ГЛАДУВАНЕ за ЛЕЧЕНИЕ и ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

ФЕНОМЕНЪТ „ГЛАДУВАНЕ“

Принудителното гладуване се различава0
от доброволното лечебно гладуване така,0
както ножът на бандита0
се различава от скалпела на хирурга.0
(Проф. Юрий Сергеевич Николаев)0

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР 1 / ПРЕДГОВОР 2 / ВЪВЕДЕНИЕ
           Част 1. Теория на гладуването
Глава 1. Гладът в природата
Глава 2. Гладът в човешката история
               Исус Христос
Глава 3. Понятието „Гладуване“
Глава 4. Процеси в организма по време на гладуване
Глава 5. Видове гладуване – характерни особености
Глава 6. Особености според био-ритми, физика, възраст
           Част 2. Практика на гладуването
Глава 1. Противопоказания
Глава 2. Предварителна подготовка преди гладуване
Глава 3. Правилно 24-, 36- и 42-часово гладуване
Глава 4. Захранване след 24-,36- и 42-часово гладуване
Глава 5. Правилно 3-, 7- и 10-дневно гладуване
Глава 6. Захранване след 7- и 10-дневното гладуване
Глава 7. Правилно 20- и 30-дневно гладуване
Глава 8. Програма за хранене за добро храносмилане
Глава 9. Възможни грешки на гладуващия
Глава 10. Успешно провеждане на гладуването
Глава 11. Опитът на автора в гладуването
          Част 3. Гладуване при различни заболявания
Въведение
Кои болести се борят с гладуване?
Артрит, ревматизъм, подагра / Астма / Бременност / Безплодие / Болест на Бехтерев / Варикозно разширени вени / Венерически болести / Гонорея / Сифилис / Възрастови граници за гладуване / Хипертония и хипотония / Очни болести / Хормонални нарушения при жените / Жълтеница / Стомашно-чревни / Язва / Колит / Жлъчнокаменни и бъбречнокаменни болести / Заболявания на жлезите с вътрешна секреция / Заболявания на кръвта / Заболявания на дихателните органи / Хронични възпаления на ностните кухини / Полипи в носа / Кожни болести / Екзема и псориазис / Наркомания, алкохолизъм / Нефрит / Тумори – добро- и зло-качествени / Тумор с метастази в стомаха / Рак на шийката на матката / Тумор на гърдата / Сакрома на белите дробовe / Затлъстяване / Острият период на заболяването / Панкреатит / Пневмония / Полиартрит (инфекциозен, неспецифичен, деформиращ) / Полиомиелит / Простатит / Простуда / Психически заболявания / Разпръсната склероза / Захарен диабет / Сърдечни заболявания / Коронарна недостатъчност и пороци на сърцето / Увеличаване на теглото чрез гладуване / Ушни болести / Хронични болести / Епилепсия
Заключение
Приложения
Антистресовият препарат на С. А. Аракелян
Шанкх Пракшалана („Жестът на раковината“)a01

 

(горе)
ПРЕДГОВОР 1

Скъпи читатели,
Пред Вас е най-ценната и изчерпателна книга, съдържаща обстойна теория и практика по гладолечение. Особено ценна е практиката, при която авторът описва подробно различни фази на гладуване, базира се на световния опит и на резултати от собствена практика, подкрепени с многобройни писма на читатели.

Лечебното гладуване е мощно средство за лечение, но то може да има опасни последствия, ако се извършва под ръководство на лечители, които сами си приписват правото да лекуват, без да притежават законно право, подкрепено с диплома или лична практика.

Обръщам специално внимание, че лечебното гладуване трябва да се провежда под ръководство и непрекъснато наблюдение на дипломиран лекар (такива лекари няма, официалните власти отдавна са ги анатемосали и оплюли. Т.е. този „съвет“ означава да си угаснете тихичко и без да роптаете. Напротив - изучавайте, ако имате ум, законите на човешкото тяло и природата от такива източници като тоя тук и вие никога няма да идете при лекар или аптека... - бел.ред), който да определи необходимостта от такова лечение, неговата продължителност и програма. Това е особено важно при наличие на повишена захар в кръвта, при деца и хора в напреднала възраст.

Гладуването има само един смисъл – класическо, само на вода и въздържане от всякаква храна и сокове. Това е определението, което дават най-известни светила по гладолечение в света. Всякакви „разтоварващи диети“ (на плодове, на зелечуци, на сокове, на чайове и пр.) не са гладолечение – крият опасности и трябва да се провеждат само по лекарско назначение и контрол на компетентен дипломиран лекар.

На всички читатели желая разумно и успешно да използват гладуването за премахване на излишни килограми и придобиване на стройна фигура, за излекуване от хронични заболявания, за укрепване на здравето, удължаване на живота и повишаване на сопобностите.

Гладуването – това е висша проява на човешки разум и воля, физическо и духовно обновление, път към здраве, красота, дълголетие!a02

Лиляна Куманова,
Президент на издателство „Здраве и щастие“

(горе)
ПРЕДГОВОР 2

(Отклонение от издателя: Както горния, така и долния предговор са писани от стандартно мислещи особи. Първата е издала книгата предимно с търговска цел, а втората е стандартен, с промит мозък, докторка. Те няма как да не се застраховат пред официалните ВЛАСТИ с по някоя глупост (ще видите, но може да не забележите каква). Така че аз съм ги публикувал, за да сравните официалните, ДИПЛОМИРАНИ глупости с ИСТИНАТА от ФАКТИТЕ на Генадий Малахов)

Книгите на Малахов, посветени на гладуването като „наука за човека" и неговите възможности за самолечение и промяна на личността – от болест към здраве, от неудовлетвореност към хармония със себе си, хората около теб и природата, са добре известни на милиони читатели в Русия. „Гладуването“ Малахов основателно нарича „авторски учебник", тъй като неговото присъствие се чувства в цялото изложение – не само като коментар на човек, запознат с теорията и практиката на гладуването през вековете, но и като критично осмислен собствен опит.

Настоящата книга – част от една поредица, предствлява интерес за широк кръг от хора, включително медици, много от които ще бъдат провокирани от тълкуването на един или друг физиологичен или патофизиологичен процес в човешкия организъм, от абсолюзитирането на глада като „панацея“ за всички болести, от отхвърлянето на методите и средствата на съвременната медицина.

Независимо от това в книгата има много рационалност и здрав смисъл, подкрепени от описания на конкретни случаи на излекуване и подобряване на физическото и психическото здраве. Всеки читател има възможността да направи изводи сам за себе си – доколко е роб на „хипертрофиралото чувство на наслаждение от храната“, не подтиска ли сам „жизнената си сила“, не твори ли сам своите болести и да реши дали да гладува съзнателно, колко дълго, по кой метод, с цел не само да стане поздрав, но и да се самоусъвършенства.

Авторът предлага на вниманието ни алтернативи – разбирания и практики и на други уважавани от него специалисти по гладуване, понякога противоречащи на неговите. Така той дава възможност на читателите за информиран избор. Това, което никой, запознат с историята на човечеството и проблема „здраве-болест“ в живата природа, не би могъл да отрече е, че съзнателният глад лекува и тялото, и духа.

В книгата са добре обяснени, на достъпен за широката читателска маса, език процесите, протичащи в организма по време на гладуване, които водят както до физическо пречистване, така и до мобилизация на волята и разума, и в крайна сметка – до преосмисляне на собственото „Аз“ и създаване на нова личност.

Заслужава внимание лечението на зависимостите от алкохола, тютюна и наркотиците чрез глад. Не би могло да се отхвърли повлияването и дори излекуването на повечето дискутирани заболявания: стомашно-чревни, сърдечно-съдови, кожни, ставни, неврологични и пр. Твърде оспорвано е обаче, дали човек със злокачествено новообразувание трябва предварително да реши да се лекува чрез глад и да се откаже от хирургическа интервенция. Това се отнася в още по-голяма степен за заразните болести, включително венерическите (сифилис, гонорея), които и без лечение отзвучават, но имат непоправими последици след време.

Класическото гладуване на вода за срок от 24 ч. до 7 дни би могъл да приложи без медицинско наблюдение всеки, с изключение на нуждаещете се от животоподдържаща терапия като напр. болните от инсулинозависим диабет, а къщо и болните от диабет в начална фаза. По-дългото „класическо“ гладуване трябва да става под лекарски контрол. Що се отнася до „сухото“ гладуване, едва ли има човек с медицинско образование, който да го препоръча за повече от един или най-много за три дни.

Поначало с ацидозата, поставяща организма в екстремални условия, трябва да се внимава. В това отношение авторът е пределно честен, описвайки физическите и морални страдания по време на ацидозните кризи и рисковете, включително от фатален изход.

По отношение на уринното гладуване, бих казала че е въпрос на избор. В книгата се описват и други средства за подкислява-не на вътрешната среда на организма (вода с лимонена киселина). Но ако някой е убеден в ползата от пиене и клизма със собствена урина, както и от компреси и почистване на ушите и носа с тампончета, натопени в урина, това е едно, но накапване на урина в очите – съвсем друго. При болести на пикочо-половата система това би било автоинфектиране.

В заключение, като един средно статистически медик, без да съм патофизиолог, ендокринолог или гастроентеролог, считам, че гладуването е безценно лечебно средство, дарено ни от природата, което при разумно приложение може самостоятелно да лекува или да създаде благоприятни условия за успешно лечение с по-малко лекарствени средства и в по-малки дози, и във всички случаи е път към по-здравословен живот,дълголетие и душевна уравновесеност..a1

Д-р Станислава Дойчева

(горе)
ВЪВЕДЕНИЕ

Повечето популярни критични статии
за гладуването са написани от хора,
които нито един път в своя живот
не са пропуснали дори едно ядене.

Много от нас са чували за това, че някои хора се лекуват с глад, че съществуват даже специални клиники, където лекари лекуват чрез гладуване и много други неща за тази плашеща и привличаща дума „глад“. Кое ни плаши в тази дума и кое ни притегля, зове?

Когато аз на практика се сблъсках с глада, когато сам започнах да гладувам, на мене постепенно ми се откри истината и аз разбрах кое у мен се бои от глада, и кое го приветства. Всички ръководства по гладуване се описва влиянието на глада върху физиологията и психиката на човека, но никой не е казал ясно, че главната работа се извършва в полевата форма на човека, в неговото съзнание. Гладът позволява да се работи с нашите чувства, с ума, при това с тези чувства, които са се „разраснали“ и са се „укрепили“ в нашето съзнание, искат да бъдат удовлетворени и да подчинят целия организъм. И човек се занимава само с това, което задоволява техните прищевки – хапва си вкусно, отдава се на наслада от обонянието, комфорта, секса. Нашият ум, с който ние така се гордеем, постоянно се занимава с това, как да угоди на чувствата, удовлетворявайки и най-малката им прищявка, разработвайки сложни комбинации, за да заобиколи нравствеността, да успокои съвестта си, да оправдае и да се оправдава. И знаете ли до какво води всичко това – до излишество, пресищане, които пораждат болести.

И ето че когато човек започне доброволно да гладува, той се бори не с болестта, а с чувствата, с изобретенията на ума, които са породили болестта. В първия ден на гладуването неудовлетвореното чувство започва да протестира чрез всички достъпни канали на влияние. В ума непрекъснато се въртят мисли на неудовлетвореност, раздразнение, съжаление, страх и т.н. Но дали това искате вие, вашата душа или слугуващият на чувствата ум?

„Медицината“ (официалната), работейки с тялото, никога не може да ни избави от заболяванията, истинската причина за които е не само във физическото тяло, а като основна причина в неговата полева форма, в разума. Гладуването е средството, с помощта на което ние можем самостоятелно да работим с патологията на чувствата и желанията и да я проследяваме във физическото тяло. Ако искаме да се избавим от болести, трябва качествено да се изменим като личност. Този труд се посвещава на хората, желаещи да направят нещо подобно.

Авторът се надява, че тази книга ще промени много неща във вашето съзнание, в отношението към организма и към живота въобще. Вие ще разберете и ще оцените по достойнство пословицата: – „Гладът не е леля, а родна майка“.a1a

От автора

(горе)
Част 1
ТЕОРИЯ НА ГЛАДУВАНЕТО
Глава 1
ГЛАДЪТ В ПРИРОДАТА

Гладуването е форма на естествена терапия
– една от най-сигурните и най- безвредните,
ако се прилага правилно.

Да се вгледаме в заобикалящата ни природа. На земята редовно се извършва смяна на годишните сезони. И по този начин благоприятният сезон за растеж и живот на растения и животни се заменя от неблагоприятен. През пролетта и лятото благодарение на изобилието от светлина и топлина земната повърхност се покрива с буйна растителност. Получавайки достатъчно храна, животните се намират в благоприятни условия, растат и се размножават. През зимата в природата настъпва друг период, продължителността на деня намалява, топлината е малко. Растенията прекратяват дейността си, листата им окапват и те изсъхват. За насекомите и за животните настъпва гладуване. И те добре са се приспособили към този неблагоприятен сезон. Почти всички насекоми и част от животните през този период изпадат в сън. Животните, които не заспиват, изкарват този неблагоприятен сезон, като се задоволяват с минимално количество храна, а в дадени периоди изобщо не се хранят.

Следователно в природата съществуват два главни механизма, които позволяват на живия свят на Земята успешно да се справя с периодично повтарящите се неблагоприятни условия. Първият механизъм е сезонният сън, а вторият – временен отказ от приемане на храна.

Сезонен сън. При животните дълбочината на съня (по време на който те не ядат и не пият нищо) е от три типа – състояние на анабиоза, сезонен сън и непрекъсваема сезонна летаргия.

Анабиоза. Тази дума произлиза от гръцкото ana – обратно, за и bios – живот и означава състояние на организма, при което жизнените процеси са толкова забавени, че липсват всякакви видими признаци на живот. Учените са забелязали, че за анабиозата е характерно силното охлаждане и обезводняване на организма. Вътреклетъчната вода при охлаждането преминава в стъкловидна аморфна маса, която не разрушава протоплазмата на клетките като кристалите на леда. След затоплянето в такива клетки жизнените процеси се възстановяват напълно. При обезводняването на организма протоплазмата на клетките (живият белтък) от състоянието на хидрозол (течна маса) преминава в състояние на хидрогел (наподобяващ сух желатин) и дълго време запазва възможността за обратен преход при настъпване на благоприятни условия във външната среда. Веднага щом възникнат такива условия, протоплазмата поема вода и набухва, което довежда до възстановяването на жизнените процеси.

Състоянието на анабиоза е характерно за бактериите на растителните семена, за насекомите, земноводните и влечугите. В такова състояние тези живи същества са способни да оцеляват при условия на вечен студ, силна жега, суша и повишена радиация. Така изсушените семена на някои растения могат да запазят кълняемостта си петдесет, сто, хиляди и повече години.

Сезонен сън. По време на сезонния сън температурата на тялото, броят на дихателните движения и общото равнище на обменните процеси намаляват незабележимо. При промяна на обстановката или при обезпокояване сънят лесно се прекъсва и животното става активно. Такъв е сънят на мечките, енотите, енотовидните кучета, язовеца. За състоянието на спящата през зимата американска черна мечка може да се съди по следните данни: при температура на въздуха –8°С на повърхността на кожата е измерена температура 4°С, в правото черво 22°С, в устната кухина 25°С (срещу 35°С в период на бодърстване). Броят на вдишванията е до 2-3 в минута (срещу 8-14 при бодърстване).

Сезонна летаргия. Това състояние се характеризира със загуба на способността за терморегулиране, с рязко намаляване броя на дихателните движения и свивания на сърдечния мускул и със спадане на общото равнище на обмяната на веществата. При лалугера например честотата на вдишванията от 100-360 в период на бодърстване спада до 1-15 при летаргичния сън; пулсът от 100-350 в период на бодърствнане спада до 5-19 при летаргичен сън; температурата на тялото спада от 35-39°С в период на бодърстване до 1-13°С по време на летаргичен сън.

Пълно прекратяване на обмяната на веществата по време на летаргичен сън няма. Животните съществуват за сметка на изразходването на енергийните запаси на тялото. При мармота е установен следният разход на телесни тъкани по време на летаргичен сън (в %): мастна тъкан – 99; черен дроб – 59; диафрагма – 46; бели дробове – 45; мускули – 30; сърце – 27; скелет – 12.

По време на сезонния сън и летаргията организмът на животните има повишена устойчивост към различните неблагоприятни фактори. Например, без вреда за здравето, експерименталните животни са понасяли повишени дози отрови, радиоактивно облъчване, не са боледували при изкуствено заразяване с микроби и вируси.

Временен отказ от приемане на храна. Този вид приспособяване на животните към неблагоприятните фактори на външната среда е от два типа: принудителен и „доброволен“.

Принудителен. Този вид отказ от приемане на храна на свой ред също може да бъде разделен на два вида. В първия случай животното страда от недостиг на храна, защото тя е малко. Това довежда до постепенно изтощаване на организма, отслабване на жизнените му сили и така нататък. Във втория случай в продължение на няколко дни животното не може да намери храна, тъй като такава няма. Например вълците и други хищници по време на лов за животни могат по няколко дни да минават без храна. Този режим на хранене е обичаен за тях и те лесно го понасят. Нещо повече, забелязано е, че ако вълкът бъде хранен редовно, продължителността на живота му намалява с една трета.

Доброволен. Доста много животни се отказват „доброволно“ от приемането на храна поради особеностите на живота си. Например, когато храната намалява, те изобщо не ядат. Така постъпват лосовете в края на зимата. При някои животни грижата за потомството се проявява по време на отказа от хранене. Подобно нещо се наблюдава при кралските пингвини, когато те мътят, а после изхранват малките си. След като самката на кралския пингвин е снесла яйцето си, тя отива в морето да се нахрани, а самецът започва да „мъти“. В продължение на четири месеца самецът не яде нищо. Птиците загубват до 40% от собственото си тегло, силно отслабват, оперението им се замърсява, загубва блясъка и лъска вината си. В този момент се завръщат самките, а самците бързат към морето да си отядят. Освен това, в края на ноември възрастните птици си сменят перушината. Този процес продължава 20 дни, през които пингвините гладуват.

Към доброволния отказ от приемане на храна могат да се отнесат и случаите на боледуване при животните. Сериозно болните животни обикновено се въздържат от приемане на храна дотогава, докато не оздравеят.

Един или друг вид временно въздържане от храна в по-голяма степен е присъщ на млекопитаещите животни. Когато обаче животното напълно се отказва от храна и се намира в състояние на бодърстване, в организма му става особено преустройване, което осигурява пълноценен вътрешен режим на хранене. Вътрешното хранене спомага за възстановяване на имунния и на генетичния апарат. Като правило през този период животните не боледуват.

И така, независимо дали го искаме или не, самият природен цикъл е създал условия за известно въздържане от храна. Задачата на живата материя е била максимално да се приспособи към периодично повтарящите се неблагоприятни условия. В резултат на този процес са били изработени редица приспособителни механизми, позволяващи рязкото повишаване на защитните сили и на издръжливостта на организма.

В тази връзка можем да отбележим следното: ако искаме защитните сили и издръжливостта ни да бъдат на високо равнище, необходимо е по време на неблагоприятните годишни сезони или при болест да се въздържаме от приемане на храна. Ситият и безстресов живот прави всеки организъм слаб и беззащитен. Това е един от онези Велики Природни Закони, неспазването на които прави задоволените и сити народи болнави.a2

Гладуването е старо като света.

(горе)
Глава 2
ГЛАДЪТ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Гладуването изисква жестока решимост и силна воля, то е сражение между разума и плътта. Ако погледнем историята на човечеството, ясно се забелязват два подхода към прекратяване на храненето.

Първият подход е негативният. В историята има безброй примери на гладна смърт поради недостиг и отсъствие на храна. Такива са и морът от лоша реколта, и смъртта на корабокрушенци, и много други случаи, когато хората са загивали от липса или недостиг на храна. Всеки, останал без храна човек, чувства дискомфорт в една или друга степен. Собственият опит говори едно – без храна е лошо, вие ти се свят, силите намаляват и пр. Ето така се е оформило и твърдо се е насадило в подсъзнанието на всеки човек негативно отношение към принудитеното прекратяване на храненето.

Вторият подход е противоположен на първия и затова предизвиква недоумение. Оказва се, че има множество примери, когато хора доброволно се въздържат от приемане на храна с цел да се усъвършенстват духовно и да се избавят от сериозни болести. И историята на човечеството изобилства от такива примери.

Мъдреците от далечните времена прекрасно са знаели, че човек е съвкупност от отделни видове енергии, които се намират помежду си в определени пропорции – в хармония (образуват информационно-енергийна структура, която аз наричам полева форма). Когато по една или друга причина тази хармония се наруши, настъпва болест. Този или друг вид болест се е обяснявал с потискане или излишък от съответна енергия (която изкривява нормалната полева форма.)

„Трябва да разберем какво е човекът, какво е животът, какво е здравето и как равновесието, примирието между стихиите го поддържат, а раздорът го разрушава и погубва.“ (Леонардо да Винчи)

Тази истина е била, е и ще бъде в сила за всеки конкретен човек, който желае да бъде здрав.

Гладуването се е смятало за най-доброто средство за възстановяване на дисбалансираната енергетика на човешкия организъм. Ето препоръки от наскоро издадения в издателство „Наука“ древнотибетски медицински трактат „Небесносиният берил“ за това как да провеждаме гладуване и за кои болести то е най- подходящо.

На лечение чрез „омаломощаване“ подлежат страдащите от лошо храносмилане болни, които консумират много масло, страдащите от схващане на бедрата, простуди, вътрешни абцеси, подагра, ревматизъм, болести на далака, гърлото, главата, сърцето, кървава диария и повръщане, усещане за тежест на тялото, загуба на апетит, задържане на урина и затлъстяване.
     Болести, свързани с увеличаване на „жълтата вода“, „храчките“ при младите мъже в разцвета на силите им, трябва да се лекуват през първата половина на зимата чрез тридневно гладуване. Немощните пациенти трябва да се оставят на глад и жажда, докато издържат, след което да им се дава лека и лесно усвояема храна, например цзамба и каша. За хора със средна сила са полезни лечебни средства, стимулиращи телесната (стомашна) топлина и подобряващи храносмилането. За силните пациенти е необходимо значително физическо натоварване, предизвикващо изпотяване. В зависимост от конкретния случай като лечебни процедури се препоръчва да се назначават: изгаряне чрез намазване (с йод, адски камък и др.), компреси, лечебни вани и кръвопускания. По време на лечение чрез „омаломощаване“ съществено значение имат курсовете на „успокояване“ и „пречистване“. „Успокояването“ се състои в уравновесяване на дисбалансираните „стихии“ (жизнени принципи или енергийни полета). То става чрез предписване на диета, начин на живот, лекарства и лечебни процедури. „Пречистването“ се извършва отгоре – чрез предизвикващи повръщане средства или отдолу – чрез клизми и слабителни. При съдови болести трябва да се пречистват и съдовете. В резултат на курсовете на „успокояване“ и „пречистване“ се подобрява дейността на сетивните органи, изчезва усещането за тежест в тялото, появява се апетит, изчезват апатията, задухът и т.н. Прекаленото лечение чрез „омаломощаване“ води до изтощаване на силите на тялото, отслабване, световъртеж, безсъница, загуба на апетит, болки в пищялите, бедрените кости, опашната кост, главата и сърцето. Пациентът започва да го тресе, появяват се позиви за повръщане. В този случай е полезно да се проведе курс на „подхранване“.

Една от важните особености на древните препоръки (най-вече аюрведически) за провеждане на гладуване е индивидуалният подход. Организмът на всеки отделен човек има собствена пропорция на енергиите („пракрити“ – аюрведически), която по време на гладуване се изменя. Затова на всеки човек индивидуално препоръчвали срокове и условия за провеждане на гладуване.

От заобикалящата ни Вселена постоянно идват най-разнообразни излъчвания, чиято енергийност изкривява или укрепва полевата форма на човека. Древните мъдреци са предложили да се борим с това явление с помощта на гладуване. Предвид характеристиките на излъчване са се свързвали с пространството (което за нагледност се е обозначавало със знаците на Зодиака), с планетите и с някои други особености на Космоса, било предложено, а след това и затвърдено чрез религията, въздържането от храна (постите) да се провежда в онези дни, когато някоя планета активира определен знак, градус на Зодиака. Цялата наука за постите се е основавала върху енергетиката на човека, Космоса и тяхното взаимодействие. Така са се появили препоръките да се гладува през дните на „екадаша“ (особени дни в лунния месец при индусите) и през определени периоди на годината (религиозните пости на мюсюлманите и християните).

Някога се е смятало, че постът се отрязява благотворно върху тялото и духа на човека. Знатните персийски, а също така и спартански юноши е трябвало често да се въздържат от храна и течности за продължително време. jcБроят на дневните хранения при древните народи по принцип е било ограничено до две. Персийците, според Херодот, като че ли изобщо са се задоволявали с едно хранене на денонощие – нещо, което и днес се наблюдава при някои диви народи. Сократ нарича варвари онези, които ядат повече от два пъти на ден. Чак до средните векове двукратното хранене на ден е обичайно явление. Знаменити и високо надарени хора от всички времена са се задоволявали с две, а много и с едно ядене на ден.

Исус Христос е препоръчвал гладуване за пречистване на съзнанието и изцеление на тялото. Какво да кажем пък за неговия 40 дневен пост, преди да прояви „чудесата“ си? В най-древния ръкопис „Евангелие от Йоана“, издаден в наши дни от Едмонт Шекли (Пиер Жиляр, Лозана) се казва:

„Затова трябва да пречистите този храм (собственото тяло), за да може владиката на храма (Бог Отец) да се засели в него и да заеме достойното за Него място. За да избегнете всички изкушения на своето тяло и на своето съзнание, които са от сатаната, отдалечете се под сянката на Небето Господне. Възродете се сами и се въздържайте от храна!
     Защото, истината ви казвам, само чрез пост и молитва могат да бъдат изгонени сатаната и цялата му зловредност. Върнете се у дома си и постете в самота и нека никой не вижда как постите. Постете дотогава, докато Велзевул и всички зли сили не ви напуснат и всички Ангели на нашата Майка-Земя не дойдат да ви служат. Защото истината ви казвам, докато не се отдадете на пост – няма да се освободите от властта на сатаната и от всички болести, идващи от него. Постете и се молете с усърдие, от цяло сърце, надявайки се да получите сила от Живия Боз и от Него изцелението свое. По време на поста избягвайте Синовете Человечески и се върнете в царството на Ангелите на нашата Майка-Земя, защото онзи, който търси усърдно, той ще намери.
     Търсете чист въздух в гората или в полето, защото в тях ще намерите Ангела на въздуха. Събуйте се и съблечете одеждите си и нека Ангелът на въздуха прегърне цялото ви тяло. После дишайте дълбоко и бавно, за да проникне във вас Ангелът на въздуха. Истината ви казвам, Ангелът на въздуха ще прогони от тялото ви всички нечистотии, които са го осквернили отвътре и отвън. И тогава всички лоши миризми и нечистотии ще излезнат от вас, както димът се извива над пламъка и се изгубва в небесния океан. Защото истината ви казвам, Ангелът на въздуха е светец, той изчиства всичко осквернено и превръща в нежен аромат всичко, което излъчва зловоние. Никой няма да може да застане пред лицето Божие, ако Ангелът на въздуха не го пусне. Наистина всичко трябва да се обнови чрез въздуха и истината, защото тялото ваше диша въздуха на Майката-Земя, а духът ви вдишва Истината на Небесния Отец. След Ангела на въздуха търсете Ангела на водата. Събуйте обувките си и свалете одеждите си и позволете на Ангела на водата да прегърне цялото ви тяло. Отдайте се напълно в ръцете му, които ви приласкават, и толкова пъти, колкото дъхът ви кара въздуха да трепти, нека тялото ви, люлееки се, раздвижва въздуха. Истината ви казвам, Ангелът на водата ще прогони от тялото ви всички нечистотии, които го замърсяват, както отвън, така и отвътре.
     Но не си мислете, че е достатъчно Ангелът на водата да ви прегърне само отвън. Истината ви казвам, вътрешната мръсотия е още по-страшна от външната. Затова онзи, който се пречиства само отвън, оставайки нечист отвътре, прилича на разкошно украсена гробница, пълна вътре с мръсотия. Истината ви казвам, позволете на Ангела на водата да ви освети и отвътре, за да се избавите от всичките си минали грехове и тогава ще станете вътрешно чисти като речната пяна, играеща в слънчевите лъчи.
     За да постигнете това, намерете си голяма тиква със стелещо се надолу стебло с човешки бой, почистете я от вътрешността ѝ и я напълнете с нагрята на слънце речна вода. Закачете тиквата на някой клон, коленичете на земята пред Ангела на водата и потърпете, докато края на тикветото стебло проникне в задницата ви, за да може водата да потече по всичките ви черва. Останете коленопреклонно на земята пред Ангела на водата и молете Бога на живота да ви прости всичките ви прегрешения, а Ангела на водата – да освободи тялото ви от нечистотии и болести, които ви изпълват. После изпуснете водата от червата си, за да отстраните заедно с нея всичко, което е от сатаната, всичко нечисто и зловонно. И ще видите със собствените си очи и ще почувствате със собствения си нос всички мерзости и мръсотии, които са осквернявали храма на вашето тяло. И ще разберете също колко грехове са ви обитавали и са ви терзали с безброй болести. Истината ви казвам, освещаването с вода ще ви освободи от всички болести. Всеки ден от поста повтаряйте това пречистване, докато изтичащата от вас вода не стане чиста като речна пяна. Тогава потопете тялото си в речните вълни и в тях, в обятията на Ангела на водата, благодарете на Бога, че ви е освободил от греховете. И това свято пречистване чрез Ангела на водата означава възкръсване за нов живот. Защото от този момент очите ви ще започнат да виждат, а ушите ви – да чуват. Но след това пречистване вече не съгрешавайте, за да могат Ангелите на въздуха и на водата да обитават във вас цяла вечност и да ви служат всеки час.
     Но ако след това във вас останат следи от нечистота заради миналите ви грехове, призовете Ангела на слънчевата светлина. Събуйте се, свалете одеждите си и позволете на Ангела на светлината да прегърне тялото ви. След това вдишвайте въздуха бавно и дълбоко, за да може Ангелът на светлината да проникне във вас. Тогава той ще прогони демоните така, както след завръщането на стопанина вкъщи грабителите се спасяват чрез бягство от изоставения дом – един през вратата, друг – през прозореца, а трети – през покрива – всеки се спасява, както може; също така ще побягнат от тялото ви демоните на болестта, всички минали грехове, цялата мръсотия, всички болести, които оскверняват храма на вашето тяло. И тогава Ангелите на Майката-Земя ще завладеят тялото ви дотолкова, че Владиците на храма ще могат отново да влезнат в него; тогава всички зловонни миризми бързо ще изоставят тялото ви чрез дъха ви или през кожата ви; загнилите води ще излезнат през устата ви, през кожата, през задния проход и през уриноизпуснателните органи. И ще видите всичко това със собствените си очи, ще го почувсвате със собствения си нос, ще го усетите със собствените си ръце. И когато всички грехове и всички нечистотии напуснат тялото ви, тогава кръвта ви ще стане чиста като кръвта на Майката- Земя, като пяната в потока, играеща на слънчевите лъчи. И дъхът ви ще стане свеж като благоуханието на цветята, кожата ви ще блести като кожицата на плодовете, розовеещи през листата на дърветата; светлината на очите ви ще стане ясна и блестяща като сиянието на слънцето в дълбините на небето. И тогава всички Ангели на Майката-Земя ще ви служат. И дъхът ви, кръвта ви и вашата плът ще станат едно с дъха, кръвта и плътта на Майката-Земя; и духът ви ще стане едно с Духа на Небесния Отец. Защото иначе наистина никой не може да достигне Отца“.

Думите на Исус Христос за гладуването и неговата целебна сила ни разкриват редица феномени. Ето го Божественият метод! Просто го прилагай и се преобразявай! Но сатаната във форма на чувствено-психически задръжки, с всякакви предлози много умело отвлича човешкия ум от този метод, така му се противи, така го скрива, че истинска информация за въздействието на гладуването върху човека няма практически никъде.

Познавачът на древния свят Херодот, описвайки Египет, пише:

„Египтяните, най-здравите хора сред всички смъртни, всеки месец в продължение на три дни се пречиствали със средство за повръщане и клизми, смятайки, че всички човешки болести идват чрез храната“.

Бащата на медицината Хипократ пише:

„Ако тялото не е пречистено, колкото повече го храниш, толкова повече ще му вредиш.“

При най-силното изостряне на болестта – кризата, за облекчаване на състоянието на болния той съветва да не се дава храна.

Изобщо много лекари от древността прилагат гладуването с лечебна цел. Целзиус го използва при лекуването на жълтеница и епилепсия. Авицена препоръчва болните да гладуват в продължение на три-пет седмици.

В по-късни времена (XVI век) известният лекар Парацелс твърди, че гладуването е най-доброто лекарство срещу много болести.

Древните мъдреци отбелязат и тази способност на гладуването: изостряне на умствените способности. Гръцките философи Платон и Сократ редовно гладували в продължение на десет денонощия, по-добре да възприемат духовните истини и да поддържат добра физическа форма. Питагор гладувал четиридесет денонощия, за да подобри умствените си способности преди изпитите си в Александрийския университет. От бъдещите си ученици искал да гладуват определено време. Чрез този суров подбор при него учели само търпеливи, настойчиви и волевѝ ученици, способни чрез тези си качества да разбират законите на Природата, абстрактните математически формули и пр.

В по-късно време феноменът на глада привлича видни умове от медицинския свят. Изследвали са го, експериментирали са и са установили множество важни особености, позволили да се определи целебната му сила при правилно прилагане и вредата му при неправилно.

Руските медици имат важен принос за развитието на науката за глада. През 1769 година професорът от Московския университет Пьотър Вениаминов в книгата си „Слово за постите като средство за предпазване от болести“ пише:

„Кльощавите хора са в добро здравословно състояние, когато, усещайки слабост, лека-полека намаляват храната, която приемат, а състоянието им става дори още по-добро, когато след известно време, доколкото им е възможно, изобщо се отказват от такава, и като че ли сключват примиие със стомаха си, който след подобен отдих събира сили за приеманата в бъдеще храна, смилането на която се подобрява.“

През 1822 година професорът от Юриевския университет Л. А. Струве активно пропагандира идеите на лечебното гладуване, препоръчвайки го при много заболявания. Например, в написаната през 1834 година статия „Успешното действие на глада върху простудни заболявания“, съобщава следното:

„Гладът, ограничавайки и изменяйки храненето, се преборва с много затруднения в растежа на организма и в този смисъл е превъзходно средство при различни хронични и упорити болести".

През 1887-1888 години в редица списания се появяват статии на лекаря-експериментатор от Алма-Ата Н. Л. Зеланд за дозираното гладуване той описва влиянието на глада върху животни и върху самия него. Подложени на периодично гладуване кокошки ставали по-тежки и издръжливи от онези, които не гладували. Петлите ставали по-бойки и по-добре понасяли студа.

Зеланд бил принуден да гладува поради периодично появяващите се силни болки, които го мъчели от ранното му детство и с годините само се усилвали и зачестявали. Тревожела го и мъката, обхващаща го от време на време, потискаща духа и тялото му. С всичко това той се борел с помощта на глад. Ето как го описва:

„Един ден седмично или, по-точно казано, по 36 часа нищо не ядях и не пиех и така продължи половин година. Както и се очакваше, през тези дни болките отначало ставаха по-силни, но после настъпваше видимо подобрение. Онова, което ме зарадва и затвърди намерението ми да продължа, беше забележителното подобрение на настроението ми: всеки път на следващия ден след гладуване се чувствах жизнен и изпълнен с надежда като 15-годишно момче. В най-знойните летни жеги често си предписвах вместо дни на гладуване – дни на жажда и при това нарочно я усилвах чрез солени ястия и продължителни разходки на слънце. Въздействието беше същото. Когато забелязах, че здравето ми непрекъснато се подобрява, преминах към по-лека форма на въздържане, а именно – въздържах се от ядене и пиене до 8-9 часа вечерта, а впоследствие – до 5-6 часа и така остана. Дори и сега, след петнадесет години, имам навик един ден седмично да изпивам сутрин по една чаша чай или какао без хляб и след това не ям нищо до 5 часа вечерта. Още към края на първата година на гладолечението ми главоболието започна да се появява веднъж на шест седмици, а впоследствие – веднъж на 2-3 месеца и така остана; в момента страдам от главоболие не по-често, отколкото в детството си. Благодарение на това лечение настъпи коренна промяна не само в състоянието на нервната ми система, но се подобри и самочувствието, храносмилането и състоянието на кръвта ми. На друг това лечение може да се стори своеобразно, но аз ще добавя, че то е и тежко. Да погладуваш един-два пъти, ден-два – как да е, но в продължение на една година веднъж седмично да оставаш гладен и жаден – за това е необходимо известно самообладание. Но пък съм сигурен, че нито един от възприетите в научната медицина начини на лечение не е в състояние да окаже Върху нервната система дори и наполовина толкова добър ефект. Освен това, само строгото лечение е истински тежко, но дните на гладуване в лека форма, както ги практикувам сега, не са толкова непоносими, особено ако за тези дни човек си подбира и съответната по-лека работа, която да служи и като развлечение, и в този случай се получават утешително добри резултати. От личен опит и собствени наблюдения постепенно стигнах до убеждението, че гладуването заслужава внимание не само като терапия, но дори може би и в още по-голяма степен от гледна точка на хигиената и педагогиката.
     Нашето заробено от тютюн и алкохол общество днес започва да се трови и с опиум. Все по-често и по-често, изпитвайки тъга, пресищане от живота, отделни негови членове свършват със самоубийство и от лоното му израстват цели песимистични философски системи; такова общество, без самò да подозира, страда в сърцевината си от нервно заболяване и, за да дойде на себе си, има нужда от отрезвяващо противодействие“.

Най-значителен принос в науката за гладуването имат професор В. В. Пашутин (1902 година) и неговите ученици. Във военномедицинската академия на Русия Пашутин провежда множество опити на гладуване върху различни животни и благодарение на това формулира физиологичната същност на механизмите на гладуването. Той създава учението за стадиите на глада, което дава основание да смятаме Пашутин за родоначалник на физиологичната теория на гладуването. Учението за стадиите на процеса на гладуване позволява да се разбере, че те са различни при различните животни и не бива да се престъпва зад пределите им, иначе гладът се превръща от благо в беда. Чрез тези експерименти се разбират физиологично полезните срокове на гладуване, които продължават младостта и живота.

В началото на тридесетте години на двадесети век А. А. Суворин внася полезната си лепта в науката за глада. Самият той написва и публикува немалко трудове (под псевдонима Алексей Порошин); най-голяма известност получават „Оздравяване чрез глад и храна“, „Гладолечение“, „Практика на гладуването“.

След Гражданската война в Русия той емигрира в Югославия, където дълго бедства и решава да издаде една от книгите си. Издателят не пожелава да раздели парите с емигранта и по лъжлив донос Суворин е хвърлен в затвора без съд и без следствие. Там той гладува. „Искам да се подмладя и да обновя застаряващите си сили“, така обяснява решението си. Именно тогава сведенията за него достигат до висшите юридически инстанции в Югославия. На 35-тия ден от гладуването на Суворин е дадена възможност да се защитава сам в съда. Той спечелва процеса и продължава гладуването до 42-ия ден. Хората около Суворин били в състояние да наблюдават не само процеса на гладуване, но и обновяването на организма след него. Резултатите били поразителни. И началникът на затвора, и помощникът му и многобройните надзиратели решили да изпитат върху себе си чудодейната сила на глада. От всички краища на страната при него започнали да се стичат неизлечимо болни хора.

Суворин разгръща активна дейност по гладолечение. Кореспондира си с десет хиляди читатели, които с помощта на глада самостоятелно се лекуват от най-различни заболявания. От десетте хиляди души, гладуващи под негово ръководство (по-голяма част от които чрез писма) и сред които има много тежко болни, умират само четирима, докато при лечението с други методи смъртността е значително по-висока.

Суровин е поканен във Франция за широко внедряване на метода му в медицинската практика. Но по неизвестни причини това не става. Останал без средства за съществуване, сам в чужда страна, Алексей Суворин се отравя с газ (или умишелено е отровен от официалната медицина – бел.ред) . Смъртта му ускорява внедряването на метода му на гладуване в лечебната практика във Франция, където се основава прекрасна школа по гладуване.

Издаваните на руски език книги на Суворин в Югославия се пренасят и на територията на Западна Белорусия. Там през тридесетте години на двадесети век се появяват негови последователи. Един от тях (М. Р. Зязул) лекува най-тежки форми на туберкулоза по описаната в книгите на Суворин методика. Той предписва курсове на гладуване със съкратени срокове и с хранително възстановяване между тях. За единадесет месеца болните общо гладували повече от сто дни, но затова пък оздравявали напълно. По тази методика бил създаден методът на фракционно гладуване на Георгий Александрович Войтович.

Днес най-голям практически опит по лечебно гладуване в Русия има Юрий Сергеевич Николаев. От него е създадена школата за подготовка на специалисти по РДТ (друго име на гладуването –разтоварваща дието-терапия).

Гладуването се практикува особено широко от европейските преселници в Северна Америка. Ето какво пише Хърбърт Шелтън за пионерите в изследването и приложението на гладуването.

„В продължение на повече от 140 години естествените хигиенисти са прилагали гладуването като средство за възстановяване на здравето, даващо на организма възможност за бързо излекуване. Те натрупали невероятно важен клиничен опит в тази област. Тези резултати изкристализират в дълбоко обосновано убеждение, че гладуването е творческа сила, която може да бъде използвана и развита чрез редовни упражнения през целия живот.“

Един от родоначалниците на прилагането на гладуването като лечебно средство в Америка през 1877 година е американският лекар от Пенсилвания Едуард Дюи. В резултат на собствена практика той стига до извода, че нито алопатичните, нито хомеопатичните медикаменти са полезни при остри заболявания и че при тези болести загубата на тегло изобщо не е свързана с това дали болният се храни добре или зле. Треската при всички случаи се съпътства с отслабване. Появяването на апетит винаги е свързано с прилив на сили и това отново не зависи от количеството на приеманата от болния храна. На тази мисъл го навежда случаят с негова пациентка, болна от тежка форма на тиф. В продължение на три седмици тя не била в състояние да приема никаква храна и въпреки това оздравяла. На 35-ия ден ѝ се появил апетит, който бил задоволен. По това време температурата ѝ се нормализирала и езикът ѝ се изчистил.

Този случай направил голямо впечатление на доктор Дюи. След него той препоръчвал пълно въздържане от храна при всички остри заболявания и, както се оказало, винаги с успех. Именно така излекувал болния си от дифтерит тригодишен син.

С помощта на глад Дюи излекувал и страдаща от тежка форма на ставен ревматизъм омаломощена жена. По време на гладуването той наблюдавал изчезване на болестта и замяна на бледножълтия ѝ тен със здрава руменина. След месец тя можела да остави леглото и да седне в кресло. На 46-ия ден тази жена била в състояние самостоятелно да обходи няколко стаи в дома си, независимо, че едва този ден за първи път по време на болестта си с голям апетит изяла обикновен сандвич. След гладуването напълняла с 18 килограма.

Загадката на процеса на гладуване се разкрила пред Е. Дюи, когато в един от учебниците по физиология видял следната таблица на загубите на отделните съставни части на тялото при случаи на гладна смърт (в %):

Мазнини – 97; Далак – 63; Черен дроб – 56; Мускули – 30; Кръв – 17; Нервни центрове – 0.

Според таблицата, с изключение на мозъка, всички тъкани в по-малка или в по-голяма степен страдат от гладуването. Опирайки се на този факт, Дюи прави извод, че в човешкото тяло е натрупан голям запас от усвоен по-рано хранителен материал и мозъкът е в състояние да го използва, когато има недостиг на друга храна или когато храносмилателната способност е отслабнала. По този начин мозъкът може да съхранява своята материална цялост. Благодарение на тази особеност на организма човек запазва умствената си дейност дори и когато тялото се превръща в истински скелет. Оттук Дюи прави изводи, които се подкрепят от наблюдения: за да умреш от глад, са необходими не дни, а седмици и месеци. А това време значително надхвърля средната продължителност на острите заболявания. Като доказателство Дюи посочва следните факти.

Стомахът и хранопроводът на едно четиригодишно момче били напълно разрушени от разяждаща течност, така че дори и нищожно количество храна или течност не можели да стигнат до стомаха. Момченцето умряло на 75-ия ден от гладуването в напълно ясно съзнание, а от тялото му били останали само кости, сухожилия и тънка кожа.

Вследствие на предизвикана от апоплектичен удар (инсулт) парализа на гълтателния мускул една жена не можела да преглътне дори капка и умряла едва след четири месеца.

Тези факти накарали Дюи да погледне по друг начин на функцията на мозъка. Започнал да разсъждава така: като се започне от сутринта до късна вечер силите на организма непрекъснато намаляват независимо от количеството приемана храна. Само сънят позволява загубените сили да се възстановят. Храненето не може да замени съня. Мозъкът, смята Дюи, е не само орган, който се храни сам, но и динамомашина, която се самозарежда с енергия по време на сън и на покой.

Храната не може да бъде източник на жизнена сила, когато центърът за изработването ѝ (мозъкът) е парализиран от болест. А тъй като процесите на храносмилане и усвояване на храната изискват изразходване на такава енергия, става ясно, че по време на тежка болест храната потиска жизнената енергия и пречи на оздравяването на болния. Натрупаният в организма хранителен запас (под форма на мазнини, мускули и други органи и тъкани) е повече от достатъчен, за да храни мозъка през този период. Да принуждаваш нямащия апетит болен да се храни, значи да задълбочаваш болестта му.

Е. Дюи написал книга за гладуването, в предговора на която четем:

„Тази книга е история на онова, което се разиграваше в душата на един лекар в продължение на целия му професионален живот. Започнал практиката си в неведение, обвит в мъглата на медицинското суеверие, в крайна сметка стигнах до твърдото убеждение, че само природата (с помощта на глада) може да лекува болестите. Представеният в тази книга хигиенен метод (гладуването) е своеобразен и революционен. Той е широко изпитан на практика и лечебната му стойност е безспорна. Всеки ред в тази книга е написан с дълбока убеденост, че подкопаващите здравето цярове и обичайното за нашия век хранене на болните са напълно неоправдани“.

Лекарят Тайнър (1880 г.) нарича гладуването „еликсир на младостта“. Преди гладуването самият Тайнър е слаб и болнав. На 52 години обаче, когато вече няма какво да губи, той провежда 40-дневно гладуване и се избавя от „болежките“ си. Живее още 31 години.

Доктор Адолф Майер през 1901 година пише книгата „Гладолечението – чудодейно лечение“. От позицията на физиологията по онова време той описва полезното действие на глада върху човешкия организъм. По време на гладуване човешкият организъм яде заседнали в тялото несмлени хранителни остатъци, патологично изменилата се тъкан. Продуктите на разпадащите се вещества се изваждат от местата на отлагането и се разграждат: годното в тях се превръща в хранителен материал, а негодното се изхвърля навън.

През 1911 година в САЩ излиза книгата „Лечение чрез гладуване“, която става много популярна и е преведена в много страни. Неин автор е американският писател Ептън Синклер. Ето какво пише той:

„По стечение на обстоятелствата ми се наложи да се срещна с една жена, чийто изключителен цвят на кожата и необичайно здраве се набиваха в очи. Учудих се, като разбрах, че преди 10 или 15 години тя била прикована към леглото инвалид. Страдала от ишиас и остър ревматизъм; от хронични чревни заболявания, които лекарите наричали „повтарящ се перитонит" от голяма нервна отпадналост, меланхолия, предизвикващ глухота хроничен катар. И това беше жената, успяла да измине 28 мили на кон в планината на Хамилтън в Калифорния през една страшна буря, в такъв дъжд, какъвто не бях виждал през живота си!... Тази ездачка не беше яла от 4 дни. Това беше ключът към оздравяването ѝ: тя се беше лекувала чрез глад. Отказвала се от храната по 8 дни и всичките ѝ болести изчезвали като с магическа пръчка...
     По-рано бях чувал за лечение чрез глад, но сега за първи път се сблъсквах с него... И започнах. Постепенно привикнах с гладуването, но предполагам, че за читателите то е също толкова ново, колкото беше и за мен, затова ще си позволя да опиша чувствата си в онези дни.
     Бях гладен през първия ден – нездраво, неутолимо чувство на глад, известно на всички, които страдат от диспепсия (лошо храносмилане и загуба на стомашна солна киселина). На следващата сутрин не изпитвах особен глад, а после, за огромно мое учудване, вече не се чувствах гладен. Не изпитвах никакъв интерес към храната, като че ли никога не бях познавал вкуса ѝ. Преди гладуването страдах от главоболие всеки ден в продължение на 2-3 седмици. Сега така беше само през първия ден, после то изчезна и никога не се върна. На втория ден бях много отпаднал, усещах лек световъртеж, когато ставах. Прекарах много време на чист въздух и пролежах на слънце целия ден. Същото се случи на 3-тия и на 4-тия ден – голяма физическа отпадналост, но много ясен ум. След петия ден се почувствах по-добре, изминах голямо разстояние пеша и започнах по малко да пиша. Но най-много ме порази ясният и активен ум: четях и пишех повече, отколкото бях в състояние предишните години...
     По време на гладуването спях добре. Всеки ден около пладне изпитвах известна отпадналост, но масажът и студеният душ бързо възстановяваха силите ми. На 12-ия ден прекъснах гладуването, като изпих чаша портокалов сок...
     Усещанията ми по време на възстановителната диета бяха също толкова интересни, както и по време на гладуването. Преди всичко по това време изпитвах необичайно усещане за мир и спокойствие, защото всеки нерв в тялото ми се чувстваше така, както се чувства легнала на топло котка. Друго характерно явление беше продължителната активност на ума – четях и пишех непрекъснато. И, накрая, непреодолимото желание за физическа работа. През предишните дни изминавах големи разстояния и се качвах в планината, но винаги с нежелание, насила. Сега, след пречистващия глад, отивам във физкултурния салон и свършвам такава работа, която по-рано би ми счупила гръбнака, и го правя с наслада и с поразителни резултати. Мускулите ми буквално пеят и изведнъж откривам у себе си възможността да се превърна в атлет. Винаги съм бил хърбав и слаб на външен вид, както ме наричаха приятелите ми, „одухотворен“, а сега имам... такъв добър цвят на лицето, че винаги ми се налага да слушам шеги по този повод“.

Хърбърт Шелтън – автор на много популярни книги за укрепване на човека („Система на хигиената“ в 7 тома, „Гладуването може да ви спаси живота“, „Човешкият живот, неговата философия и закони“ и др.) започва да се занимава с провеждане на гладолечение от 1920 година. За този период (почти 45 години) е провел хиляди гладувания с продължителност от няколко до 90 дни, както за намаляване на теглото, така и с цел да помогне на организма да възстанови загубеното здраве. Книгите на Шелтън се смятат за класика на естественото оздравяване. По-нататък често ще се позоваваме на трудовете му.

Съвременната наука постоянно открива механизми на благотворното влияние на глада върху здравето и продължителността на човешкия живот. По-нататъшните примери ще бъдат изложени в съответните раздели.

Начините на въздържане на човека от храна са аналогични на тези при животните. Имало е и има хора, които като животните, изпадат в анабиоза и могат да остават в такова състояние месец и повече. Други, подобно на сезонната летаргия при животните, се намират в състояние на летаргичен сън по няколко години. Има уникуми, които водят нормален начин на живот, но в продължение на десетки години изобщо не ядат или поемат такова нищожно количество храна, че дори не можем да я наречем така. И накрая, всички са чували за хора, които нееднократно са гладували по 10-40 денонощия. Всички тези хора по някакви причини не се изтощават и не умират, а напротив, изглеждат прекрасно и са изпълнени с жизненост.

Ето най-ярки примери за различни феномени на гладуването.

Анабиоза. В книгата си „От пещерите и дебрите на Индостан“ Елена Блаватска споменава за следните способности на упорито занимаващите се хора:

„Неотдавна чухме, че йогите и другите практици на гуптавида (тайна свещена наука) в Индия се славят с това, че са открили тайната да не дишат от 21 до 43 минути наведнъж - и въпреки това да не умират! Някои от тях с години на всекидневна, постоянна практика придобиват умението хибернация: изпадат в летаргия, като някои животни, и остават в такова положение (без да дишат и без каквито и да било признаци на живот), позволяват да ги заравят в земята за няколко седмици, даже месеци и след това оживяват!“

В книгата на известния швейцарски етнограф О. Щол „Хипнозата и внушението в психологията на народите“ (1904 година) се разказва за състоялия се през 1837 година спор между йогът Харида и махараджа Рунджит Синга. Махараджата не вярвал, че човек може да остане погребан в земята шест седмици и след това да оживее. Йогата се заел да му го докаже.

Преди шестседмичния си сън йогът останал седем дни на млечна диета, а в деня на „потапянето“ промил червата и стомаха си. „Потапянето“ си в съня Харида започнал, като отпуснал глава на гърдите си, насочил мислен поглед към гърбицата на носа си и започнал да сдържа дъха си, като монотонно и непрекъснато повтарял „Баам, Хаам, Заам, Джаам, Наам“. Когато се „потопил" в съня, негов ученик залепил с восък очите му, носа му, устата (за да не влизат там насекоми), сложил йога в чувал и го положил в дървен сандък.

Махараджата заповядал да закопаят сандъка с йогата в земята. Освен това, върху гробното място посяли пшеница и сложили стража.

След шест седмици настъпило време за пробуждането. Всички жители на град Лахор и съседните селища дошли да видят изхода на спора. Когато отворили сандъка, в добре зашития платнен чувал, в неудобна и изкривена поза намерили човек. Извадили йога от чувала и добре го огледали. Забелязали, че целият чувал е покрит с плесен. Ръцете на йога били сбръчкани, вкоченени на пипане, главата лежала върху рамото. Лекарят хванал ръката на йога, търсейки пулс – такъв не се усещал. Ученикът на Харида се заел да го полива с топла вода и да разтрива ръцете му, положил главата на йога върху затоплено пшенично тесто, махнал от ушите и ноздрите затъкващия ги восък, отворил челюстите и извадил езика. После един слуга изтрил очите на йога с масло, вдигнал клепачите; но отначало очите оставали мъртви (стъкловидни), очните ябълки не се движели, ирисите не реагирали на светлина. След като за трети път сложили главата на йога върху горещо тесто, силна конвулсия преминала през тялото му (конвулсията и разтърсването на тялото означава, че в него влиза полевата форма на човека), лека-полека започнало да се появява дишане, ноздрите започнали да потрепват, крайниците добили естествена пълнота, пулсът станал доловим, макар и още слаб. После слугата сложил в устата на йога масло и го накарал да го преглътне. В този момент полузатворените очи на Харида се отворили и придобили естествен блясък. Половин час след началото на съживяването йогът познал застаналия пред него махараджа Рунджит Синга и с тих, едва доловим глас казал: „Е, сега вярваш ли ми?“ Горе-долу час след изваждането от сандъка Харида постепенно напълно дошъл на себе си.

По-късно лекарите нееднократно наблюдавали йогите в такова състояние. В индуския вестник „Хиндустан таймс“ от 27-28 октомври 1958 година е публикуван репортаж от мястото на „погребването“ на 52-годишния йог Бабашри Рамдажи Джирнари. След 10-дневно гладуване той бил положен в гробница, където се намирал в състояние на анабиоза в продължение на 24 часа. Още по-рано, през 1950 година, с участието на същия йог Рамдажи бил проведен уникален експеримент, описан от индйския лекар Вейкл в списание „Ланцет“. В Бомбай, в присъствие на десет хиляди зрители, йогът седнал в изровена в земята гробница, която след това с помощта на цимент била херметизирана за 56 часа. Но това не е всичко. След този срок вътрешността на гробницата била запълнена с вода и Рамдажи се намирал под водата в анабиоза в продължение на шест часа и половина, след което бил съживен в една от бомбайските клиники.

