БЪЛГАРИЯ – 100 МИЛИОННА ДО 1-2 ГОДИНИ | НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, КОМПЛЕКСНА РЕВОЛЮЦИЯ

ТАЙНИЯТ (ВЕЧЕ ЯВЕН) ДОКЛАД НА ЕС
ЗА УНИЩОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

Всеки политик е предател. Изключения няма. Иначе той нямаше да е във властта, нямаше да ламти за власт. Тяхната власт е обещана от световните кукловоди, за да ни унищожат. Ако планът им се изпълни, ние ще бъдем само 7% от населението на България до 1-2 години. Но не си мислете да ЧАКАТЕ още 2 години, за да видите това дали е вярно или не! Да не стане както с „лъжливото овчарче“, което викало на селяните, че овцете им били нападнати от вълци. Викало няколко пъти, селяните се отзовавали, а овчарчето открито им се подигравало. Докато накрая вълците наистина дошли, но овчарчето нямало време дори да извика селяните - било изядено от вълците, преди да гъкне.

Така България ще стане с над
110 МИЛИОННО НАСЕЛЕНИЕ,
а Европа ще набъбне с
4 МИЛИАРДА МИГРАНТИ
(виж последната таблица НАЙ-ДОЛУ)

Та така и при нас. Както спим, ще ни изядат, преди да дойде помощ отвън. Тя няма и да дойде, понеже другите държави нямат ресурси сами да се пазят пак поради продажни политици и мафиоти, които за парлама ги наричат „бизнесмени“. Толкова като увод. Надолу е превод на доклада, който може да си изтеглите в ОРИГИНАЛ на английски от ОРИГИНАЛНИЯ линк на Европейския съюз (ЕС). Аз го наричам ЕВТАНАЗИЙСКИ СЪЮЗ, пак ЕС. Който УБИВА „ХУМАННО“ гражданите на Европа така, че да не се мъчат, а постепенно, докато заспят и умрат в съня си.

Европейска комисия, Генерална дирекция „Вътрешни работи“
Окончателен доклад, Юли 2010 г.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА СЪЗДАВАНЕ МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕЗАСЕЛВАНЕ НА ПОДЛЕЖАЩИ НА МЕЖДУНАРОДНА ЗАЩИТА БЕЖАНЦИ / JLX / 2009 / ERFX / PR / 1005
Ramboll, Nørregade 7A, DK-1165 Копенхаген К, Дания, Тел. +45 3397 8200 / Факс +45 3397 8233
www.ramboll-management.com / Ref JLS / 2009 / ERFX / PR / 1005 - 70092056

СТО МИЛИОНА МИГРАНТИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1-2 години

Този доклад е подготвен от консорциум, съставен от Ramboll Management Consulting и Eurasylum Limited, по договор за услуги в рамките на Европейския бежански фонд. Настоящият доклад не представлява непременно гледната точка на Европейската комисия.
(Обаче вече е ПОДПИСАН от нашите предатели. Горното уточнение е писано за оправдание на ничии гузни съвести. Т.е. БЕЗ ДА ИМА ОФИЦИАЛНО МНЕНИЕ на ЕС, нашите предатели вече са го подписали)

ВНИМАНИЕ!
От стр. 83 нататък (от преведеното до долу тук) има още толкова ТАЛАШ, който е изразходвал ТОНОВЕ ИЗЛИШЕН умствен труд, ТОНОВЕ мастило, ТОНОВЕ хартия, ТОНОВЕ работно време на разни писарушки, ТОНОВЕ празни приказки по дебати, т.е. ТОНОВЕ средства на европейските трудещи се и пр. Ако имате ИЗЛИШНО ВРЕМЕ, може да видите тия подробности в ОРИГИНАЛА НА АНГЛИЙСКИ от стр. 83 нататък.

РЕЗЕРВЕН ЛИНК НА АНГЛИЙСКИ
ако оригиналният бъде унищожен (укрит или "остарял")

СЪДЪРЖАНИЕ
На доклад по ПРЕЗАСЕЛВАНЕТО на мигранти

0. Резюме
1. Въведение
1.1 Цел на проучването
1.2 Методология
1.3 Обща информация за политиката
1.3.1 Продукт на своето време
1.3.2 Дебатите от 90-те години на миналия век
1.3.3 Отвъд гражданската война и временната закрила - презаселване и споделяне на тежестта като част от общата политика за бежанците

2. Минал опит в презаселването на лица, ползващи се с международна закрила
2.1.1 Пилотен проект за 2009 г. за ПРЕЗАСЕЛВАНЕ от Малта във Франция
2.1.2 EUREMA
2.1.3 Двустранни практики
2.1.4 Поуки от предишен опит
3. Определяне на проблема и възможни решения
3.1 Основни предизвикателства
3.2 Отговар на предизвикателствата
3.3 Резюме

4. Възможностите
4.1 Вариант I „Презаселване, съгласно предварително определена квота“
4.2 Вариант II: „Презаселване и споделяне на тежестта на специална основа“
4.3 Въздействие на квотата във вариант 1

5. Политически последствия
5.1 Въведение
5.2 Презаселване за кого?
5.3 Колко места за презаселване и къде?
5.4 Дали презаселването ще бъде фактор за привличане?
5.5 Роля на Комисията и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището
5.6 Позицията на 26-те държави-членки по отношение на двата варианта
5.6.1 Вариант 1: Презаселване съгласно предварително определена квота
5.6.2 Вариант 2: „Презаселване и споделяне на тежестта на специална основа“
5.7 Обобщение на политическите последици
5.8 Заключение относно осъществимостта на двата варианта (политически последици)

6. Правни последици
6.1 Национални правни последици
6.2 Правни последици по отношение на настоящата правна рамка на ЕС
6.2.1 Достъпност на схемата за презаселване съгласно правните основания в Договора за функциониране на Европейския съюз
6.2.2 Доброволен или задължителен характер на механизма за презаселване на държавите-членки и какви биха могли да бъдат последиците от този избор за правната форма на механизма
6.2.3 Съчетаване на всеки бъдещ механизъм със системата за разпределяне на отговорността за кандидатите за убежище, създадена с Регламент 2003/343 (Дъблинска система)
6.2.4 Възможности или насоки, предлагани от съществуващото законодателство на ЕС (включително евентуални изменения), например Директива 2001/55 / ЕО на Съвета, за улесняване на презаселването;
6.2.5 Основания за задействане на схемите за презаселване
6.2.6 Задължения за защита от страна на държавите-членки преди, по време и след презаселването, включително прехвърляне на схеми за защита
6.2.7 Права на лицата, които ще бъдат презаселени преди, по време и след презаселването, включително оценка на последиците от получаване на съгласие на лицето, което ще бъде презаселено
6.2.8 Роля на Комисията и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището във всеки механизъм за презаселване;
6.3 Обобщение на правните последици
6.4 Заключение относно осъществимостта на двата варианта (правни последици)

7. Финансови последици
7.1 Разходи за презаселване
7.1.1 Разходи за презаселване на едно лице
7.1.2. Общи разходи за презаселване
7.2 Възможностите
7.2.1 Възможност за вариант 1
7.2.2 Възможност за вариант 2
7.2.3 Разходи, свързани с предложените варианти
7.3 Обобщение на финансовата осъществимост
7.4 Заключение относно осъществимостта на двата варианта (финансови последици)

8. Сравнение между вариантите
9. Алтернативи на презаселването
10. Заключение

ДОБАВКИ (АНЕКСИ). Приложения
Приложение А: Списък на интервюирани
Приложение Б: Позовавания
Приложение В: Данни за симулацията
Приложение Г: Финансови данни
Приложение Д: Ръководства за интервюта
Приложение Е: Преглед на литературата

0. РЕЗЮМЕ
1. Цел на проучването и политически контекст
През последните години въпросът за насърчаване на солидарността между държавите-членки на ЕС в областта на миграцията и предоставянето на убежище беше повдигнат, наред с другото, в плана за политика на Комисията относно убежището. Пактът за имиграция и убежище, Програмата от Стокхолм и във връзка със създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Един от изтъкнатите аспекти е начинът, по който държавите-членки могат да проявят солидарност един към друг в случаи, когато държава-членка е подложена на специфичен и непропорционален натиск за предоставяне на убежище. Възможен начин за подпомагане на тези държави-членки би могъл да бъде чрез презаселване на подлежащи на международна закрила от тези държави-членки в други държави-членки.

Целта на това проучване е да предостави на Европейската комисия подробна информация за финансови, политически и правни последици от презаселване на лица, ползващи се с международна закрила. Обхватът на проучването обхваща финансови, политически и правни последици от презаселването на бежанци^*, бенефициенти на субсидиарна закрила и/или лица, търсещи убежище. Освен това целта също така е да се проучат други възможности, които са налични за по-добро насърчаване на солидарността между държавите-членки за управление на потоците от убежище.
^*За да се подобри четивността на изследването, ние избрахме да използваме термина "бежанец", който означава лице, което има статут, определен в Женевската конвенция или финансова закрила по смисъла на Директива 2004/83 / ЕО.

В отговор на тези цели проучването е разработено така, че да отговаря на редица въпроси, свързани с политическите, правните, финансовите и практическите последици от презаселването, като представя перспективи на държавите-членки по отношение на различни видове механизми за презаселване, като оценява степента, до която различните варианти могат да бъдат адаптирани към съществуващото законодателство на ЕС и накрая, чрез оценка на разходите за различните варианти.

Това проучване обхваща 26-те държави-членки на Европейския съюз, които участват в Европейския бежански фонд и следователно изключват Дания. Специално внимание беше отделено на държавите-членки, които са подложени на специфичен и непропорционален натиск върху техните национални системи за предоставяне на убежище, държави-членки, които са участвали в доброволни схеми за презаселване през последните години и държави-членки, които понастоящем получават относително малко бежанци, търсещи убежище, които на теория биха могли да станат страни на приемане за всеки бъдещ механизъм за презаселване.

2. Методология
Това проучване за осъществимост бе проведено чрез събиране на първични и вторични данни. Основните данни се състоят от семинар с десет ключови заинтересовани страни; случайни проучвания в девет държави-членки, които имат опит в презаселването, които са изправени пред относително голям натиск върху системите си за предоставяне на убежище или които имат относително малко бежанци в сравнение с размера на населението и БВП; и телефонни или лични интервюта с останалите държави-членки и избрани международни организации (IOM, ECRE и ВКБООН). Във всички държави-членки интервюираните лица включиха поне един представител на националните органи и в повечето случаи представител на неправителствена организация (НПО) или международна организация със седалище в страната. (СОРОСОИДИ например - бел. ред.)

Вторичните данни се състоят от подробни прегледи на съществуващата литература под формата на 35 статии, свързани с презаселването, и ключови политически и правни документи.

Прегледът на съответните статии и политически документи, както и семинарът с ключови заинтересовани страни, бяха използвани за разработване на необходимата основна информация за проучването, включително разработване на два възможни варианта за презаселване. Тази информация се използва за проектиране и структуриране на останалите дейности за събиране на данни и за анализа. Всички запитани бяха помолени да коментират и двата варианта и въз основа на техните възгледи, коя от двете възможности е по-осъществима. Двата варианта могат да бъдат обобщени, както следва:

1) Съгласно вариант 1 ще бъде приет законодателен инструмент на ЕС, създаващ механизъм за презаселване, като се разпределя квота за всяка държава-членка въз основа на БВП на глава от населението и гъстотата на населението. Вариантът би могъл да включва както бенефициери на международна закрила, така и лица, търсещи убежище, но за двете групи ще се използват отделни критерии. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще има роля при оценката на това кои подлежат и търсят убежище в коя държава-членка ще бъдат презаселени. Финансирането за този вариант ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд (ЕБФ), със специфична категория финансиране от ЕФБ за презаселване на лица, ползващи се с международна закрила и евентуално търсещи убежище. Размерът на ЕБФ трябва да бъде увеличен, така че да бъде постигната договорена степен на обезщетение за търсещите убежище (за обработване на вземането) и за всеки бежанец, както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка.

2) По вариант 2 подлежащите на международна закрила и вероятно търсещите убежище ще бъдат презаселени на специална основа за оценка на потребностите чрез механизъм за открит залог. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) ще извърши ежегодна оценка на цялостната необходимост от презаселване в ЕС. Въз основа на тази оценка ЕС ще провежда годишни ангажименти по време на специално заседание на високо равнище. На тази среща всяка държава-членка ще представи броя на лицата, ползващи се с международна закрила (и вероятно търсещи убежище), които биха били склонни да приемат за презаселване. Финансирането ще бъде осигурено чрез ЕБФ. Размерът на фонда ще трябва да бъде увеличен в съответствие със споразумението на държавите-членки относно обезщетението, което ще бъде предоставено на търсещо убежище (за покриване на обработката на искането на презаселен кандидат за убежище) и на признат бенефициент на международна както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка. ЕБФ също така ще бъде адаптиран, както следва:

* Специфичен приоритет в рамките на ЕБФ ще бъде посветен на презаселването на лица, ползващи се с международна закрила. Съфинансирането ще бъде увеличено до 90%.
* Въз основа на договорената за всяка страна квота, всяка държава-членка ще предостави фиксирана сума на презаселено лице (примерно 4000 евро, които понастоящем се предоставят за конкретни категории презаселени лица). Фиксираната сума ще бъде приспадната от общия бюджет на ЕБФ, преди да се отпусне останалата част от бюджета на националните пакети.

3. Определяне на проблема и възможни решения
Държавите-членки, заинтересованите страни и НПО като цяло са съгласни, че ЕС има неравномерно разпределение на тежестта по отношение на обработката на убежище. Съществуват обаче някои несъгласия относно причините за това неравномерно разпределение, което води до известни различия по отношение на мненията за това как най-добре да се отговори на предизвикателството. Според държавите-членки и други отговорни институции неравномерното разпределение може да бъде обяснено например с географското разположение на държава-членка, практиките, използвани от държавите-членки при обработването на молби за убежище, съществуването на общности с един и същи произход в държавите-членки и брой искания за убежище, свързани с капацитета на системите за предоставяне на убежище.

Други причини бяха споменати, макар и от по-малко ответни страни. Те включват способностите за интегриране, системата от Дъблин и въпросите, свързани с достъпа до територията на Европейския съюз (понякога го наричат „Крепост Европа“). Дъблинската система засилва натиска върху страните и „Крепостта Европа“, до които се намират близките държави, от които бягат мигрантите, увеличавайки общия натиск върху системата за убежище, защото това е единствената възможност да влязат в Европа.

В зависимост от основната причина за неравномерното разпределение държавите-членки и другите изпращащи посочиха три възможни решения за неравномерното разпределение: преместване на бенефициери на международна закрила или лица, търсещи убежище; хармонизиране на политиките; и техническа и финансова помощ.

4. Политически последици
В предишни и настоящи схеми търсещите убежище по принцип не са презаселени. Въпреки че има държави-членки, които биха се стремили да преместят кандидатите за убежище и в някои случаи само за търсещите убежище, а по-конкретно не за бежанците (включително важното, че исканията за презаселване до голяма степен се основават на номера на търсещите убежище, броят на лицата, които действително са получили закрила), беше установено, че схемата за преместване би била по-политически осъществима, ако започна само с бежанци и бенефициенти на субсидиарна закрила, и така търсещите убежище бяха изключени. Поради политически и правни последици, една от основанията за това заключение е усложненията от преплитането на схемата за презаселване с Дъблинската система.

Възгледите на държавите-членки относно осъществимостта на включването на непридружени непълнолетни в механизъм за преместване варират. Въз основа на минал и настоящ опит в проектите за преместване може да се заключи, че много държави-членки не считат за проблематично презаселването на непридружени непълнолетни лица. Интервютата, проведени в хода на проучването, показват обаче, че докато някои държави-членки са склонни да включат непридружените малолетни и непълнолетни в схема за презаселване, други смятат това включване за проблематично поради проблеми като липсата на законни настойници, риска от увеличаване на контрабандата на деца.

Независимо кой може да бъде преместен, много малко интервюирани, представляващи органите на държавите-членки, изглеждаха готови или са в състояние да представят приблизителна оценка за броя на лицата, ползващи се с международна закрила и/или търсещите убежище, които биха могли да бъдат обект на презаселване. Тези, които са готови да предложат редица, са всички държави-членки, които предвиждат "вносът" на преместени лица. Въпреки че имаше нежелание да се говори за действителни числа, мнозинството от държавите-членки предложиха те да бъдат потенциални вносители на хора, ако имаше схема за презаселване.

Един от въпросите, които трябва да бъдат обхванати в това проучване, е този на потенциала за привличане на презаселване и каквото и да е средство за смекчаване на това. Малта не отчита никакви признаци на фактори на привличане в резултат на настоящите проекти и не изрази загриженост, че това може да се случи в бъдеще, тъй като няма гаранция, че лице, пристигащо в Малта, ще бъде признато за бенефициер на международна закрила, нито че те ще се окажат успешни в молба за преместване. Франция, от друга страна, съобщи, че в страната са създадени нови мрежи за миграция и че това може да се дължи на преместване от въпросните държави. В интервютата няколко държави-членки предвиждаха фактор за привличане както за себе си, така и за ЕС като цяло, ако се въведе схема за преместване. Една или две държави-членки отбелязаха, че привличането може да не се дължи на истински търсещи убежище, а на нелегални имигранти и на контрабандисти, планиращи да използват комбинацията "убежище и презаселване", за да накарат лицата в държавите-членки, в които предпочитат да живеят.

Идеята, че бежанците или бенефициерите на финансирана закрила трябва да кандидатстват за преместване, е тясно свързана с желанието за доброволност от страна на засегнатите лица. В интервюта за различни интерпретации на преместени лица се появи доброволно участие. Това води до заключението, че не се смята за възможно лицата да подадат заявление за презаселване и определено не до определена държава-членка, въпреки че законно би било необходимо да се поиска съгласието за преместване на всички законно пребиваващи лица, търсещи убежище или подлежащи на международна закрила.

Опитът в текущия проект EUREMA предполага, че е необходима известна мярка за външна координация, когато става въпрос за няколко държави-членки. И двата варианта, както са представени, показват силна роля за ЕСПОУ. В най-близко бъдеще обаче най-малкото изглежда, че държавите-членки предпочитат да държат вземането на решения в свои ръце, като имат координираща и поддържаща роля, но не повече за EASO. За вариант 1 това би означавало, че EASO би могло да събира заявления за презаселване, а не да възлага конкретно лице или семейство за дадена държава-членка, тя ще трябва да представи всички случаи на всички държави-членки, които след това ще трябва да се споразумеят кои хора ще приемат. За вариант 2 отново могат да се приемат заявки чрез EASO като координиращ орган и единно "лице" за бежанците и подлежащите на финансирана закрила, но те ще трябва да бъдат разпространени до държавите-членки, които ще вземат свои собствени решения. Тази схема обаче би изисквала някакъв метод на координация и посредничество за ситуации, при които повече от една държава-членка е била склонна да презасели дадено лице или семейство. И за двата варианта ЕСОСО ще се превърне в нещо като координираща "клирингова къща" за презаселване - административно управление на процеса, но не взема решения по конкретни случаи.

5. Правни последици
Докато основните правни пречки пред презаселването на национално равнище са ограничени, липсата на възможности за прехвърляне на закрила между държавите-членки се разглежда като най-важната от тях. Евентуално ефективно решение би било въвеждането на пълна хармонизация между системите за предоставяне на убежище в Европа или приемането на някакъв вид механизъм за трансфер на закрила в рамките на ЕС. Въпреки трудностите, посочени от държавите-членки, по-голямата част от тях заявиха, че ако се вземе политическо решение за стартиране на схема на ЕС за презаселване, те ще могат да намерят решение, за да получат бежанци, на които е предоставена закрила от друга държава-членка. От правна гледна точка по отношение на търсещите убежище има възможности за съвместно обработване на молби за убежище или за приемащата държава-членка да разглеждат молби за убежище на място в прехвърлящата държава-членка. Това обаче би довело до това търсещите убежище да останат в несигурно положение по време на прехвърлянето и проверката на техните претенции би била допълнително усложнена и забавена. Що се отнася до бенефициерите на международна закрила, ситуацията би била различна, въпреки че все още е проблематична. Освен пълната хармонизация, един от възможните начини за разрешаване на този проблем би бил само включването на бежанци, на които е предоставена закрила съгласно правилата на Женевската конвенция, които по принцип се прилагат по еднакъв начин от всички държави-членки. Въпреки това, за преместването на лицата, ползващи се с международна закрила, да се проведе безпроблемно, би било желателно да бъде прехвърлен защитен механизъм.

В ДФЕС се съдържат два члена, а именно член 78 относно обща политика в областта на убежището и член 80 относно принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, които са от значение за създаването на механизъм за презаселване. Проблемът обаче е, че член 78, параграф 2, буква б) се отнася конкретно до обща система за временна закрила, докато член 78, параграф 3 се позовава на временни мерки в случай на извънредна ситуация, когато държава-членка се сблъска с внезапен приток от граждани на трети държави. Член 80 относно принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, макар и от по-общ характер, определя принципите за управление на политиките на Съюза в областта на границите, убежището и имиграцията. Може да се твърди, че член 78, параграф 2, букви а) и б) и член 80 може да се използва като правно основание за създаване на механизъм за презаселване в съответствие с варианти 1 или 2. Може също да се твърди, че използването на член 78 3) като правно основание за механизъм за преместване като този, очертан в вариант 2, може да бъде осъществим поради своя специален характер, въпреки че би изисквало ситуацията в съответните държави-членки да бъде оправдана като извънредна ситуация с внезапно високи входящи потоци и освен това периодът, през който се осъществяват мерките, е ограничен във времето (без това да пречи на преместването на засегнатите лица да бъдат постоянни). На този фон за вариант 1, който изисква постоянен законодателен инструмент, използването на член 78, параграф 3 като правно основание е по-спорно поради постоянния характер на този вариант, въпреки че в крайна сметка това ще зависи от точната формулировка на правен инструмент.

Вариант 2 предвижда обширна роля за EASO. На първо място, се предвижда EASO да може да участва в установяването на основата, на която ще бъде взето решението на ЕС за преместване. Това би могло да включва проучвателни мисии в държавите-членки. На второ място, се предлага да се остави на преценката на EASO да потърси съгласието на лицата да се преместят и да ги разпределят според капацитета на държавите-членки, както е посочено в решението и основано на принципите на обективно разпределение. Нито една от тези дейности не противоречи на целта на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, както е посочено в член 2* или в специалния член 5 относно осъществяването на преместването на съгласувано. И двата варианта предвиждат ролята на EASO за координиране на заявленията на бенефициерите на международна закрила за преместване в определена държава, въпреки че на държавите-членки все пак ще бъде разрешено да отхвърлят презаселването на конкретно лице при определени обстоятелства. Регламентът EASO позволява широко тълкуване на мандата му в това отношение.
* Вж. Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. ОВ L132, 29.5.2010 г.

Дори и да не се изисква от държавите-членки да търсят съгласието на всички търсещи убежище да се преместят, няколко държави-членки са съгласни, че съгласието на търсещите убежище и лицата, ползващи се с международна закрила, е необходимо и желателно. Следователно една възможна възможност за гарантиране на правата на лицата, които ще бъдат преместени, е първо да гарантират съгласието на всички лица да бъдат преместени, например като им предложи конкретна държава-членка и ако не са съгласни, да ги помоли остават в първата страна на убежище. На второ място, да разработим ключ за разпространение, основан на обективни критерии.

6. Финансови последици
Въпреки че държавите-членки посочиха необходимостта от финансова подкрепа за механизъм на ЕС за преместване, формата на такава финансова подкрепа не изглежда решаваща за установяване на цялостната осъществимост на схемата за преместване. Финансирането на презаселването чрез Европейския бежански фонд все пак се счита за осъществимо от повечето държави-членки. Интервютата обаче показват, че механизмът на двойните стимули, който вече се използва за презаселване в рамките на сегашния ЕБФ, кара няколко държави-членки да внимават за потенциалното въздействие от намаляването на националния пакет за други дейности, финансирани от ЕБФ. Освен това трябва да се внимава финансовите печалби или загуби да бъдат твърде значителни за държавите-членки, които или участват в, или остават извън, схема за презаселване.

В интервютата изглежда имаше съгласие, че в случай, че е разпределена фиксирана сума на преместено лице, това трябва да бъде по-високо от сегашните 4 000 евро, които се отпускат за конкретни групи презаселени бежанци. Докато € 4 000 се разглеждат като стимул за сортиране, всъщност тя покрива само малка част от разходите, направени при презаселването на дадено лице. Не бе постигнато обаче съгласие относно приемливо равнище на финансиране за преместено лице, отчасти защото разходите се различават в отделните държави-членки.

7. Сравнение между възможностите
Въз основа на горните наблюдения мнозинството от държавите-членки би подкрепило най-малкото първоначално вариант 2, когато трябваше да избира между двете възможности. Въпреки това, когато се проучи възможността за използване на всеки вариант, бяха предложени следните изменения, за да се увеличи тяхната осъществимост. За вариант 1 търсещите убежище не трябва да бъдат включени; на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да се даде координираща, а не вземаща решения; и може да се наложи да бъдат включени допълнителни критерии извън БВП и гъстотата. Финансирането следва да бъде на разположение за проекти за техническа помощ и побратимяване също в вариант 1. За вариант 2 търсещите убежище не трябва да бъдат включени; на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да се даде координираща, а не вземаща решения; а държавите-членки не следва да могат да определят характеристиките на хората, които се презаселват извън необходимостта от международна закрила, или трябва да бъдат задължени да вземат балансирана група, споделена между онези, които смятат за по-желателни, и онези лица, чиито нужди и уязвимости може да е най-голямото.

8. Алтернативи на презаселването
Няколко интервюирани направиха алтернативни или допълнителни предложения към варианти 1 и 2. Седем сценария бяха разгледани като алтернативи на схема за преместване в целия ЕС. Те включват: статукво - ad hoc схеми; хармонизиране (т.е. създаване на обща европейска система за убежище); техническа помощ; финансова помощ; двустранно или подгрупово преместване, отколкото споразумение в рамките на ЕС (известно също като засилено сътрудничество); съвместно обработване на молби за убежище; и прехвърляне на статут на защита и "отворен пазар". Докато някои от тези потенциални алтернативи биха могли действително да се свържат помежду си, за да образуват допълнителни възможни маршрути, пълното проучване на тези алтернативи би изисквало отделно проучване и следователно са сигнализирани само в този доклад.

9. Заключения
Държавите-членки се съгласяват, че в Европейския съюз съществува неравномерно разпределение на тежестта за убежището. Въпреки това, тъй като според вижданията на държавите-членки съществуват различни причини за неравномерното разпределение, съществуват и няколко възможни решения на този проблем. Докато едно от тези решения е преместването на бенефициери на международна закрила и/или лица, търсещи убежище, имаше няколко държави-членки, които предпочетоха хармонизиране на политиката, техническа и финансова помощ или комбинация от тях като решение на ситуацията.

Докато ограничен брой държави-членки са съгласни пряко с механизма за преместване, както е представен в двата варианта, когато са помолени да избират между двата варианта, повечето държави-членки подкрепят вариант 2, който създава специален механизъм, основан на обещание между държавите-членки.

Въпреки че мненията на държавите-членки се различават и по въпроса кой да се премести, приблизително половината от държавите-членки са категорично против преместването на търсещите убежище. По този начин може да се заключи, че схемата за преместване би била по-политически осъществима, ако поне започна с бежанци и бенефициенти на субсидиарна закрила, а търсещите убежище бяха изключени. Освен това този подход би спомогнал за избягване на евентуални трудности, които могат да възникнат в резултат на помирение с дъблинската система.

Формата на финансовата помощ не изглежда решаваща за установяване на общата приложимост на схемата за презаселване. Финансирането на преместването чрез Европейския бежански фонд все пак се счита за осъществимо от повечето държави-членки. Държавите-членки обаче са загрижени за евентуално намаляване на техния национален пакет за финансирането в резултат на презаселването. Следователно, ако презаселването трябва да стане неразделна част от солидарността и управлението на миграционните потоци, е необходимо увеличаване на ЕБФ, като се гарантира най-малко минимален национален пакет за всяка държава-членка.

Изглежда има правно основание за двете предложени варианти в ДФЕС. Може да се твърди, че член 78, параграф 2, букви а) и б) и член 80 може да се използва като правно основание за създаване на механизъм за преместване в съответствие с варианти 1 или 2. Може също да се твърди, че използването на член 78 3) като правно основание за механизъм за презаселване като този, очертан в вариант 2, може да бъде осъществим поради своя специален характер, въпреки че би изисквало ситуацията в съответните държави-членки да бъде оправдана като извънредна ситуация с внезапно високи входящи потоци и освен това периодът, през който се осъществяват мерките, е ограничен във времето (без това да пречи на преместването на засегнатите лица да бъдат постоянни).

Докато конкретни препоръки не попадат в обхвата на това проучване, може да се направят някои предложения за бъдещето, като се увеличи осъществимостта на двете подлежащи на разглеждане възможности.

* Лицата, търсещи убежище, не следва да бъдат включени в нито една схема на ЕС за преместване, поне на първо място, и докато не бъдат решени правните и политическите напрежения между потенциалното презаселване и съществуващата дъблинска система.
* Създаване на механизъм, който да гарантира, че търсещите убежище и лицата, ползващи се с международна закрила, се договарят за тяхното презаселване, но не непременно разработват процедура за кандидатстване, нито дават възможност на отделните лица да изберат държавата-членка, в която ще бъдат преместени.
* Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да поеме ролята на един вид координираща "клирингова къща" за преместване - административно управление и координиране на процеса, но не взема решения по конкретни случаи.
* Двойните стимули трябва да се избягват или ако се използват, а след това да се лекуват внимателно. Ако те са наети, трябва да има гарантиран минимален национален пакет в рамките на ЕБФ за всички държави-членки, които решат да не участват в презаселването.
* Фиксираната сума на презаселено лице следва да бъде по-висока от сегашните 4000 Евро на презаселено лице (специфични групи) и следва да бъде специфична за държавата-членка, като се вземат предвид различните разходи, свързани с преместването на дадено лице.

1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1 Цел на изследването
Целта на това изследване е да предостави на Европейската комисия подробна информация за финансовите, политическите и правните последици от презаселването на лица, ползващи се с международна закрила. Презаселването се разбира като "прехвърляне на лица, които имат статут, определен в Женевската конвенция или финансирана закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕС от държавата-членка, която им е предоставила международна закрила на друга държава-членка, в която ще им бъде предоставена подобна закрила както и на лицата, които са подали молба за международна закрила от държавата-членка, която е компетентна да разгледа молбата им до друга държава-членка, в която ще бъдат разгледани техните молби за международна закрила" (вж. Това означава, че обхватът на проучването обхваща финансови, политически и правни последици от презаселване на бежанци*, подлежащи на финансирана закрила и/или търсещите убежище.
* За да се подобри четивността на изследването, избрахме да използваме термина "бежанец", с който се разбира лицата, които имат статут, определен в Женевската конвенция или субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2004/83 / ЕО.

За да се осигури възможно най-широко покритие на последиците от преместването, информацията за потенциалните последици, както и предложените механизми за солидарност, ще разграничат двете целеви групи:
* бежанци / подлежащи на финансирана закрила и лица, търсещи убежище
* бежанци / подлежащи на финансирана закрила

Освен това целта също така е да се проучат други възможности, които са налични за по-добро насърчаване на солидарността между държавите-членки за управление на потоците за убежище.

При разглеждане на тези цели проучването има за цел да отговори на редица въпроси, свързани с политическите, правните, финансовите и практическите последици от преместването, като представи перспективите на държавите-членки по отношение на различните видове механизми за преместване, като оцени степента, до която различните варианти могат да бъдат адаптирани към съществуващото законодателство на ЕС и накрая да се оценят разходите за различните варианти.

Това проучване обхваща 26-те държави-членки на Европейския съюз, които участват в Европейския бежански фонд и следователно изключват Дания. Специално внимание беше отделено на държавите-членки, които са подложени на специфичен и непропорционален натиск върху техните национални системи за предоставяне на убежище, държавите-членки, които са участвали в доброволни схеми за преместване през последните години и държавите-членки, които понастоящем получават относително малко бежанци, търсещи убежище, които на теория биха могли да станат страни на приемане във всеки бъдещ механизъм за преместване.

Тъй като е вероятно това проучване да се превърне в реална оценка на въздействието, това е било взето предвид при изготвянето на проекта за проучване. Поради това бяха определени също определенията на проблемите и оценката на желаните цели на бъдещ механизъм за презаселване.

Следващите раздели в тази глава обсъждат методологията и политическия контекст на проучването и представят някои скорошни преживявания относно преместването в държавите-членки. Глави 3 до 7 предоставят анализ на събраните данни, като се представят, първо, определението на проблема и желаните цели на механизма за преместване (глава 3). След това се прави преглед на двата варианта (глава 4) и представяне на политическите последици (глава 5), правните последици (глава 6) и финансовите последици (глава 7) на механизъм за презаселване, основан на проведено изследване. В глава 8 се сравняват двата варианта и се оценява цялостната им осъществимост. Глава 9 разглежда възможните алтернативи на преместването, докато в глава 10 са представени окончателните заключения на проучването.

1.2 Методология
В този раздел е представено кратко описание на източниците на данни и методологията на изследването.
Проучването е събрало както първични, така и вторични данни.
Основните данни включват:
- един работен семинар с десет основни заинтересовани страни, в които бяха обсъдени различни схеми за презаселване, както и алтернативи на презаселването
- Казуси в девет държави-членки (Кипър, Франция, Германия, Италия, Малта, Словения, Испания, Швеция и Обединеното кралство), където бяха интервюирани представители на правителството, международни организации (МОМК), НПО и други заинтересовани страни. Общо 44 интервюта бяха проведени като част от казусите
- Телефонни интервюта в останалите държави-членки с представители на правителството и / или НПО и други заинтересовани страни. Общо 35 телефонни интервюта бяха проведени.
- Интервюта с представители на международни организации в Брюксел (МОМ, ВКБООН, ECRE) и Централна и Югоизточна Европа на МОМ, както и с един член на Европейския парламент.
Списък на всички интервюирани и участници в семинара може да бъде намерен в приложение А.
Вторичните данни включват:
- подробен преглед на съществуващата литература. Търсенето в базата данни връща селекция от 643 статии, които бяха сортирани според тяхната значимост за изследването. 64 статии бяха разгледани по-отблизо и накрая бе извършен подробен преглед на 35 статии, свързани с преместването
- подробен преглед на ключови политически документи за описание на политическия контекст на презаселването
- подробен преглед на ключови правни документи, за да се отговори на въпросите, свързани с правната приложимост на презаселването.

Прегледът на съответните статии и политически документи, както и семинарът с ключови заинтересовани страни, бяха използвани за разработване на необходимата основна информация за проучването, включително разработване на два възможни варианта за презаселване. Тази информация се използва за проектиране и структуриране на останалите дейности за събиране на данни и за анализа.
Страните от казуса бяха избрани въз основа на следните критерии:
- държави-членки, които понастоящем имат опит в международно / европейско презаселване
- държави-членки, които са изправени пред относително голям натиск върху системите си за убежище
- държави-членки, които имат относително малък брой бежанци в сравнение с размера на населението и високия БВП и по този начин се очаква да получат бежанци и евентуално търсещи убежище

Бяха разработени ръководства за интервю за международни организации и неправителствени организации, за държави-членки с опит в международното / европейското презаселване и за държавите-членки, които нямат опит в международното / европейското презаселване. Като цяло ръководствата за интервюта включват същите теми, но с различна тежест и някои допълнителни въпроси за държавите-членки, които имат опит в международно/европейско презаселване. Ръководствата за интервюто са приложени в приложение Е.

Респондентите бяха идентифицирани, използвайки подход за снежна топка, при който първоначално идентифицираните анкетирани бяха помолени да помогнат при идентифицирането на нови респонденти, за да могат да се отговори на всички въпроси. В някои случаи бяха предоставени допълнителни материали по време или след интервютата (национални проучвания, вътрешни или външни дискусионни материали, финансова информация, вътрешни изчисления и др.). Те бяха използвани като допълнения в анализа, където е уместно.

При анализа на качествените данни позицията на държавите-членки се представя въз основа на отговорите на интервюираните правителствени служители. Позициите на международните организации, базирани в Брюксел, се отчитат поотделно, а позициите на национални НПО като цяло се докладват съвместно, освен ако не могат да бъдат установени големи различия между държавите-членки. Този подход бе избран в резултат на първоначалния анализ, който показва, че националните НПО са склонни да представят същите перспективи по някои от въпросите.

Като цяло представеният анализ се основава на координация на няколко различни източника, като различни видове приемащи (правителствени представители, неправителствени организации, международни организации и др.) И подкрепящи документи (правни, финансови, политически).

1.3 История на политиката
Въпросите за споделянето на тежестта и преместването в контекста на ЕС официално се появиха, тъй като Европейската общност разработи планове за хармонизиране на политиките в областта на убежището в края на 80-те години и дойде на първо място с конфликти в бивша Югославия, особено в началото на 90-те години. Всъщност в средата на 90-те години на XX век се наблюдаваше увеличение на дейността по този въпрос и натискът да се постигне споразумение за формален механизъм за преместване никога не е бил толкова силен оттогава.

В средата на 90-те години разискванията достигнаха своя връх, но дискусията, макар и до голяма степен продукт на сливането на хармонизацията и изселването на бежанци в Европа, също се основаваше на десетилетия на участие в различни форми на регионално и глобално бежанец".

