Page 87 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 87

го продаде или лично да го потреби, той счита този продукт като нещо,

           което нищо  не  му  струва,  тъй  като  не  е  струвал  опредметен  труд.

           Само изразходването на такъв труд има за него значение на отчужда-
           ване на богатство. Той естествено се стреми да продава колкото се може

           по-скъпо; но и продажбата под стойността или под капиталистическата
           производствена цена все още има за него значение на печалба, стига

           тази печалба да не е очаквана със задължения, ипотеки и пр. Напротив,
           за капиталиста изразходването както на променлив, така и на постоянен

           капитал е авансиране на капитал. Относително по-голямото авансиране

           на постоянен капитал намалява при равни други условия производстве-
           ните разходи, както и в действителност стойността на стоките. Затова,

           макар и печалбата да произхожда само от принадения труд, следова-
           телно само от прилагането на променлив капитал, все пак на отделния

           капиталист може да изглежда, че живият труд е най-скъпо струващият
           елемент на производствената цена, който най-много трябва да бъде све-

           ден до минимум. Това е само капиталистически изопачена форма на ре-

           тината, че относително по-голямото прилагане на минал труд в сравне-
           ние с живия означава повишение на производителността на обществения

           труд и увеличение на общественото богатство. Ето в какъв лъжлив вид,
           превърнато с главата надолу, изглежда всичко от гледна точка на конку-

           ренцията.


           При условието, че производствените цени остават неизменени, допълни-

           телните капиталовложения могат да бъдат направени с постоянна, с на-

           растваща или с намаляваща производителност в по-добрите земи, т.е.
           във всички земи от В нагоре. В А при нашата предпоставка това е въз-

           можно само или при предишната производителност, като земята продъл-
           жава да не дава рента, или пък ако нараства производителността; в такъв

           случай една част от вложения в А капитал ще донася рента, а другата —
           не.  Но  това  ще бъде  невъзможно,  ако  приемем,  че  производителната

           сила на А намалява, защото в такъв случай производствената цена не

           ще остане същата, а ще се увеличи. Но при всички тези обстоятелства,
           т.е. дали  полученият  от  допълнителните  разходи  добавъчен  продукт

           е пропорционален на тяхната величина или е над или под тази пропор-
           ция и дали затова нормата на добавъчната печалба на капитала при на-

           растване на последния остава същата или се повишава, или намалява —
           добавъчният продукт и съответната нему добавъчна печалба от акър на-



                                                            87
   82   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92