Зимен сън. Много дълъг сън е наблюдаван неведнъж в историята на човечеството. Американката Патриша Магуира например, след като научила за смъртта на годеника си, изведнъж започнала да се прозява. Посъветвали я да си легне. Патриша легнала и спала непробудно повече от 18 години! Норвежката Августина Лангард проспала от 1919 до 1941 година. През това време тя изобщо не се променила. Когато се събудила обаче, започнала много бързо да старее и пет години след това умряла. Двадесет години проспала Надежда Лебедина от град Днепропетровск. Събудила се в деня на погребението на майка си. Необходими ѝ били осем месеца, за да възстанови двигателната си активност. Изглеждала много по-млада от възрастта си и не се оплаквала от болежки.

Тези случаи показват способността на човек подобно на животните да изпада в своеобразна летаргия и дълго време да минава без храна.

Живот без храна. (БРЕТАРИАНИЗЪМ, 02, 03, 04...) Тереза Нюмън се родила в Страстния петък през 1898 година. В резултат на нещастен случай ослепяла и се парализирала на двадесетгодишна възраст. Благодарение на молитвите си към Света Тереза от Лисе, тя по чудо си възвърнала зрението през 1923 година. А по-късно мигновено се изцерила от парализата на крайниците. От 1923 година Тереза напълно се отказала от храната и пиенето с изключение на малката свещена облата, която вземала всекидневно. От 1926 година всеки петък започнали да ѝ се появяват стигми (христовите рани).

Ето как описва Йогананда 37-годишната Тереза Нюмън в книгата „Автобиографията на един йог“.

„...тя изглеждаше много по-млада, отличаваше се с детска свежест и обаяние. Здрава, бодра, добре сложена и розовобузеста – светица, която нищо не яде!...

– Нищо ли не ядете?
– Нищо, освен една хостия в шест часà сутринта.
– Колко е голяма хостията?
– Тънка, като хартия, голяма колкото малка монетка. Ям я заради светостта, ако не е осветена, не съм в състояние да преглътна и нея.
– И все пак не бихте могла да живеете от това цели дванадесет години?
– Живея от Божията Светлина!
– Очевидно съзнавате, че енергията се влива в тялото ви от ефира, от слънцето и от въздуха.
– Толкова съм щастлива да науча, че разбирате как живея.
– Можете ли да научите и другие да живеят без храна?
Това като че ли я шокира.
– Не мога да го правя, това не е угодно на Бога...“
...Всяка седмица от полунощ в четвъртък до пладне в петък всички рани се отварят и кървят; тя отслабва с четири килограма и половина от обичайните си петдесет и пет килограма...

Професор Вутц разказва няколко случая, станали със светицата в негово присъствие:

„...често предприемахме продължаващи дни наред екскурзии из цяла Германия. Поразително: докато ние се храним по три пъти на ден, Тереза не яде нищо. Остава свежа като роза, която не усеща умора, завладяла останалите в резултат на пътуването. Когато огладняваме и се хвърляме към крайградските ханове, тя весело се смее“.

Професорът добавя няколко интересни физиологични детайла.

„Тъй като тя не приема никаква храна, стомахът ѝ се е свил. Тя не ходи по нужда, но потните ѝ жлези функционират, кожата ѝ е винаги нежна и гъвкава.
     ...От разговора с двамата братя на Тереза разбрахме, че светицата спи само час-два. Тя е активна и изпълнена с енергия, независимо от множеството рани по тялото...
     ...Тереза има способност с помощта на молитва да пренася върху своето тяло чужди болести. Отказът от храна води началото си от времето, когато се помолила болестта на гърлото на един младеж от нейната енория да премине върху собственото ѝ гърло“.
     Тереза умира на 18 септември 1962 година.

Сред християнските светци, живели без храна, са Лидвин Шидамски, Елизавета Рентска, Катерина Сиенска, Доминик Пазари, Анжела Фолинска, Луиз Лато, Свети Николай Флуезски (отшелник от XV век) се въздържал от ядене дванадесет години!

Доста интересен е случай на продължително въздържане от каквато и да било храна, описан от Йогананда в същата книга. Разказва се за една жена, която чрез определена йогистка техника преминала на „хранене“ от заобикалящата ни енергия:

„Малката светица седеше на верандата, скръстила крака. Въпреки че възрастта бе оставила отпечатъка си върху нея, тя не изглеждаше изтощена, маслинената ѝ кожа беше чиста, със здрав цвят.
     – Аз съм скромна слугиня на хората. Обичам да готвя и да ги храня.
Странно развлечение за светица, която не яде!
     – Майко, кажете ми го със собствената си уста – вие живеете без храна?
     – Вярно е. Откакто станах на дванадесет години и четири месеца до сегашната си, шестдесет и осемгодишна възраст, повече от петдесет и шест години, нищо не съм яла и не съм пила.
     – Никога ли не сте се изкушавала да хапнете?
     – Ако почувствам глад, бих хапнала.
     – Но все пак се храните с нещо!
     – Разбира се!
     – Вашата храна се извлича от невидимата енергия на въздуха и слънчевата светлина, както и от космическите лъчи, презареждащи тялото чрез мозъка. Майко, моля ви, разкажете ми за младостта си. Това е голям интерес за всички в Индия, както и за братята и сестрите ни зад моретата.
     – Така да бъде. – Гласът ѝ беше нисък и уверен. – Родена съм в този горски край. Детството ми не се отличава с нищо особено, освен че имах ненаситен апетит. Сгодих се на девет години.
     „Дете, – често казваше майка ми, – постарай се да се пребориш с ненаситността си. Когато дойде време да живееш в семейството на мъжа си сред чужди хора, какво ще си помислят те, ако по цял ден ядеш?“
     Бедствието, предвидено от нея, се сбъдна. Бях едва на дванадесет години, когато се пренесох при роднините на мъжа ми в Навабгандж. Свекървата денонощно ме критикуваше за лакомията ми. Но тези хули бяха скрита благословия, защото пробудиха спящите в мен духовни наклонности. Една сутрин насмешките ѝ бяха особено безмилостни.
    – Скоро ще ви докажа, – казах аз, жестоко засегната, – че никога вече, докато съм жива, няма да докосна храна.
     – Така ли, – отвърна свекърва ми и се изсмя подигравателно, – как ще живееш, без изобщо да ядеш, щом не можеш да живееш, без да преяждаш?
     Тази забележка беше неопровержима! И въпреки това някаква желязна решимост поддържаше духа ми. Скрих се на усамотено място и се устремих към моя Небесен Отец.
     „Господи, – непрестанно се молех аз, – изпрати ми гуру, такъв, който да успее да ме научи нак да живея от Твоята светлина, а не от храната. Обзе ме божествен енстаз. Водена от блажени чародейства, се отправих към Ганг. Сутрешното слънце се къпеше във водата. След нато се измих в Ганг, нато за свето кръщение, и облякох мокрите си дрехи, вече се готвех да напусна брега, когато точно пред мен на ясната дневна светлина се материализира учителят
     – Мило дете, – ми каза той с нежност и разбиране, – аз съм изпратен от Бога гуру, за да изпълня молитвата ти. Той бе дълбоко трогнат от необикновения ѝ характер. От днес нататък ще живееш от астралната светлина, хранейки атомите на тялото си от безкрайния енергиен поток.
     Моят гуру ни обгради с купол от светлина, който ни скриваше от случайно дошли да се къпят хора. Той ме посвети в метода на крия, освобождаващ тялото от зависимостта му от грубата храна на смъртните. В тази техника влиза използването на определена мантра и дихателни упражнения, по-сложни от тези, на които е способен обикновеният човек. В нея няма никакво лекарство, никаква магия.
     Спя много малко, защото сънят и бодърстването за мен са едно и също. Нощем медитирам, а денем изпълнявам домашните си задължения. Почти не усещам сезонните промени на климата. Никога не съм боледувала и не знам какво е това болест, усещам само лека болка, когато се нараня. Не ходя по нужда. Мога да управлявам сърцето и дишането си. Във виденията си често виждам моя гуру, както и другите велики души.
     – Майко, – попитах аз, – защо не научите и другите да живеят без храна?
     – Не, – поклати глава тя. – Моят гуру много, много строго ми нареди да не разкривам тази тайна. Той няма желание да се намесва в драмата на Божието творение, фермерите не биха ми благодарили, ако науча много хора да живеят без храна! Ароматните плодове несъмнено биха оставали по земята. Нищетата, гладът и болестите – това са бичовете на нашата карма, която в крайна сметка ни подтиква да търсим истинския смисъл на живота.
     – Майко, – казах аз, – каква е ползата за света от това, че сте избрана да живеете без храна?
     – Да се докаже, че и човекът е Дух. – Ликът ѝ беше озарен от мъдрост. – Да се покаже, че благодарение на божественото развитие той може постепенно да се научи да живее от Вечната Светлина, а не от храната“

Оказва се, че феноменът да се живее без храна и даже без вода не е единичен и при голямо желание човек може да се научи да го прави.

Доброволно въздържане от храна. Обикновеният човек може да мине без храна доста дълго време. Върху продължителността на гладувнето на всеки конкретен човек влияят следните фактори: безопасна обстановка; информация за това как правилно да се провежда гладуването; инди-видуалното устройство на тялото и възрастта му, степен и място на задръстване и пр.

Безопасна обстановка. Ако неочаквано и принудително човек попадне в условия, при които приемането на храна е невъзможно, той загива не от самия глад, а от паника и от незнанието как би трябвало да се държи без храна.

През лятото на 1942 година четирима наши моряци се оказват далеч от брега в Черно море без запаси от храна и вода. На третия ден опитват да пият морска вода. Понеже в Черно море водата е два пъти по-малко солена, отколкото в океана, на петия ден те свикнали с нея. Всеки от тях изпивал по две манерки на ден. И все пак паниката, неблагоприятната обстановка и т.н. подействали пагубно. Първият моряк починал на 19-ия ден, вторият – на 24-ия, третият – на 30-ия ден от принудителното гладуване. Последният, капитан от медицинската служба, бил намерен и прибран от друг кораб на 36-ия ден със замъглено съзнание. През това време той отслабнал с 22 килограма, което било 32 % от първоначалното му тегло.

В началото на нашия век група от единадесет човека обявила гладна стачка в затвора на ирландския град Корк. На 20-ия ден вестниците започнали да твърдят, че затворниците умират. Такива съобщения последвали на 30, 40, 50, 60 и 70-ия ден. В действителност първият затворник умрял на 74-ия ден, вторият – на 88-ия, а останалите се отказали от гладуването на 94-ия ден, постепенно се възтановили и останали живи.

В Одеса една измъчена от болести и безизходица жена пожелала да се самоубие. Тъй като била много религиозна, не посмяла да посегне на себе си, а решила да сложи края чрез гладна смърт. Просто легнала в леглото и започнала да чака идването на смъртта. Така пролежала три месеца, през които загубила 66% от теглото си! Когато я намерили в състояние на пълно изтощение, закарали я в отделението за разтоварващо-диетична терапия при д-р В. Я. Давидов. С негова помощ и чрез специална диета теглото ѝ се възстановило напълно. Освен това се оказало, че жената напълно се е излекувала от мъчилите я преди това болести!

Как правилно да се провежда гладуването. Ако човек не се бои да гладува и знае как да се държи по време на гладуване, той може да го практикува дълго и успешно. Бразилският факир Аделину да Силва си печелел прехраната, като редовно гладувал. През 57-те години от живота си той гладувал три години, а през 1969 година издържал без храна 111 дни.

Един човек на име Сучи за период 1886 -1904 година провел за пари десет експеримента на глад, всеки с продължителност от 20 до 45 дни. А някой си Марлети няколко пъти гладувал по 50 денонощия. Самият аз не съм гладувал повече от 27 денонощия, но съм виждал, чел и чувал за живеещи в Русия хора, които с лечебна цел и за духовно усъвършенстване са гладували от 30 до 50 и дори 91 денонощия. За някои от тях това е станало дори система.

Индивидуалното устройство на човек и възрастта му. Предвид на това, че по време на гладуване се изразходват телесни тъкани, се оказва, че колкото по-тежък е човек, толкова по-дълго може да гладува. 119 денонощия е прогладувала в Лос Анджелис страдащата от затлъстяване (143 килограма) Илейн Джоунс. Всеки ден по време на гладуване изпивала по три литра вода, а два пъти седмично ѝ правели витаминни инжекции. През това време теглото ѝ спаднало с 81 килограма, а самочувствието ѝ било прекрасно.

През 1973 година в град Глазгоу две страдащи от затлъстяване жени прогладували за нормализиране на теглото си 236 и 249 дни!

Ако говорим за гладуването и възрастта на човека, то можем да се позовем на Хипократ, който пише:

„Старците доста лесно понасят глада, на второ място – възрастните и най-трудно –младежите, а най-трудно от всички – децата, а от тях – онези, които се отличават с голяма живост“.

Както виждате, уважаеми читателю, човек може да мине без храна, като използва най-различни механизми - от „изяждане“ на своето тяло до „хранене“ от лъчистата светлина.a3

 

(горе)
Глава 3
РАЗЯСНЯВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ГЛАДУВАНЕ“

В книгата си „Терапия чрез гладуване“ (Лос Анджелис, 1963 година) Арнолд де Вриз описва понятието „гладуване“ така:

„Под термина „гладуване“ се разбира пълно или частично въздържане от храна или вода по някаква причина. Има плодово, зеленчуково, млечно, водно и много други видове гладуване. В зависимост от предизвикалите гладуването причини, може да се направи друго делене, а именно: религиозно гладуване, професионално, физиологично, патологично и експериментално гладуване.
     Плодовото гладуване е въздържане от употребата на плодове, зеленчуковото - от употребата на зеленчуци, млечното – на мляко, водното – на вода и т.н. Религиозното гладуване – постът – е въздържането от употребата на храна с цел да се развие духовната мисъл или с цел да се изпълни религиозен обряд. Професионалното гладуване е въздържане с цел постигане на известност и реклама. физиологичното – това е естественият отказ от храна, който се среща в природата, например по време на зимния сън или сезонното въздържане от храна при някои животни. Патологичното е свързано с органични заболявания, които правят организма неспособен да приема и усвоява храна. Експерименталното гладуване е изкуственото въздържане от храна от страна на животни и хора с научно-изследователска цел, терапевтичното (лечебно) гладуване е пълното въздържане от храна, но не и от вода. Целта на терапевтичното гладуване е укрепване и възстановяване на организма“.

Описаното от де Вриз деление на „гладуванията“ говори за огромно объркване в умовете на хората по този въпрос. За да се постигнат определени физиологични промени и след това те да бъдат задържани за известно време с лечебна или профилактична цел е необходимо пълно въздържане от храна. Плодовото, зеленчуковото, млечното „гладуване“ (тук можете да добавите месно, хлебно и т.н.) е обикновено хранене, което не е способно да изключи органите на храносмилането и да активира дремещите вътреклетъчни механизми на обновяване и възстановяване. Това са своеобразни диети, които не бива да се смесват с правилното разбиране на гладуването.

В нашия случай понятието „гладуване“ означава: доброволен отказ на човека от приемането на каквато и да било храна (а в отделни случаи и на вода), за определен период от време с цел пречистване на организма, избавяне от болести и духовно усъвършенстване. При това пределните срокове на гладуването не бива да довеждат до изтощаване на организма и до настъпването на необратими изменения.

Съществуват и други наименования на доброволния отказ от храна – „пост“, „разтоварващо-диетична терапия“ (РДТ), „физиологически полезно гладуване“ (ФПГ). Да обясним произхода на тези термини и да отстраним някои свързани с тях недоразумения.

Думата „пост“ е от френски произход и ознчава: 1) отговорна и важна длъжност; 2) поставен на точно определено место часовой; 3) самото място, на което е поставен часовоят. Но най-главното е да се разбере, каква функция изпълнява човекът на този пост. А функцията се състои в това, да забранява преминаването през поста на нежелани действия, предмети, хора и пр.

В „Библейска енциклопедия“ (Москва, 1891 година) архимандрит Никифор описва понятието „пост" така:

„...при юдеите е било обичайно и се е смятало за религиозен дълг да си налагаш пост, тоест да се въздържаш от храна, да се молиш и да принасяш жертви... Евреите съблюдавали постите особено строго... и се отличавали не само с въздържане от храна, но също така и от всички останали човешки потребности.“

Когато казваме, че човекът „пости“ или си е „наложил пост“, това означава, че той доброволно е поставил преграда пред своите чувствени удоволствия с цел да ги обуздае и подчини. Така той се възвисява, заема главно място в самия себе си и отхвърля всичко лъжовно и чуждо.

Ако това не се прави съзнателно, доброволно, то поддаването на чувствените удоволствия (храна, алкохол, секс, комфорт и т.н.) ще направи човека техен роб, постепенно разрушавайки организма му. Това става толкова незабелязано, че понякога човек изобщо и не подозира. В „Евангелието от Йоана" е казано много добре:

„...безброй беди и опасности очакват Синовете Человечески. Велзевул, князът на демоните, източник на всичко зло, се намира в тялото на Синовете Человечески. Той е източникът на смъртта, той поражда всички нещастия и под пленителната маска изкушава и съблазнява Синовете Человечески. Обещава им богатство и власт, великолепни дворци, златни и сребърни одежди, множество слуги и всичко, което поискат; обещава им също слава и почит, чувствени радости и разкош, прекрасни ястия и обилни вина, шумни оргии и проведени в леност и безделие дни. Така съблазнява той всеки – с онова, което най-много го влече, и в деня, в който Синовете Человечески стават пълни роби на цялата тази суета и на всички тези гнусотии, Той им отнема в замяна за насладите всички блага, дадени им от Майката-Зема в изобилие. Той ги лишава от дъха, кръвта, костите, вътрешностите, очите и ушите.
     Дъхът на Сина Человечески става поривист, зловонен, като дъха на нечистите животни; той става тежък и болезнен. Кръвта му се сгъстява, изпускайки зловонна като блатна вода миризма. Костите му се деформират, стават чупливи, отвън се покриват с възли и се разлагат отвътре, а после се чупят надве, като падащ от скала камък.. Кожата му става мазна и подпухнала; започва да се разлага и върху нея се появяват корички и уродливи циреи. Вътрешностите му се изпълват с отвратителни нечистотии, образувайки гниещи потоци, в които се плодят безчислено множество гнусни червеи. Очите му помръкват, докато в тях не се възцари непрогледна нощ. Ушите му оглушават и в тях цари дълбока тишина.
     И така, в крайна сметка, Синът Человечески губи живота си заради собствените си грешки, защото не е съумял да се научи да уважава законите на своята Майка и само е правил грешки – една след друга. Затова всички дарове на неговата Майка-Земя са му били отнети: дъхът, кръвта, костите, кожата, вътрешностите, очите и ушите и накрая – самият живот, с който Майката-Земя е дарила тялото му.
     Но ако Синът Человечески признае грешните си, ано съжали за греховете си и се отрече от тях, ано се върне при Майката-Земя и се освободи от нонтите на сатаната и устои на изкушенията му, то Майката-Земя отново ще приеме своя син, който е бил заблуден и е грешил. Тя ще му подари любовта си и ще му изпрати Ангелите си да му служат.
     Истината ви казвам: щом Синът Человечески възстане срещу сатаната, заселил се в него, и престане да се подчинява на волята му, в същия миг Ангелите на неговата Майка ще се настанят в него, за да му служат с цялата своя власт, освобождавайки Сина Человечески от властта на сатаната.
     Защото никой не ще може да служи на двама господари. Наистина, или служат на Велзевул, или на нашата Майка-Земя и Нейния живот.
     Истината ви казвам: блажени са онези, които следват законите на живота и не вървят по пътеките на смъртта. Защото техните жизнени сили ще нарастват, ще укрепват все повече и те ще избегнат влиянието на смъртта".

И така, „постът“ е същия този глад, но по-точно отразяващ мотивационната страна на човека. Както виждате, „постът“ няма нищо общо с „постната“ храна, освен по звучене. Тези две, сходи по звучене, но противоположни по смисъл думи „пост“ (френска дума, означаваща „забрана“) и „постен" (славянска дума, означаваща „немазна и немесна храна“) са объркали представите на хората и са довели до неправилна трактовка на религиозните пости. Вместо да гладуват, хората употребяват немазна храна (месо не може, а риба може ли?), изкривявайки първоначално вложения смисъл.

Естествено, далеч не всички хора могат да гладуват, затова е бил създаден по-лекият режим с приемане на немазна храна, която способства за разтоварване и облекчена работа на организма. Но даже и такъв отказ спомага за очистване на ума и за дисциплиниране на чувствата в полевата форма на човека. Именно затова църковните пости лекуват душата.

За да не натрапвам мнението си на читателя, в допълнение на казаното ще цитирам беседата на един кореспондент с църковно лице.

Въпрос на кореспондента: „Какви са главните разлики между църковния пост и практикуваното от много хора лечебно гладуване?
Отговор: „Църковните пости и лечебното гладуване имат коренно различни цели. Съществени противоречия между тях няма и все пак аз бих се отнесъл с известна предпазливост и опасения към тази техника. Защо? Работата е там, че дори в църковните пости съществува практика свещеникът да забранява на даден човек да пости. Не защото такава диета би могла да доведе до болест, физически непоносимо е друго – човек може да бъде напълно здрав и въпреки това постът да се окаже пагубен за него. Обяснението е, че тялото на човека е като коричка върху душата на човека, която, както засъхналата кръв върху раната, от една страна пречи на движението, но от друга – има защитна функция. А когато тази броня изтънее, човек става по-възприемчив към външни влияния, по-раним. Затова често могат да се срещнат хора, които по време на пост стават крайно раздразнителни, а това води до парадокс – човек се отказва от маслото, млякото, но в същото време започва буквално да яде роднините и близките си. (Гладът позволява да се открият и активират чувствените „язви“, които, като не получават съответен стимул чрез вкуса, се опитват да получат необходимата им енергия от другите хора за сметка на предизвикваните у тях ответни емоции при подобно „изяждане“. Тези хора са прикрити вампири. Именно те трябва да гладуват, за да освободят полевата си форма от тази низост. Само постът ще им позволи коренно да се променят, да станат любящи и търпеливи. – б.а.). Всеки свещеник в този случай ще каже: по-добре яж всичко, само не тормози близките си. Църковният пост в никакъв случай не е само хранителна диета. Главното е постът да бъде време на духовен подвиг – на усилени молитви, на посещение в храма, на помощ за близките, на борба с греховете и със страстите. Той трябва да бъде време на изповед, на покаяние. (Това свидетелства, че изричайки едни и същи думи, ние влагаме в тях съвършено различен смисъл. Та нали истинският духовен подвиг предполага на първо място очистителна работа в душата, в съзнанието. На първо място трябва да се постави борбата с водещите към грехове страсти. Тогава няма да има нужда от изповеди и покаяние. Да помагаш на близките си ще стане нещо естествено, а молитвите сами ще се изливат от сърцето. – б.а.) А когато гладуването се практикува с медицинска цел, то може да помогне за едно и да навреди на друго.“ (Важно е да се разбере главното – че без изцелителна работа в съзнанието на болния човек няма да има оздравителна работа и в организма му. – б.а.).

Въпрос на кореспондента: „Повечето ентусиасти по лечебно гладуване са убедени материалисти, които смятат, че главното е да се излекува тялото, а в здравото тяло ще има и здрав дух, и това е всичко“. (Този въпрос показва пълно невежество по отношение на това, кое у човека е първично и главно, и кое - второстепенно и зависимо. – б.а.).

Отговор: „Аз се отнасям с огромна симпатия към материалистите. По-лошо е, когато възпитани като атеисти хора изведнъж се впускат в някаква религиозна, а по- често псевдорелигиозна философия, започват да се развличат с окултизъм, знахарство, хиромантия, астрология. И това неоезичество се разраства. Сама по себе си Църквата няма абсолютно нищо против хората да водят здравословен начин на живот и да се грижат за тялото си. Според мен лечебният ефект на гладуването зависи от това, че организмът се оказва в екстремна ситуация, включва резервните си възможности и започва да работи при по-жесток режим от обикновено и по този начин болежките отшумяват. Така че за да се обясни лечебният ефект на гладуването, няма защо да прибягваме до свръхестествени обяснения, като идеята за чудото на благодатта божия, която изцелявала постещия, нито пък до някакви космически енергии“. (Човекът, който доброволно се е подложил на строг пост – гладуване, работи с най-удивителното, което притежава - с Божествената сила, чието проявление е той. Той изцяло се надява на нея, а не на лекарството, процедурите и другите измислици на медицината. – б.а.).

Въпрос на кореспондента: „Разкажете ми, моля ви, какви са правилата за вярващите по време на постите. Може би на някои хора им е трудно да постят, защото не правят нещо така, както трябва?“ (Съмненията сочат към множеството психологически задръжки, които пречат на човека да осъществи замисленото. – б.а.) .

Отговор: „Правило номер едно е дадено от Христос в Евангелието: когато постите, не бъдете унили, за да не бъде очебийно, че постите. (Много добра препоръка – радвайте се! Защото радостта е външният израз на целебната енергия и на докосването до Божествените Източници вътре в нас. – б.а.) По време на пости човек не бива да излъчва тъга и печал. (Тъгата е външиен израз на това, че полевата форма е силно увредете от чувствени задръжки. Мъката и тъгата изработват в организма токсични вещества, разрушаващи човека. – б.а.) Неслучайно когато започват великите пости всички църковни песнопения са за пролетта: Настъпи пролетта на покаянието, пролетта на обновлението“. (Радостната песен е великолепно средство за изработване на целебна енергия в организма, за образуването на силно действащи целебни вещества – ендорфини. Особено значение имат думите в песента, mioumo, благодарение на особените вибрации и на смисъла, усилват изработването на целебна енергия и ендорфини в организма. Думите „обновление“ и „пролет“ имат тези качества. – б.а.) Вярващите ce поздравяват помежду си (Поздравленията, доброжелателността и откритостта са не друго, а информационно-енергиен обмен на съзидателни, целебни енергии. – б.а.) по случай началото на постите, защото нали по своята дълбока същност Великите пости са много радостен период. (По време на Великите пости Земята се намира в особен енергиен сектор на пространството, който стимулира обновяването и дава жизнен импулс на всичко живо. Във връзка с това човек се намира в много радост но настроение. – б.а.)

През годината всичко е застояло, наоколо всичко е толкова еднообразно, толкова обичайно, и изведнъж душата се пробужда: необходимо ѝ е нещо по-голямо. Духовно пробуждане, и именно покаяното пробуждане в крайна сметка донася на човека огромната радост. (Покаянието означава очистителна работа в нашето съзнание. Когато се покае за нещо, човек се пречиства от него. Полевата му форма се освобождава от енергетичната задръжка. Сега енергията става повече и това предизвиква усещането за радост и лекота. – б.а.) През това време е необходимо да се отделя повече внимание на заобикалящите хора, да се помага на нуждаещите се, а да се нуждаеш в наши дни невинаги означава само, че нямаш какво да ядеш. В края на краищата смисълът на постите е такъв – да ядеш толкова, че това да не ти пречи да се молиш. Трябва да се помни, че това е само средство за постигане на по-висша цел, постите трябва да помагат на човек да живее по законите на душата, а не по законите на тялото“. (Наистина е вярно – постите са средство, инструмент, който ни помага да се самопознаем и да оздравеем. – б.а.)

Въпрос на кореспондента: „Как се отнася Църквата към това да постят или да гладуват деца и болни хора?“

Отговор: „Тук позицията на Църквата е недвусмислена: за болните, малките деца, бременните и кърмачките не може да има пости, на тях им е необходимо пълноценно хранене“. (Болният човек има множество нарушения в полевата форма, задръстване на физическото тяло. За него гладуването е най-съвьршеното пълноценно хранене. – б.а.)

Въпрос на кореспондент а: „А ако болният човек е уверен, че от постите ще му стане по-добре?“

Отговор: „Мисля, че такива въпроси трябва да се решават в индивидуален разговор с духовника, с човека, който познава състоянието на този болен и би могъл да го посъветва. Човек трябва да има свобода на избор. И в духовния живот не може всичко да се мери с един аршин. Има ситуации, когато за човек е по-добре да се откаже от постите, а има и други – когато трябва да задълбочи поста и това са все различни видове духовни лекарства. (Прекрасно казано. Нали за да се унищожат дълбинните чувствени задръжки, трябва да се поставиш в необикновено жестоки условия. Например – сухо гладуване. Тогава ще можеш ефективно и бързо да се освободиш от предизвикалата сериозно заболяване психическа черупка в полевата форма. – б.а.) Именно по това църковните пости се отличават от лечебното гладуване – че те лекуват не само тялото, но и душата“. (На първо място душата, която е основа на полевата форма на всеки човек. По време на гладуване човек трябва да се настройва не да се освободи от едно или друго заболяване, а да се бори с чувствените задръжки, които са го предизвикали. – б.а.)

Терминът „разтоварващо-диетична терапия“ е въведен от пропагандатора на лечебното гладуване професор Юрий Сергевич Николаев. В детските и юношеските му години върху него голямо влияние оказва Николай Григориевич Сутковой, който пропагандира естествените науки, законите на природата и идеите на лечебното гладуване. В семейството на Николаеви и техните приятели редовно се провеждали пости и гладувания по време на болест.

След като завършва Московския медицински институт, Юрий Сергеевич става психиатър. В лекарската си практика той се старае да помогне на болния не с медикаменти, а със силите на природата. Наблюдавайки начина, по който лекували болните от шизофрения, виждайки как ги хранят насила, той сравнил прилаганите в психиатрията методи на лечение с действието на дозираното гладуване. И в единия, и в другия случай настъпват стрес и задържане.

През 1948 година в психиатричната клинка „Корсаков“ в Първи Московски медицински институт Николаев започва да лекува чрез гладуване психично болни хора. Но възникнал въпросът как да се нарече този метод на лечение? Всеки човек има негативно отношение към самата дума „гладуване“. Още повече, че войната току-що била приключила, хората не си били дояждали с години, а ето че отново - глад?

При изучаване на протичащите в организма процеси по време на гладуването и след него станало ясно, че при дозирано гладуване организмът живее за сметка на включването на особени механизми, изразходвайки резервната си тъкан. Всъщност глад няма, има качествено различен начин на хранене.

Във връзка с тези два момента – негативното отношение на хората към думата „глад“ и качествено различния начин на хранене – и с това, че при приключване на гладуването се преминава към особено хранене, Николаев решава да нарече своя метод на лечение на психически заболявания разтоварващо-диетична терапия (РДТ).

От 1952 година по метода РДТ започват да лекуват соматично болни: сърдечна и бронхиална астма, възпаление на белите дробове, тромбофлебит, радикулит, склероза и т.н.

Главно благодарение на усилията на Ю. С. Николаев методът на дозирано лечебно гладуване се налага и утвърждава в нашата страна. Много негови ученици и днес успешно продължават да развиват това направление на природолечението. Николаев сега е на 90 години и продължава да практикува гладуване.

Сурен Авакович Аракелян, изучавайки самостоятелно гладуването и широко използвайки го в животновъдството за подмладяване на животните, нарича това явление „физиологично полезно гладуване“ (ФПГ).

Защо именно „физиологически полезно“? От научните и практическите изследвания става ясно, че за активиране на редица биологични механизми, отговарящи за обновяване на организма, е необходимо строго въздържане от всякакъв вид храна за определен период от време. Този „определен период“ трябва да е достатъчен по продължителност за пълноценното разгръщане на обновителните механизми. Ако е къс, тези механизми няма да се задействат и няма да има никакъв подмладяващ ефект. Ако пък е прекалено дълъг, ще настъпят необратими патологични изменения, които могат да доведат и до смърт. Затова гладуването продължава точно толкова, колкото е необходимо за отключване и задействане на физиологичните механизми на обновление и подмладяване. Оттук и името „физиологично полезно гладуване“ (ФПГ).

В заключение ще кажем следното: терминът „пост“ означава съзнателно прекратяване на храненето с цел да се усъвършенстват духовните качества и физическото тяло; терминът „глад“ се употребява от хора, които не разбират много ясно същността на това явление; терминът „разтоварващо-диетична терапия“ (РДТ) се използва в тесни медицински кръгове като метод с помощта на гладуването и последващото правилно хранене по естествен път да се лекуват редица соматически и психически заболявания; терминът „физиологично полезно гладуване“ (ФПГ) означава онзи оптимален срок на гладуване, който е достатъчен за настъпване на процесите на подмладяване в организма на животни и хора. Ние с вас ще използваме общоприетото сред народа название – „глад“.

Да гладуваш значи да се храниш за сметка на резервите на собствения си организъм. Да гладуваш означава да задействаш особени механизми.a4

 

(горе)
Глава 4
ПРОЦЕСИТЕ В ОРГАНИЗМА ПО ВРЕМЕ НА ГЛАДУВАНЕ

Гладуването е магическият ключ към възстановяване на собственото здраве и към постигане на висше съвършенство. В древността медицината не е била отделена от останалите сфери на човешка познавателна дейност и напълно заслужено се е смятала за първото стъпало към мъдростта. Затова най-ранните сведения за гладуване получаваме от Буда, Исус Христос, Мохамед, както и от мъдреците като Питагор, Сократ, Платон и много други.

В продължение на хилядолетия е натрупан колосален практически материал, който демонстрира многобройните ефекти, които се проявяват у човека при прилагането на гладуване. Цялото многообразие от ефекти може да се сведе до две категории – въздействие върху полевата форма на човека и въздействие върху физическото тяло. Методиките и резултатите на полевото преобразуване на човешкото същество с помощта на гладуването постепенно са били забравени и изтласкани от по-нагледните резултати, отразяващи се върху физическото тяло.

Процесите в полевата форма на човека

Гладуването е
особен раздел на новата наука за човека.
Вашето наказание са вредните навици,
вашата най-голяма награда
е здравословният начин на живот.

Върху полевата форма на човека гладуването оказва двояк ефект: тренира жизнената сила на организма за възстановяване и обновление и изчиства съзнанието от патогенни психически задръжки. Именно тези два ефекта на гладуването са използвани от древните мъдреци за постигане на просветление и святост.

Гладът и жизнената сила на организма. Какво ще разбираме под „жизнена сила“ на организма? С този термин ще обозначим онова информационно-енергийно равнище на човешкото същество, което ръководи развитието на човешкия организъм от състояние на оплодена яйцеклетка до състояние на полово зрял човек, а после поддържа организма в стабилно състояние в продължение на целия му живот.

За по-голяма яснота ще кажем следното за жизнената сила: човекът има физическо тяло, в което протичат физиологични процеси; зад физическото тяло и извършващите се в него процеси се намира равнището на полета с всевъзможни енергии; енергийните полета образуват квантовото равнище на човешкото същество; квантовото равнище на човека се създава и поддържа от още по-дълбинно информационно-енергийно равнище, което ние наричаме жизнена сила или жизнена енергия. Аюведическият термин „пракрити“ се тълкува така: истинската природа на човека се състои от жизнена сила и образуваното от нея квантово равнище на човешкото същество. Всички по-нататъшни постройки на човешкия организъм и телесното тегло на възрастния човек могат да се изменят в процеса на живота, но не и пракритите.

На жизнената енергия и на ролята ѝ в процеса на гладуване се позовават много учени и лекари. Тук ще цитирам разказите им, за да имате по-добра представа за този важен феномен.

Пол Брег:
     „Жизнената енергия, която се използва за усвояване на храната, по време на гладуване се изразходва за изхвърлянето на отровите от организма. Когато гладувате, благодарение на жизнената енергия, организмът се самоизчиства, самоизлекува и самовъзстановява.
     Хиляди неща изискват енергия и пак енергия! Енергията е твърде ценно нещо, но тя не може да бъде запушена в бутилка или затворена в кутийка и да бъде купена. Много хора си мислят, че тя може да бъде получена чрез лекарства, алкохол, тютюн, кафе, чай, пепси(кока)-кола, но те грешат. Енергията е награда за живот, който е възможно най-близък до естествения. Намаляването на енргията води до забавяне дейността на цялата отделителна система: черва, бъбреци, кожа и бели дробове. На тези органи не им достига енергия, за да функционират с пълна мощ. И тогава всички отрови не се изхвърлят напълно от организма, постепенно се натрупват и нанасят голяма вреда. Гладуването е ключ от съкровищницата, в която природата пази енергията. Гладуването достига до всяка клетка, до всеки орган и генерира жизнени сили“.

А сега да видим кои фактори потискат жизнената сила на организма (друго нейно име е „Кундалини“). И така, ние имаме:

1. „Жизнена сила“, която ръководи развитието и поддържането на човешкия организъм.
2. Квантов (енергиен) модел на човешкия организъм, който служи за първообраз на физическото тяло и физиологичните функции.
3. Енергийни полета, които движат тези или онези процеси. Например, ерекцията на половия член при мъжете. При даден физиологичен процес енергийното поле предизвиква прилив на кръв, предизвикващ ерекцията.
4. Тъкани на човешкия организъм, които имат една или друга структура.
5. Човешки ум, основаващ се върху сетивните органи и паметта. Човешкият ум е „специфичен орган“, с чиято помощ човек си взаимодейства със заобикалящата го среда.

Ако разглеждаме човешкия организъм в тази светлина, най-важни са жизнената сила и човешкият ум (локализирани в чакрите и в мозъка). Тъканите на организма могат да се разглеждат като „свързана“ жизнена сила. Те при необходимост могат да се разграждат с цел освобождаване на жизнена сила и нейната по-нататъшна употреба от организма. С други думи, в организма на човека има източници на жизнена сила (мозъкът и чакрите) и резерв на жизнени сили (останалите тъкани на организма).

Имайки предвид горното, ще разгледаме процесите на усвояване на храната. От физиологията ни е известно, че храната се сдъвква в устната кухина, разгражда се на съставни части в стомашно-чревния тракт, всмуква се в кръвта и попада в черния дроб.

Не сте ли се замисляли защо от стомашно-чревния тракт кръвта трябва да премине първо през черния дроб и едва след това се разнася из целия организъм? Защо всмуканите в кръвта хранителни вещества не се разнасят веднага из целия организъм? Ами защото те са чужди за организма и ако се разпространят веднага, ще предизвикат алергична реакция. В черния дроб става преработването им от чужди в свои. Само в този случай организмът може ползотворно да използва хранителните вещества. Разбира се, за това се изразходва енергията на организма.

Късчето храна – това са не само съдържащите се в него хичически вещества, но и съставящите неговата същност информационно-енергийни кванти. Въведените с храната в информационно-енергийното поле на човека чужди информации (енергии) предизвикват отслабване. Затова организмът трябва да изразходва част от енергията си за преработване на чуждата енергия в своя, (в черния дроб) в хранителните вещества. Потискането на чуждите енергийни полета става в устната кухина и в стомаха. Механизмът на това потискане аз нарекох „информационно-енергийна хомеостаза“.

Отмирането на собствените клетки на организма, продуктите на жизнеността на клетките, чуждите елементи, попаднали по един или друг начин в организма, имат тенденция да се натрупват с възрастта. А всяко вещество има свое квантово равнище. И така, в ясно установеното квантово тяло на човека постепенно се появяват и натрупват чужди кванти на умрели клетки, метаболити, чужди вещества (на този етап разнообразното протезиране и корекции на фигурата с помощта на силикон подкопават здравето на организма). Квантовото тяло на човека загубва еднородността си, става „размито“ и слабо. Това, на свой ред, довежда до отслабване и изкривяване на структурата и функциите на органите. Външно това се проявява в изнемощяване и преждевременна старост.

Когато човек започва да гладува, натоварването на жизнената сила съществено намалява. Сега тя не се изразходва за работа на информационно-енергийната хомеостаза и тя започва да „измита“ от квантовото равнище на човека всичко излишно и чуждо. Отпадъчните продукти на обмяната се изваждат от места, където са се утаили и навлизат в кръвоносния поток. След това стигат до отделителната система и се изхвърлят навън.

Едновременно с изхвърлянето на отпадъчните продукти жизнената сила започва да прави по-добра връзка с МАТРИЦАТА (квантовото, енергийното тяло). Така се стига до възстановяване структурата на вътреклетъчните елементи и активността на ферментите, обновява се генетичният апарат на клетките и клетъчните мембрани. Възставовяването на квантовото тяло довежда до засилване и хармонизиране на полетата, което, на свой ред, се отразява върху активизирането на всички физиологични функции на организма (изострят се чувствата, усещанията, появява се изчезналото полово влечение и пр.).

В резултат на гладуването жизнената енергия на организма се попълва по двояк начин: от източника на изработването ѝ и от резервите – тъканите на организма. При гладуване тъканите на организма се разграждат и жизнената енергия преминава от свързан в активен вид и се изразходва за поддържане на жизнените процеси. В резултат на този процес се получава дисбаланс между запасната жизнена енергия в тъканите на организма и това, каква тя трябва да бъде според МАТРИЦАТА (енергийното тяло). Подобен дисбаланс се наблюдава при растящ организъм – енергийното тяло на детето при растежа си изпреварва ръста на физическото. Така се стига до изработване на много по-мощна жизнена сила, за да могат тъканите на организмва да се възстановят бързо в съответствие с „чертежите“ на информационното (енергийно, квантово тяло). С други думи, в периода на възстановително хранене в организма на възрастния човек се наблюдават процеси, присъщи на растящо дете. И се оказва, че колкото повече резервна жизнена енергия (органични тъкани) се активира (се разгради в процеса на гладуването), толкова по-ясно изразен е ефектът на подмладяване или ефектът на растящия организъм. Естествено, сроковете на такова гладуване не бива да надхвълят физиологичните предели. Разумното повторение на подобно гладуване позволява да се тренира механизмът за изработване на жизнена енергия, правейки човешкия организъм млад и устойчив на разнообразните вредни фактори на външната среда.

Ето по такъв начин собствената жизнена енергия на човека възстановява и обновява организма по време на гладуване.

Гладът и съзнанието. В понятието „съзнание“ влиза сборът от знания за заобикалящата среда, за собствения организъм и за начина, по който човек осъществява взаимодействието със заобикалящата среда и собствения си организъм. В моите трудове вече се е говорило за съзнанието (полевата форма). Накратко ще повторя основното: върху какво се гради съзнанието, откъде идват потребностите и мотивациите на организма, на какво се основава поведението на човека?

1. Върху какво се гради съзнанието? На първо място то се оформя от сетивните органи. На второ – се опира на паметта. На трето – работи за сметка на ума.

Така в началото детето само чувства. То вижда, надушва и т.н. Постепенно си създава „база“ от данни – памет. Например, чувствата му „докладват“, че видът на този човек е едикакъв си, гласът – едикакъв си и т.н. А после започва да различава, да съпоставя и пр. Това вече означава наличие на умствен процес – сравняване на постъпващата от сетивните органи информация в даден момент с наличната в паметта и вземането на решение въз основа на този процес. Например, детето вижда жена. Външността й се сравнява с каталога на вижданите преди това жени. Извършва се процес на разпознаване – това е мама. По-нататъшната работа на ума – да ѝ протегне ръце, да се зарадва. Ако в паметта на детето ги няма фигурата, гласът и т.н., то умът препоръчва съвършено друго отношение – предпазлив поглед.

2. Потребностите и мотивациите на човешкия организъм произтичат от полевата му форма. Полевата форма на човека, освен душата, съзнанието, жизнената енергия и квантовото тяло, включва и пространството, времето, въртеливо-колебателната, светлинна, топлинна, електромагнитна, гравитационна и редица други енергии, за които ни е известно твърде малко.

(Вече е известно ВСИЧКО – б.ред.):

Съотношението между тези енергии е индивидуално за всеки човек. Външно това се изразява във фигурата и в особеностите на физиологичните и умствените процеси. Външните условия постоянно изменят съотношението между тези енергии. В отговор на тези промени у човека несъзнателно възниква мотивация – да ги уравновеси с помощта на начина си на живот, храненето, процедурите и т.н. Потребността е именно желанието за уравновесяване – да направиш нещо, за да възстановиш вътрешния си комфорт.

3. Поведението е външен израз на вътрешните информационно-енергийни процеси, свързани с потребностите на организма и умстваните изисквания за удовлетворяването им. Например, на човек му се пие. За удовлетворяването на тази потребност се задейства умът. С помощта на сетивните органи заобикалящото пространство се изследва за наличие на вода. Всичко, постъпило чрез сетивните органи, се сравнява в паметта с понятието „вода“. И щом някой от сетивните органи намери информация за вода и умът я сравни по каталога и открие, че това става за пиене, веднага се взима решение – да се приближиш и да пиеш. В резултат чувството е удовлетворено и потребността изчезва, тъй като енергетиката на човека се е нормализирала.

От гореописаното следват няколко извода.
1. Каталозите на различни неща, явления и т.н., което и представлява паметта, трябва да образуват особени информационно-енергийни „възелчета“ в енергийното тяло на човека.
2. Умът, като инструмент за сравняване на постъпващата от сетивните органи и наличната в каталозите на паметта информация, използва жизнена енергия.
3. Мисловният процес – как да се задоволи една или друга потребност, а също и процесът на удовлетворяването ѝ води до загуба на жизнена енергия.
4. Някои естествени потребности на организма (засищане с храна, полово влечение, състояние на комфорт, интелектуална удовлетвореност и др.) се хипертрофират от човека до такава степен (те така се „разрастват“), че това изразходва огромно количество жизнена енергия и аз ги наричах „психически черупки" и „психически задръжки“. В резултат на това поведението на човека става неестествено, едноостранчиво, то нарушава нормалното протичане на информационно-енергийните процеси и това постепенно води до заболяване.

Например, човек обича да си похапне вкусно. Това го подтиква към всевъзможни кулинарни експерименти, по-често и до обилно ядене. Животът му се превръща в процес на изкарване на пари за закупуване на деликатеси. Възниква огромен информационно-енергиен фокус върху хипертрофираното чувство на вкуса – „психологическа черупка на вкуса“. Човек престава да прилича на себе си, той става оръдие, инструмент, придатък, задоволяващ собствения му вкус – изискванията на „черупката на вкуса“. Като резултат човекът може да се разболее от затлъстяване, стомашно-чревни болести, атеросклероза, подагра и пр. Той може да свърже заболяването си с каквото си иска, но само не и с патологията в собственото си съзнание. Официалната „медицина“ се опитва да възстанови нарушената биологична функция с помощта на химиотерапия и с други средства. Естествено, нищо добро от това не се получава. Тъкмо обратно, осъществява се медикаментозно задръстване, потискащо жизнената сила и задълбочаващо заболяването, а патологията в съзнанието си остава и продължава пагубното си въздействие под форма на един или друг навик или пристрастие (тоест, „психическа черупка“).

Пол Брег казва следното за хипертрофията на вкусовата и другите наслади:

„Ядете ли сол и солена храна? Пиете ли кафе? Пушите ли? Употребявате ли алкохолни напитки? Използвате ли рафинирана, бяла захар или други продукти с това безжизнено вещество? Кое девитамизирана и деминерализирана храна отравя вашия организъм? Имате ли силна воля? Кое ръководи тялото ви? Лошите навици? Или разумът управлява желанията ви? Помнете: ПЛЪТТА Е ГЛУПАВА. Тялото не може да мисли вместо вас. Само с усилията на разума ще преодолеете лошите си навици, в които се е вкопчило безсловесното тяло.
     За лошите си навици сме наказани, за добрите – възнаградни. Та нали именно заради лошите навици започват упадъкът на силите и болестите на организма. Лошите навици ни правят по-слаби, запасите от енергия намаляват, настъпва отслабването на организма и не ви стига енергия за пълното пречистване на организма.
     Отровите се концентрират в различни части на организма, въздействат върху нервната система и вие страдате от болки. Това са сигналите на природата, която ви предупреждава, че живеете не по законите, които ви е предписала, грижейки се за благополучието ви. Но за случилото се вие обвинявате всичко друго, но не и истинската причина за неприятностите си. „Не, – казвате си, – простудих се, преуморих се, чувствам се no-зле, защото остарявам“. Намират се оправдание след оправдание, но никога не се назовава истинската причина – самият вие! Вие и само вие сте отговорен за болките и болестите си, за преждевременното си състаряване. Водейки неправилен начин на живот, вие изтощавате организма си. Равнището на жизнените ви сили намалява, отровите не се изхвърлят от организма ви. Те ви мъчат и се проявяват като заболявания на онези органи, в които са се концентрирали. Но болката всъщност идва от начина ви на живот. Не обвинявайте никого и нищо, освен самия себе си. Вие сте отслабили организма си и отровите, идващи от различни източници, ви отравят. Укрепете жизнените си сили чрез гладуване и естествен начин на живот и слабостта ще изчезне!
     Безразборният начин на живот - ето я истинската причина за лошото ви самочувствие, за слабостта ви, за изтощението и преждевременното състаряване, както и за всички болежки, които могат да ви превърнат в жалка развалина. Ще ми се да го разберете веднъж и завинаги.
     Боледуващите и преждевременно състарили се хора мечтаят за бърз и лек път към здравето и младостта. Помнете: здравето трябва да се заслужи! То не може да се купи. Никой няма да ви го продаде“.

Когато гладува, човек престава да „храни“ патологичните чувствени образувания в собственото си съзнание. И ето тук се разгръща истинската битка между истинската природа на човешкото същество и хипертрофиралото чувство на наслаждение. В съзнанието ни има огромно количество чувства. Това са и любовта към себе си, и жалостта, и нетърпението, и завистта, и чувството за несправедливост към теб, нежеланието да се подлагаш на лишения, ревността, страхът, неувереността, различните съмнения и пр. Търпейки и усмирявайки информационно-енергийната буря на собствените чувства, човек ги разсейва, освобождава се от патологичните енергии и възстановява нормалната енергетика на равнището на енергийното тяло.

Вътрешно процесът на освобождаване от патологичните задръжки се проявява под форма на „енергйни пробиви“ и „избухвания“. Например, изведнъж в тялото (най-често в главата) се извършва енергийно разреждане, избухване – значи е изчезнала поредната психическа задръжка и е възстановена нормарната циркулация между физическо и енергийно тяло. По мощността на избухването може да се съди за това, колко енергия е била завързана от една или друга патологична задръжка. Само като освободи съзнанието си от тази патология с помощта на глада, човек може наистина да оздравее, а не само да се закрепи.

Ето по такъв начин гладът освобождава част от жизнената сила, която патологичните задръжки на чувственото удоволстие са поглъщали като змия. Като се освободи от тях, човек става по-добър, по-спокоен, по-уверен, по-открит и, разбира се, по-здрав.

Гладът и умствените способности на човека. Умствените способности на човека в процеса на гладуването (ако няма силна интоксикация) и особено след него добре се стимулират. Първо, засилва се паметта, второ, способността на ума да работи по-добре и трето, да получава информация от Информационното поле на Вселената. Да видим за сметка на какво става това.

Паметта се засилва поради това, че функцията, която сравнява идващата от сетивните органи информация с тази в „базите данни“ на паметта, се изкривява поради „пречки“ (психически задръжки). Те са същите информационно-енергийни съсиреци, които се намират и в „базата данни“ на паметта, само че не са разположени в своята „клетка“, а се намират на „пътя“ между сетивния орган, „базата данни“, образувана от този орган и умствената функция, която взима решение как да се действа въз основа на получената информация. Благодарение на съзнателното търпение, гладът „изтрива“ патологичния информационно- енергиен съсирек на психическата задръжка. Сега функцията на получаване на информация и взимане на решение работи без затруднения, което се отразява в усилване на паметта, бързина и яснота на мисълта.

Друг създаващ затруднения фактор в работата на ума са отпадъчните вещества. Образувайки в полевата форма на човека свои собствени полета, отпадъчните вещества пречат на информационно-енергийния обмен между тяло, ум и енергийно тяло (матрицата), като го отслабват и забавят. Изхвърлянето на отпадъчни вещества от организма възстановява чистотата на информационно-енергийната обмяна, което подобрява протичането на собствените информационни процеси. Външно това се изразява в способност да мислиш по-бързо и по-ясно и да намираш оригинални решения.

Чрез своите полеви и квантови структури човек е „потопен“ в информационно-енергийния „океан на Вселената“. Каквото и да стане в „океана“, това незабавно се отразява върху гореспоменатите структури и ги видоизменя. За да бъде осъзнат, сигналът за такава промяна трябва да достигне равнището на работа на ума, което ще се изрази в информационно прозрение. Но в квантовото и в полевото равнище вече има изкривявания поради психическите задръжки, чиито сигнали са много по-силни и засенчват информационните енергии на Вселената със своите „патологични честоти“. Благодарение на глада се извършва пречистване на полевите структури и нараства чувствителността към процесите във Вселената. Така наречената екстрасензитивност („екстра“ – лат., представка в сложни думи: „свръх“, „допънително“; „сензивен“ – лат. – означава чувствителен; заедно тези думи означават „свръхчувствителност“). В древността гладът се е използвал главно за развиване и усъвършенстване на горепосочените способности. Буда, Исус Христос, Мохамед са гладували именно заради това.

Гладуването и индивидуалната конструкция на човека. Гладуването е информационно-енергиен процес. Когато човек започва да гладува, настъпват промени в пропорцията на енергиите, съставляващи неговата полева форма. Първа започва да намалява гравитационната енергия. Теглото на тялото намалява всеки ден. Втора започва да намалява топлинната енергия. Вече го няма огромното изразходване на енергия за обаботването, усвояването и отделянето на храна, което предизвиква загряване на организма. Обмяната на веществата рязко се забавя и се изработва много по-малко топлина. Гладуващият започва да мръзне. Разсейването на гравитационната енергия (преобладаването на процеса на катаболизма) на организма води до увеличаване на пропорциите на въртеливо-колебателната енергия. А това, на свой ред, спомага за „изпаряването“ на вода от организма – тялото на човека „се изсушава“, кожата се бели. Нараства „количеството“ на времето в организма. При гладуване физиологичните процеси протичат по-бавно. Изобщо, усещането за време в процеса на гладуването е съвсем друго, то като че ли се забавя невероятно много. В началото на гладуването намалява количеството на електромагнитната енергия, често се получава сърдечна аритмия. По-нататък всичко се уравновесява и дори се увеличава, което се отразява в повишаване на активността и издръжливостта на организма. Приблизително същото става и със светлинната енергия, която отговаря за построяването на холографското тяло. Така, тъмното и размито в началото на гладуването холографско тяло в края става ярко и ясно.

Всички тези енергийни процеси изискват индивидуален подход по време на гладуването. Именно те посочват срока на гладуването, условията за провеждането му и какви процедури трябва да изпълнява всеки отделен човек.

Например, човек, който тежи 20 и повече килограма над идеалното си тегло (определя се така: ръстът в сантиметри минус сто, остатъкът е вашето идеално тегло. Ако човек е висок 180 сантиметра, изваждаме сто и получаваме цифрата 80. Идеалното тегло на човек с такъв ръст е 80 килограма. Така има в излишък енергия на пространството, времето и гравитационна енергия. Именно тези видове енергии създават голямо по обем и тегло човешко тяло с преобладаване на мазнини в него. При такъв човек недостатъчни ще бъдат ВСИЧКИ енергии надясно от химическите (звуковите) вълни по скалата горе. Поради недостиг на такива енергии при такъв човек се забавят всички циркулационни процеси: храносмилане, отделяне, бързина на умствените реакции, общата обмяна на веществата. Поради недостиг на топлинна и високочестотна енергия се понижават храносмилателните способности на стомашно-чревния тракт, активността на ферментите, топло- продуктивността на организма. Поради недостига им тялото става разплуто и закръглено, тъй като не се осигурява яснота на холографското тяло, отговаряща за формата.

Препоръките за гладуване на такъв човек ще бъдат примерно следните: може да гладува 30 и повече денонощия, да пие по-малко вода, да се движи повече, да посещава сауна, да стои в сухо и топло помещение. След приключване на гладуването да употребява продукти с ниско съдържание на вода и активно да се движи.

На хората с мършаво телосложение, а следователно и с други енергийно-полеви пропорции на тялото, е необходима съответна корекция по време на гладуването и след приключването му. Общите препоръки от типа да гладува един път седмично, „каскадно-сухо“ гладуване, да мине на едикакви си продукти и т.н., са, меко казано, неуместни, а често водят и до големи беди. Въпросът за индивидуалното гладуване ще разгледаме подробно в съответния раздел.