Участието в натовареността през предходните десетилетия беше свързано със Студената война и с презаселването на бежанци като дългосрочно пребиваващи или натурализиращи се хора. През 90-те години обаче дискусиите бяха свързани с последиците от гражданската война и страха от повече от същото в цяла Европа и с временната закрила, съсредоточена върху връщането.

След като през 2001 г. бе постигнат механизъм за временна закрила, без да има силен елемент на споделяне на тежестта, въпросът стана неразделна част от гражданската война и взаимозависимо с хармонизирането на политиката на ЕС или разработването на обща политика - част от общ подход или дали преместването може да бъде осъществимо, ако изобщо, след като е постигната пълна хармонизация. По този начин споделянето на тежестта се превърна в елемент на Европейския бежански фонд (от гледна точка на финансова и техническа помощ) и въпросът се занимава с дискусия и прилагане на мерки на ЕС като дъблинската система, неотдавнашни пилотни проекти за солидарност с "фронтовата линия "Държавите-членки и широкообхватни предложения за реформа на европейската закрила на бежанците, като тази, вдъхновена от документа" Vision "на Обединеното кралство от 2003 г.*.
* UK (2003) "Нова визия за бежанците", 7 март 2003 г. http://www.proasyl.de/texte/europe/union/2003/UK_NewVision.pdf

1.3.1 Продукт на своето време
"Участието в натоварването" възниква в преамбюла на Конвенцията за бежанците от 1951 г., Параграф Г: "Правителствата продължават да получават бежанци на техните територии и действат съвместно в истински дух на международно сътрудничество, за да могат тези бежанци да намерят убежище и възможност за презаселване"*. По време на Студената война идеята за "споделяне на тежестта" и преместването чрез презаселване е по същество представа за индустриализираните / по-богатите / по-отдалечени държави, които помагат на развиващите се / по-бедни/по-близки до държавите на произход.
* Конвенция за статута на бежанците (1951 г.) 189 UNTS 137 (1951)

Европейският опит за такова "споделяне на тежестта" се осъществи под формата на разпространение на бежанци след Втората световна война, както и участие в програми за презаселване на унгарските бежанци, които достигнаха Австрия, а след това и Югославия (1956 г.); Чехословаци достигащи до Австрия (1968 г.); в по-малка степен статистически поляците достигат Австрия и Западна Гермтотоания (1981 г.) и в помощ на държави извън Европа чрез преселване на индо-китайски през 70-те и 80-те години.

Целият опит за "споделяне на бежанската тежест" са продукти от своето време и конкретен случай. Европейските изселвания, в които западноевропейските държави приемат бежанци за презаселване, са имали връзка със Студената война, както и готовността за засилване и облекчаване на Австрия и други държави на първото убежище.

Дебатите за споделянето на тежестта в средата на 90-те години също бяха продукт на своето време и се съсредоточиха върху последиците от гражданската война, за която се опасяваха повече, е да дойде в европейския квартал.

По време на югославската криза и дори в дискусиите за индо-китайската бежанска криза през 80-те години, понятието за споделяне на тежестта е тясно свързано с предоставянето на временна закрила⁶. Държавите отхвърлиха системното разпределение на тежестта през 80-те години, тъй като те смятат, че това ще доведе до отслабване, а не в укрепване на временното убежище (тъй като то тогава беше означено като първа убежище в региона преди презаселването) извинение за неспазване на искането за предоставяне на първо убежище⁷.

1.3.2 Дебатите от 90-те години
В случая на босненските бежанци и търсещите убежище първоначалните призиви за споделяне на тежестта идват от Словения и Хърватия (които временно защитават стотици хиляди, а в случая с Хърватия също се занимават със значителни вътрешни разселвания), с по-късни искания за държави партньори да обмислят споделянето на тежестта, идващи от Австрия, Швеция и Германия в рамките на Съвета на Европа и/или контекста на ЕС. Словения и Хърватия потърсиха това, което би могло да се нарече "класическо" споделяне на тежестта - това е по-богатите държави да поемат част от защитната тежест, която тези държави-наследници на Югославия заемат. Австрия, Швеция и Германия търсеха нещо ново, формално и структурно като компонент на европейското (или европейското) сътрудничество по въпросите на бежанците и убежището.

През 1992 г. Междуправителствените консултации по въпросите на миграцията, убежището и бежанците проведоха поредица от срещи между своите северноамерикански, австралийски и европейски членове и босненски, хърватски, унгарски и словенски служители⁸. Беше разработено предложение за непрекъснато споделяне във времето, базирано на фиксирани квоти, предлагани от държави, свързани със социално-икономически параметри, обозначаващи "капацитета за усвояване", които сами по себе си биха били определени от участващите държави. ВКБООН, чиито квоти за презаселване се основават на схемата, се опасява, че държавите биха подкопали системата, като предлагаха само малки количества и се противопоставиха на предложението. Нямаше силна държава, водеща дискусиите, така че предложението "почина тихо", въпреки че в по-късни предложения все още се появяват елементи и все още го правят.

Извън ЕС, Австрия и Швеция (които все още не са членове) взеха елементи от предложението на МПК и дискусия пред Съвета на Европа и в Косово (сега ОССЕ), от които Швеция тогава държеше ротационния председател. Шведско-австрийското предложение бе обсъдено на среща на министрите на имигрантите в Атина през ноември 1993 г. в Атина. Проектът на резолюцията заяви, че "по-равномерното разпределение" на де факто бежанци от Югославия би улеснило осигуряването на закрила на всички разселени лица, и призовава "всички държави по света да предложат подслон и домакин на по-справедлива основа, по-специално разселени лица и военни бежанци от Босна и Херцеговина, които не могат да се ползват от закрила в региона"¹⁰.

В контекста на ЕС междувременно срещата на европейските министри на имиграцията от 1992 г. в Лондон, в която бяха очертани "Заключения относно хората, разселени от конфликта в бивша Югославия", бяха установени принципи за приемане извън обичайните канали за убежище (за бивши задържани, са болни и не могат да бъдат лекувани на място и тези, които са "под пряка заплаха за живота или крайниците и чиято закрила не може да бъде осигурена по друг начин"). Други ще бъдат считани за явно неоснователни в твърденията им. В заключенията се посочва, че държавите-членки биха приели "в съответствие с" националните способности и "в контекста на координираните действия", установявайки два ключови принципа на всеки механизъм за споделяне, но също така я обвързва ясно с временната закрила¹¹.
6 Ван Селм-Торбърн, Йоан, Защитата на бежанците в Европа: уроците от югославската криза в Хага: Мартинус Нийхоф 1998, стр. 125-130; Perluss and Hartman (1986), "Временни убежища: възникване на обичайна норма", Virginia Journal of International Law Spring 1986
7 Perluss and Hartman, "Temporary Refuge: Emergence of a custom norm", Virginia Journal of International Law Spring 1986, p. 588
8 Suhrke, Astri, "Споделяне на тежестта при бежанските извънредни ситуации: логиката на колективното срещу националното действие" Journal of Refugee Studies Vol 11 No. 4
9 Пак там
10 Миграционен доклад, ноември 1993 г., цитиран от Noll в Noll, Грегор, Договаряне на убежище: достиженията на правото на ЕС, външната териториална защита и Общия пазар на отклонението, Dordrecht: Martinus Nijhoff 2000, p.290

Съобщението на Европейската комисия от февруари 1994 г. относно политиките в областта на убежището и имиграцията обхваща и темата, като включва четири параграфа относно "споделянето на тежестта". В съобщението се говори за "съгласуване на националния капацитет за усвояване"¹², тъй като "не е задължително да съставлява формално споразумение за споделяне на тежестта, а [предлага] реципрочна увереност между държавите-членки, че когато са изправени пред сериозни проблеми които не са самостоятелни, но биха могли да разчитат с активна подкрепа от други държави-членки и от самия Съюз "¹³. Комисията отбеляза факта, че Европейският парламент поиска представянето на предложение за Европейски фонд за бежанци¹⁴ и предложи да се използва логично такъв фонд в извънредни ситуации като масови навлизания, при които "на на строго доброволна основа и / или поради географски причини дадена държава-членка може да поеме отговорност за повече хора, нуждаещи се от международна закрила, отколкото би трябвало съгласно критериите, установени в Дъблинската конвенция "¹⁵.
По време на германското председателство от юли до декември 1994 г. беше внесен проект за резолюция на 1 юли 1994 г. (което показва неотложността, с която Германия разглежда въпроса), което в крайна сметка доведе до значително различна окончателна резолюция, приета на 25 септември 1995 г.

В проекторезолюцията държавите-членки биха се съгласили, че разпределението на бежанците следва да се основава на индикативни цифри, които биха довели до квоти - не фиксирани квоти, а такива, които биха могли да бъдат коригирани по взаимно съгласие в отделни случаи. Критериите за разпределение на бежанци дават еднаква тежест на държавите-членки":
1) размер на населението като дял от Съюза;
2) размер на националната територия като част от целия Съюз; и
3) брутен вътрешен продукт като част от цялото.
В проектозакона се посочва индикативната цифра за всяка държава-членка на този мащаб на разпространение и Германия, Франция, Италия, Великобритания и Испания застават на масата на 21.6; 19,4; 15.8; Съответно 14,3% и 13,6%. Люксембург, Ирландия и Дания ще отнемат най-малко на 0,1; 1,5 и 1,8% съответно.

Проектът на германското председателство от 1994 г. включваше признаването на недостиг за държави-членки, които използват различни мерки на външната политика и политиката на сигурност, като например поддържането на мира или създаването на мир под различни подписи, за подпомагане на контрола върху бежанската ситуация в държавата по произход; че такива недостатъци следва да бъдат обхванати от други държави-членки пропорционално на индикативните им стойности.

В първоначалните обсъждания повечето държави заявиха интерес към дебат от отворен тип, въпреки че мнозина настояваха за необходимостта от предпазливост. Обединеното кралство и Франция повториха своето послание от други форуми: искаха да се придържат към дискусия за споделяне на финансовата тежест, изразявайки фундаментално противопоставяне на квотите и индикативните цифри. Някои държави-членки изглеждаха готови да обсъдят критериите за изчисляване на индикативната цифра. Германия също така помисли дали трябва да се вземе предвид преди това броят на бежанците при стартирането на схемата. Възразяващите държави са използвали аргументи за правата на човека срещу принудително движение, за да отхвърлят поканата¹⁶.

Резолюцията на Съвета относно разделянето на тежестта във връзка с приемането и пребиваването на разселени лица на временен принцип от 25 септември 1995 г., допълнена от Съвета
11 Suhrke, Astri, "Споделяне на тежестта при бежанските извънредни ситуации: логиката на колективното срещу националното действие" Journal of Refugee Studies Vol 11 No. 4 pp396-415 1998
12 Комисия на Европейските общности, Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно политиките в областта на имиграцията и убежището, COM (94) 23 окончателен Брюксел, 23 февруари 1994 г., параграф 98 стр. 26
13 Пак там, параграф 99 стр.26
14 Бележка под линия на стр. 26 от COM (1994) 23 се позовава на параграф 7 от Резолюция А3-0280 / 92, приет от ЕП на 18 ноември 1992 г.).
15 Пак там, пара 100 стр. 26-27
16 Ван Селм-Торбърн, Джоан, Защита на бежанците в Европа: уроци от югославската криза Хага: Мартин Нижхоф 1998, с. 129
16 Цифрите биха могли да се противопоставят на всеки от тях независимо от броя на лицата, търсещи закрила, които действително са получили и признали от бивша Югославия.

Решение от 4 март 1996 г. относно процедура за предупреждение и спешни случаи за споделяне на тежестта във връзка с временното приемане и пребиваване на презаселени лица гласи, че "бремето във връзка с временното приемане и пребиваване на презаселени лица при криза биха могли да бъдат споделени на балансирана основа в дух на солидарност, като се вземе предвид приносът на всяка държава-членка за предотвратяването или разрешаването на кризата и всички икономически, социални и политически фактори, които могат да засегнат способността на държава-членка да приеме увеличен брой разселени лица при задоволителни условия."

Резолюцията от март 1996 г. предвижда процедура за предупреждение и спешни случаи при кризи, които изискват бърз отговор. По инициатива на председателството, държава-членка или Комисията, Комитетът K.4 може спешно да бъде свикан, за да се установи дали съществува ситуация, която изисква съгласувани действия от страна на Европейския съюз за приемане и пребиваване на разселени лица на на временна основа. Резолюцията не включва формула за разпространение и няма формален, систематичен и дългосрочен механизъм, а по-скоро специален и специфичен за ситуацията метод за координация.

Между 1995 г. и 1998 г. споделянето на тежестта като че ли почти беше отпаднато от дневния ред на ЕС. През 1996 г. нямаше позоваване на споделянето на тежестта като приоритет за която и да е държава-членка в официалния преглед на Европейския парламент за МПК (ЕП 1996).

През 1997 г. Европейската комисия представи предложение за съвместно действие относно временната закрила в отговор на масовите притоци. През 1998 г. бе добавено предложение за съвместно действие относно солидарността при допускането и пребиваването на бенефициерите на временна закрила на разселени лица, известно като "Предложение за солидарност"¹⁷. В последното предложение се казва, че "солидарността трябва да бъде основно под формата на финансова помощ", но "като спомагателен въпрос, справедливото разпределение на тежестта може да доведе до разпределение между държавите-членки на бенефициерите на временна закрила; като има предвид обаче, че това разпространение засяга хората само преди или при пристигането им в държава-членка на Съюза".

Опитът с изселниците от Косово през 1999 г. превърна дневния ред за временна закрила в предни позиции и доведе до споразумение на ЕС и хармонизиране на временната закрила (по принцип, ако не досега, на практика, тъй като Директивата за временната закрила от 2001 г. никога не е била прилагана). Въпреки това, по отношение на преместването, той създаде друг различен специален модел за "споделяне на тежестта" чрез обещанията по програмата за хуманитарна евакуация (HEP). Натискът на общественото мнение в лицето на образи от Косово, внезапно разведени от това, което редовно се разбираше като общата опозиция на търсещите убежище и бежанците в ръст на "човечеството", накара правителствата да предлагат все по-голям брой места. Предложените квоти обаче не са свързани с никаква формула и не биха могли да се превърнат в модел за бъдещ механизъм. Косовската бежанска криза промени основно програмата за временна закрила/солидарност и връзката за ЕС.

Вследствие на програмата за евакуация на Косово за хуманитарна помощ предложението на Комисията за временна закрила беше значително преразгледано, което превърна временната защита в административна концепция, прелюдия към оценката на молбите за убежище, а не алтернативна форма на закрила. В предложението обаче се съдържаше ембрион на солидарност и натиск от страна на колегите, като се посочва¹⁸, че държавите-членки трябва да "получават лица, които имат право на временна закрила в дух на солидарност на Общността", и че те "трябва да посочат - с цифри или като цяло - способността им да приемат такива лица "в решението на Съвета, с което се обявява съществуването на масов приток на разселени лица. Директивата за временната закрила беше приета през 2001 г.
17 Комисия на Европейските общности Предложение за съвместно действие относно солидарността при допускането и пребиваването на бенефициерите на временна закрила на разселени лица (98 / C 268/14) (текст от значение за ЕИП) COM (1998) 372 окончателен - 98 / 0222 (CNS)
18 Член 25 от Директива 2001/55 на Съвета.

1.3.3 Отвъд гражданската война и временната закрила - презаселване и споделяне на тежестта като част от общата политика за бежанците
Предметът на споделяне на тежестта, включително презаселването, като част от общия подход към предоставянето на убежище и закрила на бежанците в Европейския съюз възниква в различни "места". Заключенията на Европейския съвет демонстрират степента, до която държавите-членки желаят да наблегнат на темата и до каква степен има съгласие във всяка конкретна посока. Обсъжданията на новите работни програми и техните резултати също илюстрират обсъждането на момента и визията за предстоящите пет години. Практическата работа по вече съществуващи или развиващи се мерки също дава представа за развитието на проблема.

В заключенията от Тампере през 1999 г., в които се определя работната програма в продължение на пет години, се посочва, че "Европейският съвет настоятелно призовава Съвета да увеличи усилията си за постигане на споразумение по въпроса за временната закрила на разселените лица въз основа на солидарността между държавите-членки. Европейският съвет вярва, че следва да се обмисли възможността за предоставяне на някакъв вид финансов резерв в ситуации на масов приток на бежанци за временна закрила. Комисията се приканва да проучи възможностите за това."

Следващите заключения на Съвета в Лаакен и Солун не споменаха нищо за споделянето на тежестта и солидарността, въпреки че дебатите по време на Солун се фокусираха много върху тези въпроси в резултат на документ на Обединеното кралство "Визия" за бъдещето на защитата на бежанците в Европа, в рамките на ЕС и в по-широкия контекст на ООН.

Документът на Обединеното кралство съдържаше предложение за разработване на регионални защитени територии, от които да се организира презаселването на лицата, признати за бежанци. Всеки, който кандидатства за убежище в границите на ЕС, ще бъде изпратен в една от тези регионални защитени територии в съседни държави и ще бъде преместен в ЕС само ако се окаже, че се нуждае от закрила, като в този момент ще бъде определена мярка за физическо разпределение на тежестта за да реши кой и колко бежанци отиде в коя държава-членка19. ВКБООН влезе в дебата с предложение в три измерения, което се основава на предложенията на Обединеното кралство и ги приспособи към включването на аспект на ЕС в центровете за обработка на базата на ЕС, където ще бъде поставен акцент върху "явно неоснователни" случаи.

Част от резултата от тази дискусия и последващ от собствения кръг на Глобалните консултации на ВКБООН, посветена на 50-годишнината от Конвенцията от 1951 г. относно статута на бежанците, беше инициативата на Върховния комисар Люберс "Конвенция Plus", която започна през юни 2003 г. Инициативата започна в някои отношения да коригира впечатленията, породени от ангажимента на ВКБООН към идеите, изложени в документа за визията на Обединеното кралство, и обсъжданията на ЕС около тях, водещи до срещата на Европейския съвет в Солун20. Конвенция плюс стана инициатива, насочена към трайни решения и глобален подход към защитата на бежанците, включително дискусии за презаселването и неговото използване, "защита в региона" и връзките между развитието и миграцията/убежището.

Програмата от Хага от 2004 г., наследник на заключенията от Тампере, заяви: "Втората фаза на разработване на обща политика в областта на убежището, миграцията и границите започна на 1 май 2004 г. Тя следва да се основава на солидарност и справедливо споделяне на отговорност, финансовото му въздействие и по-тясното практическо сътрудничество между държавите-членки: техническа помощ, обучение и обмен на информация, мониторинг на адекватното и своевременно прилагане и прилагане на инструментите, както и по-нататъшно хармонизиране на законодателството.

Всяка идея за споделяне на тежестта, свързана с презаселването, остава неизменена.

През периода на дейност по Хагската програма (2005-2009 г.) бяха обсъдени и / или приложени четири въпроса, свързани с разпределението на тежестта: Дъблинската система, прехвърлянето на статут на закрила, презаселването и Европейският бежански фонд.

19 Правителството на Обединеното кралство, "Нова визия за бежанците" от 7 март 2003 г., http://www.proasyl.de/texte/europe/union/2003/UK_NewVision.pdf
20 ВКБООН, Люберс стартира форум по инициативата "Конвенция плюс" http://www.unhcr.org/3efc7e7b2.html
21 Заседание на Европейския съвет в Брюксел 4/5 ноември 2004 г. Заключения на председателството, Програма от Хага (Приложение), стр. 17, параграф 1.2

Дъблинската система, първоначално базирана на Дъблинската конвенция от 1989 г., влезе в сила през 1997 г. и бе заменена от "Дъблинския регламент" през февруари 2003 г. През 2007 г. беше публикувана оценка, основана на операциите по регламента. Членка, в която трябва да се произнесе искане за убежище съгласно установени критерии, които се отнасят до взаимоотношенията между ищеца и държавите-членки. В някои случаи кандидатите за убежище се прехвърлят или се преместват, или се връщат в държавата, където първоначално искане е било или би трябвало да бъде подадено или преместено в държава, където има членове на семейството, например в зависимост от приоритетите на приложимите критерии. Докато оценката от 2007 г. отбеляза сериозни затруднения със статистическите данни в държавите-членки, тя предложи между септември 2003 г. и декември 2005 г. да бъдат прехвърлени по-малко от 17000 души, въпреки че в повече от 40 000 случая приложимостта на регламента, бяха приети.

Статутът на трансфера на закрила беше предмет на проучване от 2004 г. за Европейската комисия, в което се посочва моментът на действие по отношение на държавните действия при приемането на искания за прехвърляне на статут на бежанец или закрила от лица, които вече са признати в друга държава-членка²³. Изследването предложи сценарии за това как би могло да се засили трансферът на статут на закрила в контекста на свободата на движение в Европейския съюз и в светлината на съществуващите механизми, като например Споразумението на Съвета на Европа от 1980 г. относно прехвърлянето на отговорността за бежанците, както и двустранни споразумения. Докато е постигнато споразумение за движението на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, ползващи се с международна закрила (бежанци и лица с допълнителна закрила), изрично са изключени от това споразумение и са предмет на предложение на Комисията за разширяване на обхвата на директивата. Комисията представи своето предложение през 2007 г., като предложи конференция за дългосрочно пребиваване на защитени лица след пет години, като им даде право на свободно движение, еквивалентно на това на дългосрочно пребиваващите лица, но без възможност за прехвърляне на статута им на друга държава членка Ако се движат и все още се нуждаят от защита²⁴.

Достъпността на програмите за презаселване беше също така предмет на проучване на Комисията през 2003 г. и на съобщение на Комисията през 2009 г.²⁵ В съобщението от 2009 г. се отбелязва използването на средства от Европейския фонд за бежанци, за да се стимулира по-широкото използване на презаселването от страна на държавите-членки като средство за международна солидарност и защита, както и средство за приемане на бежанци в държавите-членки. В съобщението се търси по-нататъшно участие в доброволно презаселване.

От 2000 г. насам Европейският бежански фонд е механизъм за финансова солидарност в целия Съюз. В първоначалното въплъщение на ЕБФ бяха подкрепени проекти на държавите-членки от 2000-2004 г., насочени към бежанците и лицата с временна или временна закрила (или които биха могли да получат временна закрила), обхващащи условията за приемане; интеграцията на лица, чийто престой в държавата-членка е с дълготраен и/или стабилен характер; и репатриране, при условие че заинтересованите лица не са придобили ново гражданство и не са напуснали територията на държавата-членка. На първата фаза са изплатени 187 541 016,68 евро: 95% от подкрепящите проекти на държавите-членки и 5% от общите общностни дейности (Комисия 2005). През 2004 г. Съветът постигна съгласие за разширяване на ЕБФ за периода 2005-2010 г.²⁶.
22 Комисия на Европейските общности (2007a) Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно оценката на дъблинската система SEC (2007) 742, Брюксел, 6.6.2007 COM (2007) 299 окончателен (CNS) http: /eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:52007DC0299:EN:NOT
23 Lassen, Nina M., Joanne van Selm, Jeroen Doomernik и др., Проучване относно прехвърлянето на статут на закрила в ЕС на фона на общата европейска система за убежище и целта за единен статут, валиден в целия Съюз, за онези, на които е предоставено убежище Окончателен доклад

№. DG.JAI / A2 / 2003/001 25 юни 2004 г. http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/docs/transfer_protection_status_rev_160904.pdf
24 Досега не е постигнато съгласие по предложението.
25 Ван Селм, Джоан, Тамара Уорби, Ерин Патрик и Моника Матс, Изследване на възможността за създаване на схеми за презаселване в държавите-членки на ЕС или на равнище ЕС на фона на общата европейска система за убежище и целта на обща процедура за убежище http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/docs/resettlement-study-full_2003_en.pdf; и Комисията на Европейските общности (2009b) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно установяването на съвместна програма на ЕС за презаселване COM (2009) 456 окончателен, SEC (2009) 1127, SEC (2009) 1128, 2.9.2009 г. COM (2009) 447 окончателен http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0447:FIN:EN:PDF

ЕБФ II за периода 2005-2010 г. стартира до края на 2007 г., като от 2008 г. започна нова ЕБФ III. Този нов формат на ЕБФ включваше възможността за присъждане на 4 000 евро на държавите-членки на презаселените бежанци, ако презаселените бежанци попаднаха под един от четири категории, изброени в член 13 от решението за ЕБФ²⁷.

От 2008 г. Фондът за бежанци е част от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", която включва и Фонд за границите, Фонд за интеграция и Фонд за връщане. Целта на програмата е да се отговори на "въпроса за справедливия дял на отговорностите между държавите - членки по отношение на финансовата тежест, произтичаща от въвеждането на интегрирано управление на външните граници на Съюза и от прилагането на общи политики в областта на убежището и имиграция "²⁸.

Общият размер на средствата за четирите фонда от периода 2007-2013 г. е 4020,37 милиона евро, от които 699,37 милиона евро са предназначени за Европейския бежански фонд.

През 2008 г. по време на френското председателство Съветът прие Европейския пакт за имиграцията и убежището. Като направи важно политическо изявление, Пактът представлява настоящото равнище на консенсус между държавите-членки по отношение на разработването на механизми за споделяне на тежестта за Европейския съюз. По - конкретно, държавите - членки се съгласяват, че:29

за държавите-членки, които са изправени пред специфичен и непропорционален натиск върху националните си системи за предоставяне на убежище, по-специално поради географското или демографското им положение, солидарността има за цел също така да насърчава доброволно и координирано по-добро преразпределение на подлежащите на международна закрила от тази държава-членка на други, като се гарантира, че системите за предоставяне на убежище не се злоупотребяват.

Освен това в Пакта се посочва, че такова преразпределение следва да се финансира от съществуващите финансови инструменти на ЕС.

През 2009 г. Комисията предложи да се измени Фондът за бежанци в светлината на предложението му за съвместна програма на ЕС за презаселване. Механизмът, по който държавите-членки ще получат фиксирана сума от 4 000 EUR за презаселените бежанци, продължава, но леко се променя. В предложението се отбелязва, че: "Презаселването на конкретни категории лица съгласно общите годишни приоритети на ЕС трябва да се извърши по искане на ВКБООН"³⁰.

Поканата за участие в проекти за ЕФБ за 2009 г. включваше категорията:
Пилотни проекти, насочени към подкрепа на съществуващи или създаване на нови съвместни платформи за презаселване в рамките на ЕС или в трети държави, в сътрудничество с ВКБООН и евентуално други съответни международни организации. Това може да включва, между другото, евакуационни центрове и общи бюра за подбор.

27 а) лица от страна или регион, определени за изпълнение на регионална програма за закрила; б) непридружени малолетни; в) деца и жени в риск, особено от психическо, физическо или сексуално насилие или експлоатация; г) лица със сериозни медицински нужди, които могат да бъдат преодолени само чрез презаселване.
28 Комисия на Европейските общности, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за създаване на рамкова програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" за периода 2007-2013 г. Брюксел, 6.4.2005 г., COM (2005) 123 окончателен
2005/0046 (COD) 2005/0047 (COD) 2005/0048 (CNS) 2005/0049 (COD) http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2005:0123: FIN: EN: PDF, стр.4
29 Съвет на Европейския съюз, Европейски пакт за имиграцията и убежището, Брюксел, 24.9.2008, 13440/08, стр. 12.
30 Комисия на Европейските общности, Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007 / ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода 2008-2013 г. като част от Общата програма "Солидарност и управление на Миграционни потоци "и за отмяна на Решение 2004/904 / ЕО на Съвета, COM (2009) 447 окончателен, SEC (2009) 127, SEC (2009) 1128, COM (2009) 456 окончателен 2009/0127 : //eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do? uri = COM: 2009: 0456: FIN: EN: PDF, стр.4

Програмата за финансиране за периода 2007-2013 г. се основаваше на приоритетите, определени в Програмата от Хага, която се проведе от 2005-2010 г. Неговият приемник Стокхолмската програма беше договорен през 2008/9. Съвместен шведски и чешки принос към "Бъдеща група", създаден за разработването на Програмата от Стокхолм, поиска през 2008 г.³¹:

В една обща система за предоставяне на убежище има ли нужда от допълнителен механизъм в допълнение към Европейския бежански фонд, който да преразпределя ресурсите? Какво трябва да се преразпределят - хора или фондове или и двете?

В своето съобщение от юни 2009 г. относно разработването на новата програма Европейската комисия отбеляза, че³²:

Следва да се обмисли механизъм за вътрешно презаселване между държавите-членки на доброволни и координирани лица, ползващи се с международна закрила. Първоначален етап би бил въвеждането на систематично програмиране на средствата за бежанци от Европейския бежански фонд като част от тази вътрешна солидарност. Това планиране следва да отчита обективните критерии. Механизмът може да включва подкрепа за създаването на постоянни платформи за приемане и транзитно преминаване в някои държави-членки, плюс конкретни договорености за партньорство с ВКБООН. Успоредно с този първоначален подход следва да продължи анализът на осъществимостта и правните и практическите последици от съвместната обработка на молбите за убежище в и извън Съюза. Този анализ ще бъде извършен така, че да допълва общата европейска система за предоставяне на убежище и да отговаря на съответните международни стандарти. Въз основа на тези проучвания и на оценката на първоначалния механизъм за солидарност може да се предвиди по-трайна система за солидарност от 2013 г. насам. Тази система ще бъде координирана от Службата за подкрепа.

На 18 февруари 2009 г. Европейската комисия прие предложение за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището заедно с предложение за изменение на ЕБФ в контекста на създаването на такава служба³³. Съветът и Парламентът постигнаха политическо споразумение през ноември 2009 г., а Регламентът за създаване на Европейска служба за убежище беше приет на 19 май 2010 г.³⁴ Член 5 от регламента е озаглавен Подкрепа за преместването на лица, ползващи се с международна закрила в рамките на Съюза, и гласи:

За държавите-членки, които са изправени пред специфичен и непропорционален натиск върху системите си за предоставяне на убежище и прием, дължащи се по-специално на географското или демографското им положение. Службата за подкрепа насърчава, улеснява и координира обмена на информация и други дейности, свързани с преместването в рамките на Съюза. Преместването в рамките на Съюза се извършва само на договорена основа между държавите-членки и със съгласието на заинтересованото лице, ползващо се с международна закрила, и при необходимост, след консултация с ВКБООН.

В проектодоклада на мотивите на Съвета по този въпрос се казва:
31 Бъдеща група, бъдещите вноски на ЕС в областта на убежището от Швеция и Чешката република http://www.statewatch.org/news/2008/jul/eu-futures-apr-asylum-2008.pdf, стр.4
32 Комисия на Европейските общности, Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите Брюксел, 10.6.2009 COM (2009) 262 окончателен, стр.28
33 Комисия на Европейските общности Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, SEC (2009) 153, SEC (2009) 154, Брюксел, 18.2.2009 г.
COM (2009) 66 окончателен 2009/0027 (COD)
34 Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. ОВ L132, 29.5.2010 г.
35 Съвет на министрите на Европейския съюз, Проект за изложение на мотивите на Съвета: Позиция на първо четене, приета от Съвета на 25 и 26 февруари 2010 г., с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, Проект за изложение на мотивите на Съвета Брюксел, 19 февруари 2010 г. Междуинституционален файл: 2009/0027 (COD) 16626/09 ADD 1 REV 2 http://register.consilium.europa.eu/pdf/en /09/st16/st16626-ad01re02.en09.pdf, стр.4

По отношение на ролята на Службата по отношение на преместването на лица, ползващи се с международна закрила между държавите-членки, резултатът от неформалните контакти между Съвета и Парламента е, че развитието на вътрешнообщностна солидарност се осъществява на договорена основа както между държавите-членки и със съгласието на съответното лице. Освен това, когато е уместно, държава-членка се консултира с Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН).

В коментарите на Европейския парламент относно законодателното предложение се съдържаше изменение, в което се изисква механизмите за солидарност да станат задължителни, а не доброволни.³⁶ Предложението на Парламента е за EASO да "[...] подкрепи прилагането на задължителни механизми за солидарност с цел насърчаване на по преразпределение на лица, ползващи се с международна закрила... Становището се вижда и в резолюцията на Парламента относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработка)³⁷, в която Парламентът предлага да се добави позоваване на правнообвързващ инструмент за солидарност.³⁸ Това становище се различава до известна степен от предишна резолюция Първоначалното становище на Европейския парламент, изразено в неговата резолюция от 10 март 2009 г. относно бъдещето на общата европейска система за убежище бе, че механизмите за презаселване и преместване следва да бъдат доброволни. По-конкретно в резолюцията беше посочено, че Европейският парламент³⁹:

[...] счита, че солидарността не може да бъде ограничена до отпускането на финансови средства и призовава за доброволно прилагане на доброволни вътрешни механизми за презаселване и преместване, както е предвидено в Европейския пакт за имиграцията и убежището; счита, че това би позволило получателите на международна закрила да бъдат получени от държава-членка, различна от държавата, която им е предоставила тази закрила.

Програмата от Стокхолм⁴⁰, приета от Европейския съвет през декември 2009 г. като многогодишна програма на Съюза в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода 2010-2014 г., гласи, че "Ефективната солидарност с държавите-членки, изправени пред особен натиск, следва да бъде насърчава". Съветът призовава за широк и балансиран подход и за по-нататъшен анализ на механизмите за доброволно и координирано споделяне на отговорностите между държавите-членки. Мерките, споменати в Програмата от Стокхолм, включват мерки за изграждане на капацитет и командироване на служители с цел да се помогне на държавите-членки, изправени пред особен натиск на търсещите убежище.
36 Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Предложението на резолюцията е следното: За държавите-членки, които са изправени пред специфичен и непропорционален натиск върху националните си системи за предоставяне на убежище, по-специално поради географското или демографското им положение, Службата ще подкрепи прилагането на обвързващи механизми за солидарност за насърчаване на по-добро преразпределение бенефициери на международна закрила от тези държави-членки на други лица, следвайки недискреционни, прозрачни и недвусмислени правила, като същевременно гарантират, че системите за предоставяне на убежище не се злоупотребяват.
37 Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки гражданин на трета страна или лице без гражданство (преработена версия).
38 Предложеният текст гласи: С оглед на факта, че дъблинската система не е била предназначена да бъде механизъм за справедливо разпределяне на отговорностите по отношение на разглеждането на молби за международна закрила и че редица държави-членки са особено изложени на миграционни потоци , по-специално поради географското им разположение, е от съществено значение да се обмислят и предлагат правнообвързващи инструменти, за да се осигури по-голяма солидарност между държавите-членки и по-високи стандарти за защита. Тези инструменти следва по-специално да улеснят командироването на длъжностни лица от други държави-членки, които подпомагат онези държави-членки, които са изправени пред специфичен натиск, и когато кандидатите не могат да се възползват от адекватни стандарти за закрила и когато капацитетът за приемане на една държава-членка е недостатъчен, на лица, ползващи се с международна закрила в други държави-членки, при условие че заинтересованите лица дават съгласието си и че техните основни права се зачитат.
39 European Parliament resolution of 10 March 2009 on the future of the Common European Asylum System (2008/2305(INI)
40 Council of the European union, Council Document 17024/09: The Stockholm Programme – an open and secure Europe serving and protecting the citizens. 2.12.2009.

В своя план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм⁴¹ Комисията потвърждава създаването на механизъм за преразглеждане на националните системи за предоставяне на убежище в държавите-членки и определяне на свързаните с капацитета въпроси, които ще дадат възможност на държавите-членки да се подкрепят взаимно в изграждането на капацитет през 2011 г. също така се предвижда, че Комисията ще изготви съобщение относно солидарността в рамките на ЕС и ще оцени и разработи процедури за улесняване на командироването на длъжностни лица през 2011 г.

Държавата-членка, която понастоящем получава най-голямо внимание като нуждаеща се от солидарност, изразена чрез преместване, и бъдещото местоположение на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, е Малта.

Следвайки своята мисия в Малта през юли 2009 г., за да оцени ситуацията, през октомври 2009 г. Комисията издаде ревизиран доклад за тази мисия⁴², в който докладва за броя на преместените и преселени от Малта лица в други държави-членки на ЕС и САЩ от 2005 г. до средата -2009. Холандия, Германия, Литва, Ирландия и Португалия преместиха (по програмите си за презаселване, където такива програми съществуват) 84 лица от Малта между 2005 и 2007 г. 92 бенефициери на международна закрила бяха преместени във Франция от Малта през 2009 г. Това означава, 4% от хората, признати от Малта за бенефициенти на международна закрила между 2002 и 2008 г., са преместени в рамките на ЕС. Освен това между 2007 г. и 15 юни 2009 г. 292 подлежащи на международна закрила бяха презаселени от Малта в Съединените щати. Следователно броят на подлежащите на презаселване в САЩ за малко повече от две години, възлиза на около 6% от общия брой лица, признати за подлежащи на международна закрила от малтийските власти между 2002 г. и 2008 г.⁴³.
41 Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Осигуряване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа. План за действие за изпълнение на Стокхолмската програма. COM (2010) 171 окончателен, 20.4.2010 г.
42 Източник: Европейска комисия.
43 Пак там. стр. 2

2. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОПИТИ ЗА РАЗБИРАНЕ НА ПОЛЕЖАЩИТЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА
Миналият опит за преместване на лица, ползващи се с международна закрила, включва следното:
- пилотен проект за 2009 г. относно преместването на лица, ползващи се с международна закрила, които се намират в Малта във Франция
- текущият проект EUREMA, който премести подлежащите на международна закрила в Малта в няколко държави-членки на ЕС
- двустранен опит за презаселване между Малта и други държави-членки на ЕС
Този опит е описан накратко в разделите по-долу и в заключителния раздел на тази глава са изведени общи изводи.

