Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 84

минималната граница на продукта, получаван от последователните капи-

           таловложения в някои от носещите рента земи, при спадаща производи-

           телност на последователните капиталовложения. Както предпоставка II
           отговаря на случая, когато нови, еднакви по качество участъци земя от

           по-добрите видове се прибавят към обработваната площ, когато се уве-
           личава количеството на някои от обработваните видове земя, то пред-

           поставка III отговаря на случая, когато се обработват допълнителни учас-
           тъци  земя,  чиито  различни  степени  на  плодородност  се  разпределят

           между D и А, между плодородността на най-добрата и на най-лошата

           земя. Ако последователните капиталовложения се извършват изключи-
           телно в земята D, то те могат да включат в себе си съществуващите раз-

           лики между D и А, също и разликите между D и С, както и между D и В.
           Ако всички те се извършват в земята С, то само разликите между С и А

           или В; ако в В, то само разликите между В и А.


           Но законът е такъв: рентата на всички тези видове земя абсолютно на-

           раства, макар и не пропорционално на допълнително вложения капитал.


           Нормата на добавъчната печалба спада както по отношение на допълни-

           телния капитал, така и по отношение на целия вложен в земята капитал;
           но абсолютната величина на добавъчната печалба нараства също така,

           както  намалението  в  нормата  на  печалбата на  капитала  изобщо  най-

           често е свързано с увеличение на абсолютната маса на печалбата. Така
           средната норма на добавъчната печалба, получавана от вложения в В

           капитал, е равна на 90% върху капитала, докато при първото капиталов-
           ложение тя беше = 120%. Но съвкупната добавъчна печалба се увели-

           чава от 1 квартер на 1½ и от 3 ф.ст. на 4½. Цялата рента, взета сама по
           себе си, а не в отношение към удвоения размер на авансирания капитал,

           е абсолютно нараснала. Разликите между рентите на различните видове

           земя  и тяхното  отношение  една  към  друга  могат  тук  да  се  изменят;
           но това изменение в разликите тук е следствие, а не причина за увеличе-

           нието на рентите една към друга.


           IV.  Случаят,  когато  допълнителните  капиталовложения  в  по-добрите

           земи произвеждат по-голямо количество продукт, отколкото първоначал-
           ните вложения, не се нуждае от по-нататъшен анализ. От само себе си

           се разбира, че при тази предпоставка рентите, получавани от акър, се


                                                            84
   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89