Приключвайки този раздел, трябва да подчертаем следното: когато човек се отказва от приемането на храна, а следователно и от „агресията“ на чуждата информация и енергия, и разсейва собствените си патологични чувствени задръжки, той създава благоприятни условия за действието на жизнената сила за възстановяване на обмяна на енергия между матрицата и химическото, т.нар. физическо тяло. Щото и енергийното е физическо... В зависимост от степента на изкривяване (поради неправилно хранене или някакъв умствен процес) енергийният обмен има нужда от определено време за възстановяването си. Това е причина, че за да се отървеш от някаква болест (незначително изкривяване) е необходимо да гладуваш немного дълго, а за да се освободиш от друга болест (значително изкривяване) е необходимо да гладуваш много по-дълго (няколко продължителни гладувания). Главното в процеса на гладуването е съзнателното търпение, което дава възможност на жизнената сила да работи за възстановяване.

Процеси, извършващи се във физическото тяло

Гладуването е най-силното пречистващо средство,
защото само в пречистен организъм
системите могат да функционират нормално.

Влиянието на глада върху енергийния обмен се отразява чрез поява на особе целебни физиологични процеси в организма. При режим на хранене повечето от тях са в забавено състояние и само гладът позволява те да се разгърнат напълно. Много изтъкнати съвременни учени и лекари са изучавали и описали тези процеси. На нас ни остава само да се възползваме от уникалните им познания и да ги приложим върху себе си.

И така, ето най-важните физиологични процеси, които един след друг се задействат в човешкия организъм при гладуване и извършват невероятна по силата на въздействието си целебна работа.

1. Окисляване на вътрешната среда на организма. Веднага щом човек напълно спре да се храни, в организма му започва употребата на запасните резерви и второстепенните тъкани. Разграждането на хранителните вещества и тъкани в процеса на гладуването води до натрупването на отпадъчни продукти в организма. В резултат на това бързо се променя показателят pH⁺ на организма по посока на по- високата киселинност (АЦИДОЗА), но при това киселинните стойности не надхвърлят физиологичните норми.

При гладуване ацидозата е първият и най-важен физиологичен механизъм, който по верижна реакция задейства останалите целебни механизми, които при режим на хранене са в забавено състояние.

Окисляването на вътрешната среда на организма води до задействане на процесите на разтваряне на тъкани (АВТОЛИЗА). В кисела среда се активизират фагоцитите и някои ензими, чиято работа е да разрушават някои отслабнали собствени тъкани и чужди елементи в организма.

На свой ред процесът на автолиза задейства процеса на изчистване на организма от отпадъчни вещества, от отслабнали и патологично променени тъкани. При разграждане на тъканта отпадъчните вещества в нея се освобождават и се изхвърлят от организма, а видоизменената тъкан се унищожава.

Контролът върху разграждането на тъканите на организма на равнище енергиен обмен се осъществява от една особена функция, която сме нарекли „принцип на приоритета“. Именно тази функция следи отначало да се разгради всичко излишно и патологично изменено, а едва след това здравите тъкани – според важността им за жизнеспособността на организма.

Повишената киселинност на организма и засилването на фагоцитната активност водят до нормализиране на микрофлората на организма. Ацидозата задейства механизма на усвояване от клетките на въглероден двуокис и азот от въздуха. Задействането на този механизъм означава преминаване на организма на пълноценно вътрешно (ендогенно) хранене, което осигурява пълноценен синтез на аминокиселините и на другите биологични съединения по време на гладуване.

При гладуване много органи и системи получават физиологична почивка, която им позволява да възставовят повредените си структури и функции. Повишеното разграждане на тъкани в резултат на автолизата и възстановяване на структурата и работата на храносмилателните органи при гладуване стимулират засилването на обмяната на веществата и храносмилателната способност на организма в периода на възстановителното хранене.

По време на гладуването се засилват защитните функции, както на клетъчно равнище, така и на организма като цяло. Той става много по-устойчив на различни вътрешни и външни увреждащи фактори. Всички гореспоменати физиологични механизми предизвикват мощен възродителен и подмладяващ ефект в периода след гладуването.

След като описах какво „задейства“ процесът на подкисляване (ацидозата) на вътрешната среда при гладуването, да се върнем на самата ацидоза. Тя бързо нараства. Обикновено киселинността достига максималните си стойности на 6-10 ден от гладуването. А това става така. В самото начало, когато в организма още има запаси от животинска захар – гликоген, организмът го използва. Но щом запасите от гликоген свършат (а това обикновено става през първия или втория ден от гладуването), в кръвта се натрупват киселите продукти от ненапълно разградени мазнини (мастни киселини, ацетон), алкалните ѝ резерви се понижават и това се отразява върху самочувствието: при гладуващия може да се появи главоболие, гадене, отпадналост, общо изтощение. Това е резултат на натрупани в кръвта вредни продукти. Но ако тогава човек излезе на чист въздух, направи дихателни упражнения, изчисти червата си с помощта на клизма, вземе душ – всички тези симптоми изчезват. Но лекото самоотравяне с киселинни продукти от разграждането на мазнините може постепенно да нараства до 6-10 ден от гладуването, когато бързо изчезва и гладуващият започва да се чувства добре. В този момент задържането на въглероден двуокис в клетките и използването на кетотела достига върховата си точка. Този период е наречен ацидозна криза.

При настъпването ѝ в клетките заработва специален „превключвател“ и те започват да използват въглеродния двуокис на принципа на фотосинтезата. Едновременно с това и използването на кетотелата изпреварва натрупването им. Сега захарта се извлича от собствените мазнини и белтъчини и при наличието на тази захар мазнините се разграждат, без да остават ненапълно разградени продукти. Тогава ацидозният тласък намалява, количеството захар в кръвта се увеличава и гладуващият лесно понася гладуването дотогава, докато в организма му има запаси от мазнини и белтъчини и докато има възможност за използването им.

Като резултат при намиращ се на лечебно гладуване човек pH⁺ престава да се променя по посока на по-високата киселинност и дори намалява (в сравнение с pH⁺ при ацидозната криза). Това се отразява в известно намаляване на концентрацията на кетотела в кръвта. След това ацидозата остава на едно равнище с незначителни колебание до 17-23 ден. Тогава настъпва втората ацидозна криза, която обаче е по-слаба от първата.

В дните след първата ацидозна криза гладуващите отслабват на тегло значително по-малко, отколкото през първите денонощия на гладуването. Така мастната тъкан се изразходва по- икономично и по-целесъобразно, независимо от интензивния двигателен режим на гладуващия.

Първата ацидозна криза и нейното значение за оздравяването на организма. Постепенното подкисляване на вътрешната среда на организма при гладуване води до прогонване на повечето хронични заболявания, които се развиват и прогресират в гниещото тяло. В зависимост от степента на гниене (гниенето е производство на алкали) заболяванията са по-тежки или по-леки. Простудните заболявания например говорят за ниска степен на гниене, туберкулозата и гангрената – за висока.

Когато болестта е лишена от породилите я условия, тя преминава от хронично в остро състояние и едва след това изчезва. Най-висока киселинност организмът има по време на ацидозната криза и затова в този момент хроничните заболявания се изострят. По степента на изостряне може да се съди доколко успешно гладът е „уловил“ едно или друго заболяване и го „изтласква“ от организма. Ако обострянето е силно изразено, то трябва да се очаква пълно излекуване. Ако е слабо, значи гладът решава други, по-важни проблеми. След известно време повторете гладуването и тогава той ще се заеме с останалите болести.

След като ацидозната криза „изхвърли“ болестите от организма, започва увеличаването на по-рано изразходваните за болестта защитни сили. Е. Шенк и X. Майер, които са изследвали реакциите на организма на различни бацили, сочат, че процесите на самозащита и повишаване защитните сили срещу микробите започва едва след преминаването на ацидозната криза. Това се проявява в тенденцията за бързо зарастване на раните, повишена бактерицидност на организма, с което се обяснява благотворното влияние на гладуването върху много септични болести.

Следва изводът: докато организмът на гладуващия не премине първата ацидозна криза, не може да се разчита на излекуване от хронични заболявания и на рязко повишаване на защитните сили.

Втората ацидозна криза и нейното значение за оздравяване на организма. Всяка болест си има свой „информационно-енергиен корен“ – „психическа черупка“. Една или друга болест се появява, едва тогава, когато в човека има полеви изкривявания, към които може да се прикрепи и върху които може да се развива „коренът“ на болестта.

Много хора знаят от личен опит, че болестта по-рано е била „излекувана“ по един или друг начин, но има склонност да се появява отново. Именно това говори за наличието на „корен“ на болестта в организма – на „психическа черупка“. Затова, щом в организма възникнат „благоприятни“ условия, „коренът“ на болестта „покарва“ като рецидив на старата болест.

От момента на преминаване на първата ацидозна криза до настъпването на втората организмът натрупва жизнена сила, възстановява изкривените полеви структури, което лишава „обитаемата среда“ от информационно-енергийния „корен" на болестта. Информационно-енергийното начало на болестта постепенно се „изтласква“ от структурите на полевата форма на човека и настъпва втора ацидозна криза. Това се изразява в силно изостряне на основното заболяване при някои хора или рязко се влошава състоянието им, губят сили, разум и т.н. Тези симптоми показват, че гладът е започнал да „изтласква“ болестта и трябва да потърпите ден, два, три, за да се избавите окончателно от нея.

След като премине втората ацидозна криза, която е възстановила структурите на енергийния обмен, започва работа по укрепването и подсилването им. Ето сега в организма са създадени условия за рязко подмладяване и развиване на свръхестествени способности.

Следва изводът: докато организмът не премине втората ацидозна криза, не може да се разчита на пълно излекуване от хронични заболявания, на рязко изразен подмладяващ ефект и на развиване на свръхестествени способности.

В качеството на допълнителен и естествен окислител на вътрешната среда на организма по време на гладуване може и трябва да се използва собствената урина. Това ще позволи да се активизират всички гореспоменати процеси, задействани от ацидозата, и да се съкрати срокът на гладуването.

Ако обаче нарастването на ацидозата се понася много тежко, тя може да се „забавя“ чрез редица терапевтични, об-щохигиенични и други процедури, а също и чрез пиенето на минерално- алкална вода.

Важно е да се подчертае следното: гореописаните физио-логчни процеси се осъществяват само при пълно отказване от храна (и даже съдържащи захар напитки: сладки чайове, вода с мед и др.) като резултат от разграждането на мастната тъкан и образуването на компенсирана киселинна среда – ацидозата. Употребата на минимални количества храна и захар не позволява на целебния процес на глада да се задейства и само води до изтощаване от недояждане.

2. Резорбиране на тъканите на организма (автолиза – „самосмилане“). В зависимост от степента на активиране на жизнената сила при гладуването се извършва възстановяване на дотогава „размитото“ квантово и холографско тела на човешкия организъм. Те стават ясни и „ярки“. На квантово равнище всички странични частици започват да се унищожават, което води до физическо резорбиране на несвойствените за здравия организъм тъкани.

Един от механизмите за унищожаване на чуждото и слабото в организма при гладуването е повишената ферментационна и ензимна активност, а също така и фагоцитната (от гръцката дума: phagein – изяждам, kytos – клетка, тоест „изяждащ клетки“) активност на левкоцитите. В резултат се извършва разпадане на тъкани на съставните им части. Това явление е наречено автолиза. И така, автолизата позволява на организма да храни клетките за сметка на разградени тъкани, а негодното изхвърля.

Учените са установили по безспорен начин, че първи на ензимна и фагоцитна агресия – автолиза – се подлагат отслабналите и болезнено изменени тъкани: ръбци, тумори, хематоми, отоци, патогенни микроорганизми и други.

По време на гладуване за 36 часа активността на фагоцитите може да се увеличи трикратно. Освен този научен факт е добре да се знае, че активността на фагоцитите се колебае в зависимост от сезона, фагоцитите са най-активни през май-юни и най-малко – през ноември-февруари. Оттук следва, че за най-качествено унищожаване на чуждото в организма – комисури, липоми, тумори и т.н. е най-добре да се гладува продължително през май-юни (Петрови пости) и е желателно да се използва урина. А през ноември-февруари гладът е необходим за повишаване на намалелите защитни сили на организма (Коледни пости).

Важно е да се отбележи, че с повишаване на температурата се увеличава активността на ферментите. Използването на затопляния при гладуването значително засилва процесите на автолиза.

А. де Вриз, специалист по лечебно гладуване, пише:
„Думата „автолиза" буквално означава самосмилане. Във физиологията тя се използва за обозначаване на процеса на самосмилане или разграждане на жива тъкан с помощта на ферменти (активатори на биологични реакции в клетките) и ензими (активатори на биологични реакции в извънклетъчната среда на организма), които са увредени от самите клетки на организма. Следователно това е не друго, а процес на самосмилане и вътреклетъчно смилане. Автолизата е част от нормалната физиологична дейност на организма. Нормалната автолиза се изразява в действието на ензимите върху такива вещества на организма като гликогена, мастната тъкан и костния мозък за подготовката на включването им в потока на кръвообръщението. По същия начин, за изпразването на аб-цес на повърхността на тялото е необходима автолиза, при ноято ензимите смилат тъканта между абцеса и повърхността на тялото.
     Макар и да се е признавало, че автолизата е нормално жизнено явление, се е смятало, че този процес не може да се контролира от човека и да се използва за практически цели. Знаело се е, че патологичните образувания в организма могат да се разграждат при автолиза, но са предполагали, че дълбоките промени, необходими за този процес, могат да стават само в редки случаи – след силно изтощение, в следродилния период или при менопауза. Такива състояния не дават възможност процесът на автолизата да се постави под контрол и да се насочи в необходимата посока. Изучаването на гладуването необратимо доведе до революция в тези традиционни възгледи. Безспорен факт е, че предизвиквайки дълбоки промени в биохимията на организма, гладуването стимулира развитието на автолизата и позволява да управляваме този процес. Това не е ново откритие във физиологията, то се е признавало преди повече от век от онези, които са прилагали гладуването. В началото на XIX век Силвестър Греъм казва: „Всеобщ закон на жизнената еволюция е, че при гладуването първо се поглъщат и отстраняват онези вещества, които са най-малко необходими за жизнените функции.
     Следователно, всички болестни образувания – липоми, кисти, тумори, циреи и т.н. бързо се смаляват и често напълно изчезват при строго и продължително гладуване"

Друг специалист по лечебно гладуване, Г. Войтович, дава пример за подобно разграждане. Негов пациент – Ю., на 47 години, страдал от исхемична болест на сърцето, нестабилна стенокардия, атеросклероза на аортата, мозъчните и коронарните артерии, екстрасистолия и хипертония II степен. Освен това имал и съпътстващи заболявания: остеохондроза на шиечно-гръдните отдели на гръбначния стълб, язва на дванадесетопръстника с цикатризирана деформация на булбуса му, екзема предимно на горните крайници, зависима от хормоните на кората на надбъбречните жлези (гликокортикоидна зависимост), множество алергии и други. Болният провел три курса на фракционния вариант на лечебното гладуване. След първия двадесетдневен курс състоянието значително се подобрило. Изчезнали болките в сърцето и гръбначния стълб, престанали да го безпокоят болките под лъжичката и т.н. Но на фона на положителното въздействие на глада две седмици след възобновяването на храненето рязко се обострила екземата. Болният бил предупреден за възможността от обострянето ѝ през преходния етап на лечението, затова не възобновил употребата на хормонални мазила, а ограничил приемането на животинска храна и туширал екземата с лекарства, които не съдържат хормони. След втория курс на дозирано 22-дневно гладуване при болния настъпило забележимо отслабване на симптомите на всички хронични заболявания, включително и на екземата. Третият курс на гладуване бил проведен профилактично два месеца след втория. След година и половина у бившия болен нямало никакви признаци за възобновяване на предишните болести. След две гастрофиброскопични изследвания на стомаха се установило, че стомахът и дванадесетопръстникът нямат патологичните изменения и деформации, които преди лечебното гладуване се забелязвали в продължение на десет години.

3. Принцип на приоритета. По-рано се сочеше, че жизнената сила на организма от състояние на застой при гладуването преминава в динамично състояние. По време на този преход в организма се разпада тъкан. Патофизиологът В. В. Пашутин, посветил много години на изучаването на физиологичните механизми на глада, потвърждава тази важна закономерност: по време на глад „силните“ органи съществуват за сметка на „слабите“. Най-малки загуби понася тъканта на нервните центрове и на сърцето. Долуизложените данни го потвърждават.

Загуба на тегло в органите и тъканите на куче при гладуване до момента на смъртта му (в % от първоначалното тегло):

Въз основа на дългогодишна практика по лечебно гладуване Ю. Николаев казва следното за този феномен:

„Гладуването води до рязко засилване на „разрушителните" процеси, до разрушаването и изхвърлянето от организма на всички излишъци, отпадъчни вещества, на всичко онова, което го замърсява и пречи на нормалната му дейност. Това се отнася преди всичко до патологичните отлагания и образувания, например отлагането на соли, излишъка от мазнини, токсичните продукти на обмяната и други. Освобождавайки се от отпадъчните вещества, организмът преминава на ендогенно хранене за сметка на разрушаването на собствените мазнини, въглехидрати и белтъчини на определени органи и тъкани, но практически не засята такива важни органи като сърцето и мозъка. Този процес на усилено разрушаване на тъкани, клетки и молекули се съпровожда от засилен възстановителен процес на молекулярно, клетъчно и тъканно равнище и води до обновяването и като че ли подмладяването на целия организъм и всички негови органи. Затова има основание методът на РДТ да се смята за метод на стимулиране на физиологичното регенериране. Този метод напълно отговаря на данните на учението за регенерацията, което също във всички случаи на репаративна и физиологична регенерация има две фази: разрушаване и възстановяване. .. Следователно, лечебното гладуване може да се разглежда като естествен фантор за стимулиране на физиологичното регенериране, водещо до обновяване и подмладяване на плетките, тъпаните, молекулите и химичния състав на целия организъм".

И така, принципът на приоритетно съхраняване на жизнено важни тъкани е необходим за пълноценното управляване на организма по време на гладуване, а след прекратяването му - за бързо пристъпване към възстановяване. Същият принцип показва, че първо трябва да се „изяде“ всичко чуждо и излишно. След това започва да се „изяжда“ собствената тъкан и органи според важността им. Поради това гладуването се смята за операция без нож, а хирург е Природата.

4. Изчистване от отпадъци. Пол Брег казва:

„Гладуването е единственият начин организмът да се избави от онези отрови, които попадат в него... Гладуването е велик пречиствател, но не е лекарство срещу болестите“.

Процесът на автолиза и принципът на приоритета помагат да се ръководи пречистването на организма от отпадъци. Ще ги наричаме продукти на обмяната на веществата, които постепенно се натрупват в организма, чуждите вещества, попаднали в него по един или друг начин, а също старите, видоизменени и отмрели клетки.

Към отпадъците, образували се от продуктите на обмяната на веществата, се отнасят крайните продукти на белтъчната обмяна – урея, пикочна киселина, креатинин, амониеви соли и някои други вещества; крайните продукти на въглехидратната обмяна; крайните продукти на мастната обмяна; минералните вещества, които не се усвояват от организма поради видоизменението им в резултат на термична и друга обработка – калциевите соли, готварската сол и пр. В много отношения причината за това е преяждането, неправилното съчетаване на продукти, неправилна последователност на постъпване на храна, неспазване на биоритмичната активност на храносмилателните органи (хранене преди нощен сън)...

Към чуждите вещества, попаднали в организма ни, се отнасят използвани при технологичния процес: при приготвяне на хляб – избелващи брашното вещества, набухватели, оцветители, подобрители и т.н; при приготвяне на консерви – консерванти; подобряващи външния вид на продукта вещества (в колбасите); осоляване, мариноване, изкуствени овкусители и т.н.; хлориране на водата, оцветители в напитките; някои от продуктите в дъвките, бонбоните и много други. Повечето лекарства и синтетични витамини, носейки минимална полза за организма, го задръстват с вещества, образуващи се при разпадането им. Вземете самун промишлен бял хляб: той е обработен, избелен, оцветен, обогатен, подобрен, овкусен, подсладен, омазнен, изчистен, омекотен, консервиран, ароматизиран. И всичко това с помощта на синтетични химични съставки. Сега е почти невъзможно да се намери хляб, 100% от пълноценно пшенично брашно, без синтетични добавки.

В хранителните продукти има твърде много сол. Това е така наречената „скрита сол“. Постоянно употребявана с хранителните продукти, тя предизвиква ненормална жажда, усещане за пресъхване в устата, загуба на гъвкавост на кожата, сухожилията и мускулните, появяват се различни отоци, формите на фигурата се разкривяват, затруднява се работата на бъбреците. За наше щастие, първото, от което организмът се освобождава по време на гладуване, е солта и свързаната с нея течност.

Практиката показва, че 4-дневно гладуване с употреба на протиева вода (вж. „Целебните сили", т. 3) позволява напълно да се изхвърлят излишъците от готварска сол и вода от организма. Това може да се установи с обикновен анализ на урината. По време на гладуване всеки ден изсипвайте първата си сутрешна урина в бутилка и я пазете на прохладно място в продължение на две-три седмици. След това ги погледнете на светлина. Ще видите утайката от готварска сол на дъното на бутилката заедно с другите отпадъци...

Външно 4-дневното изчистване ще се изрази в това, че ще започнете да изглеждате по-млади и по-стройни. По-нататък се борете със „скритата сол", като всяка седмица гладувате по 24 -36 часа и я използвате възможно най-малко в храната си. Заменете солта с растителни подправки (магданоз, копър и т.н.), с лук, чесън, които са естествени природни добавки. Те придават на храната пикантност. Ще изглеждате и ще се чувствате много по-добре при гладуване и безсолна диета, отколкото без тях.

Пол Брег описва случай от практиката си, в който от организма са изхвърлени невероятно вредни вещества (живак), влизащи в състава на лекарствата, с които са го „лекували“ в детството.

Учени-медици от Одеса са провели изследвания по изхвърлянето на живак от организма. Най-добрите препарати (включително вносни) предизвиквали увеличаване на живака в урината 3-4 пъти, а понякога и странични ефекти и усложнения в бъбреците. А когато използвали гладуване, изхвърлянето на живака от организма се ускорило десетократно! И без никакви усложнения, напротив: наблюдавало се подобряване на общото състояние, оздравяване на целия организъм.

В тялото постоянно се образуват стари, отмрели клетки. Те са баласт за организма и го обременяват с безполезността си. Видоизменените клетки заплашват да се превърнат в разрастващ се тумор, който разрушава организма. Отмрелите клетки отравят организма с най-страшните трупни отрови (получават се и при смилане на месото в червата). Именно тях А. С. Залманов нарича токсини на умората. За обезвреждането и изхвърлянето им от организма се изразходва огромно количество енергия, което външно се изразява в бърза умора и загуба на сили. Умората на възрастните хора и упадъкът на силите им в много отношения се дължи именно на това замърсяване.

Всички описани отпадъци образуват в организма едни или други утайки, които в аюрведа наричат „ама“ – слуз. Те потискат жизнените процеси в организма и стават причина за болести. А към първопричините (особено туморите), които събират отпадъчни вещества на едно или друго място в организма, трябва да се отнесат енергийните стази (психическите задръжки). Както магнитното поле привлича железните стърготини, така и те концентрират в себе си отпадъци. Клетките са принудени да се приспособят към влошилите се условия – изменят се и образуват тумор от един или друг вид.

Украинският учен А. В. Нагорни в книгата си „Стареене и продължаване на живота" се връща към идеите на И. И. Мечников и пише:

„Привържениците на теорията за самоотравянето съвсем правиано са отбелязали постоянното възникване на отровни продукти на обмяната в живите организми и съвсем правилно сочат, че тези вещества, тези „отпадъци“ на живота могат да действат като отрова за клетките и тъканите на организма.“

Ще опишем накратко местата в човешкия организъм, в които се утаяват едни или други отпадъци и външните признаци, които говорят за това.

1. „Опора“ на работните клетки в човешкия организъм е съединителната тъкан. Тя обхваща като „паяжина“ целия организъм, всеки орган. Работните клетки са заседнали като „мухички“ в нея. Чрез съединителната тъкан („паяжината“) клетките („мухичките“) се хранят и също чрез нея се изхвърлят отпадъците от дейността им. Съединителната тъкан осигурява неспецифичен имунитет на организма и много други неща. И така, в нея, като в първи посредник между клетките и кръвоносния поток, се натрупват отпадъци от обмяната и отчасти чужди тела. Някои учени смятат, че в „задълженията“ на съединителната тъкан влиза поглъщането на отпадъците и задържането им в нея, за да се защитят работните клетки. По-нататък, когато се създадат благоприятни условия, тя предава тези отпадъци на кръвта, за да се изхвърлят от организма.

Първият главен признак за замърсяване на съединителната тъкан е загубата на гъвкавост, а за изчистването му – нормализирането на гъвкавостта. Вторият главен признак е загубата на неспецифичния имунитет на организма. Различните контрактури, лумбаго, мукулните болести, общата податливост на организма към заболявания е следствие на това по-сериозно замърсяване. Изчистването ще доведе до отстраняване на тези явления.

2. Слузестите отпадъци от белтъчен и скорбялен характер се натрупват в кухините на дробовете, носа, главата и устата. Честите простуди, ангини, синузити на горната челюст, отити, главоболие, обриви по лицето, загубата на зрение, обложеният език и лошият дъх са следствие на това замърсяване. Отстраняването на отпадъците от тези области води до избавянето от тези болести.

3. Кожата е универсален отделителен орган. Преценете сами – теглото ѝ е 20% от общото тегло на тялото. Чрез кожата човек може да отделя три пъти и половина повече отпадъци, отколкото през дебелото черво и пикочния мехур, взети заедно. При това тя изхвърля практически всички отпадъци от организма. Мазната, пъпчива кожа, говори, че организмът е пълен „до пръсване“ с отпадъци, а отделителните органи не се справят с работата си, че имунитетът е отслабнал и дишането на кожата е затруднено. С една дума, можете всеки момент сериозно да се разболеете.

Гладуването позволява да се изчисти първо кожата, поради което се наблюдава и ефектът на подобряването ѝ. Възстановява се защитната ѝ функция, засилва се имунитетът.

4. Твърде много отпадъци се натрупват в черния дроб и жлъчния мехур. Той задържа постъпващите при храносмилането от стомашно-чревния тракт чужди вещества. Постепенно в него се натрупва (особено при онези, при които е силно изразен жизненият принцип на „Жлъчта") застаряла жлъчка, която образува напомнящи восък камъчета. Това води до нарушаването на всички видове обмяна на веществата в човешкия организъм, предизвиква застой на венозното кръвообръщение, понижава храносмилателната функция.

По време на гладуване, примерно на 7- 10 денонощия, черният ви дроб може да се изчисти под форма на разстройство. Ще видите излезналата от вас черна, зловонна, мазутообразна маса. Именно това е старата жлъчка и разградените, восъкоподобни, камъчета.

След като черният дрооб се изчисти, обмяната на веществата ви ще се възстанови – косата и ноктите ви ще започнат да растат добре, ще напълнеете - ако сте били слаби, и ще отслабнете – ако сте пълни, ще се възстанови зъбният емайл, ще нарастне остротата на зрението, ще се подобри паметта ви и храносмилането. В резултат на нормализиране на венозното кръвообръщение ще изчезнат хемороиди, разширени вени на крака и полови органи (варикоцеле), ще се възстанови половата функция, ще изчезне аденомът. Изобщо, изчистването на черния дроб ще предизвика в организма ви неочаквани и приятни метаморфози, за които не сте и подозирали.

5. В дебелото черво се натрупва маса всевъзможни отпадъци и паразити, чието изхвърляне ще ви удиви. Това особено се отнася до хора, страдащи от запек, недостатъчно изчистване и изхождане с помощта на медикаменти. Това се дължи на неправилно и прекалено хранене. Стомашната област често се настанява емоционалната задръжка на тъгата или страха, който предизвиква горното.

Нарушаването на отделителната дайност на дебелото черво води до самоотравяне на организма. Неизхвърлените през ануса отпадъци се всмукват в кръвта и в черния дроб и се изхвърлят през белите дробове (лош дъх), кожата (пъпки, акне, обриви), бъбреците (мътна, зловонна урина).

Гладуването възстановява и нормализира дейността на дебелото черво. В резултат организмът получава голяма енергия и изчезва потиснатостта. Дъхът става свеж, а кожата – чиста. Кръвта се нормализира,, изчезват много „трудноизлечими“ болести.

6. Отпадъците се натрупват в мастната и костната тъкани, в слабо работещи мускули – като в „склад за отпадъци. Външно това е труднозабележимо, но въпреки това потиска важни жизнени процеси в костите.

7. Отпадъци се натрупват и в самите работни клетки на организма поради застоял начин на живот, обилно хранене, емоционални задръжки или просто с течение на времето. Вътреклетъчните отпадъци увреждат генетичния апарат, което води до отмиране или неправилен синтез на белтъчни структури, а след това и до израждане на клетки. Ако това продължава дълго, появява се тумор, който постепенно се превръща в злокачествен.

8. Отпадъците се отлагат в кръвоносните съдове във вид на тромби и запушвания – така възниква съдовата патология. Склерозата (уплътняването на тъканта), исхемията (намаленото съдържание на кръв), инсултът (рязкото спиране на кръвообръщението) и инфарктът (обра-зуванто на огнище от отмряла тъкан) е видимият израз на този процес.

9. Лошо настроение, безпокойство, напрежение, стресове, нервност, ненужна възбуда говорят за болезнено състояние на кръвта. Нормални за нас трябва да са оптимизмът, веселието, безгрижността, самоувереността, оптимизмът. Всички тези състояния се обясняват с чистотата или замърсеността на кръвта.

Постоянно натрупващите се в организма отпадъци крият бъдещите болести на човека. Когато поиска да ги изхвърли, природата избира „взрив“, който е прието да се нарича болест. Болестта е инструмент на Природата, показващ, че организмът ви е препълнен с токсини и призив да ви стресне да се пречистите, а не да потискате симптомите с фармации, операции и пр. стандартно-медицински глупости.

Гладувайки, вие помагате на природата да изхвърли продуктите на разпада и отровите, натрупали се в организма. Това е известно на всяко диво животно. Гладуването е единственият начин, който помага на животното да преодолее физически неудобства. Това е чист инстинкт. Ние, хората, толкова дълго лъгани от „цивилизацията“, че умът ни е забравил за него. Разчитаме повече на изкуственото (да се „лекуваме“ в клиника, с „модерни“ лекарства да осакатяване), отколкото на при-родното (гладуване и пречистване).

Когато започне гладуването, организмът, за сметка на механизма на информационно-енергийната хомеостаза, започва да „измита“ отпадъците навън, да възстановява структурата на тъканите и функциите на органите. Този процес води до рязко навлизане на по-рано „натъпканото“ в гореописаните места (амонякът, например, при гладуване се изхвърля хиляда пъти по-бързо, отколкото обикновено) в кръвоносния поток и отделителните органи, за да се изхвърли. Бъбреците, червата и белите дробове при гладуване работят доста напрегнато, изхвърляйки от организма отровите от разпадането на мазнини (ацетон, мастна киселина), белтъчини (тирозин, триптофан), фенилаланин, фенол, креазол, индикан (всички тези токсични вещества са със зловонна миризма), пестициди, тежки метали, радионуклеотиди, лекарства, хранителни добавки и пр. Белите дробове изхвърлят около 150 различни токсини в газообразно състояние. Това води до интоксикация – рязко влошаване на състоянието на гладуващия. Това е естествен процес, от който не бива да се страхуваме, а трябва да го изтърпим и да му помагаме с редица пречистващи процедурина дебелото черво с клизми, да се пие вода (протиева, дестилирана), да се мие тялото (без сапун), да се правят разходки на чист въздух и слънце, да се жабури устата...

Може да съдите за собственото задръстване на организма си по лошото си състояние, по обложения език, от вида и дебелината на налепа върху него, по мътността на урината и количеството на утайките в нея, по количеството гной и слуз, отделящи се през очите, ушите, носа, по зловонието, носещо се от тялото ви и от устата ви при дишане.

Първо организмът се изчиства от застоялата вода, готварската сол и калциевите соли. След това се разгражда болезнено променената тъкан, мазнините в коремната кухина, мускулите. Това е не друго, а процес на автолиза, който води до освобождаване от токсините и отпадъците. После следват два паралелни процеса – в съответствие с приоритета се потребяват органични тъкани и се извършва вътреклетъчно прочистване. Тези процеси продължават през целия период на физиологично полезното гладуване.

Например Пол Брег описва така изхвърлянето на отпадъци от организма си по време на глад:

„Когато оставам на 10-дневно пълно гладуване всяка сутрин взимам проба от първата за деня урина. Слагам я в малка бутилка и я съхранявам на прохладно място. След няколко дни в урината се забелязват малки кристали. Давам урината за химичен анализ, който показва, че в нея има следи от/\ДТ и други отровни пестициди.
     Веднъж, когато гладувах 21 дена, на 19-ия усетих силни болки в пикочния мехур, особено неприятни при уриниране. Изпратих урината за анализ и се оказа, че тя е пренаситена с ДДТ и други токсини. След като тези отрови излязаха от мен, усетих силен прилив на енергия. Белтъците на очите ми станаха снежно бели, а кожата придоби приятен цвят“.

Описаното явление е доста разпространено. Затова, когато по време на гладуване се появят неочаквано силни болки, означава, че жизнената сила в този момент „изстъргва“ най-страшните отпадъци, унищожава патологията. Радвайте се, че все още имате достатъчно жизнена сила, която ви предпазва от смъртоносни болести. Неочакваните и силни пристъпи на глад, появяващи се през първите 20-22 дни от гладуването, говорят за „бунт“ на полевата патология – „психическите черупки“. Но ако усещането за глад се появи след този срок, гладуването трябва да се прекрати. Трябва да знаете, че отмирайки, „психическите черупки“ действат върху съзнанието с рязко усещане за глад и с желание по-бързо да се прекрати гладуването. Изтърпете този глад 30-60 минути. Ако не изчезне, това означава, че сте преминали срока на физиологично полезното гладуване и е време да излезете от него.

Организмът на съвременните хора е толкова задръстен с отпадъци, че те могат да загинат не от глад, а от описаната интоксикация. За това говорят много специалисти по лечебно гладуване: Ю. Николаев, П. Брег и други. Отделителните органи не успяват да обезвреждат и да изхвърлят отпадъците от организма. Получава се „блокада“ – организмът не се приспособява към гладуването. Обикновено това става за 5-10 денонощия. Гладуващият престава да губи тегло, засилва се отпадналостта, появява се гадене, главоболие, лош сън, може да се повиши температурата, да се появи сърдечна слабост и аритмия. Това са главните признаци за „блокада“ (силна интоксикация).

От трудовете на нашите видни физиолози и биохимици (В. В. Пашутин, М. Н. Шатерников, Ю. М. Хефтер) е известно, че по време на принудително дълго гладуване организмът на животните и хората загива, често дори и преди да е достигнал до пълно изтощение, в резултат на „блокадата“ (самоот-равяне от продуктите на разпада). Когато обаче по време на лечебно гладуване тези продукти се изхвърлят от организма посредством редица процедури (пречистващи клизми, вани, масаж, повишена вентилация на белите дробове, разходки, дишане, асани...), организмът понася гладуване с продължителност до 30 -40 денонощия без каквито и да били прояви на самоотравяне.

Ако обаче признаците на „блокада“ нарастват независимо от гореописаните мерки, гладуването трябва да се прекрати. След възстановяване в продължение на една-две седмици на сокове и прясна растителна храна повторете гладуването. Изберете неголям срок – 3-7 дни. Разбирането на това явление ще ви позволи грамотно да се борите с него и да постигнете прекрасни резултати от гладуването. По-нататък ще опишем методиката за „меко“ навлизане в системата на гладуване.

И така, Бухингер е прав, когато казва:
„Лечебното гладуване е отделително, очистително лечение на всички тъкани и сокове на организма, като при това продуктите на белтъчния разпад действат стимулиращо върху нервната система.“

10. Нормализиране на микрофлората на организма и на защитната му функция. Активирането на наследствения апарат на клетките при гладуването се изразява преди всичко в уникално престрояване на ферментната система, насочена към унищожаването на патологичните огнища на инфекции, тъкани, тумори и цикатризационни изменения.

При гладуване не се забелязва обостряне на вирусната инфекция. По време на грипна епидемия нито един гладуващ човек не се разболява. След първите курсове на дозирано гладуване хората по-рядко боледуват от вирусни инфекции или ги изкарват в много по-лека форма. При многократно или системно гладуване те изобщо престават да боледуват, включително и от вирусни заболявания. По време на гладуване протича процес на радикално унищожаване на огнищата на скрити инфекции.

Намиращите се в капсулирано, дремещо състояние инфекции практически не се поддават на съвременната антибактериална терапия (лечението с антибиотици, сулфонамиди и други лекарства). Тъкмо обратното, в този период намиращите се в защитни обвивки микроорганизми стават по-устойчиви на тези медикаменти и на други лекарствени средства. При гладуване тези обвивки се унищожават от активираните чрез ацидозата фагоцити и ферменти.

Някои специалисти по гладуване отбелязват следния факт. При хората, при които по време на гладуване се забелязва обостряне на огнищата на скрити инфекции, се наблюдава по- изразена динамика на изцелителния процес. Това активиране на скритите огнища не забавя, а тъкмо обратно – спомага по-бързото излекуване на хроничните заболявания при гладуване. Уринотерапията в съчетание с глада позволява бързо и ефективно да се унищожат скритите инфекции. Например гнойните образувания в устната кухина говорят за процес на унищожаване на подобни огнища в челната и хайморова кухини на главата, както и за изчистване на зъбните корени.

Деформираните мембрани на „стареещите“ клетки при гладуване придобиват форми, приличащи на формите на младите клетки. Процесът на деление на бързо делящите се клетки се забавя. Преустройството на ферментационната система подсилва рецепторите на нервните краища, заложени в клетъчните мембрани и способни да засилват бариерната функция чрез активизиране на някои вътреклетъчни вещества. Следователно, при гладуване се осигурява комплексно възстановяване на бариерните функции на клетките чрез нормализиране на мембраните. Това означава, че гладуването е способно да възстановява бариерите на клетките, бариерите на органите и да засилва защитата на организма като цяло.

В периода на гладуване при човека се променя и микрофлората на червата. В резултат на окисляването гнилата умира, но се оздравява и съхранява микрофлората на млечнокиселата ферментация (като при здрави деца). В резултат на това след гладуване се подобрява синтезът на витамини, аминокиселини и други биологично активни вещества, като например ферментите, включително и на незаменимите посредством микрофлората на червата. Когато пък се ползва урина, повишаваща окислителните свойства в организма и активираща автолизата, процесът на унищожаване на инфекции протича много по-добре.

Гладувайки, организмът защитава най- слабите клетки на стомаха и червата. Прекратява се отделянето на солна киселина, която поврежда епителните клетки на стомаха. Тъкмо обратното, тези клетки (на стомаха и червата) съдържат мастни съединения, които ги защитават при гладуване. След приключване на гладуването и преминаване на възстановително хранене през първите 24-48 часа на хранителен режим тези клетки отново изхвърлят мастните съединения в кръвоносния поток. Ако по това време се яде мазна храна, това ще доведе до мастно претоварване на кръвта, черния дроб, блокиране на стомашно-чревния тракт и лоши последствия. Затова през първите дни на възобновяване на храненето мазната храна трябва да се изключи. Дори сметаната и изварата в този случай са отровни продукти. Човешки организъм, който редовно гладува, лесно се приспособява към промените в температурата и не страда толкова от студа. Пол Брег пише за себе си следното:

„Благодарение на редовното гладуване и правилното хранене организмът ми лесно се приспособява към жесток студ. Понякога понасям неблагоприятното време дори по-добре от местните жители, отдавна свикнали на такъв нлимат. Мога да напусна дома си край Палм Спрингс в Калифорния през януари, когато термометърът показва плюс 27°С през деня и около 16°С през нощта и да отлетя със самолет в градове от Средния Запад – такива, като Минеанополис, щата Минесота, или в Канада, например в Торонто, където температурата е 25-35°С под нулата“.

11. Усвояване на въглеродния двуокис и азота от въздуха. Ендогенно хранене. Академик М. ф. Гулий, както и чуждестранни учени, отбелязват, че при промяна на киселинно-алкалното равновесие по посока на киселинността се ускоряват процесите на усвояване на въглероден двуокис от клетките. По законите на химията, киселата среда на кръвната плазма по-лесно отдава, а клетките на кръвта и на кръвоносните съдове по-активно поглъщат през този период разтворимия в кръвта въглероден двуокис.

В трудовете на професор М. И. Волски и неговите последователи е установено, че при промяна на киселинно-алкалното равновесие на кръвта по посока на киселинността клетките по-бързо усвояват азота от въздуха. Така че, насищайки по-активно клетката, азотът и въглеродът подобряват биосинтеза на белтъчни и други съединения в нея.

(!!!) Доказано е, че въглеродът на въглеродния двуокис в клетката се преобразува във въглерод на органични вещества (X. А. Кребс, Евънс, Бутейко и други), а двете молекули на кислорода при използване на въглеродния двуокис от клетката дават на организма допълнителна енергия.

Качественият и количествен синтез на нуклеинови киселини (от тях се състои генетичният апарат на клетките), а също и на аминокиселините и другите биологично активни вещества, в тъканите на организма на човека са в право пропорционална зависимост от процеса на усвояване от клетките на разтворимия в кръвта въглероден двуокис. При младите хора този биосинтез е по-съвършен и, следователно, по-качествен, отколкото при старите. Най-съвършен биосинтез имат дълголетниците, най-лош – родените с дефектен генетичен апарат хора, а също и хронично болните.

При гладуването в условията на промяна на киселинно-алкалното равновесие по посока на киселинността човешките клетки започват усилено да усвояват въглероден двуокис и азот, приближавайки се до равнището, на което тези вещества се усвояват от клетките на растенията. Именно това е пълноценното ендогенно (вътрешно) хранене.

При пълното изключване на хранителни продукти в периода на гладуването отначало се извършва усилено разграждане на собствените мастни запаси на организма на съставните им части. Отначало от мазнините се образуват ненаситени (течни) мастни киселини. Сред тях са така наречените високомолекулярни ненаситени мастни киселини, които са основа на много витамини, хормони и други биологично активни вещества. Затова клетките на организма незабавно ги използват за необходимите за жизнеспособността им цели. Но крайни продукти от разпада на мазнините са редица органични киселини, обединени в един термин – кетотела. Както и при разпадането на всяка тъкан, се образува въглена киселина, която се усвоява от клетките под форма на въглероден двуокис или се изхвърля навън чрез дробовете. Тези крайни продукт от разпадането на мазнините, попадайки в кръвния поток, променят неговото киселинно-алкално равновесие по посока на киселинността (ацидоза). Именно проявяващата се при гладуването ацидоза подобрява процеса на усвояване на въглеродния двуокис от клетките, т.е. засилва биосинтетичния ефект. При подобряване на биосинтеза кетотелата се усвояват по-качествено от организма, преобразуват се във важни белтъчни и небелтъчни структури. При това изчезват понятията: незаменими аминокиселини, дефицит на хранителни витамини, белтъчини и т.н.

И така, регулираната от самия организъм ацидоза осигурява съвършено хранене и енергоснабдяване на човешкия организъм. Характерно е, че след първия ацидотичен връх болният започва да отслабва на тегло много по-малко. Ако при умерен двигателен режим през първите дни човек губи по килограм от теглото си, то след ацидозата – по 50-150 грама. Това се обяснява с биосинтеза, който осигурява белтъчини плюс енергия.

С други думи, гладуването осигурява на човека качествено различен вид храна и енергоснабдяване, което се изразява в уникален лечебно-профилактичен ефект, какъвто няма при никое друго медикаментозно или естествено лечение.

12. Физиологичен покой на органите. Гладуването съществено намалява натоварването на много органи, което дава възможност за възстановяване на увредените им структури и тяхната дейнот. При гладуване сърцето почива. Стомахът и храносмилателният тракт укрепват благодарение на глада. Лошото храносмилане изчезва. Във връзка с това препоръката на Пол Брег донякъде е основателна: по време на гладуване да не се правят клизми, което дава възможност на дебелото черво да се възстанови.

В резултат на физиологичната почивка и „ремонт на гените“ при мъжете се възстановява потентността. При жените в периода на климактериума могат отново да се появят редовни менструации. Изчезва нетърпимостта към заобикалящите и раздразнителността и се възстановяват приспособителните способности на човека към стресови ситуации.

13. Повишаване на обмяната на веществата и на усвоителната способност на организма. Гладуването предизвиква повишаване на обмяната на веществата през първите 30-40 дни на възстановителния период с 5-6%. След гладуване храната се усвоява по-добре. Извършва се нормализиране на обмяната на веществата. Дори и само заради това можем да препоръчаме гладуване на възрастните хора, при които процесите протичат вяло.

14. Подмладяване. Английският учен Хаксми е правил опити със земни червеи. Хранел цяла колония от тях с обичайната храна, а един от тях изолирал и периодично оставял без храна. Във всичко останало начинът на живот и храненето на отделения червей били подобни на храната и на начина на живот на колонията. В крайна сметка периодично гладуващият червей надживял деветнадесет поколения живеещи в колонията червеи.

Д-р Мюлер от Германия правилно отбелязва:

„...Гладуването е единственият естествен еволюционен метод, при който чрез системно изчистване можете постепенно да се върнете към нормалното си физиологично състояние.“

Интервютата с кандидата на биологическите науки, старши научния сътрудник, 56-годишния Сурен Авакович Аракелян през 1984-1985 година в централния вестник „Труд“ предизвикаха голям интерес сред читателите. И как иначе: в тях се разказваше как можеш да удължиш младостта и здравето си.

Ето кратък преразказ на тези интервюта.
Подмладяването на организма е напълно реална задача, която той решава всекидневно. Убеден е, че с помощта на днешните знания той самият ще може да живее 120 години. А натрупването на такива знания той е започнал още от детството си. Имал е трудно военно детство в планините на Армения. В семейството му имало осем деца. Отглеждали крава, овце, птици. Те самите нямали какво да ядат и животните също трябвало да гладуват през зимата. Особено трудно се отдавало това на кравата, наречена Чинарка. Все си мислели, че тази зима ще ѝ бъде последна. Но кравата оцелявала и продължавала да живее, като че ли нищо не е станало. Гладът не ѝ вредял. Давала обилно мляко и, вместо 12, би живяла 20 години, ако не я дали в месокомбината.

Сурен Авакович си спомнял случая с кравата неведнъж. И тъй като бил главен ветеринар на подмосковския совхоз „Останкино“, решил да подложи на гладуване старите, престанали да снасят кокошки. За да се пребори с паническото състояние на глад, той им давал изработен от треви препарат. След като погладували, кокошките започнали да снасят. Това предизвикало сензация!

През 1964 година в град Маркс, Саратовска област, в научно-изследователския институт по птицевъдство бил проведен нов експеримент с хиляда японски кокошки-рекордьорки. Те остаряли и престанали да снасят. Аракелян ги подложил на 7-дневно гладуване. След месец на кокошките им пораснали нови пера. Станали енергични, подвижни и започнали да снасят! Месец след гладуването (Сурен Авакович го нарича „физиологично полезен глад“, съкратено ФПГ) снасяли 63 % от кокошките, а след два – 91 %.

Тези експерименти показват, че гладът не убива. Разумен и контролиран, той възвръща младостта. Прекаралите месечен курс на физиологично полезно гладуване кокошки започнали да живеят по 18 години – вместо шест. Видовата продължителност на живота е увеличена три пъти!

През 1972 година са подложени на физиологично полезен глад двеста хиляди кокошки. По-нататък тези експерименти се провеждат в птичарниците на Московска, Ленинградска, Воронежска и Харковска област, в Молдавия и Армения. Общо са обхванати два милиона глави!

Единичните случаи биха могли да бъдат пренебрегнати. Но това е статистика, говореща за всеобхватността на феномена на подмладяването с помощта на физиологично полезното гладуване.

От подмладяването на птиците преминали към животните - свине и крави. Ето един от ярките примери.

През есента на 1985 година помолили Аракелян да спаси уникален бик – подобрител на породата. Той бил деветгоди-шен представител на датската черно-пъстра порода и му викали „Кристал“. За биковете това е пределна възраст – младостта им продължава 3-4 години, те дават семенен материал, после настъпва старостта. „Кристал“ имал жалък вид: имал рани от дълго лежане, бил съсипан от травматичен радикулит и по всичко изглеждало, че е обречен да остане неподвижен.

Физиологично полезното гладуване продължило точно един месец. Бикът рязко намалил теглото си, но затова пък станал на крака, започнал да ходи, а после и да тича. Прегледът установил отсъствие на радикулит и всички физиологични параметри се оказали на равнището на младо животно. През есента на 1986 година той дал семенен материал. Нещо повече, качеството на този материал било по-добро, отколкото през младежките му години.

Самият Сурен Авакович Аракелян направил физиологично полезното гладуване норма в живота си от 1965 година. То му помогнало да се избави от хроничния гастрит и от язвата на стомаха. След това престанал да боледува от каквото и да било. На въпроса как изглежда физиологично полезното гладуване за човека, той отговаря:

„Гладувам на първо, второ и трето число всеки месец, по една седмица - на всеки три месеца, по две седмици – веднъж на половин година и по месец – веднъж в годината. Пия само вода с добавка на антистресов препарат. В дните на гладуване два пъти на ден – сутрин и вечер си пречиствам червата и си изплаквам устата със соден разтвор, в който са добавени десет капки йод на една чаша; с напоени в този разтвор тампони почиствам ушите и носа си, взимам душ и се мия с детски сапун.“

На шестата година от изпълнението на собствената си програма Сурен Авакович забелязал, че му растат зъби. При изтъркването си се заменят с нова тъкан!

Подмладяващият ефект на гладуването Сурен Авакович обяснява с това, че всяка минута в човешкия организъм отмират 30 милиарда клетки! Те се превръщат в трупове и с течение на времето започват да отделят трупни отрови, които са пагубни за организма. Оттук следва основният принцип на здравословния начин на живот – редовно пречистване на организма от мъртви клетки. Гладуването трябва да се съчетава с високо физическо натоварване, за да може енергията за интензивната работа да се черпи за сметка на „доизгарянето“ на чужди тъкани. Докторът на биологическите науки М. Мнацаканян с помощта на опити е установил, че в гладуващия организъм чуждите клетки „изгарят“.

Втори главен фактор според Аракелян е правилното хранене, което да не вкарва в организма мъртви клетки. За това той препоръчва да се храним със сурова и приготвена по особен начин храна.

Професор Моргулис въз основа на експериментите си е направил важен извод:

„Както лабораторните, така и клиничните експерименти потвърждават подмладяващия ефект на гладуването. Ако не е прекалено продължително, то действа благотворно и може успешно да се използва за преодоляване на немощта и вялостта, както и за подобряване на функциите на основните органи (кръвообръщение и дишане), за повишаване на мускулната сила и остротата на усещанията. .. Ако се изразим с езика на биологията, макар и организмът да не получава нов актив, той става по-силен, избавяйки се от пасивите. Цитоплазмоядреното съотношение се променя по посока на преобладаване на ядрото, следователно клетките, от които се състои организмът, се подмладяват морфологически и започват повече да приличат на ембрионалните. С това може да се обясни повишаването на енергията при правилен хранителен режим.“

Най-големият специалист по възстановяване на крайниците при животните, докторът на биологическите науки Л. В. Полежаев, казва следното за подмладяващия ефект на глада:

„Гладуването е процес на повишено физиологично регенериране, обновление на всички клетки и на техния молекулярен и химичен състав.“

Биохимичните промени при гладуване и при възстановяване на загубени крайници са сходни. Както при гладуването, така и при регенерирането има два процеса: разрушаване и възстановяване. Процесът на разрушаване се характеризира с белтъчен разпад, с промяна на вътрешната среда на организма по посока на киселинността (ацидоза). Процесът на възстановяване засилва ръста на белтъчини, регулира вътрешната среда на организма, отстранява ацидозата. Засилването на процеса на разрушение води до усилване процеса на възстановяване. Затова лечебното гладуване може да се разглежда като естествен процес на стимулиране на физиологичното възстановяване на организма. В основата на лечебното гладуване стои общобиологичен процес, довеждащ до подмладяване на тъканите на целия организъм.

В резултат на многочислени курсове на гладуване е установено, че най-забележимо е подмладяването в човешкия организъм. Особено забележим е подмладяващият ефект на кожата – линиите и бръчките стават по-незабележими, а петната, обезцветените места и пъпките постепенно изчезват. Кожата придобива по-добър цвят, подобрява се структурата на тъканта. Очите се проясняват и стават по-изразителни.

Именно гореизложената научна основа подкрепя изказванията на Пол Брег („Чудото на гладуването“).

„...най-голямото откритие за съвременния човек е придобиването на способността да се подмладява физически и духовно с помощта на рационално гладуване“.

Пол Брег описва един ярък пример за подмладяващия ефект на гладуването и правилното хранене върху мъж на име Мартин Корник:

„Мистър Корник беше работил дълги години в киноин-хдустрията. Беше на около 40 години, когато реши, че вече е стар и е време да се смята за възрастен човек.. Защо сметна така? Средната продължителност на живота на американеца е 68 години. И ето той реши, че на 40 години вече е преживял по-голямата част от живота си и че сега е типичен представител на старческата възраст. Някога мистър Корник бил шампион по тенис, но вече от много години не беше хващал ракета за тенис, защото смяташе, че това е младежка игра.
     Веднъж в киностудиото му разказали за моите лекции върху здравето. Мистър Корник се заинтригувал и отишъл на една от тях. Тази лекция променила възгледите му. Чул онова, което вече са чули хиляди хора из целия свят: когато човек е запознат с науката за грижите за собствения организъм, той е научил тайната на живота. На мистър Корник също му се приискало да се почувства млад. И решил да изпробва върху себе си метода.
     Започнал с 24-часово гладуване още на следващия ден след моята лекция. Преминал на естествена диета. Гладуването и природосъобразният начин на живот му помогнали да забрави за възрастта си. Макар и да бил вече на 40 г., той отново започнал да играе тенис и се чувствал дори по- силен, отколкото на 20 г. Продължил да гладува, да живее на естествена диета, да спазва законите на хигиената.
     Всеки негов ден носел нови постижения. Силите му нарастнали дотолкова, че скоро отново станал шампион по тенис. През последните 30 години взима участие в турнир след турнир и постоянно побеждава, включително и по-младите от него. Сега мистър Корник е световен шампион по тенис сред хората над 70 години. Средният човек е уверен, че на 70 години човек се превръща в развалина. Мистър Корник доказа обратното. Важен е не броят на преживените на земята години, а това, как сте ги преживели. Наблюдавах мистър Корник, а сега се гордея с това, че той абсолютно точно доказа, че ВСЕКИ човек може да се наслаждава на младостта, ако през живота си следва естествените закони на природата. Във всяка възраст природата ще ви даде възможност да се върнете назад. Да, да, ще успеете да смените старото си тяло, износено от годините, с ново, неподложено на влиянието на времето.
     След едногодишна програма, съставена от гладуване и естествен начин на живот, отново ще можете да се погледнете в огледалото и ще се удивите от огромните промени, настъпили у вас през това време. Ако продължите да живеете по описаната в книгата програма, промяната ще накара роднините и приятелите ви да забележат тези удивителни резултати. А вие не само ще видите тези промени, но и ще ги почувствате. Ще го постигнете само ако пожелаете да станете абсолютен господар на своето тяло“.

Правилното тълкуване на подмладяващия ефект на гладуването е в действието на жизнената сила. Тя наистина може и трябва да бъде тренирана с помощта на разумно гладуване. Ще добавя и че, при гладуването се снижават топлотворните способности на организма. Добре е да знаете, че обичайната температура на тялото 36,6°С води до самопроизволно повреждане на спиралата на ДНК – носителят на наследствеността. Понижаването на телесната температура при гладуването и усилването на ферментационната активност позволяват да се отстранят тези повреди, което довежда до нормализиране на белтъчния синтез – като при младите хора.

a5Деветте особени механизми,
които гладът активира, не могат
да се задействат при хранителен режим.

(горе)
Глава 5
ВИДОВЕ ГЛАДУВАНЕ – ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ

Гладуването е мошен природен метод, смятан от специалистите за „коз асо“ на народните лечебни средства. Което не може да бъде излекувано с глад, не може да бъде излекувано с нищо.

