Page 84 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

минималната граница на продукта, получаван от последователните капи-

таловложения в някои от носещите рента земи, при спадаща производи-

телност на последователните капиталовложения. Както предпоставка II
отговаря на случая, когато нови, еднакви по качество участъци земя от

по-добрите видове се прибавят към обработваната площ, когато се уве-
личава количеството на някои от обработваните видове земя, то пред-

поставка III отговаря на случая, когато се обработват допълнителни учас-
тъци земя, чиито различни степени на плодородност се разпределят

между D и А, между плодородността на най-добрата и на най-лошата

земя. Ако последователните капиталовложения се извършват изключи-
телно в земята D, то те могат да включат в себе си съществуващите раз-

лики между D и А, също и разликите между D и С, както и между D и В.
Ако всички те се извършват в земята С, то само разликите между С и А

или В; ако в В, то само разликите между В и А.

Но законът е такъв: рентата на всички тези видове земя абсолютно на-

раства, макар и не пропорционално на допълнително вложения капитал.

Нормата на добавъчната печалба спада както по отношение на допълни-

телния капитал, така и по отношение на целия вложен в земята капитал;
но абсолютната величина на добавъчната печалба нараства също така,

както намалението в нормата на печалбата на капитала изобщо най-

често е свързано с увеличение на абсолютната маса на печалбата. Така
средната норма на добавъчната печалба, получавана от вложения в В

капитал, е равна на 90% върху капитала, докато при първото капиталов-
ложение тя беше = 120%. Но съвкупната добавъчна печалба се увели-

чава от 1 квартер на 1½ и от 3 ф.ст. на 4½. Цялата рента, взета сама по
себе си, а не в отношение към удвоения размер на авансирания капитал,

е абсолютно нараснала. Разликите между рентите на различните видове

земя и тяхното отношение една към друга могат тук да се изменят;
но това изменение в разликите тук е следствие, а не причина за увеличе-

нието на рентите една към друга.

IV. Случаят, когато допълнителните капиталовложения в по-добрите

земи произвеждат по-голямо количество продукт, отколкото първоначал-
ните вложения, не се нуждае от по-нататъшен анализ. От само себе си

се разбира, че при тази предпоставка рентите, получавани от акър, се

84