Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Във всеки случай, ако разликата на масата от продукти е дадена, дифе-

ренциалната рента на всяка земя в сравнение с най-лошата земя зависи

от цената например на квартер пшеница. Но ако цената е дадена, дифе-
ренциалната рента зависи от размера на разликата между масите на про-

дукта и ако при повишение на абсолютната плодородност на цялата земя
плодородността на нейните по-добри сортове се повишава сравнително

повече от плодородността на по-лошите, то с това нараства и размерът
на тази разлика. Така (таблица I), при цена от 60 шилинга рентата на D

се определя от разликата в продукта в сравнение с А, т. е. от излишъка

3 квартера; затова рентата = ЗХ60 = 180 шил. Но в таблица III, където
цената = 30 шил., тя се определя от излишъка в продукта на земята D

спрямо А = 8 квартера, което съставя рента 8x30 = 240 шил.

Така пада първата погрешна предпоставка на диференциалната рента,

която още господства при Уест [West], Малтус, Рикардо, а именно, че ди-
ференциалната рента необходимо предполага преминаване към лоша и

все по-лоша почва или постоянно намаляваща се производителност на

земеделието. Диференциална рента, както видяхме, може да има при
преминаване към по-добра и все по-добра земя; диференциална рента

може да има, ако по-добра земя, вместо предишната по-лоша, заема най-
долната степен; тя може да бъде свързана с растящ прогрес в земедели-

ето. Нейно условие е само неравенство на видовете почва. Доколкото се
касае за развитието на производителността, диференциалната рента

предполага, че повишаването на абсолютната плодородност на цялата

земеделска площ не премахва това неравенство, а или го засилва, или го
оставя същото, или само го намалява.

От началото до средата на XVIII век в Англия, въпреки спадащата цена

на златото и среброто, имаше непрекъснато спадане на цената на житото

при едновременно (вземайки целия период) повишение на рентата, на
общата сума на рентата, на размера на обработваната земя, на земедел-

ското производство и население. Това отговаря на таблица I, комбини-
рана с таблица II във възходяща посока, при което обаче най-лошата

земя А или се подлага на подобрение, или се изключва от земите с житна
култура; това естествено не означава, че тя не се използва за други сел-

скостопански или промишлени цели.

От началото на XIX век (да се посочи по-точно времето) до 1815 г. непре-

…………………………………………53