Гладуванията се различават едно от друго количествено и качествено. Количествените разлики се изразяват в сроковете на гладуванията, а качествените – в начините на провеждането им. Да разгледаме тези две големи групи по-подробно.

Количествени разлики в гладуването
(срокове на провеждане)

Всеки човек, желаещ да проведе гладуване, си задава въпроса: колко дена трябва да гладувам, за да оздравея, да се подмладя, да придобия особени способности? Учението за стадиите в процеса на гладуване и възстановяване позволяват да се даде квалифициран отговор на този въпрос. Гладуванията биват: пълно – завършено и непълно – прекъснато. То дава отговор и на въпроса колко време е необходимо за постигането на планирания резултат. Процесът на гладуване и възстановяване има три стадия. По време на всеки от тях в енергийната форма на човека и във физическото тяло се извършват особени процеси, които са дали имената на тези стадии.

Периоди на гладуване
Първият стадий носи името „хранителна възбуда“. Продължителността му обикновено е 2-3 дни. Човек се дразни от всякакви сигнали за храна: вида и миризмата ѝ, разговорите за ядене, звука на съдове и прочее. Те предизвикват слюнкоотделяне, куркане в стомаха, усещане за всмукване под лъжичката; влошава се сънят, повишава се раздразнителността, появява се лошо настроение. Понякога у болните се наблюдава незначително обостряне на болезнената симптоматика. Теглото на тялото бързо спада (губи се по 1 килограм на денонощие). Жаждата обикновено не е голяма.

Влиянието на първия стадий върху полевата форма на човека. Когато човек се отказва от обичайното приемане на храна и не задоволява възникналото усещане за глад, започва работата по привеждането на ред в собственото съзнание. Човек съзнателно търпи и по този начин дисциплинира, контролира вкусовите усещания и глада.

Влошаването на съня, раздразнителноостта и т.н. на този етап означават вътрешна борба и подчиняване на чувствата на волята на човека. Редовният глад веднъж на 1-2 месеца по 2-3 дни прекроява навиците на човека и създава качествено различна личност.

Хората, при които усещането за глад, вкус, алкохолното, тютюнево и наркотично пристрастяване са силно развити и са „заробили“ по-голямата част от съзнанието, са капризни, нетърпеливи, изпълнени със самосъжаление. Те се превръщат в придатъци към собственото чувство за глад и вкус, задоволявайки тези потребности. На тях им е много трудно да гладуват, макар и именно на тях гладът да носи най-голяма полза.

Издържайки на натиска на „умиращите пристрастия“ в този стадий (първите 2-4 дена), човек загубва непреодолимото влечение към алкохола, наркотиците, тютюна. Не се наблюдава и синдром на „отмяна“ при хората, зависими от гликокортикоидните хормони на надбъбречната жлеза, от блокиращи или активиращи рецепторите на клетките лекарства, разреждащи кръвта средства (финилин и други).

Стадият на хранителна възбуда е своеобразен тест, разкриващ „сметта“ в съзнанието на човека. Всички негативни чувства и мисли, появили се у него през тези 2-3 дни, са именно такава „смет“. След като я изхвърли, човек става по-цялостен и мощен в енергетично отношение, а значи и по-успешно се противопоставя на неблагоприятните условия и болести.

Въздействието на първия стадий на гладуването върху физиологичните процеси. Стадият на хранителната възбуда е лек стрес за организма. Този стрес първо предизвиква активиране на главния „пулт“ за управление на човешкия организъм – хипоталамуса. Той започва да отделя различни вещества, които оказват особено въздействие върху жлезите с вътрешна секреция с цел приспособяването на организма към съществуване без храна.

След 24-часово гладуване при човека рязко се увеличава секрецията на соматотропен хормон от хипофизата – хормонът на ръста. Той активира хормона на задстомашната жлеза гликоген, който засилва разграждането на гликогена в черния дроб, което осигурява храненето на организма. Пак той се бори с интоксикацията на организма чрез благотворно въздействие върху щитовидната жлеза.

Ако гладуването продължи повече от 24 часа, хипоталамусът продължава да ръководи приспособяването на организма към глада, отделяйки тъканни неврохормони. С тяхна помощ се осъществяват приспособителните реакции, насочени към борба с интоксикацията, възстановяване на работата на имунната система, генетичния апарат, бариерата на клетките, неутрализирането на алергичните реакции в организма и т.н. В този период значително нараства активността на фагоцитите за унищожаване на патологични микроорганизми.

През първите 3-4 дни на гладуването от организма активно се изхвърлят излишният натрий чрез урината, кожата, червата, а след него от организма си отива и „излишната“ вода. Едновременно се нормализира белтъчната обмяна, които, взето заедно, водят до изчезване на отоци от всякакъв характер.

Така, като прогладувате стадия на хранителната възбуда (2-3 дни), вие физиологически разтърсвате вашия организъм, засилвате фагоцитната и имунната му защита, изхвърляте от него излишния натрий и течност. Можете да се освободите от онези заболявания, които са се активирали в периода на този стадий и да отслабнете от 2 до 4 килограма.

Вторият стадий се нарича „нарастваща ацидоза“. Тя започва от 2-и-3-и ден на гладуването и завършва с първата ацидозна криза – на 6-и-10-и ден от гладуването.

На 3-и-5-и ден чувството за глад обикновенно отслабва, а понякога и напълно изчезва, докато жаждата по това време се засилва. Според наблюденията на доктор Вегер, приблизително при един от четиридесет гладуващи усещането за глад се запазва през целия курс на гладуването. Причината за такова явление е в полевата форма на човека и ознавача наличие на остро огнище на чувството за глад, с което човек не знае как да се пребори. Той постоянно мисли за храна и това провокира глада. В такъв случай е необходимо със съзнателно волево усилие да се превключиш на друга тема. Например, да си въобразиш, че всеки миг от твоето гладуване спасява света. Горе-долу така е постъпвал Порфирий Иванов. Усещането за глад изобщо не снижава ефективността на гладуването, а само го затруднява. При повечето гладуващи се наблюдава нарастваща обща измъченост. Понякога, особено сутрин, някои болни се оплакват от главоболие, световъртеж, гадене, усещане за слабост. Тези явления значително намаляват или напълно изчезват след разходка, пиене на алкални води. Забелязва се увеличаващ се бял или сив налеп върху езика, сухота на езика или устните, слуз по зъбите, ацетонова миризма от устатата, сухота или бледост на кожната покривка. При някои болни се наблюда за известно обостряне на симптомите, съпътстващи хроничните соматични заболявания. Загубата на тегло достига до 300-500 грама на денонощие. Всички тези явления се наблюдават с различна интензивност при гладуващи до 6-и-10-и ден от гладуването, след което състоянието на болните доста бързо се променя.

Настъпва третият стадий. Влиянието на втория стадий върху полевата форма на човека. При стадия на нарастваща ацидоза в полевата форма на човека продължава започналата при предиин ния стадий работа. Жизнената сила, която не се изразходват за преработване, усвояване на храната и отделяне на продуктите от разпадането ѝ, започва да „измита“ и „изтласква“ от организма всичко излишно и чуждо. С това се обяснява бялото или сиво облагане на езика, сухотата на езика и устните, слузта по зъбите – симптоми на изхвърлянето на отпадъци.

Във връзка с възникващата отпадналост и интоксикация в организма се активизират патологичните усещания на самосъжаление, на желание за комфорт, на нежелание да търпиш доброволни страдания, на чувство за завист и несправедливост към заобикалящите хора („Защо аз страдам и боледувам, а те си живеят нормално и им няма нищо?“ и пр.).

Обострянето на симптомите на едно или друго заболяване говори за неговото унищожаване и означава, че има добър ефект от гладуването.

Когато полевата форма на човека се освобождава от потискащите я психологически задръжки и чувства, настъпва вътрешно успокоение, сънят се нормализира, изчезва главоболието. Към 4-5 ден от гладуването някои хора могат да изпитат усещането за духовно благополучие. Дори и мрачното, дъждовно време започва да им се струва бпагоприятно, а заобикалящите хора – по-добри. Ако преди гладуване човек често несъзнателно се е впускал в несъществени спорове, провокирайки конфликти, то след него това почти не се наблюдава.

Влиянието на втория стадий от гладуването върху физиологичните процеси. Като се започне от 2-и-3-и ден на гладуването качествено се променя секрецията на стомашно-чревния тракт. Прекратява се отделянето на солна киселина. Вместо нея се появяват ненаситени мастни киселини и белтъчини.

Ненаситените мастни киселини активират тъканния неврохормон холецистокинин, който потиска чувството за глад. Затова след 3-ия-4-ия ден гладуващите не изпитват влечение към храна.

Ненаситените мастни киселини осигуряват добре изразен жлъчогонен ефект. Жлъчка е забелязана при гладуване дори и в дебелото черво. Мощният жлъчогонен ефект спомага за пречистване на черния дроб и жлъчния мехур от стара, застояла жлъчка и отчасти нормализира функциите им.

От 7-ми-9-и ден на гладуването храносмилателната секреция на стомаха спира напълно, а вместо нея се появява така нареченета спонтанна стомашна секреция. Образувалият се секрет съдържа много белтъчини, които отново се всмукват от стомаха в кръвоносния поток. Възстановяването и използването на спонтанната стомашна секреция при гладуването е важен приспособителен механизъм, който понижава загубата на белтъчини и осигурява на организма постоянен приток на аминокиселини – пластичен материал, използван за построяването и възстановяването на най-важните органи.

Още веднъж ще подчертая: ако при гладуване с такава продължителност човек употребява каквато и да било едностранчива храна, дори и в минимални дози, при него се развива явлението дистрофия. Това се обяснява така: периодичното въвеждане в стомаха дори и на неголямо количество храна предизвиква активизиране на перисталтиката на стомаха и червата и затова не настъпва потискане на дейността на храносмилателните жлези и чувството за глад не изчезва. Нарушава се и нормалният процес на обмяна на веществата. Организмът не превключва своевременно на вътрешно хранене и патологичните изменения в клетките и тяхната дезорганизация могат да започнат значително по-рано от използването на неговите собствени вътрешни запаси.

При пълното гладуване обаче, когато гладуващият получава само вода, не се наблюдават никакви дистрофни явления. За определен срок организмът се приспособява към вътрешното си хранене, тоест към хранене от своите запаси от мазнини, белтъчини, въглехидрати, витамини и минерални соли. Оказва се, че то задоволява всичките му потребности и е пълноценно.

По време на втория стадий се извършва усилено подкисляване на вътрешната среда на организма с кетотела и натрупване на въглена киселина. Това води до преустройване на ферментационния апарат в клетките на организма и до активизиране на намиращи се дотогава в застой механизми. Силно се активизира ферментационният апарат за разграждане на всичко несвойствено за организма (чрез този механизъм се потиска интоксикацията), тоест задейства се автолизата.

Като се има предвид, че по време на този стадий на гладуване се задействат вътреклетъчните механизми на пълноценно хранене, необходимостта от активизиране хормона на ръста отпада, изработването му от хипофизата след 5-7 дни се връща към нормалните показатели. Това говори, че бушуващият в първите дни на гладуването стрес се е заменил от отпускне на нервната система – започнала е почивка за целия организъм. Човек се чувства спокоен. Общото отпускане е прекрасна предпоставка за качествено пречистване на тъканите и клетките на организма.

Така, след като прогладува целия стадий на нарастваща ацидоза, човек рязко активира защитните сили на организма, унищожава неговата патогенна микрофлора, избавя се от най- страшните отпадъци, частично може да разгради малките и не толкова страшни тумори, дава полезен физиологичен отдих на органите на храносмилането и на нервната система.

Третият стадий се нарича компенсация или адаптация. Тя започва след като премине ацидозната криза и завършва с изчистването на езика и появата на силно чувство за глад. Продължителността на този стадий, както и на предишните, е индивидуална за всеки човек. Средно започва на 6-то-10-то денонощие от гладуването и завършва на 40-то-70-тото и повече. Продължителността му зависи от запасите на мазнини в организма: колкото са повече, толкова по-продължителен е.

Този продължителен стадий трябва да се раздели на две части. Първата започва след първата ацидозна криза и завършва с втората: това ще стане между 6-ия-10-ия и 23-ия-25-ия ден от гладуването. Втората част на третия стадий започва след приключването на втората ацидозна криза и завършва с появата на силен апетит и изчистването на езика: това ще стане между 23-ия-5-ия и 40-ия-70-ия ден. Голямото разминаване се обяснява с различното тегло на гладуващите. Едни могат да тежат 60-70 килограма, а други 80-100.

Да видим какво става в организма след преминаване на тези стадии и защо трябва да се прилагат.

Първата част на третия стадий протича така: на 6-и-10-и ден в продължение на един ден или даже на няколко часа, често нощем, в състоянието на гладуващия настъпва рязък прелом – ацидозна криза. Значително се подобрява самочувствието, усещането за физическа слабост намалява или напълно изчезва, появява се бодрост, подобрява се настроението, изчезват различните неприятни усещания в тялото и обострилите се при предишния стадий на гладуването заболявания. При някои гладуващи това подобрение протича вълнообразно, като отначало светлите периоди са кратки, а после стават все по-дълги. Езикът се изчиства от налепите, намалява миризмата на ацетон от устата, цветът на лицето се подобрява – то като че ли просветва, очите заблестяват. Сърдечните тонове стават по-звучни, пулсът се нормализира. Загубата на тегло на денонощие е минимална – 100-200 грама. Психическото състояние обикновено силно се подобрява, изчезва тревогата, напрежението и депресията намаляват. Така продължава до започването на втората ацидозна криза, по време на която състоянието се влошава и хроничните заболявания се активират. Втората ацидозна криза продължава, колкото и първата, но симптомите на заболяванията могат да се проявят по-силно.

Губят се по 50-100 грама на денонощие, даже по-малко. Така продължава дотогава, докато в организма има второстепенни тъкани, които могат да се разграждат. Тази част завършва с появата на силно чувство за глад и изчистване на езика (изчистването може да закъснее). Това показва завършването на процеса на физиологичното гладуване и лечение. Сега е необходимо да се излезе от него – да се възобнови приемането на храна. Ако това не се направи, започва патологично гладуване, при което се извършват необратими процеси, подкопаващи не само здравето на човека, но и живота му.

Влиянието на първата част на третия стадии върху полевата форма на човека. През първата част на процеса на гладувне жизнената сила изпълнява първостепенна работа по възстановяването на функциите и структурите на организма.

Благодарение на съзнателното търпение се извършва пречистване на полевата форма на човека от второстепенната емоционално-чувствена „смет“. Патологичните мисли и желания спират да действат върху съзнанието на човека толкова напористо, както в стадия на хранителната възбуда. Те тайно и настойчиво ви „шептят“, успокояват ви, хвалят ви – е, време е да прекратиш гладуването, вече достатъчно е направено. Ако прекратите гладуването под влиянието на този „шепот“, много вероятно е тези лостове да се закрепят в бъдеще и да образуват своеобразни „стълби“ в съзнанието ви. Например, ице се освободите от злобата, самосъжалението, но ще останат гордостта, чувството за превъзходство и др.

Влиянието на първата част на втория стадий на гладуването върху физиологичните процеси. Основната физиологическа особеност на този период на глада е компенсираната ацидоза. Вътрешната среда на организма престава да се движи по посока на киселинността, ръководещите приспособяването на организма към новия начин на живот системи работят с пълна мощност. Особено силно това се отнася до жлезите с вътрешна секреция. Именно по време на този период на гладуването саморегулирането на организма достига своя връх, отстранявайки патологичното от организма.

След първата ацидозна криза рязко нараства имунната защита на организма. И едва сега автолизата (разграждането на тъкани) заработва с пълна мощ, продължавайки да отстранява тумори, огнища на инфекции, патологични тъкани и други образувания в организма.

Ако през първите два стадия на гладуването автолизата на тъканите на организма е единствен източник на хранене, то през третия стадий автолизата изпълнява по-скоро функцията на природен хирург.

Поради обновяването на генетичния апарат на клетките при гладуването се образуват съвършено нови клетки, а в някои органи се появяват добавъчни. В резултат на отстраняването на старите, пасивни клетки, органите и тъканите на организма значително се подмладяват.

Влиянието на втората част на третия стадий на гладуването върху полевата форма на човека. Втората част на третия стадий на гладуването започва след втората ацидозна криза. Настъпването ѝ е свързано с извършващи се в полевата форма на човека процеси.

Всяка болест има свой информационно-енергиен „корен“, който, при настъпване на благоприятни условия в организма, преминава в един или друг патологичен процес. Като правило, повечето болести се развиват успешно в условия на гниене. При гладуването, благодарение на образувалата се кисела среда, болестите се лишават от „среда на обитание“ и прекратяват видимата си дейност, но „коренчето“ остава. И ако след гладуването човек започне да води предишния си начин на живот, „коренчето“ отново пуска болезнен филиз и всичко постигнато се загубва.

Ако първата ацидозна криза отстранява „стеблото на болестта“, то втората унищожава „корена на болестта“. Това става, тъй като полевата форма на човека, напомпена и наситена с енергия, „изтласква“ от себе си страничната, неприсъща за нея енергия. Именно излизането на тази енергия предизвиква втората ацидозна криза. Като правило, човек, преминал през втората ацидозна криза на гладуването, напълно оздравява.

„Умствени отпадъци“ почти няма. Издържалият напълно този стадий на гладуването вътрешно се превръща в съвършено друга личност. Доктор Каринггън например описва така чувствата на човек, преминал изцяло през гладуването:

„Внезапно и пълно подмладяване; чувство за необикновена лекота и за пълно здраве изцяло обхващат гладуващия, предизвиквайки удовлетвореност, общо усещане за добруване и висока жизнена активност.“

След въвеждането на информационно-енергиен ред в организма, жизнената сила по време на втората ацидозна криза вече не се изразходва за борба с болестите, а започва да се натрупва в организма. Холографското тяло, каналите стават ярки и отчетливи. Именно в този момент се извършва работата за придобиване на скрити способности. Например, след такова гладуване някои хора са в състояние да четат чужди мисли, други виждат с „трето око“, у трети се развива интуицията, четвърти са способни да приемат информация, да осъзнават религиозни истини, при някои хора се развива целителски способности.

Влиянието на втората част на третия стадий на гладуването върху физиологичните процеси. Естествено, колкото по-дълго организмът се намира в състояние на компенсирана ацидоза, толкова по-дълго в него протичат процесите на изцеляване-възстановяване-подмладяване.

По време на продължително гладуване клетките на някои органи се обновяват напълно по няколко пъти. По този начин в тях се укрепява здравият генетичен апарат и изчезва способността за различни израждания, свързани с мутации и други генни нарушения. Това на свой ред стабилизира организма в състоянието на върховна активност. С други думи, физиологически човек се намира в 20-25-годишна възраст, макар и календарната му възраст да е 40-60-80 и повече години (спомнете си Пол Брег).

Продължтелността на втората част на третия стадий на гладуванто е индивидуална за всеки човек. Обикновено тя завършва с появата на „вълчи“ апетит. Езикът напълно се изчиства от налепи (но не винаги). По това време при някои гладуващи започва влошаване на съня, сънуват вкусна храна, а други – знак, означаващ края на гладуването. Аз самият един път сънувах черта, а друг път се намирах на ръба на дълбока пропаст. След този момент настъпва възстановителният процес, гладуващият започва да яде.

По сроковете на провеждане гладуването се смята за пълно и завършено, когато човек е преминал и трите стадия. Гладуването се смята за прекъснато или непълно, когато болният не е усетил силно желание да се нахрани и езикът му не е изчистен. С други думи, гладуването, състоящо се от първия, втория и първата част на третия стадий се смята за непълно или прекъснато.

Под фракционно гладуване трябва да се разбира серия от прекъснати гладувания, повечето от които имат продължителност от първата до втората ацидозна криза, а последното завършва само с настъпването на чувство за глад и изчистване на езика.

Прекъснатото гладуване се прилага в онези случаи и за толкова време, че с негова помощ да се решават възникналите със здравето проблеми. Например, по време на остро заболяване – за нормализиране на температурата и отстраняване на явна патология.

Пълното гладуване се прилага изключително рядко за избавяне от сериозни хронични заболявания и за самоусъвър-шенстване.

Фракционното гладуване заменя пълното. Невинаги човек може отведнъж да издържи на пълно гладуване. А серия от прекъснати периоди на гладуване, които в крайна сметка водят до ефекта на пълното, всеки може сносно да изтърпи. При това първото гладуване се прави с продължителност, надхвърляща първата ацидозна криза. Възстановителният период продължава толкова, колкото и самото гладуване. Второто гладуване трябва да достига до втората ацидозна криза, а възстановителният период има продължителност 1,5-2 пъти по-голяма от това гладуване. Третото гладуване продължава, докато се появи усещането за глад и езикът се изчисти. В някои случаи (при силни поражения в организма) се налага да се правят до пет прекъснати гладувания и дори да се повтарят през следващата година за пълно излекуване. В периодите на възстановяване между гладуванията се използва несъдържаща животински белтъчини храна (тоест без мляко, извара, сирене, месо, яйца и др.). В този случай и в тези периоди продължава целебният ефект на глада – усвоява се въглената киселина и благодарение на нея продължава биосинтезът.

Важно е да се знае, че с лечебна цел и за умствено и духовно усъвършенстване се използват трите стадия на гладуването (до появяването на чувство за глад и изчистване на езика).

Възстановителен период. Процесът на работа с помощта на глада е разтеглен във времето и обхваща не само периода на гладуването, но и необходимото за последващо възстановяване време. Затова самото гладуване е първият етап от работата върху собствения организъм, възстановяването след него – вторият.

Съществува обща биологична закономерност, която се изразява в това, че след всеки процес на потискане и задържане неминуемо следва процес на подем и възбуда. Тази закономерност е изучена от Иля Петрович Павлов и неговата школа и е формулирана в тезиса:

„Колкото по- интензивен и задълбочен (до определен предел) е процесът на изтощаване (буксуване), толкова по-интензивен и ускорен е процесът на възстановяване“.

С други думи извършва се тренировка на жизнената сила. Гладуването предизвиква състояние на изтощение – буксуване. След прекратяването на гладуването се наблюдава повишаване на възстановителните сили на организма (жизнената сила). Особено внимание заслужава фактът за самообновяване на тъканта, което започва в първите дни след прекратяване на гладуването. Това налага да обърнем особено внимание на важността на възстановителния период. Много специалисти смятат, че ефективността на гладуването зависи не само от самото гладуване, но и от начина на провеждане на възстановителния период.

От първите дни на храненето се появяват клетки, бурно синтезиращи ДНК („скрит период“ на хранене, макар и всъщност той да се проявява достатъчно ясно). С увеличаването на възстановителния срок на последващо хранене нараства количеството на интензивно синтезиращи АПК клетки.

Учените от Института по гастроентерология са открили, че при болните в резултат на проведено 28-дневно гладуване в стомаха се появяват нови клетки със светла протоплазма, които след завършване на гладуването постепенно се преобразуват в продължение на 20-30 дни в отговарящи за бариерата на този орган клетки (добавъчни клетки, които отделят слуз, предпазваща стомаха от увреждане). След нееднократни курсове на гладуване дори и при болните от стомашно-чревни болести стомасите стават „калайдисани“.

Правилното провеждане на възстановителния период изисква специални знания, но най-вече е необходимо правилно хранене. Храненето на човека преживява своеобразна еволюция, по време на гладуването такава еволюция се извършва два пъти.

Да разгледаме процеса от самото начало, от делящата се яйцеклетка. На този етап човек представлява малка група клетки. През първата седмица от живота си „човек“ се храни от онова, което по-рано е натрупано от яйцеклетката. Това е жъптъчно хранене – мазнини, белтъчини, пигменти. Продължавайки да се делят, клетките на човешкия организъм „изяждат“ за една седмица запаса от жълтък. По-нататъшното съществуване се поддържа благодарение на обвивката на зародиша, която със своите ферменти разтваря тъканите на майчиния организъм и усвоява продуктите им. По-нататък храненето започва да се осъществява за сметка на кръвта, която довежда хранителните вещества до всяка клетка. И накрая, след като човек се ражда, храненето се осъществява чрез стомашно-чревния тракт. С други думи, налице е процес, водещ от клетките на организма към външната среда чрез редица приспособителни механизми – посредници (кръвта и храносмилателните органи).

И така, храненето на човека е хранене на всяка конкретна клетка от неговото тяло. Но за да има такова хранене, трябва да се нормализира работата на стомашно-чревния тракт (своеобразен склад от продукти), на кръвта (транспортно-разпределителна система) и на ферментите в самата клетка (потребители на продукти).

При особено продължително гладуване в човешкия организъм се извършват обратни процеси – от външната среда към клетката. През първия стадий на гладуването трябва да се изключи стомашно-чревният тракт. През втория стадий в течните среди на организма – кръвта, лимфата и т.н. – трябва да се образува такава среда, която да активизира вътреклетъчните ферменти. Третият стадий на гладуването представлява активно потребяване на всичко излишно и чуждо в организма. След втората част на третия стадий на гладуването храненето на организма е аналогично на храненето на деляща се яйцеклетка – потребяване на хранителните запаси на самата клетка. Ако по време на този стадий не постъпят хранителни вещества отвън, то скоро ще настъпи смърт от изтощение.

Процесът на излизане от гладуването трябва да активизира по-рано блокираните механизми на потребление на хранителни продукти и да прекрати възникналите по време на гладуването. Естествено, за това е необходимо не само време, но и особена храна, която да помогне на организма за това преустройване, а ако е възможно, и да продължи полезното действие на глада. Ако това се пренебрегне, може да се заличи целебното действие на гладуването, да си нанесем вреда и дори да умрем от неспособността на стомаха да смели храната. Проблема с излизането от гладуването ще разгледаме по-долу. А сега ще опишем процесите, които протичат в човешкия организъм по време на възстановителното хранене.

Тези процеси също могат да се разделят на стадии, по време на които се извършва превключване на организма от ендогенно към външно хранене.

Първият стадий се нарича „астеничен“ и има свои особености. В основни линии те зависят от срока на гладуването, тъй като трябва да „включат“ блокираното по време на гладуването външно храносмилане.

Ако човек е прогладувал стадия на „хранителната възбуда“ 2-3 дни, то не възникват проблеми с храносмилането при възобновяване на храненето. Може да се яде същата храна, която сте яли и преди гладуването.

Ако човекът е прогладувал стадия на „нарастващата ацидоза" – 6-10 дни, необходимо е по време на излизане от процеса на гладуване да се направят две неща: да се позволи на организма да изхвърли отпадъците, които са били изчегъртани по време на гладуването и да „включи“ храненето. Нарастващата ацидоза през тези 6-10 дни е предизвикана от мощното навлизанее на отпадъци в кръвта. Ако човек веднага започне да яде варена и тежка храна (картофи с масло, извара, супи, борш и др.), частично блокираното храносмилане няма да съумее пълноценно да я смели и ще достави в кръвта „полуфабрикати" – своеобразни животински клейове (скорбялен, белтъчен) и ще направи кръвта гъста. Потокът от отпадъци, излезли от предишните си места, трябва да бъде върнат назад към сухожилията и мастната и други тъкани на организма. В резултат на това човек може да получи болки и да предизвика болести, които е нямал преди гладуването. А онези, които е имал, могат да изчезнат. Това се обяснява с феномена на прехвърлянето на отпадъците от едно място в организма на друго.

През първите 3-4 дни след 6-10-дневно гладуване храната трябва да бъде течна (прясно изстискани зеленчукови сокове, отвари от билки в протиева вода с добавяне на мед), пресни плодове и зеленчуци (могат да се използват полузадушени във вода зеленчуци). Пазете се от преяждане. За да почистите езика преди всяко хранене добре сдъвквайте коричка натрит с чесън хляб, а след това я изплювайте. Благодарение на това устната кухина и езикът стават чисти и розови. Налепите върху езика през тези дни говорят, че продължава да се извършва процес на изчистване.

От 3-и-4-и ден до 6-ия-10-ия в добавка към посоченото трябва да се яде хляб от пшеничен зародиш, пълнозърнести каши с добавяне на ламинария. И едва след тази подготовка може да се премине към обикновено хранене (най-добре по моята книга „Целебните сили“, т.1). Критерият за преминаване към обикновено хранене е изчезването на налепите върху езика. Този признак говори и че активният период на последващото глада изчистване е завършен.

Ако постъпите така, ще изхвърлите остатъците от отпадъци, плавно ще задействате храносмилането, допълнително ще изчистите организма си и ще отслабнете.

Ако човек е прогладувал стадия на „адаптацията“ до втората ацидозна криза през 23-ия-25-ия ден, външното храносмилане е блокирано в значително по-голяма степен, а процесът на изхвърляне на отпадъци върви с пълна сила. При такъв срок на гладуване излизането от него трябва да се осъществява много предпазливо и грамотно. Желателно е храненето да започне с разредени с протиева вода прясно изстискани сокове. Например, през първите два дни да се пият разредени наполовина с вода сокове, през вторите два – да се пият сокове, към които е добавена една трета вода, през следващите два – без разреждане. От този момент нататък могат да се въведат пресни плодове и зеленчуци или леко задушени във вода зеленчуци. Ако нямате възможност да си приготвяте сокове, възстановяването на организма трябва да започне с билкови отвари и размекнат ушаф. През следващите дни трябва да се въведе малко количество хляб от пшеничен зародиш и воднисти каши. Не забравяйте преди хранене да подъвчете коричка натрит с чесън хляб и после да го изплюете.

Ако гладуването е завършено и човек е почувствал глад, то е значително по-лесно да се проведе възстановителното хранене. Първо, няма интоксикация, и второ – организмът по естествен начин „включва" храносмилането. Единствената препоръка в този случай е да не се преяжда и да се яде естествена растителна храна.

След провеждането на пълно (завършено) гладуване до завършването на процеса човек изпитва силен апетит и след първото приемане на неголяма порция храна (100-200 грама сок) чувства пълна ситост, но само след 20-30 минути отново го обхваща силен глад. Жаждата напълно се задоволява от изпития сок. По това време при гладувалите отново се засилва отпадналостта, тъй като част от енергията отива за преработване и усвояване на храната. Тогава можете да си легнете. Като правило, ходенето по голяма нужда се появава на 2-рия-3-тия ден от началото на храненето. Телесното тегло продължава да пада (със 100-200 грама на денонощие) през първите 1-2 дена на възстановителното хранене.

Астеничният стадий на възстановителния период се характеризира с активизирането на жизнения принцип „Вятър“. За потискането му трябва всеки ден да се намазва тялото със зехтин или разтопено масло, да се правят горещи вани.

Вторият стадий, наречен „интензивно възстановяване“ настъпва тогава, когато организмът „включи“ храносмилателната система. Възстановяването на храносмилателната функция зависи от срока на предшестващото гладуване. Ако човек е гладувал само 2-3 дни, този стадий настъпва веднага; ако е гладувал 6-10 дни – на 3-тия-4-тия ден, ако е гладувал 20-30 дни - на 5-и-7-ми ден, ако гладът е завършен, настъпва по-бързо - на 4-ти-6-ти ден.

Апетитът бързо се повишава. Сега за засищане са необходими достатъчно големи количества храна. Теглото бързо се увеличава – горе-долу в същите пропорции, с които е намалявало по време на гладуването и достига до първоначалното си равнище за срок, равен на неговата продължителност, а понякога и по-бързо. Паралелно нарастват и физическите сили, бързо се подобрява самочувствието, повдига се настроението, болезнените симптоми в по-голямата си част изчезват. Артериалното налягане достига нормалното си равнище, пулсът се стабилизира, нормализира се ходенето по голяма нужда. Силният апетит и повишеното настроение след гладуване се задържат примерно един и половина, два пъти по-дълго, отколкото е продължило самото гладуване.

Най-голямата и често срещана грешка през този възстановителен период е неспособността да се контролира усещането за глад. Като че ли поставеното под контрол усещане за апетит с нова сила въздейства върху съзнанието и го превръща в механизъм за предъвкване на храна.

Трябва да се яде умерено и избирателно, сутрин и на обяд. Така ще синхронизирате и ще съгласувате енергетиката на организма си с природните цикли. С други думи, колкото по-продължително е било гладуването, толкова по-силен и продължителен е периодът на интензивното възстановяване.

Третият стадий на възстановяването се нарича „нормализация". Апитетът след гладуването става умерен, храносмилането – нормално. Това говори за пълно възстановяване на външното хранене. Настоението е уравновесено, спокойно.

Предупреждение: не ви съветвам през този стадий прекалено да се увличате от богата на баластни вещества растителна храна (зеле, моркови, листни зеленчуци и др.). Това води до значително засилване на ферментационните процеси и повишено образуване на газове (водород). А това е не друго, а засилване на жизнения принцип на „Вятъра“ и всички неблагоприятни последици от него (болки в кръста, студени тръпки по тялото, лошо храносмилане и т.н.). Балансирайте храненето си с достатъчно количество каши, зеленчуци, плодове, съдържащи по-малко количество баластни вещества. Не употребявайте силно охладена храна. Това особено се отнася за хора, страдащи от повишено газообразуване.

Настъпването на третия стадий също зависи от продължителността на предшестващия глад. Според проявлението на стадиите на гладуването и възстановяването може да се съди за ефекта от гладуването. Ако са ясно изразени и настъпват своевременно, гладуването веднага дава най-добрия лечебен резултат.

При други тези стадии са или добре изразени, но се забавят във времето, или настъпват своевременно, но са слабо изразени. Това са хора, при които е силно изразен жизненият принцип „Вятър“ или „Слуз“. Ефектът от глада при тях е понижен, положителните резултати се проявяват по-бавно или са нестабилни. Тези хора трябва да отчитат индивидуалното си устройство и да провеждат качествено различно гладуване, за което ще разкажем по-нататък. Но във всеки случай търпението и упоритосттта ви ще бъдат възнаградени – вие ще постигнете поставената цел, пълното оздравяване на организма.

Различни видове гладуване по начина на провеждането им

Вместо да пиете лекарства, по-добре погладувайте един ден. При всяко заболяване е най-добре болният да не яде нищо.

Видовете гладуване се различават по качество. В основата на качествените разлики е начинът на провеждане. Например, гладуването може да се проведе „класически“, може – на урина, а може да бъде и „сухо“. Освен тези три главни разлики са възможни множество варианти при всеки от начините, както и комбиниране на трите начина. Например, човек първите 2-3 дни гладува „сухо“, през следващите 5-10 дни – на урина и още 5-10 дни – „класически“.

Всяка школа по гладуване (руската – Ю. Николаев, Порфирий Иванов, А. Суворин; американската – X. Шелтън, П. Брег; френската – Ив Вивини; английската уринотерапевтична – д-р Армстронг и т.н.), всяка клиника по гладуване има свои възгледи и методи, които могат да бъдат противоположни на възгледите и методите на друга школа. При това и едните, и другите изтъкват сериозни аргументи в своя защита. Няма да крия тези противоречия, а само ще ги коментирам. Вашата задача е въз основа на собствения си опит и индивидуалност да изберете най-приемливото за вас.

„Класическото гладуване“ с продължителност 20-30 дни се провежда в повечето лечебни заведения на страната ни, които лекуват чрез гладуване и следва следните правила за провеждане.

Първо правило – за по-добро навлизане в процеса на гладуване използват еднократно приемане на голяма доза очистително (магнезий или английска сол: не по-малко от 60 грама се разтварят в 300-400 милилитра вода и се изпиват наведнъж). Очистителното се използва преди отказването от храна и цели следното:

Първо – при изчистването на стомаха и червата по-бързо заработват механизмите на превключване на пълноценен вътрешен прежим на хранене.
Второ – по-бързо изчезва усещането за глад. При хората, при които червата не са изчистени напълно, чувството за глад се запазва още 2-3 дни.

В редки случаи очистителното може да се приложи повторно след 2-3 дни гладуване, ако болният забележи в изпражненията си голямо количество фекални камъни. Повторното прилагане на очистителни, ако не е особено необходимо, е нежелателно. То може за известно време да наруши йонната обмяна в човешкия организъм, да предизвика гадене и даже повръщане.

Препоръки: ако не ви се иска да правите това, навлезте в гладуването с помощта на няколко (2-3) двулитрови очистителни клизми или направете Шанкх Пракшалана с 2-4 литра вода.

Второ правило – да се спазва режим на пиене. По време на „класическото“ гладуване се препоръчва в денонощие да се пият не по-малко от 2 литра вода. Можете да започнете да пиете вода веднага след действието на очистителното. Последното предизвиква повишено отделяне на натрий и вода от човешкия организъм през червата. Ако гладуващият има изразени отоци, приемането на вода през първите два дни може да се ограничи до 1 литър. Дори устойчивите на медикаментозно лечение отоци изчезват.

Целесъобразно е да се ограничи обемът на приеманата вода, когато човек започва да гладува с повишена телесна температура. В този случай температурата, естествено без допълнителни средства, ще се понижава примерно с 0,5°С и като правило за 2-3 дни ще влезе в норма.

При нормална температура режимът на приемане на течности е необходим за по-качественото разграждане на мазнините. Гладуващият човек може да изпива повече от два литра вода на ден, например 5-6 литра и повече, и въпреки това не се наблюдава задържане на течности в организма. Просто ще уринира по-често и урината му ще стане по-светла.

Водата обикновено се пие направо от чешмата. Може да се пие и преварена вода, дестилирана, вода от разтопен сняг или лед, протиева, гореща и студена. Не се забелязва съществена разлика в лечебно-профилактичния ефект при промяната на състава на водата, но много хора подчертават, че водата от разтопен сняг или лед се пие с голямо удоволствие, а дестилираната по-добре прочиства организма.

От 3-4 ден хората, които трудно понасят стадия на нарастваща ацидоза, трябва да добавят към водата си 0,5 литра минерална вода. Въглеродният двуокис присъства в организма в пет основни варианта, включително и в бикарбонатите, съдържащи се в минералната вода. Те като буфери смекчават развитието на ацидозния връх.

Препоръки: пийте толкова вода, колкото ви се иска, но не повече. Пийте вода с такава температура, която ви е най-приятна.

Трето правило – необходим е двигателен режим. Трябва да се ходи средно по 15-20 километра на ден на чист въздух. За предпочитане са извънградските разходки в гората, в планината, до водоеми и т.н. В града разходките трябва да се правят там, където транспортът е най-малко натоварен, в паркове, градинки и разсадници.

Хората с ниско изходно тегло се стараят да ходят по-малко, тоест да не интезифицират двигателния режим, тъй като имат малко мазнини. Но и те са успявали да провеждат 17-20 дни на гладуване. Много ниското изходно тегло (42-50 килограма) често се дължи на гуша и на други хронични заболявания с изразена интоксикация на организма. Хората с ниско тегло понасят доста трудно първия курс на дозирано гладуване. Но буквално след един-два такива курса те достигат нормално тегло, което болестта не им е позволявала да достигнат в продължение на много години. Лечебно-профилактичният ефект при такива хора обикновено настъпва значително по-рано, отколкото при затлъстели хора. Помнете, че ниското тегло далеч невинаги е противопоказно за провеждането на дозирано гладуване! Но такива хора трябва да ограничават двигателния си режим до 5-10 километра на ден.

Пълното обездвижване е относително противопоказно за провеждане на гладуване, тъй като в такъв случай у човека могат да се образуват фекални тапи, които значително потискат антитоксичния ефект на лечебното гладуване. Тогава гладуващият не се чувства комфортно. При него се наблюдава отпадналост, сърцебиене и други симптоми на интоксикацията. Но въпреки това не се наблюдават някакви усложнения в периода на физиологическия срок на гладуването.

В горещите летни дни разходките трябва да се правят на чист въздух в леко облекло, а при възможност по бански. В студено време трябва да се обличате по-топло от обикновено. Желателно е всекидневно по време на продължителното интензивно ходене да се стига до изпотяване. Това става много трудно, тъй като при гладуване се наблюдава сухота на кожата и лигавиците.

Препоръки: спазвайте двигателен режим, без да се пренатоварвате. Всяко ново гладуване ще провеждате по новому и онова, което преди не е било възможно, сега ще стане. Ако по време на първите гладувания само сте лежали, при следващото – сте се разхождали умерено, по-нататък ще можете активно да се занимавате с физически упражнения.

Четвърто правило – водни процедури. За по-добро изчистване на организма през кожата, за укрепването на кожната бариера и за борба със сухотата на кожата и на лигавиците се препоръчва поне веднъж на денонощие да се взима душ или вана. Не е лошо да се прави контрастен душ, редувайки топла и студена вода. За пълните хора е добре да се изпблзва подвижен душ, който едновременно масажира туловището и крайниците. Веднъж на 5-7 дни се препоръчва да се ходи на сауна.

В периода на лечебното гладуване сауната не е противопоказна за исхемичната и други болести на сърцето. При водните процедури не бива често да се употребява сапун. Достатъчно е да се използва веднъж на 7-10 дни. Може да се направи своеобразен масаж – всяка част от тялото да се разтрие с гъбата до червено.

Препоръки: в зависимост от индивидуалната конструкция ще откриете най-приемливия за вас вид водни процедури. Нали и при един и същ човек нещата се променят през лятото и през зимата.

Пето правило – очистителни клизми. Клизма трябва да се направи примерно едно денонощие след действието на очистителното.

Клизмите се правят по обичайния начин. Уредът за клизми се напълва с 1,5 литра преварена вода. Температурата й не бива да бъде по-висока от 36°С. Във водата се добавят 2-3 кристалчета калиев перманганат, така че тя да бъде оцветена в бледорозов цвят. Пациентът застава на колене и лакти и сам вкарва накрайника в правото черво и пуска водата. Ако са се образували фекални тапи, клизмата трябва да се повтори с по-голямо количество вода. Ако болният има хемороиди, ерозии, полипи или язва на дванадесетопръстника, вместо калиев перманганат е целесъобразно в течността да се добави разтвор от лайка, джоджен, жълт кантарион и/или редица други билки. Обикновено клизмата се свързва с последващи водни процедури.

Препоръки: ако се правят клизми, то само с урина. Да се правят или да не се правят – зависи от сроковете на гладуването, от замърсеността на организма, от индивидуалната конструкция и от тежестта на заболяването. Но поне веднъж на два-три дни правете уринова клизма и след излизането на съдържанието решавайте дали да я повторите на следващия ден. Ако има много отпадъци, правете клизмата два пъти на ден – сутрин и вечер. Ако са малко, през ден или през два.

Шесто правило – масаж и самомасаж. Препоръчва се сутрин и вечер да се прави масаж в продължение на 30 минути, разтривайки различните части на горните и на долните крайници, редувайки пищяла с рамото, бедрото с ръката от лакътя до рамото, а после – кръгов масаж на корема. Масажът на гръдната клетка се прави от масажист или от хората около пациента. Отзад, между лопатките и по-надолу, масажистът в продължение на 10-15 минути прави притискащ масаж на гръдната клетка с юмруци или с пръсти.

Препоръки: правете масаж със сгъстена чрез изпаряване урина. Ефектът ще бъде по-добър.

Седмо правило – хигиена на устната кухина. По време на гладуване огромно количество отпадъци се отделят „отгоре“ – през устата и носа. В продължение на 6-7 дни и повече може да настъпи свободно изтичане на гной през устната кухина, от хайморовата и челната кухини, от поразените от парадонтоза зъби. Сливиците се изчистват от гнойта си при наличие на гнойни „торбички“ и тапи. За отстраняването на тези отпадъци се препоръчва жабуркането на устната кухина със студена вода, с билкови отвари и соден разтвор, като те се редуват. Жабуркането се прави преди всяко пиене на вода, но не по-малко от 6-7 пъти дневно.

Препоръки: жабуркайте устата, промивайте носа, капете в ушите си собствената урина. Това е най-добрата хигиена.

Осмо правило – по време на гладуване не се препоръчва да се носят синтетични дрехи, които изолират човека от външната среда и не позволяват на организма да се подхранва със свободни електрони през кожата, а също така не позволяват на кожната бариера да се възстанови пълноценно, особено при болните, зависими от хормонална (гликокортикоидна) терапия. Веднага, щом замени синтетичното си облекло с памучно или вълнено (през студените сезони), гладуващият започва да се чувства по-енергичен и спокоен.

Препоръки: това правило би трябвало да се следва винаги, а не само в периоди на гладуване.

Девето правило – да не се контактува с храна. Нарушаването на това правило понижава лечебно-профилактичния ефект от гладуването приблизително с 50%. Трябва да се знае, че човек се подхранва от хранителните продукти, благодарение на излъчваните от тях вълни. Намирайки се сред хранителни продукти, човек несъзнателно поглъща тези излъчвания и съществува за тяхна сметка. Сега няма да ви учуди поведението на Исус Христос, който по време на своя пост се оттегля в пустинята. Пак той препоръчва на хората да гладуват на закътани места, далеч от суетата на тълпата. Нещо повече, по време на гладуване човек несъзнателно „смуче“ от енергията на заобикалящите го хора. Много хора го усещат. Това също снижава ефекта от гладуването. Трябва да се постигне съществуване на организма само за сметка на собствените му сили и енергии, а не да се тренират „вампирски“ качества.

Препоръки: строго да се изпълнява това правило.

След провеждането на първия курс На „класическо“ гладуване (17-20 дни) започва храненето със сокове, а после с предимно растителна храна.

Първи ден на хранене – да се смеси литър прясно изцеден сок и 0,5 литра стопена или протиева вода. Да се пие през час – час и половина по една чаша. Желателно е да се приготви сок от моркови или от ябълки, но може да се пие и всякакъв друг сок: зеленчуков, плодов, шипков. През първите пет дни от възстановяването на хранителния режим категорично се забранява употребата на готварска сол.

Втори ден на хранене – това е 4-5-кратно хранене със зеленчуци и плодове до първия момент, в който се усети засищане. Зеленчуците се употребяват главно в суров вид. Войтович препоръчва през първите дни на възстановителното хранене с храната непременно да се употребява голямо количество чесън (10-15 грама), независимо от индиви-дуалната поносимост към него преди гладуването. Лютивият вкус на чесъна активизира храносмилането и дезинфекцира организма (тази препоръка е най-подходяща за хората с ин-дивидуална конституция на „Слузта“).

Може да се свари цвекло и да се запекат картофи във фурната в края на втория ден за възобновяване на храненето.

Трети ден на хранене – към зеленчуците, плодовете и соковете се добавят изсушени плодове, предимно накиснати в топла водаг а също и две лъжички мед.

Четвърти ден – примането на храна се намалява до 3-4 пъти дневно. Добавя се каша: овесена, пшенична, елдова, булгурена и т.н. Приготвя се с вода и се добавя растително масло. В края на четвъртия ден могат да се ядат орехи, семки.

Пети ден – добавят се бобови култури – грах, фасул, може и във вид на каша.

Шести ден – добавя се хляб, в който се съдържа сол. След това се препоръчва да се премине на двукратно хранене на принципа – по-еднообразна храна на едно ядене и възможно най-разнообразна за деня, седмицата, месеца и т.н. Приемането на храна трябва да протича така: първо да се пие течност (чай, компот, сок, кисело мляко), ако изпитвате жажда; после – зеленчукова салата или варени или запечени зеленчуци или плодове; след това можете да ядете супа или хляб от пшеничен зародиш, каши, картофи, месо, извара, орехи и т.н., но само едно от тези неща.

Продължава месечен цикъл на такова хранене. При това се ограничават млечните продукти, които поради трудноусвояемостта си и повишената алерги-зация на организма снижават значително последващия ефект на лечебното гладуване. През този период се препоръчва по-рядко от обикновено да се ядят яйца, пилешко и други продукти от животински произход. Като се има предвид продължаващият след гладуването ефект на подобряване на клетъчния биосинтез, не се забелязват никакви вреди за организма при употребата само на растителна (вегетарианска) храна.

„Уриновото“ гладуване в основни линии се провежда самостоятелно. Разликата му с „класическото“ е в това, че по равило второто е малко променено. Препоръчва се да се изпива почти цялата отделяща се през деня урина. Вода да се пие, колкото е необходимо, но все пак в такова количество, че урината да не е прекалено концентрирана.

В петото правило – очистителните клизми, се внася известна промяна. Вместо това използвайте свежа (около литър) и сгъстена чрез изпаряване (от 100 до 500 грама) урина.

Шесто правило – масаж и самомасаж – да се прави като се използва сгъстена чрез изпаряване в продължение на 1-2 часа до една втора – една четвърт от обема й урина.

Седмо правило – хигиена на устната кухина – за жабурене на устата и промиване на носа се използва свежа урина (може внимателно да се използва и изпарена).

Предимството на „уриновото“ гладуване пред „класическото“ е в по-бързото регулиране на киселинно-алкалния баланс на организма, по-доброто изчистване, унищожаване на патогенната микрофлора и туморите, в хомеопатичния ефект и в съкращаване сроковете на гладуването.

Джон Армстронг казва за „уриновото“ гладуване: „Гладувах 45 дни и пих само своята урина и вода от чешмата. Освен това, втривах урина в кожата си“.

Освен това той препоръчва да се правят компреси: „За да се направи компрес, натопената в урина тъкан трябва да се постави на болното място и да се поддържа мокра, като се добавя урина, когато е необходимо. Такива превръзки трябва да се правят всеки път, когато имате циреи, рани, изгаряния, израстъци, тумори и т.н. Компресите снабдяват пациента с храна по време на гладуване. Освен това, урината е най-добрата съществуваща храна за кожата“.

„Сухото“ гладуване е от два вида – пълно и частично. Провежда се в основни линии самостоятелно. Пълното и частичното „сухо“ гладуване се отличават от „класическото“ по в торото правило - режима на приемане на течности. Такъв напълно липсва. Изключването на течности спомага за по-бързото разграждане на мазнините. Самият факт, че се изтърпява усещането за жажда допринася за бързото освобождаване от чувствено- полевàта патология. „Корените“ на болестите се изтръгват много по-бързо.

Четвърто правило – водните процедури – напълно отсъстват при пълното „сухо“ гладуване. В частичното „сухо“ гладуване се позволява вземането на душ, вана, обливания. Това принуждава кожата да се прочиства по-добре.

Пето правило - очистителните клизми – напълно липсват и при двата вида „сухо“ гладуване.

Седмото правило – хигиена на устната кухина – напълно е изключена при пълното „сухо“ гладуване, но се прилага при частичното. При него гладуващият само си жа- бури устата.

Деветото правило – да не се контактува с храна – при пълното „сухо“ гладуване се допълва от още едно - да не се контактува с вода. С други думи, този вид гладуване забранява водата да попада не само вътре, но и върху която и да било част на тялото. Пълен отказ от вода за неголям срок.

Предимството на „сухото“ гладуване пред „класическото“ и „уриновото“ е в поставянето на организма в по-строги рамки. Сега организмът е длъжен да се преустрои да „доставя“ в самия себе си не само хранителни вещества, но и вода. Тъканите на организма се разграждат още по-бързо, балансирането между киселини и алкали протича в ускорени срокове. Оттук и всички произтичащи ефекти: унищожаване на всичко чуждо за организма, нарастване на приспособителните възможности и много други, които са описани дотук.

Това е много тежко изпитание за психиката, защото рязко се активизират патологичните чувства и е необходимо колосални търпение и воля. Затова и резултатите от такова гладуване са много по-изразени, отколкото при предишните два вида.

Ето как се отказват пациентите на Л. А. Шченников, който е „изобретил“ метода на пълното „сухо“ гладуване (патент 2028160 за изобретение под названието „Начин на рехабилитация на организма“). Издаден му е специален сертификат да работи като биоенерготерапевт (№1068).

Един жител на Ставрополския край страдал от язва на стомаха и нарушаване на обмяната на веществата. Постил по 10 дни и забравил за болежките си. В Крим пациентът Ю. имал цял букет от болести, включително и цироза на черния дроб. Спазвал „сух“ пост 10 дена, а след още 10 тръгнал на работа. Московчанинът Г. от детството си боледувал от костна туберкулоза и астма. Гладувал 11 дни и напълно оздравял. Майка и син от Краснодарския край преминали курс на „сухо“ гладуване за два пъти. След първия синът се почувствал значително по-добре, макар и диагнозата му и понесените страдания да не били за завиждане. В издадената от местната болница анамнеза черно на бяло било написано: левкемия, лимфосаркома. Майката проляла немалко сълзи, криейки злощастния документ от сина си. Но мъката не може да се скрие, още повече, че нашите лекари не се обременяват с етично отношение към тежкоболните. Сергей чул със собствените си уши как медицнската сестра казала на приятелката си за него: „Още е млад, а вече е ходещ труп“. Трудно е да се пресметне колко химия била излята в сина ѝ, колко пункции на костния мозък били направени. Синът трудно се добирал от леглото до тоалетната и обратно. Дозите на лекарствата биха повалили и бик. Все по-често го посещавала мисълта за самоубийство. Ту го тресяло, ту костите му ставали чупливи и остри. В главата му звучала присъдата на лекарите: няма да оживее.

Първият път Сергей не успял да издържи без храна и вода дълго, но резултатите изумили дори и лекарите (в това няма нищо учудващо, защото благодарение на съзнателното търпение се е премахнала част от патологията в полевата форма). Рязко се подобрили показателите на анализа на кръвта, в тялото се появила сила. След един месец курсът на гладуването бил повторен. За да подкрепя сина си, майката също гладувала заедно с него. Не било лесно да се издържи поста, а на моменти – направо мъчително. Затова пък ефектът настъпил мигновено, без каквито и да било лекарства и операции. Синът, който по-рано се боял от течение, сега се къпе в ледена вода. На силомера изтласква 45 килограма както с дясната, така и с лявата ръка. Забравил лекарствата, станал подвижен, появил се интерес към живота.

Жителката на Кисловодск Д. е втора група инвалид. По време на гладуване нощем плачела от самосъжаление и се молела. Затова пък после усетила душевно облекчение и лекота в тялото, намалила приемането на силнодействащи препарати, кръвното ѝ се стабилизирало. След изчезването на „психическата черупка“ – основна виновница за болестта ѝ, тя се превърнала в качествено нова личност, светът станал за нея друг. „Знаете ли, дори започнах да се отнасям по друг начин към живота въобще, – разказва тя. – Струва ми се, че и слънцето свети по-ярко и листата са по-зелени, и въздухът е някак упойващ“.

Леонид Александрович сам разказва как е стигнал до метода на „сухото“ гладуване: „От ранна възраст се замислях какво е животът. Един живее 70-80 години, друг – 100. Значи тайната на дълголетието се крие някъде. Реших сам да проуча този въпрос.
     Изучавах анатомия, работих в болница, увличах се от хомеопатия, попивах народната мъдрост. През 1971 година реших да тръгна по пътя на самопознанието. Да живея според принципа – колкото no-зле, толкова по-добре. Всекидневно приучавах тялото си към студ, а стомаха – към глад. Сутрин, и зиме, и лете, независимо от времето, обливам тялото си със студена вода. Свикнах да гладувам без течности всеки четвърти ден. После всеки пети ден. През март 1981 година за първи път постих 10 дни без течности. Влага получавах: през нощта от въздуха, а денем я асимилирах през кожата, периодично седейки във вода, като жаба. Свалих 20 килограма, след седмица се възстанових. Толкова се подмладих, че хората не можеха да ме познаят. Най-продължителното гладуване, което съм издържал, беше 18 дни, това е повече от световния рекорд, вписан в Книгата на Гинес".

Спомням си разказа на един мой добър познат, Александър, който преди много години самостоятелно провел подобно гладуване в продължение на 11 дни. „Направих сухо гладуване през лятото. Вода не пиех изобщо, а вани взимах редовно. Всеки ден ставаше все по-трудно и по-трудно. Лежа и дрема и изведнъж вътре в мен нещо избухва. Нищо страшно, викам си, и изведнъж чувам глас: „Искаш ли по-силно?“ Мислено отговарям на гласа: „Давай с пълна мощ“. И щом само си го помислих, вътре в мен избухна цяла мълния. Ако не лежах, със сигурност щях да падна. В края на гладуването ми се явява сън. Приближава към мен възрастен мъж и казва: „Защо се мъчиш така?“ Взима тялото ми, обръща го наопаки и го закача на една връв. Гледам, от тялото ми като ручей тече всякаква мътилка. След това започнах да излизам от гладуването. Ефектът от това гладуване беше зашеметяващ. Енергията бликаше като фонтан“.