2.1.1 Пилотен проект за 2009 г. за презаселване от Малта във Франция
Пилотните проекти за презаселване на бежанци, разположени в Малта, бяха инициирани по време на френското председателство на Съвета през 2008 г. Причините за тази инициатива бяха следните:
* Миграционната политика на ЕС беше политически приоритет за Франция, която почувства необходимост от проправяне на път към по-голяма отговорност и солидарност
* Необходимост от противодействие на операциите при принудително връщане, изпълнявани от Франция
* Необходимост от солидарност по отношение на бежанците и подлежащите на финансирана закрила (това по подразбиране изключва търсещите убежище, които все още не са получили статут)
* Необходимост от солидарност към държавите-членки на ЕС, които са изправени пред несъразмерно голям брой пристигащи.
Според френските служители пилотният проект има за цел да спомогне за облекчаване на непропорционалното и извънредно положение в Малта.⁴⁴ Изключителността на ситуацията беше подчертана от интервюираните и механизмът на преместване беше смятан за част от глобален подход и напълно развит Миграционната политика на ЕС, която беше популяризирана като приоритет на френското председателство. Поради високото ниво на подкрепа за проекта, почти никакви вътрешнополитически пречки не затрудниха изпълнението му.

Пилотният проект за 2009 г. беше първата операция по преместване с този размер във Франция. Първоначалният план беше да се преместят 80 души през 2009 г., но общо 95 души бяха преместени по пилотния проект. Тази цел е зададена произволно. Целта беше да бъде достатъчно висока, за да бъде значима и смислена, но в същото време да не бъде прекалено висока, за да се приспособи към нарастващия имиграционен натиск и нарастващия брой на преките искове за убежище във Франция. Четирима бежанци и 91 бенефициенти на субсидиарна закрила бяха презаселени. По-конкретно, презаселените лица включват:
* 47 единични възрастни
* 9 единични жени с деца (общо 18 души)
* 18 деца, включително двама непридружени непълнолетни
* 9 семейства (общо 29 души)
* 8 лица, нуждаещи се от специална дългосрочна медицинска помощ
Същият целеви номер беше определен за пилотния проект за 2010 г. Франция е била склонна да увеличи тази цел, за да подкрепи усилията, положени от други страни, които се присъединиха към операцията, но не бе в състояние да го направи поради нарастващия миграционен натиск (+ 16% от исканията за убежище през 2009 г. в сравнение с 2008 г.) наситени приемни капацитети.

Преместването започна през февруари 2009 г., а през юли 2009 г. хората напуснаха Малта за Франция. За настаняване на презаселени лица бяха използвани три временни приемателни центъра в три различни региона. Местоположенията бяха избрани въз основа на възможностите да създадат центрове и желанието на местните власти да приемат презаселените хора⁴⁴. Създаването на конкретни центрове за преместване и приемане позволи на Франция да получи всичките 95 души едновременно, тъй като съществуващите съоръжения не биха могли да усвоят големия брой хора, пристигащи едновременно, някои от които имаха специални нужди. Тъй като операцията беше силно политическа, разполагането на съоръженията преди пристигането й беше важно за осигуряване на успех. Освен това създаването на центрове улесни достъпа до финансиране от ЕС.
44 Не беше посочено какво точно беше означено с непропорционално.

Лицата, които ще бъдат преместени, бяха избрани въз основа на конкретни критерии за оценка.⁴⁶ ВКБООН, МОМ, Комисията за емигранти в Малта и службата за йезуитски бежанци бяха помолени да подадат 50 кандидати, от които французите ще направят своя избор. В пилотните проекти бе направена двустепенна оценка:
* Хуманитарен критерий, при който целта е да се премести:
o Бежанци и бенефициенти на субсидиарна закрила: търсещите убежище, които все още не са получили статут, са изключени от операциите по преместване. Основната причина е, че преместването на лица, търсещи убежище, не се счита за необходимо поради регламента от Дъблин. Освен това френските власти смятат, че това ще създаде проблеми както за лицата, търсещи убежище, така и за националните органи, тъй като това би изисквало няколко стъпки, а процедурата щеше да стане още по-сложна (например как да се организират интервюта като част от процедура за предоставяне на убежище)?
o Сред бежанците и бенефициентите на субсидиарна закрила бе отделено специално внимание на непридружените малолетни, жените с деца, жертвите на изтезания и т.н.
* Критерий за интеграция: Лицата, които ще бъдат преместени, трябва да имат "потенциал за интеграция". Това означава, че се дава приоритет на лицата, отговарящи на следните критерии:
* образование, умения и опит, свързани с работни места, които трудно могат да бъдат изпълнени във Франция
* познания по френски
* лица с роднини във Франция
* готовност за преместване и интегриране във Франция
Кандидатите трябваше да попълнят формуляр от 14 страници и бяха избрани от френските власти главно на хартия, въпреки че бяха проведени и някои интервюта. След идентифицирането на участниците, МОМ организира медицински прегледи, културна ориентация и пътуване.

На френските власти не бяха установени никакви правни пречки пред осъществяването на този проект за преместване. Съгласно Кодекса за влизане и пребиваване на чужденци и убежище (CESEDA) Франция може да издаде два вида статут на закрила: статут на бежанец и субсидиарна закрила. От 1 януари 2004 г. всяко искане за убежище трябва да бъде адресирано до Френската служба за защита на бежанците и лицата без гражданство (OFPRA). CESEDA включва възможности за прехвърляне на статут на бежанец и субсидиарна закрила на Франция: юриспруденцията признава правото на дадено лице да получи статута си от друга държава, напълно признато във Франция, при условие че това лице е получило надлежно разрешение за пребиваване френската територия.

Въз основа на това френските власти решиха да не преразгледат статута, предоставен от малтийските власти на подлежащите на преместване, въпреки че бяха наблюдавани леки различия в процедурата за предоставяне на убежище и в решението. Френските власти само двойно проверяват дали лицата, които ще бъдат преместени, не са извършили престъпление и не представляват сериозна заплаха за обществения ред, обществената безопасност или сигурността на държавата. След пристигането си във Франция участниците бяха поставени в приемни центрове, където те ще получават езикова и друга подкрепа за интеграция до една година.

За да се гарантира, че няма да възникнат политически пречки, бяха направени по-големи усилия за общуване с местните власти, които трябваше да издадат разрешение за откриване на нови центрове за настаняване. Това включва посещение на френските кметове в Малта.
45 Както кметът, така и представителят на местната държава трябваше да се съгласят да получат мигранти.
46 френските власти не говорят за критерии за "подбор", а за "оценка".

По отношение на потенциалните фактори на привличане, произтичащи от пилотния проект, беше оценено, че могат да възникнат три вида фактори на привличане:
· Нови мрежи за миграция във Франция: Към днешна дата Франция е получила много малко търсещи убежище от Африканския рог. Това се е променило през последните 2-3 години, а някои са повдигнали загрижеността, че операциите по презаселване биха ускорили този процес, като създадоха нови национални общности във Франция
· Винаги съществува риск хората да пристигнат в Малта с надеждата да бъдат преместени в друга държава
· И накрая, френските власти изразиха загриженост относно риска от предоставяне на стимули на малтийските власти (или други) да се изкушат лесно да предоставят статут на бежанец или помощник на търсещите убежище, с надеждата да бъдат презаселени в друга държава

2.1.2 EUREMA
EUREMA (EU Relocation Malta) е пилотен проект, който понастоящем се изпълнява в 10 държави-членки, при които Франция⁴⁷ и Германия ще презаселят около 100 лица, ползващи се от международна закрила, разположени в Малта, а останалите осем (Словения, Словакия, Унгария, Полша, Люксембург и Португалия), всеки от които приема 6-10 души.⁴⁸ Всяка от участващите държави-членки определя свои собствени критерии: например езикови и професионални умения; специфични националности и/или религии; тези със семейство и приятели в страната на местоназначение; млади хора със семейства; хора, които са годни и здрави. Всички схеми функционират на подобна основа.
· Те са ограничени до лица, ползващи се с международна закрила и (в повечето случаи) лица с допълнителна закрила. Досега търсещите убежище не са включени в такива схеми и няма данни, че те биха могли да бъдат в бъдеще.
· Малтийските агенции работят заедно, за да идентифицират онези, които биха се заинтересували от преместването в рамките на ЕС, и да изпратят имената си на държавите, преместващи се. Този процес е станал по-усъвършенстван с опит. Първоначално възникна проблем с липсата на координация между агенциите, в резултат на което едни и същи хора бяха предложени от повече от една агенция. Това беше разрешено чрез създаване на база данни "регистър" на лицата, ползващи се с международна закрила, и тези, на които е предоставена субсидиарна закрила, които желаят да се преместят (над 90% от отговарящите на условията население). Базата данни съдържа пълни лични данни за потенциалните участници.
· Страните-дестинации определят своите критерии.
· ВКБООН Малта предлага потенциални кандидати, използващи базата данни, за да идентифицират тези, които са най-близки до изпълнението на критериите. В идеалния случай това ще бъде 150-200% от необходимия брой. Когато няма достатъчно кандидати за изпълнение на конкретните критерии, например хора със специфични езикови умения, ВКБООН ще се стреми да договори алтернативи.
· Страните-дестинации правят своя избор в някои случаи въз основа на документите, но в други чрез интервю.
· IOM управлява действителния процес на преместване.

На тези, които се преместват в Полша например, ще бъде поискано да подадат нова молба за международна закрила при пристигането си на летището, въпреки че вече са получили този статут в Малта. Това ще бъде обработвано автоматично, но е необходимо лицето да бъде признато за лице, ползващо се с международна закрила по полското законодателство, тъй като не съществува механизъм за прехвърляне на закрила съгласно законодателството на ЕС. В други държави националните закони им пречат да вземат хора с допълнителна закрила.

Необходимостта от обяснение на различните договорености във всяка от 10-те държави също поставя допълнителен натиск върху НПО и създава трудности както за разбирането на последиците, така и за избора на кандидатите. ВКБООН коментира как степента, в която хората искат да разберат подробностите и последиците от своя избор, например относно бъдещия им достъп до гражданство, беше подценена, особено по отношение на държавите, в които няма неформални мрежи, които да им предоставят тази информация,
47 Вторият пилотен проект между Франция и Малта.
48 Например Словения не приема онези, които имат субсидиарна закрила, тъй като това не е възможно в рамките на словенското законодателство.

Селективността, практикувана от приемащите държави, също предизвиква опасения, че онези, които са останали в Малта, ще бъдат най-трудните случаи както по отношение на обстоятелствата (здраве и т.н.), така и по отношение на тяхната потенциална интеграция. НПО също така са загрижени да могат да управляват индивидуалните очаквания и да се справят с останалите. Видяха увеличение на психичните заболявания от страна на отхвърлените. Тревогите относно факта, че техните семейства не могат да се присъединят към тях в Малта или страните, предложени за преместване, изостри тази ситуация и съществува риск от създаване на цикъл с отхвърляне, причиняващ психични заболявания, и след това поставянето на тези хора извън критериите, изисквани от страните на местонахождение.

Искането на бюджета за EUREMA беше обявено от служителите на стойност 1,9 млн. Евро, но по-подробно разбирането е проблематично, тъй като основните разходи, свързани с проекта, са свързани с интеграцията, а действителните разходи зависят от начина, по който това се прави, което варира в различните страни. Някои държави, например, използват вече налични съоръжения, докато други създават специални програми за подпомагане на ориентацията, езиковото обучение и намирането на работа. Предоставените квоти също се различават в отделните страни, както по отношение на сумата, така и по начина, по който се изплащат (например парични средства или ваучери).

Държавите-членки, участващи в EUREMA, главно взеха решение да участват в проекта като начин за солидарност с Малта, като подкрепят хората, живеещи в малтийските приемни центрове, и се запознават с практическото упражняване на презаселването. От интервюираните бе отбелязано, че съществува необходимост от по-ясна координация между различните участници. Мисиите за подбор, които се приближават, държавите-членки все още не са получили досиета на кандидатите за презаселване. Беше трудно да се намерят хора, отговарящи на критериите, определени от някои държави-членки, което доведе до непредсказуемост за всички страни.

2.1.3 Двустранни преживявания
Малта - Холандия
През 2005 г. Нидерландия презасели 30 подлежащи на международна закрила от Малта, като последствие от холандското председателство на Съвета и от новата публикувана програма от Хага. Процесът на преместване трябваше да бъде еднократно упражнение и се надяваше да създаде ефект на снежна топка, а други държави-членки следваха холандския пример. Преместването се основаваше на двойно доброволци и само хора, които желаеха да бъдат преместени в Нидерландия, бяха включени в схемата. Процесът на приемане е следвал същата структура като по-ранните процедури за презаселване, където лицата са настанени в специални съоръжения за осигуряване на грижи за период от шест месеца, след което са свободни да се изнесат. Не бе проведена допълнителна процедура за предоставяне на убежище, тъй като Нидерландия призна малтийски решения за предоставяне на закрила. Това не предизвика никакви правни предизвикателства.
Малта - Литва
През 2006 г. Литва премести шест кандидати за убежище (две семейства) от Малта. Съществуващата система за приемане в Литва не беше счетена за достатъчна и следователно системата за приемане беше адаптирана, за да отговори по-добре на нуждите на двете семейства. Днес на двете семейства е предоставен статут на бежанец, въпреки че са срещнали трудности при интегрирането си в Литва. Сега те биха предпочели да се презаселят в други европейски страни, където съществуват общности със същата национална среда. Литва счита, че това упражнение е било скъпо и неефективно, като основната причина е, че преместените лица не са достатъчно информирани за Литва преди презаселването. Въпреки че процесът на преместване е доброволен, съществува ясна липса на информация за семействата да вземат информирано решение за тяхното презаселване.

2.1.4 Поуки от минали преживявания
Няколко "извлечени поуки" могат да се извлекат от предишния опит за преместване въз основа на горепосочените проекти. Като общо заключение може да се каже, че миналите и текущи вътрешноевропейски преселвания често са започнали като знак на солидарност и политическа подкрепа, което се подкрепя от факта, че както Холандия, така и Франция са инициирали презаселването по време на или директно след тяхното председателство на Съвета.
1) Значение на координацията
Участниците в проекта EUREMA подчертаха необходимостта от външна координация (т.е. от EASO) в бъдещи проекти за презаселване, за да се осигури активна комуникация между участниците.
2) Интеграцията не е подходящ критерий за оценка
Пилотният проект за 2009 г. показа, че не е възможно да се разчита на интеграционния потенциал на презаселените лица като критерий за оценка. Причините за това бяха, че:
· Кандидатите за преместване не притежават съответните умения. Примерът за строителния сектор беше споменат няколко пъти: докато някои от кандидатите за презаселване може да са работили в строителния сектор в страните си на произход, техните умения и опит невинаги бяха адаптирани към изискванията в строителния сектор във Франция.
· Бежанците и бенефициерите на субсидиарна закрила в Малта дойдоха предимно от Судан и Африканския рог. Това означава, че:
* кандидатите рядко говорят френски; неграмотността на жените също се оказа проблем
* кандидатите нямат роднини в страната, тъй като няма национални общности от тези страни във Франция
По тази причина мотивационните и хуманитарните критерии се оказаха ключови за процеса на оценяване. Следователно френските органи обърнаха особено внимание на интервютата, проведени в Малта с кандидатите за презаселване, за да се оцени тяхната лична история и мотивация.
3) Трудностите по време на интеграционния процес могат да затруднят бъдещите операции
Профилът на лицата, преместили се във Франция по време на първия пилотен проект, предложи няколко предизвикателства за тяхната интеграция, независимо от усилията, положени за адаптирането им към новата им страна (включително, както беше споменато по-горе, специфични центрове за настаняване, , Всъщност до края на март 2010 г.:
· 3-4 са намерили работа
· 3-4 (не същите) са намерили свое собствено жилище
Това изглежда се дължи на трудности при намирането на работа и подкрепата. Френските власти изразиха загриженост относно положението. Всъщност до края на юни 2010 г. финансирането от ЕБФ ще изтече и временните центрове ще трябва да бъдат закрити. При тълкуването на горепосочените резултати по отношение на интеграцията обаче трябва да се има предвид, че:
· Преместените лица са пристигнали във Франция преди 10 месеца
· Това беше специална операция с висока политическа видимост и очакванията можеха да са твърде високи
· Ефектът на масата прави по-видими трудностите за интегриране на бежанците
· Настоящата икономическа ситуация не е благоприятна за никого

Това беше потвърдено и, въпреки разочароващите резултати, Франция участва във втория пилотен проект. И все пак се оказва много по-трудно да се намерят подходящи места, където да се създадат центрове за настаняване, тъй като местните власти са станали по-склонни да си сътрудничат поради липсата на ясен успех на предишния пилотен проект по отношение на интеграцията: преместени лица сега се разглеждат като допълнителна тежест за една вече трудна ситуация. Една от особеностите на операциите по преместване е, че те са организирани в кохорта, което означава, че има масов ефект, който създава изисквания по отношение на капацитета за приемане, интеграцията и политическото одобрение.

4) Необходима е повече информация за преместените лица (т.е. Общности и т.н.)
Проектът за двустранно преместване между Литва и Малта показа, че е важно презаселените лица да са добре информирани за държавата-членка, в която ще бъдат преместени. По този начин няма да възникнат лъжливи надежди, а процесът на интеграция е по-вероятно да успее.
5) По принцип търсещите убежище не са презаселени
· Повечето преживявания при преместването са насочени към бенефициентите на международна закрила. В държавите-членки с опит в областта на презаселването процедурите, използвани при презаселването, са приложени при презаселването. презаселването на лица, ползващи се с международна закрила, обаче може да доведе до двоен административен процес, ако статутът на бежанец трябва да бъде преоценен в приемащата страна. В случая на малтийските пилотни проекти френското законодателство позволи презаселването да се осъществява гладко, тъй като френското законодателство позволява прехвърлянето на закрила от друга държава, включително признаването на решенията за предоставяне на убежище.
6) В Малта няма фактори за привличане, въпреки че някои от тях бяха идентифицирани във Франция
Малта не е докладвала за признаци на привличащи фактори като резултат от горните преживявания. Също така не се изрази загриженост, че това може да се случи в бъдеще, тъй като няма гаранция, че лице, пристигащо в Малта, ще бъде признато за лице, ползващо се с международна закрила, нито че ще се окажат успешни в молбата по една от схемите. Длъжностните лица са на мнение, че пристиганията са засегнати от положението в третите страни, а не в ЕС, въпреки че това изглежда се отнася най-вече до конкретния малтийски опит, при който много хора са се озовали случайно и са се задържали. Не е задължително да се превежда по същия начин и в други страни. Франция съобщи, че в страната са създадени нови мрежи за миграция и че това може да се дължи на преместване от въпросните държави.

3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОБЛЕМА И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ
Целта на тази глава е да представи кръстосан анализ на перспективите на всички респонденти по отношение на тяхната оценка на основните предизвикателства в областта, независимо дали преместването е възможно решение и какви трябва да бъдат основните цели на механизма за презаселване.
3.1 Основни предизвикателства
Всички респонденти се съгласиха, че е налице неравномерно разпределение на тежестта по отношение на обработката на убежище в Европейския съюз. Изглежда, обаче, има известни разногласия по отношение на това, което създава неравномерното разпределение и повечето респонденти подчертаха, че няма нито една причина да обясним това явление. Повечето държави-членки, както и ВКБООН и МОМ посочиха географията като причина за неравномерното бреме. Според държавите-членки географията понастоящем поставя под натиск няколко страни, по-специално, но не само около Средиземно море. Други държави-членки, като например Австрия, също изпитват голям приток на търсещи убежище поради географското си местоположение.

Някои национални НПО и ВКБООН в някои държави-членки освен това изразиха становището, че практиките при обработването на молбите за убежище предоставят друго обяснение. Аргументът тук е, че търсещите убежище като цяло се стремят да подадат своите искове в страни, в които имат най-големи шансове да получат закрила. По този начин неравномерното разпределение се създава от съществуващите системи и практики.

Няколко държави-членки също така посочиха съществуването на общности от същия произход като причина за неравномерно натоварване на някои държави-членки. Съществуващите общности могат да бъдат фактор за привличане към държава-членка, както поради факта, че държавата-членка става известна сред потенциалните кандидати за убежище, и тъй като съществуващата общност е знак на потенциалния кандидат за убежище, че хората от неговия произход имат възможност да получат убежище в съответната държава-членка.

Възможностите за интегриране на държавата-членка бяха споменати и от две държави-членки като причина за неравномерното разпределение. Те могат да бъдат физически възможности, като например съществуващата инфраструктура, която позволява интегрирането на бежанците, или желанието на държавата-членка да интегрира бежанците.

Накрая някои държави-членки и ВКБООН изразиха становището, че неравномерното бреме е създадено от съчетаването на броя на исканията за убежище и капацитета на системите в различните държави-членки. Тези анкетирани се позоваха на "чувствителен натиск", причинен от неспособността на системите да се справят с броя на исканията за убежище, макар че в относителна посока броят им може да не е висок.

Няколко държави-членки и ВКБООН посочиха дъблинската система като фактор за увеличаване на неравномерното разпределение. Причината е, че "тежестта" се пази в държавите-членки с външни граници, поради начина, по който се създава дъблинската система.

Повечето заинтересовани страни (МОМ и няколко национални неправителствени организации) и една държава-членка посочиха още хуманитарни предизвикателства, независимо дали са резултат от неравномерно разпределение или липса на хармонизация на политиките. Тези анкетирани подчертаха, че в някои държави-членки настоящата система увеличава стимулите за възпиране на бежанците от молба за убежище чрез:
- Има лоши системи за приемане
- С ниска степен на признаване
Накрая, някои от респондентите, главно от НПО (ECRE и някои национални НПО), видяха "Крепост Европа" като основно предизвикателство. Според тях основното предизвикателство е високият брой бежанци, които злоупотребяват със сегашната система, като кандидатстват за убежище, защото нямат друга правна възможност да влязат в ЕС. Според тези респонденти броят на кандидатите за убежище би намалял значително, ако има други средства за навлизане в Европа и за намиране на такава легална работа. Ако беше възможно да се сведе до минимум злоупотребата със системата, всички страни биха могли да се справят с броя на кандидатите и ако конкретни ситуации биха създали поток от убежище, други държави-членки биха били много по-склонни да споделят тежестта.
Накрая, някои държави-членки и ЕКРР посочиха, че основният проблем трябва да бъде решен, а няколко държави-членки, както и международни организации, се съгласиха, че е важно всеки механизъм за преместване да не се намесва в (по тяхно мнение) по-важна задача презаселване. Причините са, че:
- По-важно е да се подкрепят бежанците в трети държави, тъй като търсещите убежище, които вече са в ЕС, имат гарантирано минимално равнище на подкрепа.
- Ако презаселването се увеличи и стане ефективно, преместването би било по-малко релевантно, тъй като Европа би получила по-малко лица, търсещи убежище, на техните граници.
Различните обяснения за това, което създава неравномерно разпределение естествено водят до различни предложения. Това е описано в следващия раздел.
3.2 Отговаряне на предизвикателствата
Държавите-членки, граничещи със Средиземноморието, които виждат външните граници като единствената или основната причина за неравномерното разпределение на тежестта по отношение на обработката на убежище в рамките на Европейския съюз, смятат, че преместването е най-доброто решение за неравномерното бреме. Две държави-членки изразиха мнението, че преместването трябва да се разглежда в по-широка перспектива, т.е .:
- В една държава-членка както предпочитанието на правителството, така и на ВКБООН би било схемата, която да функционира преди пристигането на търсещите убежище на територията на ЕС, като разработи и приложи изцяло Съвместната програма на ЕС за презаселване и евентуално чрез създаване по-всеобхватен и интегриран инструмент, който да включва както преселването, така и преместването в рамките на ЕС по координиран начин.
- В друга държава-членка държавни служители смятат, че миграцията в ЕС трябва да се разглежда цялостно, като всяка държава-членка има роля в процеса. Това може да бъде граничен контрол, за други може да обработва търсещи убежище или интеграция.

Няколко други държави-членки считат преместването за необходим отговор на предизвикателствата. Техният аргумент обаче е, че докато неравномерното разпределение на тежестта може да бъде разрешено само чрез преместване, такава схема няма да реши други предизвикателства в тази област на политиката.

Повечето държави-членки, които виждат практиките при обработването на молби за убежище, условията на приемане и възможностите за интеграция като важна причина за неравномерното разпределение на тежестта, смятат, че финансовата и техническата помощ за процедурите за убежище, за връщане или за интеграция и / ще бъдат най-добрите решения за предизвикателството. Основната логика е, че ако политиките са хармонизирани и процедурите за вземане на решения в държавите-членки са еднакви, няма да има нужда от преместване. Тази перспектива се подкрепя от няколко държави-членки, въпреки че в тези страни географията е една от основните причини за неравномерното разпределение.
Като цяло някои държави-членки, както и международни организации и повечето национални неправителствени организации считат, че хармонизирането и преместването на политиките трябва да бъдат интегрирани. Например:

- В една държава-членка преместването е релевантно, ако държавите-членки могат да се уверят, че получават преместени лица, ползващи се с международна закрила, по "основателни причини" (география), а не в резултат на неуспешни системи или липса на добра воля
- В друга държава-членка правителствените органи считат, че механизмът за поделяне на отговорността трябва да върви ръка за ръка с инструменти за изграждане на капацитет (например напълно функционираща европейска служба за убежище, значим Европейски фонд за бежанци и т.н.) и правилно прилагане на съществуващите регламенти на ЕС
- МОМ и ВКБООН възприемат преместването като незначителна част от цялостния подход, тъй като разглежда последиците, но не и причините. Преместването обаче може да се използва за създаване на стимули за подобряване на системите (пристигане, убежище и интеграция), където е необходимо.

Техническата и финансова помощ, както и хармонизирането на политиките, също така разглеждат загрижеността на международните организации и националните НПО по отношение на основното предизвикателство е неравностойното третиране на търсещите убежище и бежанците.
· Основната разлика изглежда е дали хармонизирането на политиките е необходимо преди да бъде създаден механизъм за преместване или дали механизъм за преместване може да бъде използван като средство за осигуряване на хармонизация на политиките и общи стандарти. Тази дискусия оказва влияние върху последния елемент на този първоначален анализ: потенциалните цели на бъдещ механизъм за преместване. Интервютата ясно показват, че не съществува задължително споразумение по този въпрос, като някои държави-членки считат споделянето на тежестта за основна цел, докато други виждат хармонизирането на политиките и общите стандарти като основна цел.
· Не бяха представени конкретни решения по отношение на предизвикателствата, породени от дъблинската система, по отношение на уязвимите лица, търсещи убежище, и бежанците, като например непридружените непълнолетни, нито по отношение на идеята, че презаселването е основният въпрос, който трябва да бъде разгледан на европейско равнище. Две държави-членки обаче изразиха становището, че възможността за временно преустановяване на процедурите от Дъблин би намалило необходимостта от механизъм за преместване.
· като има предвид, че становището на Европейския парламент не беше изслушано пряко по време на консултативната фаза на това проучване за осъществимост, до известна степен може да бъде извлечено от съществуващите документи, както е представено в раздел 1.3. По-специално резолюцията относно Европейската служба за подкрепа в областта на убежището показва, че Парламентът счита, че наистина са необходими механизми на солидарност за преместване на лица, ползващи се с международна закрила, и че те следва да бъдат задължителни за държавите-членки.

3.3 Резюме
Държавите-членки, заинтересованите страни и НПО като цяло са единодушни, че ЕС има неравномерно разпределение на тежестите по отношение на обработката на убежище. Съществуват обаче някои несъгласия относно причините за това неравномерно разпределение, което води до известни различия по отношение на мненията за това как най-добре да се отговори на предизвикателството.
Според държавите-членки и други респонденти, следното може да обясни неравномерното разпределение:
- География
- практиките при обработването на молби за убежище
- Съществуване на общности от един и същи произход
- Брой на исканията за убежище, свързани с капацитета на системите
Други причини бяха споменати, макар че от по-малко респонденти те включват интеграционните способности, дъблинската система и въпросите, свързани с достъпа до територията на Европейския съюз (понякога наричана "Крепост Европа"). Тези респонденти твърдят, че дъблинската система увеличава натиска върху държавите, които са близо до страни, от които бягат хора и че подходът "Крепост Европа" увеличава общия натиск върху системата за убежище, защото това е единствената възможност да влезе в Европа.
В зависимост от основната причина за неравномерното разпределение, държавите-членки и другите респонденти посочват следните решения:
- Презаселване
- хармонизиране на политиките
- Техническа и финансова помощ
По принцип повечето респонденти виждат необходимостта от комбиниране на преместването с хармонизиране на политиките и / или техническа и финансова помощ.

4. ВАРИАНТИТЕ
За целите на това проучване бяха разработени два политически подхода за преместване или опции. Тези две варианти са фундаментално различни: едната включва набор от критерии за определяне на участието на държавите-членки в схемата за преместване; другият може да се характеризира като по-ad hoc подход за посрещане на нуждите, които възникват. Двата варианта също се различават помежду си по отношение на целевата група, която ще бъде преместена. И двата варианта включват финансов компонент, който е слабо базиран на модела на настоящия Европейски фонд за бежанци. Тази глава представя двата варианта, тъй като те ще бъдат в основата на анализа в следващите глави, докато тяхната действителна политическа, правна и финансова осъществимост ще бъде обсъдена в следващите глави.
4.1 Вариант 1 "Презаселване според предварително определена квота"
Съгласно този вариант всички лица, ползващи се с международна закрила (както бежанци, както са определени в Конвенцията от 1951 г., така и лица с допълнителна закрила, посочени в Директивата за признаването) и потенциално търсещи убежище, могат да бъдат преместени. Критериите за двете групи (бенефициенти на международна закрила и лица, търсещи убежище) биха били различни.
За бенефициерите на международна закрила ще бъде въведено законодателство на ЕС, което да разпределя квота за всяка държава-членка въз основа на следните два критерия:
1) БВП на страната на глава от населението
2) Плътността на населението в страната
За да се определи числената стойност на квотата, ще се използва общият брой на статутите на международна закрила, предоставени от Европейския съюз. Изчисленията следва да се основават на най-новите налични годишни статистически данни.
За търсещите убежище също така ще е необходимо законодателство на ЕС, за да се разпредели квота за всяка държава-членка въз основа на два критерия:
1) БВП на страната на глава от населението
2) Плътността на населението в страната
За да се определи числената стойност на квотата, ще се използва общият брой на подадените в Европейския съюз молби за убежище. Изчисленията следва да се основават на най-новите налични годишни статистически данни.

Подлежащите на международна закрила биха могли да кандидатстват за преместване в определена държава. Ако трябваше да има място в квотата на тази държава - членка, критериите като семейни връзки или медицински условия биха могли да бъдат взети предвид при решенията за разрешаване на преместването. Исканията за преместване ще бъдат подадени и оценени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). След това ЕСПОО ще координира кои бежанци ще бъдат разпределени на коя държава-членка, като се вземат предвид договорените квоти. Въз основа на оценката на EASO Комисията ще трябва да представи предложение за решение. По принцип държавите-членки следва да се преместят в съответствие с предложението, но при очертани обстоятелства те биха могли да откажат да преместят определени лица. Следователно държавата няма да може да реши дали получават например уязвими лица, като непридружени непълнолетни.
По отношение на лицата, търсещи убежище, първо ще бъдат взети всички необходими решения, основани на дъблинската система. След решение от Дъблин относно отговорността на държавите-членки ще бъде разгледано въпроса дали лицата, търсещи убежище, в действителност трябва да бъдат преместени (например защото отговорната държава-членка в Дъблин ще превиши усвояването и/или административния си капацитет, ако бъдат прехвърлени повече лица, търсещи убежище там). Лицата, търсещи убежище, няма да бъдат консултирани относно това преместване, а решението за държавата-членка, до която те следва да бъдат преместени, ще бъде взето от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. С други думи, търсещият убежище би могъл да бъде в държава-членка А, да може да бъде прехвърлян към държава-членка Б по дъблинската система, но да бъде преместен в държава-членка В в резултат на решение на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището по отношение на потребностите, след обработката на иска (например чрез съвместно обработване от държави С и А, докато все още е в държава А).
За търсещите убежище държавата-членка, отговорна за обработването на молбата за убежище, ще бъде отговорна за връщането на всеки, който не е признат за нуждаещ се от международна закрила.
Финансирането за този вариант ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд (ЕБФ), със специфична категория финансиране от ЕФБ за преместване на лица, ползващи се с международна закрила и евентуално търсещи убежище. Размерът на ЕБФ трябва да бъде увеличен, така че да бъде постигната договорена степен на обезщетение за търсещите убежище (за обработване на вземането) и за всеки бежанец, както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка. Съфинансирането ще бъде увеличено на 90% .49 Причината за необходимостта от увеличаване на ЕБФ е включена в характеристиките на вариант 1, като всички държави-членки ще бъдат включени в механизъм за преместване. Това най-вероятно ще означава, че броят на хората, за да бъдат преместени на годишна база ще бъде значително по-висока от сегашния брой на преместване, подкрепени от ЕБФ, и при условие че държавите-членки ще получат финансиране от ЕБФ за финансиране е важна част от разходите за преместването на ЕБФ трябва да бъде увеличено, за да покрие тези разходи, така че съществуващите дейности по ЕБФ да не бъдат засегнати финансово от въвеждането на нов механизъм за преместване. Освен това е важно да се увеличи размерът на фонда, за да се гарантира, че увеличаването на съфинансирането до 90% няма да доведе автоматично до по-малки и / или по-малки проекти, финансирани поради по-голяма нужда от финансиране от ЕС.

4.2 Вариант 2: "Преместване и споделяне на тежестта на специална основа"
При втория вариант, ползващи се с международна закрила (бежанци и които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както е определено в Директивата за признаването) и евентуално търсещите убежище ще бъдат преместени на конкретен повод се нуждае от оценка чрез механизъм на свободен залог.

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще извърши годишна оценка на общата нужда от преместване в ЕС. Въз основа на тази оценка ЕС ще провежда годишни ангажименти по време на специално заседание на високо равнище. На тази среща всяка държава-членка ще представи броя на лицата, ползващи се с международна закрила (и вероятно търсещи убежище), които биха били склонни да приемат за преместване. Ролята на Комисията би била да осигури дискусия относно позициите и ангажиментите на държавите-членки. Държавите-членки би означавало, както размера на наличната квота за приемане на преместването и някои характеристики или групи ползващи се с международна закрила, както и / или кандидати за убежище, те ще бъдат готови да приемат (в това число, например, уязвими случаи, непридружени малолетни и непълнолетни лица, лица с медицински условия и т.н.).

Бенефициерите на международна закрила биха могли да кандидатстват за преместване в определена държава-членка. Критерии като семейни връзки или медицинско състояние биха могли да бъдат взети предвид при определяне на приоритетите на кандидатите за преместване. Индивидуалните или семейни заявления за преместване ще бъдат подадени и оценени от ЕСПОУ. ЕСПОУ ще вземе окончателното решение, на което ще бъдат разпределени бежанците в коя държава-членка в рамките на ангажиментите, поети от държавите-членки.

Лицата, търсещи убежище, няма да бъдат консултирани относно тяхната страна на преместване и по този начин страната, към която ще бъдат преместени, ще бъде определена от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, вследствие на необходимите искания в Дъблин и техните резултати. Държавата-членка, отговорна за обработването на молбата за убежище, също ще отговаря за връщането на търсещ убежище, който не е признат за нуждаещ се от международна закрила.

Държавите-членки биха могли също така предлагат залози за "туининг проекти" и / или техническа помощ, както и други елементи на подкрепа за силно обременени държави като алтернатива на преместването на лица, ползващи се с международна закрила, или лица, търсещи убежище. Такива проекти или помощ биха могли включват подпомагане при обработването на молби за убежище, чрез обмен на служители за предоставяне на убежище като метод на "съвместно обработване" или подпомагане и предаване на знания по въпроси като установяването и функционирането на приемни съоръжения. Тези проекти и помощ биха могли да бъдат елемент в изграждането на доверие между държавите-членки по отношение на решенията за предоставяне на убежище и по този начин да формират укрепващ елемент в процеса на хармонизация.
Този вариант не би задължително да изисква законодателна инициатива.
Финансирането ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда следва да бъде увеличен в съответствие със споразумението на държавите-членки относно обезщетението, което следва да бъде предоставено на търсещия убежище (за покриване на обработката на вземането на преместен бежанец) и на признат бенефициер на международна закрила, както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка. ЕБФ също така ще бъде адаптиран, както следва:
1) Специален приоритет в рамките на ЕБФ следва да бъде посветен на преместването на лица, ползващи се с международна закрила. Съфинансирането следва да бъде увеличено до 90% .50
2) Въз основа на договорената за всяка страна квота следва да се предостави фиксирана сума на преместено лице на всяка държава-членка (по подобен начин на 4000 €, които понастоящем се предоставят на презаселено лице, принадлежащо към определена група - вж. Раздел 1.3.3). Фиксираната сума ще бъде приспадната от общия бюджет на ЕБФ, преди да се отпусне останалата част от бюджета на националните пакети.
Причината за увеличаване на размера на ЕБФ е в случая на вариант 2, включена в "двойния стимул", т.е. държавите-членки получават фиксирана сума на преместено лице и глобалният пакет се намалява съответно. Тъй като обаче не е намерение предложението да се излагат на риск дейности, които вече са финансирани от ЕБФ, е важно глобалният пакет да се увеличи, за да се запазят националните пакети на сравнително балансирано равнище. Освен това е важно да се увеличи размерът на фонда, за да се гарантира, че увеличаването на съфинансирането до 90% няма да доведе автоматично до по-малки и/или по-малки проекти, финансирани поради по-голяма нужда от финансиране от ЕС.

