Page 85 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 85

повишават, и то в по-голяма пропорция, отколкото допълнителният капи-

           тал, в какъвто и вид земя да е вложен. В този случай допълнителното

           капиталовложение е свързано с подобрение на земята. Тук са включени
           случаите,  когато  допълнително  вложение на  по-малък  капитал  произ-

           вежда същото или по-голямо действие, отколкото предишното допълни-
           телно вложение на по-голям капитал. Този случай не е съвсем тъждест-

           вен с предишния и това е различие, което е важно при всички вложения
           на капитал. Ако напр. 100 дават печалба 10, а 200, приложени в опреде-

           лена форма, дават печалба 40, то печалбата се е увеличила от 10% на

           20% и следователно това е същото, както ако 50, при по-целесъобразна
           форма на приложение, дават печалба 10 вместо 5. Ние приемаме тук, че

           увеличението на печалбата е свързано със съответно увеличение на про-
           дукта. Но различието се състои в това, че в единия случай аз съм длъжен

           да удвоя  капитала,  докато  в  другия  с  предишния  капитал  получа-
           вам двоен ефект. Съвсем не е безразлично произвеждам ли аз 1) пре-

           дишния продукт с половината от предишното количество жив и опредме-

           тен труд или 2) удвоения продукт с предишното количество труд, или 3)
           учетворения продукт с удвоено количество труд. В първия случай се ос-

           вобождава труд — в жива или опредметена форма — и може да бъде
           приложен другаде; увеличава се възможността да се разполага с труд и

           капитал. Освобождаването на капитал (и труд) само по себе си е увели-
           чение на богатството; то оказва напълно същото въздействие, както ако

           този допълнителен капитал е получен чрез натрупване, но то спестява

           труда по натрупването.


           Да приемем, че един капитал от 100 произвежда продукт 10 метра. В 100

           се съдържа както постоянен капитал, така и жив труд и печалба. Значи
           един метър струва 10. Ако със същия капитал 100 аз мога да произведа

           сега 20 метра, то един метър ще струва 5. Ако, напротив, с капитал от 50
           мога да произведа 10 метра, то един метър пак ще струва 5 и ще се ос-

           вободи капитал от 50, доколкото предишното предлагане на стока е дос-

           татъчно. Ако трябва да вложа капитал от 200, за да произведа 40 метра,
           то един метър също ще струва 5. Определянето на стойността, както и на

           цената, не показва тук никаква разлика, както и масата на продукта, про-
           порционална на авансирания капитал. Но в първия случай се  освобож-

           дава капитал, доколкото е необходимо почти да се удвои производството
           ; във втория случай се спестява допълнителен капитал; в третия случай



                                                            85
   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89   90