А ето описание на „сухо“ каскадно гладуване на самия автор-контактьор Валентина Лаврова (от книгата „Ключът към тайните на живота“). „До Безсмъртие без растителни диети и гладувания не може да стигне никой, дори Бог. И както Той е казал, Сам ще води Своя народ към източниците на живота, тоест, ще следи лично за профилактиката на здравето. Един от начините за такава профилактика е „каскадното“ гладуване. То е подходящо и за начинаещите, и за натрупалите опит. Първо трябва да се изясни следното правило: преди започване на гладуването е добре няколко дни да се остане на растителна диета и да не се употребява никаква белтъчна храна от животински произход. Рибата също да се изключи. Храната трябва да бъде чисто растителна, както съветват Великите пости. Дори и без гладувания, ако често оставате на такава диета, ще поправите много неща в организма си (вж. т. 2 – коментар).
     Особено добре чистят органите кашите, сварени само с вода и без мазнина, дори и растителна. В големи количества тя също е вредна. Защо наред с гладуването трябва да се правят растителни диети по 30-60 дни? Едното не може без другото. За да не се развиват гените на глада. А те могат да се развият и тогава гладуванията няма да ви спасят. Ще ядете много. Полза няма да има, а само вреда, а отгоре на всичкоото ще се появи и страх. След като пробвате веднъж-два пъти, прекратете опитите си. Така че всичко трябва да върви заедно (вж. т. 3).
     „Каскадното“ гладуване се провежда без вода. Като начало трябва да се усвои Първата степен. През денонощие. Какво означава това? Ще трябва известно време да се храните през денонощие. В деня на гладуване не се пие вода. Но преди него трябва да се напиете. Тази каскада може да продължи безкрайно дълго. Тя може да се съчетае с растителна диета. Дори ако издържите месец, ще се получат 15 денонощия гладуване (вж. т. 4).
     При втората степен на „каскадното“ гладуване от вас ще се иска да се храните две денонощия през две денонощия и т.н. В дните на гладуване отново не се пие вода. И тук вече трябва да се изпълнява златното правило. Как да се излиза от гладуването? След тези две денонощия трябва да пийнете вода, а след няколко часа да започнете да пиете кефир (подквасено мляко, подобно на айрян). Храната трябва да бъде белтъчна, но не растителна, тоест своя кефир трябва да пиете без хляб. Няколко часа след изпиването на кефира можете да ядете всичко.
     Защо не бива веднага да се ядат хляб, плодове и зеленчуци? Задстомашната жлеза е инертен орган и трудно заработва. Няма веднага да се справи с подаването на инсулин в кръвта в такъв обем. Затова и не бива да се претоварва. По-добре това да стане постепенно. Ако не отчитате този факт след гладуването, по-добре не пробвайте. Ако вкъщи нямате кефир, можете да пийнете сварено мляко или, в най-лошия случай, рибен бульон; млякото може да се замени с кисело мляко, рибния бульон – с пилешки, но всичко трябва да е сварено без зеленчуци. И никакъв хляб. Безкрайно уважавам Пол Брег, но не мога да се съглася с него за излизането от гладуването. Той съветва това да става с разредени сокове, а аз съм против. И дори смятам, че това е не само невярно, но и вредно (вж. т. 5).
     Хайде да разсъждаваме заедно. Детето се ражда и започва с мляко (вж. т. 6), с белтъчна храна. Всяко млекопитаещо животно прави същото. Организмът на новороденото веднага приема тази храна. Добре, да погледнем птиците. Родителите започват да носят да птичетата си също белтъчна храна. И никога не биха им занесли нито дребни плодове, нито семенца, тъй като това не е редно в началото. Можем да се обърнем и към гладуването на животните. Хищниците гладуват продължително време през зимата, нищо страшно. И веднага започват с белтъчна храна (вж. т. 7). А що се отнася до растителноядните, то при тях не се получава чист глад. Тревичка, късче от клонче, но все пак слагат нещо в уста, тоест задстомашната жлеза практически не спира да работи. Е, а как да си обясним съня на мечката? Животното може да се храни както с растителна, така и с животинска храна. Обяснението също е просто. Преди да заспи, мечката натъпква стомаха си с кората на трепетлика. Горчива и бактерицидна, тя се запазва там през цялата зима. Задстомашната жлеза не излиза от режим на работа. Винаги е готова.
     Трета степен на „каскадното" гладуване. Три денонощия през три денонощия и т.н. Същото, три дни да не се пие и да не се яде, после три денонощия да се яде и после отново три денонощия да не се пие и да не се яде и т.н. Колкото издържите и за колкото ви стигнат силите. Излизането от гладуването е същото. Трудно е да се издържи три дни без вода. Тук започва изпитанието за духа. Вече ви мъчи жажда. Внимавайте, спазвайте златното правило за излизане от гладуването. Не е необходимо да се правят очистителни клизми (вж. т. 8). Ако вършите всичко правилно, стомахът сам ще се изчисти. Но ако пиете вода, възможно е да се наложи да правите клизма. При „сухо" гладуване те не са необходими.
     Четвърта степен на „каскадното гладуване“. Четири през четири денонощия и т.н. Все по-трудно е да се издържи, мъчи ви жажда. Излизането от гладуването е същото, клизми не са необходими. Но ако не издържите и пиете вода, ще потрябват. В този случай е възможен запек. Това вече е тежък период, ще започнат да ви се привиждат водоеми, кладенци, изворчета. Може да се сбръчка кожата на устните и венците ви, устата пресъхва.
     Пета степен на „каскадното гладуване“. Последно. Пет през пет денонощия и т.н. Всичко е същото, като описаното по-горе. Излизането от гладуването е същото. Това са най-трудните дни. Не можеш да спиш. Иска ти се да излезнеш на чист въздух. Тялото издава неприятна миризма. Всички кристали в организма текат. Отварят се порите на тялото, през тях излиза онова, което бъбреците никога не биха могли да изхвърлят. Трудно ви е да говорите, устата е напълно пресъхнала. Не ви се яде, само ви се пие. Помнете златното правило. Първо вода и едва след два часа - кефир. Само белтъчна, лека и течна храна. И едва два часа след това можете внимателно и по мъничко да ядете всичко останало. Не прекалявайте с яденето. След три, четири и пет дни на гладуване трябва да се започне с малко ядене.
     Не започвайте от петото стъпало, нито от четвъртото или третото, това не е целесъобразно, а дори е вредно. Отначало упражнете първото и второто. Ако отделите един месец на такова гладуване, при всяко стъпало ще се получи еднакво количество гладни дни. За 30 дни пет през пет денонощия пак ще наберете 15 дни на гладуване.
     Още едно важно обстоятелство. През гладните дни е по-добре да не се миете, къпете, да не чистите зъбите си – с една дума, никакви контакти с водата. Това е необходимо, за да не се даде вода на никоя част от тялото и за да не се подхранят при контакта с водата клетките.
     Иначе тези места няма да се обновят и ремонтират. Разбира се, трудно е да се сдържиш да не си измиеш ръцете. В домакинството има най-различни задачи – миене на съдове и т,н., но тогава кожата на ръцете няма да се обновява. Изберете едно от двете.
     При вас може да не се получи петото или четвъртото стъпало, не се отчайвайте. След многократни опити непременно ще се получи. И помнете още нещо. След гладуването не пийте газирани напитки, само вода – чиста и най-добре студена.
     При правилно излизане от гладувнето този метод е безвреден за организма (вж. т. 10). В бъдеще ще се използва за лекуване на инфекциозни болести и за профилактика на организма. На тази основа с пълноценно хранене на петото стъпало можете от пенсионна възраст да се върнете към двадесетгодишната си възраст. Трудничко е, но не е орел онзи, който не лети.
     При каскадата пет през пет денонощия можете да лекувате всички заболявания. И няма болест, която да не се лекува по този начин. И СПИН, и рак, и диабет – всичко се лекува. Лекуват се и всички инфекциозни и венерически заболявания (вж т. 11).
     При необходимост можете да използвате този метод за прекъсване на нежелана бременност (вж. т. 12). Ако всичко е по правилата, тук няма нищо греховно. Всеки човек трябва да регулира раждането на деца. Броят им и времето на раждането им играят немаловажна роля за нас. Дори боговете са регулирали раждаемостта. Но това трябва да се направи през първия или през втория месец на бременността. И ако сте започнали, доведете нещата докрай. И помнете че гладуването пет през пет денонощия с вода няма да даде желания резултат. Само без вода. През древността този метод е широко използван в страните от Южна Азия, но след това неизвестно защо е забравен.
     През такъв период на гладуване в организма загиват глистите, вирусите, старите и болни клетки. Разрушават се кристалите на отпадъците и на холестерина и, което е особено важно, организмът се избавя от мъртвата вода. Такава вода в човека има много, тя не участва в обмена, натрупва се и не се изхвърля навън. Това е тежък баласт, нежизнеспособен и неактивен, твърдо и сигурно натрупващ се в тялото ни. D₂0 е радиоактивна вода. Именно тя ни тласка към старостта и гибелта. И по никакъв друг начин не може да бъде изхвърлена от организма. Само с пет през пет денонощия. И без вода. Ето това е.
     Много полезни при „каскадното“ гладуване са упражненията с дишане по метода на йога. По-малко ти се яде и пие. Гладуването съвместно с физкултурата на чист въздух ще направят успехите ви по подмладяване на организма no- стремителни. Насищането на тялото с кислород ще ви позволи по-бързо да победите старото и да създадете ново (вж. пр. 13). И още един важен детайл. През дните, когато активно се храните, не забравяйте да се занимавате с гири и щанги. Младите клетки трябва да се приучват към физическо натоварване (вж. т. 14). Иначе няма да напреднете. Организмът ви ще стане силен само при спазването на тези правила“.

Коментар: много хора са чували „каскадно“ гладуване и искат да знаят какво е. Затова реших изцяло да цитирам този метод и да му направя разбор. Отбелязах текста с цифри, за да може читателят да следи по-добре смисъла.

1. Както и по-рано посочвах, след гладуване се развиват особени способности в резултат на укрепване на енергийната форма на човека („лицето сияе“).

2. Растителната храна поправя изкривеното благодарение на въздействието си върху организма чрез чревната хормонална система. В зависимост от употребяваната храна се изработват едни или други хормони, които, попадайки в кръвоносния поток, действат като регулатори на жлезите с вътрешна секреция. Установено е, че прясната растителна храна най-хармонично въздейства върху чревната хормонална система. Ако ендокринната система е балансирана, всички функции в организма са нормални и навременни. Ако ли не, появява се „изкривяване“ във форма на болест. Описах механизма на „изправянето“ с помощта на чисто растителна храна.

3. Важна и навременна препоръка. Когато човек яде растителна храна, той започва да смята, че тя може да се яде в неограничени количества – няма да има вреда. Работата е там, че прясната растителна храна стимулира жизнения принцип на „Вятъра“, който се изразява в лакомия и безпричинен страх. Периодичните гладувания не позволяват на жизнения принцип на „Вятъра“ да се активизира и всичко върви нормално.

4. При 15-дневно гладуване няма да успеете да активирате механизма на ацидозата и т.н. Ще висите във фазата на хранителната възбуда и така ще извършвате в съзнанието и в тялото си съответната работа.

5. Това е много противоречива препоръка и тя трябва внимателно да се разгледа. „Сухото“ гладуване активизира вътрешния „огън“ на организма и жизнения принцип на „Жлъчта“. Ако излизането стане с растителна храна или със сокове, това рязко ще прекъсне действието му. Киселото мляко, благодарение на вкуса си, продължава да стимулира „вътрешния огън“. След себе си киселото мляко оставя в червата нормална микрофлора. Това също е голям плюс. И още една интересна особеност на киселия вкус: той кара организма по-добре да задържа водата.

Що се отнася до подаването на инсулин от задстомашната жлеза, това не съответства на действителността. Ако се ядат краставици, домати или зеле, в които няма захар, как може да става дума за инсулин? А ако от гладуването се излиза с бульони (рибен или пилешки) или с варено мляко, натоварването на храносмилателните органи рязко нараства, защото в самата храна няма никакви ферменти, които да я разграждат чрез автолиза (автолизата на храната се активизира от солната киселина на стомаха, виж „Целебните сили“, т.1).

Както е доказала практиката на излизане от гладуването със сокове – нищо не се случва с човека. Иначе отдавна да са направени съответните поправки. Тъкмо обратно – това е едно от най-добрите излизания. Но в дадения случай ни е необходим продукт с кисел вкус, с кисело pH⁺, с жива нормална микрофлора. И затова е избрано киселото мляко.

6. Майчиното мляко е жив продукт. Това – първо. И второ – след раждането си детето през първите 2-3 дни се храни с коластра, а после до 4-5 ден с „коластрено мляко“, по-нататък – с „преходно мляко“ и едва след това – със „зряло мляко“. Да сравним химическия състав между коластрата и млякото (в %).

От тези данни става ясно, че за никакво белтъчно хранене не може да става дума, още повече, че в него има захар, която има нужда от инсулин, а значи и от работа на задстомашната жлеза.

7. Стомашно-чревният тракт на хищните животни значително се различава по устройство, дължина, микрофлора и т.н. от този на човека. Те не могат да се сравняват. Затова горепосочените доводи не стават за нищо.

8. Ако човек си прави клизми, водата се всмуква през дебелото черво и изобщо не се усеща жажда. Така че, правенето на клизми е друг начин за приемане на вода в организма.

9. При гладуването в продължение на 5 дни сумарният ефект за 15 дни ще бъде много по-голям, отколкото при еднодневно.

10. Този метод е най-подходящ за хора с устройство „Слуз“, които имат много вода и мазнини. А за хората с конструкция на „Вятъра“, при които организмът задържа малко вода и които имат малко мазнини, са подходящи само първите две стъпала.

11. Информационно-енергийната същност на всяко заболяване се нуждае за развитието си от вода в организма. Когато настъпва обезводняване на организма, започва силна борба между полевата форма на човека, задържаща водата за себе си, и информационно-енергийните „корени“ на болестта, паразитиращи върху същата тази вода. В крайна сметка „стопанинът“ прогонва „наемателите“.

12. По време на такова гладуване „Вятърът“ толкова се активира, че той разрушава и прогонва плода от организма на бременната жена.

13. Физкултурата и дишането помагат за изработването на енергия в организма. Зареденият с енергия организъм по-лесно понася трудностите.

14. Физическото напрежение е не друго, а енергийно поле. Колкото по-силно е това енергийно поле, толкова по- добре то структурира течната среда на клетките, укрепвайки органите им. В резултат тези клетки наистина стават много по-устойчиви на разрушаване.

Тук описах различните видове гладуване, като обясних особеностите и характерните им черти. Можех да дам само собственото си мнение, но тогава не бихте имали избор и би липсвала част от информацията по този въпрос. Аз обяснявам, но изборът винаги е ваш. Нека това изобилие не ви обърква, а ви помогне да изберете най-подходящото за вас.

Ако при първия прочит са останали неясноти и са възникнали съмнения – препрочитайте дотогава, докато всичко си дойде на мястото и стане ясно.a6

 

(горе)
Глава 6
ОСОБЕНОСТИ НА ПРОВЕЖДАНЕ
НА ГЛАДУВАНЕТО В ЗАВИСИМОСТ ОТ
БИОЛОГИЧНИТЕ РИТМИ,
ИНДИВИДУАЛНОТО УСТРОЙСТВО
И ВЪЗРАСТТА НА ЧОВЕКА

Ограничавайки и променяйки храненето,
гладът премахва много спънки в растежа
на организма  и в този смисъл е превъзходно средство
при някои хронични и упорити заболявания.

От книгата ми „Целебните сили“, т.З, читателите вече знаят, че човешкият организъм работи в съответствие с природните ритми. Активността на органите и на системите на организма периодично се променя - от най-голяма активност до минимална.

Отчитане на сезонните цикли при провеждане на гладуването. В космическото пространство, обкръжаващо нашата Земя, съществуват различни енергийни потоци, които се оформят от особеностите на пространството и от въртенето на планетите от слънчевата система. Тези потоци се променят всяка секунда, всяка минута, всеки час, ден, мсец и т.н. При това на Земята този „енергиен танц“ се отразява в смяна на годишните сезони, в промени във времето и в много други. Тези енергии много силно въздействат върху здравето и психическата активност. Някои енергии са вредни, други – полезни. Затова при активизиране на някои енергии организмът става най-уязвим. И обратно, съществуват енергии, които са полезни.

Авторът е стигнал до извода, че гладуването трябва да се провежда предвид биологичните ритми на Природата. Ако се гладува произволно, резултатът от глада донякъде намалява, могат да възникнат усложнения и последствия, които убиват желанието за по-нататъшно гладуване. Как да постъпим, за да използваме биоритмите максимално ефективно за успешното гладуване? Годишните сезони влияят върху жизнените процеси в организма посредством два фактора: постъпващите от Космоса на Земята енергии и климата.

Енергийният фактор се проявява най-силно през периодите на навлизане на слънчевата система в сектора на пространството на стихията „Огън“. Това става в знаците на Овена, Лъва и Стрелеца. Освен това, на Земята постъпва много гравитационна енергия в периода на зимното слънцестоене. През тези периоди се гладува по-лесно и по-резултатно. Неслучайно всички пости (особено продължителните – Великденски и Коледни) се провеждат тогава.

Климатичните условия, благодарение на студа, топлината, влажността и сухотата могат да спомогнат за изчистване при гладуването или обратно – да му попречат. Топлото и влажно време е особено подходящо за гладуване. Началото на лятото, приблизително през Петровите пости, когато външната топлина активизира биологичните реакции в организма, спомага за по-добро прочистване и унищожаване на новообразуванията. Зимното време със студа и сухотата си може да „затисне“ отпадъците в колоидите на клетките и да снижи ефекта. За да се неутрализира това вредно въздействие, трябва да се правят повече нагревки и влажни процедури. Тогава всичко ще бъде нормално.

Ако се взима под внимание сезонната активност на органите, за целенасочено изчистване, оздравяване и укрепване на един или друг орган трябва да се гладува в периода на неговата активност. Така, благодарение на учението за петте първоелемента, според източния календар от началото на годината 72 дни е активен черният дроб (през пролетта); 18 дни далакът – задстомашната жлеза; 72 дни сърцето – червата (през лятото); 18 дни далакът – задстомашната жлеза; 72 дни белите дробове – дебелото черво (през есента); 18 дни далакът – задстомашната жлеза; 72 дни бъбреците – пикочният мехур (през зимата); 18 дни далакът – задстомашната жлеза.

Съчетаването на гладуването с горепосочената биоритмология позволява да се постигне целенасочен оздравителен ефект при изтощените от болест или природно слаби органи. Началото на годината по източния календар се обявява в печата, по телевизията и затова няма да го пропуснете. Освен това, нашият фонд „Генеша“ произвежда собствени календари, в които са посочени оздравителните процедури за всеки ден от годината.

Не е зле да се гладува продължително и през периоди на затишие и уравновесеност в Природата: пролетно и есенно равноденствие. Именно така постъпват повечето животни. След като се пречистят и обновят чрез глад, те усещат прилив на жизнена енергия, което се изразява в полова активност (пролетно и есенно разгонване).

Може да се гладува и по знаците на Зодиака за целенасочено въздействие върху една или друга част на тялото. Например, гладуването под знака на Овена, при това в самото начало на I фаза на лунния цикъл ще спомогне пречистването на главата; под знака на Скорпиона в края на II – началото на III фаза ще пречисти долната част на стомаха и половите органи.

Отчитане на лунния цикъл при провеждане на гладуване. Лунният цикъл (месец) има най-силно въздействие върху протичащите в човешкия организъм процеси под форма на две явления. Първо: организмът се състои от вода и затова следва приливите и отливите; второ: при промяната на гравитационното въздействие от Луната организмът става ту по-лек, ту по-тежък. Когато става по-лек, той се „разширява“, което спомага пречистващия процес на гладуването; когато „натежава“, той се свива под въздействие на гравитацията на Земята и собствените сили. Тъканите са „притиснати“ и се разделят с отпадъците много трудно.

Ако действате в съответствие с лунните цикли, осигурен ви е пълен успех. И така, как да използваме лунния цикъл? (За това кога започва една или друга фаза на лунния цикъл е напечатано в календарите, в които всяка страница се къса след изтичането на деня.)

• Седемдневно гладуване правете само през II и IV фаза на лунарния цикъл. През това време организмът естествено се пречиства и вие само ще му съдействате.
• Гладуването, продължаващо повече от 7 дни, изчислете така, че повечето му дни да съвпадат с горепосочените фази.
• Продължаващото повече от 14 дни гладуване планирайте така, че излизането от него да съвпада с началото на лунния цикъл. По това време организмът по естествен начин включва жизнените процеси и вие без затруднения ще влезете в ритъма на работата му.

Ако сте уверени в себе си и имате опит в дълги гладувания, започвайте гладуването в началото на лунарния цикъл и излизайте при завършването му. Това е най-добрият вариант.

Още веднъж ще напомня – гладуването през I и III фаза на лунарния цикъл (става дума за седемдневно гладуване), когато организмът естествено се „свива“ и колоидите на клетките „държат“ отпадъците, е малко ефективно. А възстановяването започвайте именно в тези фази, когато организмът започва да „връзва“ и да задържа в себе си веществата.

Еднодневните и 36-часови въздържания от храна е най-добре да се провеждат в дните на екадаша: 11-ия ден след новолуние и 11-ия след пълнолуние. Древните мъдреци са забелязали, че през тези дни Земята става „влажна“, тоест лунната гравитация вдига водата по-близо до повърхността. Подобен процес протича и в нашето тяло, което спомага за много по-добро прочистване, отколкото през другите дни. Освен това, тези дни се смятат за енергийно силни и вие лесно ще понесете глада и прекрасно ще се изчистите. Ако имате желание да направите „сухо“ еднодневно или 36-часово гладуване, правете го в деня на „Тръбата“, а той е точно преди новолуние.

Центърът на тежестта на човека се премества под влияние на изменящата се лунна гравитация. Оказва се, че той се мести отгоре надолу и обратно. И в зависимост от лунарния цикъл може да е по-близо до главата или до таза. Там, където е центърът на тежестта, се наблюдава изразена активация на физиологичните функции на организма.

Ще изброим най-благоприятните дни на лунарния цикъл за пречистване на една или друга част от тялото чрез гладуване в продължение на 1-3 дни. През първата третина на I фаза на Луната ще се активират главата, лицето, мозъкът, горната челюст и очите; през втората третина – гърлото, шията, евстахиевата тръба, шиечните прешлени; през последната третина – раменете, ръцете (до лактите), белите дробове, нервната система. По време първата третина на II фаза на Луната ще се акивират надчревната област, гърдите, стомахът, пакетните стави; през втората третина – сърцето, жлъчката и черният дроб, гръдният кош и гръдният отдел на гръбначния стълб; през последната третина – органите от коремната кухина, свързани с храносмилането: стомах, тънки черва и дебело черво. През първата третина на III фаза на Луната са активни бъбреците, кръстът, през втората третина –половите жлези, простатата, пикочният мехур и правото черво; през последната третина – седалището, бедрените кости, опашната кост. През първата третина на IV фаза на Луната са активни коленете, цялата костна система, кожата и храносмилателната система; през втората – глезените, долната част на ръцете, костите на долните крайници, зрението; през послената третина – стъпалата, телесните течности, стомашно-чревната перисталтика.

Като знаем периодите на активизация на органите през лунарния месец и годишните сезони, можем целенасочено да пристъпим към гладувне за пречистването и укрепването им.

Дебелото черво най-резултатно се укрепва с помощта на гладуване (7-14 денонощия) през есента, по време на II и IV фаза на Луната.

Черният дроб и жлъчката се укрепват с глад (14-21 денонощия) през пролетта по време на II фаза на Луната. Най-добре по време на Великите пости.

Бъбреците и пикочният мехур се укрепват чрез гладуване (7-14 денонощия) през зимата по време на II и IV фаза на Луната. Най-добре по време на Коледните пости. Раздробяването, смаляването и разграждането на камъни при гладуване става най-добре през II фаза на Луната – най-подходяща за целта. Пречистването на бъбреците и пикочния мехур от дребни камъчета и пясък с помощта на гладуване става най-добре през IV фаза на лунарния цикъл. Енергията на организма по това време е насочена надолу и спомага за изхвърлянето им.

Кога е най-добре да се правят клизми при гладуване. В денонощието има два периода, през които очистителните органи са най-активни. Сутрин, когато въздухът се кондензира и пада роса, в човешкия организъм също се наб-

яюдава подобно явление. По това време, от 5 до 7 часа сутринта, е активно дебелото черво и се извършва изхвърляне на отпадъците от храносмилателния процес. Вечер, от 17 до 19 часа (местно време), настъпва период на затишие, в който се активизира работата на бъбреците по изхвърляне на продуктите на белтъчния обмен от организма. Затова най-добре очистителните клизми по време на гладуване да се правят по това време.

От гореизложеното следва правилото: ТРЯБВА ДА СЕ ГЛАДУВА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИРОДНИТЕ ПРОЦЕСИ, но не с произволно избрани дати. Например, гладуващите веднъж седмично в определени дни (по методиката на Пол Брег или на Иванов) периодично попадат на неблагоприятни дни от лунарния месец и вредят на собственото си здраве. Ако сте навлезли в тази система и не желаете да се откажете от нея, поне заобикаляйте посочените дни.

На огромното мнозинство от хората по принцип се препоръчва да се въздържат от храна само в дните на екада-ша и това ще е правилно според всички критерии. Всички останали препоръки, уви, се основават на всичко друго, но не и на природните закони.

Отчитане на индивидуалната конструкция и възрастта на човека при провеждане на гладуването и при излизането от него. Всеки човек се различава от другия. Древните мъдреци са установили тези разлики в различното комбиниране на жизнените принципи – „Доши“. Ако в организма на човека преобладава жизненият принцип на „Слузта“, организмът му добре задържа вода. Такива хора са пълни и тялото им е голямо. Ако преобладава жизненият принцип на „Жлъчта“, организмът на тези хора има способността да изработва повишено количество топлина. Тези хора са с крехко телосложение, те са слаби и постояно им е студено. А тъй като по време на гладуване организмът губи вода и топлина, това при тях се отразява по-различно.

И така, на хората с наднормено тегло гладът ще носи лекота и сила, отстранявайки излишната вода. От процедурите им се препоръчват затопляне със суха пара, да пият по-малко течности (главно преварена вода). Именно за тях са подходящи препоръките да гладуват един-два пъти седмично „сухо“. На слабите, мръзнещи хора се препоръчва редовно (дори няколко пъти на ден) да взимат горещи вани, да пият повече гореща вода, иначе пречистващият процес значително ще се забави поради липса на топлина и вода, те ще почернеят и ще се чувстват ужасно, ако не и нещо по-лошо. За поддържане на добър пречистващ процес нормалните хора по време на гладуване могат да ходят на влажна сауна, да правят загряващи вани и да пият топла вода. Слабите и нормални хора трябва да пият толкова вода, че да се образува около литър урина.

В организма на хората с ясно изразена слузеста конструкция се натрупват и задържат отпадъци със слузест характер и се разполагат главно в белите дробове, в носоглътката и в мозъчните кухини. Затова е необходимо да обърнат особено внимание на храненето си, за да намалят слузообразуващите продукти и да гладуват през онези фази на лунарния цикъл (1-2 денонощия), знака на Зодиака (2-7 денонощия) и годишния сезон (7-14 денонощия), когато са активни тези части на тялото. По време на гладуване на такива хора се препоръчва да пият възможгно най-малко вода. Добре им подхождат различните варианти на „сухото“ и уриновото гладуване. При излизането от гладуването и последващото хранене е най-добре да ядат частично обезводнена и топла храна, като леко задушени зеленчуци, изсушени плодове, сухи каши, салати с минимално количество олио.

Ако при човека е изразена жлъчната конструкция, от повишеното изработване на топлина в черния дроб се натрупва повишено количество на жлъчни отпадъци, които отравят кръвта и предизвикват обриви по кожата. Такива хора също трябва да избягват лютиви, затоплящи храни, да не се прегряват, да пият повече протиева вода, прясно изцедени сокове и да пречистват черния си дроб. За нормализиране на жлъчната функция им се препоръчва да гладуват в лунарния цикъл (1-2 денонощия, знака на Зодиака (2-5 денонощия) и в годишния сезон (5-14 денонощия). За тези хора се препоръчва „класическото“ гладуване, както и с използване на урина. При излизане от гладуването и при последващото хранене трябва да ядат пресни салати, плодове и каши с обичаен състав.

И накрая хората с изразена конструкция на „Вятъра“, при които от обезводняване и охлаждане се образуват твърди отпадъци във вид на камъни, полиартрит, пясък, сгъстявания от различен характер, трябва да променят храненето и начина си на живот с цел да наситят тялото си с вода и топлина. За това им е необходимо възможно най-широко да прилагат хидропроцедурите, да пият горещи отвари и да не се преохлаждат, без да е необходимо. За да се нормализира ветрената функция им се препоръчва да гладуват по време на лунарния цикъл (1-2 денонощия), знака на Зодиака (2-4 денонощия) и годишния сезон (4-10 денонощия). По време на гладуването трябва широко да използват топлите хидропроцедури. При излизане от гладуването им се препоръчва още 3-7 дни да правят уринови клизми, да мажат тялото си със зехтин (особено кръста и тазобедрените стави), да правят горещи вани. Да консумират течни и топли продукти – прясно изцедени топли сокове (приготвят се от леко подгряти плодове и зеленчуци), зеленчукови супи, течни каши. При по-нататъшното хранене в кашите да се добавя разтопено масло. На хората с всички конструкции се препоръчва при излизане от гладуването широко да употребяват хляб от пшеничен зародиш.

Като се има предвид, че всички тези жизнени принципи са смесени в различни пропорции при всеки човек, задръстването със слузести, жлъчни и солни отпадъци при всеки е изразено различно. Затова изучавайте организма си и прилагайте гладуване със срокове и условия, подходящи само за вас.

Относно възрастта препоръките зависят от енергийния потенциал, от съдържанието на течности в човешкия организъм и от неговата способност да изработва топлина. С възрастта човешкият организъм загубва способността си да изработва топлина в необходимото количество и да задържа вода поради понижението на жизнения потенциал. Затова един и същи човек в младостта си може да не прави загряващи вани по време на гладуване, тъй като засега има в излишък от всичко; в зряла възраст тези препоръки трябва да се спазват; а в старческа без тях вече не може да се мине.

Сроковете на гладуване доста се разминават. Така, на младите хора с голям потенциал от жизнена сила и нормално протичане на физиологичните функции е необходимо много по-малко време за пречистване на организма, отколкото на възрастните и стари хора. Те трябва отначало да наберат чрез гладуването необходимия им жизнен потенциал, да нормализират физиологичните си функции, а едва след това ще настъпи пречистване на организма. Затова помнете: онова, което лесно ви е помагало преди 15-20 години, сега ще даде само частични резултати. Затова отчитайте възрастта си. Но при всички случаи решимостта и търпението ви ще постигнат желания ефект.b1

 

(горе)
Част 2
ПРАКТИКА НА ГЛАДУВАНЕТО
Глава 1
ЗА КОГО Е ПРОТИВОПОКАЗНО ГЛАДУВАНЕТО

Гладуването е най-ефикасното средство
при лечението на редица недъзи.

Някой е решил да се заеме самостоятелно с гладуване. Откъде трябва да се започне? Всяка практика, включително и гладуването, започва от теоретичната подготовка. Преди да предприеме нещо, човек иска да получи възможно най-голяма информация по интересуващата го тема. Цялата първа част на тази книга съдържа необходимата информация за грамотно самостоятелно провеждане на глада. Когато попитали видния специалист по гладуване Г. А. Войтович дали то може да се провежда самостоятелно, в домашни условия, той отговорил:

„Древната цивилизация не е имала болници. Затова всички методи на лечение, включително и лекуването чрез гладуване, са провеждани в домашни условия“.

Следващият въпрос, който интересува хората, решени на гладуване, е: има ли противопоказания за лекуването чрез гладуване? Ако погледнем медицинската практика, противопоказни за лечението чрез гладуване са:

• При жените втората половина от бременността и периода на кърмене.
• Напредналите форми на туберкулоза с обездвиженост на човека.
• Напредналите форми на злокачествени тумори с обездвиженост на човека.
• Напредналите форми на дифузни болести на съединителната тъкан с обездвиженост на човека.
• Редица психоневрологични заболявания в напреднал стадий с обездвиженост на човека или слабоумие.
• Обширни гнойни процеси на вътрешните органи (абцеси, гангрени и някои други).

Относително противопоказно е обездвижването на човека при всяко заболяване. Но това не означава, че при такива хора не може да има положителен ефект при провеждане на лечебно гладуване. Когато всички методи и средства са изчерпани, целесъобразно е да се проведе гладуване дори и при обездвиженост на болния човек. Възможен е убедителен положителен резултат.

И така, вие, уважаеми читателю, сте достатъчно подготвен теоретично и искате по-бързо да се заемете с гладуване, да преодолеете първата ацидозна криза, след нея – втората и да завършите гладуването с пълна победа – с появяването на „вълчи“ апетит, чувство за глад, розов език и пълно подмладяване на организма. Не се съмнявам, че всичко това ще се случи с вас. Но теоретичната подготовка е едно, а практиката – нещо съвсем друго. Сега ви остава въз основа на изложения теоретичен материал лека-полека, без да бързате, да натрупате свой собствен опит. Благодарение на натрупания личен опит ще станете по-уверен, ще знаете как реагира организма ви на глада, ще умеете правилно да излизате от гладуването и да поддържате постигнатото с помощта на правилен начин на живот, хранене и мислене. А за да се практикува гладуването, трябва да се започне от най-малкото, като постепенно се увеличават сроковете на гладуването.b2

 

(горе)
Глава 2
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА ПРЕДИ ГЛАДУВАНЕ

Първото, което ще ви посъветвам, е с помощта на различни очистителни процедури да разтоварите организма си от най-явните отпадъци (вижте книгите ми „Учебник по пречистване на организма“, „Пречистването на организма и здравето“, „Целебните сили“, т.1). С помощта на клизма ще изчистите дебелото си черво от фекални камъни и други патологии. При гладуването от него вече няма да има мощни изхвърляния, което ще ви спести енергия за друга целебна работа. Пречистването на черния дроб ще ви помогне да избегнете кризи по време на гладуването, когато поради мощния жлъчогонен ефект може да се изхвърлят камъни, стара жлъчка и др.. Парните процедури ще отстранят голяма част от токсините в органичните течности. Сокотерапията ще ви помогне да затвърдите този успех и допълнително ще промие съединителната тъкан и ще заздрави бъбреците. Препоръчвам ви да промените храненето си по посока на растителната храна. Откажете се от изкуствените (торти, сладкиши, шоколад, бонбони и др.) и от смесените продукти (сандвичи, пица, картофи с месо и пр.). Следвайте правилото да не се храните преди нощен сън и да не пиете след ядене. Тогава изхвърлянето на отпадъци при гладуване няма да е толкова мощно, лесно ще понесете глада и веднага ще започнете да прочиствате организма си на клетъчно равнище.

А сега да поговорим за това как да натрупате собствен опит в гладуването. Тук ще се позовем на петдесетгодишния опит в областта на гладуването на големия авторитет Пол Брег и ще го допълним с някои коментари от собствената си десетгодишна практика.

„Често съм наблюдавал как хората започват да гладуват за определения от мен срок - около 21-25 дни. Но още през първите шест дни се активизираха толкова много токсични вещества, че незабавно прекъсвах гладуването. След това гладуващият минаваше на естествена диета и след няколко седмици опитът се повтаряше. Но ако отново се освобождаваха много отрови, пак се налагаше да прекъсваме гладуването. Ще назова още една причина, поради която съм против продължителното гладуване, ако то се провежда без наблюдението на специалист. Обикновеният човек е заразен не само с токсични отрови поради неправилното си хранене, замърсяването на въздуха и на водата с химически отпадъци и сол, но също така и с остатъците от множеството приемани от него лекарства, които за дълго се отлагат в тъканите му. Затова продължителното гладуване за пречистване на организма е добро на теория, но не и на практика“.

Коментар: именно този феномен на начално изхвърляне на отпадъци без предварителна подготовка води до претоварване на отделителните системи, до „блокирането“ им и прекъсването на глада. Ще съумеете успешно да го преодолеете с помощта на предварително пречистване на организма по изложените в моите книги методики.

„В практиката си съм постигал най-големи успехи чрез кратки курсове на гладуване. При 24-36-часово гладуване седмично съм забелязвал изчистване на организма. Следвайки програмата на хранене само с естествени продукти, човек, който желае да бъде жизнеспособен и дълголетен, може за няколко месеца да се подготви за 3-4-дневно гладуване. След четири месеца на ежеседмично гладуване и няколко 3-4-дневни гладувания човек е готов за 7-дневно гладуване. По това време по-голямото количество токсични вещества вече е изхвърлено от организма“.

Коментар: с помощта на предварително изчистване на организма ще можете да гладувате в дните на екадаша (веднъж на две седмици) по 24-36 часа, а след 1-2 месеца можете да практикувате 2-3-дневно гладуване веднъж в лунарния месец през II и IV фаза. След като следвате тази програма 2-3 месеца ще сте готови за 5-7-дневно гладуване. Вече ще имате достатъчно собствен опит.b3

 

(горе)
Глава 3
ПРАВИЛНО ПРОВЕЖДАНЕ
НА 24-, 36- и 42- ЧАСОВО ГЛАДУВАНЕ

Трябва да се започне с 24-часово гладуване след закуската на днешния ден до закуската на утрешния и да се провежда в дните на екадаша. Не се препоръчва да се гладува от вечеря до вечеря. Храненето преди сън ще разваля целия ефект на глада, тъй като не спазвате биоритъма на работа на храносмилателните органи.

Докато гладувате, се въздържате от консумирането на всякакви твърди продукти, плодове, както и от плодови и зеленчукови сокове. През това време можете да пиете обикновена, омекотена, протиева или дестилирана вода. Това е „класическо“ провеждане на гладуването. Ако пиете урина и вода или само урина – това е уриново гладуване. Ако изобщо не приемате никакви течности – това е „сухо“ гладуване.

За слабите и нерешителни хора е възможно едно изключение (и то само първия път) при 24-часовото гладуване. В чашата дестилирана вода може да се добави една трета чаена лъжичка пчелен мед или една чаена лъжичка лимонов сок. Тези добавки действат като разтворители на токсичните вещества и слузта. Прави се, за да стане водата по-приятна на вкус и по-добре да разтваря слузта и токсичните вещества.

36-часовото гладуване трябва да започне от приключването на вечерята и да продължи една нощ, един ден и още една нощ и да приключи със закуска.

42-часовото гладуване трябва да започне от приключването на вечерята, да продължи през нощта, деня, нощта и да приключи с приемане на храна в 12 часа.

Правилата за 36- и 42- часовото гладуване са аналогични на описаните за 24-часовото.

В зависимост от индивидуалната си конструкция можете да практикувате „класическо“, уриново или „сухо“ 24-, 36- и 42-часово гладуване веднъж на две седмици през дните на екадаша. Можете да гладувате и през другите благоприятни дни на лунарния цикъл.

Като се има предвид, че по време на гладуване силно се активират емоционалните задръжки на нетърпението, глада, безпокойството и др., трябва да поддържате духа си на високо морапно равнище. Как става това? Когато ви завладява усещането за глад или друга емоция, изтласквайте ги с други, положителни емоции, които ви дават сили. Това ще ви помогне да дисциплинирате чувствата си и да упражните волевите качества, които водят до нарастването на жизнената сила.

Постарайте се по време на гладуване да се радвате, че като гладувате само един ден, ще пречистите организма си и ще активизирате защитните си сили. Мисълта за това, че създавате нестареещо, лишено от болести и умора тяло, е способна да поддържа високо мооралния ви дух по време на гладуване. Отстранявайте от себе си самосъжалението и всякакви отрицателни емоции. Всеки ден си повтаряйте:

• Днес предоставих тялото си на жизнената сила за вътрешно пречистване и обновяване.
• С всяка минута от гладуването прогонвам от физическото си тяло отпадъците и отровите. С всеки час от гладуването пречиствам съзнанието си и ставам все по- щастлив, по-млад и по-енергичен (можете да кажете безгрижен и по-естествен).
• Час след час укрепвам организма си.
• При гладуването използвам същия метод на духовно, физическо и умствено пречистване, който в продължение на векове са практикували Великите Учители на човечеството.
• По време на гладуване напълно контролирам чувствата си. Никакво лъжовно усещане за глад, жалост и дискомфорт няма да ме накара да го прекратя. Ще завърша успешно гладуването си.

Повтаряйки тези думи, вие ръководите своя организъм.

Управлението като че се извършва чрез полевата форма на човека. Не разрешавайте на никого да ви влияе отрицателно, подхвърляйки ви „емоции-диверсанти“. Не обсъждайте програмата си на гладуване с приятели, роднини и познати! Гладуването е строго лична работа на полевата форма на човека с чувствата, емоциите, задръжките и амбициите на ума. Бъдете твърди и последователни в намеренията си, мислете за чудесните резултати, които се постигат чрез гладуване. Ликувайте вътрешно.

Емоционалната възвишеност позволява да се черпи от Вселената на вакуумно равнище особен вид енергия, който лежи в основата на човешкото същество. Неслучайkо древнотибетската традиция учи, че в основата на човека се намира „тялото на екстаза“, което се храни от възвишената радост. Ако започнете да понасяте всички несгоди на глада с положителни емоции, не само лесно ще преминете цялото гладуване, но и бързо ще изчистите полевата си форма.

Нека по време на гладуване, когато ви е трудно и сте омаломощени и замаяни от интоксикация и се смятате за самотни и нещастни, ви дойде мисълта: но аз не съм изоставен. Напротив, Божествената Сила веднага откликна на доброволното ми търпение. Тя се труди в организма ми, изхвърля мръсотиите, възстановява всеки орган и всяка клетка на моя организъм. Тези мисли трябва да предизвикат у вас буря от чувства и сълзи на благодарност, благоговение, любов, които ще се превърнат в пречистващи душата потоци. Това е основната тайна на гладуването и на неговата невероятна ефективност.b4

 

(горе)
Глава 4
ИЗЛИЗАНЕ ОТ 24-, 36- И 42- ЧАСОВОТО ГЛАДУВАНЕ

За да изчистите токсините и отпадъците от устната си кухина, направете следното. Натъркайте с чесън коричка хляб, добре я подъвчете и я изплюйте. Езикът ви ще се изчисти и ще стане розов. Допълнителният лютив вкус стимулира храносмилателната функция на организма. Сега сте готови за приемането на храна.

Първата ви храна трябва да е салата от пресни зеленчуци – зеле и моркови (като подправка можете да използвате лимонов сок). Тази салата ще подейства на стомашно-чревния тракт като метла и ще даде работа на мускулите му. След салатата трябва да следва блюдо от сварени зеленчуци. Това могат да бъдат цвекло, леко сварено зеле, попарени домати без хляб.

От гладуването не трябва да се излиза с храни като месо, мляко, сирене, масло, риба, както и с ядки и сметана. Повтарям: първото приемане на храна трябва да се състои от салата и варени зеленчуци. При второто приемане на храна може, освен салатата от зеленчуци (през зимата зеленчуците да бъдат леко сварени), да се консумира пълнозърнест хляб (от хората с конструкция на „Вятъра“).

Ако от гладуването се излезе със сок от моркови или от ябълки и цвекло, това ще ви разслаби и допълнително ще прочисти черния дроб и жлъчката от стара жлъч. През зимата соковете могат да се заменят с билкови отвари с мед.

Ако през първия-втория ден нямате самостоятелни изхождания или те са твърди (ядкообразни) и нараняват ануса, направете следното. Мажете цялото тяло, особено областта на кръста, със зехтин и при позиви за изхождане направете 100-грамови клизми от обикновена и изпарена урина. Това много помага и когато има сцепване на задния проход или хемороиди.b5

 

(горе)
Глава 5
ПРАВИЛНО ПРОВЕЖДАНЕ
НА 3-, 7- И Ю- ДНЕВНО ГЛАДУВАНЕ

Първите три-пет гладувания с продължителност три и повече дни трябва да се проведат в удобни условия. Трябва да си осигурите възможността да си почивате по всяко време, когато почувствате, че отпадъците постъпват в кръвоносния поток и предизвикват интоксикация в организма. Обикновено в този период се чувствате омаломощени и трябва да имате възможност да полегнете. Трябва да се отпуснете в кревата и да полежите спокойно, докато жизнената сила не възстанови силите ви и не изхвърли отпадъците от кръвта. Този моментен дискомфорт ще премине веднага, щом отпадъците излязат от организма ви.

Навлизането в 3-, 7- и 10-дневното гладуване може да се направи по различни начини:

Вариант 1. От сутринта не ядете нищо, пиете само вода. Всичко, което се намира в дебелото ви черво, постепенно ще се изчисти през белите дробове и през ануса. Но докато това стане, оттам в кръвта ще постъпват вещества, които ще забавят преминаването на организма към вътреклетъчно хранене и ще предизвикат интоксикация.

Пол Брег казва:
„Аз не съм привърженик на слабителните и на клизмите по време на гладуване. Не одобрявам никакво насилие над природата, а използването на клизми според мен е доста неестествено. Същото се отнася и до взимането на каквито и да било слабителни. Червата имат свои собствени санитарни и антисептични средства и остатъкът от храна, който се е намирал в тях преди започване на гладуване, ще бъде неутрализиран още преди завършване на гладуването. Отходната система на природата е съвършена, ако не се пречи на естествената ѝ работа“.

Тези думи са верни за хората със здрав храносмилателен тракт, с опит в гладуването не по-малко от година и с периоди на гладуване до три денонощия.

Вариант 2. Сутринта взимате слабително и правите или няколко големи очистителни клизми, или Шанкх Пракшалана (тази процедура съчетава силните страни на слабителното и на клизмата. Описанието ѝ е дадено в книгата „Целебните сили“, т.1, както и в „Учебник по очистване на организма“). Благодарение на това вие рязко прекъсвате хранителната връзка и бързо преминавате на вътреклетъчно хранене. Възможността за автоинтоксикация през дебелото черво липсва и вие ще се чувствате по-добре по време на гладуването.

По-нататък ще можете да минавате без клизми при 3-дневното гладуване, ще ги правите през ден при 7-дневното и 10-дневното. По-честото правене на клизми (веднъж или два пъти дневно) е нецелесъобразно, тъй като отпадъците и жлъчта не успяват за този период да се натрупат в дебелото черво и вие няма да получите очаквания резултат. В този случай Пол Брег е прав. Следователно правенето на клизми през ден по време на 7- и 10- дневното гладуване е напълно оправдано, а всекидневното – изморително и насилено, веднъж на три дни – недостатъчно.

По време на първото 3-дневно гладуване е доста желателно да останете на легло. Това ще позволи на жизнената сила да работи върху детоксикацията и вътрешното изчистване. Ако ви се иска да се разходите на чист въздух или да се попечете на слънце, направете го само ако се чувствате достатъчно силни. Не правете дълги слънчеви бани, защото те стимулират автолизата в организма, което отнема много енергия. Прекалената физическа активност през този период също ще ви измори.

Не правете нищо, което може да изразходва енергията ви!* Пол Брег си спомня:
„Години наред разказвах на учениците си, че най- добри резултати при 3-10-дневно гладуване има при постелъчен режим. Колкото повече спи гладуващият, толкова по-добре. Ако не можете да спите, просто се отпускайте. Добре е през този период напълно да се освободите от всякаква работа. Не мислте за проблемите си, напълно се освободете от излишните мисли“.
*Напротив, колкото повече енергия изразходвате, толкова по-добре се пречиствате. Не само защото така се сменя вътрешната плът (здрава и патогенна), но и защото ЕНЕРГИЯТА ИДВА ГЛАВНО ОТ КОСМОСА и тя е, което пречиства организма. Т.е. когато изразходвате енергия, вие ускорявате ЦИРКУЛАЦИЯТА ѝ, т.е. ускорявате обмяната на информация между енергийното и гравитационното (физическото) тяло, т.е. засилвате пречистващата ѝ работа. И това не е само теория, а изпитана от мен практика. Особено при къси 1-2-10 дневни гладувания. – бел.ред.

Коментар: сънят най-добре помага за укрепването на полевата форма на живота. Но по-нататък трябва да провеждате 3- и 10-дневните гладувания така, сякаш не гладувате. През тези тридесет дни животът си тече нормално, само че вие не ядете и сутрин и вечер изпълнявате съответните процедури. Ако не го правите, ще ви е много трудно да намерите специално време за редовните гладувания веднъж месечно (3-дневно) изведнъж на три месеца (7-10-дневно). Така цялата система на гладуването ще стане неосъществима. Ще споделя собствения си опит – гладът не е чак толкова важно нещо, че да му се посветят 7-10 дни на всеки три месеца и повече от 20 денонощия веднъж в годината. Това е вашият живот, гладувайте, но и живейте. Вършете всекидневната си работа дори в по-голям обем отпреди. Трудът и творчеството ще ви отвлекат от мисълта за храната и за един ден на гладуване ще свършите повече, отколкото за 2-3 дни нормален хранителен режим. Но това е възможно само тогава, когато предварително сте изчистили организма си, редовно в продължение на половин година сте гладували веднъж на две седмици по 24-42 часа и сте се хранили правилно между гладуванията.

Излизането от 3-дневното гладуване е горе-долу същото, като това при 24- и 42-часовото.b6

 

(горе)
Глава 6
ИЗЛИЗАНЕ ОТ 7- И М-ДНЕВНОТО ГЛАДУВАНЕ

По време на 7-дневното гладуване стомахът ви и целият чревен тракт се е смалил, а храносмилането частично е „минало“ на клетъчно равнище. Сега трябва постепенно да го „включим“. На седмия ден от гладуването, примерно към 16 часа, може да направите следното: да вземете коричка хляб, да я натриете с чесън, добре да я сдъвчете и после да я изплюете. Тази процедура ще ви помогне да изчистите устната кухина от отпадъци и токсини. След 15-20 минути започнете възстановителното хранене по някой от долупосочените варианти.

• Изпийте чаша (200 грама) кисело мляко. Какво ви дава тази препоръка? Киселият вкус енергийно стимулира функцията на храносмилането. Той я „включва“ от квантово равнище. Киселата среда и микроорганизмите веднага създават съответна обстановка в стомашно-чревния тракт, което способства за правилното храносмилане, създава благоприятна бактериална микрофлора и стимулира смилателните функции на организма.
     Като допълнителен аргумент ще кажа за „включването“ на храносмилателната система на новороденото дете. Тя се „включва“ от коластрата, а едва после укрепва и смила растителни продукти.
• Изпийте чаша прясно изцеден сок от моркови. Какво ви дава това? Цветът на този сок, въздействайки чрез зрението, стимулира храносмилателните способности и по този начин дава импулс за включване на храносмилателната функция. Изобилието на каротин действа укрепващо на лигавицата на стомашно-чревния тракт. Сокът от моркови има мощни фитонцидни свойства, а поради изобилието на естествени захари бързо се смила и използва от организма. Допълнително пречиства и черния дроб. Такова излизане от гладуването се препоръчва от много специалисти.
• Вземете четири-пет домата със средна големина, махнете им кожицата и ги разрежете. После ги сложете в кипяща вода и веднага махнете от огъня, охладете ги и ги изяжте. Какво ви дава тази препоръка? Доматите имат кисел вкус и червен цвят. И двата фактора стимулират храносмилателната функция. Пол Брег също съветва да се използва такова излизане от гладуването.

Вашата задача е да подберете най- подходящия за вас вариант от трите гореописани. Възможно е и дори трябва да се прави така: през лятото да се излиза от гладувнето с домати, през есента и пролетта – с моркови, а през зимата – с кисело мляко. Можете да експериментирате и да си подберете някакъв друг вариант.

През същия ден повече не консумирате нищо, освен протиева вода.

Сутринта на осмия ден си направете салата от настърган морков и зеле, изцедете си около половин портокал (може да се мине и без него). След това можете да изядете гъста супа от пшеничен зародиш. През деня пийте протиева вода според желанието си.

На обяд можете да изядете салата от настърган морков, целина и зеле, подправена с ябълков сок. След салатата можете за изядете две зеленчукови блюда (варени) – цвекло, печена тиква, моркови. Към това е добре да се добави хляб от пшеничен зародиш, който не съдържа скорбяла (скорбялата се превръща малцова захар).

Сутринта на деветия ден можете да изядете какъвто и да било пресен плод или зеленчук според сезона (ябълка, банан, морков или краставица). Към тях можете да добавите хляб от пшеничен зародиш, като го подсладите с мед (но не повече от една супена лъжица). През деня изяжте салата от зеле, моркови и целина, едно топло зеленчуково блюдо и една филия хляб от пшеничен зародиш. Вечеряйте салата от зеле и моркови, а през студените сезони – прясно сварени или прясно запечени топли зеленчуци (цвекло, тиква). От десетия ден нататък към зеленчуците и прясно изцедените сокове можете да добавите пълнозърнеста каша – пшенична, овесена (без масло). През следващите три-четири дни се придържайте към такова хранене, а после можете да добавите към храната си ядки и малко разтопено масло.

Между 7- и 10-дневното гладуване няма голяма разлика. На десетия ден около 16 часа направете излизане от гладуването по който и да било от трите варианта, а после следвайте предложената схема на хранене.

Запомнете, едно от основните правила на излизане от гладуването – не яжте повече, отколкото ви се иска. Гладуването от седем до десет дни е съкратен вариант, той е като прекъснат и вие трябва да върнете назад процесите на изчистване на организма. Необходимо е време, за да може организмът да премине от програма на детоксикация към програма на насищане.

Напомням ви, че по време на продължително гладувне не бива да говорите, че гладувате, тъй като чуждите отрицателни емоции могат да нарушат възвишената ви настройка и мисълта за Божественото чудо, извършващо се в организма ви. Жизнената енергия освобождава организма ви от всичко излишно: от слузта, токсините и другите чужди вещества.

Пол Брег пише:
„За мен гладуването е нещо толкова лично, че преди много години в Калифорния, в планините на Санта Моника, недалеч от каньона Топанг, си построих малка къщичка. Често провеждах гладувнията там, в доброволно изгнание. Ако имате възможност да се оттеглите на някое уединено място и да провеждате гладуването на чист въздух и в самота, ще постигнете прекрасни резултати“.

Когато, дойде време за поредните пости, можете да направите 10-дневно гладуване. На следващата година, ако следвате програмата за 24 или 36 часа в дните на екадаша, или пет-седем дни на тримесечие, ще можете по време на Великите, Коледните или Петровите пости да прогладувате 14 дни. След още една година – 21 или повече дни. Ето така, постепенно, ще успеете да развиете жизнената сила и да направите пълно гладуване.

Препоръчвам отново да се вслушате в съвета на Пол Брег:
„Не искам да ограничавам срока на гладуването ви до 10 дни. Но не ви съветвам да гладувате повече от десет дни, докато не направите поне шест 10-дневни гладувания с тримесечни интервали. С такъв багаж ще можете успешно да гладувате 15 дни. С такова гладуване ще направите великолепно изчистване на организма си. Вече ще знаете какво трябва да се очаква. А ако после поискате да пробвате 21-30-дневно гладуване, вече ще знаете как да го проведете... Позволете ми още веднъж да подчертая, че гладуването е наука. Затова не се принуждавайте да гладувате дълго, само защото очаквате от това чудеса... Вашите 24-36-часови седмични гладувания, 3-4-дневните месечни и 7-10-дневните тримесечни ще ви обогатят с такъв опит, който ще ви позволи да се подготвите за по- продължителни срокове на гладуване“.b7

 

(горе)
Глава 7
ПРАВИЛНО ПРОВЕЖДАНЕ НА 20-И ЗО-ДНЕВНО ГЛАДУВАНЕ

По-рано вече описахме правилното провеждане на гладуване с такава продължителност. Можете да го използвате и всичко ще бъде прекрасно. Но реших да цитирам препоръките на видни специалисти по въпросите на гладуването. Нали тази книга е учебник и за вас е добре да знаете какво е общото и различното в препоръките. А моите коментари ще ви помогнат да разберете противоречията и общите моменти.