Трябва да се създаде специално финансиране за подкрепа на "туининг проекти" и т.н.

4.3 Въздействие на квотата във вариант 1
Въздействието на квотата може да бъде оценено чрез симулация, основана на най-новите налични годишни статистически данни.51 Цифрите, използвани в симулацията, могат да бъдат намерени в таблица 6 и таблица 7 в приложение В.

Моделите, представени на държавите-членки, обаче не отчитат размера на държавите-членки, когато се използва БВП на глава от населението. Докато БВП на глава от населението позволява да се сравняват икономики, които са много различни по размер, трябва да се вземат предвид размерите на всяка държава-членка, за да се избегнат ситуации, при които например Люксембург (който има висок БВП на глава от населението) въз основа на БВП на глава от населението и плътност, без да се взема предвид малкият размер на страната. Ето защо изследователският екип реши да включи населението на държавите-членки като критерий при симулацията на въздействието на двата критерия, представени на държавите-членки. Следователно следва да се подчертае, че държавите-членки не са виждали посочените по-долу квоти и не са имали възможност да коментират тях. Възможностите, представени на държавите-членки, се състоят само от двете посочени по-горе квоти. Квотите бяха включени в доклада, за да се илюстрират различните начини, по които няколко критерия влияят върху разпределението на бенефициерите на международна закрила и на търсещите убежище. Както ще бъде представено в следващите глави, държавите-членки посочиха и няколко други критерия които биха могли да бъдат взети предвид в квотната система. Една от тях, изразена от няколко държави-членки, беше капацитетът за интеграция на държавите-членки, т.е. съществуването на системи, ресурси и опит на служителите и другите заинтересовани страни при приемането на бежанци и търсещи убежище.
49 На практика това би означавало, че дейностите по преместване следва да бъдат включени в ЕБФ като специфичен приоритет, което да позволи по-високо ниво на съфинансиране. Понастоящем специфичните приоритети могат да достигнат до 75% от съфинансирането, докато действията на Общността са 90%.
50 На практика това би означавало, че дейностите по преместване следва да бъдат включени в ЕБФ като специфичен приоритет, което да позволи по-високо ниво на съфинансиране. Понастоящем специфичните приоритети могат да достигнат до 75% от съфинансирането, докато действията на Общността са 90%.
51 Най-актуалната статистика, налична към момента на изготвяне на доклада, е БВП на глава от населението (2007 г. от Евростат), населението (към 1.1.2008 г.), броят на молбите за убежище (през 2008 г.) и броят на положителните решения по молбите за убежище в първа инстанция и окончателни решения по обжалване (2008 г.). Причината, поради която статистическите данни за 2007 и 2008 г. са смесени, е, че докато статистиката за БВП за 2008 г. не беше налице, броят на положителните решения относно молби за убежище и първа инстанция и окончателните решения по обжалване не бяха на разположение за 2007 г. В бъдещата статистика от една определена година препоръчва се да се използва.

За да се оцени квотата, която всяка държава-членка би имала по отношение на процента от общия брой статуси на международна закрила или заявления за убежище, се изчислява разпределението на БВП, разпределението на гъстотата и разпределението на населението (виж таблица 11 в приложение В). Чрез прилагането на тези дялове за разпределение на общия брой на статутите на международна закрила, предоставени в Европейския съюз, както и на общия брой на подадените в Европейския съюз молби за убежище (вж. Таблица 6 и таблица 7 в приложение В) за всяка държава-членка може да бъде определена. Моделите, представени по-долу, не се основават на някаква конкретна теоретична обосновка, но са избрани произволно като средство за илюстриране на вида въздействие, което промяната в претеглянето на различните критерии би имала върху квотите.
Разпределението на гъстотата се изчислява въз основа на гъстотата на населението на всяка държава-членка (население / km2) и на прага на плътност при 200, което означава, че няма да бъдат отпуснати на лица, търсещи убежище / бенефициенти на международна закрила, от> 200 души / км2 при този критерий. Прагът на плътност не се основава на никакъв теоретичен избор, различен от факта, че представлява грубо средната плътност на населението в ЕС. То може да бъде коригирано, ако се сметне за необходимо за постигане на друг модел на разпределение въз основа на плътност. Колкото по-нисък е прагът на плътността, толкова по-голямо е претеглянето на плътността, толкова по-голям е прогнозният капацитет на държавите-членки с много ниска гъстота на населението. Трябва обаче да се приеме, че моделът не разяснява причините за гъстотата (т.е. географските причини, които спъват уреждането, като планини или пустини).
Поставянето на по-голяма тежест върху гъстотата на населението на държава-членка, при запазване на прага на плътност на 200, разпределя по-голям дял на притежатели на международна закрила и лица, търсещи убежище, в държавите-членки с ниска гъстота на населението.
Въздействието на критерия за населението се изчислява, като се използват четири различни модела. Различните корекционни коефициенти илюстрират начина, по който различните критерии оказват влияние върху квотата:

Модел 1:
БВП на глава от населението 33,3%, Тегло на населението 33,3%, Плътност 33,3%
Модел 2:
БВП на глава от населението 40,0%, Тегло на населението 40,0%, Тегло на плътността 20,0%
Модел 3:
БВП на глава от населението 60,0%, Тегло на населението 30,0%, Плътност 10,0%
Модел 4:
БВП на глава от населението тегло 30,0%, Тегло на населението 60,0%, Тегло на плътността 10,0%

Таблица 1 по-долу илюстрира разпределението на бенефициерите на международна закрила52 в рамките на Европейския съюз, като се вземат предвид трите критерия и при използване на праг на плътност от 200.

Колоната "Промяна в сравнение с 2008 г." показва разликата между броя на положителните решения относно молбите за убежище в първа инстанция и окончателните решения (т.е. подлежащи на международна закрила) през 2008 г. и квотата, предоставена на държавата-членка. Отрицателните стойности в таблицата по-долу не означават непременно, че въпросната държава-членка в бъдеще ще стане "износител" на бенефициери на международна закрила или на лица, търсещи убежище (т.е. държави, от които се преместват хора). Въпреки това той показва главно разликата между разпределената квота и броя на бенефициерите или търсещите убежище, които въпросната държава-членка е имала през 2008 г. Ако броят на лицата, ползващи се с международна закрила и / или лица, търсещи убежище, не надвишава квотата през годината на оценката и преместването, тогава държавата-членка няма да стане "износител".
52 Следва да се отбележи, че не е направено никакво изчисление на потенциала на дадена държава-членка да премести както бенефициерите на международна закрила, така и търсещите убежище по отношение на прага на плътност. Изчисленията не отчитат възможността способността на дадена държава-членка да получава търсещи убежище да се промени в зависимост от това дали държавата-членка също получава бенефициенти на международна закрила и обратно.

Въпреки това, ако броят на положителните решения остане на нивото от 2008 г. през годината на оценка, може да се каже, че отрицателните числа в колоната "Промяна в сравнение с общия 2008" показват колко души ще бъдат пренаселени по всеки модел.

Таблица 1: Разпределение на лица,
на които е предоставена международна закрила,
при праг на плътност 200 (източник: Таблица 6)
(кликни картинката, за да я видиш в голям формат)

При оценката на квотата въз основа на трите критерия съществуват държави-членки, в които настоящият брой положителни решения относно молбите за убежище в първа инстанция и окончателните решения по жалбите надвишават квотата по отношение на четирите тегла. Това показва, че тези държави-членки понастоящем вземат по-положителни решения, отколкото капацитета си спрямо БВП на глава от населението, населението и гъстотата на населението. Тези държави-членки са Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Малта, Нидерландия, Швеция и Великобритания.

Фигура 1 по-долу представя графична илюстрация на разделението на квотите между държавите-членки, както и на разликата между четирите използвани модела.

Фигура 1: Разпределение на подлежащите на международна закрила при праг на плътност 200

За да се илюстрира въздействието на квотите върху различните видове държави-членки, ние избрахме шест държави-членки с различни характеристики като "примерни държави", чрез които въздействието може да бъде демонстрирано по-подробно. Държавите-членки бяха избрани въз основа на следните характеристики:
1) Ниско разпределение на БВП на глава от населението: Полша
2) Ниска гъстота на населението: Финландия
3) Висок БВП на глава от населението разпределение: Великобритания
4) Висока гъстота на населението: Белгия
5) Близо до средното разпределение на БВП на глава от населението: Италия
6) Близо до средната гъстота на населението: Франция

Въздействието на различните корекционни коефициенти върху тези държави-членки е илюстрирано на фигурата по-долу:

Figure 2: Distribution of beneficiaries of international protection in example countries (density threshold 200)
СТО МИЛИОНА МИГРАНТИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1-2 години

По - конкретно в нашите примерни страни (фигура 2) може да се види, че включването на популацията като критерий уравновесява квотата за държавите-членки с по-малко население (Белгия, Финландия), докато останалите два критерия все още претеглят силно квотата, като по този начин се понижи (модели 1-3) по-високи от тази на Полша, със значително по-високо население, и на Белгия, с малко по-високо население. Тежестта на населението е равна на 60% от квотите на държавите-членки с голямо население (Великобритания, Италия, Франция), но не важни различия съществуват в моделите, където плътността е претеглена по-висока от 10%.

Докато горепосочените цифри се отнасят до лица, ползващи се с международна закрила, подобни изчисления също са направени по отношение на търсещите убежище. Таблица 2 по - долу илюстрира разпределението на търсещи убежище сред държавите - членки при отчитане на трите критерия и при използване на праг на плътност от 200. Разликата между броя на търсещите убежище през 2004 г. 2008 г. и квотата също е илюстрирана.

Figure 3 below provides a graphic illustration of the division of the quotas among the Member States as well as of the difference of the four models used.

Figure 3: Distribution of asylum seekers at density threshold of 200

Забележките по отношение на размера на квотата са подобни на тези, представени в глава 4.3, когато обсъждаме квотата на лицата, ползващи се с международна закрила. Можем обаче да видим че броят на лицата, търсещи убежище, назначени в Полша, е по - висок от този, определен на Финландия през 2006 г всички различни модели. Обединеното кралство и Италия биха получили много сходни нива на убежище търсещи убежище, и когато тежат 60% от населението, делът на тези държави-членки силно се увеличава.

Фигура 4: Разпределение на търсещите убежище в модели държави (праг на плътност 200)
СТО МИЛИОНА МИГРАНТИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1-2 години

За да се промени начинът, по който факторите на гъстотата на населението в крайните квоти, прагът на плътността може да бъде променен. Промяната на прага на гъстотата нагоре ще има отражение, че по-малко държави-членки ще имат отрицателен потенциален капацитет на населението и че очакваният общ капацитет на Европейския съюз ще се увеличи рязко. Поради това при този праг на гъстотата на населението има повече държави-членки, които споделят общия брой на бенефициерите на международна закрила / лица, търсещи убежище, въпреки че делът, разпределен на държавите-членки с много ниска плътност, намалява.
53 Разпределението на плътността при праг на плътност от 1000 може да бъде намерено в таблица 12 в приложение В.

Таблица 3 илюстрира разпределението на бенефициерите на международна закрила между държавите-членки, като се вземат предвид трите критерия и при използване на праг на плътност от 1000.⁵⁴. Разликата между броя на търсещите убежище през 2008 г. и квотата също е илюстрирана.
54 Подобни изчисления за търсещите убежище могат да бъдат намерени в приложение В.

Таблица 3: Разпределение на лицата, ползващи се с международна закрила, при праг на плътност 1000 (Източник: Таблица 6)

Фигура 5 по-долу представя графична илюстрация на разделението на квотите между държавите-членки, както и на разликата между четирите използвани модела.

Фигура 5: Разпределение на лицата, на които е предоставена международна закрила, при праг на плътност 1000

Разликата между използваните два прага на плътност (200 и 1000) може да бъде илюстрирана чрез нашите шест моделни държави (Фигура 6).

Фигура 6: Въздействие на прага на плътност върху модела 1 в моделни държави (лица, ползващи се с международна закрила)
СТО МИЛИОНА МИГРАНТИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1-2 години

При разглеждането на разпределението на бенефициерите на международна закрила съгласно модел 1 (където всички критерии се претеглят еднакво) може да се види, че при използване на праг на плътност от 1000, квотата ще се увеличи във всички държави-членки, с изключение на Финландия, която има много ниска плътност. В Белгия (държава с висока плътност) промяната обаче не е толкова важна.

Горните изчисления ни показаха, че начинът, по който се изчислява квотата (т.е. как се тежи критерият), оказва значително въздействие върху крайното разпределение на лицата, ползващи се с международна закрила, между държавите-членки.

5. ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ
5.1 Въведение
По отношение на политическите последици от преместването и по-специално на двата варианта, представени в това проучване, държавите-членки бяха помолени да:
1. да направи оценка на броя на лицата, които биха могли да бъдат обект на преместване в тяхната държава-членка по предпочитания от тях модел;
2. Да се прецени вероятността потоците от убежище в тяхната държава-членка да се увеличат в резултат на прилагането на предпочитания от тях вариант;
3. Предложете възможни начини за ограничаване на потенциалните фактори на привличане, произтичащи от предпочитания от тях модел; и
4. Да се прецени дали възможността за промяна на опцията се променя, ако в механизма са включени уязвими лица (включително непридружени непълнолетни).
Някои интервюирани се ограничиха до една възможност да отговорят на тези въпроси, други говореха по-широко. Понякога имаше разногласия между лица, представляващи една и съща институция в държава-членка. Поради това описанието на политическите резултати от вариантите и на преместването, които следват, следователно е отражение на обхвата на дадените отговори и на точките, които се очертават като пресичащи всички варианти, независимо от особените предпочитания или желанието на държавите-членки или по друг начин в крайна сметка да участват в преместването.
Пет въпроса се очертаха като хоризонтални теми, отразяващи политическите последици от преместването. Това са въпросите за:
· Кой ще бъде преместен: бенефициенти на международна закрила, търсещи убежище или и двете групи?
· Колко места ще бъдат на разположение или са необходими за преместване?
· Дали преместването ще бъде фактор за привличане на нови пристигащи лица, търсещи убежище, в отделни държави или в Съюза като цяло?
· Каква би била ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището?
След дискусията по тези четири въпроса ще бъдат посочени политическите последици от двата варианта, каквито са се появили чрез интервютата.

5.2 Преместване за кого?
Изглежда, че държавите-членки имат твърде различни възгледи относно това кои групи трябва да бъдат включени в схемата за преместване, независимо от избрания вариант или от вариантите, които бяха предложени. Всъщност всеки вариант на включените или изключените групи беше предложен.

Няколко държави-членки не искаха да включат кандидатите за убежище и почти половината от тях настояваха, че преместването на търсещите убежище не може да бъде разгледано. За повечето от тези държави-членки въпросите, свързани с прилагането на дъблинската система, са причина за изключването на търсещите убежище. Няколко държави-членки заявиха, че Дъблин е крайъгълен камък на процедурата за убежище, тъй като напредва в по-хармонизирана форма и посочва отговорността, като и двата фактора биха били подкопани от функционирането на схемата за преместване на търсещите убежище. Схемата за преместване на лица, търсещи убежище, би трябвало да се нуждае от предоговаряне на дъблинската система, което понастоящем не е политически осъществимо. Друга държава-членка предложи, ако преместването би довело до това, че търсещите убежище ще могат да решат къде се кандидатстват за убежище, тогава Дъблин просто ще бъде завършен, което би било фактор за привличане на европейската система за предоставяне на убежище.

Една държава-членка искаше схемата за преместване да се ограничи само до бежанци, за да не се включват търсещи убежище или лица със субсидиарна закрила. Две държави-членки предупредиха, че ако само бенефициерите на международна закрила трябва да бъдат включени, тогава ще трябва да се положат грижи че процедурите не са ускорени и гъвкави, за да бъдат признати хората и след това да бъдат преместени.
Една държава-членка искаше да види схема за преместване само за лица със субсидиарна закрила и лица, търсещи убежище, с изключение на бежанците, за които тази държава не предлага трансфер на статут на закрила. Някои държави-членки заявиха, че схемата за преместване трябва да включва кандидати за убежище, а три от тях биха искали схема, която е само за лицата, търсещи убежище, като посочва, че призивът за преместване е тежестта на търсещите убежище, а не бремето на хората, ползващи се от международна закрила. Една от държавите-членки предложи да се започне с бенефициентите на международна закрила и по-късно да се разшири схемата за преместване на търсещите убежище. Две държави-членки също така посочиха, че ако преместването е било само за лица, търсещи убежище, нямало да има опасения за взаимно признаване или съвместна обработка.

Няколко държави-членки не посочиха предпочитания относно включването на групите. В един от тези случаи имаше нежелание да се включат кандидати за убежище, а не изрично изявление срещу тяхното включване, а тази държава-членка имаше желание да се премести. В останалите случаи, когато не е посочено предпочитание, не е имало ентусиазъм за преместване.

Повечето неправителствени организации и ВКБООН посочиха, че преместването трябва да бъде според тях както за търсещите убежище, така и за бежанците. ECRE беше изключение от това, тъй като Дъблин се смяташе за объркващ, правейки цялата ситуация скъпа и продължителна за всички участници.

Освен обсъждането на статута на хората, които потенциално биха могли да бъдат преместени, няколко държави-членки коментираха възможността за включване на уязвимите групи, за да променят политическите последици от моделите на преместване - но по различни начини. Едната каза, че уязвимите групи не трябва да бъдат включени, тъй като те биха представлявали само проблеми; други две посочват, че уязвимите групи трябва да бъдат част от общата сума, тъй като ще направи целия подход по-лесен за обясняване на обществеността и по-морално вкусно; и една трета каза, че не вижда точката в разглеждането на уязвимите групи като отделни в този контекст - преместването трябва да бъде за всеки или за никого. Една държава-членка също така отбеляза, че е в нейния специален интерес да подкрепя уязвимите групи, и по-специално семействата и самотните майки. Въз основа на минали и текущи проекти за преместване може да се направи оценка, че държавите-членки като цяло не са против преместването на уязвими групи. Най-малко три държави-членки включиха уязвими хора в групата на преместени хора.

По-конкретно по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица една държава-членка изрази страх, че включването на уязвими групи, най-вече на непридружени непълнолетни, би довело до нарастване на контрабандата в тази конкретна група. Същата държава-членка също така предупреждава за специалната грижа, необходима за работа с непридружените малолетни и финансовите и други разходи, свързани с текущата им грижа и нуждата на децата от стабилност. Въпросът за настойничеството беше отменен от няколко държави-членки като решаващ. Докато в една държава-членка липсата на настойници е основният въпрос, в друга държава-членка съществуването на механизъм за настойничество затруднява преместването на непридружените малолетни (вж. Точка 6.1). Няколко държави-членки заявиха, че включването на непридружени непълнолетни в групата на преместени лица няма да промени политическата приложимост на механизъм за преместване. Една държава-членка отбеляза, че въпреки че приемът на уязвими хора като цяло би бил труден (по-специално поради съществуващата медицинска система), децата без придружител биха могли да бъдат включени в механизъм за преместване.

Накратко, изглежда, че има малко или никакво съгласие относно това кой би могъл да бъде включен в схемата за преместване. Проблемът с броя на държавите-членки, които изпитват значителни пристигания, е въпрос на търсещите убежище, така че това е проблемът, за който се търси облекчение. Въпреки това възникват редица бариери, особено по отношение на дъблинската система. Също така възникват бариери за преместването на лица, ползващи се с международна закрила, включително за прехвърлянето на тяхната закрила и / или признаването на техния статут (вж. Глава 0). По-голямата група държави-членки са тези, които посочват, че търсещите убежище следва да бъдат изключени, но интервютата показват, че те не представляват мнозинството от всички (или 26-те) държави-членки.

5.3 Колко места за преместване и къде?
Независимо от това кой може да бъде преместен, много малко интервюирани, представляващи органите на държавите-членки, изглеждаха склонни или способни да отговорят на поставения им въпрос за оценка на редица бенефициери на международна закрила и / или лица, търсещи убежище, които биха могли да бъдат обект на преместване. Тези, които желаеха да предложат редица, бяха всички държави-членки, които предвиждаха "вносът" на преместени лица⁵⁵. Една анкетирана от НПО предложи малка програма, в която малките държави-членки да приемат 5-10 души за преместване през една година, би била неефективна и броят им ще трябва да бъде по-голям.

Въпрос, свързан с броя на местата за преместване, е въпросът, по който биха могли да работят интервюираните, които предвиждат преместване. Няколко (17) държави-членки се смятат за вносители по схема за преместване. Някои (6) от посочените цифри са между 5 и 20 души за преместване или "малък брой" или "символичен номер". Органите на една държава-членка изчислиха, че броят на бенефициерите, които биха могли да бъдат преместени от други държави-членки, ще бъде приблизително 7000. Една от държавите-членки, които се смятаха за вносител, отбеляза страх, че броят на преместените лица би се очаквал които биха могли да бъдат по-високи, отколкото биха могли да се справят в светлината на инфраструктурата си, друг се позова на въпросите за капацитета като ограничаващ броя, който биха могли да приемат, а трети каза, че броят им ще трябва да бъде малък, за да се осигури социално сближаване. Друга държава-членка посочи, че е невъобразимо, че преместването може да се осъществи поради настоящите си проблеми с ресурсите и икономическата криза. Една държава-членка заяви, че броят им със сигурност ще бъде повлиян от политически и икономически фактори. Една държава-членка, която смяташе, че всъщност се очаква да експортира, а не внос, заяви, че никога няма да поиска преместване на хора, търсещи убежище там.

Някои държави-членки предложиха те да бъдат "кандидати" за износ на лица, ползващи се с международна закрила и / или лица, търсещи убежище. В два случая тези държави смятаха, че други биха очаквали от тях да бъдат вносители в схема за преместване, но те биха могли политически да обяснят на населението си износа, а не вноса на преместени лица, ползващи се с международна закрила (и двете държави няма да включват търсещи убежище схема за преместване). Няколко държави-членки предложиха, че въпреки че биха се възползвали от преместването на лица, ползващи се от международна закрила и лица, търсещи убежище, далеч от тяхната територия, те биха могли да не желаят да търсят такова преместване поради сигнала, който би довел до невъзможност да управлява своята система за предоставяне на убежище. Друга държава-членка предложи цифрите да са различни в зависимост от двата варианта.

Една държава-членка посочи, че може да бъде "вносител" или "износител" на хора, които ще бъдат преместени. Понастоящем той се смята за потенциален "износител", но би могъл да предвиди "внос", ако броят на лицата, търсещи убежище, и лицата, ползващи се с международна закрила, ще намалее в резултат на изравняването на условията за игра, за участие или разработване на схема за преместване. Едната каза, че със сигурност ще бъде вносител, освен ако не е имало някакви данни за нередовни имигранти.

Три държави-членки не посочиха дали смятат, че ще бъдат вносители или износители, в два от тези случаи държавите-членки отхвърлят идеята за схема за преместване.

Въпреки че имаше нежелание да се говори за реалните числа, мнозинството от държавите-членки предложиха да бъдат потенциални вносители на хора, ако имаше схема за преместване.

Когато са запитани за основните фактори, които оказват влияние върху годишния брой лица, които ще бъдат преместени, няколко държави-членки са повдигнали общественото мнение и начините да го управляват като фактори за превръщането на преместването в политически жизнеспособни, като по този начин увеличават броя на хората, които една държава-членка ще премести. Фактът, че преместването може да бъде "трудно продава", може да бъде силен фактор при оценката на неговата политическа осъществимост. Една източна държава-членка заяви, че ще припомни на обществеността начина, по който нейните граждани са приети като бежанци и преселени и преместени по време на криза в Студената война.
55 Общата им прогноза възлиза на между 7,045 и 7,110 души (тъй като някои посочват по-скоро диапазон, отколкото директен брой). Трябва обаче да се има предвид, че 7000 от тях се очаква да бъдат преместени в една конкретна държава-членка.

Една държава-членка отбеляза, че докато общите числа са държани под контрол, преместването може да бъде продадено на националната общественост като солидарност с други държави-членки, но ако броят им нарасне, тогава ще има проблеми. Друга държава-членка отбеляза необходимостта от провеждане на кампании за повишаване на осведомеността. НПО в тази държава предложиха на обществеността да не приеме солидарността в рамките на ЕС като достатъчна причина за пристигането на преместени лица, ползващи се с международна закрила. Една държава-членка посочи, че вариант 1 с квота би бил особено труден за "продажба" на обществеността и би могъл да накара обществеността да се обърне срещу бежанците по-общо.
Неправителствените и международните организации в една държава-членка отбелязаха, че всички имигранти - редовни, нередовни, бежанци, търсещи убежище и т.н. - се считат за неблагоприятни, отчасти поради ръководството на властите по тяхно мнение - гледани неблагоприятно от обществеността.

5.4 Дали преместването ще бъде фактор за привличане?
Дали схемата за преместване ще се окаже фактор за привличане на търсещите убежище е един от трите основни въпроса, поставени на интервюираните. Няколко (13) държави-членки предложиха, че преместването може да бъде фактор за привличане както за отделните държави, така и за останалите държави-членки или за ЕС като цяло. Тези държави-членки дадоха различни причини, поради които това би било така:
- Някои (6) посочиха общ фактор на привличане, основаващ се на знанието, че съществува програма за преместване и по този начин принуждава търсещите убежище и контрабандистите да се насочат към държави, от които се извършва преместването, въпреки че е отбелязано, че схемата може да не е толкова важна: ЕС е просто фактор за привличане
- Една държава-членка предполага, че участието в преместването като приемаща държава може да ги накара да изглеждат толерантни и гъвкави и това само по себе си би могло да бъде фактор за привличане, като се увеличи броят на търсещите убежище, пристигащи в тази държава
- Една държава-членка видя създаването на нови етнически или малцинствени общности чрез преместване на националности, които преди това не присъстваха в получаващата държава-членка, като знак за фактор на привличане след преместването.

В същото време една НПО предложи, ако преместването създаде неудобство за държавите-членки, които понастоящем имат несъразмерно малък какъвто и да е случай, би било добре, тъй като това би означавало, че те действително и активно ще участват в европейския режим за закрила на бежанците.

Някои държави-членки не са предвидили никакъв привличащ фактор за себе си, независимо дали са очаквали или не, че ще видят, че ЕС ще получи увеличение на молбите за убежище в резултат на преместването. Една държава-членка предвижда, отчасти въз основа на своя опит с пилотния проект, да няма фактор на привличане, свързан с преместването. Тази прогноза се основаваше на факта, че нито едно лице, пристигащо в никоя държава-членка, включително една, от която може да се извърши преместване, е гарантирано, че искането му за убежище ще бъде признато или че ще успеят да кандидатстват за преместване. Заинтересованите страни в тази държава-членка считат, че хората пристигат най-вече "случайно", тласкани от фактори в трети държави, вместо да се изтеглят от политиките в Европа, въпреки че признават, че това може да е различно в други държави-членки. Също така, ВКБООН предложи да не съществува фактор за привличане, тъй като самото преместване не трябва да влияе върху степента на признаване на статута в ЕС.

Няколко държави-членки предложиха начини за ограничаване на потенциалните фактори за привличане на схемата за преместване. Единият посочва, че ограничаването на факторите на привличане би било въпрос на имидж - механизмът трябва да е нисък, беше препоръчано, обаче, ако годишните разговори на високо равнище например ще направят това невъзможно и ще се опитат да намалят профила би противоречало на политическата необходимост да се направи солидарност и споделяне на тежестта видими за населението на ЕС. Една държава-членка заяви, че най-добрият начин за ограничаване на потенциалните фактори за привличане би бил да се изключат търсещите убежище. Друг предполага, че хората, които най-вероятно ще бъдат привлечени да кандидатстват за убежище в резултат на възможностите за преместване, няма да бъдат бежанци, а незаконни мигранти, търсещи път.

Една държава-членка предложи потенциалният общ фактор на привличане, генериран от знанието, че преместването е било възможно, би могло да бъде смекчено, ако се извърши хармонизация на политиките или ако преместването се извършва предимно към по-малко популярни (източни) държави-членки.

По този начин нямаше консенсус относно ролята, която схемата за преместване би могла да играе в насърчаването на миграцията на убежище в ЕС или в отделните държави-членки, както и различни възгледи за това как всеки потенциален привличащ фактор би могъл да бъде ограничен.

5.5 Ролята на Комисията и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището
Както Комисията, така и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището получиха роля и в двата варианта, представени на интервюираните. По-специално ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището беше посочена от няколко (15) държави-членки и от някои (2) организации.

Няколко държави-членки предвиждаха силна роля на ЕСПОУ, ако по различни начини (в един от случаите вземането на решения, както е описано в вариант 1, в друг случай с ролята на вариант 2 в сферата на техническата помощ, подкрепата и укрепването на системите за предоставяне на убежище в тези държави- Където това е необходимо).

Някои (8) други държави-членки заявиха, че участието на EASO трябва да бъде в строго координираща роля и поставя под съмнение начина, по който ролята на EASO е била очертана в двата варианта, тъй като това би било по-важно от съществуващия мандат. Тези държави подчертаха, че ЕСПОУ няма правомощия за вземане на решения в отделни случаи. Една държава-членка изтъкна необходимостта от промяна на регламента относно мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, като предвижда, че трябва да се осъществи малка промяна в координацията на преместването и сигнализирането на необходимостта въз основа на установена формула, докато съществена промяна, позволяваща вземането на решения много малко вероятно в близко бъдеще. Няколко други държави-членки също така отбелязаха, че значително по-различна и по-съществена роля за ЕСПОУ биха били възможни само много години в бъдеще.

Една държава-членка отбеляза, че EASO ще играе важна роля, но тази роля ще бъде върху практическото сътрудничество между държавите-членки за прилагане на Общата европейска система за убежище, а ЕСПОУ не следва да се разсейва чрез разпределяне на ресурси за оценка на заявленията за вътрешно- Преместване на ЕС. Тази държава-членка също така смяташе, че предоставянето на възможност на бенефициерите на международна закрила да кандидатстват за конкретни държави-членки на базата на критерии като семейни връзки или медицински въпроси би могло да навреди на принципа в регламента на ЕСПОУ, че държавите-членки доброволно се съгласяват да преместят отделни лица.

Макар че не всички държави-членки обсъждаха ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, онези, които направиха, не желаеха да видят толкова силна роля, каквато е описана в представените варианти. Трябва да има известна координация, като цяло беше прието от онези държави-членки, които коментираха този въпрос в интервютата, но удължаването на мандата на EASO, за да му се дадат правомощия за вземане на решения, се възприема от тези държави като твърде далеч на време).

По отношение на ролята на Комисията това беше обсъдено от няколко държави-членки и международни организации. Те подкрепят силната роля на Комисията, където EASO ще координира тясно с Комисията. Една от държавите-членки предложи Комисията да вземе решение за необходимостта от преместване, докато международна организация предложи Комисията да насочи законодателните мерки и да предаде важните послания.

5.6 Позицията на 26-те държави-членки по отношение на двата варианта
В този раздел всяка от двете разработени варианти ще бъде разгледана на свой ред в първите две секции. Във всеки от разделите ще бъдат обсъдени различните категории - лицата, ползващи се от международна закрила и лицата, търсещи убежище, в които са възникнали различия в хода на интервютата, и какви биха могли да бъдат политическите последици за всяка възможност, посочена от държавите-членки, ВКБООН, НПО-та и пр.

5.6.1 Вариант 1: Преместване съгласно предварително определена квота
Вариант 1 изглежда като цяло е най-малко облагодетелстваният от двете възможности сред държавите-членки.
Някои (8) държави-членки, независимо от това дали интервюираните изглежда са дали предпочитание за вариант 1 или не, изразиха съмнения относно политическата приложимост на квотната система. НПО, които предпочетоха вариант 1, както и някои, които дадоха приоритет на вариант 2, тъй като изглежда, че е по-вероятно да спечелят политическа подкрепа, също изразиха съмнения относно политическата жизнеспособност на вариант 1, поне в краткосрочен план. Една международна организация предложи политическата целесъобразност да се различава в зависимост от това дали системата ще се отнася за бежанците (където би било по-малко осъществимо, защото държавите-членки биха искали сами да определят статута) или с търсещите убежище. Една държава-членка отбеляза, че би било почти невъзможно тя да се присъедини към такава схема поради вътрешните договорености за създаване на имиграционна политика, и по-конкретно необходимостта от сложни преговори е квота, която да бъде включена. Една държава-членка отбеляза, че ако някой може да пренебрегне това, което вече съществува, вариант 1 може да бъде идеалният - но ние не започваме с чиста плоча.

Няколко държави-членки, неправителствени организации и международни организации изразиха загриженост относно връзките между този тип схема за преместване и дъблинската система.

Имаше особени съмнения относно това дали ще бъде постигнато съгласие относно критериите, които ще се използват и как ще се изчисли квотата, особено ако системата ще изглежда само за бъдещи числа, а не за минали вноски.

Някои държави-членки и организации предложиха допълнителни критерии като наличната инфраструктура за приемане; възможността за интеграция, включваща фона на бежанците; като се вземе предвид наличният мигрантски запас или процентът на чуждестранното население, включително нелегалните мигранти; големината на територията, отколкото на населението, така че по-малките държави-членки да получат по-малка квота; по-скоро население, отколкото гъстота на населението, тъй като никой не трябва да се премества в район с ниска гъстота на населението; репатриране; Спазването от страна на държавата-членка на правото на неотблъскване; най-добрия интерес на детето; семейно единство; че доброволното репатриране е било взето предвид и е било изключено; отговорност за граничния контрол; нивата на безработица.⁵⁶
Една държава-членка предложи система на квоти да бъде контрапродуктивна: това, че като казва на мигрантите, че те трябва да бъдат в дадена държава-членка, би могло само да установи, че извършват вторични движения. Друга държава-членка предложи система на квоти да изисква принуда, тъй като хората, които би трябвало да бъдат преместени, биха могли в противен случай да запушат местата, в които не са се движели, особено в ранните дни, преди да бъдат създадени (нови) общности.

Няколко държави-членки посочиха загрижеността за социалното сближаване и етническите общности като критерии за определяне на това кой трябва да бъде преместен, когато е в рамките на квотна (или каквато и да е) система за преместване. Тази загриженост беше изразена като квота, която набляга на цифрите над интеграцията. Една държава-членка предложи системата на квоти, изразена в вариант 1, да бъде забелязана от обществеността като наложена от "Брюксел и Комисията" и следователно няма да получи популярна подкрепа.

Няколко държави-членки предложиха квотата да предложи по-предсказуема система, отколкото подход ad hoc, но отбелязахме, че дори и с предвидимост, държавите-членки ще се нуждаят от значително време за подготовка и може да има реакция от страна на обществеността, особено ако квотите бяха високи. Две НПО твърдяха, че ще е необходима квота, за да се гарантира участието на държавите-членки (и особено на по-малките държави-членки), че ако системата е по-неформална и доброволно, държавите-членки няма да се преместят, защото не смятат, че трябва да направят това.
56 Наличните статистически данни позволиха на изследователския екип да изчисли изменена квота за всяка държава-членка въз основа на броя на лицата, на които е предоставена международна закрила във всяка държава-членка през 2008 г., и броя на молбите за убежище, подадени в държавите-членки през 2008 г. се опитва да вземе предвид съществуващата тежест за държавите-членки и да адаптира квотите по такъв начин, че държавите-членки, които са се занимавали с относително висок дял на лица, ползващи се с международна закрила и търсещи убежище, да имат относително по-малка квота. Изчислението е илюстрирано в приложение В.

Няколко държави-членки и организации предложиха, че може да има поетапен подход - като се започне с Вариант 2 и се премине към Вариант 1 - като задействащият механизъм е най-малко една държава-членка, която е напълно хармонизирана. Една държава-членка, която се противопоставя на вариант 1, също нарече вариант 2 място за започване.

5.6.2 Вариант 2: "Преместване и споделяне на тежестта на ad hoc основа"
Някои (6) държави-членки видяха, че вариант 2 е много по-политически осъществим от вариант 1 или е единствената осъществима алтернатива. Няколко държави-членки възприемат този вариант, тъй като всъщност възпроизвеждат настоящата ситуация. За някои от тези държави-членки и други, които възприемат тази възможност като надхвърляща сегашната ситуация, аспектите на побратимяване, сътрудничество и техническа помощ за споделяне на тежестта са по-привлекателни елементи от преместването.

Няколко държави-членки отбелязаха, че вариант 2 би бил за предпочитане, защото позволява на държавите да запазят автономността и свободата и оставя място за различни подходи. Фактът, че системата би била доброволна както за държавите, така и за отделните лица, беше оценена от няколко държави-членки, като единият от тях отбеляза, че доброволното естество би означавало, че те биха могли да се оттеглят при необходимост по всяко време.

Една НПО отбеляза, че предимство за вариант 2 може да бъде, че ще има психологически натиск между държавите-членки, насърчавайки ги да увеличат своите "квоти" и да ги преследват, ако само преместиха няколко бежанци или търсещи убежище, докато други държави преместиха стотици или хиляди. Една държава-членка също така нарече вариант 2 механизъм за натиск от връстници. Като страна на това, една държава-членка предложи вариант 2 да доведе до някакъв вид конкуренция между държавите-членки, като някои от тях няма да намерят кандидати за преместване, тъй като други се считат за по-привлекателни, като по този начин позволяват отворените места за преместване да останат незаети.

