Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 51

мата регулираща производствена цена, следователно има траен харак-

           тер. Трето, част от житото може да бъде потребена във вид на ракия или

           бира, а нарастващото потребление на тези два продукта далеч не е тясно
           ограничено. Четвърто, работата зависи отчасти от прираста на населе-

           нието, отчасти от това, дали страната може да бъде житоекспортираща
           страна (каквато беше Англия до и дълго след средата на XVIII век), по-

           ради което потребността се регулира не само от границите на национал-
           ното потребление. И най-после, увеличението и поевтиняването на про-

           изводството на пшеница може да има това последствие, че вместо ръж

           или овес главно средство за изхранване на народните маси ще стане
           пшеницата, така че само поради това пазарът за нея ще се увеличи, както

           при  намаление  количеството  на  продукта  и  увеличение  на  цената  му
           може да настъпи обратното явление. — При тези предпоставки следова-

           телно и при приетите от нас числени съотношения поредица III дава та-
           къв резултат, че цената спада от 60 на 30 шилинга за квартер, т.е. с 50%;

           производството в сравнение с поредица I нараства от 10 на 23 квартера,

           т.е. със 130%; рентата, получавана от земята В, остава неизменена; рен-
           тата от земята С се повишава с 25%, а от D — с 33⅓%; общата сума на

           рентата се увеличава от 18 на 22½% ф.ст., т.е. с 25%.


           Да сравним трите таблици (при което поредица I трябва да се вземе дво-

           яко: във възходяща посока от А към D и в низходяща от D към А), които
           можем да разглеждаме или като дадени стъпала, съществуващи при да-

           дено състояние на обществото — например паралелно една до друга в

           три различни страни, — или като стъпала, следващи едно след друго в
           различни периоди от развитието на една и съща страна; от такова срав-

           нение следва:


           1) Че поредицата в своя завършен вид — какъвто и да е бил процесът на

           неговото образуване — винаги се представя в низходящ вид; защото при
           разглеждането  на  рентата  винаги  се  изхожда от  земята,  която  донася

           максимум рента, и едва на края се преминава към земята, която не дава
           рента.



           2) Производствената цена от най-лошата земя, недонасяща рента, ви-
           наги е регулиращата пазарна цена, макар последната в таблица I, ако е

           образувана във възходящ ред, само затова остава неизменена, защото


                                                            51
   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55   56