Подготовка за глада

А. де Вриз:
„За гладуването не е необходима никаква предварителна подготовка, макар и определен тип диета да е полезен и да прави гладуването по-ефективно. Високо рафинираната и приготвената на огън храна от общоприетата диета има тенденцията да замърсява храносмилателния тракт. Ако гладуването започне по това време, значително количество хранителни остатъци полепва по стените на тънките и дебелото черва. Човек усеща образуването на газове и ефективността на гладуването малко се понижава. Това до голяма степен може да се избегне, ако преди гладуването човек яде в изобилие сурови продукти - плодове и зеленчуци.

Като правило, употребата на сурови продукти в храната в продължение на 1-2 дни преди гладуването значително освобождава червата и осигурява изхвърлянето на застоялите фекалии. С изчистен и освободен от хранителни остатъци стомашно-чревен тракт гладуването се понася по-леко и е по-ефективно".

Влизане в гладуването

Юрий Николаев:
„Обичайният курс на гладуване е 25-30 дни и само в редки случаи 35-40 дни. Най-общо за целия период на гладуването болните, както вече знаем, отслабват средно с 12-18 % от първоначалното си тегло“.

Една от важните задачи на решилия да гладува е психическата настройка за определено количество дни. С това човек като че ли се самопрограмира. Но може и да не се мисли за това, а да се действа така: денят е минал – чудесно. Такова пасивно отношение ще ви позволи да „нанижете“ напълно незабелязано за себе си една, две, три, четири и повече седмици на гладуване. Недостатъкът на настройването за определен брой дни на гладуване е в това, че сте планирали 20 дни, гладували сте 7-10, чувствате се ужасно, а до замисления срок ви остават още толкова. В резултат ще Получите срив и ще приключите преждевременно гладуването. Когато обаче „нанизвате“ един след друг дните на гладуването, такова нещо не се получава. Вие се настройвате, че трябва да гладувате през днешния ден, а за утрешния ще помислите. Събуждате се, чувствате се зле и пак започвате да се уговаряте: е, това ще е последният ден, а утре ще видим. После незабелязано преминавате първата ацидозна криза, самочувствието ви се подобрява и вие започвате да мислите по друг начин. Събуждате се – чувствате се добре, не изпитвате слабост и си казвате: а защо да не погладувам и днес, нали всичко е наред. Така постъпвате и на следващия ден. Можете да излезете от гладуването всеки ден, а това означава, че не ви потиска жестоката нагласа, която по своята същност е психологическа задръжка, и не страдате от вътрешни конфликти, угризения, че не сте отгладувли замисления брой дни.

Имах такъв случай – една 40-годишна жена се разболя от лошо храносмилане. Опита да реши проблема си с промяна в храненето, но нищо не се получи. Гладувайки по посочените в „Целителните сили“ рецепти два дни (на повече не се и надявала), тя дойде да я посъветвам как да излезе от гладуването. Имаше достатъчно сили, а целебното въздействие на гладуването не беше настъпило, затова тя получи съвета да погладува още два дни, да прави клизми, а после ще видим. След още два дни, през които работеше и изпълняваше необходимите предписания, тя дойде отново. Силите й бяха намалели, беше отслабнала, но можеше да гладува още. След уринови клизми продължаваше да се отделя слуз. Налице беше борбата на организма с болестта. Решихме, че трябва да потърпи още два дни, че е останало малко и че оздравяването е близко. След два дни идва, още по-слаба, езикът е мръсен и при клизмите се отделя слуз, но още има сили. Да погладува още два дни и всичко ще е наред. След два дни виждам през прозореца, че тя едва се влачи. Палтото ѝ виси като на закачалка, отслабнала е много. Сяда на стола и се усеща, че не са ѝ останали сили. Вече е ясно, че трябва да излиза от гладуването. Дадох й късче натрит с чесън твърд хляб и ѝ наредих добре да го сдъвче и да го изплюе. Щом го направи, устната кухина и езикът ѝ се изчистиха от налепите. После й дадох чаша кисело мляко, която тя изпи бавно, без да бърза. Само това ѝ вля сили.У дома продължи излизането от гладуването със сокове и не бързаше с храненето. След осем дни възстановително хранене дойде при мен енергична, здрава. Всичките ѝ проблеми с храносмилането бяха изчезнали. Ето така за първи път тя прогладува самостоятелно осем денонощия и получи желания резултат.

А. Суворин:
„По време на гладуване пазете психиката си и – което е особено важно – не позволявайте да ѝ въздейства хорът от мъдри съвети, безполезни съжаления и искрени, но неосведомени предупреждения, които и до днес се надигат около всеки, започнал продължително гладуване.“

Ю. Николаев:
„Сега започва физическата подготовка. Преди всичко – неприятната процедура на прочистване на червата с голяма доза горчива сол в обедните часове и от този момент спира приемането на каквато и да било храна, както и на употребата на медикаменти.
     Въз основа на четиридесетгодишния си опит с няколко хиляди болни ние смятаме, че в процеса на гладуване е необходимо промиването на червата, тоест клизма. Без това болните могат да се чувстват зле: гади им се, имат изразена интоксикация. Това е едното. И второто – необходимо е курсът на лечение да започне със слабително. В началото на гладуването се дава слабително в големи дози, например – 50 грама магнезиев сулфат, разтворен в чаша или дори в две чаши вода и после се изпива с обикновена вода. Това дава възможност за изчистване на червата. Когато болните не го направят, може да се почувстват много зле: мъчи ги отпадналост, гадене, главоболие или дори става отравяне с онези продукти, които се задържат в организма. Изключение са случаите, когато болните страдат от заболявания на стомашно-чревния тракт, например гастрит, и слабителното може да предизвика рязко дразнение на лигавицата на стомаха, или от хемороиди, които затрудняват процеса на изчистване чрез клизма. Тогава се налага да се прибягва към някакви полумерки“.

Провеждане на самото гладуване

1. Да правим или да не правим клизми по време на гладуването? Специалистите са на различни мнения, но в изказванията им може да се открие истината по този въпрос и сами да решим конкретно за себе си.

Ю. Николаев:
„Сутринта на първия ден започва с очистителна клизма. Очаква се слабителното и очистителната клизма да отстранят от стомаха и червата всички отпадъци. Оказва се, че не е така. В продължение на целия период на гладуване на болния всекидневно се правят клизми и те всекидневно изваждат от организма отпадъци. Това обикновено много учудва болните, но ние вече знаем, че от момента на настъпване на спонтанна секреция в организма, преминал на ендогенно хранене, става усвояване на собствените ресурси и образуване на фекалии, подобни на първите фекалии на новороденото“.

А. де Вриз:
„Имаше известни спорове и относно правенето на клизми. Макар че клизмите се прилагаха широко в някои клиники, сега повечето опитни лекари се въздържат от използването им или го правят много рядко. Препоръката да се правят клизми се дължи на предположението, че токсините и отпадъците по време на гладуване се отлагат в дебелото черво на храносмилателния тракт. И тези вещества на свой ред се всмукват в кръвта. Предполага се, че пречистването на долния отдел на червата с всекидневни клизми предпазва от подобно всмукване.
     Всъщност обаче дебелото черво не е орган, от който става голямо всмукване. Освен това опитните лекари забелязали, че храносмилателният тракт, както и дебелото черво, напълно се освобождават от всякакви отпадъци по време на гладуване. Няма никакви наблюдения, показващи, че в червата се отлагат такива вещества. Правенето на клизми до известна степен изтощава жизнеспособността на пациента, която по време на гладуване е ниска. Освен това клизмите имат тенденция да отслабват мускулите на червата и в бъдеще, ако не се правят постоянно, предизвикват запек. Забелязано е също, че дейността на червата се възстановява по-бързо след гладуване, ако не са правени клизми“.

X. Шелтън:
„Понякога твърдят, според мен напълно погрешно, че по време на гладуване трябва да се поддържа активността на червата, бъбреците и кожата, за да се изхвърлят навън попадналите от тъканите в кръвта токсини. Предписват всекидневни клизми или слабителни за изчистването на дебелото черво, повишено количество на вода и дори отводнителни за поддържане активността на бъбреците, а изпотяването използват за изхвърляне на токсините през кожата.
     Всички тези усилия не само не са необходими, но са и вредни. Нищо не засилва дейността на бъбреците толкова лесно и сигурно, както самото гладуване. Червата се самоизчистват толкова често, колкото това е необходимо на организма. Ако не се налага, червата могат да излязат в дълга „отпуска“, която отдавна им е необходима. Кожата не е отделителен орган, така че процедурите за изпотяване са лъжа. Тези средства само допълнително изтощават гладуващия и по-скоро забавят, отколкото ускоряват пречистването. Всички тези мерки са вредни и трябва да бъдат изключени от практиката“.

Но ето и други откъси от същите книги на А. де Вриз „Гладотерапия“ и на X. Шелтън „Гладуването може да ви спаси живота“.

А. де Вриз:
„Към изредените тук най- важни симптоми можем да добавим още много други, които могат да се появят, а могат и да не се появят и които нямат значение от гледна точка на успешното гладуване. Това са повръщането, пристъпи на слюнкоотделяне, кожни обриви, главоболие, болки в кръста, световъртеж, хълцане, припадъци, възпаление на сливиците, леки простуди и тръпки. Макар и тези симптоми да са неприятни, те не бива да ви тревожат. Някои от тях са показатели за нарастващата сила на прочистването...
     Терапевтичното действие на гладуването е съвсем противоположно на действието на лекарствата. Докато лекарствата често потискат симптомите на болестта, целта на гладуването е да ги предизвиква, да изхвърли всички налични токсини и така да осигури устойчиво оздравяване. Заболяване, което преди не е било активно или се е потискало чрез лекарства, може да се активира под влияние на гладуването, когато тъканите оздравяват и пречистването нараства. Казано е, че „трябва отново да преживеем болестите си по време на гладуването“ и това е вярно, защото най-слабите части на организма ни се подмладяват и по този начин активността им незабавно се обновява. Например хората, които по-рано са имали възпалителни процеси, могат да отделят потоци от слуз през дебелото черво, влагалището, истмуса на гърлото, гърлото, синусите на носа, в зависимост от локализацията на възпалителния процес... Нито в един случай не можем да смятаме това за развиване на нова болест и това си личи от факта, че те бързо изчезват и не се повтарят до края на гладуването“.

X. Шелтън:
„Повечето гладуващи понасят дори продължително гладувне без кризи, без тях минава по-голямата част от работата по пречистване на организма. Ако обаче настъпи криза, тя трябва да се приветства, тъй като почти винаги е свързана с излекуване.
     По време на гладуване рядко има кожни обриви, но ако се появят, това свидетелства за пречистване. Световъртеж, припадъци, сърцебиене и други симптоми от този тип не са нормални. Но ако се появяват, не представляват опасност за гладуващия.
     Вероятно най-неприятните явления по време на гладуване са гаденето и повръщането. За щастие, няма съмнение, че тази криза е полезна и се наблюдава само в 15% от случаите. Гаденето и повръщането се появяват през първия ден на гладуване или по всяко време след него. Най-често това става след няколко дни без храна. Отбелязани са няколко случая, когато гаденето и повръщането се появявяват четири и повече седмици след началото на гладуването.
     Повърнатото обикновено се състои от доста течна ненормална жлъч с голямо количество слуз. През този ден или в продължение на няколко дни черният дроб работи натоварено и затова в стомаха се отделя много жлъч и се изхвърля навън... Тези явления могат да продължават ден, два, до една седмица и рядко – по-дълго. Когато повръщането спре, силите на гладуващия се възстановяват.
     По време на гладуване по-рядко се появява разстройство, отколкото повръщане, но не е изключено. То може да се появи във всеки момент от гладуването, даже и 35 дни след началото му. Изхвърлят се жлъч, слуз и остатъци от фекалии. Тази криза несъмнено има изчистващ характер".

От тези откъси направих следния извод (и успешно го приложих на практика): ако не искате да получите силна очистителна криза по време на гладуване, която да се съпровожда от кожен обрив, главоболие, сърцебиене, гадене, повръщане, изхвърляне на слуз от различни отвори на тялото и разстройство, предварително й „ударете спирачките“ с помощна на навлизането в гладуването (Шанкх Пракшалана, еднократно взимане на слабително), чрез използването на вани и влажна пара – според желанието. Не бива да насилвате организма си, но трябва да му помагате разумно.

И още един строго научен довод в полза на периодичното изчистване на дебелото черво по време на гладуване. Съществува млада наука – „флатология“ – която изучава процесите на газообразуването в стомашно-чревния тракт. С помощта на специални експерименти с хора е установено: какви газове, къде и от какво се образуват и как се изхвърлят от организма. Средно се образуват по 15 литра на денонощие! През ануса се отделят 0,1 до 2,1 литра. Останалото количество се всмуква в кръвта и после се издишва през белите дробове.

По време на гладуването в непрочистеното дебело черво в резултат на ферментационните процеси от разлагането на фекалиите се образува маса отровни газове (индол, скатол, сероводород и др.), които, всмуквайки се в кръвта, минават през целия организъм и предизвикват силна интоксикация, а после под формата на зловонно дихание или миризма се изхвърлят през леките дробове или кожата. Като провежда такова гладуване, човек само се мъчи и изтощава. По време на гладуването не се наблюдава никакво подобряване на състоянието. Всъщност, ето един ярък пример, описан от А. Су- ворин:

„При мен (задочен пациент на Суворин. – б.а.) гладуването премина много тежко (40 денонощия и 6 часа). Не пиех нищо, освен вода. През цялото време изпитвах болезнена слабост и бях крайно раздразнителен. На 30-ия ден изхвърлих малко фекални тапи. Все пак някак си успявах да се движа, но не можех нито да работя, нито да пиша, нито да чета. Уморяваха ме дори продължителни разговори. През цялото време имах обилни секрети, но през последните дни езикът беше обложен само с мръсно жълт налеп. На 38-ия и 39-ия ден вече бях на легло – изтощих се до крайност! На сутринта на 41-ия ден, като видях, че нищо не се е променило с езика ми, се изплаших да няма лоши последствия и реших да започна да ям. Още след първата чаша чай, наполовина разреден с мляко, имах обилни изхождания и се ужасих от количеството на водата, от цвета и миризмата на залежалото“.

2. Водни процедури.

Ю. Николаев:
„Следващата процедура е ваната и масажът. Масажът е особен – така да се каже „притискащ", при който се стига до зачервяване на кожата, особено в областта на гръбначния стълб в гръдния и шиечния му отдел“.

Коментар: притискащият масаж плюс естественото смекчаване на организма и изхвърлянето на отпадъци позволява механично да се разтрият тъканите и това помага за по-доброто им пречистване.

Х.Шелтън:
„По време на гладуване необходимостта от миене и спазване на лична хигиена е не по-малка, отколкото обикновено. Можете да се къпете всекидневно или колкото трябва. Къпането трябва да отнема минимално количество енергия. За тази цел трябва да се следват следните препоръки:
     1) Къпането трябва да е кратко, както под душа, така и във ваната. Обичайната практика - дълго да се киснеш във ваната – изтощава и затова не се препоръчва.
     2) Водата във ваната трябва да бъде топла, нито гореща, нито студена. И в двата случая от организма се иска голям разход на енергия. Разходът на енергия е толкова по-малък, колкото по-близко е температурата на водата до температурата на тялото. Запомнете, че къпането е необходимо заради чистотата, а не заради някакви обещани терапевтични резултати. Измивайте се бързо и излизайте.
     3) Ако гладуващият е изтощен, може да бъде обтрит с гъба в леглото".

Коментар: хубавото, но не продължително загряване активизира автолизата, нормализира топлопроизводи-телните способности на организма. Постъпването на вода през кожата предизвиква допълнително изчистване на организма. Температурата на водата във ваната или под душа трябва да предизвика приятно затопляне. Завършете процедурата с рязко обливане със студена вода (с температура 15-20°С) – това ще ви донесе усещане за свежест и бодрост.

3. Режимът на пиене.

X. Шелтън:
„Понякога на гладуващия му се пие, макар и по-рядко, отколкото когато се храни. Нормалната потребност от вода трябва да се задоволява с най-чистата вода, която може да се намери. Минерални води не се препоръчват. Меката пролетна (от разтопен сняг) вода, дъждовна, дестилирана, филтрирана и всяка несъдържаща примеси вода е приемлива.
     Не бива да се пие повече, отколкото ти се иска. Съществува теория, препоръчваща да се пие повече от необходимото, но от това няма никаква полза. Вярно е, че бъбреците отделят толкова повече разтвори, колкото повече вода е изпита. Но това не засяга увеличаването на количеството на изхвърляните от организма отпадъци. Всъщност, може да доведе до обратното – до намаляване на количеството на изхвърляните отпадъци.
     Хладката вода е възхитителна, но много студената забавя процесите на възстановяване. Не е много умно да се пие вода с лед. В някои случаи горещата вода може да изглежда по-вкусна от студената и тази със стайна температура. Не виждам причини да не се пие по време на гладуване".

А. де Вриз:
„Имаше известни разминавания в мненията за количеството на изпиваната вода. Някои изследователи-теоретици предлагаха безводно гладуване, други препоръчваха няколко кварти вода всекидневно. Лекарите-практици не стигнаха до такива крайности, а препоръчваха да се пие според жаждата. Няма съмнение, че няколко кварти (една кварта = 0,946 дм³, т.е. почти литър) вода на ден значително надхвърлят нормалната потребност, а съответно ще пречат и на изхвърлянето на отпадъци. От друга страна, безводното гладуване е опасно и не бива да се прилага никога. Няма сведения някой да може да преживее без храна и вода повече от 17 дни. Известно количество вода е необходимо при всяко продължително гладуване. Да погладуваш без вода 2-3 дни може би няма да ти навреди, но по-продължително гладуване без вода не се препоръчва.
     Реалното желание да се пие вода по време на гладуване обикновено не е голямо и на него може да се разчита да осигури удовлетворяването на потребностите на организма от вода. Обикновено жаждата се задоволява с една-две кварти вода на ден, в зависимост от потребностите във всеки конкретен случай. Има дни, когато пациентът изобщо не иска да пие. В такъв случай не бива да се предприема нищо, ако не продължи повече от 2-3 дни.
     Трябва да добавим, че по време на гладуване се препоръчва изворна вода. Трябва да се избягва хлорирана вода, ако имате избор. Дистилираната вода е на второ място“

Ю. Николаев:
„Това е шипкова отвара или просто вода, а в някои случаи минерална. През лятото, когато е горещо, болните обикновено и по време на разходка си носят бутилка с вода, от която от време на време отпиват. На ден общо изпиват 1,5-2 литра, макар и количеството ѝ да не е ограничено“.

Коментар: от горното следва: по време на продължително гладуване трябва да се пие според потребностите колкото се може по-чиста вода. При няколко от гла-дуванията си, надхвърлящи двадесет денонощия, аз използвах магнитизирана протиева вода, като я пиех според желанието си в горещ вид. Ако като допълнение към водния режим използвате урина, това ще ви помогне по-добре да прочистите организма си и по-бързо да подкислите вътрешната среда. Дестилираната вода най-добре поема в себе си отпадъците. Тя прекрасно „поглъща“ отпадъците, а урината действа върху тях като разтворител. Съчетаването на урина и дестилирана вода (запасете се с нея предварително) позволява лесно да се разтварят солите и другите твърди отлагания.

Учудващо е, че Николаев използва шипкова отвара при гладуването. Според неговите собствени препоръки това е грубо нарушение на технологията на гладуването – постъпване на хранителни вещества в минимално количество. Оттук и съвета ми – само вода и урина.

4. Двигателен режим.

X. Шелтън:
„Най-същественото при гладуването е снижаването на умствената, чувствената, нервната и физическата активност, за да се икономиса енергията на гладуващия за засилване на възстановителните и очистителни процеси.
     Гладуващият трябва да помни простото правило на компенсацията. За да напредне в една посока, природата трябва да забави напредването си в другите. Онова, което тя не може да постигне, като осъществава дейност, която не е от първа необходимост, може да се постигне, ако тази дейност се отстрани.
     Физическата почивка се осъществява чрез прекратяването на физическата дейност, чрез почивка в кревата, отпускане, физическата дейност изразходва голямо количество енергия и по този начин пречи на възстановяването на нормалната нервна енергия.
     Умственият отдих се осигурява чрез намаляване на мисловната активност и емоционалното натоварване. Вредно е да се обсъждат противоречиви идеи, а също ида се разстройваш и да спориш по какъвто и да било повод. Емоционалното равновесие е тайната на умствената почивка.
     Почивката на чувствата се осигурява чрез оттегляне на уединено място. Трябва да се избягват четене, седене пред телевизор, ходене на кино и другите забавления, натоварващи очите. Шумът особенно силно нарушава равновесието и изразходването на енергия. Мирът, спокойствието и бездействието на чувствата осигуряват намаляване на изразходваната енергия.
     При почивката обаче не трябва да има пълно бездействие. Пазете се от напрежение, търсете физическо усещане за спокойствие, при което почивката е възможна“.

А. Дв Вриз:
„Често хората работят по време на продължително гладуване. В Ню Йорк един атлет стана известен с това, че измина пеш 500 мили в продължение на 20-те дни на гладуване. Не се наблюдаваха никакви вредни последствия, напротив – той се чувстваше добре, както по време на самото гладуване, така и в периода на възстановяване. Въпросът тук не е какво е необходимо, а какво се препоръчва. И за двата вида пациенти – активния и останалия на легло, гладуването е полезно, но вторият вероятно ще оздравее по-бързо и по-леко ще понесе гладуването“.

Ю. Николаев:
„По време на разходка болните правят комплекс от дихателни гимнастически упражнения. Разходката продължава до 13-14 часа.
     Цялото свободно от сън, процедури и разходки време болните трябва да запълват с трудотерапия, четене, настолни игри. Тук вече се проявяват индивидуалните наклонности – едни с увлечение играят шах, други четат, рисуват, бродират. Вечерните часове охотно се прекарват пред телевизора, младежите танцуват.
     Такъв режим се спазва през целия период на гладуването и онова, което учудва незапознатите с нашето лечение хора, е, че болните не отслабват, не се стремят да си легнат. Даже напротив – в края на срока те проявяват дори по-голяма енергия, отколкото в началото му“.

Коментар: съществуват редица важни физиологични закономерности (освен горепосочената от Шелтън), които гласят следното: осигуряването на енергия в организма зависи от необходимостта от такава във всеки определен момент. Организмът я изработва в едно или в друго количество в зависимост от изразходването ѝ. Масата на органа и на целия организъм зависи от неговата физическа активност. Ако натоварването се увеличи, наблюдава се увеличение на масата на работещия орган. Ако натоварването е малко, то и масата на органа се намалява в съответствие с функционалното натоварване.

Ето няколко факта, които потвърждават горното. Американските учени са направили следния интересен опит: оставили няколко младежи на легло, в гипс, в продължение на седем седмици. Те получавали отлична храна, в достатъчно количество. Установило се, че в урината се появило значително по-голямо (над нормата) количество азот, калций, фосфор, сяра, калий и натрий. В края на експеримента всички изследвани загубили поради бездействието си средно до 1700 грама протоплазма и същевременно напълняли с по 500-700 грама поради натрупване на мазнини. След седем седмици махнали гипса и в продължение на четири седмици младежите усилено правили гимнастически упражнения. Храната им била същата като преди. В резултат на това съдържанието на всички споменати елементи в урината рязко намаляло и дори спаднало под нормата. Започнал цикълът на самообновяване.

А ето и друг експеримент. Лишили зайци от възможността да се движат (сложили гипс на един от краката им). И какво? При животните забелязали значително смаляване на размерите на жизнено необходимите органи черния дроб, бъбреците, далака и даже... сърцето - то се оказало два пъти по-малко от сърцата на движещите се зайци, взети за сравнение.

Ако по-рано се е смятало, че процесите на самообновяване протичат в организма автоматично, от самосебе си, стига организмът да продължава да приема храна, то тези и други експерименти са дали основание да се твърди, че процесите на самообновяване се обуславят от възбудата и функцио-налното натоварване. Затова в процеса на лечебно гладуване не само не се препоръчва постелъчен режим, но и задължително се въвеждат продължителни разходки на чист въздух и леки физически упражнения. Това помага на организма на гладуващия човек да се снабди с енергия, усилва обмяната на веществата, увеличава притока на кислород, който осигурява „изгарянето на отпадъците“. Затова препоръката на X. Шелтън и А. де Вриз е подходяща само за дни на криза. През останалото време на гладуването е необходим активен двигателен режим, снабдяващ организма с енергия.

Като заключение за това правило ще цитирам разсъжденията и опита на А. Суворин:
„Благоразумно е всяко сериозно лечение да започва с усвояването на ритмично дишане и въвеждане във всекидневието на моя масаж – масаж на артериите, тъй като той възбужда при болния апетит за кислород. За денонощие човек консумира 10 м³ кислород, които тежат 13 кг. Три пъти повече, отколкото храна! Ето кое е главното хранене на човека! В храната, както и в самия човек, главното е не видимият човек, а невидимият!“

Как да се изпълняват ритмичните дихателни упражнения. Ритмичното дишане непременно се съчетава с ходене под открито небе. Ако нямате свободно време, превърнете в правило никога да не си лягате, докато не сте изминали на чист въздух 6 километра, независимо дали времето е хубаво или не. Ако едночасовата разходка все пак ви изморява, то не бързайте – започнете с половинчасова, като после постепенно я удължавате. Половинчасово ритмично дишане сутрин и още толкова вечер идеално ще обогати с кислород и магнетизъм целия ви организъм.

Ритъмът на дишането непременно е свързан с ритъма на ходенето, което има важни последствия за дълбочината и лекотата на дишането.

Първо: дръжте устата си плътно затворена и дишайте през носа. Тогава въздухът силно се удря в лигавицата на носната кухина и тя жадно поглъща от него магнетизма му (именно това трябва да се цели, за да тръгне енергията по енергийните канали Ида и Пингала), който е от първостепенна важност за нервите ви. Трябва да знаете, че лигавицата на носната кухина има същата способност да всмуква от въздуха и кислород, и космическа енергия.

Второ: дръжте ключиците си (на гърдите, под шията) по възможност по-високо – сякаш ги носите на поднос пред себе си. Това само по себе си, без всякакви други грижи, ще ви осигури две важни условия за успеха: 1) ще държите главата си нависоко, гръбначният ви стълб ще се изправи от самосебе си и гърдите ви ще се отворят за дълбоки вдишвания; 2) ще дишате с горната част на дробовете, като при това ще се вентилира и долната им част (ноздрите ви трябва да работят усилено, сякаш душите).

Ритъмът на дишането трябва да съответства на силата и обема на дробовете и гърдите ви и това се постига така: държейки главата си високо вдигната, а тялото – изправено, вървете спокойно и свободно, броейки наум крачките по двойки, тоест на всяко стъпване с левия или с десния крак, по шестици: „Раз, два, три, четири, пет, шест!“ и т.н., при това, докато броите първите три двойки крачки, вдишвайте свободно и дълбоко, а когато броите втората тройка – издишайте. Правете прехода от вдишване към издишване свободно и без всякакво задържане на дишането. Дишайте през носа.

Ако ви е трудно да броите по шестици, вземете четворки или осмици, но го правете така, че нито половинчасовата, нито едночасовата разходка да не ви изморяват, формално си забранете умората, поне в началото. Тъканта на леките дробове е нежна и лесно се уморява с насилено дълбоки и прекалено чести вдишвания.

Още първите две вечерни разходки ще донесат на слабия, нервно изтощен човек съвършено нови усещания при ставането от леглото сутрин: вместо слабост и вялост – бодрост и сила. Но повтарям –през първите нощи сънят може да бъде нервен поради естествената възбуда, докато не свикнете с нея.

Масажът на А. Суворин. Доктор Гуазе напомня, че електричеството тече не вътре в предметите, а по повърхността им. А, както изглежда, то е първоизточник на жизнена енергия.

Първо - очевидното и за самия болен възбуждане на Жизнена енергия и второ – общо дълбоко успокояване на целия организъм. Достатъчно е да се каже, че сега, след масажа, който сам по себе си изобщо не е изморителен, човекът лесно и дълбоко заспива.

• Масажът се прави в леглото:
а) вечер преди сън, тоест когато всеки човек и особено нервният жител на градовете, търси възможност да се успокои и сгрее – особено краката си. Масажът му дава и едното, и другото, и третото.
б) през нощта, тоест когато за почиващия организъм е особено важен притокът на нервни сили за възстановяване на изразходваното през изминалия ден.
в) сутрин преди ставане, тоест когато човек обикновено иска да се ободри и да събере сили за дневната работа. Масажът му дава и това.
• Масажът се прави, докато човек лежи по гръб, вследствие на което движенията на ръцете, бързи и по желание силни, натоварват гръбначния стълб, а не сърцето, както това става при всички останали масажи. При този масаж сърцето остава съвършено спокойно и само се оживява от него.
• Масажът, разбира се, се прави, като бельото се хвърли под одеалото, а най-добре – като се хвърли и самото одеало – на кой както му е най-приятно! Ако одеалото се махне, тялото се освежава повече!
• Енергично се масажира цялата мрежа от нерви и артерии. По-ценна е бързината на движенията на ръцете, отколкото силата на натиска, но, разбира се, едно леко поглаждане на кожата няма да даде пълни резултати. Необходимо е кръвта в артериите да получи и механичен тласък. В края на масажа цялото тяло трябва да се загрее. Ако това не е постигнато, значи сте разтривали малко и следователно трябва да продължите масажа веднага.
• Масажът изобщо не уморява сърцето и затова трябва да се прави без всякакви почивки. Тогава, правейки по 60 разтривания при всяко от движенията му, пълното му извършване ще ви отнеме 7-8 минути. Разтриванията трябва да се правят със скорост 100-120 движения в минута. Тъй като работещите при тях мускули непрекъснато се променят, този масаж изобщо не изморява и трябва да се прави без никакви почивки между движенията.
• Норма на масажа: през нощта масажът да се прави три пъти: преди сън, сред нощ (ако е необходимо) и преди ставане, вечер и сутрин по 60 разтривания при всяко движение, а през нощта - по 40 разтривания. За трите му кръга отиват общо 20 минути. А при много хора нощем се губят поради безсъние много часове, при това мъчителни!
• Освен оживлението на цялото кръвообръщение, този масаж спомага и за разпределянето на нервната енергия. Важно: леко да се масажират пикочния мехур и червата, което увеличава количеството на отделяната урина и възбужда чревната перисталтика. А тъй като по време на масаж вълни кръв тръгват и към мозъка, незабавно изчезват и нев-растеничните мозъчни явления - бавно мислене, вялост на паметта и пр.
• Не трябва да се забравя, че този масаж е много енергично лечение, даващо резултати върху самочувствието още първия ден след извършването му. Затова не се пазарете със себе си за необходимите за извършването му минути. Болният човек не бива да забравя, че за него този масаж е най-доброто уплътняване на времето, докато е болен, а след това се превръща в навик, за който, като за бръсненето, човек не брои минутите и винаги намира време.
• Топлина при гладуването.

X. Шелтън:
„Устойчивостта на гладуващия ньм студа е понижена в сравнение с периодите, когато редовно се храни. Гладуващият лесно измръзва. Зъзненето забавя процесите на изчистването, увеличава неудобствата и предизвиква ускоряване на енергийния разход. Следователно, важно е топлината да се запази. В частност – краката трябва да се поддържат топли, защото когато са студени, това пречи на съня“.

Ю. Николаев:
„Гладуващите по възможност спят при максимална вентилация, но топло завити. През последните дни на гладуването, когато мръзненето се увеличи, на болните за през нощта им слагат грейки“.

Много специалисти съветват по време на гладуване да се правят слънчеви бани. Тази мярка спомага за по-доброто прочистване на организма. Но е необходимо да се прилага, като се има предвид индивидуалното състояние.
• Изключване на лекарствата.

Ю. Николаев:
,Дори хапчетата срещу безсъние, валериановите капки, тоест онова, което е разрешено във всяка болница, при нас не се позволява“.

А. де Вриз:
„По време на гладуване трябва да се избягват всички видове лекарства, тъй като те бързо се всмукват от организма и действат на гладуващите 10-20 пъти по-силно, отколкото на хранещите се хора... Правенето на инжекции и серуми от всякакъв вид също трябва да се избягва“.
• Завършване на гладуването.

Ю. Николаев:
„Клиничните показатели за завършване на лечебното гладуване са появата на апетит и свеж цвят на лицето, изчистването на езика от налепи, изчезването на неприятната миризма от устата и почти пълното прекратяване на отделянето на фекалии след клизма. Но понякога, поради редица обстоятелства, се налага болният да започне да се храни преди появяването на тези показатели. И въпреки това резултатите от лечението са положителни“.

А. де Вриз:
„Когато хранителните резерви са изразходвани се появяват определени симптоми, които изискват приключване на гладуването. Това са неизменното връщане на усещането за глад и изчистването на езииа от налепи. Отначало се изчистват краят и връхчето на езика, а после бързо се изчиства и останалата част. Неприятният вкус в устата, неприятната миризма по това време изчезват. Пулсът и температурата, които може да са били ненормални, се нормализират. Очите придобиват блясък, нормализира се отделянето на слюнка и урината, която може да е била мътна, става прозрачна. От всички симптоми най-важни са връщането на чувството за глад и изчистването на езика. Някои смятат, че само те са точни и безпогрешни признаци, изискващи прекратяването на глада... Тези фактори невинаги се появяват едновременно. Някой от симптомите може да се появи няколко часа преди другия. При всяко положение гладът трябва да приключи при появата на някой от тези два признака. Например, не бива да се колебаете дали да прекратите гладуването при появяването на несъмнено усещане за глад, макар и езикът да не се е изчистил и обратно. В онези много редки случаи, когато усещането за глад се е изгубило по време на гладуването, изчистването на езика е достатъчен показател за приключване на гладуването“.

X. Шелтън:
„Странно е, че до съзнанието толкова трудно достига простата истина: най-добрият момент за приключване на гладуването е появяването на усещане за глад. Когато това става, езикът се изчиства, изчезва миризмата при издишване и неприятният вкус в устата. Всички признаци свидетелстват, че организмът е завършил самопречистването и е готов да възобнови храненето. Обикновено става оросяване на устата и възниква силен глад. Винаги ли се връща той? Точният отговор е: почти винаги. В тежките случаи, когато смъртта е само въпрос на време, чувството за глад рядко се връща. Във всички поправими случаи, а също така и при нормалните индивиди, чувството за глад „не забравя“ да се появи в необходимия момент“.

Коментар: ако използвате уриново гладуване, можете да съдите по вкуса на урината за процеса на изхвърляне на отпадъци. Урината постепенно се превръща в пареща на вкус течност. В процеса на отделяне на отпадъците, вкусът ѝ постепенно се променя и заприличва на вода. Това може да се използва като показател за изчистването на организма.

Излизане от гладуването

Ю. Николаев:
„Правилното провеждане на възстановителния период има не по-малко, ако не и по-голямо значение от гладуването и тук е необходимо постоянно наблюдение на лекар и добре разработена индивидуална диетотерапия... Колкото и безболезнено и сполучливо да е протичал процесът на гладуването, преходът към възстановяване винаги се смята за удържана победа, като празник. Соковете, плодовете, леката храна изглеждат особено вкусни след гладуване.“

Примерна диета
на възстановителния период след РДТ
(гладуване със срок 20-30 дни: ръст 160-180 см, средна пълнота)

Коментари:
1. Соковете (от моркови, грозде, ябълки) през първия ден се пият разредени наполовина с вода, на втория – неразредени; през 4-5-ия – настъргани плодове и моркови; на 6-7-ия ден – редки каши – от гречка (елда), пшеница, ориз, които трябва добре и много дълго да се дъвчат.
2. Сокът трябва да се пие на малки глътки; да се „дъвче“, да се смесва със слюнката, което е много важно.
3. От 10 до 30 ден диетата може да варира в зависимост от наличните продукти, като се придържате към растително-млечно хранене с максимално съдържание на витамини и минерални соли.
4. При липса на пресни плодове и зеленчуци, може да ги замените със съответно количество консервирани или сушени, но в този случай трябва да ги сдъвквате дори още по-добре. Желателно е да увеличите разходките на чист въздух.
5. Вместо кефир можете да употребявате всякакви млечнокисели продукти.
6. Количеството оцет е за порция от 500 грама (тя се разделя на две части): варени картофи – 250, сурови настъргани моркови – 100, варено цвекло – 80, сурово зеле – 50, растително масло – 15, кромид лук – 5 грама.
В оцета се разрешава да се добави чаена лъжичка лимонов сок.

X. Шелтън:
„След гладуване храненето може да започне с всички достъпни продукти, но според изследванията ни най-безопасно е използването на сокове. Подходящи са плодовите и зеленчуковите сокове. Те трябва да са прясно изцедени. Ако престоят, губят стойността си и витамините в резултат на окисляването. Консервираните не са особено подходящи за излизане от гладуването.
     Предазливостта, спазвана при излизане от гладуването обикновено е пропорционална на продължителността на периода на въздържането.
     Позволете ми да ви изложа своята програма „излизане“. Да предположим, че гладуването е продължило повече от 20 дни. При приключване на гладуването давам на излизащия по половин чаша сок на всеки час. Предпочитам да започна да давам сока от 8 сутринта и да прекратя в 18 вечерта. Очевидно това е възможно само когато възстановяването на храненето е станало преди появата на чувство за глад. Ако апетитът се е върнал, гладуването трябва да се прекрати по всяко време на денонощието.
     На втория ден давам чаша сок на всеки два часа. Общо количеството сок е същото, но се дава наведнъж в по- голямо количество и с по-големи интервали. Понякога се установява, че това количество е прекалено голямо. Ако гладуващият се оплаква, че не иска толкова, разрешава му се да пропусне един или два от сроковете за хранене.
     На третия ден давам портокал за закуска, два – на обяд и три – вечерта. Вместо портокали може да се даде съответното количество грейпфрути, пресни зрели домати или други сочни продукти в зависимост от сезона. Не е толкова важно с какво ще се храните, важното е да не се преяжда. Тези плодове трябва да са пресни, узряли и добре да се сдъвкват. Всяка тенденция храната да се поглъща лакомо трябва да се прекратява.
     На четвъртия ден получава неголяма закуска от цитрусови и един-два пресни плода или пъпеш, в зависимост от сезона. През деня зеленчукова салата без сол, олио, оцет, лимонен сок и други подправки и един скорбялен зеленчук – варен. Вечер – отново плод. Тази храна трябва да е лека, но малко повече, отколкото сутринта.
     На петия ден - отново плодова закуска. През деня – салата, 2 варени зелени зеленчука и печени картофи или белтък (малко). Вечер – плодова храна. На невегетариан-ците разрешавам при това хранене да изпият чаша кисело мляко от непастьоризирано мляко.
     На шестия менюто остава същото, само количеството малко се увеличава. В края на първата седмица гладуващият трябва да получава нормално количество храна. Не се разрешава да се похапва между храненията и да се яде преди сън. Хранителният режим при излизане От гла-дувне включва трикратно приемане на Проста, състояща се от сурови плодове и зеленчуци храна. Ако после се появи индивидуалното желание да се премине на двукратно или еднократно хранене, това ще е най-доброто решение след стабилизиране на теглото“.

А. де Вриз:
„След няколко дни на гладуване организмът губи способността си да смила и обработва храната по обичайния начин. Когато отново започне да се въвежда храна, организмът постепенно възстановява храносмилателната си функция. Ако първото приемане на храна се състои от твърда, трудносмилаема храна, храносмилателните органи не могат да се справят с нея. Храната ще се разлага и ще причини много страдания.
     Ако това стане в долния отдел на храносмилателния тракт в тънките черва, реакцията ще е особено тежка. И ако придвижващата храната перисталтика е все още невъзможна, може да настъпи и смърт. Това са причините за особено внимателното подбиране на храната след гладуване.
     С малки изключения, общото мнение е, че първата храна трябва да е течна, тъй като тя по-бързо се всмуква и по-лесно се смила. Също така е по-успокояваща и по-малко дразни нежната лигавица, която е особено чувствителна в този период.
     Плодови и зеленчукови сокове, зеленчукови супи, месен бульон, мляко – всичко това се е използвало. Но резултатите не са еднакво благоприятни. При някои пациенти даваното веднага след гладуването мляко трудно се смила. Ако се е давало в значителни количества, невинаги се е усвоявало без разстройства. При приемането на мляко се е появявала тенденция за задържане на възстановяването на нормалната дейност на червата. Месният бульон има други неудобства и след по-продължително гладуване води до неблагоприятни реакции, макар и да се смила. Прецеденият бульон от сварени зеленчуци е значително по-подходящ, но най- разпространени са и дават най-добри резултати соковете от пресни плодове и зеленчуци. При използването им не са известни никакви усложнения. Те се смилат лесно, усвояват се бързо и червата своевременно възстановяват дейността си.
     Макар и двата вида сокове да са практични, при прекратяване на гладуването плодовият сок обикновено се предпочита пред зеленчуковия. Много лекари предпочитат непрецедения портокалов сок. Особено при първите няколко приема. Вероятно защото той по-лесно и по-бързо възстановява нормалната дейност на стомаха. Соковете от грейпфрут, домати, грозде, ананас, праскови, круши, кайсии, ябълки, пъпеш, диня, ягоди също могат да се използват. От зеленчуковите сокове най-подходящ за прекъсване на гладуването е сокът от моркови.
     Гладуването може да бъде прекъснато със сок, който трябва да се дава в количество оm половин чаша през час или по една чаша на два часа. На втория ден може да се спазва същият режим или сокът да се дава през по-малки интервали. На третия ден може да се пие по една чаша сок, като ядене (чаша – 500 грама). През следващите дни количеството на сока може да се увеличи, но винаги трябва да имате чувство за мярка. Прекаляването може да доведе до хранителни усложнения.
     Най-добре е след гладуване да се използват току-що изцедени сокове. Те, разбира се, са no-вкусни. Сладостта и освежаващата миризма на прясно приготвените сокове са особено приятни за пациента, който е престанал да гладува. Няколко минути след приготвянето си соковете губят приятния си аромат поради окисляване, ферментите, витамините и другите хранителни вещества също се губят. По тази причина употребата на всички видове консервирани сокове, които са били приготвени по-рано, трябва да се избягва от гладуващия; прясно приготвените сокове са много по-полезни.
     Соковете, които се пият веднага след гладуване, трябва да се приготвят на стайна температура, това спомага за по-лесното храносмилане. Студените и замразени сокове трябва да се избягват в този период. Отначало сокът трябва да се пие много бавно.
     Ако соковете се пият бързо, без да се смесват със слюнка, могат да се получат спазми в стомаха и да се образуват газове. Ако обаче преди да се глътнат соковете са „сдъвкани“, киселината и захарта на плодовете се смесват със слюнката и работата на стомаха се свежда до минимум.
     Продължителността на соковата диета варира от един до шест дни в зависимост от продължителността на гладуването и нараства право пропорционално на нея. Например, при излизането от 1-2-дневно гладуване сокове – единствено сокове – трябва да се пият само през първия ден.

При 4-8-дневтото само сокове се пият 3 дни.
При 9-14-дневното сокове се пият 3 дни.
При 16-24-дневото сокове се пият 4 дни.
При 25-35-дневното сокове се пият 5 дни.
При гладуване над 35 дни сокове да се пият 6-7 дни.

Тази схема, ако я издържите, значително повишава резултатите от лечебното гладуване и предпазва от всички нежелателни случайности.
     След соковата диета могат да се консумират всички видове сурова храна. Тази сурова диета трябва да продължава толкова, колкото соковата. Първото приемане на сурова храна след соковата диета трябва да е ограниченоi През следващите дни количеството на храната може постепенно да се увеличава, но трябва строго да се следи, за да няма храносмилателни ексцесии. Допустимо е само постепенното преминаване към по-голямо количество храна. Ограничаването в храненето винаги е желателно и е особено важно след продължително въздържане. Също толкова важно е и правилното сдъвкване на храната. Течностите трябва да се пият на малки глътки, твърдата храна трябва да се дъвче до спонтанно поглъщане. Когато се обръща сериозно внимание на тези препоръки, се предотвратява пренатоварването на храносмилателните органи в периода на възстановяване на работоспособността им.
     Най-много усложнения има при неправилно прекъсване на гладуването. Ключ към успешното приключване на гладуването е правилното индивидуално провеждане на со-кова диета, после на диетата на сурови плодове и зеленчуци. Когато има разнообразна сурова храна, която се употребява в ограничено количество и се сдъвква добре, се осигурява нормално физиологично преминаване на организма към пълноценно хранене“.

Коментар: подробното описание на излизането от гладуването на трите най-големи авторитета в лечебното гладуване ще ви позволи по-добре да се ориентирате в този важен въпрос. И все пак ще трябва сами да изберете най-приемливото излизане и по-нататъшно хранене след гладуването.

Авторът излиза от гладуването по следния начин: като пие урина с мед, билкови отвари с мед, отвара от шипки с мед, прясно изцедени сокове (от моркови, ябълки и цвекло, рядко - портокалов). Всичко зависи от годишния сезон и от възможността да се намерят съответните продукти. По-ната- тъшното хранене: плодове (сладки ябълки), салати (зеле и моркови, зеле и краставици), леко задушено зеле с моркови, печена тиква, сварено цвекло, пълнозърнест хляб, водни каши (от гречиха, пшеница, овес), супа от пшеничен зародиш. По-нататък консумирам ядки, сирене и т.н.

Особени препоръки в периода на излизане
от гладуването и възстановителното хранене

Цитираните по-горе препоръки са схематични. Това казват и самите автори. Ако организмът на човек е силно увреден, тук са възможни различни варианти. Например, при язва на стомаха или на дванадесетопръстника възстановяването може да започне не със сок, а с течна, прецедена овесена или друга зърнена отвара и постепенно, ден след ден, да се повишава концентрацията (гъстотата) на кашата. Понякога възстановяването може да започне със суроватка от прясно кисело мляко. Това е подходящо за страдащите от алергии хора – бронхиална астма, екзема, захарен диабет и зависи от тежестта на заболяването.

Растителното масло трябва да се употребява внимателно от болните от гастрит, с повишена или понижена киселинност, както и от страдащите от язвен колит. Почти при всички заболявания е желателно да се спазва диета с максимално съдържание на естествени растителни продукти. Животинските белтъчини, включително и млечните, могат да се въвеждат в храната след втората седмица. (Но защо да гладувате, ако не се откажете от тях като излишни? Гладуването помага да се ОСВОБОДИТЕ от всяка животинска храна, включително и от млечните... – б.ред.)

Готварската сол напълно се изключва от храната по време на целия възстановителен период, тъй като през това време тя може да предизвика нарушение на обмяната и отоци. Абсолютно недопустима е употребата на месо, месни продукти, гъби и яйца. Напълно са забранени алкохолът и пушенето, силният чай и кафето. Трябва да се избягва печеното. Хрупкавите корички с кафяв цвят (печено месо, риба, картофи и др.) са много вкусни, но те се усвояват много трудно и още по- трудно се отделят. По твърдостта си напомнят пластмаса, а в природата няма такива хранителни вещества, те са изобретение на „цивилизования“ човек. При прекаляване с печено се появават запушвания на капиляри, а после и на артерии и вени, което води до тромбофлебит.

Всичко, което е вредно за организма при обикновени условия, е още по-вредно през първите месеци след продължително гладуване. Затова ще ви дам общи диетични препоръки как да се храните най-правилно през първите три месеца.b8

 

(горе)
Глава 8
ПРОГРАМА ЗА ХРАНЕНЕ
ЗА ДОБРО ХРАНОСМИЛАНЕ

Повечето хора постоянно боледуват или почти боледуват, защото се опитват да преработят огромното количество излишна храна, която поемат.

След гладуване можете лесно и бързо да постигнете пра-вилно храносмилане. Приемете като правило да не ядете след 16 часа. Ако го следвате, ще спите добре. Сутрин ще се чувствате отпочинали. При вас самоизчистването на организма ще протича по естествен начин и ще се нормализира мастната тъкан.

Закусвайте между 9 и 10 часа сутринта (може и по-рано). Яжте салата от пресни зеленчуци – моркови, зеле и зеленина (през зимата – задушени зеленчуци). Второто ви блюдо ще бъде пълнозърнест хляб с мед и ламинария или пълно-зърнеста каша с малко масло. Заедно със зелето, морковите и зеленината те ще бъдат добър стимулатор за работата на храносмилателния тракт, за изработването на нормална микрофлора и за възстановяване благодарение на обратните връзки пруьработата на ендокринната система на организма.

Първо изяждайте салатата. Така ще се активизират редица процеси, които са в основата на нормалната работа на организма. Например, ще се стимулира отделянето на храносмилателни сокове, защото суровите зеленчуци са богати на естествени стимуланти. След няколкогодишно подобно хранене ще почувствате, че организмът ви не възприема друго начало на храненето. Като резултат пресните плодове и зеленчуци ще съставляват 60% от храната ви. Пресните плодове, зеленчуци и соковете от тях са богати на жизнена сила храни. Тъканите им са богати на енергия, която поддържа структурата на тъканите на организма и гъвкавостта на кожата.

Идеалната диета включва ПОНЕ 50% сурови плодове и зеленчуци. Съдържащите се в повечето продукти от растителен произход целулоза и пектин се наричат „баластни вещества“, тъй като не се усвояват от организма. Тези вещества са необходими, те изпълняват важна роля в процеса на храносмилане: настройват хормоналната система на червата, а чрез нея и целия организъм; като регулатори на двигателната функция на червата, те създават в стомашно-чревния тракт благоприятна микрофлора, която организмът частично използва като пълноценна животинска белтъчина.

На белтъчната храна се падат 10%. Белтъчините могат да бъдат във вид на месо, риба, яйца, сирене или в растителен вид – например в ядките и семките. Бирената мая, хлябът и супата от пшеничен зародиш също са важна част от белтъчното хранене. Особено незаменими са като доставчици на витамин В, Е и D. Останалите проценти се делят на три части. Една трета (30%) е естествената скорбяла от кашите и бобовите растения. Втората трета (не по-малко от 5%) са естествените захари, съдържащи се в сушените плодове, меда и прясно изцедените сокове. Последната трета (не повече от 5%) се състои от естествени мазнини, като слънчогледовото, царевичното, маслиненото масло, естествена животинска мазнина и краве масло.

Склонните към затлъстяване хора трябва да избягват захар, хляб, булгурните изделия или да ги ядат в минимални количества, като при това кашите трябва да са прясно сварени. Абсолютно необходимо е храната старателно да се сдъвква. При бързо ядене човек поглъща три – пет пъти повече каша, отколкото му е необходимо. Именно това води до затлъстяване. Ако се консумира малко количество и се сдъвква, докато не заприлича на мляко, изчезва запекът, подобрява се чревната перисталтика (по време на дъвчене перисталтиката се ускорява четири пъти), отстраняват се застойните явления в стомашно-чревния тракт.

Възстановителният период продължава толкова, колкото е продължило гладуването. Постарайте се поне през този период да се храните правилно.

Дневният режим във възстановителния период остава почти същият (разходки, физиотерапевтични процедури, трудотерапия, активна почивка), но за кльощавите хора могат да се добавят и специални процедури – маслен масаж на цялото тяло (особено на кръста), горещи вани, а на хората със свръхтегло – сауна, масаж на тялото с изпарена урина, на хората с конструкция на „Жлъчта“ – плуване в топла вода.

Следвайки тази разумна програма на гладуване, вие ще се изпълвате с жизнена сила и гладуването ще стане необходима част от вашия живот. Ден след ден, наблюдавайки чудото на обновяването в съзнанието и организма си, вие ще

се наслаждавате, че сте започнали правилен живот, който с всеки изминал ден ви прави все по-съвършени и здрави.

Допълнителни препоръки при 20-30-дневно гладуване и излизане от него:

• Дихателна гимнастика с елемент на задържане на дишането по К. П. Бутейко или моята методика на особено дишане, изчистващо полевата форма на човека и зареждащо организма с енергия.
• Общ и сегментарен масаж с използване на изпарена урина, както и компреси от нея.
• Волева настройка, автогенна тренировка
• Имащите опит в гладуването могат да изпълняват закаляващи процедури от типа на контрастния душ и тичане в тръс.
• Хората с ниско начално тегло във възстановителния период, освен соковете и зеленчуците, да добавят и напитки, приготвени от бирена мая по следната рецепта: половин чаша бирена мая, половин чаща вода, две супени лъжици захар. Всичко това се смесва, оставя се на топло място за 30-40 минути. Веднага щом се появи пяна, може да се изпие цялата чаша наведнъж. Още от първия ден на хранителния режим, освен соковете, могат да се добавят и две чаши от така приготвената напитка. Същият ефект ще имат и хлябът и супата от пшеничен зародиш.
• Поради задържането на излизането на камъни от жлъчката и каналите при гладуването може да се появи жълтеница. За отстраняването ѝ и за извеждането на камъните е необходимо да се легне и в продължение на един час да се държи грейка на десния хълбок и да се пие повече урина. Голямата доза урина (особено с парещ и много горчив вкус) предизвиква разстройство, в резултат на което се изчистват черният дроб и жлъчката. Освен това се препоръчва да се прави упражнението на йогите „Удиана бандха“ (напълно се издишва въздухът, туловището се накланя, ръцете се опират в коленете и няколко пъти подред максимално се всмуква коремът). Г. А. Войтович взимаше болни за провеждане на гладуване по време на механична жълтеница, предизвикана от жлъчнокаменна болест, и всичко минаваше нормално.
• При изразено смъкване на вътрешните органи II–III степен, включително и при нефроптоза (смъкване на бъбреците) е необходимо по време на гладуване да се носи специален колан. Нали първи отслабват вътрешностите на корема. В корема (особено в легнало положение) се образува вдлъбнатина. Мастната опора на органите намалява и изчезва. Вътрешните органи сега се държат основно на връзките си. А ако те са слаби, органите се смъкват, а самите връзки болят. Ако гладуващият не знае или не спазва препоръката да носи колан, състоянието на бъбреците може да се влоши.
• При излизане от гладуването фекалиите на някои хора стават твърди, топкообразни и при излизане нараняват задния проход. При други не става пълно изпразване на дебелото черво, тъй като то се възстановява бавно (ситуция като след операция от апендицит – иска ти се да отидеш до тоалетната, но червата работят слабо и не можеш да се напънеш сил но). В тези случаи трябва няколко дни подред (2-4) преди ходене по нужда да се правят млечно-маслени мик-роклизми (20-30 грама краве масло, разтопено в 100 грама топло мляко; с помощта на гумената круша тази емулсия се вкарва в ануса). Така ще премахнете от областта на правото черво сухотата, появила се поради превъзбуждането на жизнения принцип на „Вятъра“. Не се съмнявам, че високо ще оцените този практичен съвет, който освен това ще нормализира и pH ⁺ и микрофлората в дебелото черво.b9

 

(горе)
Глава 9
ВЪЗМОЖНИ ГРЕШКИ НА ГЛАДУВАЩИЯ

Всеки човек трябва да се отнася към здравето си с толкова по-голямо внимание, колкото по-ясно разбира своя организъм. Той трябва да поддържа организма си във възможно най-добро здраве и това е много по-важна задача от познаването на другите науки. На базата на обширен практически материал този раздел ще ви покаже най-типичните грешки, които допуска гладуващият. Постарайте се да не ги повтаряте.

Провеждане на гладуване без отчитане на индивидуалното устройство и противопоказанията. Ю. Николаев разказва как са лекували 26-годишна жена от тежка алиментарна дистрофия чрез гладуване. При ръст 158 см тя тежала 31 килограма и 200 грама.

Тази жена гладувала самостоятелно 12 денонощия, за да се излекува от тиреотоксикоза, а тя е противопоказна за продължително лечебно гладуване. Възстановявала се 14 дни също толкова неправилно: консумирала много животински белтъчини (мляко, яйца, извара, риба) всичко, което сама сметнала за „хранително“. В резултат се появило лошо храносмилане, повръщане, болки в стомаха, световъртеж и силна слабост. Назначили ѝ правилно възстановяване – суроватка, течни овесени отвари, а после постепенно добавили зеленчукови, течни каши и пр. Изписали я след две седмици с тегло 39 килограма.