Друга държава-членка заяви, че точно този тип конкурс за популяризиране би могъл да бъде причина да не позволи на бенефициентите (не искаха кандидатите за убежище да бъдат включени) да изберат дали да кандидатстват за преместване или да кандидатстват за дадена държава. Ако една държава-членка се окаже "магнит" за конкретна националност на бенефициента, например, тогава би могло да има проблеми с интеграцията, отбелязано от нея. Друга държава-членка заяви, че хората, които ще бъдат преместени, не трябва да избират - трябва да им се каже къде да отидат, напр. от EASO.

Няколко други държави-членки заявиха, че специално искат да видят двойния доброволци.

Изглежда има някои вариации в това, което се разбира като "доброволно" за бенефициентите и / или търсещите убежище. По-специално, има разграничение дали доброволно означава, че лицето трябва да подаде заявление и активно да избере държава и преместване или дали доброволно означава, че лицето се съгласява да се премести. Една държава-членка изглежда, че се съгласява да се премести, например като обхваща "доброволния" аспект.

Вариант 2 включва идеята, че държавите-членки могат да предложат характеристиките на хората, които да бъдат преместени, които биха предпочели или изискват.

Две държави-членки бяха против включването на такива характеристики. Единият каза, че ще бъдат използвани фактори като етнически произход, възраст, пол, образование и т.н., и че това до голяма степен ще победи или най-малкото ще наруши основните цели на всеки инструмент на ЕС за споделяне на отговорности, както и ще направи невъзможността за цялостния вариант. Другата предполага, че да се позволи на държавите-членки да се местят, за да уточнят желаните характеристики, би означавало по същество, че по-трудните случаи ще останат в държавите-членки, за които се предполага, че солидарността се показва, и каза, че трябва да има повече равновесие , Може например да не са достатъчно хора с правилните характеристики, за да попълнят "квота" или отворени слотове. Също така беше отбелязано, че единственият критерий, който САЩ определят за своята програма за презаселване с Малта, е, че хората са бежанци без съществена връзка с тероризма.

Една държава-членка обаче видя възможността държавите-членки да кажат какъв тип хора ще приемат като важни в една система, която ще позволи на държавите да бъдат напълно свободни в своя подход и да поддържат различия. Няколко държави-членки искаха да уточнят характеристики като етническа принадлежност, за да поддържат социалното сближаване и да насърчават интеграцията.
МОМ предложи да има някакъв ключ за разпределение между "желаните" характеристики и уязвимите лица, като се гарантира, че държавите, които преместват, вземат и двете.

5.7 Обобщаване на политическите последици
Макар че от този преглед на политическите последици от вариантите за преместване, описани в настоящото проучване и представени на интервюираните в 26-те държави-членки, участващи в ЕБФ, не могат да бъдат извлечени твърди и бързи заключения, могат да бъдат изведени осем точки за наблюдение и бъдещ анализ,

1. Схемата за преместване не трябва да включва лицата, търсещи убежище, най-малкото на първо място и докато не се разреши припокриването или сблъсъка с Дъблинската система

Въпреки че има някои (9) държави-членки, които биха искали да преместят кандидатите за убежище, само за лицата, търсещи убежище, а по-конкретно за бежанците, по-големият брой изглежда предпочита да изключи кандидатите за убежище най-малко на първо място. Тези, които твърдят, че търсещите убежище трябва да бъдат включени, имат прагматичен аргумент: проблемът с числата е по-скоро с пристигането на хора, търсещи закрила, отколкото с броя на хората, на които е предоставена закрила. Прагматичният аргумент от страна на изключването на лицата, търсещи убежище, може да се превърне в политическо предимство, тъй като се отнася основно до съществуващите споразумения и практики, както и до възможността за преместване на търсещите убежище да спрат еволюцията на някои държави-членки към хармонизация и общата система за предоставяне на убежище на практика и на хартия. Специфичните опасения, свързани с Дъблин, както и последователността на молбите за убежище, решенията относно отговорността на държавите-членки, заявленията и исканията за трансфер и преместване са по-скоро правни, отколкото политически. Решенията за това как да се решат тези въпроси обаче със сигурност ще бъдат политически. Решаването на тези въпроси ще забави всяко решение за неограничено преместване, така че ако ЕС се ангажира с преместване в по-дълбока практика, отколкото в момента, търсещите убежище ще трябва да бъдат изключени поне в началото, независимо от избрания вариант.

2. Трудно е да се оцени броят на бенефициерите или кандидатите за международна закрила / търсещи убежище, които да бъдат преместени
Независимо кой може да бъде преместен, много малко интервюирани, представляващи органите на държавите-членки, изглеждаха готови или са в състояние да представят приблизителна оценка за броя на лицата, ползващи се с международна закрила и / или търсещите убежище, които биха могли да бъдат обект на преместване. Въпреки че имаше нежелание да се говори за реалните числа, мнозинството от държавите-членки предложиха да бъдат потенциални вносители на хора, ако имаше схема за преместване.

3. Не са установени ясни признаци на привличащи фактори в резултат на минали и настоящи проекти за преместване

Малта не отчита никакви признаци на привличащи фактори в резултат на настоящите проекти и не изразява безпокойство, че това може да се случи в бъдеще, тъй като няма гаранция, че лице, пристигащо в Малта, ще бъде признато за лице, ползващо се с международна закрила, те ще се окажат успешни в молба за преместване. Франция, от друга страна, съобщи, че в страната са създадени нови мрежи за миграция и че това може да се дължи на преместване от въпросните държави. В интервюта повече държави-членки предвиждаха фактор за привличане както за себе си, така и за ЕС като цяло, ако се въведе схема за преместване, отколкото се смята, че няма да има фактор на привличане. Една или две държави-членки отбелязаха, че привличането може да не се дължи на истински търсещи убежище, а на нелегални мигранти и на контрабандисти, планиращи да използват комбинацията "убежище и преместване", за да накарат хората да стигнат до държави, в които предпочитат да живеят.

4. съгласува координираща и подпомагаща роля на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, но няма дневен ред за вземане на решения.

И двата варианта, както са представени, показват силна роля за ЕСПОУ. Съгласно вариант 1, подготвен за бежанци и лица, ползващи се с международна закрила, заявленията за преместване ще бъдат подадени и оценени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, чийто мандат ще трябва да бъде съответно адаптиран. След това Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще предостави на Европейската комисия оценка, на която ще бъдат разпределени бежанците в коя държава-членка, като се вземат предвид договорените квоти. След това Комисията ще подготви предложение за разпределение между държавите-членки. По принцип държавите-членки следва да преместят в съответствие с предложението на EASO, но при очертани обстоятелства те биха могли да откажат да преместят определени лица.

Съгласно вариант 2, изготвените индивидуални или семейни заявления за преместване ще бъдат подадени и оценени от EASO. ЕСПОУ ще вземе окончателното решение, на което ще бъдат разпределени бежанците в коя държава-членка в рамките на ангажиментите, поети от държавите-членки.

В най-близко бъдеще обаче най-малкото изглежда, че държавите-членки предпочитат да държат вземането на решения в свои ръце, като имат координираща и поддържаща роля, но не повече за EASO.

За вариант 1 това би означавало, че EASO би могло да събере заявления за преместване, но вместо да определи определено лице или семейство на държава-членка, ще трябва да представи всички случаи на всички държави-членки, които след това ще трябва да се споразумеят хората, които биха приели.

По подобие на вариант 1 за вариант 2 заявленията за преместване могат да бъдат приети чрез ЕСПО като координиращ орган и единно "лице" за бежанците и бенефициерите на субсидиарна закрила, но заявленията трябва да бъдат представени на държавите-членки, участващи в механизма за преместване, който би взел свои собствени решения, и се нуждаят от някакъв метод на координация и посредничество за ситуации, в които повече от една държава-членка се окаже в състояние да премести едно лице или семейство.

И за двата варианта ЕСОСО ще се превърне в нещо като координираща "клирингова къща" за преместване - административно управление на процеса, но не взема решения по конкретни случаи.

Каре 1: Пример за обещаване и разпределяне на бежанци в САЩ и Канада

САЩ и Канада, като част от дългогодишните програми за презаселване на бежанци, имат модели за разполагане на бежанци в даден град или регион, които биха могли да се използват при създаването на схемата за преместване на ЕС.

В Канада презаселените бежанци, пристигащи в програмите, подпомагани от правителството (а не в частни спонсорства), са "предназначени", т.е. изпратени на място в Канада, където правителствата смятат, че правителствените ресурси и услуги на общността най-добре подкрепят техните нужди за презаселване и интеграция. като в същото време не претоварва главните градове на Канада. За целта, Канада е организирана в пет региона. Приоритетите за определяне къде да се поставят бежанци включват: ако бежанецът има роднини в Канада; Френски и не-английски говорители обикновено са предназначени за Квебек; а останалите са разпръснати в цялата страна.

В САЩ организациите, които се занимават с програми за интеграция и социални помощи за презаселените бежанци (предимно неправителствени организации и някои държави) имат седмично заседание за разпределение, за да решат кои семейства ще бъдат изпратени, към които американски държави. Организациите седят на масата с документи, показващи съществените характеристики на семействата, които трябва да бъдат презаселени: брой на членовете на семейството, полове, възрасти, каквито и да било специални медицински състояния, роднини вече в САЩ и т.н. След това представителите на организациите обикалят избора семействата на свой ред. Организациите, които имат за цел да вземат повече бежанци според финансирането си от правителството, могат да вземат по-големи семейства или повече семейства; се отчитат всички съществуващи семейни връзки. До края на сесията организациите може да се наложи да "разменят" няколко семейства, за да направят цифрите и пропорциите, които всяка организация или държава трябва да предприеме.

5. Следва да се насърчава хармонизирането на политиките и/или техническата помощ
Някои (11) държави-членки подчертават, че хармонизацията на политиките е или предпоставка или необходим елемент във всяка схема за преместване. Усъвършенстването на убежището или по-широката имиграционна политика биха могли потенциално да бъдат включени в двата варианта като вид "изплащане" или "quid pro quo" на преместването. След това предложението ще бъде в духа на "имате нужда от нас да преместим хората, за да ви помогнем до голяма степен, защото вашата система все още не е в ред. Ако направим това, трябва да адаптирате x, y и / или z във вашето законодателство или практика, така че е по-малко вероятно в бъдеще да се нуждаете от преместване, различно от географската и / или реална криза, излъчвана някъде относително по-близо до вас, отколкото към нас. И ако не се адаптирате, както предлагаме, тогава няма да преместим хората от вашата територия отново".

Що се отнася до включването на техническа помощ или проекти за побратимяване в двата варианта, мненията на държавите-членки се различават. Няколко държави-членки подчертават, че техническата помощ, туининга или обучението трябва да бъдат част от схемата за преместване. Техническата помощ, побратимяването или обучението могат да бъдат записани в програма, основана на вариант 2 по различни начини. Може да е нещо, което участващите държави са задължени да предприемат, освен да преместят някои хора, като мярка, предназначена да реши някои от проблемите, които породиха необходимост от преместване. То може да бъде включено и в варианта като нещо, което някои държави-членки предприемат вместо преместване, докато други държави-членки преместват хора. При вариант 1 техническата помощ би могла също да бъде написана като задължение, придружаващо квота - с различни равнища на необходимата помощ, свързана с квотата, която държавата се очаква да предприеме. Връзката може да бъде обратна (колкото по-висока е квотата, толкова по-ниска е изискването за техническа помощ и обратно). В такъв случай ще има нужда от някакво количествено определяне на техническата помощ по отношение на преместването.

6. Започнете с малки числа, за да направите преместването разбираемо и приемливо за широката общественост.
Усещането, че експертите, работещи по проблемите на бежанците и убежището в цяла Европа, се безпокоят, че обществеността няма да приеме преместването, в голяма степен поради страха от мащаба на движенията, което предполага, че всяка програма за преместване трябва да започне с относително малък брой. В действителност това до голяма степен е вярно за съществуващите пилотни проекти (вж. Глава 0) и се отразява във факта, че от държавите-членки, които посочват определен брой лица, които биха могли да предвидят преместване, мнозинството от тях е под 20 години.

За вариант 1, като се започне с нисък брой, може да е налице ограничение за броя на местата за преместване, или за всяка държава-членка, или като цяло. Ако горната граница е била на общото количество, тогава квотите биха могли да отразят процента на изхода за държавите-членки от съответните изчисления, прилагани спрямо общия брой на лицата, които ще бъдат преместени.
За вариант 2, като необвързващ и гъвкав подход, може да се каже, че държавите-членки във всеки случай ще започнат да са малки. Само една държава-членка предложи броя, който надхвърли 20 в хода на интервютата за това проучване. Ако от самото начало няма натиск за повишаване на броя на доброволците, държавите-членки може да са по-склонни да участват в схема, предлагайки само няколко места, за да тестват процеса и да адаптират програмата, след като са били осъществени практически и реални последствия.

7. Гарантиране, че държавите-членки, участващи в преместването, не заместват това за участие в програма на ЕС за презаселване
Държавите-членки на ЕС и Европейската комисия работиха усилено, за да развият по-голяма ангажираност в целия ЕС за презаселване, демонстрирайки силата на европейското участие в световния бежански режим, тъй като активно предлагаха закрила, както и дават убежище на тези, които пристигат в търсене на убежище. В първия акт на вътрешноевропейско преместване през последните години, като еднократна проява, Нидерландия използва местата си в своята програма за презаселване, за да предложи защита на хората, които първоначално са получили закрила в Малта. САЩ предоставят на Малта места за бежанци по програмата си за презаселване, за да облекчат бремето там. Прехвърлянето и презаселването на бежанци в рамките на ЕС обаче са съвсем различни дейности и за да се избегне объркване или появяване на предпочитания и приоритети, ако и двете действат на равнище ЕС, те не следва да бъдат заместители на един или друг или припокриващи се програми, но ясно категорични категории, всеки от които допринася по различни начини за техните отделни цели, дори ако те споделят целта за междудържавна солидарност.

8. Независимо дали става дума за критерии за преформулиран вариант 1 или като елементи на процедурата за подбор, основани на характеристиките за вариант 2, въпроси като интеграцията и връзките със съществуващите етнически общности следва да бъдат включени в решенията за преместване. При вариант 2 обаче следва да се гарантира, че никоя държава-членка не може да "избира".

Миграцията и защитата на бежанците са не само за броя и пристигането на територията, но и за дългосрочните цели за държавите и отделните лица и по този начин за интеграцията. Държава-членка, участваща в проекти за пилотно преместване, отбеляза, че се създават нови етнически общности чрез усилия за преместване и че преместването стимулира новопристигналите на бреговете си групи, които преди това не са привлечени от нейната територия. Други държави-членки отбелязаха, че предпочитат да се обърне внимание на вече присъстващите на тяхна територия етнически групи при вземането на решения за преместване на лица, за улесняване на интеграцията и за целите на представянето им пред широката общественост.

За вариант 1, включително връзки към съществуващи етнически общности като критерий, би могло да се означава тежест на квоти, зависещи от потенциални групи за преместване, да се направи преместването на определена националност или група по-вероятно или изключително насочено към държавите-членки, в които тази група вече присъства. Или може да бъде въпросът за използването на етническа принадлежност на етапа на кандидатстване, за да се определи къде ще бъде преместен бежанецът, а не критерият, използван при създаването на квоти.

За вариант 2 държавите-членки биха могли да поемат ангажимент за по-голям брой за преместване, ако групата, която ще бъде преместена, включва членовете на предишно уредени общности или съвместни езикови групи например. При разглеждането на въпроса за характеристиките като критерий за подбор за вариант 2 обаче трябва да се отчитат възможностите за "черешово бране" и недостатъците на такъв подход по отношение на солидарността (напр. Оставянето на най-"трудните" случаи за държавите-членки, от които се извършва преместването, конкурс за бежанци и бенефициенти на субсидиарна закрила въз основа на имиграционни характеристики и др.). Представеното по-горе предложение, че ако се използват такива характеристики като потенциал за икономическа интеграция, те следва да се използват в цялостен балансиран подход (напр. Ако държава-членка се стреми да премести местни лица с умения, тази държава-членка е длъжна да вземе пропорционален брой хора с медицински нужди или други уязвими случаи) следва да бъдат взети под внимание.

5.8 Заключение за осъществимостта на двата варианта (политически последици)
Въз основа на посочените по-горе политически последици, вариантите биха спечелили, ако се вземе предвид следното:

Вариант 1
Три промени трябва да бъдат направени, за да Вариант 1:
· няма да бъде включен Търсещите убежище
· ЕСПОУ ще бъде даден координиране, а не роля за вземане на решения
· Допълнителните критерии биха могли да бъдат включени освен БВП и плътност; има обаче дълъг списък, от който може да се направи избор. Вариант 2 трябва да се промени по три начина:
· Не търсещите убежище ще бъде включено
· ЕСПОУ ще има координираща и не роля за вземане на решения
· Или държавите-членки не биха били в състояние да се уточни характеристики отвъд необходимостта от международна или ще трябва да вземат балансирана група, споделена между онези, които са открили по-желателни, и тези, чиито нужди и уязвимости са най-големи.

6. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ
6.1 Национални правни последици
Общата картина показва, че само няколко държави-членки виждат националното законодателство като потенциална пречка за създаването на механизъм за преместване. За повечето държави-членки няма основни пречки или нищо, което не може да бъде изменено, за да се приложи общ механизъм за преместване.

Една от основните пречки, на които отбелязват редица държави, е фактът, че няма механизъм за прехвърляне на статута на закрила съгласно правото на ЕС, поради което статут на бежанец, предоставен от една държава-членка, не е задължително да бъде признат в друга държава-членка. Понастоящем правните стандарти относно лицата, ползващи се с международна закрила, се различават в зависимост от държавата-членка и вследствие на това може да е необходимо хармонизирано законодателство, за да се приеме статутът на бенефициерите на международна закрила, предоставени от други държави-членки. Държавите-членки също така посочват различните правни стандарти по отношение на връщането на мигрантите, условията на приемане и събирането на семейството, които потенциално биха могли да представляват проблем и да доведат до различно третиране. Освен това, особено по отношение на уязвимите групи като непридружените малолетни, изглежда, че държавите-членки прилагат различни степени на защита, които биха могли да се окажат трудни за съвместяване в рамките на схемата за преместване. В една държава-членка непридружените непълнолетни получават настойник, който отговаря за непълнолетния до осемнадесетгодишна възраст. В резултат на това непридружените непълнолетни не могат да бъдат преместени без съгласието на законния настойник, докато не навършат осемнадесет години. Освен това една държава-членка разполага със законодателство, съгласно което достъпът до национална територия на непридружени непълнолетни лица под 18 години следва да бъде отказан при липса на законно пребиваващ пълнолетен, надлежно упълномощен от законните представители на непълнолетния, да поеме отговорност за престоя си в страната.

Свързани с това, някои НПО споменават също така, че дори и ако търсещите убежище и бежанците са били консултирани по време на процеса на преместване, те биха били в слаба позиция, тъй като би било много трудно да се разберат последствията по техен избор, например относно бъдещия им достъп условията на приемане, интеграционните мерки, гражданството и т.н.

Сред страните, които са идентифицирали националните правни последици, най-честият проблем изглежда е, че националното законодателство в областта на убежището изисква лицата, които ще бъдат преместени, да подадат (нова) молба за убежище на територията на държавата-членка, в която са преместени. Други държави-членки обаче посочват сегашното разпределение на компетенциите в рамките на националната система за убежище или конституционните права за търсене на убежище. Националните правни последици могат да представляват затрудняващ фактор, но редица държави-членки също така посочват, че могат да съществуват национални или двустранни решения, подобни на тези, които се използват за презаселване. Те обаче ще зависят в голяма степен от националната политическа воля. Само в две държави (Франция и България) са признати решенията за определяне на статута на други държави-членки.⁵⁷

6.2 Правни последици по отношение на настоящата правна рамка на ЕС
Понастоящем няма правна рамка за преместване на бенефициери на лица, търсещи международна закрила и лица, търсещи убежище в Европа, и затова, ако бъде създадена такава система, ще трябва да бъдат въведени редица промени в сегашното законодателство на ЕС.

Известни са редица европейски законодателни инструменти, които биха били повлияни от всяка система на преместване. В следващите раздели анализираме основните правни последици върху съществуващата европейска правна рамка по отношение на двата варианта.
57 Въпреки че по принцип е възможно да се признават решенията за статута на други страни във Франция, те са приложили специфична процедура при приемането на преместени бежанци от Малта, вж. Също раздел 2.1.1.

6.2.1 Възможност за прилагане на схема за преместване съгласно правните основания в Договора за функционирането на Европейския съюз58
ДФЕС съдържа два члена, а именно член 78 относно обща политика в областта на убежището и чл. 80 относно принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорността, които са от особено значение за създаването на механизъм за преместване.

Съгласно член 78, параграф 2, буква Д от ДФЕС в рамките на установяването на обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила Съюзът приема критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която отговаря за разглеждането на молба за убежище или субсидиарна закрила. Съгласно този член очевидно е въпросът за определянето на кой отговаря за обработването на молбите за убежище, поради което член 78, параграф 2, буква е предоставя правното основание за дъблинската система. Член 78, параграф 2 обаче не споменава само критериите, но и механизмите и в тази връзка би могло да се твърди, че механизмът за преместване на търсещите убежище също би намерил правна основа в рамките на този член.

Когато става въпрос за създаване на механизъм за преместване на лица, ползващи се от международна закрила, член 78 е по-двусмислен и са възможни няколко различни интерпретации.

В член 78, параграф 2, буква а) се споменава приемането на мерки за уеднаквяване на статута на убежище за гражданите на трети страни, които са валидни в целия Съюз и в който се посочва приемането на единен статут на субсидиарна закрила за гражданите на трети страни, Европейска убежище, които се нуждаят от международна закрила.

Във връзка с разработването на обща политика в областта на убежището, в двата подраздела се споменава приемането на мерки, включващи "единен статут". Тази концепция може да бъде разработена и разбрана в рамките на по-широкия контекст на създаване на обща европейска система за предоставяне на убежище, особено ако се разглежда във връзка с член 80. Широкото тълкуване на член 78, параграф 2, буква а) и б) във връзка с член 80 може да позволи мерки, включващи единен статут, валиден в целия Съюз, да се разбира като някакъв вид инструмент или механизъм, който позволява на всички държави-членки да приемат по принцип гражданите на трети страни "нужда от защита и да улесняват трансфера им между държавите-членки съгласно принципите за споделяне на тежестта, установяване на правен реципрочен статут на убежище. В тази връзка следва да се припомни, че чл. 78 се основава на член 63, параграфи 1 и 2 и на член 64, параграф 2 от ДЕО, и че член 63, параграф 2 конкретно споменава създаването на мерки, насърчаващи равновесието на усилията между държавите-членки при получаването и понесенето на последствията от получаване на бежанци и разселени лица. Може да се твърди, че член 78, параграф 2, букви а) и б) и член 80 може да се използва като правно основание за създаване на механизъм за преместване в съответствие с варианти 1 или 2.

Също така може да се твърди, че член 78, параграф 3, който гласи, че при извънредна ситуация, когато държава-членка се сблъска с внезапен приток на граждани на трети държави, могат да бъдат приети временни мерки, би било възможно правно основание. Използването на това правно основание обаче би изисквало механизмът за преместване да се използва само в извънредни ситуации, че входящите потоци могат да бъдат характеризирани като внезапни или неочаквани и че мерките, които трябва да бъдат приети, са с временен характер. С други думи, използването на член 78, параграф 3 като правно основание за механизъм за преместване, като този, очертан в вариант 2, може да бъде осъществим поради своя ad hoc характер, въпреки че би изисквало ситуацията в държавите-членки Заинтересованите държави могат да бъдат оправдани като извънредна ситуация с внезапни високи входящи потоци. Мерките трябва да бъдат ad hoc и следователно да престанат да съществуват, след като проблемът, който мерките са послужили за решаване, е разрешен. Както бе споменато по-горе, член 78 се основава на член 64, параграф 2 от ДЕС, който съдържа формулировка, много близка до тази в член 78, в която се посочва, че мерките не трябва да имат продължителност над шест месеца. Независимо дали става дума за фактическа извънредна ситуация, ще зависи от всяка отделна държава-членка и от относителния й натиск върху убежището, както и механизмите, въведени за справяне с големите входящи потоци (за допълнителен анализ на тези критерии вж. Също глава 6.2.5). По отношение на вариант 1, който изисква постоянен законодателен инструмент, използването на член 78, параграф 3 като правно основание е под въпрос поради структурния му характер, въпреки че в крайна сметка това ще зависи от точното формулиране на правния инструмент. По отношение на вариант 2, изискването мерките, приети съгласно член 78, параграф 3, да бъдат "временни" може да се разглежда като пречка за всеки тип на механизма за преместване, дори ad hoc, тъй като преместването на засегнатите лица няма да бъде временно, а за дългосрочно. Ако обаче думата "временно" се тълкува като приложима само към периода, през който може да се предлага преместване на определени групи лица, намиращи се в държава-членка, но не и по отношение на продължителността на периода, през който преместилият се пребивава държавите-членки, в които е преместен, тогава вариант 2 може да се основава на тази статия.
58 Съвет на Европейския съюз, 6655/1/08 REV 1, Брюксел, 30 април 2008 г.

Използването на член 80 (самостоятелно) като правно основание за механизъм за преместване също е под въпрос. Статията е от общ характер, определяща принципите за управление на политиките на Съюза в областта на границите, убежището и имиграцията.

Въз основа на телелогично четене обаче член 80 би подкрепил горепосоченото разбиране на член 78, параграф 2 като възможно правно основание за механизъм за преместване или под формата на правен инструмент (вариант 1), или на ad hoc механизъм (вариант 2 ), както и член 78, параграф 3 като възможно правно основание за ad hoc механизъм за преместване на лицата, ползващи се с международна закрила (вариант 2), който всъщност представлява механизъм, целящ постигането на общата цел на член 78 и създаването на обща европейска политиката в областта на убежището (ефективен принцип).

6.2.2 Доброволен или задължителен характер на механизма за преместване на държавите-членки и последствията от този избор за правната форма на механизма
Както беше посочено в предходните раздели, вариант 1 трябва по принцип да се разбира като задължителна мярка. След като законодателен инструмент бъде приет и транспониран на национално равнище, държавите-членки не могат да откажат да участват в схемата за поделяне на тежестта, тъй като тежестта за бежанците ще бъде разпределена между всички участващи държави-членки въз основа на квота, изготвена въз основа на обективни критерии виж също глава 3). Това е ясно, че приемането на такъв инструмент би трябвало да се основава на договорен консенсус между държавите-членки и Европейския парламент. Вариант 2 от своя страна съдържа доброволен елемент, което означава, че държавите-членки биха предложили само своята помощ на доброволна основа. Независимо от своя доброволен характер, вариант 2 все пак може да окаже политически натиск върху държавите-членки да покажат солидарност.

6.2.3 Съчетаване на всеки бъдещ механизъм със системата за разпределяне на отговорността за кандидатите за убежище, създадена с Регламент 2003/343 (дъблинска система)⁵⁹
Регламентът от Дъблин съдържа редица разпоредби, определящи коя държава-членка отговаря за обработването на молба за убежище и задълженията, произтичащи от тази отговорност. Редица критерии за йерархична отговорност определят коя държава-членка трябва да бъде натоварена с разглеждането на молбата за убежище (т.нар. Критерии за поемане на отговорност). Те засягат по същество семейното единство, издаването на разрешения за пребиваване и визи, незаконното влизане и пребиваване и законното влизане. Регламентът от Дъблин съдържа също така правила за обратно приемане, които се прилагат, когато дадено лице преди това е подало молба за убежище в една държава-членка и впоследствие е в друга държава-членка (така наречените критерии за обратно приемане). Целта на правилата за обратно приемане е да се гарантира, че кандидатът не може да търси молба за убежище в държава-членка, различна от тази, която се счита за отговорна да разгледа молбата си.

При условие че са изпълнени определени условия, установени в Регламента от Дъблин, отговорната държава-членка би била длъжна да поеме отговорността или да върне търсещия убежище и да разгледа или продължи разглеждането на молбата за убежище. Това задължение може да противоречи на механизъм за преместване. Поради това трябва да се направи внимателен преглед на лицата, които подлежат на преместване, за да се избегне например рискът те да бъдат изпратени обратно в рамките на правомощията на Дъблинската система само за да бъдат преместени в друга държава. Такъв сценарий не само би бил неподходящи от хуманитарна гледна точка, това би било административно и икономически обременително за държавите-членки.
59 Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50 от 25 февруари 2003 г. 2003, стр. 1)

Сблъсъкът между механизма за преместване и дъблинската система е важен само по отношение на търсещите убежище. След като търсещият убежище получи статут на международна закрила, всяка операция по преместване ще изисква само негово съгласие. По отношение на съчетаването на дъблинската система с подлежащите на проучване варианти в това проучване, най-ясното правно решение би било в действителност да се изключат всички кандидати за убежище от схемата за преместване. По този начин дъблинската система няма да бъде засегната от каквато и да е форма на преместване. Дали бенефициентът или бенефициерът на субсидиарна закрила по-рано е бил прехвърлен в рамките на дъблинската система би бил ирелевантен. Този подход отговаря и на възгледите на най-малко половината от държавите-членки, които твърдят, че не искат кандидатите за убежище да бъдат включени в схемата за преместване, и основните причини за това са наистина рискът от подкопаване на съществуващата дъблинска система. Някои държави-членки, от друга страна, заявиха, че схемата за преместване трябва да включва търсещи убежище, а някои от тях са установили, че те трябва да включват само търсещи убежище (вж. Също глава 5.2).

Както беше обяснено по-горе, регламентът от Дъблин съдържа ясни правила и принципи за определяне на отговорността и не може да се разглежда като инструмент за споделяне на тежестта. Евентуалното включване на лицата, търсещи убежище в схеми за преместване, би било изключение от тези правила и следователно би означавало изменение на регламента от Дъблин, за да се предвиди възможност за такива договорености между държавите-членки. Въпреки това, дори съвместното съществуване на двата правни режима (Дъблин и преместването) биха могли да доведат до правно несигурни ситуации.

Ако обаче кандидатите за убежище действително бяха включени в бъдеща схема за преместване, тогава двете възможности биха били в съответствие с Дъблинската система?

Съгласно системата от Дъблин могат да се изготвят два възможни сценария, които могат да окажат влияние върху възможността за преместване на търсещите убежище:
1. Държава-членка А започва процедурата в Дъблин и държавата-членка Б се счита за отговорна за разглеждането на молбата за убежище (положително решение);
2. Държавата-членка Б отхвърля отговорността по Дъблин и държавата-членка А отговаря за разглеждането на молбата за убежище (отрицателно решение).

И двата сценария се отнасят до случаите, в които даден кандидат за убежище подава молба за убежище и когато държавата-членка счита, че друга държава-членка е отговорна за разглеждане на молбата за убежище и по този начин започва процедурата по "поемане или връщане" (вж. 20 от Регламента от Дъблин). Основната причина за изключването на търсещите убежище в рамките на Дъблинската процедура, независимо от резултата от решението (сценарий 1 и 2 по-горе), е, че преди да бъде взето решението за изпращане на лицето до отговорната държава-членка (положително решение от Дъблин) действителното прехвърляне е било осъществено, може да е изминало значително време и може да се твърди, че кандидатът за убежище в този момент трябва да разгледа иска си, вместо да бъде вложен в нова процедура, очакваща евентуално по-нататъшно прехвърляне (преместване). В това отношение следва да се отбележи, че чл. 4 от Директивата за признаването на убежището60 гласи, че кандидатът за убежище трябва да представи всички елементи, необходими за обосноваване на молбата за международна закрила. Способността му да направи това, както и да поддържа последователна и правдоподобна декларация, може да бъде възпрепятствана от изминалото време. Освен това следва да се вземат предвид хуманитарните причини, които се отнасят по-специално за кандидатите, които са били обект на преследване или сериозна вреда или уязвими лица като непридружени малолетни, възрастни хора, хора с увреждания и др. Както обществото, така и кандидатът за убежище имат интерес да се проучи случая и да се вземе окончателно решение възможно най-бързо, независимо от резултата от решението. От една страна, в случай на отхвърляне на убежище бързо решение ще подобри възможностите за реинтеграция в страната на произход и ще го направи по-евтино за приемащото общество, особено ако убежището кандидатът се връща доброволно в страната на произход. От друга страна, ако бъде предоставен статут на бежанец, то ще бъде във всички заинтересовани страни да започне интеграционния процес възможно най-скоро. Водещият принцип следователно трябва да бъде, че търсещите убежище не прекарват прекалено много време в системите за предоставяне на убежище в Европа.
60 Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 30 септември 2004 г., стр. 12)

Може обаче да се обсъди дали отхвърлянето на искането за поемане на отговорност или връщането на кандидат за убежище (отрицателно решение в Дъблин) би позволило на държавата-членка, която стартира дъблинската процедура, да премести съответния кандидат за убежище. По принцип това би било възможно, но може да се изтъкне подобен аргумент, включващ времето, прекарано от търсещите убежище в европейската система, както бе споменато по-горе, което означава, че това не е желателно решение.

Освен това и двата сценария биха въвели изключение от един от основните принципи на Регламента от Дъблин, а именно, че след като държава-членка бъде определена за отговорна да разгледа заявлението, тази държава-членка продължава да носи отговорност, освен ако редица изчерпателно предвидени обстоятелства, прекратяването на отговорността се намесва. Механизмът на преместване не попада в тези обстоятелства; следователно ще се наложи изменение на регламента.

Най-често обаче търсещият убежище ще остане в държавата-членка, в която е подал молбата си за убежище, и по принцип би могло да се включи жалбоподателят в схемата за преместване на държавата-членка, в която е подал / искане за убежище. В това отношение би могло да бъде възможно да се включат в правния инструмент или в политическото решение относно преместването конкретни параграфи, определящи конкретните обстоятелства, при които кандидатът за убежище би бил включен в схемата за преместване, а именно, когато той не попада в приложното поле на дъблинската система. Тази ситуация обаче поражда въпроса дали е разумно да се третират по различен начин търсещите убежище? И освен това, дали съществува риск такова диференцирано лечение да доведе до възможни тласкащи или привличащи фактори? Също така, би ли накарало държавите-членки да бъдат по-склонни да започнат процедурата в Дъблин, ако знаят, че след това не могат да преместят тези лица, търсещи убежище, независимо от резултата от решението? Отговорът на тези въпроси в крайна сметка ще разчита на ефективността и мащаба на схемата за преместване и в тази връзка следва също така да се припомни, че кандидатите за убежище ще имат право на преместване, след като им бъде предоставен статут на международна закрила.

В заключение, възможността за съчетаване на дъблинската система със схема за преместване на търсещите убежище изглежда правно трудна и политически чувствителна, тъй като това може да се разглежда като опит за промяна на принципите, на които се основава дъблинската система. От процеса на консултации се стигна до заключението, че държавите-членки като цяло предпочитат изключването на търсещите убежище от система за преместване.

6.2.4 Възможности или насоки, предлагани от съществуващото законодателство на ЕС (включително евентуални изменения), например Директива 2001/55 / ЕО на Съвета, за улесняване на преместването;
Директива 2001/55 / ЕО61 на Съвета (наричана по-долу "Директива за временната закрила") разглежда ситуацията на масов приток и в това отношение предвижда временна закрила. По този начин възможностите за изменение на тази директива, за да се отговори на необходимостта от механизъм за преместване, са доста ограничени. За да има достатъчно преместване, трябва да има траен характер и да осигури пълна интеграция в обществото. Правното основание, член 78, параграф 2, буква в) изрично посочва, че защитата, която трябва да бъде предоставена, е от временен характер.

Въпросът обаче е дали директивата за временната закрила би могла да се използва по-широко, за да се облекчи натиска върху убежището в отделните държави-членки. Директивата за временната закрила беше разработена като пряк резултат от опита за справяне с масовия приток на разселени лица от конфликта в бивша Югославия и по-късно с кризата в Косово. Поради това директивата беше първоначално приета, за да се справи с този тип изключителни конфликти в съседните трети държави, държави. Според директивата масово навлизане се определя като "пристигане в Общността на голям брой разселени лица, които идват от определена страна или географска област, независимо дали тяхното пристигане в Общността е спонтанно или подпомогнато, например чрез евакуационна програма" (член 2, буква г). Дали ситуацията на масово навлизане на разселени лица е решена от Съвета и е задължителна за всички държави-членки. Дали директивата за временната закрила може да бъде използвана в ситуации, които понастоящем се осъществяват в Малта, е отворена за обсъждане.
61 Директива 2001/55 / ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и мерки за насърчаване на баланса на усилията между държавите-членки за приемане на такива лица и поемане на последствията от тях ОВ L 212, 7 август 2001 г., стр. 12)

Каре 2: Възможно ли е използването на Директивата за временната закрила в Малта?

Относителната тежест на потоците убежища в сравнение с населението, в която живеят, е много висока в Малта (18.18 лица, търсещи убежище на 1000 жители) в сравнение със средния за ЕС (2.52 търсещи убежище на 1000 жители). Дали това съотношение може да се характеризира като "масов приток" е по-съмнително. Много от настоящите кандидати за убежище в Малта получават международна закрила (през 2008 г. общо 1410 лица са получили статут на бежанец (20) или субсидиарна закрила (1390) от общо 2 915 решения) и следователно може да се твърди, че ситуацията на "разселени лица ". Въпреки това, независимо дали това се дължи на по-високи проценти на признаване в Малта (степента на признаване през 2008 г. е била 52,4% в сравнение със средния за ЕС от 28,3%), или на тежкото положение на търсещите убежище, пристигащи в Малта, също е спорно. Възможно е да се изтъкнат няколко аргумента, но в крайна сметка решението ще зависи от политическата воля на държавите-членки и от обсъжданията в Съвета. В това отношение следва да се отбележи, че механизмът за временна закрила, създаден с директивата, никога не е бил използван.

