Page 86 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

увеличеният продукт може да се получи само ако се увеличи авансира-

ният капитал, макар и не в такава пропорция, както ако по-голямото коли-

чество продукт трябва да се получи при предишната производителна
сила. (Отнася се към отдел I.)

От гледището на капиталистическото производство не с оглед на увели-

чение принадената стойност, а на снижение на производствените раз-

ходи — а намаляване на разходите и в образуващия принадена стойност
елемент, в труда, върши на капиталиста тази услуга и образува печалба

за него, докато регулиращата производствена цена остава същата, —
прилагането на постоянен капитал е винаги по-евтино, отколкото на про-

менлив. В действителност това предполага съответно на капиталисти-
ческия начин на производство развитие на кредита и обилие на заемен

капитал. От една страна, аз прилагам 100 ф.ст. допълнителен постоянен

капитал, ако 100 ф.ст. съставляват продукта на 5 работника в течение на
една година; от друга страна — 100 ф.ст. във вид на променлив капитал.

Ако нормата на принадената стойност = 100%, то стойността, произве-
дена от 5-те работника=200 ф.ст.; а стойността на 100 ф.ст. постоянен ка-

питал = 100 ф.ст. и като капитал може би =105 ф.ст., ако лихвеният про-
цент = 5%. Едни и същи парични суми според това, дали са авансирани

за производството като стойностни величини на постоянен или промен-

лив капитал, изразяват — ако разглеждаме техния продукт — различни
стойности. Що се касае, по-нататък, за производствените разходи на сто-

ките от гледището на капиталиста, то разликата се състои и в това, че от

тези 100 ф.ст. постоянен капитал, доколкото са вложени в основен капи-
тал, в стойността на стоката влиза само изхабяването, докато 100-те

ф.ст., изразходвани в работна заплата, трябва да бъдат напълно възпро-
изведени в нея.

При колонисти и изобщо при самостоятелни дребни производители, ко-
ито нямат никакъв капитал или могат да го получат само срещу висока

лихва, частта на продукта, която отговаря на работната заплата, предс-
тавлява техния доход, докато за капиталистите тя е авансиран капитал.

Затова първият счита този разход на труд като необходимо условие за
продукта на труда, за който и преди всичко се касае. А що се отнася до

добавъчния труд, изразходван от него свръх необходимия труд, то той

естествено се реализира в излишъчен продукт; и доколкото той може да

86