Коментар: в дадения случай са допуснати няколко груби грешки. Предвид явната превъзбуденост на жизнения принцип на „Вятъра“ гладуването е трябвало да продължи не повече от 7 денонощия при топли, влажни, комфортни условия. През 12-те денонщия на гладуването е задействана програмата за изчистване от отпадъците, а изведнъж тя е прекъсната и е започнато консумиране на храна, която няма способност за самосмилане (защото в нея няма активни ферменти; всичко е пометено от термичната обработка). Храносмилателните органи не могат веднага да се справят с тази задача. Закономерният резултат е повръщане, лошо храносмилане, хранителна интоксикация. Оттук и болките в стомаха, отпадналостта. Течната, топла храна, предписана от Ю. Николаев бързо е уравновесила превъзбудения жизнен принцип на „Вятъра“, което е довело до известно нормализиране на функциите и на телесното тегло.

Грешки при започване на гладуването. Тези грешки най-често са свързани с нежеланието на човека да изчисти стомашно-чревния си тракт. Тази грешка води до продължително усещане за глад и автоинтоксикация през дебелото черво. Човек отпада, боли го главата, отделят се газове.

Грешки по време на гладуването. Нежеланието да се изтърпи дискомфорта по време на гладуване води до прекратяването му, а следователно и до победата на чувствата над разума. Например, в резултат на автолизата се появяват: сладък вкус на гной в устната кухина, проникващ към хаймо-ровите кухини, горчивина в устата със симптоми на гадене при гастродуоденалния рефлекс (изхвърляне на жлъчка в стомаха), задъхвано при изкачване на стръмни стъпала или в планината и т.н. Гладът е започнал целебната си работа, започнал е да „изтиква“ енергийната (информационната) патология. А тя, на свой ред действа чрез ума върху съзнанието и го е „убедила“ да прекрати гладуването. В резултат всичко отива нахалос. А, след като се подкрепи, болестта дава рецидив.

Ако на гладуващия не се създаде спокойна обстановка, той пуши по време на гладуване, облича синтетични дрехи и т.н., могат да възникнат безсъние, раздразнителност, главоболие, отпадналост, сърцебиене, душевни разстройства и пр. Човек частично следва препоръките по време на гладуване. И ето какво може да се получи в резултат на това.

Една 64-годишна жена, страдаща от ревматоиден артрит, заминала при дъщеря си за провеждането на гладуването. На 15-ия ден от дозираното гладуване се появили болки и се засилила сковаността на ставите. При посещението на лекар-специалист след старателен разпит на болната и роднините й, се оказало, че жената от 10-ия ден от гладуването решила да добавя към водата и сокове, като си мислела, че това ще засили лечебния ефект. Получило се тъкмо обратно-то и се наложило всичко да започне отначало.

Както отбелязвахме по-горе, от първите дни на прекратя* ване на храненето, човек не изпитва чувство за глад или то не го безпокои силно. Но ако започне да контактува с храна, да вдишва миризмата й, това прекратява приспособителните способности на организма към глада и развива други реакции, които водят до киселини, безсъние и раздразнителност. Обонянието „ръководи“ човека, а значи патологията в съзнанието не изчезва. В резултат коренът на болестта остава, нарушават се вътрешните процеси и човек излиза преждевременно от гладуването, без да е постигнал напредък.

Пример за неправилно проведено гладуване:

„Пише ви П. В миналото бях майстор по бокс, а сега съм треньор. На 37 години съм. Роден съм на 6 февруари 1958 година. Висок съм 172 сантиметра и тежа 61 килограма. Преобладава дошата „Вятър“, има и малко „Жлъч“. Допълнителна информация за мен. От година и половина се обливам със студена вода. От три години съм вегетарианец.
     След когато ми попадна четиритомникът ви, искам да си изработя собствена система и да се посъветвам с вас дали съм на правилен път?
     Увлякох се по гладуването през 1991 година. Гладувах 10, 17, 24, 30, 34 дни (съответно по години) и 44 дни през 1995 година. След 44 -дневното гладуване, поради неправилно излизане от него, ми „изгърмяха бушоните“. Започнаха халюцинации, помислих се за Христос, възкачил се на престола в Николаевския събор. Видението беше много ясно и добре съм го запомнил. (За хора с такава конструкция е недопустимо гладуване над 30 денонощия. Продължителните срокове на гладуване водат до превъзбужда-не на жизнения принцип на „Вятъра“. Наличието на всичко това води до закономерни отрицателни резултати. – Б.а.)
     Започнах да се увличам от гладуването заради майка си. Тя умираше пред очите ми – пристъпи на високо кръвно, спазми, всака седмица – Бърза помощ. Започнахме от Брег. Благодарение на 24-часовите гладувания изкара камъните от бъбреците си (излизаха във вид на пясък). Направи само две 3-дневни гладувания.
     Безпокои ме следното. На 27 години получих черепно-мозъчна травма. Паднах от велосипед и ударих главата си в асфалта – сътресение на мозъка и нещо се спука в лявото ми ухо. Шумът е като при газова заварка. Именно от това искам да се избавя чрез глада. (В момента на сътресение на мозъка е била въведена патологична информация, която се е записала под формата на клетъчна памет. Необходимо е да се приложи методиката за изчистване на полевата форма на човешка. Гладът тук е малко подходящ. – Б.а.)
    В една брошура прочетох, че на определен ден от гладуването организмът включва допълнителни резерви – подсъзнанието и отделяната при това енергия, която отива за излекуване на заболяването. Преди две години на 30-ия ден от гладуването при мен имаше такъв момент: събуждам се сутринта в 4 часа и 30 минути, а в мен някаква огромна енергия. Станах, разхождам се из къщи, всички спят, не мога да разбера какво става с мен. Някъде дълбоко в душата ми се пробуди мисълта, че са заработили резервите на организма. Трябваше да потърпя, но страхът и незнанието победиха. Облякох си спортно облекло, пих мляко и отидох на крос. Така излезнах от гладуването. (Настъпило е изравняване на енергетиката на полевата форма на човека, ликвидирала се е огромна „тапа“. Това, че в организма са останали страх и съмнения, говори за наличието на силни психологически задръжки. Излизането е трябвало да стане със сокове и през възстановителния период не е трябвало да се тича, а да се масажира тялото със зехтин и да се правят горещи вани. – Б.а.)

На следващата година проведох 34-дневно гладуване и накрая физически почувствах приближаването на някаква енергия. В 4 часа през нощта гледах шампионат по футбол. Лежа в леглото, тялото сякаш не е мое, някак вдървено, вътрешно напрежение, физически усещам приближаването на Бога, Духа и Енергията, наречето го както искате. Настъпи някакъв религиозен екстаз. Започнах да плача, да се моля, събудих майка си и започнах да ѝ говоря, че съм Божи избранник, че през деня в дома ни ще дойде Исус Христос. На сутринта излязах от гладуването и религиозният екстаз изчезна. (Налице е друго неспазване на режима на гладуване – да се гледа нощем телевизия, силните емоционални вълнения. Това води до голяма превъзбуда на жизнения принцип на „Вятъра“ Самото гладуване е прекалено за този човек. Именно това е довело до тези последствия. – Б.а.)
     През 1995 година прогладувах 44 дни. Започнах на 4 май и приключих на 16 юни. През последната седмица организмът ми беше на предела. Разбрах го, защото когато затварях очи, се появяваха искри – ярки, червени искри. Този момент е добре описан от Антоан дьо Сент-Екзюпери, когато с приятеля си вървели из пустинята поради повреда на самолета. На втората седмица без вода поради обезводняване започнали да се появяват искри в очите им. Знаех за това и не се страхувах. Пийна урина – минава ми. Теглото ми от 60 килограма падна на 44. А приближаване на Духа и Енергията не усещах. Очевидно през последните четири години с гладувания организмът ми се беше приспособил и чувствах, че се самоизяждам по-бавно, отколкото при предишните гладувания. Големите мускули на ръцете и краката още ги имаше. (През последната седмица при този човек се е извършвала интензивна енергийна работа в полевата форма с придобиване на свръхестествени способности. Организмът е бил поукрепнал в резултат на предишни гладувания, затова е съхранявал масата си. – Б.а.)
     Неприятният момент: очните ми ябълки хлътнаха и при къпане водата влизаше под клепачите. А от това не се чувствах добре.
     Основни грешки: дъвчех „Орбит“, за да отстраня вкуса и миризмата на урината, след като я изпивах; не правех постоянно масаж със стара урина. (Дъвката не е дала възможност за пълноценно превключване в режим на вътрешно хранене. Джодженът от дъвката провокира възбуждане на „Вятъра“. Старата урина е алкална течност, в нея има много амоняк, който е силно летлив, а значи способства и за възбуждането на „Вятъра“. Всичко това заедно е довело до извратени реакции в организма – хлътването на очните ябълки. – Б.а.)
     На 44-ия ден рязко спрях да пия урина – беше ми опротивяла за месец и половина. Пет дена всичко беше нор-мално, а после започнаха халюцинациите. Пет дена родителите ми не можеха да разберат какво става с мен, после ме закараха в психиатрията. Когато се събудих – над мен бял таван, частична парализа на дясната страна на тялото, не можех да държа лъжица, да пиша, при разговор челюстта ми изтръпваше, заеквах. (Как е бил излъган този човек от вкусовите си усещания и ума! Те не са изчезнали при гладуването, а само са се засилили и са довели до закономерна патология – в съзнанието и в тялото. – Б.а.)
     Лежа и анализирам – какво става? Рязко спрях да пия урина, изтощение на централната нервна система и „бушоните ми изгърмяха“. В 2 часа през нощта пих урина и сутринта нормално хапнах, започнах да пиша, челюстите ми не изтръпваха. От болницата избягах. Опасно нещо е гладуването“. (Нормалното хранене и урината рязко са уравновесили превъзбудения жизнен принцип на „Вятъра“ и човекът е станал способен да мисли нормално. Има много изключително груби грешки. Но има и положителен момент – търпението е позволило на този човек да получи достъп до видението за друг живот. Но грешките не са му дали възможност да го направи естествено и стабило, а са довели до лоши последствия. – Б.а.)

Грешки при прекъсване на гладуването. То може да се проведе добре и всичко да се развали при прекъсването му. Така, след продължително гладуване, един човек отишъл в италиански ресторант и изял няколко чинии спагети. Както и трябва да се очаква, това бил последният пир в живота му. Друг прекъснал гладуването, като изял свинска пържола. Не е за учудване, че се наложило да му правят промивка на стомаха. Трети след гладуване изял консервиран грах, който макар да е растителна храна, съдържа много белтъчини и има тръпчив вкус, предизвикващ спазми (като черната фурма, само че по-слаби). Появили се силни болки в стомаха и той бил закаран в болница с преплитане на червата и животът му бил спасен само благодарение на спешна хирургическа операция. Четвърти изял един килограм ябълки наведнъж и така предизвикал силни болки в стомаха си, което предизвикало рязка ферментация с отделяне на газове. Облекчение му донесло само промиването на стомаха и слабителната сол. Пети прекъснал гладуването си с бонбони и после в продължение на месеци се чувствал по-зле, отколкото преди гладуването. Шеста след 35-дневно гладуване се наяла с мушмули със зърната и починала от чревна непроходимост. Веднага след гладуването перисталтиката и смилането при червата не е пълноценно, а още повече неестествено.

Запомнете за цял живот – излизането от гладуването, особено от продължителното, е възможно само с изброените по-горе хранителни продукти.

Грешки при излизане от гладуването. Ако след гладуване човек не се е променил качествено и има чувствени задръжки, той продължава порочния начин на живот, към който го тласкат тези задръжки. За да се избави от тях, трябва да гладува толкова, че срокът на гладуването малко да надхвърля първата ацидозна криза – 14-20 дни. По-малките срокове не позволяват да се „изкорени“ енергийно-информационната патология и ефектът от подобни гладувания е незначителен.

Пример. В болница, където се провежда лечебното гладуване, постъпил 68-годишен човек с церебрална атеросклероза, церебрастеничен синдром, хронична коронарна недостатъчност, постинфарктна кардиосклероза, емфизем на белите дробове, пневмоскпероза. В хода на разговора се установило, че в продължение на четиридесет години той периодично е провеждал самостоятелно гладуване, намалявал теглото си и подобрявал общото си състояние. Правел кратки гладувания – от три до осем дни, а после минавал на обикновено хранене, употребявайки много месо, люта храна, алкохол. Този човек бил излъган от ума си и заробен от вкусовите си навици. Умът му го е „уговарял“ да гладува за кратък срок, уж за да подобри здравето си. А после го е „успокоявал“ – работата е свършена и можеш да се поглезиш с всякакви „вкусотии“. Предишните навици се връщали с нова сила и водели до дисбаланс на организма.

Една от грешките при възобновяване на храненето след гладуване е консумирането на пресолени продукти. При това могат да се развиват, както беше посочено преди, отоци, които не бива да се ликвидират с отводняващи средства, а е по-добре да се прочистят червата и един-два дни да се въздържаш от приемането на храна или да увеличиш двигателния режим.

Някои хора продължават редовно да си правят клизми и след приключването на курса на гладуване. Това може да доведе до хроничен запек. Ходенето по нужда трябва да се нормализира с последващо правилно хранене, а не с клизми. Уриновите клизми могат да се правят в продължение на една-две седмици след продължително гладуване, през два-три дни, но не по-често.

Режимът през възстановителния период. Необходим е по-голям покой, отколкото при гладуването, тъй като за храносмилане, усвояване и отделяне се изразходва много жизнена енергия. На хората с индивидуална конструкция „Вятър“ се препоръчва постелъчен режим, особено през първите дни на възстановяването.

Голяма грешка допускат хора, които си мислят, че само гладуването е достатъчно, за да се излекуват от една или друга болест. Най-добри, най-твърди и най-големи резултати имат онези, които след гладуването се хранят правилно, водят активен начин на живот и се освобождават от чувствените си навици или поне се научават да ги контролират. Може да попитате – колко дълго да се спазват тези препоръки? През целия живот!b10

 

(горе)
Глава 10
УСПЕШНО ПРОВЕЖДАНЕ НА ГЛАДУВАНЕТО

В основата на всяка болест лежи причина,
която не може да бъде отстранена с никакви лекарства.
Гладуването е път към доброто здраве и дълголетието.

Историята е съхранила множество примери как редовното практикуване на гладуването е носило великолепни резултати. Като при това резултатите от гладуването са повлиявали не само върху здравето на човека, но и върху съдбата му. Така, благодарение на гладуването, Хенрих Танер доживял до 91 години, а самия глад наричал „еликсир на живота“.

Писателят Ептън Синклер живял 90 години, като до края на дните си се чувствал здрав, бодър и енергичен. Той имал много силна воля и ободрявал започващите да гладуват със следните думи:

„Помнете – ако се събудите някоя сутрин и усетите, че температурата ви е понижена, пулсът – около 40, ръцете – като от памук, а краката не ви държат и приятелите ви са се събрали около вас и ви казват, че приличате на мумия от саркофаг на 17-ата династия... усмихнете се и кажете, че няма да ядете, докато не се върне апетитът ви“.

С най-ярка положителна практика на гладуването се отличава Пол Брег. Той загива през декември 1976 година на 95 години, сърфирайки върху огромни вълни... Патоанатомът установил, че сърцето, съдовете и всичките му вътрешни органи са в превъзходно състояние. Брег е прав, когато казва за себе си: „Моето тяло няма възраст“.

„Аз имам петдесетгодишен практически и научен опит в провеждането на рационално гладуване, както и в другите естествени средства (хранене, движения и т.н.), който ми позволи да възстановя слабото ми по рождение здраве.
     Роден съм в една плантация в щата Вирджиния, където се занимаваха с отглеждането на тютюн и свине. От момента на раждането си имах слабо сърце. Дори в съвременните болници за такива деца трябва да се полагат специални грижи. През първите четиринадесет месеца се е водела непрекъснатаа борба за живота ми. Страдал съм от силно сърцебиене. На осем години получих ревматична треска и в продължение на единадесет дни бях между живота и смъртта. Слабото сърце не ми позволяваше да тичам и да играя със здравите си връстници. Скоро започнаха да се развиват други болести: синузит, астма, бронхит, а после и туберзулоза“.

Като дете той преболедувал буквално всички детски болести. Докато го „лекували“, пиел какви ли не лекарства, включително и съдържащото живак „каломел“. В крайна сметка, след няколкогодишно лечение в санаториуми, го изписали като обречен на бавна смърт. Официалната „медицина“ била безсилна. Отчаян от нея, като последна надежда Брег се обърнал към естествените методи на лечение и попаднал в санаториума на доктор Август Рол в град Лозана (Швейцария). Той го предупредил, че го очаква тежко изпитание, което може да му върне здравето, ако го издържи.

Брег добре запомнил първото си 4- дневно гладуване. През тези четири дни го мъчел глад, интоксикацията набирала сили, а чувствата на самосъжаление, обида и физическа непълноценност го изгаряли отвътре.

„Много ще ти се яде. Но това не е истински глад, това е само навикът на организма да получава храна по определено време. ПЛЪТТА Е ГЛУПАВА, тя има много желания, но ти трябва да останеш господарят - разумът ти трябва да контролира тялото ти“, – с тези думи Рол наставлявал младия Брег преди гладуването. По съвета на лекаря Брег всекидневно си правел анализ на урината през 4-те дни на гладуване.

„Всеки ден взимах уринова проба и я пазех в бутилка. Внимателно ги подреждах на един рафт в спалнята си и всеки ден ги наблюдавах. В процеса на охлаждане и утаяване на урината виждах как голямо количество чужди вещества се изхвърлят от организма ми“.

Този анализ прави изхвърлянето на отпадъци от организма видимо. Благодарение на тази проста процедура всеки може да прецени степента на „чистота“ на организма си. След като Брег приключил 4-дневното гладуване, започнали да му дават храна, състояща се главно от пресни плодове и зеленчуци и от варени зелечуци.

„Горе-долу две седмици след гладуването изпитах такова облекчение и се почувствах толкова добре, както никога през живота си“.

От този момент нататък здравето и жизнеспособността на Брег стремително се подобрявали. Под наблюдението на доктор Рол му се наложило да гладува още много пъти.

„Той ме научи да гладувам по 24 часа, а през следващите девет месеца направих под негово ръководство 7-, 14- и 21-дневни гладувания".

Между гладуванията Брег се придържал към растителна диета. След като възстановява здравето си в санаториума на Август Рол, той пристъпва към програмата си на периодично глодуване: ежеседмично 24-36-часово пълно гладуване, което прави 52 дни годишно, и веднъж на четири месеца гладуване с продължителност от 7 до 10 дни. Но в организма още имало много трудноотстраними лекарствени отпадъци. Най-страшен бил живакът. Именно той потискал жизнената сила на организма. Трябвало да се събере от целия организъм и да се изхвърли навън. Това отнело цели пет години. Ето как го описва самият Брег:

„Така преживях пет години. Веднъж пристъпих иъм 10-дневно гладуване и стана чудо. На седмия ден от гладуването се возех на кану по реката, наслаждавайки се на слънцето и на чистия въздух. Изведнъж усетих силни болки в стомаха, каквито не бях изпитвал през живота си. С големи усилия стигнах до брега, освободих стомаха си, а после почувствах как навън излезе горе-долу една трета чаша живак от „каломела“, който бях взимал в детството си. Този случай рязко промени физическото ми състояние. От този ден нататък най-сетне разбрах какво означава чудесното здраве. Жизнените ми сили непрекъснато нарастваха благодарение на оздравителната програма“.

Уважаеми читателю, от този разказ си направете извод, че ако сте се лекували дълго със силни лекарства, ще ви трябва много време и упоритост, за да се избавите от последствията им. Следващите важни компоненти в оздравителната система на Брег са движението и храненето.

„Не закусвам вече повече от 50 години. Ставам рано сутрин и, ако се намирам в холивудския си дом, се качвам в колата и отивам в прекрасния Грифит Парк в планината. За няколко часа стигам до върха Маунт Холивуд и се връщам тичешком. Ако се намирам на крайбрежието в Санта Моника, тичам по плажа. Къпя се в океана през цялата година. Ако съм на други места се разхождам и нарам велосипед. След няколко часа енергични упражнения се връщам вкъщи и се захващам с творческата си работа, съставям планове за лекциите си, подготвям посветени на здравето статии за списания, пиша книги. Към 11 часа хапвам малко плодове, а към 12 за първи път през деня се храня. Започвам с прясна салата, в чиято основа са зелето и морковите, към които добавям домати, репички, целина, бобови растения и накрая – половин авокадо. Изяждам един сготвен жълт зеленчук – например морков или един зелен – например спанак или нещо, съдържащо белтъчини. Разбира се, предпочитам всякакъв вид ядки или семки – слънчогледови или тиквени.
     Заслужил съм си храната с физическо натоварване и организмът ми сега е готов да отделя храносмилателни сокове, за да смели всички тези естествени продукти и да извлече от тях много енергия. Колко е вкусна естествената храна! Храносмилателните сокове работят прекрасно, изчистването на червата напълно съответства на броя на храненията.
     Тази програма, състояща се от 12 хранения седмично (един път гладувам), не ме натоварва и не изтощава енергията ми. Благодарение на нея научих червата си да работят много добре. Изчистването им става до един час след моя обяд и до един час след вечеря.
     Единственото изключение, което понякога допускам, е да изям между храненията една ябълка или няколко парченца ананас. Когато се появят пъпешите и е горещо, с удоволствие се освежавам с парче пъпеш. Вярвам в своята програма на гладуване. Тя е доказала ефективността си върху мен, семейството ми, приятелите ми и хилядите ми ученици из целия свят. Тя включва наред с ежеседмичните гладувания и четири продължителни гладувания годишно. В началото на всяка година си набелязвам дните, когато ще ми е удобно да гладувам по 7- 10 дни. Защо казвам 7-10 дни? Причината понякога да гладувам седем дни е, че в този момент чувствам, че този срок ще ми е достатъчен за пълноценното пречистване на организма.
     Занимавам се с гладуване вече от толкова години, че много добре усещам въздействието му върху организма ми. Някакъв вътрешен глас ми подсказва кога да прекратя гладуването. И така, обикновено си набелязвам гладуване в началото на януари. Както вече казах, понякога то продължава седем дни, понякога осем, девет или десет. Следващото гладуване набелязвам за ранна пролет. Пролет-ното ми гладуване винаги продължава по десет дни за „щателно изчистване на дома ми“. През тези десет дни искам да изхвърля от организма си токсините и вредните вещества, попаднали в него през зимата.
     Третият период на гладуване се пада в средата на лятото, обикновено през втората половина на юли или август. Това гладуване се понася най-лесно, тъй като през лятото ям много пресни плодове и зеленчуци, така да се каже, направо от лехата. Това гладуване ми носи по-голямо удоволствие от всяко друго. През този период физическата и интелектуалната ми активност обикновено не се променя.
     Есенното ми гладуване обикновено се пада в края на октомври или ноември.
     Както вече казах, ефектът от гладуванията обикновено се натрупва. Само си представете какъв физиологически отдих давам на храносмилателната си система, като гладувам общо 75 дни годишно. Почиват си черният дроб, жлъчката и хормоналната система, физиологичната почивка, която давам на задстомашната жлеза, за да отделя по-обилно инсулин. Същото се отнася и до стомаха, който след гладуване отделя много сокове, помагащи за по-доброто смилане. В устната кухина се отделя повече слюнка. Можете да усетите сладкия вкус в устата си, дъхът ви става по-чист. Колкото повече гладувате, толкова по-малко миризми се носят от вас.
     Следвайки този график и поддържайки се в отлично състояние в продължение на много години, аз живея като динамо-машина. Денят ми е no- наситен, отколкото цяла година при друг човек. Имам неограничена енергия за работа и забавления. Никога не се изморявам, не ставам сънлив. Винаги съм умствено и физически активен. Налага ми се да изнасям много лекции, да пътешествам из целия свят, да пиша и да изпълнявамм много други задължения. Но времето и силите ми стигат за всичко“.

Хората често питали Брег устно и в писма: „Ще може ли гладувнето да ме излекува от тази или онази болест?" Той им отговаря така:

„Искам да бъда много добре разбран: аз не препоръчвам гладуването като лекарство срещу болестите! Не се занимавам с лечение. Не вярвам в никакви лекарства, освен природата. Единственото, което можем да направим, е да укрепим жизнените си сили по такъв начин, че лекуването на болестите да стане вътрешна работа на самия организъм. Аз съм изпълнен със здраве и енергия именно защото изучавам природните закони и ги следвам. Законите на естественото хранене, законите на самопречистване чрез гладуване, физически упражнения – именно това води до живот без старост“.

Много грамотно е прилагал гладуването академик Александър Александрович Микулин. Той подходил комплексно и необикновено задълбочено към оздравяването на собствения организъм. Това му е позволило, без да е наследствен дълголетник, да доживее до 90 години. И да напише забележителния труд „Активно дълголетие“. Микулин споделя мислите си и практическите си съвети с читателите.

„Колко е прост и ефективен процесът на хранене на клетката и колко е сложен, криволичещ и дълъг пътят на отпадъците до онзи момент, когато организмът най-сетне успява да се отърве от тях. Можем да си представим колко „тихи заливчета“ има по този път, където отпадъците могат да се утаят като тиня на морското дъно!
     Невъзможно е да си представим движението между милионите клетки на всички тези отработени вещества без прилагането отвън на някаква голяма сила върху отпадъчната течност.
     Кои механични сили спомагат за движението на отпадъците в междуклетъчните пространства? Те, очевидно, са три:
     Първата – това е силата на вибрацията на клетките. Тя е много малка.
     Втората – силата на свиването на клетките при работа на мускулите.
     Третата – инерционните усилия, възникващи в гравитационното поле на Земята при сътресението на човешкия организъм по време на ходене, бягане и прочее. Явно е, че втората и третата сила са по-значителни по големина и решаващи по значение“.

За поддържане на организма си в необходимия вид и за изчистване от междуклетъчните отпадъци Микулин прилага няколко прости, но резултатни средства: виброгимнастика, волева гимнастика, специален масаж, специално дишане, гладуване, потоотделяне и хранене. Съветвам ви да използвате някои от препоръките му за собственото си здраве.

Виброгимнастика. Повдигнете се на пръсти така, че петите да са на сантиметър от пода и рязко се отпуснете на пода. Ще усетите разтърсване. Такова разтърсване на тялото трябва да се прави не по-често от веднъж в секунда. Общото количество на разтърсванията е не повече от 60. СтариТе и изтощени хора да правят два пъти по 30 с прекъсване от 5-10 секунди. В продължение на един ден можете да се занимавате с виброгимнастика 3-5 пъти.

Волева гимнастика. Сутрин в леглото напрегнете всички мускули, като започнете от пръстите на краката, после прасците, бедрата и т.н. нагоре. По време на това напрягане мускулите трябва да пробягват по тялото като вълна и да застинат в общо, силно напрягане на тялото за 5-10 секунди. Не бива да се повтаря повече от десет пъти.

Специален масаж. Един-два пъти в месеца правете масаж на лифните възли, разположени между лявата гърда и ключицата. За тази цел е необходимо със стиснати заедно три пръста на дясната ръка с кръгови притискания на мускула да тласкате лимфата от гърдата към ключицата. Това помага при задръстването на лифните възли.

Специално дишане. След като се събудите и протегнете след сутрешен сън, легнете по гръб и отпуснете мускулите. Вдишайте дълбоко, така че гърдите ви да се издигнат. Задръжте дишането и изпъчете корема си, така че да придобие топковидна форма. Останете така 3-5 секунди. После издишайте въздуха на десет малки порции. При всяко издишване го прокарвайте със сила през плътно стиснатите си устни. През това време коремът ви силно се разтърсва десет пъти. Главната полза от това дишане е в разтърсването на вътрешните неподвижни органи.

Гладуване. Всяка година Микулин провежда едно или две 7-дневни гладувания по следната система.

„Вечер, в навечерието на деня, ногато ще започна гладуването, си правя клизма с вода със стайна температура. На следващата сутрин тази процедура се повтаря. След клизмата се прави всекидневна сутринна гимнастика и разходка 1-2 километра.
     По това време се появява усещането за глад. Вместо храна, изпивам една-две чаши преварена вода. Водата изпълва стомаха и чувството за глад изчезва.
     През целия трудов ден животът трябва да продължава така, както е протичал преди гладуването. Щом се появи усещането за глад, изпивам чаша преварена вода. Като излизам от къщи, взимам си термус с вода. Водата промива организма и прогонва позивите за глад. Така трябва да се живее през всичките седем дни на гладуването: сутрин и вечер клизма всеки ден и вместо храна – вода, 10-12 чаши на ден. Строго се забраняват всякакви лекарства или приемането на храна, чай, захар и т.н. Една чаша чай е достатъчна, за да отиде на вятъра ползата от цялото гладуване, тъй като предизвиква отделянето на стомашен сок, който при спазването на гореспоменатите условия, спира да се отделя на третия ден. Ако по време на гладуването се появи отпадналост, възможно най-бързо трябва да се направи извънредна клизма.
     Започнете храненето на осмия ден сутринта така: първия ден сокове, прясно кисело мляко, извара, чай, бучка захар. На втория се добавят варени зеленчуци, сухари. Всичко това в малки количества през 2-3 часа. На третия допълвам менюто си с варена кокошка, картофи, ориз. Нататък – нормално хранене“.

Хранене. А. Микулин дава следните съвети по въпросите на храненето.

„Ако пристъпите към хранене, без да изпитвате глад, телесното тегло се увеличава за сметка на мазнините.
     Първо: не сядайте на масата, докато не усетите силен глад.
     Второ: цялото хранене трябва мислено да се раздели на три фази. Първа фаза – утоляване на силния глад. Втора фаза – насищане. Ставам от масата, когато мога с не по-малък апетит да изям още толкова.
     Третата фаза – „преяждане“, когато след насищането се дояждат вкусните неща, останали в чинията. Тя трябва да се изключи.
      Искам да разкажа кои продукти избягвам или употребявам в минимални количества.
     Предпочитам пресните хлебчета без мая. Тя предизвиква ферментация в червата. Не консумирам много животински мазнини, те водят до склероза. Заменям ги с растителни масла. Вместо мляко предпочитам всички бактериални производни – кисело мляко, кефир, сметана, извара. Варено месо и риба – в умерено количество. Повече зеленчуци и каши. Смятам за полезно на ден да изпивам 7-8 чаши течности за разреждане на кръвта. Месният бульон съм го изключил – той трудно се разгражда от черния дроб. На ден пия по 1 грам аскорбинова киселина, шипков чай и други.
     Сол и захар употребявам умерено и се старая да заменям захарта с мед. Изобщо – смятам ги за врагове. Да се следи изпразването на червата и ако няма позиви в края на деня – да се направи клизма“.

Потоотделяне. А. Микулин смята потенето при физическа работа за по-полезно, отколкото в банята.

„Смятам всекидневното интензивно бягане 20-30 минути с обилно изпотяване за много важна процедура за здравето“.

Ако не се изпотите под въздействието на физическото натоварване или не го направите в банята, ще отидете на работа, отнасяйки в тялото си толкова отровни киселини, отпадъци и отрови, колкото биха се отделили с потта. Още веднъж ще подчертая, че Микулин смята за един от „главните канали за изчистването“ от отпадъци и отрови редовното всекидневно изпотяване, което спомага за здравето и дълголетието. В случая изкуствената баня е полезен заместител на „физкултурното изпотяване“.

Микулин сам си е построил минисауна и всекидневно я е използвал. Също така е измислил и въвел във всекидневието ни аеройонизаторите на въздуха. Предупреждавам читателя да не копира изцяло системата на А. Микулин, тъй като той имаше индивидуална конструкция на „Слуз-Жлъч“ и интуитивно е подбрал гореописаната система поради изискванията на собствения си организъм. Мускулната активност, процедурите на пара, кисело-млечните продукти, гладуването и консумирането на сухари – всичко това е насочено към балансиране в организма на оптимално количество на жизнения принцип на „Слузта“. Ако имате конструкция „Вятър“, тези препоръки ще навредят на здравето ви. Сблъсквали сме се с такъв случай на „любител на сухари“. Той не можеше да им се нарадва и ми казваше – ето това се казва продукт! През зимата, когато природните фактори спомагат за превъзбуждането на „Вятъра“, консумирането на сухари му донесе сериозни проблеми със стомашно-чревния тракт. Същото, но в по-лош вариант, се повтори и следващата зима. Този човек си помисли, че жизнената му енергия е секнала и му е време да умира. Тогава се обърна към мен. След като го изслушах, посъветвах го да промени храненето си, напълно да се откаже от сухарите (те силно обезводняват организма, което е добре за хора с конструкция „Слуз“, но е много вредно за хора с конструкция „Вятър“). Като резултат здравето на този старец бързо се подобри и той е жив и до днес.b11

 

(горе)
Глава 11
ОПИТЪТ НА АВТОРА В ГЛАДУВАНЕТО

Няма кратки пътища към здравето.

Много важно е да се даде пример за практикуване на гладуването от първото 24-часовото поне до 10-20-дневното. Струва ми се, че моят опит може да ви бъде от полза.

Първото ми (36-часово) гладуване.
7.януари.1985 година.
По съвет на Брег реших да проведа еднодневно гладуване (36 часа). Според мен го понесох нормално. Не ми се ядеше особено. Наистина вечерта имах такова усещане, като преди сън: разсеяност, бъбривост, при това някак неконтролирана. Особено ще подчертая изострянето на усещането за собственото „Аз“ и заобикалящата природа.

Първата ми храна беше такава, каквато препоръчва Брег. Нормални изхождания. В 18 часа хапнах червени зеленчуци, яйца (2 броя) със салам. На втория ден след гладуването се чувствах отлично.
Коментар: главното е да се направи първата крачка. Тя винаги е най-трудна, та нали отначало в ума трябва да се извърши определена работа, разместване. Дори само това е голяма стъпка по пътя към съвършенството и здравето. Що се отнася до „яйцата със салам“ – това е удовлетворяване на вкусовата наслада и борбата с нея в мен ще продължи десет и повече години.

3-дневно гладуване. 6 февруари.
Завърших тридневното гладуване. Днес започнах излизането от него. Чувствам се добре, лека отпадналост. Но в общи линии всичко е нормално. Талията ми стана 74 см, пулсът – 46 удара в минута. Езикът, разбира се, не се изчисти.
Коментар: като другите хора, и аз бях много наивен, смятайки, че за три дни организмът трябва изцяло да се изчисти.

9 февруари.
Няколко собствени забележки. По време на гладуването и двете ноздри бяха чисти, а това говори, че в организма нe се е образувала слуз, а сега, когато започнах да ям, носът ми диша по-трудно, отколкото при гладуването. Обикновено, когато си мия зъбите, от венците ми изтича малко кръв. По време на гладуването това не ставаше, също и сега, тоест венците са укрепнали.
Коментар: ето така натрупвах самостоятелен опит в гладуването.

7-дневно гладуване. 28 март. I ден.
Днес започнах гладуването. До 12 часа не ми се ядеше. После имаше известна потиснатост, а от 14 часа нататък работоспособността ми нарастна и така продължи до 17-18 часа. После настъпи забавяне, не ми се яде особено. Да, към 13-14 часа като че ли усетих „жизнената сила“, която започна да действа. Лежах отпуснато и се появи това усещане. То беше някак особено, не усещах тялото си, а чувствах някаква сила във формата на тяло.
Коментар: при гладуване възникват множество необичайни усещания, тъй като започва работа в полевата форма на човека.

29 март. II ден.
Настроението ми е отлично. Станах в 5:20 и изпълних всичко, свързано с йога. Не ми се яде. В 10:50 се изостри обонянието. И чувството, че в стомаха и червата се извършва някаква работа. В 12:20 направих дишането, „изчистващо нервите“. В 15:30 настъпи задържането. В 19:15 започна пълно „отпускане“, може да се нарече и отпадане, но първата дума е по-точна.
Коментар: ето така се извършва преходът от хранителна възбуда към нарастваща ацидоза.

30 март. Ill ден.
Станах в 5:40, не ми се занимаваше с нищо, тъй като усещах силна отпадналост и отпуснатост, но след като направих упражненията на йога и отидох до тоалетната, се чувствам нормално. До тоалетната отидох в 7:20 и „изхвърлих“ наполовина жлъч, а останалото – твърдо. Пия преварена вода с лимон. Състоянието на отпадналост се повтори в 10:00. Настроението ми е малко потиснато.
Коментар: тъй като гладувах „по Брег“ и не спазвах препоръките за предварително изчистване и не си правех клизми при гладуването, резултатите бяха такива: твърди фекалии, силна отпадналост, потиснато настроение от интоксикацията през дебелото черво.

31 март. IV ден.
Вчера си легнах в 23:00, а днес станах в 4:50. Станах и веднага ми се доходи по голяма нужда, излезе някаква течна маса. Стомахът ми още работи, продължава да курка. В 9:00 или малко по-рано отново ми се доходи до тоалетната. Стомахът се изпразни добре, излезе слуз във вид на „зелени водорасли“ и почти черни съсиреци. Организмът се изчиства – това е добре. Отпадналостта започна в 16:00 и приключи в 19:00.
Коментар: за четири дни е настъпило силно окисляване на организма, което е изтръгнало патологията във вид на „зелени водорасли“ и черни съсиреци. За подобно изчистване е необходима енергия и затова организмът отпада така.

1 април. V ден.
Събудих се в 7:15. Отпадналост, а главата ми е ясна. В 7:50 от мен излезе още малко твърда слуз, като глина. В 9:00 след като се занимавах с йога, ми стана по-добре. Затова трябва задължително да се насилиш да направиш някакви физически упражнения. В 20:40 отидох до тоалетната, излезе малко жлъч. Пия много вода с лимон. Средно на 0,5 литра вода половин изстискан лимон или една трета. В 22:20 се чувствам добре, умът ми е кристално бистър.

Коментар: добре е, че имам достатъчно жизнена сила, която изтръгва отпадъците, патологията. От това отпадах. А я си представете човек, който няма самостоятелно изчистване – при него ще започне „блокиране“ и той ще се отрови от собствените си отпадъци. Помагайте на организма си да се изчиства.

2 април. VI ден.
Станах в 5:20. Позанимавах се с йога, чувствам се прекрасно, като че ли не гладувам. Гъвкавостта ми продължава да се увеличава. В 20:00 силна „отпуснатост“. Пия вода с лимон (грешка – б.ред).
Коментар: ацидозната криза е преминала, организмът е минал на вътрешно хранене, а от това самочувствието се е подобрило.

3 април. VII ден.
Последен ден глад. Събудих се в 5:15. Отпуснатостта и отпадналостта са най-силно изразени. Налепите на езика са повече. Пийнах вода с лимон. След занимания с йога самочувствието ми малко се подобри. В 7:10 пулсът ми е 44 удара в минута. Започнах много добре да различавам миризмите. Ноздрите през цялото време са чисти. Отивам на работа. В 16.25 реших да изям една чаена лъжичка мед и примерно 350 грама вода. В 18:00 започнах да ям: 2 моркова и 150 грама зеле (пресни). Пих вода с лимон.
Коментар: излизането от гладуването е направено нормално, а най-важното – вечерта. Така организмът има време да се пренастрои за приемане на храна.
Коментар на редактора: ГРЕШКА! МЕДЪТ е изключително СИЛНА храна както като химически състав, така и енергийно. Енергията на СИЛНИТЕ храни (не само на меда) усилва много повече отровите, отколкото полезното в храните. А при гладуване и захранване СИЛНИТЕ храни пречат на организма да мине на автономно производство на космическа енергия – чакрите очакват храната НАГОТОВО като стимулатор (гориво) и чувствителността им пада. Затова приемането на мед е голяма грешка както при гладуване, което се превръща така в пир, така и при захранване. Нататък ще отбелязвам подобни грешки в червено, за да не претрупвам с коментари.

4 април – излизане от гладуването.
Отпадналост вече почти не се усеща. В 8:10 започнах да ям: едно морковче, 75-80 грама зеле. Хапнах още 10-15 ядки и сух хляб с мед. Сдъвквах добре хляба и се стараех да пия по-малко вода. Пих чист гроздов сок. В 14:00 хапнах морков, зеле, лешници, едно хлебче с мед и пих гроздов сок. В 18:00 ядох моркови и зеле, боб-чорба, 220 грама черен хляб, мед и лешници.
Коментар: започва да се усеща нетърпение при възстановяването, желание да се хапне нещо „полезничко“.
Коментар на редактора: ГРЕШКИ! Освен меда и смесването му с други продукти, обяснено горе защо, грешка е захранване с трудно смилаеми храни като моркови, зеле, боб, черен хляб, лешници. Това принуждава стомаха да отделя повече киселина за смилане, което вкиселява целия организъм. А киселинността усилва ЗАДЪРЖАНЕТО – както на полезното, но още повече така и на вредното.

5 април – излизане от гладуването.
Събудих се в 5.20 и веднага освободих червата си. Чувствам се добре.
Сутринта се нахраних нормално: половин цвекло, лешници, черен хляб с мед и ябълки. Обяд: боб-чорба, яйца с колбаси и мазнина, каймак, черен хляб с мед, много прясно зеле с растително масло. Вечеря: морков, картофено пюре със салам и растително масло, халва.
Коментар: описан е срив във възстановителното хранене. Предишните вкусови навици и частичното превъзбуждане на жизнения принцип „Вятър“ са излезли изпод контрол и е започнало не само преяждане, но и консумирането на продукти, които са вредни в периода на възстановяването – яйца с колбаси и мазнина, каймак, картофи с месо, халва. Всичко това показва, че в съзнанието ми не са настъпили необходимите промени, а следователно е напразно да се очакват някакви резултати в оздравяването.
Коментар на редактора: ОПАСНИ ЗА ЖИВОТА ГРЕШКИ! Такива храни са отрова за стандартното хранене, камо ли при захранване. Освен това СМЕСВАНЕТО на НЕСЪВМЕСТИМИ храни направо си е отрова. Ето истината от друг диетолог (Вероник Скавинска – САЩ) за

ИЗКУСТВОТО НА РАЗДЕЛНОТО ХРАНЕНЕ

6 април – излизане от гладуването.
Събудих се от режещи болки в стомаха, изпразних червата си. Отначало изхождането беше нормално, а после излезе течна маса. Целият бях просмукан от мазнина и масло. Именно тази мазна храна се оказа вредна за организма. Днес ям с мярка.
Коментар: закономерен резултат от вчерашното преяждане. Организмът не може веднага да включи храносмилателната функция, да не говорим за смилането на мазнини и масло. Оттук и „просмукването“ на организма с масло и болките в стомаха. Можеше да е и по-лошо.
Ето така натрупах опит в НЕправилното възстановяване.

10-дневно гладуване. 22 юли. I ден.
Тече вторият ден на гладуването. На 19-20-21 нещо ставаше с организма ми и то към по-лошо. Обостриха се хемороидите (с всяко изпражнение – кръв). Заболя ме мъдрецът, от вътрешната страна на горната устна се образуваха две стоматитни язви. Наболява ме главата, слабост в цялото тяло. Днес се чувствам по-добре, зъбът не ме боли толкова, правя процедури срещу хемороидите.
Коментар: постъпил съм правилно. Гладът сам ще свърши работата.

23 юли. II ден.
Днес направих промивка на червата с вода с лимонена киселина. Излязоха няколко топченца. И при това налях повече от два литра вода наведнъж. Отначало излезе чиста вода, а след като походих малко, излезе и мръсна вода със зелено-жълта слуз. Вчера вечер чувствах известно изстиване, наболяваше ме зъбът или, по-точно, зад зъба. Язвичките още не са зараснали. Сега се чувствам нормално, макар и да не мога да си отворя устата – болката зад зъба не ми позволява.
Някои мисли: след 7-дневното гладуване хемороидите ми напълно изчезнаха и по- нататък се наблюдаваше значително подобрение във всичко, така че ще гладувам, докато не премине болката зад зъба и устата започне да се отваря нормално. В 21:00 се чувствам сносно.
Коментар: мръсотията и слузта са причина за влошаването на самочувствието.

24 юли. Ill ден.
Самочувствието ми е добро. Отпадналост почти няма. Правих промивка с вода с лимонена киселина. Очевидно е започнал да се промива началният участък на дебелото черво. Ясно започнах да усещам как водата отива дотам. Днес излезнаха много топченца, при това – пресни, и някаква тъмна, почти черна слуз. Започнах да втривам в белите петна рициново масло, както и в брадавицата. Но зъбът и двете ранички още не са минали, макар и болката да отслабна. В 22:00 се чувствам добре, като през целия ден, вечерта самочувствието ми дори още повече се подобри. Отокът зад зъбите се спука –плюх кръв, но устата ми още не се отваря, раната избледня.
Коментар: черната слуз е изхвърляне на стара жлъч.

25 юли. IV ден.
Зъбът и раните са по-добре. При промивката излезнаха няколко стари топчета със слуз и водата беше ръждива със суспенция и черна слуз.

26 юли. V > VI ден глад.
В 14:30 настроението ми е добро. Цял ден работя, без да си почивам особено. При промиване на червата продължават да излизат стари топчета – по форма и цвят като тиня, както и слуз. Раните на устната почти изчезнаха, зъбът още ме боли. Интересно, в стомаха ми нещо постоянно къркори. В 22:45 направих втора промивка, излезе пак много мръсотия, едно топче и другото като тиня, но доста.
Коментар: постоянните изхождания от червата се дължат на липса на пречистване преди гладуване.

27 юли. VI ден.
Чувствам се нормално, от двете ранички в устата останаха само следи. Зад зъба още ме боли, но е много по-добре. В 8:20 направих промивка, отново излезнаха топчета и други мръсотии. Но този път водата се вливаше по-добре и запълни голяма част от дебелото черво. Убеждавам се, че подкисляването с помощта на лимонената киселина протича на слоеве. Чувствам топли вълни в главата. В 22:15 се чувствам добре, раничките почти напълно изчезнаха, зъбът също е по-добре, не ме боли толкова и устата започна да се отваря по-широко. Плюя изсмукана изпод зъба тъмна кръв. Цял ден работих, само по обяд поспах час и половина. След вечерното промиване на стомаха излезе само едно „въгленче“. Понякога урината ми е безцветна.
Коментар: по това време не знаех, че за клизмата може да се използва урина. Налице е полезното действие на гладуването за зарастването на лигавиците.

28 юли. VII ден.
Чувствам се нормално. При промиването На стомаха излезе още „въглен“, но в по-малко количество. Червта станаха по-чисти.
Коментар: „въгленът“ е стрити фекални камъни с черен цвят.

29 юли. VIII ден.
В 21:30 се чувствам нормално, но отпадналостта е по-голяма отвсякога. Прекарах целия ден в труд. Сега, вечерта, или, по-точно, през нощта, усещам прилив на сили, а през деня беше по-зле. През цялото гладуване освен клизми с лимонена киселина и пиенето на обикновена вода вищо не съм слагал в устата, пък и пия много малко. Налепът върху езика се промени: по краищата – бял, а по средата жълтеникав с металически привкус.
Коментар: жълтият налеп върху езика означава изчистване на черния дроб от жлъчни отпадъци.

30 юли. IX ден.
10-дневното ми гладуване отива към своя край. Зъбът наистина все още малко ме наболява. Взех супена лъжица мед. Сънят ми се влоши, без натоварване заспивам трудно. Настроението ми е добро. В 12:30 хапнах още мед, чувствам се нормално, стомахът започна да стърже. При промиването му (повръщане с вода) излезе много мътилка и няколко средно големи топчета. Ще се възстановявам по Брег. В 13:30 червата ми се изпразниха – някаква течна маса с мръсножълт цвят и някаква слуз. Организмът сам се изчиства от мръсотията. В 22:15 започнах излизането от гладуването по Суворин: подъвках натрит с чесън твърд хляб за изчистване на езика и устната кухина.
Коментар: към десетото денонощие е настъпило достатъчно окисляване на организма, което е позволило от него да се изхвърли част от патологията във вид на течна маса и слуз.
Коментар на редактора: Опасна грешка дори за живота. Медът е направо пир по време на гладуване, както и при захранване. Горе е обяснено защо.

31 юли – излизане от гладуването.
Изплюх много горчива, мръсносива слюнка. Отидох до тоалетната, фекалиите са пресни, никакво усещане на болка в ануса. В 9:30 хапнах морков, зеле, пих пресен сок. В 17:30 изядох две големи ябълки и три големи круши, а преди това пресен морков 250 грама. При излизането от гладуването сгреших – прекалено много плодове и зеленчуци, все пресни, а особено важно е да не се яде нищо разслабващо, а аз изядох една праскова.
Коментар: лошата слюнка говори за продължаващия процес на изчистване на организма. Това; че съм започнал да анализирам опита си, е много добре.
Коментар на редактора: НЯКОЛКО ГРЕШКИ, но не тия, които сочи авторът. ОБРАТНО – не е грешка да се ядат по време на захранване плодове и зеленчуци. „Разслабването“, т.е. ОТДЕЛЯНЕТО трябва да продължи интензивно по всяко време, дори и след началото на нормалното хранене. Грешка е обаче СМЕСВАНЕТО на плодове и зеленчуци.

1 август – излизане от гладуването.
Храних се по нов начин и отново неуспех, организмът още не е готов да се справи с такова количество храна, накратко казано – преядох. В 9:00 изядох: 250 грама хляб с мед и малко краве масло, 200 грама сметана и задушено зеле с мазнинка. В 16:20 изядох 200 грама сливи и две ябълки.
Коментар: при много хора се е загнездила някаква животинска лакомия. Докато тя не бъде унищожена, това ще се повтаря отново и отново.
Коментар на редактора: Преяждане не само по количество, но и по качество. Смесването на несъвместими храни. Виж горе таблицата и обясненията преди нея.

2 август – излизане от гладуването.
Вчера вечерта се въздържах от ядене – и всичко е нормално, организмът е усвоил всичко. Сутринта салата, краставици, домати, варени картофи, тиквички, две ябълки. Преди това ми се появи апетит. Обяд: круша, ябълки, морков, праскови – все пресни.
Коментар: само собствените грешки те водят до истината. Например до тази, че не трябва да се яде преди сън.
Коментар на редактора: Но не е разбрал, че не се смесват плодове и зелечуци, дори – различен вид плодове. А доматът е полу-плод, полу-зеленчук, а и е киселино-образуващ, а киселинността забавя отделянето (на отрови).

3-дневно гладуване с урина. 11-12-13 ноември. Проведох гладуване с урина при новолуние.

На I ден урината е мътна.
На II ден от 12.00 нататък урината стана чиста, с цвят на слама, горчива на вкус, вечерта ми се прииска да пия вода – около 1,5 - 2 литра.
На III ден сутринта се събудих в 6:00 часа с усещане, че дланите и особено стъпалата ми горят. Урината стана светло сламена и леко горчива.

Сутринта на IV ден урината е със същия цвят и леко нагарча.
Всеки ден имам по три и повече изхождания. Гъвкавостта ми се подобри – стигна до най-високо равнище (като след 7-, 10-дневно гладуване).

Коментар: изпивах цялата отделяла се през деня урина. В такова голямо количество тя действаше като слабително, изчиствайки организма. Затова и толкова чести изхождания.

14 ноември – излизане от гладуването.
Първо хранене: салата – зеле, моркови, цвекло. При ядене се отделя обилно слюнка. Вкусът на храната беше слаб.

15 ноември – излизане от гладуването.
За първи път излизам правилно от гладуване. Сутринта почувствах прилив на сили, бодрост и чудесно настроение. Тялото е освободило излишните килограми и изглежда прекрасно.

18-дневно гладуване. 8 февруари.1986 г. I ден.
Започнах „лунно гладуване“ на урина. Първият ден протече нормално, не ми се яде, два пъти ходих до тоалетната.
Коментар: „лунно гладуване“, т.е. започнато при новолуние.

9 февруари. II ден.
Чувствам се нормално, не ми се яде, ходя по голяма нужда (главно с течна консистенция). Усетих доста силна болка в областта на пъпа, но след като отидох до тоалетната, болката премина. 14:30 – сега дори не усещам, че гладувам, денят е нормален.

10 февруари. Ill ден.
Чувствам се нормално, не ми се яде. Сутринта не пих урина – излях я; засега карам „на сухо“, коремът ми добре хлътна. 20:00 – цял ден карам без никакви течности, не пия дори урина. От устата ми се носи силна миризма на ацетон. А сега най-главното. Към 13.00 почувствах умора, заболя ме гърбът, зрението ми се притъпи и въобще ми се доспа. Реших да помедитирам и проседях така около час. След медитацията бях много работоспособен, в приповдигнато настроение, накратко казано, останалата част от деня протече повече от нормално.

12 февруари. V ден.
Вчера беше най-трудният ден, продължих да не пия течности до 16:00 часа, а после пих вода и урина. Днес се чувствам нормално, чудесно медитирам. Гъвкавостта ми страхотно нарастна. Ще изкарам пълноценен работен ден.

15 февруари. VIII ден.
12:30 - чувствам се нормално, върша всякаква домашна работа. Сутринта ходих по голяма нужда, излязоха някаква течна маса и малко газове. Пих вода, още веднъж отидох до тоалетната, излезе течна маса.

17 февруари. X ден.
Тежа 77,8 кг. Чувствам се отлично, по всички признаци започна прилив на сили, тялото дотолкова олекна, че не ходя, а летя. Обливах се със студена вода – не я усещам толкова студена. Езикът още е покрит с жълт налеп, но енергообменът между тялото и външната среда се засили, което се изразява в големия прилив на сила. От 11:00 часа започна много силно „отпускане“ – просто съм отпуснат и това е. Не ми се прави нищо. Особено се усеща, че се изчистват каналите, под очите има ранички (кожата се белеше), сега зараства. Мисля, че започва най-дълбокият етап на прочистването, както и автолизата. Настройката е следната – да карам до пълно изчистване на езика.
Коментар: колко наивно съм мислил, че е започнало „дълбокото пречистване“. Но че прочистване се е извършвало е вярно.

18 февруари. XI ден.
Чувствам се малко по-добре. Продължавам сутрин да медитирам, да се обливам със студена вода, изпълнявам комплекса асан. От 13:00 медитирах, настроението ми веднага се подобри. 21:10: денят мина нормално, макар и да имаше моменти на силно раздразване; струва ми се, че езикът започна да се изчиства.
Коментар: силното раздразване говори за активизиране на съответните психологически задръжки преди унищожаването им.

19 февруари. XII ден.
Чувствам се нормално, днес много ходих, изнесох лекция за храненето.

21 февруари. XIV ден.
Ако на XIII ден все още се чувствах не много на себе си, то днес не усещам нито отпадналост, нито имам някакви други лоши симптоми, състоянието ми е нормално.
Коментар: организмът изцяло е преминал на вътрешно хранене, освободил се е от най-отровните отпадъци и сега просто функционира в друг режим, който сам по себе си е напълно нормален.

22 февруари. XV ден.
Чувствам се нормално, а ако съм на чист въздух – още по-добре. Езикът малко по малко се изчиства. Днес падна първият сняг, аз просто се търкалях по него. Нормално! Почувствах някаква умора и студ. Горе-долу до 10-11 часа ме на-боляваше сърцето. Сега нямам никакви неприятни усещания. Умът ми е свеж, само съм много отпуснат, но главно вкъщи, а навън се чувствам прекрасно. В 21:00 езикът като че ли още повече се изчисти.

23 февруари. XVI ден.
През нощта изпитвах усещането, че езикът ми гори. Но по-рано го усещах целия, а сега само по централната му бразда. Навярно се приближавам към края на пречистването. Раничките под очите ми минаха и кожата там стана нор-мална. 21.00: по средата езикът ми гори (някакъв метален вкус). Започнах да усещам глождене в червата, езикът още не е чист. Чувствам се нормално.

24 февруари. XVII ден.
Днес се измерих, с дрехи наистина, тежа 76 килограма и 250 грама. Чувствам се нормално, на езика има привкус на желязо.
Коментар: привкусът на желязо говори за борба с патологиите в областта на белите дробове и дебелото черво. Неслучайно в източната медицина тези органи се класифицират в групата „метал“.