Директивата за временната закрила обаче предлага известно вдъхновение, когато отразява какво точно следва да съдържа решението на ЕС като част от вариант 2. Член 5 от Директивата за временната закрила ясно очертава какво трябва да включва предложението за решение на Комисията, какво трябва да включва решението на Съвета и на какво следва да се основава това решение.

Вариант 2 призовава EASO да установи основанието, на което ЕС следва да вземе своето решение. Съгласно член 5, параграф 4 от Директивата за временната закрила решението за преместване може да се основава на следните елементи:
1. проучване от EASO на "внезапния" характер на притока на граждани на трети държави към конкретни държави-членки и описание на специфичните групи граждани на трети държави;
2. оценката на EASO за необходимостта от извършване на преместване, като се вземе предвид неотложната ситуация и невъзможността на държавите-членки да се справят със сегашното положение;
3. Оценката на EASO за необходимостта и възможностите за предоставяне на друга специфична помощ, например съвместна обработка на молби за убежище, техническа помощ и др.
Въз основа на проучването на EASO, Комисията ще трябва да представи предложение за решение. Това решение може - по подобен начин, както е посочено в член 5, параграф 3 от Директивата за временната закрила - да включва:
1. описание на конкретните групи граждани на трети страни, на които следва да се прилага схемата за преместване;
2. датата, от която преместването следва да влезе в сила;
3. информация, получена от държавите-членки относно техния капацитет за приемане (по същия начин, както се изисква в член 25 от Директивата за временната закрила), включително капацитета за приемане на уязвими групи;
4. други видове помощ, които държавите-членки биха могли да предоставят или във връзка с преместване, или като алтернатива на преместването на хора.

Освен приноса на EASO под формата на горепосоченото проучване и оценка, Комисията ще трябва предварително да обсъди предложението за решение за създаване на ad hoc механизъм за преместване, позициите и ангажиментите на различните държави-членки.

В следващия раздел се разглежда проучването и оценката, които трябва да бъдат извършени от EASO преди да бъде взето решение.

6.2.5 Основания за задействане на схемите за преместване
Предходните раздели не засягат конкретните основания, на които трябва да се задейства процедура за преместване. Освен че е тясно свързано с обсъждането на правното основание, което изисква изпълнението на редица фундаментални критерии, които трябва да съществуват преди член 78, параграф 3 и член 80, да могат да се прилагат към механизъм за преместване, материални условия, при които механизмът за преместване трябва да влезе в сила, и как и от кого трябва да се установи наличието на тези обстоятелства.

Използването на правното основание на член 78, параграф 2, букви а) и б) и член 80 не изисква да бъдат изпълнени специфични правни условия, но би било възможно да се развият в вариант 1 и 2 някои съществени условия, които трябва да бъдат налице за да се задейства схемата за преместване. Независимо от факта, че член 5 от Регламента за EASO не се занимава с преместване като такъв, а само със свързани дейности, той съдържа известно вдъхновение, което може да се използва и за задействане на схема за преместване. В член 5 се прави позоваване на държавите-членки, които са изправени пред специфичен и непропорционален натиск върху техните системи за предоставяне на убежище и прием, дължащи се по-специално на географската или демографската им ситуация. Член 5 следва да се разглежда във връзка с член 8, в който се посочва, че особен натиск "може да се характеризира с внезапното пристигане на голям брой граждани на трети държави, които може да се нуждаят от международна закрила и които могат да възникнат от географската или демографска ситуация на държавата-членка ". С други думи, схемата за преместване (във формат на вариант 1 или 2) би могла да бъде задействана, ако според Европейската служба за подбор на персонал (EASO), докато разглежда и оценява общата ситуация в Европа, една или няколко държави-членки са в положение, които в същото време се считат за непропорционални по отношение на другите държави и / или на обикновения натиск на държавите-членки в областта на убежището и този натиск може да се приеме като резултат например от географската или демографската ситуация. Ако тези критерии бъдат изпълнени, EASO може да препоръча използването на преместване. Член 8 обаче дава възможност за по-широко тълкуване на особен натиск и по този начин е възможно да има основания, различни от внезапно пристигане и географско или демографско положение, които създават особен натиск.

От друга страна, ако се използва правното основание на член 78, параграф 3 и член 80, трябва да бъдат изпълнени три основни правни условия: 1) наличие на извънредна ситуация; 2) внезапен приток на граждани на трети държави; и 3) мерки с временен характер. Третият критерий не е съществен, а е свързан с вида мерки, които трябва да бъдат приложени в случай, че са изпълнени първите два критерия и следователно няма да бъдат допълнително разработени. В контекста на преместването не означава непременно, че лицата, които ще бъдат преместени, ще пребивават временно само в държавата-членка, която приема да ги премести, а че периодът, през който ще се извърши преместването между държавата-членка, засегната от внезапния приток и извънредната ситуация ще бъде ограничена във времето.

Определенията за извънредна ситуация се различават в зависимост от страната и областта на политиката, но ситуацията в извънредни ситуации може като цяло да се опише като ситуация, която представлява непосредствен риск за здравето, живота, имуществото или околната среда и поради това изисква спешна намеса, за да може ситуацията да бъде смекчена.

Наличието на внезапен приток на граждани на трети страни би трябвало да се основава на най - скорошните статистически данни за новопристигналите граждани на трети държави и на оценка на относителната им тежест по отношение на местното население на страната или подобни обективни параметри.

Независимо от избраните критерии ЕСПОУ ще играе важна роля при оценката дали тези два основни критерия са изпълнени. За да се установи дали съществува извънредна ситуация или дали държавите-членки са изправени пред непропорционален натиск върху системите си за предоставяне на убежище и приемане, биха могли да бъдат проведени мисии за разследване на онези държави-членки, които твърдят, че преживяват тези внезапни притоци на граждани на трети страни. Такива мисии ще докладват за здравето и условията на живот на гражданите на трети страни, включително основните принципи и гаранции относно материалните условия, посочени в директивата относно минималните стандартите за приемане на търсещите убежище⁶² (т.е. държавата-членка е в състояние да информира лицата, търсещи убежище в разумен срок, в състояние да издаде необходимата документация в определените срокове, да осигури достъп до образование на непълнолетни, да осигури подходящ жизнен стандарт и т.н. както и Директивата относно минималните стандарти за процедурите в държавите-членки за предоставяне и отнемане на статут на бежанец⁶³ (т.е. дали държавата-членка е в състояние да предостави устен превод, дали служителите, разглеждащи молбите, притежават съответните знания по отношение на стандартите, приложими в областта на убежището и бежанско право и др.) Освен това може да се вземе предвид и възможността за интегриране на граждани на трети страни, тъй като това е важен елемент във всяка система за преместване⁶⁴.
Проверката, извършена от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, би предоставила добра представа за реалната ситуация в държавите-членки и необходимостта от преместване и други ad hoc мерки.

6.2.6 Задължения за защита от държавите-членки преди, по време и след преместването, включително прехвърляне на схеми за защита
Както беше обсъдено в предишни раздели, най-голямото национално правно предизвикателство се отнася до липсата на възможност за прехвърляне на схеми за защита между държавите-членки. Повечето държави-членки обясниха, че съгласно националното законодателство те не признават статут на бежанец, определен от друга държава-членка, и / или изискват от преместените лица да подадат молба за убежище при пристигане на границата или на тяхна територия, за да могат те да имат право на защита в тяхната държава-членка.

При оценката на възможностите за защита преди, по време и след преместването трябва първо да се направи разграничение между преместването на търсещите убежище и лицата, ползващи се от международна закрила. Второ, трябва да се има предвид, че преместването по вариант 2 може да има различни форми.

По отношение на търсещите убежище може да се очертаят няколко сценария за преместване по вариант 2. Например една държава-членка може да се съгласи само да получи определен брой лица, търсещи убежище, при условие че техните молби за убежище са били обработени или съвместно с прехвърлящата държава-членка, или от получаващата държава-членка поотделно. Прехвърлящата държава-членка ще трябва да се справи с тези кандидати, които не получават закрила от получаващата държава-членка. Този сценарий би могъл да доведе до създаване на национален автономен екип за проверка на убежището в изпращащата държава-членка с цел проучване на молбите за убежище и предоставяне на съответния статут на закрила в съответствие с националното законодателство в получаващата държава-членка. От този момент насам ще бъде изцяло отговорна приемащата държава-членка да осигури транспортирането на съответните хора на нейната територия, включително предоставянето на необходимите документи за пътуване.

Друг възможен сценарий би бил предоставянето на лица, търсещи убежище, с "laissez passer", които да пътуват в приемащата държава-членка (съгласно сходни принципи, изложени в член 19 от Дъблинския регламент), които след това ще поемат отговорно отговорността след пристигането на кандидатите за убежище на границата , включително връщането на неуспелите кандидати в техните страни на произход. След това търсещите убежище биха били третирани като обикновени, спонтанни търсещи убежище, въпреки че биха били изключени от Дъблинската процедура, както бе обсъдено по-горе. Основният недостатък на последната процедура е, че търсещите убежище ще останат в несигурна ситуация по време на прехвърлянето и разследването на техните искове ще бъде допълнително забавено. Освен това е възможно приемащата държава-членка да срещне трудности при оценката на своите изявления; по-специално маршрутите им на пътуване и причините за кандидатстване за международна закрила (вж. член 4, параграф 1 от Директивата за признаването на квалификациите65). Това би могло да застраши цялостната достоверност на кандидатите, тъй като техните изявления могат да се окажат непротиворечиви и неправдоподобни и да противоречат на наличната специфична и обща информация (вж. Член 4, параграф 5, буква в).
62 Директива 2003/9 / ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, 6 февруари 2003 г., стр. 18)
63 Директива 2005/85 / ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минималните стандарти за процедурите в държавите-членки за предоставяне и отнемане на статут на бежанец (ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13);
64 МОМ и ВКБООН подчертават в интервютата, че интеграцията трябва да играе важна роля във всеки механизъм за преместване.
65 Директива 2004/83 / ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, 30 септември 2004 г., стр. 12);
66 Пак там

Освен това няколко държави-членки се опасяват, че преместването на лица, търсещи убежище, ще доведе до привличане на фактори, които могат да доведат до увеличен приток на граждани от трети страни (вж. Също глава 5.4).

Що се отнася до бенефициерите на международна закрила, ситуацията би била различна. Основният проблем, както е изложен по-горе, е, че по-голямата част от държавите-членки не са в състояние да признават взаимно своите решения за предоставяне на убежище (реципрочност). Докато системите за предоставяне на убежище в Европейския съюз не са напълно хармонизирани, този проблем ще продължи да съществува. Някои държави-членки не желаят да признават решенията на други държави-членки за предоставяне на убежище, отчасти поради липсата на доверие в системите за обработка на убежище, или поради това, че смятат, че не всички държави-членки правят всичко възможно да се справят с притока на трети страни граждани на тяхна територия. Друг страх е, че взаимното признаване на решенията за определяне на статута в крайна сметка може да доведе до свобода на движение на бежанците в Европа. Други държави-членки обясняват, че не са в правно положение да признават решенията на други държави-членки.

Освен хармонизацията, възможно решение би било да се започне нова процедура за предоставяне на убежище, след като бежанците, които са предоставили закрила в изпращащата държава-членка, пристигат на границата на приемащата държава-членка като проформа или специална "лека" единствената цел да осигури на лицата статут, който е законно признат в държавата-членка. Все пак проблемът с различните квалификационни стандарти в държавите-членки остава. Например ако кандидат, който вече е признат от прехвърлящата държава-членка, не успее да получи статут на закрила в получаващата държава-членка, това би създало несъстоятелност.

Възможен начин за решаване на този проблем би бил само включването на бежанци, на които е предоставена закрила съгласно правилата на Женевската конвенция, които по принцип се прилагат по еднакъв начин от всички държави-членки. Броят на бежанците, които получават статут на женевска конвенция, обаче е много ограничен (през 2008 г. само 20 души в Малта от 1410 положителни решения получават статут на бежанец) и следователно не е вероятно да размине нуждата от преместване.

Като алтернатива изглежда, че ще е необходимо да се създаде подходящ правен механизъм за прехвърляне на закрила във всички държави-членки, за да се позволи преместването на лица, ползващи се с международна закрила. В това отношение трябва да се отбележи, че все още не е постигнато решение относно предложенията за удължаване на статута на дългосрочно пребиваване на бежанци и с цел да се даде възможност за свободно движение за пребиваване в рамките на определени ограничения (вж. Също глава 1.3). Освен това в Програмата от Стокхолм Европейският съвет прикани Комисията "да разгледа, след като вторият етап на ОЕСУ е изцяло приложен и въз основа на оценка на ефекта от това законодателство и на ЕСПОУ, възможностите за създаване на рамка за прехвърляне на закрилата на лицата, ползващи се с международна закрила при упражняване на техните права на пребиваване съгласно правото на ЕС ". След тази покана Комисията планира за 2014 г.⁶⁷ съобщение относно рамката за прехвърляне на закрилата на лицата, ползващи се с международна закрила и взаимното признаване на решенията за предоставяне на убежище.

По отношение на прехвърлянето на статут на закрила трябва да се отбележи, че през 1980 г. влезе в сила Европейско споразумение за прехвърляне на отговорности за бежанците (Съвет на Европа). Не всички държави-членки на ЕС са страни по конвенцията.⁶⁸ Споразумението обаче се занимава с възможността за прехвърляне на статута на бежанец (съгласно Женевската конвенция от 1951 г. или Протокола от 1967 г.) от една държава в друга. Съгласно член 2 отговорността се счита за прехвърлена "при изтичане на период от две години на действително и непрекъснато пребиваване във втората държава със съгласието на нейните органи или по-рано, ако втората държава е позволила на бежанеца да остане на нейна територия или постоянно ... ". По този начин страните по конвенцията ще могат да прехвърлят закрила, като им разрешат да останат на тяхна територия под формата на разрешение за пребиваване на бежанци, получили статут на други страни.

В това отношение редица държави-членки са съгласни, че съществуват само незначителни трудности и предвиждат, че би било възможно да се установят специфични национални процедури или да се използва съществуващото презаселване за подл на международна закрила, които трябва да бъдат преместени в рамките на общ механизъм за преместване на ЕС. С други думи, ако беше взето политическо решение за стартиране на схема за преместване, повечето държави-членки (всички с изключение на четири) твърдят, че биха могли да намерят решение да получат бежанци, на които е предоставена закрила от друга държава-членка.
67 Вж. Плана за действие за изпълнение на Стокхолмската програма, COM (2010) 171
68 Следните страни не са подписали конвенцията: BG, CY, EE, FR, HU, IE, LV, LT, MT, SK и SI

6.2.7 Права на лицата, които ще бъдат преместени преди, по време и след преместването, включително оценка на последиците от получаването на съгласието на лицето, което ще бъде преместено
Доброволният характер на механизма за преместване трябва да бъде обсъждан както по отношение на търсещите убежище, така и по отношение на лицата, ползващи се с международна закрила. И двата варианта разграничават тези две групи по начин, който позволява само на лица, ползващи се с международна закрила, да бъдат консултирани в техните държави на преместване. Консултациите с лицата, ползващи се с международна закрила, могат да се разбират тук, като или позволяват на физическото лице да подаде заявление за преместване в определена държава, или като се съгласи за преместване (виж също обсъждането в глава 5.6.2).

Ясно е, че съгласно обичайното международно право държавите-членки са свободни да контролират влизането и пребиваването на чужденци. Договорът на Европейския съюз признава правото на свободно движение за всички европейски граждани и това право се разширява постепенно до граждани на трети държави, т.е. чрез Директивата за дългосрочно пребиваване. Гражданите на трети страни също са гарантирани свободата на движение, включително правото на емиграция и свободно движение в рамките на територията на страната, съгласно няколко международни инструмента за правата на човека, включително член 2 от ЕКПЧ от Протокол № 4. Тази гаранция за свободата на движението никога не е разширявало правото на имиграция, освен в собствената си страна, а член 2, параграф 1 от Протокол № 4 не се отнася до правото на свободно движение между държавите-страни по протокола⁶⁹. Член 4 от Протокол № 4 изрично посочва, че "колективното експулсиране на чужденци е забранено" и според съдебната практика държавните страни не могат да експулсират чужденци, без да отчитат лично и индивидуално личните обстоятелства. Освен това член 1 от Протокол 7 ясно очертава някои процесуални гаранции, свързани с експулсирането на чужденци, като посочва, че те могат да бъдат експулсирани само по силата на законно решение и компетентните органи, освен в случаите на "обществен ред". Въз основа на това четене на членове 2 и 4 от Протокол № 4 и член 1 от Протокол 7 е малко вероятно, дори ако повечето кандидати за убежище могат да бъдат квалифицирани като "законно пребиваващи чужденци" в рамките на ЕСЗП, те могат да бъдат преместени без съгласието на отделно лице.

Няколко държави-членки са съгласни, че съгласието на търсещите убежище или на лицата, ползващи се с международна закрила, е необходимо и желателно при прилагането на механизъм за преместване. Преместването на лицата, търсещи убежище, срещу собствената им свободна воля, според държавите-членки, няма вероятност да успее и дори може да доведе до допълнителни разходи за задържане и контролирани трансфери.

Независимо от това, необходимостта от консултиране на лицата от страната, които биха желали да бъдат преместени или да им се даде възможност да кандидатстват в определена държава според семейните връзки, медицинското положение, образованието и т.н., се застъпва само от няколко държави-членки. Това е така, защото такъв механизъм за консултации може да бъде трудно контролиран и по този начин може да създаде неволен фактор за привличане и да увеличи броя на бежанците. Освен това някои държави-членки могат да бъдат по-популярни от други, като по този начин създават неравномерно разпределение, което не би било от полза за интеграцията на преместените лица. По принцип държавите-членки подкрепят прилагането на обективен ключ за разпределение, въпреки че бяха предложени и няколко допълнителни критерия (вж. Също глава 5.6.1). Тази гледна точка се подкрепя и от ВКБООН. Уязвимите групи или непридружените непълнолетни лица трябва или да бъдат част от този обективен ключ за разпределение, или да бъдат приети от държавите-членки само на доброволна основа.

Следователно една възможна възможност за гарантиране на правата на лицата, които ще бъдат преместени, би била първо да се гарантира съгласието на всички лица да бъдат преместени, например като им предложи конкретна държава-членка и ако не са съгласни да ги помолят остават в първата страна на убежище. На второ място, да се разработи обективен ключ за разпространение, основан например на дати на пристигане или концепция, при която за всеки десет "обикновени" бежанци, приети за преместване, държавите-членки ще трябва да приемат поне едно уязвимо лице.
69 (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището.

6.2.8 Роля на Комисията и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището във всеки механизъм за преместване;
Ролята на Комисията и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището вече е описана подробно по-горе в глава 5.5. В този раздел се ограничаваме само до очертаване на някои правни коментари, ограничени предимно до вариант 2.

Целта и ролята на EASO са посочени в регламента за създаване на Службата⁷⁰. Съгласно член 2, параграф 1 от регламента целта на Службата за подкрепа е да улесни, координира и укрепи практическото сътрудничество между държавите-членки по много аспекти на убежището и да спомогне за подобряване на прилагането на Общата европейска система за убежище. Освен това член 2, параграф 2 посочва, че Службата за подкрепа предоставя ефективна оперативна подкрепа на държавите-членки, подложени на особен натиск върху техните системи за предоставяне на убежище и приемане, като се използват всички полезни средства, с които разполага, което може да включва координирането на предвидените от държавите- при условията, предвидени в регламента. В член 5, който се отнася до подпомагане на преместването на лица, ползващи се с международна закрила в рамките на Съюза, ясно се посочва, че освен че насърчава, улеснява и координира обмена на информация, EASO може да извършва и други дейности, свързани с преместването в рамките на Съюза. Накрая се посочва, че преместването се извършва на договорена основа между държавите-членки. Следователно е ясно, че EASO няма правомощия за вземане на решения по отношение на преместването.

Вариант 2, както е представен в раздел 4.2, предвижда много широка роля за EASO. На първо място се предвижда EASO да може да участва в установяването на основата, на която да бъде взето решението за преместване. Това би могло да включва проучвателни мисии в държавите-членки. На второ място, се предлага да се остави на преценката на EASO да потърси съгласието на хората да бъдат преместени и разпределени според капацитета на държавите-членки, както е посочено в решението и основано на обективни принципи на разпределение. Нито една от тези дейности не противоречи на целта на EASO, както е посочено в член 2 или в специфичния член 5 относно осъществяването на преместването на договорена основа. Въз основа на това не изглежда необходимо да се променя мандатът на EASO, за да се въведе механизъм за преместване. Въпреки това, в рамките на двата варианта е предвидена роля за EASO при разглеждането на заявления за преместване от бенефициери на международна закрила за преместване в определена държава, въпреки че държавите-членки ще имат право да отхвърлят преместването на определено лице при определени обстоятелства. Както беше споменато по-горе, регламентът EASO не предоставя на EASO никакви правомощия за вземане на решения относно "вземането на решения от органите на държавите-членки в областта на убежището относно индивидуалните молби за международна закрила", вж. член 2, параграф 6. Регламентът обаче не противоречи на ролята, предложена на EASO при вземането на решение кои бежанци или търсещи убежище да бъдат преместени в коя държава-членка. Напротив член 5 споменава, че EASO "насърчава, улеснява и координира обмена на информация и други дейности, свързани с преместването". Статията оставя открито онова, което се разбира от координацията, както и по-специфичното определение за "други дейности".

В това отношение обаче трябва да се припомни, че по-голямата част от държавите-членки се противопоставят на отдаването под наем на търсещите убежище и на лицата, ползващи се с международна закрила, в коя държава трябва да бъдат преместени, въпреки че това може да не е възможно от правна гледна точка (виж също обсъждането в глава 6.2. 7 по-горе относно преселването без съгласието на лицето). Освен това следва да се припомни, че както е описано в глава 0, в което се заключава за политическите последици, държавите-членки не са склонни да предоставят на EASO правомощия да вземат решения по конкретни отделни случаи.

Много малко държави-членки изразиха становище относно мандата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) и по принцип се съмняват във възможността за предприемане на значителни промени в мандата му. Малките корекции, като включването на някои критерии, които биха били използвани, за да се прецени дали една държава-членка е изправена пред непропорционална тежест, или критериите за ключ за разпределение, вероятно биха били осъществими според някои от тези държави-членки.
70 Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. ОВ L 132, 29.5.2010 г.

По отношение на ролята на Комисията във връзка с двата варианта е ясно, че вариант 1 изисква приемането на инструмент. Ето защо ролята на Комисията в това отношение би била главно да улесни разработването и приемането на такъв инструмент. По отношение на вариант 2 ролята на Комисията ще бъде малко по-различна. Вариант 2 изисква решение от страна на ЕС, поради което ролята на Комисията ще бъде предимно от улесняващ характер. Както беше описано по-горе, докато ЕС в рамките на вариант 2 основава решението си на преглед и оценка, направени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Комисията ще трябва да проведе дискусия преди предложението за решение на ЕС и позициите на държавите-членки и ангажименти. По този начин Комисията може да гарантира, че мерките за преместване, състоящи се от финансова подкрепа, техническа помощ или капацитет за приемане, отразяват, доколкото е възможно, положението във всяка от засегнатите държави.
И накрая, тъй като вариант 2 изисква политическо решение от страна на ЕС, ролята на Комисията ще бъде най-вече с улесняващ характер.

6.3 Обобщение на правните последици
Макар че това проучване не е в състояние да извлече твърди правни заключения, могат да бъдат подчертани редица важни моменти за по-нататъшно разглеждане и анализ.

1. Основните правни пречки на преместването на национално равнище са ограничени
Общата картина показва, че само няколко държави-членки виждат националното законодателство като потенциална пречка за създаването на механизъм за преместване. За повечето държави-членки няма основни пречки или нищо, което не може да бъде изменено, за да се приложи общ механизъм за преместване.

2. Членове 78 и 80 от ДФЕС като правно основание
Членове 78 и 80 предлагат различни възможности за определяне на подходящо правно основание за механизъм за преместване по вариант 1 или 2.

Използването на член 78, параграф 3 като правно основание за механизъм за преместване, като този, очертан в вариант 2, би могъл да бъде възможен, при условие че въведените мерки са ad hoc и не трайни - в смисъл, че те се прилагат за ограничен период от време, без това да попречи на преместването на засегнатите лица да станат постоянни - и че ситуацията може да бъде характеризирана като извънредна ситуация за справяне с внезапния приток на граждани на трети държави.

3. Дъблинската система може да бъде съгласувана с механизъм за преместване, обхващащ само лица, ползващи се с международна закрила
Сблъсъкът между механизма за преместване и дъблинската система е важен само по отношение на търсещите убежище. След като търсещият убежище получи статут на международна закрила, всяка операция по преместване ще изисква само негово съгласие.

Възможността за съчетаване на дъблинската система с схемата за преместване на търсещите убежище изглежда лесна, макар и невъзможна. Независимо от това кой от вариантите е избран, държавите-членки всеобщо предпочитат да изключат търсещите убежище от система за преместване.

4. Вдъхновението може да се намери в съществуващото законодателство на ЕС

Възможностите за изменение на Директива 2001/55 / ЕО7 на Съвета относно временната закрила, която разглежда положението на масовия приток, за да се отговори на необходимостта от механизъм за преместване, са доста ограничени.
71 Директива 2001/55 / ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов приток на разселени лица и мерки за насърчаване на баланса на усилията между държавите-членки за приемане на такива лица и понасяне на последствията от тях ОВ L 212, 7 август 2001 г., стр. 12)

Директивата за временната закрила обаче предлага известно вдъхновение, когато отразява какво точно следва да съдържа решението на ЕС като част от вариант 2 по отношение на това, което следва да включва предложението на Комисията за решение за преместване, какво следва да се вземе решението на ЕС и какво тя трябва да се основава на.

5. Трябва да се изпълнят две съществени основания за задействане на схемите за преместване

Могат да бъдат предвидени няколко критерия, за да се стигне до преместване. Член 5 от Регламента за EASO предлага вдъхновение, когато се отнася до "държави-членки, които са изправени пред специфичен и непропорционален натиск върху техните системи за предоставяне на убежище и прием, дължащи се по-специално на географското или демографското им положение". Въпреки това член 5 в съчетание с член 8, , дава възможност да се разбере, че "особен натиск" е причинен от други причини, различни от географската или демографската ситуация. Освен това, ако член 78, параграф 3 се използва като правно основание за вариант 2, това допълнително изисква: 1) наличие на извънредна ситуация; 2) внезапен приток на граждани на трети държави; и 3) мерки с временен характер.

ЕСПОУ ще играе важна роля при оценката дали тези основни критерии са изпълнени.

6. Прехвърлянето на закрила остава проблематично, но все още е правно допустимо
По отношение на лицата, търсещи убежище, съществуват възможности за съвместна обработка на молби за убежище или / и получаващата държава-членка, която разглежда молбите за убежище на територията на прехвърлящата държава-членка. Това обаче би довело до това търсещите убежище да останат в несигурно положение по време на прехвърлянето и проверката на техните претенции би била допълнително усложнена и забавена.

Що се отнася до бенефициерите на международна закрила, ситуацията би била различна, въпреки че все още е проблематична. Освен пълната хармонизация, един от възможните начини за разрешаване на този проблем би бил само включването на бежанци, на които е предоставена закрила съгласно правилата на Женевската конвенция, които по принцип се прилагат по еднакъв начин от всички държави-членки. Въпреки това, за преместването на лицата, ползващи се с международна закрила, да се осъществи гладко, ще бъде желателно да се приложи механизъм за трансфер на закрила. Като се има предвид това, по-голямата част от държавите-членки твърдят, че ако бъде взето политическо решение за стартиране на схема за преместване, те биха могли да намерят решение за получаване на бежанци, получили закрила от друга държава-членка.

7. Желателно е да се получат търсещите убежище и приемането на бежанци за преселване
Дори и да не се изисква от държавите-членки да търсят съгласието на всички търсещи убежище да се преместят, няколко държави-членки са съгласни, че съгласието на търсещите убежище и лицата, ползващи се с международна закрила, е необходимо и желателно.
Следователно една възможна възможност за гарантиране на правата на лицата, които ще бъдат преместени, би била първо да се гарантира съгласието на всички лица да бъдат преместени, например като им предложи конкретна държава-членка и ако не са съгласни да ги помолят остават в първата страна на убежище. На второ място, да разработим ключ за разпространение, основан на обективни критерии.

8. Регламентът EASO оставя място за тълкуване на мандата на EASO
Вариант 2 предвижда обширна роля за EASO. На първо място, се предвижда EASO да може да участва в установяването на базата, на която следва да се вземе решение за преместване. Това би могло да включва проучвателни мисии в държавите-членки. На второ място, се предлага да се остави на преценката на EASO да потърси съгласието на лицата да бъдат преместени и разпределени според капацитета на държавите-членки, както е посочено в решението и основано на принципи за обективно разпределение. Нито една от тези дейности не противоречи на целта на EASO, както е посочено в член 2 или в специфичния член 5 относно осъществяването на преместването на договорена основа.

Директивата за временната закрила обаче предлага известно вдъхновение, когато отразява какво точно следва да съдържа решението на ЕС като част от вариант 2 по отношение на това, което следва да включва предложението на Комисията за решение за преместване, какво следва да се вземе решението на ЕС и на какво тя трябва да се основава.

Въпреки това, в рамките на двата варианта е предвидена роля за EASO при разглеждането на молби от лица, ползващи се с международна закрила, за преместване в определена държава, въпреки че на държавите-членки все пак ще бъде разрешено да отхвърлят преместването на конкретно лице при определени обстоятелства. Регламентът EASO позволява широко тълкуване дали тази роля е в рамките на мандата на EASO.

6.4 Заключение за осъществимостта на двата варианта (правни последици)
Въз основа на горепосоченото внимание, правната приложимост на всеки вариант е оценена по-долу.

ВЪЗМОЖНОСТ 1
· Основните правни пречки на национално ниво за вариант 1 са ограничени
· Възможно е използването на членове 78 и 80 от ДФЕС като правно основание за вариант 1
· Възможно е да се съчетае дъблинската система с преместване, обхващащо лица, ползващи се с международна закрила
· Желателно е съгласието на търсещите убежище и бежанците за преместване
· Регламентът EASO оставя място за тълкуване на мандата на EASO. Практическата приложимост на вариант 1 не може да бъде изключена

ВЪЗМОЖНОСТ 2
· Основните правни пречки на национално равнище за вариант 2 са ограничени
· Възможността за използване на член 78, параграф 3 като правно основание за вариант 2 би могла да бъде възможна и по този начин трябва да бъдат създадени три основни условия изпълнени: 1) наличие на извънредна ситуация; 2) внезапен приток на граждани на трети държави; и 3) мерки с временен характер
· Възможно е да се съчетае Дъблинската система с преместването на лица, ползващи се с международна закрила
· Желателно е съгласието на търсещите убежище и бежанците за преместване. Регламентът EASO оставя място за тълкуване на мандата на EASO
Вариант 2 е правно допустим

7. ФИНАНСОВИ ПОСЛЕДИЦИ
В допълнение към политическите и правни последици финансовите последици са важен елемент в оценката на механизма за преместване.

Както беше посочено в мандата, в главата за финансовите последици бе разгледана разходите за преместване на лице, общите разходи за механизъм за преместване при различни варианти, както и различните възможности за подпомагане на преместването от страна на Европейския съюз в рамките на съществуващите финансови инструментите и да предложи идеи за по-добро подпомагане на преместването в бъдеще. Освен това практическите аспекти, свързани с преместването, трябва да бъдат разгледани чрез анализ на миналия опит за преместване.

7.1 Разходи за презаселване
7.1.1 Разходи за презаселване на лице
За да се получи преглед на разходите за преместване на лице във всяка държава-членка, всички интервюирани трябваше да предоставят прогнози за незабавни/логистични разходи като пътуване, първо приемане, здравни проверки и административни разходи за осъществяване на презаселването, както и дългосрочни разходи, насочени например към интеграцията и дългосрочните социални ползи за изследователския екип. Следната таблица е използвана за събиране на данните:

Таблица 4: Примерен списък за събиране на финансови данни

По-специално държавите-членки с минал или настоящ опит в областта на преместването в рамките на ЕС бяха помолени да предоставят оценки за разходите, възникнали по време и след преместването. Данните, получени от държавите-членки, обаче са много разпръснати и хетерогенни. Що се отнася до нивото на детайлност, данните се различават от дневните разходи на човек до общия държавен бюджет за въпроси, свързани с убежището и интеграцията. Общ преглед на данните, получени от всяка държава-членка, е представен в приложение Г. Може да има няколко причини за трудността при събирането на сравними данни от държавите-членки. Една от основните причини е разликата между нивата на показателите от една държава-членка до друга. Докато някои държави-членки докладват за точните разходи за обучение на бежанец (бежанец или търсещо убежище), други докладват само за общите разходи за интегриране на непълнолетни или за общите разходи за образование, включително непълнолетни и възрастни. Друга причина е, че може да бъде предизвикателство за държавите-членки да преценят кои разходи за миграция, убежище и интеграция са пряко свързани с преместването. Например разходите за езиково обучение могат да обхващат езиковото обучение за търсещите убежище, бежанците и трудовите мигранти, в който случай е трудно да се определят разходите за определена група хора. Съществуват и държави-членки, в които изчисленията не съществуват, например по практически или политически причини.

Например малтийските официални представители заявиха, че докато общият бюджет на EUREMA (EU Relocation Malta) е 2 млн. Евро, основната част от тях (1,9 млн. Евро72) са предвидени в бюджета за мерки за интеграция. По-подробна разбивка на тези 1,9 млн. Евро е проблематична, тъй като действителните разходи за интеграция зависят от това как се прави това, което се различава в различните страни. Някои държави, например, използват съоръжения, които вече са налични, докато други прилагат специални програми за подпомагане на ориентацията, езиковото обучение и намирането на работа. Предоставените квоти също се различават в отделните страни, както по отношение на сумата, така и по начина, по който се изплащат (например парични средства или ваучери).

Размерът на разходите за преместване на лице по време на EUREMA се изчислява на 4 000-13 000 EUR, въпреки че в някои случаи държавите не поемат такса за бюджета. Административните разходи също варират в зависимост от страната, като някои държави таксуват за изпращане на екипи в Малта, за да интервюират кандидатите за преместване, докато други избраха да не правят това. Изпълнението на преместването в Малта е изключително бюрократично. НПО и благотворителни организации в Малта предоставиха значителна подкрепа в това отношение чрез предварително консултиране и първоначално пресяване и представяне на кандидатите; преговори с отделните страни за това кой да вземе; ориентацията и подготовката на успешните кандидати за отпътуване Голяма част от тези разходи се поемат от нормалните текущи разходи, но с някои такси, направени по програмата за допълнителни ресурси (например ВКБООН е кандидатствала за двама допълнителни консултанти). Беше отбелязано също, че някои от преместените отиват в центрове, които вече са е финансиран от ЕС и следователно би направил втора такса за същия механизъм.

Посочените по-горе причини правят невъзможно да се определи цена на глава от населението, която е прехвърляема, тъй като разходите зависят от участващите страни.

Единствените сравнително съпоставими данни се отнасят до разходите за настаняване в приемния център, където са получени данни от девет държави-членки. Както може да се види от фигура 7 по-долу, годишната цена на човек варира от 18 000,00 евро в Нидерландия до 191,30 евро в Румъния. Това предполага, че събирането на данни в повече от тези девет държави-членки е от съществено значение, за да се оценят общите разходи за преместване на лице.
72 Общи разходи, свързани с интегрирането на 238 лица в 8 държави-членки, обхващащи настаняване, езикови курсове, здравни услуги, надбавки и т.н. за период от 12 месеца.

Фигура 7:
Разходи за настаняване в приемния център на човек годишно
СТО МИЛИОНА МИГРАНТИ В БЪЛГАРИЯ ДО 1-2 години

Що се отнася до оценката на разходите за преместване на лице, най-важните данни бяха получени от Франция въз основа на пилотния проект за 2009 г. с Малта, финансиран от Общността на ЕБФ

Действия. Оценените разходи бяха изчислени въз основа на предишен опит в областта на презаселването. Крайните разходи бяха, както следва:

Таблица 5: Разходи за преместване на човек
(пилотен проект за 2009 г. от Малта до Франция)

ОБЩО на човек € 7,974.00
Селекция и пътуване € 1,073.00
На МОМ бяха отпуснати € 225 на човек за извършване на медицински прегледи, мерки за отплаване, транспорт и административна подкрепа за презаселване на едно лице.
Настаняване и подкрепа във Франция € 6,901.00
Цена на човек на ден: € 26-27 (въз основа на разходи в прокурорски приемни центрове за бежанци).

Въпреки това, както беше демонстрирано по-горе по отношение на разходите за настаняване в приемния център, разходите за преместване на лице се различават значително в отделните държави-членки. Използването на финансови данни от една държава-членка, като посочените по-горе цифри от Франция, като показател за разходите в друга държава-членка, няма да позволи да се правят каквито и да било предположения относно реалните разходи във всяка държава-членка.

