Page 87 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

го продаде или лично да го потреби, той счита този продукт като нещо,

което нищо не му струва, тъй като не е струвал опредметен труд.

Само изразходването на такъв труд има за него значение на отчужда-
ване на богатство. Той естествено се стреми да продава колкото се може

по-скъпо; но и продажбата под стойността или под капиталистическата
производствена цена все още има за него значение на печалба, стига

тази печалба да не е очаквана със задължения, ипотеки и пр. Напротив,
за капиталиста изразходването както на променлив, така и на постоянен

капитал е авансиране на капитал. Относително по-голямото авансиране

на постоянен капитал намалява при равни други условия производстве-
ните разходи, както и в действителност стойността на стоките. Затова,

макар и печалбата да произхожда само от принадения труд, следова-
телно само от прилагането на променлив капитал, все пак на отделния

капиталист може да изглежда, че живият труд е най-скъпо струващият
елемент на производствената цена, който най-много трябва да бъде све-

ден до минимум. Това е само капиталистически изопачена форма на ре-

тината, че относително по-голямото прилагане на минал труд в сравне-
ние с живия означава повишение на производителността на обществения

труд и увеличение на общественото богатство. Ето в какъв лъжлив вид,
превърнато с главата надолу, изглежда всичко от гледна точка на конку-

ренцията.

При условието, че производствените цени остават неизменени, допълни-

телните капиталовложения могат да бъдат направени с постоянна, с на-

растваща или с намаляваща производителност в по-добрите земи, т.е.
във всички земи от В нагоре. В А при нашата предпоставка това е въз-

можно само или при предишната производителност, като земята продъл-
жава да не дава рента, или пък ако нараства производителността; в такъв

случай една част от вложения в А капитал ще донася рента, а другата —
не. Но това ще бъде невъзможно, ако приемем, че производителната

сила на А намалява, защото в такъв случай производствената цена не

ще остане същата, а ще се увеличи. Но при всички тези обстоятелства,
т.е. дали полученият от допълнителните разходи добавъчен продукт

е пропорционален на тяхната величина или е над или под тази пропор-
ция и дали затова нормата на добавъчната печалба на капитала при на-

растване на последния остава същата или се повишава, или намалява —
добавъчният продукт и съответната нему добавъчна печалба от акър на-

87