането на са-

50