Вместо да оценява разходите за преместване на лице във всяка държава-членка, изследователският екип реши да разгледа качествено двата варианта и да оцени тяхната осъществимост въз основа на интервютата.

7.1.2 Общи разходи за презаселване
Що се отнася до оценката на общите разходи на механизма за преместване, липсата на финансови данни в раздел 7.1.2 относно разходите за преместване на лице прави невъзможна конкретната оценка на общите разходи. Когато разходите на човек във всяка държава-членка не са известни, всяка оценка, основаваща се на разходите за една операция по преместване (като например пилотния проект за 2009 г. от Малта до Франция), би показала само индикация за направените разходи. Въпреки това, както беше посочено на фигура 7, известни разходи, като тези, свързани с настаняване в приемни центрове, се различават значително според държавата-членка. Ето защо използването на разходите от пилотния проект за 2009 г. като основа за изчисляване на общите разходи за преместване може да има както отрицателен, така и положителен ефект върху осъществимостта на механизъм за преместване в зависимост от държавите-членки. Освен това тези изчисления изискват квалифицирана оценка на броя на преместените лица годишно. Във връзка с вариант 1 такава оценка може да бъде направена въз основа на симулациите, представени в глава 0 и въз основа на броя на бенефициерите на международна закрила / лица, търсещи убежище през 2008 г. Трябва обаче да се избере специфичен праг на плътност, модел и различен фактор.

По отношение на вариант 2, всички изчисления биха били чисто спекулативни, тъй като броят на преместените лица ще зависи изцяло от готовността на всяка държава-членка да се презасели.

В заключение, изследователският екип не е могъл да оцени общите разходи за предложените два механизма за презаселвне.

Вместо това е проучена възможността за осъществяване на двата варианта по отношение на финансовите последици по качествен начин. Всички представители на държавите-членки и други интервюирани представиха същите два варианта и бяха помолени да преценят осъществимостта на механизма за финансиране. Мненията на интервюираните са представени по-долу.

Общият коментар относно финансовите последици от механизма за преместване бе направен от един от интервюираните, който посочи, че механизъм за поделяне на отговорностите би бил икономически неефективен, тъй като би създал допълнителна административна тежест. Координирането и трансферът на търсещите убежище и бежанците в цяла Европа ще отнеме много време и ще изисква например разширени жилищни възможности за лицата, които чакат да бъдат прехвърлени. Подобен коментар беше направен и от друг респондент, според когото високите административни разходи, свързани с действителните финансови ползи, направени от публичните администрации при прилагането на регламентите за ЕБФ, са потенциална пречка за изпълнението на всяка бъдеща програма за преместване в рамките на ЕС.

ECRE посочи, че въз основа на познанията, придобити от прилагането на Регламента Дъблин II, може да се очаква, че всеки механизъм за преместване ще бъде много скъп. Решаващо е бързината на механизма, тъй като колкото по-дълго чакат часовете, толкова по-високи са разходите за преместване.

7.2 Възможностите
В допълнение към оценката на осъществимостта на двата варианта, в мандата се посочва, че проучването ще предложи на Съюза различни възможности за подпомагане на преместването в рамките на съществуващите финансови инструменти, а именно Европейския фонд за бежанците, и ще предложи идеи как да се премести добре подкрепени в настоящото и следващото поколение финансови инструменти, т.е. след 2013 г.

Предложението за начина, по който пренасочването може да бъде по-добре подкрепено, е включено в двата варианта. В следващите раздели представяме съображенията за финансовата част на всеки вариант и тяхната осъществимост от гледна точка на държавите-членки

7.2.1 Възможности при вариант 1
Както беше обсъдено в глава 4 по-горе, финансирането за вариант 1 ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд, със специален приоритет за преместването на бенефициери на международна закрила и вероятно на лица, търсещи убежище. Размерът на ЕБФ трябва да бъде значително увеличен⁷³, така че да бъде осигурено съгласие за обезщетение за търсещите убежище (за обработване на вземането) и за всеки бежанец, както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка. Съфинансирането ще бъде увеличено до 90%.
73 За мотивите, моля, вижте раздел 4.1.

Включването на специфичен приоритет по отношение на преместването, а не използването на резерв, осигурява по-голяма гъвкавост по отношение на разпределянето на средства за областите, в които те са необходими. Изграждането на резерв би наложило риск, когато е трудно да се откупи финансиране, което може да не е необходимо за дадена година.

Съфинансирането бе увеличено, за да се изпрати силен сигнал към държавите-членки и да се осигури допълнителен стимул за споделяне на тежестта.

Няколко държави-членки заявиха, че начинът, по който се финансират възможните преселвания, е безполезен въпрос, докато не съществува общо споразумение за необходимостта от преместване. Например една държава-членка заяви, че доброволчеството на механизма за преместване, а не неговите финансови последици, е ключов фактор за определяне на подкрепата на държавите-членки за преместването. Друга държава-членка счита, че равномерното разпределение на преместените лица е само по себе си необходимо, за да се компенсират финансовите последици; допълнителната финансова подкрепа не е от съществено значение. Някои представители на международни организации подкрепиха възгледа, че финансовият елемент не е основният двигател при решаването на настоящите проблеми.

Някои държави-членки обаче са съгласни, че ако се изпълнят, преместването трябва да се финансира от Европейския бежански фонд. Една държава-членка подчертава значението на времевата рамка, която надхвърля една година, за да осигури по-дългосрочна сигурност за дейностите по преместване и интеграция.

Други държави-членки посочват ограниченията на ЕБФ в подкрепа на преместването. Докато Ирландия поиска разумен баланс между финансирането от ЕБФ и вноската на държавите-членки, за да се запази пропорционалността на фонда, две държави-членки считат, че ЕБФ е прекалено бюрократична, за да бъде използвана в такъв механизъм. Вместо това е необходима финансова система, гъвкава и лесно адаптирана към нуждите във всеки един момент.

Някои държави-членки виждат положителното увеличение на съфинансирането до 90%, тъй като това се счита за истински стимул за държавите-членки да се преместят. Същевременно 10% от националното финансиране показва, че държавата-членка се ангажира с преместването. Една държава-членка подчертава проблемите, породени от факта, че органите на държавите-членки не могат да използват заплатите като съфинансиране, докато НПО и други могат.

Според една държава-членка обаче увеличаването на съфинансирането до 90% изглежда ненужно.

Някои от НПО посочиха, че подходяща система за финансова подкрепа би направила вариант 1 по-осъществим.

7.2.2 Възможност за вариант 2
Подобно на вариант 1, финансирането по вариант 2 ще бъде осигурено и чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда следва да бъде значително увеличен в съответствие със споразумението на държавите-членки относно обезщетението, което следва да бъде предоставено на търсещия убежище (за покриване на обработката на искането за преместен бежанец) и на признат бенефициент на международна закрила , както и фиксирано финансиране за всяка държава-членка. ЕБФ също така ще бъде адаптиран, както следва:

1) Специфичен приоритет в рамките на ЕБФ ще бъде посветен на преместването на лица, ползващи се с международна закрила. Съфинансирането ще бъде увеличено до 90%.
2) Въз основа на броя на лицата, които всяка държава-членка се съгласява да премести, ще бъде предоставена фиксирана сума на преместено лице на всяка държава-членка (по подобен начин на 4000 евро, които понастоящем се предоставят на презаселено лице, вж. Раздел 1.3.3). Фиксираната сума ще бъде приспадната от общия бюджет на ЕБФ, преди да се отдели останалата част от бюджета за националните пакети (двоен стимул).

За да се осигури финансиране за проекти, насочени към техническа помощ и експертна подкрепа, следва да се създаде специално финансиране за подкрепа на "туининг проекти".

Идеята на вариант 2 е, че има по-голяма нужда от стимули (тъй като механизмът е доброволен и се основава на ангажимент за залога) за държавите-членки да участват в дейностите по преместване. Ето защо фиксираната сума, предвидена за всяко преместено лице, ще бъде извадена от общия пакет на ЕБФ, преди да бъде разделена между държавите-членки. Подобен механизъм сега се използва за подпомагане на държавите-членки, които презаселват бежанци от трети държави. Например през 2008 г. около 10 млн. Евро бяха отпуснати на държавите-членки за презаселване на бежанци. Тези 10 млн. Евро бяха извадени от общия пакет от около 90 млн. Евро, преди да се изчислят националните пакети на всяка държава-членка въз основа на оставащите 80 млн. Евро. Въпросът естествено е какво ще се случи, ако броят на хората, нуждаещи се от преместване, се увеличи рязко и голяма част от общата сума се използва преди определянето на националните пакети. Едно от решенията по този въпрос би било да се създаде горна граница за дела на финансирането, предназначен за преместването, за да се гарантира, че финансирането няма да изтече преди определянето на националните пакети.

За да се избегнат посочените по-горе рискове, се предлага размерът на фонда да бъде значително увеличен⁷⁴, като еквивалентната сума покрива адекватно финансирането на фиксираната сума на презаселен бежанец/търсещ убежище.
74 На мотивите, моля, вижте раздел 4.2.

Както беше споменато по-горе в настоящия доклад, няколко държави-членки виждат техническа помощ или проекти за туининг като основна част от механизма за разпределяне на тежестта. Когато се съчетаят с преместване, това би означавало, от финансова гледна точка, че и двата варианта трябва да включват механизъм за финансиране на подкрепата за проекти за туининг и техническа помощ. Дали механизмът за финансиране трябва да бъде обусловен от преместване или не (т.е. преместването е предпоставка за получаване на финансиране за други свързани проекти), не е получил окончателен отговор в това проучване. Съществуват и държави-членки, които се съмняват относно възможностите, предоставени от техническата помощ и туининг проектите.

Що се отнася до фиксираната сума на преместено лице по вариант 2, държавите-членки посочват, че тя следва да бъде насочена, например, към мерки преди заминаването, разходи за трансфер, разходи за обработка, подходящо настаняване и подпомагащи подобрения в системите. Някои страни подчертаха необходимостта от подкрепа на интеграционните дейности на преместените бежанци чрез ЕБФ, тъй като разходите за интеграция са най-важните разходи, свързани с преместването.

Една държава-членка счита, че фиксираното финансиране следва да бъде насочено към разходите, свързани с приемането на лица, търсещи убежище, и бежанци като цяло. Това означава, че финансирането не трябва да покрива само разходи за реалния процес на кандидатстване, но и помощта, предоставена на лицето по време на периода на предоставяне на убежище. Значението на широката безвъзмездна помощ, която покрива и системата за приемане, е основно мотивирана от необходимостта да се осигурят социални права.

Някои държави-членки подчертават необходимостта от включване в възможностите за финансиране на изграждането на инфраструктура и капацитет в получаващата държава-членка. За една от тези държави-членки това е особено важно, за да бъдат преместени кандидатите за убежище. Друга държава-членка обаче счита, че административните разходи за механизъм за споделяне на тежестта, свързан изцяло с преместването, са твърде високи, поради което техническата помощ следва да бъде само част от по-голяма схема за споделяне на отговорности, която включва преместване.

При разглеждането на мненията на международните и междуправителствените организации, МОМ предлага фиксираната сума да се използва за:
· оперативни дейности, които трябва да бъдат изпълнени (транспорт);
· разходи, свързани с процедурата за подбор (превоз на персонал в страната на презаселване);
· структури за приемане (минимални стандарти); и
· жилищно настаняване
Вече съществуващите структури (като интеграционни механизми) не трябва да се вземат предвид.
Мнението на ВКБООН се различава в известна степен от това, тъй като те сочат необходимостта да се подкрепи интеграцията от фиксираната сума:
· За търсещите убежище: прием, процеси на предоставяне на убежище и интеграция
· За бежанците: Система за интеграция, настаняване, пространство в приемните центрове.

7.2.3 Разходи, свързани с предлаганите варианти
При по-подробно разглеждане на разходите, които биха могли да доведат до всеки вариант, може да бъде представен следният (неизчерпателен) преглед:
ВАРИАНТ 1
Разходи за държавите-членки:
Финансиране на 10% от разходите за преместване, които не са покрити от съфинансирането от ЕС
Разходи за администриране на финансирането, предоставено чрез специфичния приоритет на ЕБФ за презаселване (на национално равнище)
Финансиране на дългосрочни разходи за интеграция (когато не се подкрепя от Европейския фонд за интеграция)
Разходи за Европейския съюз:
Разходи за законодателната процедура за въвеждане на механизма
Допълнителни разходи за увеличаване на Европейския бежански фонд за покриване на допълнителни разходи за преместване
Разходи за администриране на финансирането, предоставено чрез специфичния приоритет на ЕБФ за преместване (на равнище ЕС)
Финансиране на дела за съфинансиране от 90%
Управление на механизма за презаселване чрез EASO
ВАРИАНТ 2
Разходи за държавите-членки:
Финансиране на 10% от разходите за преместване, които не са покрити от съфинансирането от ЕС
· Административни разходи във връзка с обработката на заявления за презаселване от бежанци/търсещи убежище
· Разходи за администриране на финансирането, предоставено чрез специфичния приоритет на ЕБФ за преместване (на национално равнище)
· Разходи за намаляване на пакета за ЕБФ, в случай че държавата-членка приема презаселване
Финансирането на дългосрочните разходи за интегриране (когато не се подкрепя от ЕБФ)
Разходи за Европейския съюз:
Допълнителни разходи за увеличаване на ЕБФ за покриване на допълнителни разходи за презаселване
Разходи за администриране на финансирането, предоставено чрез ЕБФ
Финансиране на дела за съфинансиране от 90%
Управление на механизма за презаселване чрез EASO

7.3 Обобщаване на финансовата осъществимост
Въпреки факта, че финансовите последици от двата варианта не могат да бъдат изчислени поради липса на данни, редица заключителни бележки относно финансовата осъществимост на двата варианта могат да бъдат предоставени въз основа на горепосоченото обсъждане.
1. Финансовият елемент на потенциален механизъм за презаселване не е решаващ в този момент
Няколко държави-членки посочиха, че макар да е необходима финансова подкрепа в случай на въвеждане на механизъм за презаселване в рамките на ЕС, начинът, по който се установява финансовата подкрепа, не е решаващият въпрос при оценката на цялостната осъществимост на даден механизъм.
2. Двойните стимули трябва да се избягват или да се използват внимателно
Въпреки че механизмът на двойните стимули вече се използва в областта на презаселването в рамките на настоящия ЕБФ, няколко държави-членки внимават за въздействието, което намаляването на националния пакет може да има върху други дейности, финансирани от ЕБФ. Освен това беше подчертано, че нито държавите-членки, които участват, или не участват в механизъм за презаселване, трябва да имат твърде големи печалби, нито прекалено големи загуби. В случай, че бъде взето решение за включване на двойния стимул като част от бъдещ механизъм за поделяне на отговорността, следва да се гарантира и минимален размер на националния пакет за държавите-членки, които решат да не участват в презаселването в рамките на ЕС.
3. Фиксираната сума на презаселено лице следва да бъде по-висока от текущата сума за презаселено лице в конкретна ситуация
Държавите-членки постигнаха съгласие, че в случай, че бъде разпределена фиксирана сума за всяко презаселено лице, това трябва да бъде по-високо от сегашните 4000 евро, които се отпускат за всеки презаселен бежанец в конкретна ситуация. Докато 4000 евро се разглеждат като стимул за един вид, който покрива само малък дял от разходите, направени при презаселването или преместването на дадено лице. Не е постигнато обаче съгласие относно приемливо ниво на финансиране на презаселено лице, отчасти защото това се различава според държавата-членка. Ето защо би могло да има заслуга за адаптиране на фиксираната сума за всяка държава-членка в зависимост от направените реални разходи.
4. В двата варианта трябва да бъде включена техническа помощ
Необходимо е финансиране, насочено към техническа помощ и побратимяване. Такива проекти са необходими както в случай на механизъм за презаселване (специално) (вариант 2), така и когато се основава на постоянно законодателно решение (вариант 1).

7.4 Заключение за осъществимостта на двата варианта (финансови последици)
Въз основа на горните съображения предпочитаните варианти по отношение на финансирането са, както следва:
ВАРИАНТ 1
· Финансирането ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда ще бъде увеличен, за да се осигури адекватно финансиране за всички държави-членки за преместване.
· Специфичен приоритет в рамките на ЕБФ ще бъде посветен на преместването на бенефициери на лица, търсещи международна закрила / търсещи убежище. Съфинансирането се увеличава до 90%.
· Ще бъдат финансирани проекти за техническа помощ и туининг.
ВАРИАНТ 2
· Финансирането ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда ще бъде увеличен, за да се смекчи ефектът от двойния стимул и да се осигури постоянна подкрепа за други дейности, финансирани от ЕБФ.
· Специфичен приоритет в рамките на ЕБФ ще бъде посветен на преместването на бенефициери на лица, търсещи международна закрила / търсещи убежище. Съфинансирането се увеличава до 90%.
· Всяка държава-членка ще разполага с фиксирана сума за преместване на лице. Фиксираната сума ще бъде извадена от общия пакет на ЕБФ, преди да се отпусне останалата част от бюджета на националните пакети. Фиксираната сума трябва да бъде по-висока от сегашните 4 000 евро на презаселено лице. Чрез увеличаване на размера на ЕБФ следва да се гарантира, че националните пакети не се намаляват до известна степен.
· Ще бъде създадено специално финансиране за подкрепа на техническата помощ и проектите за туининг.

8. СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ ВАРИАНТИТЕ
Тази глава обобщава предишните глави, като предоставя преглед на начините, по които двете варианти за преместване на лица, ползващи се с международна закрила и/или лица, търсещи убежище, трябва да бъдат преформулирани според правителствени служители, интервюирани по време на този проект, и чрез сравняване на двете варианти и тяхната осъществимост.

Сравнението се основава на двата варианта, преформулирани въз основа на изследването по такъв начин, че елементите, които ги правят по-осъществими, са включени. Това обаче означава, че държавите-членки не са имали възможност да коментират преформулираните варианти, тъй като техните мнения са обхващали само конкретни компоненти на всяка от двете възможности, а не пълна оценка на начина, по който следва да бъдат преразгледани вариантите. Поради това е важно да се подчертае, че начините, по които двете варианти са преформулирани в таблиците по-долу, за да станат по-осъществими, не са били одобрени като такива от държавите-членки.

Без да се взема предвид оценката на правната им приложимост, въз основа на възгледите на държавите-членки двете възможности биха могли да се реализират чрез включването на следните характеристики:

КОЙ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗАСЕЛЕН?
Вариант I
Подлежащи на международна закрила, т.е. както са определени в Женевската конвенция от 1951 г. и лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както е определено в Директива 2004/83 / ЕО на Съвета.
Вариант II
Подлежащи на международна закрила, т.е. както са определени в Женевската конвенция от 1951 г. и лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както е определено в Директива 2004/83 / ЕО на Съвета.
КАКВИ СА КРИТЕРИИТЕ?
Вариант I
Официалният законодателен текст на ЕС, предложен от Комисията, ще разпредели предварително определена квота за всяка държава-членка.⁷⁵
⁷⁵ Нямаше съгласие по различните критерии, които да се използват. Ето защо за този вариант не са определени конкретни критерии. Изчисленията в приложението показват въздействието от използване на четири различни критерия: БВП на глава от населението, гъстотата на населението, населението и броя на положителните решения, дадени на подлежащите на международна закрила през 2008 г.
Лицата, ползващи се с международна закрила, ще имат възможност да кандидатстват за презаселване в определена държава. Могат да се вземат предвид критерии като семейни връзки или медицинско състояние.
Това заявление за преместване следва да бъде подадено и оценено от EASO, но окончателното решение относно лицата, които ще бъдат преместени, ще бъде взето от държавата-членка.
Освен това държавите-членки могат да предложат предоставяне на техническа помощ или "проекти за побратимяване", които да подпомогнат обработването на молби за убежище или да предоставят съоръжения за приемане.
Вариант II
Въз основа на оценка, която ще бъде извършена от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), която ще информира общата необходимост от преместване в рамките на ЕС, ще се организира годишен ангажимент за залагане между държавите-членки.
Всяка страна на свой ред ще посочи колко бенефициенти на международна закрила са готови да приемат за преместване.
Лицата, ползващи международна закрила, имат възможност да кандидатстват за презаселване в определена държава. Могат да се вземат предвид критерии като семейни връзки или медицинско състояние. Това заявление следва да бъде подадено и оценено от EASO. Окончателното решение, на което ще бъдат разпределени бежанците, в коя държава ще бъде взето решение от държавите-членки, участващи в механизма за преместване, в рамките на залозите.
Освен това държавите-членки могат да предложат предоставяне на техническа помощ или "проекти за побратимяване", които да подпомогнат обработването на молби за убежище или да предоставят съоръжения за приемане.
Не е задължително този вариант да се нуждае от законодателна инициатива.
ФИНАНСИРАНЕ
Вариант I
Финансирането ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда ще бъде увеличен. Специално финансиране ще бъде предназначено за презаселване на лица подлежащи на или търсещи международна закрила/лица, търсещи убежище. Съфинансирането ще бъде увеличено до 90%. Ще бъдат финансирани проекти за техническа помощ и побратимяване.
Вариант II
Финансирането ще бъде осигурено чрез Европейския бежански фонд. Размерът на фонда ще бъде увеличен. Специално финансиране ще бъде предназначено за преместване на лица, подлежащи на или търсещи международна закрила/лица, търсещи убежище. Съфинансирането ще бъде увеличено до 90%. На всяка държава-членка ще бъде предоставена фиксирана сума за преместване на лице. Фиксираната сума ще бъде извадена от общия пакет на ЕБФ, преди да се отпусне останалата част от бюджета на националните пакети. Фиксираната сума трябва да бъде по-висока от сегашните 4000 евро на презаселено лице. Чрез увеличаване на размера на ЕБФ следва да се гарантира, че националните пакети не се намаляват до известна степен. Ще бъде създадено специално финансиране за подкрепа на проекти за техническа помощ и побратимяване.

Таблицата по-долу оценява осъществимостта на двата варианта в новата формулировка, включително оценката на правната приложимост. За всеки въпрос за оценка и където е възможно, беше идентифициран "по-възможният вариант".

До каква степен опцията отговаря на предизвикателството за неравномерно разпределение на тежестта?
Вариант I се отнася до предизвикателството на неравномерно натоварване, основано на числа в зависимост от капацитета. Ако бъде разработен правилно, той ще се справи и с предизвикателствата, свързани с липсата на общи процедури.
Вариант II се отнася до предизвикателството на неравномерно натоварване, основано на числа в зависимост от капацитета. Ако бъде разработен правилно, той ще се справи и с предизвикателствата, свързани с липсата на общи процедури.

До каква степен вариантът ще доведе до очакваните резултати?
Вариант I
Тъй като вариант 1 се отнася до презаселването, този вариант ще разгледа неравномерното бреме, свързано с броя бежанци и евентуално търсещите убежище, в сравнение с капацитета на държавите-членки. Този вариант обаче няма да доведе непременно до хармонизиране на политиките или подобряване на процедурите.
Вариант II
Тъй като вариант 2 предвижда само доброволно презаселване въз основа на система за инвестиции от държавите-членки, няма официални гаранции, че тази възможност ще доведе до необходимите резултати по отношение на разпределението на тежестта. Нито пък може да се гарантира, че този вариант ще доведе до хармонизиране на политиките или усъвършенстване на процедурите.

Политическа осъществимост
Каква е позицията на 26-те държави-членки?
Вариант I
Само две държави-членки биха подкрепили вариант 1, ако се даде възможност за избор. Политическата приложимост на квотната система се поставя под въпрос от осем държави-членки. Основната причина за безпокойството е, че държавите-членки няма да имат право да кажат дали участват или не в схема за преместване. Когато са помолени да избират между двете възможности, четири държави-членки избират вариант 1.
Вариант II
Шест държави-членки биха подкрепили вариант 2, ако се даде избор. Когато са помолени да избират между двата варианта, 17 държави-членки са избрали вариант 2. Основната причина е, че вариант 2 не изисква законодателство и че държавите-членки ще имат последната дума дали да се преместят или не
Пет държави-членки са против двата варианта, дори когато са помолени да изберат най-подходящия вариант.

Оценка на броя на лицата, които биха могли да бъдат обект на преместване
Вариант I
Броят на лицата, които ще бъдат обект на презаселване, се очаква да бъде по-голям в рамките на вариант 1. Въпреки това повечето държави-членки понастоящем не са в състояние да оценят действителните цифри. Тъй като повечето държави-членки считат, че политическата осъществимост се увеличава с ограничен брой, вариант 1 се счита за най-малко осъществим.
Вариант II
Броят на лицата, които биха подлежали на презаселване, се очаква да бъде по-малък при вариант 2. Въпреки това повечето държави-членки понастоящем не са в състояние да оценят действителните цифри. Тъй като повечето държави-членки считат, че политическата осъществимост нараства с ограничен брой, вариант 2 се разглежда като по-осъществим.

Вероятността потоците мигранти да се увеличават поради прилагането на вариант:
Вариант I
Познаването на конкретен брой хора, подлежащи на презаселване, може да увеличи потоците кандидатстващи за убежище. Нежеланието, когато трябва да бъде презаселено лице в която и да е държава-членка, може да направи обратното. Рискът от увеличаване на потока бежанци е по-малък, когато търсещите убежище не са презаселени.
Вариант II
Доброволността на механизма затруднява да се предвиди колко хора могат да бъдат презаселени. Това може да помогне за управлението на потоците бежанци. Рискът от увеличаване на потока бежанци е по-малък, когато търсещите убежище не са презаселени.

Правна изпълнимост
Предпроектна възможност съгласно новото правно основание в Договора
Вариант I
Правната приложимост на вариант 1 не може да бъде изключена. Само 2 държави-членки изразиха ясно, че считат, че правното основание за този вариант е под въпрос.
Вариант II
Никоя държава-членка не оспори пряко правната приложимост на вариант 2 и следователно изглежда оправдана при определени условия:
1) Наличие на извънредна ситуация
2) Внезапен приток от граждани на трети държави
3) Само временни мерки

Съчетаване на варианта с Дъблинската система
Вариант I
Правното основание не е достатъчно ясно, за да може да се направи оценка на възможността за съгласуване с Дъблинската система.
Вариант II
При определени обстоятелства Дъблинската система би могла да бъде съгласувана с механизъм за презаселване, включващ и търсещи убежище.

Ролята на EASO във всеки механизъм за презаселване
Вариант I
Регламентът EASO оставя място за тълкуване при мандата на EASO.
Вариант II
Регламентът EASO оставя място за тълкуване при мандата на EASO.

Финансова осъществимост
Оценка на общите разходи
Вариант I
Тъй като ясни общи разходи не можаха да бъдат установени, държавите-членки не успяха да изразят мнението си относно финансовата осъществимост на варианта. Финансирането чрез ЕБФ се счита за осъществимо в повечето държави-членки.
Вариант II
Тъй като ясни общи разходи не можаха да бъдат установени, държавите-членки не успяха да изразят мнението си относно финансовата осъществимост на варианта. Финансирането чрез ЕБФ се счита за осъществимо в повечето държави-членки. Не съществува консенсус между държавите-членки относно необходимостта от двойни стимули. Достъпността се увеличава, ако се гарантира, че националните пакети не намаляват до известна степен.

9. АЛТЕРНАТИВНИ НА ПРЕЗАСЕЛВАНЕТО
Няколко интервюирани направиха алтернативни или допълнителни предложения към варианти 1 и 2. Седем сценария могат да се разглеждат като алтернативи на схема за преместване в целия ЕС. Това са:
1. Статукво - специални схеми и т.н.
2. Хармонизация - създаване на обща европейска система за убежище
3. Техническа помощ
4. Финансова помощ
5. По-скоро преместване на двустранни или подгрупи, отколкото споразумение в рамките на ЕС
6. Съвместна обработка
7. Прехвърляне на статута на закрила и "отворен пазар"
Някои от тези потенциални алтернативи биха могли да се свържат заедно, за да формират допълнителни възможни маршрути. В някои случаи пълното проучване на тези алтернативи би изисквало друго пълно проучване - затова те са отбелязани като потенциални алтернативи на преместването, но не са напълно проучени тук.

1. Статукво - специални схеми и др.
Една алтернатива на разработването на система за преместване в целия ЕС би била просто да продължи с настоящата ситуация. При такъв сценарий може да има случайни ad hoc схеми, при които няколко, но не всички, държави-членки предлагат преместване и те и другите могат да предложат различни видове техническа помощ на държавите-членки, изправени пред особен натиск. Финансовата помощ може да бъде предоставена в рамките на ЕБФ на държавите-членки, които управляват специфични проблеми или преместват хора.

Едно от предимствата, които биха могли да се придържат към статуквото, е, че няма да има нужда от преговори за общоевропейска схема.

Неблагоприятните условия за предприемане на този курс биха включвали, че държавите-членки, които са подложени на натиск, не биха могли непременно да получат дългосрочна помощ или солидарност.

2. Хармонизация - създаване на обща европейска система за убежище
Пълната хармонизация на политиките в областта на убежището и бежанците за обща европейска система понякога се предлага като алтернатива на презаселването (сега) - или като предварително условие. Когато националната политика за убежище или администрацията и прилагането на тази политика не отговарят на стандартите на ЕС, предполага се, че тази държава-членка е до голяма степен отговорна за факта, че тя не може да се справи със ситуацията на приемане на бежанци и заселници, пред която е изправена. В този случай, презаселването на хора ще бъде оправдание за неадекватната система или операция. Като такова, презаселването ще бъде предложено като "морков", награда за създаване и цялостно функциониране и управление на обща европейска система за предоставяне на убежище. Това би било и израз на солидарност в ситуация, в която географията самостоятелно или като основен фактор, където политиката и изпълнението не са фактори, създава ситуация, свързана с убежище, за която не може да се очаква дадена държава-членка да се справи сама.

Настоявайки първо за хармонизиране, отново ще се избегне необходимостта от преговори по друга тема - или дори от друга страна на общата система за предоставяне на убежище. Както показва това изявление, хармонизирането може да премахне необходимостта от презаселване или точно да покаже, че е наистина необходимо. Възможно е обаче самата обща европейска система за убежище да има нужда от презаселванекато елемент, за да може тя да работи. Тогава има до известна степен въпрос кое е първото: пилето или яйцето - в тази "алтернатива".

Въпреки това, една държава-членка посочи, че макар техническата помощ да е била потенциално полезна, тя няма да облекчи дългосрочната тежест, поемана от първата страна домакин по отношение на финансовите, социалните и политическите разходи за приемане и интеграция, докато преместването би било. Друга държава-членка предложи техническа помощ да не направи нищо - само хармонизирането на законодателството би имало някакво въздействие.

3. Техническа помощ
За да се увеличи административният капацитет и сравнимостта на прилагането на политиката на ЕС в областта на убежището, техническата помощ може да се осъществи в по-голяма степен, отколкото в момента. Такова съдействие може да се състои например в обучения и учебни посещения или в персонала на заемодателите, като се въвеждат идеи как да се подобрят приемните съоръжения, вземането на решения и други елементи при прилагането на директивите за убежището.

Познаването на "най-добрите практики" и начините за справяне с проблемите на други биха могли да доведат както до оптимална система, така и до споделена основа за разбирателство за бъдещото разработване на обща политика в областта на убежището.

По този начин по-голямата техническа помощ би могла да допринесе за хармонизиране на политиките и за общото прилагане на директивите и регламентите. Въпреки това, техническата помощ също има своите граници: някои от тях не биха искали тя да "прелисти" в съвместна обработка, например.

4. Финансова помощ
Има ситуации, при които капацитетът за справяне с пристигането на убежище е ограничен от финансовите проблеми в държава-членка. Споделянето на финансовата тежест - предоставянето на финансова подкрепа на държава, която получава голям брой искове, за да може тази държава-членка да управлява по-добре приемането, обработката и връщането, отдавна се счита за алтернатива на преместването или физическото споделяне на тежестта (вж. .3 и приложение Е).

Финансовата помощ може да се осъществява чрез ЕБФ. Може би може да има и възможност за предоставяне на финансова помощ вместо преместване, поставено под модифициран вариант на вариант 2, изложен в настоящия доклад, така че в рамките на схемата за преместване на територията на ЕС някои държави-членки да се преместят, някои да предложат финансова помощ и някои от тях могат да направят и двете, заедно с подходящо финансиране от страна на ЕБФ за държавите-членки.

Едно предимство за включването на финансова помощ като алтернатива на преместването за някои държави-членки би било да има всички държави-членки със схема. Друго може да бъде, че за държавите-членки, в които преместването се смята за невъзможно, като се има предвид, че приносът към закрилата в други се счита за приемлива форма на солидарност в областта на общественото и политическото мнение, те биха могли да участват по начин, съответстващ на националното чувство.

Недостатък може да бъде, че държавите-членки избират само финансова помощ, която може да не разреши проблемите, причиняващи претоварване, особено ако не е свързана с други алтернативи като техническа помощ и / или (натиск за по-голяма) хармонизация.

5. По-скоро споразумение за преместване на двустранни или подгрупи, отколкото за общо споразумение в ЕС⁷⁶
Друга алтернатива на схемата за преместване на територията на ЕС може да бъде заинтересованите държави-членки да развиват двустранни партньорства, включително преместване, или, ако няколко държави-членки проявяват интерес, тогава те биха могли да следват пътя на разработването на подгрупа, напред, по който Европейският съюз като цяло все още не е готов, вследствие на минал опит както в миграцията (Шенген), така и в други области на европейската интеграция. Това се нарича "засилено сътрудничество". Тази мярка, която е включена в член 326 от Договора за функционирането на Европейския съюз, понастоящем се прилага в случай на трансгранични разводи, където 12 държави-членки са изразили интерес да вървят заедно, след като Комисията предложението бе блокирано в Съвета. Засиленото сътрудничество беше въведено с Договора от Амстердам, където беше наречено "по-тясно сътрудничество" и бе учредено с новото си име "засилено сътрудничество" в Договора от Ница. Договорът от Лисабон дава възможност на минимум девет държави-членки да си сътрудничат, като използват институционалната рамка на Съюза.
76 Един от респондентите спомена една подгрупа, за която трябва да отговаряте, като имате добри процедури. Когато се намира, трябва да бъде възможно преместването след пълен вариант 1.

Предимство при този маршрут ще бъде отново избягването на общоевропейските преговори по този въпрос, като същевременно позволи на държавите-членки, които се чувстват преместване, да бъдат полезен и може би необходим инструмент за демонстриране на партньорство и солидарност, за да продължат напред. Една подгрупа от държави, които се движат напред по преместването, също може да предостави модел (с положителни и отрицателни примери въз основа на опита) за бъдещи усилия в целия ЕС за създаване на схема.

Очевиден недостатък на този маршрут е, че потенциално, най-малкото в краткосрочен план, изглежда, че ще летят пред напредъка към хармонизирана обща европейска система за предоставяне на убежище.

6. Съвместна обработка
Съвместната обработка се предлага като алтернатива на преместването, но всъщност тя би включвала движение на физически лица, ангажирани активно от държавите-членки, дори ако това движение не е било преместено от държава-членка, в която е била обработена от властите там, друга държава-членка, която нямаше никаква роля в обработката. Съвместната обработка означава, че две (или повече) групи власти оценяват иск в държавата на пристигане или че две (или повече) държави-членки оценяват иск в съвместен център за обработка, намиращ се в (или потенциално извън) , но без да се изисква национално искане или процедура за убежище от държавата, в която се намира центърът.

Съвместното обработване е широкообхватна дискусия. Наскоро тя беше включена в плана за действие на Комисията за предоставяне на своите граждани на правосъдие, свобода и сигурност (2010-2014 г.) като обект на съобщение, което ще бъде публикувано през 2014 г., което ще направи оценка на възможностите и трудностите, както и правните и практическите последици от съвместното обработване на молбите за убежище в рамките на Съюза.⁷⁷ Като алтернатива на преместването, както е посочено в двете възможности по-горе, съвместната обработка би имала потенциални предимства по отношение на улесняването на признаването на статута и улесняването на Членка, която вече е видяла лицето като бенефициент на международна закрила в свои очи, а не с известна подозрителност, ако държавата-членка, която е обработила искането за убежище, погрешно по някакъв начин е погрешна или не е надеждна (напр. да се улесни преместването и т.н.).
77 Прессъобщение на Европейската комисия RAPID MEMO/10/139, 20.4.2010
http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/10/139&format=HTML&aged=0&language=en&guiLanguage=en.

Що се отнася до неблагоприятните условия като алтернатива на преместването, времето, необходимо за създаване на механизми и места за съвместно преработване, би могло да постави под въпрос ефективността пред лицето на настоящите и неотложни нужди да се прояви солидарност, дори ако тази мярка ще бъде използвана заедно с други алтернативни елементи, като техническа помощ и по-краткосрочни, двустранни или подгрупи програми за преместване.

7. Прехвърляне на статута на закрила и "отворен пазар"
Логиката на тази алтернатива е да се даде възможност на бежанците да изберат своето местонахождение, след първоначален период от време за квалификация като дългосрочно пребиваващ. Проучването за трансфера на статут на закрила⁷⁸ вече е изложило проблемите, свързани с тази тема, и работата е в ход.
78 http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/docs/transfer_protection_status_rev_160904.pdf

Комисията е насрочила за 2014 г. съобщение в съответствие с изискванията на Стокхолмската програма относно рамката за прехвърляне на закрилата на лицата, ползващи се с международна закрила и взаимно признаване на решенията за предоставяне на убежище.

Като позволи на бежанците и бенефициентите на субсидиарна закрила да прехвърлят статута си на закрила на държавата, в която решат да живеят като дългосрочно пребиваващи (с всички задължения, задължения и права), да се възползват от възможността да заживеят в държава, в която има връзки, или възможности за наемане на работа, например, ако се разшири мисленето за "свободен пазар", тогава хората, които се намират в държава-членка, където такива възможности са малко, биха се преместили самостоятелно. Теоретично това би могло да бъде по-евтина алтернатива за държавите-членки, отколкото да се вземат административни, транспортни и приемни разходи за преместване на бежанци и бенефициенти на субсидиарна закрила. Също така теоретично, защитените лица трябва да отидат на места, където да могат да се възползват максимално от живота, например да намалят разходите за здравеопазване.

Ако тези теории се окажат верни, държавите-членки могат да имат икономически предимства, както и предимства за подобряване на живота на защитените лица.

Независимо от това, такъв пазар за самосмяна няма непременно да бъде напълно управляем: макар че хората вероятно ще следват етнически, езикови, културни и семейни връзки, както и възможности за работа, жилище и образование, те може да не разполагат с пълна информация за ситуацията в тяхната "мечтана" дестинация и може да се наложат допълнителни услуги от някакъв вид и да възникнат нови политически и политически проблеми.

Три предложения бяха обвързани с Дъблинската система: две държави-членки предложиха спиране или спиране на трансферите в Дъблин, а една неправителствена организация предложи да се отмени изцяло Дъблин, което да позволи на търсещите убежище да кандидатстват в държавата-членка, в която искат да живеят.

10. ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Основната цел на това изследване е да предостави подробна информация за политически, правни, финансови и практически последици, включително потенциалните фактори за привличане на преселниците на лица, търсещи убежище, и лица, ползващи се с международна закрила. Освен това в проучването бяха разгледани и други налични възможности за по-добро подпомагане на солидарността между държавите-членки за управление на потоците от убежище.

Този доклад показа, че държавите-членки, международните организации, които оперират в ЕС и неправителствените организации в различни държави-членки, както и на равнище ЕС, обикновено споделят, че има неравномерно разпределение на тежестта по отношение на управлението на потоците бежанци. Въпреки това, доколкото има широко съгласие относно очевидно неравномерното разпределение на търсещите убежище и свързаните с него разходи, има разногласия относно причините за това, поради което съществуват различни възгледи за това как предизвикателствата, породени от това неравномерно разпределение най-добре да се борави.

Предполага се, че различни причини причиняват неравномерното разпределение:
· География
· Процедури, използвани за оценка на молбите за убежище
· Интеграционен потенциал
· Съществуващи общности от един и същи произход
· Дял на претенциите по отношение на капацитета на системата за убежище
Три от основните политически подхода към предизвикателството на неравномерното разпределение на търсещите убежище бяха предложени от респондентите в интервютата за това изследване:
· Презаселване
· Хармонизиране на политиките
· Техническа и финансова помощ
Извлечени са поуки от минали и настоящи пилотни проекти, които могат да се използват за обмисляне на бъдеща схема за преместване. Освен това интервютата, проведени за това проучване, разкриха няколко урока относно политическите, правни и правни последици, предвидени за всеки опит за разработване на схема на ЕС за преместване. Тези уроци взети заедно могат да бъдат обобщени, както следва:

1. ДФЕС съдържа два члена, а именно член 78 относно обща политика в областта на убежището и член 80 относно принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, които са от значение за създаването на механизъм за презаселване. Проблемът обаче е, че член 78, параграф 2, буква б) се отнася конкретно до обща система за временна закрила, докато член 78, параграф 3 се позовава на временни мерки в случай на извънредна ситуация, когато държава-членка се сблъска с внезапен приток от граждани на трети държави. Член 80 относно принципа на солидарност и справедливо разпределение на отговорностите, макар и с по-общ характер, който определя ръководните принципи на политиките на Съюза в областта на границите, убежището и имиграцията. Може да се твърди, че член 78, параграф 2, букви а) и б) и член 80 може да се използва като правно основание за създаване на механизъм за презаселване в съответствие с варианти 1 или 2. Може също да се твърди, че използването на член 78 3) като правно основание за механизъм за преместване като този, очертан в вариант 2, може да бъде осъществим поради своя ad hoc характер, въпреки че би изисквало ситуацията в съответните държави-членки да бъде оправдана като извънредна ситуация с внезапно високи входящи потоци и освен това периодът, през който се осъществяват мерките, е ограничен във времето (без това да пречи на преместването на засегнатите лица да бъдат постоянни). В този контекст за вариант 1, който изисква постоянен законодателен инструмент, използването на член 78, параграф 3 като правно основание е под въпрос поради постоянния характер на този вариант, въпреки че това в крайна сметка ще зависи от точното формулиране на правния инструмент.

2. В минали и настоящи схеми търсещите убежище по принцип не са презаселени. Макар че интервютата, проведени за това проучване, показват различни гледни точки относно това дали лицата, търсещи убежище, трябва да бъдат включени в презаселването (включително важната точка, че исканията за презаселване до голяма степен се основават на броя лица, търсещи убежище, а не на броя на лицата, които действително са получили закрила), беше установено, че схемата за презаселване би била по-политически осъществима, ако поне започна с бежанци и подлежащи на финансирана закрила, бяха изключени. Поради политически и правни последици, една от основанията за това заключение са усложненията от взаимното свързване на схемата за презаселване с Дъблинската система.

Предложение: търсещите убежище лица не следва да бъдат включени в нито една схема на ЕС за преместване, поне в първия случай, и докато не бъдат решени правните и политическите напрежения между потенциалното презаселване и съществуващата Дъблинска система.

3. Възгледите на държавите-членки относно осъществимостта на включването на непридружени малолетни и непълнолетни в механизъм за преместване варират. Въз основа на минал и настоящ опит в проектите за преместване може да се заключи, че държавите-членки не считат за проблематично преместването на непридружени непълнолетни лица. Интервютата, проведени по време на проучването обаче показват, че докато някои държави-членки са склонни да включат непридружените малолетни и непълнолетни в схема за преместване, други държави-членки го виждат като проблематични поради въпроси като липсата на законни настойници, на увеличаване на контрабандата на деца.

4. Независимо от това кой може да бъде преместен, много малко интервюирани, представляващи органите на държавите-членки, изглеждаха готови или са в състояние да представят оценка за броя на лицата, ползващи се с международна закрила и / или търсещите убежище, които биха могли да бъдат обект на преместване. Тези, които са готови да предложат редица, са всички държави-членки, които предвиждат "вносът" на преместени лица. Въпреки че имаше нежелание да се говори за реалните числа, мнозинството от държавите-членки предложиха да бъдат потенциални вносители на хора, ако имаше схема за презаселване.

5. Един от въпросите, които трябва да бъдат обхванати в това проучване, е този на потенциала за привличане на преместване и каквито и да е средства за смекчаването му. Малта не отчита никакви признаци на привличащи фактори в резултат на настоящите проекти и не изразява безпокойство, че това може да се случи в бъдеще, тъй като няма гаранция, че лице, пристигащо в Малта, ще бъде признато за лице, ползващо се с международна закрила, те ще се окажат успешни в молба за преместване. Франция, от друга страна, съобщи, че в страната са създадени нови мрежи за миграция и че това може да се дължи на преместване от въпросните държави. В интервютата няколко държави-членки предвиждаха фактор за привличане както за себе си, така и за ЕС като цяло, ако се въведе схема за презаселване. Една или две държави-членки отбелязаха, че привличането може да не се дължи на истински търсещи убежище, а на нелегални имигранти и на контрабандисти, планиращи да използват комбинацията "убежище и презаселване", за да накарат лицата в държавите-членки, в които предпочитат да живеят.

6. Идеята, че бежанците или бенефициерите на субсидиарна закрила трябва да кандидатстват за преместване, е тясно свързана с желанието за доброволност от страна на засегнатите лица. В интервюта за различни интерпретации на преместени лица се появи доброволно участие. Това води до заключението, че не се смята за възможно лицата да подадат заявление за преместване и определено не до определена държава-членка, въпреки че законно би било необходимо да се поиска съгласието за преместване на всички законно пребиваващи лица, търсещи убежище или подлежащи на международна закрила.

Предложение: Създаване на механизъм, който да гарантира, че търсещите убежище и лицата, ползващи се с международна закрила, се съгласяват с тяхното презаселване, но не непременно да разработват процедура за кандидатстване или дават възможност на хората да изберат държава-членка, в която ще бъдат презаселени. Да се гарантира, че кандидатите за презаселване получават пълна информация както за последиците от тяхното презасеелване, така и за държавата-членка, в която ще бъдат презаселени, преди да потърсят съгласието си да участват в процеса.

7. Опитът в текущия проект EUREMA предполага, че е необходима известна мярка за външна координация, когато става въпрос за няколко държави-членки. Това би означавало, че за всяка бъдеща широка схема на ЕС за преместване следва да се има предвид ролята на EASO. Въпреки това проведените интервюта за това проучване доведоха до заключението, че на EASO следва да се предостави координираща и поддържаща роля, но няма роля в процеса на вземане на решения. Вариант 2 предвижда обширна роля за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), включваща включването на службата при установяването на базата, на която следва да бъде взето решението на ЕС за преместване, и търсенето на съгласието на лицата да бъдат преместени и разпределени според капацитета на държавите- очертани в решението и основани на принципи на обективно разпределение. Въпреки това, в рамките на двата варианта е предвидена роля за EASO при разглеждането на молби от лица, ползващи се с международна закрила, за преместване в определена държава, въпреки че на държавите-членки все пак ще бъде разрешено да отхвърлят преместването на конкретно лице при определени обстоятелства. Регламентът на EASO позволява широко тълкуване дали тази роля е в рамките на мандата на EASO.

Предложение: Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да поеме ролята на координираща "клирингова къща" за преместване - административно управление на процеса, но не взема решения по конкретни случаи.

8. По принцип респондентите са предполагали, че ако съществува схема на ЕС за преместване, тя трябва да бъде съчетана с хармонизиране на политиките и/или техническа и финансова помощ. Имаше и предложения, че достатъчно ниво на хармонизация и прилагане на хармонизираната или общата политика, заедно с подходяща техническа и при необходимост финансова помощ, може да доведе до намалена необходимост от преместване. В такъв сценарий беше предложено причините за неравномерното разпределение да станат по-очевидни и поради това готовността за действие може да се увеличи. Интервютата за това проучване показват, че има широка подкрепа за хармонизиране на политиката и/или техническа помощ независимо дали е предпоставка за преместване, алтернатива на преместването или заедно с преместването. Интервютата посочиха и необходимостта от финансиране, насочено към проекти за техническа помощ и туининг.

Предложение: Както техническата помощ, така и хармонизирането на политиката могат да бъдат записани в схемата за преместване като quid pro quos или, в случай на техническа помощ и всякакви туининг проекти, като елементи, които заместват определени нива на преместване.

9. Въпреки че държавите-членки посочиха необходимостта от финансова подкрепа за механизъм на ЕС за преместване, формата на тази финансова подкрепа не изглежда решаващ въпрос за установяване на цялостната приложимост на схемата за преместване. Финансирането на преместването чрез Европейския бежански фонд все пак се счита за осъществимо от повечето държави-членки. Интервютата обаче показват, че механизмът на двойните стимули, който вече се използва за презаселване в рамките на сегашния ЕБФ, кара няколко държави-членки да внимават за потенциалното въздействие от намаляването на националния пакет за други дейности, финансирани от ЕБФ. Освен това трябва да се внимава финансовите печалби или загуби да бъдат твърде значителни за държавите-членки, които или участват в, или остават извън, схема за преместване.

Предложения: Двойните стимули трябва да се избягват или, ако се използват, да се лекуват внимателно. Ако те са наети, трябва да има гарантиран минимален национален пакет в рамките на ЕБФ за всички държави-членки, които решат да не участват в преместването.

10. В интервютата изглежда имаше съгласие, че в случай, че е разпределена фиксирана сума на преместено лице, това трябва да бъде по-високо от сегашните 4 000 евро, които се отпускат за конкретни групи презаселени бежанци. Докато € 4000 се разглеждат като стимул за сортиране, всъщност тя покрива само малка част от разходите, направени при презаселването на дадено лице. Не бе постигнато обаче съгласие относно приемливо ниво на финансиране на преместено лице, отчасти защото направените разходи се различават в отделните държави-членки.

Предложение: Фиксираната сума на презаселено лице трябва да бъде по-висока от сегашните 4 000 евро на презаселено лице (конкретни групи) и следва да бъде специфична за държавата-членка, като се вземат предвид различните разходи, свързани с презаселването на дадено лице.

11. Пилотният проект за 2009 г. показа трудностите при използването на критерии за "интеграционен потенциал" за оценка и подбор на хората, които ще бъдат преместени. Кандидатите често нямаха уменията, които бяха търсени, или ако се появиха, тези умения се оказаха недостатъчни за стандартите, очаквани в националните сектори на заетостта. Кандидатите също често не говорят търсените езици и нямат роднини, които вече живеят в страната, в която ще бъдат преместени, до голяма степен защото идват от различни страни на произход, отколкото предишните мигранти, пристигащи в тази страна. Интервютата обаче показаха, че известно внимание към връзките със съществуващите етнически общности би могло да бъде полезно в по-широка схема, включваща всички държави-членки, за да се улесни интеграцията. Независимо от това, трябва да се избягва "събирането на череши" по отношение на критериите, основани на умения.

Предложения: Ако съвкупността от потенциални кандидати за преместване е достатъчно голяма, определени критерии като езикови или етнически групи могат да се прилагат, за да се реши коя държава-членка трябва да премести някои хора. Личните характеристики като умения обаче не трябва да се използват при подбора на лица за преместване, тъй като те са лоши предиктори на интеграцията и понякога могат да доведат до разочарование и от двете страни. Основният критерий, а често и единственият критерий, трябва да бъде нуждата от защита или обективни критерии, като например датата на пристигане.

12. Липсата на възможности за прехвърляне на закрила между държавите-членки се разглеждаше като най-голямото национално правно предизвикателство. Едно възможно ефективно решение би било въвеждането на пълна хармонизация между системите за предоставяне на убежище в Европа или приемането на някакъв вид механизъм за трансфер на закрила в рамките на ЕС. Мащабът на проблема и възможните алтернативни решения обаче се различават в зависимост от целевата група. По отношение на лицата, търсещи убежище, съществуват възможности за съвместна обработка на молби за убежище или / и получаващата държава-членка, която разглежда молбите за убежище на територията на прехвърлящата държава-членка. Това обаче би довело до това търсещите убежище да останат в несигурно положение по време на прехвърлянето и проверката на техните претенции би била допълнително усложнена и забавена. Що се отнася до бенефициерите на международна закрила, ситуацията би била различна, въпреки че все още е проблематична. Едно възможно решение би било да се включат само бежанци, на които е предоставена закрила съгласно правилата на Женевската конвенция, които по принцип се прилагат по еднакъв начин от всички държави-членки. Въпреки трудностите, посочени от държавите-членки, по-голямата част от тях заявиха, че ако бъде взето политическо решение за стартиране на схема на ЕС за преместване, те ще могат да намерят решение, за да получат бежанци, на които е предоставена закрила от друга държава-членка.

Предложения: Като първа стъпка към пълна хармонизация би могло да бъде полезно да се създаде механизъм за потвърждаване на статута на закрила в държавата „вносител“, по-специално за осигуряване на доверие и за избягване на риска от бърза и неподходяща обработка на случаите, преместване.

13. Започнаха минали и настоящи схеми като знак на солидарност и политическа подкрепа. Както Холандия, така и Франция започнаха преселвания от Малта по време или непосредствено след тяхното председателство в Съвета и в двата случая тези държави-членки активно насърчиха солидарността на ЕС по време на тяхното председателство, преговорите по Хагската програма за Нидерландия и Пакт за имиграцията в случая с Франция. В интервютата, проведени за това проучване, се появиха известни съмнения относно желанието на по-широката европейска общественост да преразгледа преместването на (повече) бежанци на техните територии като легитимен акт на солидарност с други държави-членки на ЕС. Тъй като такова обществено мнение за презаселване (и по-специално за „внасяне“ на бежанци) беше изтъкнато като важен фактор за осъществимостта на евентуално предложение за схема за презаселване, както и общественото мнение за солидарност по въпроса за убежището.

Предложение: Схемата за презаселване трябва да започне с малък брой, като позволява мярка за солидарност, като постепенно въвежда общественото мнение в понятието за изразяване на подкрепа за съседните държави-членки.

14. Въз основа на горните наблюдения мнозинството от държавите-членки би подкрепило най-малкото първоначално вариант 2. Въпреки това, при преценката на възможността за използване на всеки вариант с повече подробности, бяха препоръчани следните изменения. За вариант 1 търсещите убежище не трябва да бъдат включени; на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да се даде координираща, а не вземаща решения; и може да се наложи да бъдат включени допълнителни критерии извън БВП и гъстотата. Финансирането следва да бъде на разположение за проекти за техническа помощ и побратимяване също в вариант 1. За вариант 2 търсещите убежище не трябва да бъдат включени; на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да се даде координираща, а не вземаща решения; а държавите-членки не следва да могат да определят характеристиките на хората, които преместват извън необходимостта от международна закрила, или трябва да бъдат задължени да вземат балансирана група, споделена между онези, които смятат за по-желателни, и онези лица, чиито нужди и уязвимости може да е най-голямото.

15. Няколко интервюирани направиха алтернативни или допълнителни предложения към варианти 1 и 2. Седем сценария бяха разгледани като алтернативи на схема за презаселване в целия ЕС. Те включват: статукво - специални схеми; хармонизиране (т.е. създаване на обща европейска система за убежище); техническа помощ; финансова помощ; двустранно или подгрупово презаселване, отколкото споразумение в рамките на ЕС; съвместно обработване на молби за убежище; и прехвърляне на статут на защита и „отворен пазар“. Докато някои от тези потенциални алтернативи биха могли действително да се свържат помежду си, за да образуват допълнителни възможни маршрути, пълното проучване на тези алтернативи би изисквало отделно проучване и следователно са сигнализирани само в този доклад.

ПЛАН МАКСИМУМ
ЗА ПРЕЗАСЕЛВАНЕ НА МИГРАНТИ У НАС И В ЕС
Таблица 12:
Разпределение на плътността при праг 1000
Капацитет на презаселването, изчислен при праг на плътност 1000
Т.е. България да набъбне със 104 милионна „бежанци“,
а Европийският съюз - с близо 4 милиарда „бежанци“:

ПЛАН МИНИМУМ
ЗА ПРЕЗАСЕЛВАНЕ НА МИГРАНТИ У НАС И В ЕС
Таблица 9:
Разпределение на плътността при праг 200
Капацитет на презаселването, изчислен при праг на плътност 200
Т.е. България да набъбне с 14 милионна „бежанци“,
а Европийският съюз - с 406 милиона „бежанци“:

СПАСЕНИЕТО

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ А: СПИСЪК НА ИНТЕРВЮТА
ЗАБЕЛЕЖКА: Ние тук даваме само имената и организациите на българските представители (целият списък на интервюираните от всички европейски страни може да видите в английския оригинал на документа, стр. 83, произнесли се по ПРЕЗАСЕЛВАНЕТО на мигранти у нас и въобще в Европа:

България:
Петя Караянева - UNHCR
Анна Андреева - Държавна агенция за бежанците
Даниела Георгиева - Държавна агенция за бежанците
Ваня Касовска - Държавна агенция за бежанците
Ясно е, че за да имат привилегиите от своята служба, т.е. да има ФАЙДА от тях, тия персони са се изказали в защита на тоя ГЕНОЦИТЕН документ. Те затова са и назначени да се занимават с т.нар. бежанци, които не са никакви бежанци, а платени от мафията на САЩ и Израел нашественици.

РЕЗЕРВЕН ЛИНК НА АНГЛИЙСКИ
ако оригиналният бъде унищожен (укрит или "остарял")

ПРИЛОЖЕНИЕ Б: ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ПРПОРЪКИ
Barbou Des Places, Сеголен и Дефъс, Бруно (2003): Сътрудничество в сянката на регулаторното състезание: Законодателството в областта на убежището в Европа; Международен преглед на правото и икономиката, том. 23, No. 4 (Dec. 20003): 345-364; Elsevier.
Бърнстейн, Джеси и Окело, Мойсес Крисп (2007): Да бъдем или да не бъдем: градски бежанци в Кампала; Refuge, Vol. 24, № 1.

Betts, Alexander (2003): Теория на публичните стоки и осигуряването на закрила на бежанците: Ролята на модела на съвместен продукт в теорията за споделяне на тежестта; Journal of Refugees Studies, Vol. 16, No. 3 2003; Oxford University Press.

Betts, Александър и Durieux, Jean-François (2007): Конвенция плюс като упражняване на нормално задаване; Journal of Refugee Studies, том. 20, No. 3 2007; Oxford University Press.

Boswell, Christina (2003a): споделяне на натоварването в Европейския съюз: уроци от опита на Германия и Обединеното кралство; Journal of Refugee Studies, том. 16, No. 3 2003; Oxford University Press.

Босуел, Кристина (2003b): споделяне на натоварването в новата ера на имиграцията; Източник на данни за миграцията, 1.11.2001 г .; Институт за политиката по миграция.

Byrne, Rosemary (2003): "Хармонизиране и преразпределение на тежестта в двата Европа"; Journal of Refugee Studies, том. 16, No. 3 2003; Oxford University Press.

(ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на компетентната държава-членка за разглеждане на молба за убежище, подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222 от 5 септември 2003 г., стр. 1).

Комисия на Европейските общности (2009 г.), Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета "Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите" Брюксел, 10.6.2009 COM (2009) 262 окончателен, стр. 28.

Комисия на Европейските общности (2005 г.), Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за създаване на рамкова програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" за периода 2007-2013 г. Брюксел, 6.4.2005 г., COM (2005) 123 окончателен.

Комисията на Европейските общности (1994 г.), Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно политиките в областта на имиграцията и убежището, COM (94) 23 окончателен Брюксел, 23 февруари 1994 г.

Комисия на Европейските общности (2009b) Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно създаването на съвместна програма на ЕС за презаселване COM (2009) 456 окончателен, SEC (2009) 1127, SEC (2009) 1128, Брюксел, 2.9 .2009 COM (2009) 447 окончателен.

Комисия на Европейските общности (2010 г.) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Осигуряване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа. План за действие за изпълнение на Стокхолмската програма. COM (2010) 171 окончателен, 20.4.2010 г.

(2009) Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007 / ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от общата програма "Солидарност и солидарност" Управление на миграционните потоци "и за отмяна на Решение 2004/904/ЕО на Съвета, COM (2009) 447 окончателен, SEC (2009) 127, SEC (2009) 1128, COM (2009) 456 окончателен 2009/0127 (COD) Брюксел, 2.9. 2009

Предложение за съвместно действие относно солидарността при допускането и пребиваването на бенефициерите на временна закрила на разселени лица (98 / C 268/14) (текст от значение за ЕИП) COM (1998) 372 окончателен - 98/0222 (CNS).

Комисия на Европейските общности (2009) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, SEC (2009) 153, SEC (2009) 154, Брюксел, 18.2.2009 г., COM (2009) 66 окончателен 2009/0027 (COD)

(1997) Предложение на Съвета за съвместно действие, основано на член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз относно временната закрила на разселените лица COM (97) 93 окончателен, 97 / 0081 9CNS) Брюксел, 5 март 1997 г.

Комисия на Европейските общности (2007a) Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно оценката на дъблинската система SEC (2007) 742, Брюксел, 6.6.2007 COM (2007) 299 окончателен (CNS).

Конвенция относно статута на бежанците 189 UNTS 137 (1951 г.).

Съвет на министрите на Европейския съюз (1995 г.), Резолюция 95 / C 262/01 на Съвета от 25 септември 1995 г. относно разпределянето на тежестта във връзка с временното приемане и пребиваване на разселени лица.

Съвет на министрите на Европейския съюз (1996 г.), Решение 96/198 / JAI на Съвета от 4 март 1996 г. относно процедура за предупреждение и спешни случаи за разпределяне на тежестта във връзка с временното приемане и пребиваване на разселени лица.

Съвет на министрите на Европейския съюз (1999 г.), Заключения на Съвета Европейски съвет в Тампере 15 и 16 октомври 1999 г. Заключения на председателството,
http://www.europarl.europa.eu/summits/tam_en.htm#a

(2001 г.), Директива 2001/55 / ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масов приток на разселени лица и мерки за насърчаване на балансираност на усилията между държавите-членки при приемането на такива лица и носенето на последствията от тях.

(2003), Директива 2003/9 / ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (ОВ L 31, 6 февруари 2003 г., стр. 18).

(2004), Директива 2004/83 / ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, и съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304 от 30 септември 2004 г., стр. 12).

(2005) Директива 2005/85 / ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минималните стандарти за процедурите в държавите-членки за предоставяне и отнемане на статут на бежанец (ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13).

(ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в една от държавите-членки от трета държава (ОВ L 50 от 25 февруари 2003 г., стр. 1).

Съвет на министрите на Европейския съюз (20100029, Проект за изложението на мотивите на Съвета: Позиция на първо четене, прието от Съвета на 25 и 26 февруари 2010 г. с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, Проект за изложение на мотивите на Съвета Брюксел, 19 февруари 2010 Междуинституционален пакет: 2009/0027 (COD) 16626/09 ADD 1 REV 2 http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/09/st16/st16626-ad01re02.en09.pdf, стр.4

Съвет на министрите на Европейския съюз (2008 г.), Европейски пакт за имиграцията и убежището, Брюксел, 24.9.2008, 13440/08, стр. 12.

Съвет на Европейските общности (1995 г.): Резолюция относно минималните гаранции за процедурите за убежище от 20 юни 1995 г., ОВ 1996 г., C 274/13.

Съвет на Европейския съюз, документ на Съвета 17024/09: Стокхолмската програма - отворена и сигурна Европа, която служи и защитава гражданите. 2.12.2009.
Czaika, Mathias (2009): Сътрудничество в областта на убежището между асиметричните страни; Политика на Европейския съюз, том. 10 (1): 89-113; Sage публикации.

Дийн, Мерил и Нагашима, Мики (2007): Споделяне на тежестта: Ролята на правителството и неправителствените организации за защита и осигуряване на търсещите убежище и бежанците в Япония; Journal of Refugees Studies, Vol. 20, No. 3 2007; Oxford University Press.

Решение № 573/2007 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода 2008-2013 г. като част от общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" и за отмяна на Решение 2004 / 904 / ЕО (ОВ L 144, 6 юни 2007 г., стр. 1).

Durieux, Jean-François (2005): Ролята на международното право: Конвенция плюс; Изследване на бежанци тримесечно, том. 24, брой 4; ВКБООН.
Заседание на Европейския съвет в Лаакен 14 и 15 декември 2001 г., Заключения на председателството,
http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/68827.pdf

Заседание на Европейския съвет в Солун 19 и 20 юни 2003 г. Заключения на Председателството
http://www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/ec/68827.pdf

Заседание на Европейския съвет в Брюксел 4/5 ноември 2004 г. Заключения на председателството, Програма от Хага (Приложение) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/14292-r1.en04.pdf

Europa.eu Обобщения на законодателството, споделяне на тежестта (1996)
http://europa.eu/legislation_summaries/other/l33061_en.htm

Междуправителствена конференция на Европейския парламент, брифинг № 39 (22 август 1996 г.) ПОЛИТИКА ЗА УБЕЖИЩЕ И ИМИГРАЦИЯ http://www.europarl.europa.eu/igc1996/fiches/fiche39_en.htm

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 май 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от трета държава - национално или лице без гражданство (преработка).

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2009 г. относно бъдещето на общата европейска система за убежище (2008/2305 (INI).

Feijen, Liv (2009): Предизвикателствата пред осигуряването на защита на непридружени и разделени деца в композитни потоци в Европа; Изследване на бежанци тримесечно, том. 27, No. 4; ВКБООН.

Fonteyne, J.-P. L. (1983): Споделяне на тежестта: анализ на природата и функцията на международната солидарност в случаи на масов приток на бежанци; Австралийската година на международното право, том. 8: 163, 1978-1980; HeinOnline.

Бъдеща група, бъдещите вноски на ЕС в областта на убежището от Швеция и Чешката република http://www.statewatch.org/news/2008/jul/eu-futures-apr-asylum-2008.pdf, стр.4.

Garlick, Madeline (2006): Дискусиите на ЕС за извънтериториалната обработка: решение или гадаене? Международен дневник на бежанското право; Oxford University Press.

Гросър, Томас (2000): Интеграцията на депортираните в обществото на Федерална република Германия; Журнал на комунистическите изследвания и преходната политика, Vol. 22, No. 4, Dec. 2000; Routledge.

Guin, Muriel (2001): Връзката между общността и временната закрила на основата на стабилността; Marinho, Clotilde (ed.) Убежище, имиграция и Шенген след Амстердам: Първа оценка; Европейски институт по публична администрация, стр. 9-20.

Hatton, Timothy J. (2004): Търсене на убежище в Европа; Икономическа политика, април 2004 г., стр. 5-62.

Hynes, Patricia (2009): Съвременно задължително диспергиране и липса на пространство за възстановяване на доверието; Journal of Refugees Studies, Vol. 22, No. 1; Oxford University Press.

Джонстън, Ванеса, Васи, Кейти и Маркович, Милица (2009 г.): Социални политики и преселване на бежанци: иракчани в Австралия; Критична социална политика 2009, 29, 191; Sage публикации.

Kneebone, Сюзън, МакДоуъл, Кристофър и Морел, Гарет (2006): Средиземно решение? Шансове за успех; Международен дневник на бежанското право; Oxford University Press.

Lassen, Nina M., Joanne van Selm, Jeroen Doomernik et al (2004): Изследване "Прехвърляне на статута на закрила в ЕС на фона на общата европейска система за предоставяне на убежище и целта за единен статут, валиден в целия Съюз" , за лицата, получили убежище; Окончателен доклад №. DG.JAI / A2 / 2003/001 25 юни 2004 г. http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/docs/transfer_protection_status_rev_160904.pdf.

Лутерк, Дерек (2009 г.): Малък окръг на границата: Малта и предизвикателството на нередовната имиграция; Средиземноморски тримесечие 20: 1; Средиземноморски работи Inc.

Milner, James (2000): Споделяне на тежестта на сигурността: към сближаването на закрилата на бежанците и държавната сигурност; Център за изследване на бежанците, Работен документ № 4, май 2000 г .; Оксфордския университет.

Neumayer, Eric (2004): Избор на дестинация за убежище. Какво прави някои европейски държави по-привлекателни от другите? Политики на Европейския съюз, том. 5 (2): 155 - 180; Лондон: публикации на Sage.

Noll, Gregor (2000), Договаряне на убежище: acquis на ЕС, външна териториална закрила и Общия пазар за отклонение, Dordrecht: Martinus Nijhoff.

Noll, Грегор (2003): Рискови игри? Теоретичен подход към споделянето на бреме в областта на убежището; Journal of Refugee Studies, том. 16; 3 2003; Oxford University Press.

Perluss and Hartman (1986), "Временно убежище: възникване на обичайна норма", Virginia Journal of International Law Spring 1986.

Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. ОВ L132, 29.5.2010 г.

Schuck, Peter H. (1997): Участие в бежанско натоварване: Скромно предложение; Yale вестник на международното право, Vol. 22: 243,1997; HeinOnline.

Shimizu, Hirufumi и Sandler, Todd (2002): Поддържане на мира и споделяне на тежестта, 1994-2000; Journal of Peace Research, Vol. 39, No. 6 (ноември 2002): 651-668; Sage Publishing Ltd.

Suhrke, Astri (1998): споделяне на натоварването по време на извънредни ситуации с бежанците: логиката на колективните и национални действия; Journal of Refugee Studies, том. 11, No. 4, 1998; Oxford University Press.

Thielemann, Eiko R. (2003a): Между интереси и норми: Обясняване на споделянето на тежестта в Европейския съюз; Journal of Refugee Studies, том. 16, № 3. Oxford University Press.

Thielemann, Eiko R. (2003b): Има ли значение политиката? За правителствените опити за контрол на нежеланата миграция, IIIS дискусионен документ № 9, ноември 2003.

Thielemann, Eiko R. (2005): Символична политика или ефективно споделяне на тежестта? Преразпределение, допълнителни плащания и Европейския бежански фонд; JCMS 2005, Vol. 43, No. 4: 807-24; Blackwell Publishing Ltd.

Thielemann, Eiko R. (2006): Към обща политика на ЕС в областта на убежището: Политическата икономия на споделянето на бежанците; Документ, изготвен за конференцията "Имиграционна политика след 9 септември: американските и европейските перспективи", Университета на Тексас, Остин, 2-3 март 2006 г.

Thielemann, Eiko R. и Dewan, Torun (2004): Защо държавите не се влошават: защита на бежанците и имплицитно споделяне на тежестта; Документ, изготвен за представяне на Съвместната сесия на семинарите на ECPR, Упсала, Швеция, 14-18 април 2004 г.

Thielemann, Eiko R. и Dewan, Torun (2006): Митът за свободното ездаване: защита на бежанците и имплицитно споделяне на тежестта; Западноевропейска политика, 29: 2, 351-369; Routledge.

Uçarer, Emek M. (2006): Бърд-Шъркинг, презаселването според Бърдън и споделянето на натоварването в възникващия европейски режим за убежище; International Politics 2006, 43: 219-240; Palgrave MacMillan Ltd.

ВКБООН, Люберс стартира форум по инициативата "Конвенция плюс"
http://www.unhcr.org/3efc7e7b2.html

Обединено кралство (2003 г.) "Нова визия за бежанците", 7 март 2003 г.
http://www.proasyl.de/texte/europe/union/2003/UK_NewVision.pdf

Ван Селм-Торбърн, Джоан (1998), Защита на бежанците в Европа: уроци от югославската криза в Хага: Мартин Нижхоф.

Ван Селм, Джоан (изд.) (2000 г.), Бежанците в Косово в Лондон: Континуум.

(2003), проучване за осъществимостта на установяването на схеми за презаселване в държавите-членки на ЕС или на равнище ЕС, на фона на общата европейска система за убежище и целта на обща Процедура за убежище;
http://ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/asylum/studies/docs/resettlement-study-full_2003_en.pdf.

Vink, Maarten and Meijerink, Frits (2003): Приложения и признания за убежище в държавите-членки на ЕС 1982-2001: Количествен анализ; Journal of Refugee Studies, том. 16, No. 3 2003; Oxford University Press.

Wren, Karen (2007): Подпомагане на търсещите убежище и бежанците в Глазгоу: Ролята на многомитните мрежи; Journal of Refugee Studies, том. 20, No. 3; Oxford University Press.

Zieck, Marjoleine (2009): обречени да се провалят от самото начало? Конгресната инициатива на ВКБООН беше преразгледана; Международен дневник на бежанското право, 17 август 2009 г .; Oxford University Press.

ВНИМАНИЕ!
От тук нататък има още толкова ТАЛАШ, който е изразходвал ТОНОВЕ ИЗЛИШЕН умствен труд, ТОНОВЕ мастило, ТОНОВЕ хартия, ТОНОВЕ работно време на разни писарушки, ТОНОВЕ празни приказки по дебати, т.е. ТОНОВЕ средства на европейските трудещи се и пр. Ако имате ИЗЛИШНО ВРЕМЕ, може да видите тия подробности в ОРИГИНАЛА НА АНГЛИЙСКИ от стр. 83 нататък.

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА
CEAS Обща европейска система за убежище
CESEDA френски кодекс за влизане и пребиваване на чужденци и убежище
Конференция на КССЕ за сигурността и сътрудничеството в Европа
EASO Европейска служба за подкрепа в областта на убежището
ЕО Европейска общност
Европейски съвет ECRE за бежанци и изгнаници
Европейски парламент
ЕФБ Европейски фонд за бежанци
ЕС Европейски съюз
EUREMA ЕС преместване от Малта
Евростат Статистическото бюро на Европейския съюз
БВП Брутен национален продукт
Програма за хуманитарна евакуация на HEP
Междуправителствена конференция на МПК
Международна организация по миграция на МОМ
НПО Неправителствена организация
Френската служба за защита на бежанците и лицата без гражданство на OFPRA
Организация на ОССЕ за сигурност и сътрудничество в Европа
UN на ООН
Върховния комисариат на ООН за бежанците на ВКБООН

СЪКРАЩЕНИЯ НА ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ
AT Австрия
BE Белгия
BG България
CY Кипър
CZ Чешка република
DE Германия
DK Дания
ЕЕ Естония
EL Гърция
ES Испания
FI Финландия
FR Франция
HU Унгария
Ирландия
IT Италия
LT Литва
LU Люксембург
LV Латвия
MT Малта
NL Нидерландия
PL Полша
PT Португалия
RO Румъния
SE Швеция
SI Словения
SK Словашка република
UK Великобритания

Кликни картинката и изтегли оригинала на английски:

No Comment

Инж. Иван Дунчев13 ноември, 2018 at 21:23

Малка видима част от чудовищния перфиден прецизен юдео–ционистки план на заговорниците срещу бялата християнска общност в Европа и по света, крайна висша неотменна цел и задача на който е тоталното физическо затриване и ликвидиране на Българския етнос!

За това глобално злодейско престъпление в крайна фаза на изпълнението му ви просвещаваме в блога ни http://bezistena.blog.bg с 1180 монографични документални статии, за да ви покажем Българските Богове, Които са единственият шанс за индивидуалното и колективното ни етносно спасение от душманите ни, които са безотклонни в намеренията и плановете си.
Отговор

БЪЛГАРИЯ – 100 МИЛИОННА ДО 1-2 ГОДИНИ