25 февруари. XVIII ден.
Вчера доста силно ме наболяваше сърцето точно в точката на меридианата на сърцето, срещу нея. Имах неприятни усещания в черния дроб, както и в жлъчката. Преди това, до 17:00 часа стомахът ми къркореше и излизаха газове. Понякога нещо като че ли подпираше лявото ми подбедрие, беше неприятно. Направих си клизма – 3 литра вода с лимонов сок, излязаха около чаша застояли фекални топчета. Самочувствието ми е нормално, главата е свежа, настроението – добро, сякаш не гладувам. Гъвкавостта ми здравата е нарастнала, почти правя шпагат. 21:00: езикът чудесно се е изчистил, може да се каже, че е почти чист, а най-главното – появи се наистина „вълчи апетит“, червата ми все так пристъргват. През последните два-три дни от бронхите и носоглътката се отделяха нетечни секрети от типа на гнойни съсиреци.
Коментар: отначало се е водила борба с патологиите в белите дробове и дебелото черво, а сега се е извършило откъртване във вид на гнойни съсиреци и „застарели топчета“.

26 февруари. XIX ден.
Езикът още не се е изчистил напълно, но усещането за глад е ясно доловимо, стърже ми под лъжичката нормално. След 8 часа ще започна възстановяване с пресни портокали. Чувствам се прекрасно, освен стържене под лъжичката не усещам друго. Завършвам 18-дневното гладуване.
Коментар: може да се каже, че благодарение на проведените по-рано гладувания и на това, че два пъти дневно се обливах с ледена вода, че водех активен начин на живот, успях да завърша гладуването в определения срок. Общата загуба на тегло беше 12-15 килограма.

27 февруари – излизане от гладуването.
Чувствам се прекрасно, никаква отпадналост, лекота в тялото, сякаш изобщо го няма. Чаках силния апетит и от 9:00 до 10:00 изядох два портокала – 100-120 грама. 14:20-14:45 – един портокал 120 грама. 16:55-17:12 – портокал. В 17:00 се появи лек блясък в очите. 19:50-20:10 – портокал. След портокала устата трябва да се изплаква, за да няма скомина. 21:40-22:07 – портокал.

28 февруари – излизане от гладуването.
Чувствам се прекрасно. Тежа 73 килограма. 9:00 – изядох 200 грама моркови. Днес ще се храня така: сок от моркови, след 2-3 часа портокалов сок и после след още 2-3 часа сок от моркови и т.н. (по Дж. Уокър). Езикът стана по-чист. Очите блестят. 13:05-13:45 – два портокала. 16:35-17:15 – морков. 19:30-20:10 – два портокала. 22:00-22:30 – два портокала. Днес дъвча, изсмуквайки сока, а останалото изплювам. Денят мина нормално, всичко е наред.
Коментар: резултатът е още по-поразителен, като се има предвид, че до 1984 година тежах 100 килограма. Да свалиш 27 килограма за две години (мускули, патологични тъкани) при ръст около 190 сантиметра не е лесно. Освен това костите ми са тънки. Сега теглото ми се колебае между 84 и 90 килограма, при гладуване трудно спада. Например след 5-7-дневно гладуване изглеждам така, сякаш не гладувам.

1 март - излизане от гладуването. IV ден на възстановяване.
Започнах да прилагам мумие. 8:35 - две ябълки. 10:30 – три праскови. 12:00 – три портокала. 14:30 – 150 грама моркови плюс 200 грама рядка каша от гречиха. 17:30 е, а аз усещам доста голяма тежест в стомаха, макар добре да сдъвках кашата, усещам тежест и под сърцето. Труднично се смила гречихата. 20:05-20:30 – ябълка и портокал и половина. До този момент кашата бавно се смилаше, все още се усещаше в стомаха и едва след последното хранене усетих работата на червата (появи се перисталтика) и нещата се оправиха. Ясно е, че още е раничко да се яде каша или трябва да се яде малко количество – 50 грама. С изключение на това всичко е нормално.

2 март – излизане от гладуването.
Взимам мумие. 9:45 – две чаени лъжички мед. 10:15-10:45 – два портокала. Вчера преди заспиване пред очите ми започнаха да се появяват светещи кръгове; бяха големи, с червеникав цвят, избухванията също са с червеникав цвят, после нещо изщрака в главата ми и нещо силно избухна, като взрив с червеникав цвят. Като че ли нещо в главата ми се превключи и после всичко изчезна. Да, освен това имах някакво видение, като черен слон. 12:10 – три ябълки. 13:30-14:00 – 200 грама моркови плюс 100 грама зеле.

Опит: за да нямаш скомина след растителна храна – изплаквай си устата! (Тази препоръка се отнася до хората с конструкция „Жлъч“, като мен.) 16:20-17:00 – пет ябълки 300-350 грама (оказа се, че прекалих, трябва по-малко). 20:00-20:40 – две чаени лъжички мед. 21:00 – две ябълки.

3 март – излизане от гладуването.
7:10 – две чаени лъжички мед. Тежа 73,500 килограма. 11:15 – три ябълки. 14:00-14:45 – 250-300 грама моркови плюс 100 грама каша. 18:50-19:20 – 260 грама зеле. 22:30 – две чаени лъжички мед.

4 март – излизане от гладуването.
7:10 – две чаени лъжички мед. 9:20 – две ябълки. 13:00 – две ябълки. С напъване се изходих – излязоха много фекалии. 16:00 – 250 грама моркови. 18:20 – 200 грама зеле плюс 200 грама ядки. Храненето върви отлично, вкусът е изключителен и изобщо, като се храниш по-бавно, изпитваш особена наслада, по-добре се усеща вкусът на продукта. В 21:10 червата се изпразниха много добре, макар и фе- калиите да бяха малко сухи. (Ето това говори, че е започнала превъзбуда на жизнения принцип „Вятър“. Трябва да се направи млечно-маслена клизма, да се правят горещи вани и в тялото да се втрива зехтин или разтопено масло.) 22:00 – две чаени лъжички мед. Ядох тези две лъжички около 40 минути. Веднага усетих подобряване на перисталтиката, стомахът бързо се изпразни от предишната храна.

5 март – излизане от гладуването.
10:30 – две чаени лъжички мед, изядох ги с пръст. 12:00-12:30 – три ябълки. Облях се със студена вода и изобщо не усетих студ, макар по тялото ми да няма никакви тлъстини. Гладът чудесно ги е стопил. (Не препоръчвам при излизане от гладуването да се обливате със студена вода – непременно ще се предизвика превъзбуждане на „Вятъра“.) 14:45 – 100 грама моркови и 200-250 грма зеле. Скоми-ната от растителната храна изчезна. 19:35 – 70 грама цвекло плюс 100 грама моркови. 21:15-21:45 – 50-70 грама бадеми плюс зеле.

6 март – излизане от гладуването.
8:15 – две чаени лъжички мед. 10:05 – 10:22 – четири ябълки. 12:35 – четири ябълки. 13:00 – 0,5 литра доматен сок. 15:00 – 0,2 литра доматен сок. 15:20 – около 250 грама моркови, 70 грама цвекло, 100 грама варени картофи. 20:10 – около 300 грама моркови и толкова зеле. 22:00 – отидох до тоалетната – излезе течна маса с червени-кавокафяв цвят. (Вареният доматен сок не се усвоява. Оттук и тези изхождания.) 23:00 – четири лъжички мед, изравнени с пръст. (Храненето по това време говори за едно – патологичното чувство за лапане е останало. По това време не бива да се яде. В противен случай сривът в храненето ви е осигурен.)

7 март – излизане от гладуването.
6:15 – отидох до тоалетната – великолепни фекалии: меки, с приятна миризма. Опит – всекидневно да се пият сокове от плодове и зеленчуци, желателно е да се „дъвчат“: няма да има обезводняване на организма и изхожданията ще са нормални. 8:50 – три чаени лъжички мед, изравнени с пръст. 10:00 – 350-400 грама ябълки. С това свършва излизането от гладуването, започва „лапането“. В 13:15 – сдъвкване и изплюване на 250-300 грама моркови. Езикът започна да розовее. 14:15 – пет печени яйца плюс 150-200 грама зеле, плюс 70 грама прясна краставица. 17:10 – дъвча цвекло и, много моркови. 19:30 - 200 грама моркови и 300 грама зеле. Засега всичко е нормално.
Коментар: отново се върнах към старите си навици – пет печени яйца! Всичко се размина, защото ги изядох с много салата. Яденето преди сън стимулира патологичните навици и убива ефекта от гладуването. Помнете го и го спазвайте.

1993 година. 22-дневно гладуване. 26 март - 16 април. Описанието е дадено в книгата „Уринотерапия“ (Спб., 1996).

3-дневно гладуване. 20 юли. I ден.
Поради неправилно хранене някои болежки се върнаха, макар и в по-слаба форма. По различни признаци реших, че съм болен от „токсооплазмоза“ и горящ от желание да напредна в духовния живот, реших да предприема ново продължително гладуване. (Желанието е едно, а възможностите на организма – съвсем друго. Необходимо е да възстановиш запасите от жизнена сила, а едва тогава да предприемаш продължително гладуване.) Направих Шанкх Пракшалана и влезнах в гладуването.

21 юли, II ден.
Този ден малко ми се гадеше, но в общи линии всичко беше нормално. Много работих по дома – ремонтирах разни неща. Пих изпарена урина и разтривах тялото си с нея. Последва разслабване – изпарената урина добре пречиства черния дроб и жлъчката. Късно вечерта плаках – настъпи изчистване на полевата форма.

22 юли, III ден.
Денят беше много горещ. Ходих по разни дела в Новочеркаск, Ростов и пристигнах след семейството си в Мариупол. Всичко това така ме изтощи, че на четвъртия ден започнах да излизам от гладуването.
Коментар: постарайте се в стадия на хранителната въбуда да не променяте рязко обстановката, да не правите нищо, което изисква вътрешно напрежение. Стресът от гладуването и външният стрес бързо ще изтощят решимостта ви да гладувате. Именно това стана с мен.

16-дневно гладуване. 1-2 август, I и II ден.
Навлезнах в гладуването без всякаква подготовка, пих урина. Сутринта (9:00) ми се гадеше – ядеше ми се, но надвих „молбата на патологията“. Свърших много неща. На втория ден ми се прииска да потичам, да се позанимавам, което и направих. Много се трудих. Забелязах, че косата ми се е сгъстила, появиха се нови, къси косъмчета.
Коментар: след първия неуспешен опит за провеждане на продължително гладуване това е вторият. Домашната обстановка помага за провеждането му.

3 август, III ден.
В началото на III денонощие, в 22 часа направих уринова клизма, излезнаха фекалии.

4 август, IV ден.
Цял ден се трудих. Пих вода от кладенеца. Работих като звяр, макар и да бях отпуснат. Късно вечерта, вече на петото денонощие направих клизма с два литра солена вода. Излезе много мръсотия. По- нататък направих втора – излезе по-малко мръсотия, а третата клизма направих с изпарена урина - и стомахът силно ме заболя (на места в горната част на дебелото черво) – излезна още малко тинообразна мръсотия.

5 август, V ден.
Езикът не е толкова мръсен и в устата няма лош привкус. Днес се трудих, но не толкова, колкото вчера. Направих си клизма, пих урина. Организмът започна самостоятелно да се изчиства, когато трябва нещо да се изхвърли, дебелото черво само заработва. Всичко върви нормално. Сутрин тичам, обливам се с вода, натривам плешивината си с урина и сол, а после и с лук. Самият глад се понася доста леко. Излизат много по-малко отпадъци.

6 август, VI ден.
Понасям глада много добре – по цял ден на крак, по работа. Направих си клизма със солена вода – излезе мътилка. Веднага направих и клизма с един литър изпарена урина – силни позиви нямаше, макар и стомахът да откликна добре – излезе тъмносива слуз. Изчиствам се!

7 август, VII ден.
Понасям глада много лесно, отпуснатостта изчезна световъртежът при ставане – също. Като че ли ходя и работя в нормално състояние. Да, да се гладува така е доста хубаво и полезно. Езикът е белезникав, гъвкавостта продължава да нараства и което е много радостно – престана да ме боли кръстът. Гладът е чудо, трябва да го разбереш и да преминеш през най-тежката част – изчистването от отпадъци.
Коментар: когато от 1985 година до този момент четях, че някои хора, особено редовно гладуващите, съвсем леко понасят глада, това ми се струваше много невероятно. Почти постоянно се чувствах отпуснат, муден, усещах вътрешна съпротива срещу процеса на гладуване. Но когато постепенно, не отведнъж, от съзнанието се изтри полевата патология, беше унищожена болезнено променената тъкан и по- голямата част от отпадъците беше изхвърлена, видях, че независимо от липсата на храна, работя седмици наред, сякаш нищо не е станало, и дори по-продуктивно, отколкото при хранителен режим. От собствен опит се убедих, че наистина може 2-3 седмици да се живее само на вода и урина, без да изпитваш никакъв дискомфорт, отпадналост и др. Но за това е необходима голяма, целенасочена подготвителна работа.

8-9 август, VIII и IX ден.
Ходих на реката да се къпя – изпитах силно удоволствие, бодър съм и свеж. Правих клизми с изпарена урина. Те отново подействаха, предизвиквайки болки в червата – борбата с патологиите продължава. Чувствам се нормално. Очите почти престанаха да ме болят, но езикът побеля още повече.

10 август, 10 ден.
През нощта рязко се събудих от силна болка в черния дроб и разбрах, че се е разблокирало огнище на патология в черния дроб – това е добре. Сутринта, след клизмата, започна да се изхвърля онова, което се беше разблокирало – излизаше мазна, жълта с жилки (като водорасли) слуз и то в доста голямо количество. През деня ме наболяваше областта на сърцето. Урината придоби много красив цвят и не беше толкова концентрирана на вкус. Продължавам да се трудя.

11 август, XI ден.
Нещо става в левия ми хълбок – очевидно се изтръгва патология. Когато след клизмата с билкови отвари и урина (докато изпарявам урината, добавям в нея сушени билки) отидох до тоалетната, започна обилно изхвърляне на разрушен полип или тумор – излизаха парцали във вид на пача и течна маса с жълт, маслообразен цвят. На сутринта очите започнаха да смъдят – извършва се изчистване (от очите излиза гнойна слуз, извършва се изчистване на главата). През деня след клизмата имах симптоми на отхвърляне – гадеше ми се, стомахът ме болеше отдясно. Вечерта преплувах река Донецк два пъти (около 300 метра).

12 август, XII ден.
Чувствах се отпаднал, стомахът ми стържеше отдясно, ядеше ми се. Изтърпях, цял ден работих и после усетих пустота отдясно. Като че ли нещо се изпразни, а после – сякаш там е зейнала огромна рана и същото усещане като при рана. Надвечер всичко премина. Езикът е мръсен.
Коментар: всички тези усещания възникват в зависимост от типа и локализацията на патологията и говорят за работата на жизнената сила на това място. Винаги търпете известно време, когато ви се гади при гладуване. По-късно ще бъдете възнаградени с изцеление от болестта – „отишла си е черна, зловеща мътилка“.

13 август, XIII ден.
След клизмата със солена вода от мен започнаха да излизат мазутообразни образувания в големи количества. Отново започна да ме наболява десният хълбок. Направих си клизма с 1,5 литра изпарена урина, но нищо не излезе.
Коментар: разбира се, изпарената урина силно изтласква патологиите. Но това не означава, че трябва да вливаме цели литри от нея. Докато организмът сам не подготви болестта за изхвърляне, уриновите клизми ще донесат малка полза. Затова не насилвайте организма си с такива големи и силни клизми – всяко нещо с времето си. Правете профилактични клизми със 100-150 грама изпарена урина. Това е напълно достатъчно.

14 август, XIV ден.
Откъм 8-9 часа сутринта много ми се ядеше, но после всичко премина. Настроението ми значително се подобри.

15-16 август, XV и XVI ден.
Правих клизми. Както и преди, излиза много слуз, но цветът й вече е жълтеникавобял, като медуза. Чувствам се по-добре, рядко усещам пристъпи на глад (отмира медузообразната слуз), езикът се изчиства. XVI ден. Направих клизма. Нямаше никакви неприятни усещания в стомаха, течността преминаваше свободно и това е от изпарената урина! Очевидно дебелото черво чудесно е укрепнало, но след тази клизма излезна чаша-чаша и половина медузообразна слуз. Изумен съм колко слуз има в мен и как се е полепила по дебелото черво и по целия организъм. В стомаха ми нещо се движи, къркори, на другия ден ще започна излизане от гладуването.

17 август - излизане от гладуването.
Възстановявах се на ябълки, круши, зелева салата, концентрирана отвара от билки с мед, пих урина и вечерта си приготвих хляб от пшеничен зародиш. Ядох чесън, но той трябва да се яде с нещо – иначе може да изгори лигавицата на устата.
Коментар: защо прогладувах 16 дни? Ами защото 17 август беше новолуние – началото на лунарния цикъл, включване на всички функции на организма, а съответно и най-подходящо време за излизане от гладуването.

18 август - излизане от гладуването.
Ям зеленчуци, плодове и хляб от пшеничен зародиш. Ходих до тоалетната – излезе това-онова от предишните „утайки“, а после – „паста“ (значи, излиза раздробена, но не и смляна храна).

9-дневно гладуване. 30 ноемвли, I ден.
Започнаха постите и реших да погладувам. Задача №1 – да прекъсна хранителната връзка. С тази цел направил Шанкх Пракшалана. Излезе много мръсотия. Разходих се час и половина-два, направих контрастно обливане (кофа топла вода, а после – студена). Подстригах се нула номер, започнах да втривам изпарена урина в кожата на главата си и да си правя компреси с нея пак там. Вечерта медитирах, като си представях растежа на косата.

1 декември, II ден.
Задача №2 – да навлезна в гладуването меко, с енергия. Важното е да не усещам студ и сухота. Не се обливах със студена вода, а взимах топла вана. Направих си клизма с детска урина, излезнаха много „кози камъчета“. През нощта изтичаше много слуз.

2 декември, III ден.
Целият ден мина много по-добре от първите два. Появи се енергия, свежест. Първо малко се поразходих, после взех вана. Водата лека-полека сгряваше тялото ми. После, когато всичко добре се затопли, почувствах в тялото си бучене, което свидетелстваше за мощно преминаване на енергията през мен. Разбрах, че е време да ставам от водата. Като се изправих, пред очите ми притъмня, всичко ми се размаза, започна да ми се гади. Излезнах и легнах, като се наметнах леко с кърпа - всичко премина. Направих си клизма. Излезе лепкава, сивкава, отмираща, чуждородна маса във вид на неголеми съсиреци.

3 декември, IV ден.
Не ми е спи и спах малко. През деня добре се загрях във ваната. Направих си клизма с урина. Започна да излиза дъл-бинната патология: късчета, съсиреци, слузеста маса с черен цвят. През деня усещах движения в черния дроб. Чувствам се добре. Направих два пъти 15-минутни масажи на главата си с урина.

4 декември, V ден.
Днес бях много по-свеж. Добре се загрях, а после взех студен душ. Втривам урина и сол в главата си.

5-6 декември, VI и VII ден.
През това време кръвта ми значително се нормализира. Очната лигавица значително порозовя. Ставите прекрасно се изчистиха, но в урината продължават да се отделят „дълбинни“ соли – вкусът на урината е особен (както посочих по-рано, по вкуса на урината може да се съди за това как върви изчистването. Ако е като вода – всичко се е изчистило). Чувствам се нормално, макар и да съм отпуснат. Главата ми работи добре, мисълта е ясна. От носоглътката и от ануса излезе много слуз. Вечерта излизаше дори течна слуз под формата на капки. Сега носът се успокои, но езикът е покрит с бял налеп. След клизмата излиза дълбинна мръсотия от района на апендикса – твърди образувания във вид на камъчета, слуз. На 7-ия ден всичко протече по същия начин. След клизма започна да излиза по-малко мръсотия, понякога силно ми стърже в стомаха. Сополите станаха по-малко.

7 декември, VIII ден.
Вчера вечерта с помощта на близките ми успях да седна в поза лотос и с ръце зад гърба да хвана стъпалата на краката си, т.е. – затворен лотос (нарастналата гъвкавост показва, че се изчиства съединителната тъкан). Като цяло денят протече леко и спокойно. Чувствам се по-добре, мръсотията намаля, но езикът е бял и след клизма излизат камъчета и чернилка.

8 декември, IX ден.
През носа излиза по-малко слуз, но стана по-гъста. Дишането през ноздрите се успокои. Усещам, че започна да се изчиства черният дроб. Денят мина нормално, чувствам се добре. След уриновата клизма накрая излиза само мътилка. Явно жлъчта изтича, а дебелото черво се е изчистило. В 17:05 започнах да излизам от гладуването – изпих около две супени лъжици мед с топла вода, изядох една ябълка.

1994 година. 8-дневно гладуване.
Описанието е дадено в книгата „Уринотерапия“ (Спб., 1996).

14-дневно гладуване. 30 май, I ден.
Два пъти разтривах тялото си с изпарена урина. Чувствам се нормално. Имах самостоятелно изхождане. През втбрата половина на деня имах леки болки в областта на пъпа (усещах нещо нередно там) и не много продължителни, но остри болки в областта на сърцето. Между другото, лявата страна на тялото ми е поразена. Болят ме: лявото стъпало, лявото коляно, левият трохантер, а в долната част на лявата ръка се появи силно раздразване на кожата (като от каишка на часовник). През деня ми се ядеше.

1 юни, III ден.
Чувствам се нормално. Имах малко самостоятелно изхождане. Излезе мазутообразна, черна течност (като пача), както и предишните пъти. Стомахът ми кьркори, вълнува се. Втривах в тялото си изпарена урина (изпарена до една четвърт от обема си урина) около 30-40, после го изплакнах с топла вода. Чувствам се нормално. Пия протиева омекотена вода в горещ вид – тя чудесно промива организма.

2 юни, IV ден.
През това денонощие имах някакво кризисно състояние. През нощта получих спазми на левия крак –на големия пръст, усещаше се аритмия, но на сутринта всичко премина. Единствената неприятност са болките в левия трохантер - където бедрото се свързва с таза. Направих клизма с изпарена урина, излезе много мръсотия. Сега усещам някакви тръпки в лявата част на стомаха. Чувствам се нормално.

3 юни, V ден.
Чувствам се нормално. Единственото, което ме тормози, е болката в областта на лявата тазобедрена става. По тялото, особено в стомаха и от лявата страна, има някакви потръп-вания. Направих два масажа с изпарена урина – те действат благотворно. Направих клизма – изтича тъмна мътилка (чисти се черният дроб), много мръсотия.

4 юли, VI ден.
Чувствам се нормално. Вечерта направих клизма, излезе жълта мътилка.

5 юни, VII ден.
Сутринта си направих масаж – всичко е нормално. Освен това от дебелото черво самостоятелно излезе течна маса. Направих си микроклизма, тя се задържа доста дълго (30 минути). Когато отидох в тоалетната, излезе разрушаващо се новообразувание във вид на „кафеви водорасли“. После добре се загрях в банята - затоплих тазобедрената става.

6 юни, VIII ден.
Излиза много мръсотия, понякога – самостоятелно. Гърбът лека-полека ми минава. Усилено „люлея гръбнака си“ (изпълнявам упражнения за кръста).

7 юни, IX ден.
Всичко ми омръзна, но се държа. Направих клизма – излезе малко мътилка, както и частици застояла мръсотия. Усилено^,люлея гръбнака“. Направих един масаж с изпарена урина. Пия омекотена вода и урина. Отвчера тя придоби горчив вкус, люти – разтварят се отпадъците.

Коментар: през лятото се гладува по-трудно заради горещината. Организмът силно се отпуска, а полевата патология се активизира по-бързо.

8 юни, X ден.
Разширените вени на краката ми изчезнаха. Екземата на лявата ми ръка изчезна напълно, следата във вид на по-пигментиран участък от кожата едва се забелязва. На 9-ти има новолуние, вероятно ще излезна от гладуването. При всмукване на стомаха болката под пъпа не се усеща. Но тялото ми все още изглежда едро и на корема има достатъчно тлъстини.

9 юни, XI ден.
Чувствам се горе-долу. От мен излиза главно течна маса от жлъчен характер.

10-11 юни, XII и XIII ден.
Силите бързо се топят. Пия минерална вода. Волевата настройка помага много добре. Гърбът още ме наболява, но това са направо дреболии в сравнение с онова, което беше.

12 юни, XIV ден.
И така, прогладувах тринадесет денонощия и половина. Започнах да излизам от гладуването. След изпиването на билкова отвара с три чаени лъжички мед от мен самостоятелно излезна много черна течност с жлъчно-чревен произход. „Полюлях гърба си“, почти не се усеща болка. Лесно сядам в затворен лотос – гъвкавостта се върна.

На 13 и 14 юни сънувах интересни сънища, които говорят каква работа е извършена в полевата ми форма.

Сън 1. Нападна ме голямо куче (като кавказка овчарка). Тичам по тясно мостче към хората. Викам: „Помощ!“ Виждам две жени – една старица и една млада, които ехидно ми се подсмиват. А кучето вече е до мен. Вървя бързо (като че се премествам, като че летя) и виждам, че младата жена има вместо крака – космати копита (като на крава). Кучето ме догони и се върти около мен. Хвана ме за пръстите на левия крак. Заболя ме, но не много. После ме хвана за пръстите на десния крак. Тогава го настъпих с левия крак по носа и силно го натиснах. Тя започна да вие и изчезна. (Този сън говори за активизирането на полеви паразити и прогонването им от организма. - Б.а.)

Сън 2. Някой по-рано ми беше казвал, че да видиш ято жерави в небето е на хубаво. И ето че насън вдигнах очи към небето и видях ято жерави. Летяха във формата на клинооб-разен знак, махайки синхронно с криле. Казах радостно: „На добро е!“ – и се събудих. (Този сън говори, че кармичните дългове до голяма степен са изчерпани благодарение на гладуванията. Сега съм под влиянието на съвършено други кармични течения, носещи коренно различни житейски ситуации. Между другото, за този феномен говори Исус Христос – че благодарение на глада Небесният Отец за един ден гладуване опрощава извършените в продължение на година грехове на човека.)

През същата година гладувах 7 денонощия (от 20 до 26 август) и 27 денонощия през Коледните пости (описанието на гладуването е дадено в книгата „Уринотерапия“). След последното гладуване темата за „глада“ престана да ме вълнува. Затова вече не водя дневници на гладуванията. Просто знам, че когато получа вътрешен импулс да започна гладуване, ще го проведа без особени колебания и доводи против. Доводите ми да не го правя бяха такива: да гладуваш през зимата – студено е, а през лятото е жалко – наоколо има толкова продукти, а ти да гладуваш. Ако в началото на „гладовата“ си практика (1985-1987 година) спазвах препоръките да гладувам веднъж седмично, то от 1993 година предпочитам по-продължителните гладувания, които включват сериозните оздравителни и пречистващи механизми в организма. Причината да пропусна по-продължителни гладувания от 1986 до 1993 година е, че след 18-дневното гладуване през 1986 година частично изчезна емайла на зъбите ми. Дълго време търсих обяснение за това, докато не го намерих в Аюрведа, където се разясняват жизнените принципи, индивидуалната конструкция, влиянието на годишните сезони и храната. Всичко това съм описал в адаптирана форма в четиритомника „Целебните сили“. Сега гладът не ме плаши с неизвестното, контролирам процеса на всеки негов стадий – от влизането до възстановителното хранене.

В заключение ще опиша значението на сънищата по време на гладуване. Помнете, че сънищата отразяват протичащите в полевата ви форма процеси.

Борба с патологията. Сънища, в които ви нападат, вие се отбранявате и се борите. Нападателите могат да бъдат: животни, хора, фантастични същества и др. Най-често това са змии, кучета, котки, късчета слуз, старци или обезобразени хора. Цветът на сънищата най-често е червен, сив, мръсно жълт.

Победа (освобождение от патологията). Вие прогонвате, отхвърляте, избягвате, побеждавате на сън онова, с което сте се сражавали. Измивате се в невероятно чиста вода. Смеете се насън, радвате се на нещо.

Кармичен дълг или привързаност. В дадените сънища ви се посочва предмет, към който сте привързани. Например – умрели хора, хора, с които по-рано сте били близки (в процес на развод сте); едни и същи ситуации, по време на които е възникнал кармичният дълг; накрая показват ситуация, благодарение на която можете да ликвидирате кармичния си дълг.

Снемането на кармичното задължение. Виждате насън ситуация с кармичен длъжник, след която изпитвате облекчение, удовлетворение. Плач и скръб насън или наяве в резултат на вътрешното преживяване.

Благоприятни промени в съдбата ви. Виждате особени – съдбоносни знаци, от съзерцаването на които ви обхваща вътрешна радост. Намирането насън на особени предмети, от които изпитвате възторг и вътрешно съзнавате особеното им значение именно за вас.

Гладуването ще ви покаже кармичните ви
дългове и привързаности чрез сънищата.c0

 

(горе)
Част 3
ГЛАДУВАНЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Гладуването е единственият еволюционен метод, при който чрез системно пречистване можете постепенно да се върнете към нормално състояние Чрез отвращението на болния човек към храната самата природа ни показва, че по това време не сме в състояние да я смелим.c1

Този раздел е качествена преработка на натрупаните по-рано практически знания по прилагане на гладуването с лечебна цел.

Кои болести се поддават на лечение чрез гладуване?
Лекарите, които по-рано са практикували лечение с обичайните методи, а после са изпробвали гладуването, отбелязват факта, че едно лечебно гладуване заменя множество лечебно-профилактични методики и същевременно осигурява по-фундаментален положителен резултат, дори когато се провежда без медицински контрол.

От казаното дотук може да се направи изводът, че практически всички болести трябва да се поддават на въздействието на лечебното гладуване при достатъчна продължителност и повтаряемост. Наистина е така. Известно е, че главна роля играе не болестта, а човекът, който желае да се излекува. От практиката на лечебното гладуване ни стана известно кои болести добре се поддават на глад и кои по-трудно и колко време изискват за излекуването им.

Важно е да се отбележи и фактът, че повечето хора, които се лекуват чрез гладуване, преди да го приложат в продължение на много години са пробвали други форми на лечение – лекарства, облъчване, операции, масажи, всевъзможни процедури, електро- и магнито-лечение, самовнушение, игло-рефлексотерапия и т.н. – безрезултатно. Към гладуването са прибягвали като последно средство. Като правило, това са болести на сърцето, рак, язви, колит, астма, артрит, инфекции, дисбактериози, кожни болести, които рядко се лекуват с общоприетите средства. В резултат на гладуването много от тях са се излекували напълно, а други са постигнали забележимо подобрение.

Статистически данни
от прилагане на гладуването по д-р Мак-Итчън:

Науката за гладуването е развивана главно от прогресивни лекари. Например Николай Норбеков през 1947 година пише:

„Разбрах, че гладът не само не вреди на човека, но когато на тежко болни хора вече не им помагат съществуващите лекарства и методи на лечение и ги заплашва неминуема смърт, именно гладът възстановява работоспособността им и ги откъсва от лапите на смъртта, връщайки им радостта от живота. Затова гладът е най-важният лечебен фактор за цяла редица тежки и неподдаващи се на други начини на лекуване заболявания“.

Но практикуващите лечебно гладуване лекари ги очаква сурово наказание от обществото (властта) в случай на неуспех. К. Джефри пише с горчивина:

„Ако пациент умре след курс на лечение с обичайни методи, това се оценява като неизбежно нещастие; ако пациент почине при провеждане на натуропатическо лечение, това се разглежда като престъпление, липса на медицинска помощ.“

С гладуване лекуват и в нашата страна. От 1 март 1981 година до днес функционира отделение за РДТ в Московската клинична болница №68 (завеждащ отделението е В. А. Миронов, лекар-ординатор е Н. С. Белозерова, методическото ръководство се осъществява от професор Ю. С. Николаев). През този период в отделението по метода на РДТ са се лекували три хиляди болни с различни заболявания. Ще изброим само основни: исхемична болест на сърцето, хипертония I, II и III степен, атеросклероза на съдовете на главния

мозък, облитериращ ендартерит, диенцефален синдром, ве-гетативно-съдова дистония, мигрена, захарен диабет, артро-зи и артрити от обменен характер, подагрична диатеза, бронхиална астма, хроничен астматоиден бронхит, полино-за, язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстника във фаза на ремисия, хронични гастрити, колити, хроничен холецистит, гломерулонефрит, пиелонефрит, панкреатит, болест на Рейно, остеохондроза на гръбначния стълб, болест на Бехтерев, псориазис, екзема, хронична рецидивираща копривна треска, нарушение на мастната обмяна и пр.

Ако нямате сериозни проблеми със здравето и нямате опит в гладуването, възползвайте се от съвета на Е. Дюи: „Прилагам два вида гладуване – сутрешно и пълно. При пълното гладуване се пие само вода, всякаква храна е забранена. Сутрешното гладуване, което много охотно предписвам, се състои в пропускане на сутрешното хранене. И двата вида предписвам при стомашни и чревни заболявания, при затлъстяване, водянка, при различни възпалителни процеси, за отстраняване на физическата отпадналост и общата вялост, за подобряване на настроението и като средство срещу депресия. Моят принцип е: не храната, а покоят възстановява нервната система. Храната изисква почти същия разход на нервна енергия, колкото и работата“.

При сериозни заболявания и неувереност в силите си идете в клиниката, където лекуват чрез гладуване. Във всички останали случаи постепенно натрупвайте собствен опит в гладуването и го практикувайте без страх.c2

 

(горе)
Артрит, ревматизъм, подагра

Болезнеността и подуването на окръжаващите ставите тъкани са признаци за ранен стадий на артрит. С развитието на възпалението се появяват болки и неподвижност на ставата. Мускулите и връзките стават напрегнати и се свиват. Развивайки се най-често в хрущяла, който съединява краищата на костите, артритът води до разрушаване на хрущяла и деформация на ставата.

Артритът е краят на патологичния процес, развивал се с години. Преди началото на развитието на възпалението на ставите човек усеща болки в ставите, страда от лошо самочувствие, безсъние, лош апетит, влошаване на храносмилането и други признаци, свидетелстващи, че не всичко в организма е наред.

Много често хора, които усещат неясни мускулни болки, леко затруднение в ставите при движение, пристъпи на радикулит възприемат неправилно тези предупредителни признаци. Тушират тези симптоми с лекарства, масаж, горещи вани и продължават начина на живот и хранене, който задълбочава патологичния процес. Заглушаването на симптомите не помага за отстраняване причината за болестите и не предпазва от развиване на хронично състояние чак до инвалидност.

Причината за възникване на артрита е робуването на вкусовите наклонности в храненето, което задръства организма с отпадъци. Не може да има съмнение, че първоначалното раздразване, водещо до ненормални изменения в ставите, възниква поради наличие в кръвта и в съединителната тъкан на чужди вещества, които се натрупват с месеци и с години в отслабения организъм. Жертвите на артрита преяждат със скорбяла и захар – хляб, картофи, сладкиши, бонбони.

За да се избави напълно от ревматизма, радикулита, мускулния и инфекционен равматизъм, подаграта, артрита – независимо каква форма ще приеме тази болест, човек първо трябва да се откаже от навиците, които отслабват организма, да знае пределите на храносмилателната способност на своя организъм и да ги уважава. Всеки ненормален навик, както и всеки нормален, но водещ до преяждане, носи болест. Това е причината за всяка болест. Краят е хронично заболяване и преждевременна смърт.

По-нататък на тялото трябва да се даде възможност с помощта на гладуването да изхвърли натрупалите се отпадъци, а после да се промени химичния състав на кръвта с помощта на правилното хранене. Ако това се направи, резултатие ще бъдат изумителни. Нищо не може да изчисти организма по-бързо и по-пълно от гладуването. Нямаме на разположение други средства, които да могат бързо да променят химичния състав на тялото, особено на течностите и секрециите му. Гладуването облекчава болките при артрит по-сигурно и без рискове да се получи нова болест, отколкото пиенето на „безвредни“ лекарства.

Оздравяването при хроничния артрит е бавно връщане от болестното състояние към здравето. То включва много фактори: възраст, тегло, разпространение на болестта, протичането ѝ, запасът от жизнена енергия, характерът на усложненията, естеството на работата. Всички тези фактори определят степента на възможното оздравяване и неговата бързина. Диетата изисква минимално количество захар и скорбялна храна.

Самодисциплината и настойчивата решимост да оздравееш, независимо, че ограниченията може да са потискащи и изморителни, а прогресът – не много ясно забележим, са необходими за оздравяването.

Пример от практиката на Пол Брег.

„Един човек на име Евънс страдал от отлагане на соли в ставите. В кабинета на Пол Брег влезнал, силно накуцвайки. Историята на този човек приличала на историята на милиони хора по целия свят. Никога не го били учили как правилно да се отнася към собствения си организъм, а му развили ненаситно вкусово усещане при приемането на храна. Потребността да задоволява това вкусово усещане управлявала навика да се храни три пъти на ден и да яде всичко, което поиска - каша, шунка, яйца, печени картофи с месо, да пие след всичко това кафе, бира, чай и т.н. Не му минавало и през ум, че е станал роб на вкусовите си усещания и за това трябвало да заплати с болки в ставите. Постепенно ставите му се натоварвали с токсични кристали, които започнали да притискат нервите и да предизвикват непоносима болка.
     Разболявайки се, Евънс действал като всички останали. Искал лесно избавление от болестта си с помощта на медицинско лечение. Един известен калифорнийски лекар му предписал лечение с физиотерапия, но то не му помагало. Брег откровено му казал, че дългите години на неправилно хранене и вреден начин на живот са го докарали до това състояние и че сега е необходимо гладуване и богата на растителни продукти диета, за да се излекува. Той бил разумен човек и признал, че Брег е прав.
     „Лечението“ започнало с З-дневно гладуване, по време на което се консумирала само дестилирана вода. Дестилираната вода по-добре поема отпадъците и солите, затова се предпочита пред другите видове вода (при липсата ѝ може да се замени с протиева вода).
     След излизането от гладуването той получавал на закуска само пресни зеленчуци, на обяд – салата от пресни зеленчуци и блюда от варени зеленчуци, на вечеря – сала* та от моркови и зеле и едно блюдо от варени зеленчуци. Месото, рибата, яйцата и млечните продукти били изключени. Отказал се от солта, тестените изделия, бобовите растения. Като допълнение, за по-добро изчистване всеки ден по 10 минути взимал гореща вана, довеждайки температурата до 40°С. А за активизиране изработването на жизнена енергия (която възстановява целия организъм, включително и ставите) му била препоръчана всекидневна разходка, която през първия ден включвала разстояние от три пресечки. През всеки три дни се добавяла по още една пресечка, докато Евънс не започнал на ден да изминава до пет мили. Всяка седмица провеждал 36-часо-во гладуване, а по-късно едно 7-дневно и едно 10-дневно.
     След като изпълнявал тази програма в продължение на година, той възстановил организма и ставите си напълно. Семейството и приятелите му били поразени от това преобразяване. Започнал да плува, след като не го бил правил с години, да кара велосипед и дори се научил прилично да свири на пиано. С жена си започнали да ходят на курсове по танци, а година по-късно спечелили конкурс по танци. С годините Евънс изглеждал все по-млад. Недъзите го напуснали. Всичко това постигнал сам. Брег само му помагал да помогне на себе си, като му съставил програма за здравословен начин на живот.
     Сега Евънс гладува всяка седмица по 24-36 часа. Четири пъти годишно – през зимата, пролетта, лятото и есента провежда 10-дневно гладуване. Движенията му станаха бързи и точни, като на 20-годишно момче. Направеното от мистър Евънс е по силите на всеки. Организмът сам се възстановява, лекува и поддържа. Единственото, което иска от нас, е да не заробваме жизнената сила на организма, за да угодим на някоя чувствена наслада, да не я потискаме с отпадъци и тя ще ни възнагради с радостта от живота. Усещането за младост и лекота ще замени болката и сковаността“.

Запомнете, уважаеми читателю, боледуващ от артрит. Веднага щом започнете да гладувате, за няколко дни болките ще намалеят. После постепенно ще изчезне подпухна-лостта, ще започнат да се възстановяват деформираните стави. Колкото по-голяма е деформацията на ставите, толкова по-продължителни са сроковете на гладуване и за пълното излекуване ще са необходими повече курсове. Периферните крайща на нервната система успешно се лекуват с гладуване. При болните от дискогенен радикулит и остеохондроза първо изчезват болките, престават да ги безпокоят вторичните неврити.

Един 30-годишен човек с диагноза „остеоартроза на тазобедрените стави“, хипертония и затлъстяване IV степен бе лекуван с фракционния метод на гладуване. В началото на първия курс на гладуване той едва се движеше. Пречеха му болките и ограничеността на движенията в ставите, излишните килограми. Постепенно двигателният режим към десетия ден на гладуването беше увеличен на 15 километра дневно. Болките изчезнаха. В резултат на трите следващи курса теглото на болния спадна с 30 килограма, нормализира се кръвното налягане. Бяха необходими още няколко курса на гладуване, за да оздравее напълно. Свободата на движения в ставите се нормализира.c3

 

(горе)
Астма

Някои лекари смятат, че болните от астма хора са предразположени към развиването на нервна болест. Те имат силна психологическа задръжка, която предизвиква обичайно вътрешно напрежение. В резултат отслабва и се забавя работата на дихателните органи и се залагат „корените“ за патологични изменения в белите дробове. Затова трябва първо да се въздейства върху първопричината за астмата, което се постига с помощта на гладуването.

Хроничната астма добре се поддава на гладуване. Болните, които не са могли да спят легнали на креват, а само в седнало положение, след няколко дни гладуване (обикновено 5-7) получват значително облекчение и могат да спят в легло.

В зависимост от тежестта на астмата болните се излекуват с кратки курсове на гладуване по 2, 5, 6, 7 дни, със средни курсове 15 и 21 дни и с продължителни курсове по 23 и 26 дни.

Лечението на астмата с дозирани гладувания е полезно да се съчетава с изчистващо полевата форма на човека дишане или дишане по д-р Бутейко, което натрупва въглеродна киселина в организма.

Като пример ще разгледаме няколко случая. Болният К., на 41 години, шофьор, инвалид III група. Тласък към болестта били конфликти в дом и в работа. Влошило се настроението, станал мрачен, раздразнителен, нощем спял зле. Веднъж, като се развълнувал, усетил, че се задушава. Задъхвал се, хриптял, лицето му се наляло с кръв, имал усещане, че умира. К. се изплашил, като си спомнил, че брат му починал на 22 години от бронхиална астма.

От този ден нататък К. живеел, измъчван от страх. В лечебното заведение провел гладуване в продължение на 30 дни. Отначало имал няколко пристъпа, а през възстановителния период пристъпи не се появили. Не се повторили и след изписването му от болницата. Човекът се съживил: настроението му станало нормално, спокойно, изчезнал страхът, изпарила се раздразнителността. И конфликтите, които изглеждали неразрешими, се разсеяли от самосебе си.
Коментар: конфликтните отношения са ясен израз на психологическа задръжка, която се активира от външната обстановка. С времето тази задръжка на раздразнителността се е трансформирала в задръжка на страха, която е предизвикала застой на енергия в района на белите дробове. Гладуването напълно е унищожило тази задръжка, което качествено е променило личността на К. и е нормализирало дихателната функция.

Ю. Николаев разказва за един болен мъж, който на 64 години изглеждал едва ли не на 80 – изкривен, изгърбен, тормозен от силни пристъпи на задушаване. Щом болестта се оттегляла за малко, този мъж, задъхвайки се и хриптейки, многословно разказвал за нея:

„Напада ме проклетницата. Особено през пролетта, когато трябва да се работи – нали съм градинар, а като започне да ме души, направо на лехата падам. Ето вече повече от десет години ме мъчи. Явно ще се умира. Колкото и да ме лекуваха – нищо не помага“.

По време на гладуването пристъпите на астмата се появявали всеки ден. Туширали ги с медикаменти. От 5-ия ден на гладуването изчезнали. Не използвали повече лекарства. Болният бил изписан в задоволително състояние. След година все още нямал пристъпи. Този мъж провежда профилактични краткосрочни гладувания у дома.
Коментар: изкривяването, изгърбеността са външни признаци на силна психологическа задръжка, която е „прегънала“ физическото тяло в своята енергийна форма. Многословността е феномен на проява на особено патологично чувство, което чрез привличане на вниманието към себе си и на съжаление отнема енергия от хората. Гладуването силно разрушава тази психическа задръжка.

Друга причина, второстепенна, е силното натрупване на отпадъци в организма през зимата чрез несвойствена за човека храна. През пролетта отпадъците започват, разбира се, да се изхвърлят и това води до пристъпи на астма. Гладуването помага и тук – като изчиства организма. Профилактичните курсове добре съдействат за това.

Интересен случай описва и X. Шелтън:

„Б. беше на 70 години и беше боледувал през по-голямата част от живота си. В продължение на 13 години страдаше от бронхиална астма и през това време няколко пъти е бил хоспитализиран. От още по-дълго страдаше от фистули. Вече от 6 години беше глух с лявото ухо, а от още по-дълго страдаше от увеличание на простатата и от няколко години беше импотентен. Носеше очила, беше съвсем плешив и имаше обичайните „незначителни симптоми“, които говореха за лошо състояние на организма, макар обикновено да е прието тези показатели за зараждащи се болести да се игнорират.
     Макар да го бяха лекували с обичайните методи вече от доста години, той се беше убедил в липсата на каквато и да било полза от такова лечение. Подобно на други страдалци, и той се чувстваше все no-зле и no-зле. На всички е известно, че при запусната астма настъпва известно временно облекчение, но с времето състоянието на човека бързо се влошава. Също така е добре известно и че обичайните методи на лечение не могат да дадат нищо, освен временно облекчение на страдащите от фистули. Всички тези болести се приемат за неизлечими.
     Когато той се появи в Института, приеха го и му обясниха, че от този момент нататък трябва да престане да пие лекарствата, които беше свикнал да взима за облекчение.

– Но какво да правя, ако имам пристъп на астмата? – попитал той.
– Ще стискате зъби и юмруци, и ще потърпите, – отговорили му. – Никога няма да оздравеете, ако продължите да взимате лекарства.

Сложили го в леглото и му наредили да не слага в уста нищо, овен вода, докато не му разрешат да възобнови храненето. „Това лечение май е по-лошо и от самата болест“, помислил си той. Дали ще може без храна? И така бил достатьчно слаб от дългогодишните страдания, Уверили го, че внимателно ще го наблюдават и нищо лошо няма да му се случи. С известен трепет пристъпил към новия и неочаквано приятен експеримент. Гладуването не винаги е приятно, но може да бъде интересно, а понякога и много приятно. Свободата и покоят, които човек изпитва при отказ от храна, често му дават възможност да открие нови, невидими по-рано дълбочини за смисъла на живота.
     Приблизително в 4 часа през първата нощ на гладуването той усетил няколко астматични пристъпа. Не бил в състояние да диша в легнало положение, затова седнал в леглото и помолил за помощ. Дошъл лекар и след като го прегледал, казал: „Ще се почувствате много по-добре в най-скоро време. Ще са ви необходими 24 часа, за да се освободите от асматичните пристъпи. След това ще ви стане много по-добре“.
     Той продължил да се бори за въздух още няколко минути, проклинайки това лечение. После изпитал облекчение и заспал. На сутринта се чувствал добре. От ден на ден ставал все no-весел, тъй като дишал по-леко, като че бил момченце, без никакви признаци на астма. Нямал повече нито един пристъп на астма през цялото си пребиваване в Института, фистулите му още сълзяли и гладуването продължавало. След 6 дни глад той можел спокойно да уринира. Простатата се смалила до нормални размери.
     Продължавал да гладува и наблюдавал как ден след ден симптомите изчезват, докато фистулите му не се изчистили, започнал да диша нормално и настроението му се подобрило. На 25-ия ден от гладуването попитал доктора дали не трябва да прекрати гладуването. Отговорили му, че това би било преждевременно, че организмът му не е оздравял напълно и че е разумно да продължи.
     Той се вслушал в съвета на лекаря и продължил да гладува. Онова, което винаги смятал за чудо, станало факт – на 36-ия ден от гладуването започнал да чува с оглушалото си ухо. Слухът му станал толкова остър, че чувал тиктакането на малък часовник.. Слухът му се възстановил напълно и повече не се влошавал. Гладуването продължило до 42-ия ден, след което възобновили храненето.
     Няколко седмици след връщането си у дома останал приятно изненадан – вече не бил импотентен. Възстановяването на половата потентност при мъжете и на желанието при жените е обичаен резултат от гладуването.
     Това не е приказен случай, а действително оздравяване на човек, който е страдал и е преминал през гладуването. Същото може да се случи с всеки човек, независимо от болестите му".

Коментар: продължителното гладуване прекрасно възстановява полевата форма на човека. Затова са такива многобройните ефекти на възстановяването и подмладяването на организма. Както вече беше описано в раздела „Хронични болести“, този човек, благодарение на активизирането и икономията на жизнена сила е изравнил всички компенсаторни изкривявания в организма си, което е довело до подобни резултати.

Г. А. Войтович много добре разказва за порочното лечение на астмата.

„...най-голям интерес за читателите представлява спазъмът на бронхиалното дърво при бронхиална астма. Този синдром в много отношения наподобява действието на лечебното гладуване. При алергично възпаление в бронхите и в белите дробове възниква комплекс от патологични реакции, които винаги задържат издишването. Поради това в кръвта се развива дихателна ацидоза, която възстановява, а после и засилва процеса на усвояване на СО₂ от клетките, т.е. макар и за кратко време настъпва пристъп на бронхиална астма, но, въпреки това, в този случай се включват механизми, подобряващи качеството на биосинтеза. Благодарение на бронхоспазъма се нормализира работата на нуклеотида цАМФ, който по време на пристъп неутрализира медиаторите на алергичното възпаление. Във върховата фаза на пристъпа в кръвта наистина не се намира нито един медиатор на алергия. Същевременно самият пристъп на бронхиална астма активизира хипоталамуса, хипофизата, които през каналите си в крайна сметка също подобряват ефекта на неутрализиране на алергията. Такова комплексно въздействие първо решава проблема с проходимостта на бронхиалното дърво и после тушира пристъпа на бронхиална астма понякога и без външна намеса. Второ, с действията си бронхосмазъмът в значителна степен възстановява общите адаптивни реакции на организма и имунопогасяващата функция на клетките се удължава (пролонгира). Така, ефектът на защита от алергично възпаление се запазва дълго време след пристъпа. Ето защо в началото на боледуването от бронхиална астма дори при редовен контакт на алергена с организма пристъпите на задушаване възникват рядко, един-два пъти годишно. И ако не се лекуваш активно със съвременни лекарства, може да страдаш от астматични пристъпи, но да живееш дълго. Така и беше по-рано в добрите за астматиците стари, довоенни времена,, когато болните от това заболяване практически не умираха и доживяваха до дълбока старост. Но ето че в следвоенните години в САЩ, Англия, а после и у нас бяха внедрени два варианта на медикаментозно лечение. Това са хормоналната гликокортикоидна терапия и лечението предимно с инхалационни средства, действащи върху нервните окончания (адренергичните рецептори на еферентните клетки). И в резултат на това се появиха много тежко болни, заплашени от смъртен изход. А после се появиха и смъртни случаи. Сега това е обичайно явление. Оказа се, че лекарствата, наричат ги симпатомиметици с пряко действие, през нервните окончания (клетъчната мембрана) бързо активизират нуклеотида цАМФ и по този начин незабавно тушират бронхоспазъма. Но тези химични съединения образуват с фермента (хеморецептора) в мембраната неподходящ (нестандартен) за организма белтък, който от този момент нататък постепенно се унищожава от собствената имунна система. Така, отслабеният от болестта рецептор на нервната клетка под въздействие на съвременното „лекарство“ още повече снижава функционалните си възможности, а после напълно престава да работи. Освен това, често се наблюдава и обратен ефект, когато този хеморецептор не се активира, а напротив – блокира се от междинните продукти от разпада на химиопрепаратите. Рецепторите бързо, в продължение на 2-3 години и дори по-бързо, излизат от строя. Още в ранните стадии на развитие на астмата болните са принудени все по-често и в нарастващи количества да дишат чрез тези или подобни на тях лекарства, да пият тези вредни за нервните окончания средства – стават зависими от тези лекарства. Накрая настъпва периодът, когато лекарствата действат парадоксално – задълбочават бронхоспазъма. Развива се заплашващо живота астматично състояние, при което може да настъпи смърт, ако не се приемат гликокортикоидни хормонални средства, способни да накарат тези нервни окончания да функционират. Но при това въведените в организма отвън хормони разрушават окончателно работата на имунно-генетичния апарат и се създава още по-порочен кръг. Смело можем да наречем такова лечение шарлатанско. Но досега то е използвано от хиляди болни от бронхиална астма и лекарите често предпочитат тези методи пред други, no-съвършени. Наистина са необходими революционни мерки от страна на органите на здравеопазването за променяне на лечението на хро-нично болните. Иначе нараства и ще продължава да нараства бройт на инвалидите. Болйите умират и ще умират в ранна възраст, а на лекарите им остава само да вдигнат ръце: Ако в началото на боледуването от бронхиална астма болестта може да бъде прекъсната с различни йогистки упражнения, с иглотерапия, със сегментарен масаж и с варианти на обикновеното закаляване, то при възникване на зависимост на пациента от симпа-томиметици с пряко действие (инхалации) и хормони може да се откъсне от този порочен кръг само чрез метода на дозираното гладуване“.

Следните два примера от практиката на Г. Войтович показват ефективността на лечебното гладуване за хората, които използват инхалатори.

Едно дете се раболяло от пневмония, а после и от астма на шест месеца. Десетгодишното лечение с медикаментозни средства, включително инхалации със симпатикомиметици с пряко действие и хормони, довело само до влошаване на заболяването с появяване на хроничен бронхит и гнойни храчки. Правили опити за освобождаване от тези лекарства с различни варианти на закаляването и народни медикаментозни средства, сауна, иглотерапия, точков масаж, дихателна гимнастика със задържане на дъха и т.н. Освобождаване

от лекарствената зависимост и честите обостряния на заболяването не се получили. Провели два десетдневни курса на гладуване на морския бряг. Независимо от крайно увредените процеси в апарата на бронхите и белите дробове на детето болестта изчезнала.

Една 54-годишна жена страдала от бронхиална астма от повече от двадесет години. Лечението довело до хормонална зависимост. Неведнъж постъпвала в реанимацията на болницата. Предложили й гладолечение. На седемнадесетия ден от гладуването тя нарушила препоръките, като отишла на работа облечена със синтетични дрехи. В резултат на това след два дни получила обриви, които на места преминавали в мехури, с хиперемия, лющене на кожата, сърбеж. След като съблякла синтетичните дрехи, кожните обриви през следващите три дни на гладуване постепенно изчезнали. След този случай лечебното гладуване завършило успешно на 23-ия ден. През следващите година и половина тя провела още два курса на фракционния вариант на гладуването и се избавила от приемането на хормонални гликокортикоидни средства. През следващите пет години на наблюдение тя продължава да работи като лекар, нито веднъж не е прибягвала до хормонални средства, не е търсила медицинска помощ.c4

 

(горе)
Бременност

(Естествено бременността не е болест, но е особено състояние с опасност за живота...) Новороденото дете се храни с вещества, доставени му от майчиния организъм. И ако кръвта ѝ храни нормално развиващия се ембрион, бремеността ще протича нормално и дори приятно. Ако обаче е токсемична, трябва да се извърши пречистващ процес, за да се създадат най-добри условия за развитие на ембриона, физиологичното обкръжение на ембриона, тоест организма на майката, трябва да се приведе в ред.

Из опита на Шелтън:
„Стомахът и организмът на токсемичната бременна жена протестират, те отхвърлят храната, черният дроб засилва отделителната си функция. В стомаха се натрупва много „Жлъч“ и се изхвърля чрез повръщане. Може да се развие дори физическо отвращение към храната – това изискване на организма ще осигури пречистване. Ако поне веднъж разберем, че природата прави всичко, за да подготви чист и здравословен дом за зараждането на нов живот, бихме разбрали и необходимостта да ѝ помагаме и не бихме слагали прът в колелото на живота.
     Спирането на повръщанията с помощта на лекарства и по-нататъшното приемане на храна само влошава състоянието и удължава продължителността му. Гладуването е единственият начин за изчистване на организма от натрупаните токсини. Затова, щом бременната почувства леко гадене или повърне, тя трябва доброволно да спре да се храни. Това няма да навреди нито на нея, нито на детето. Дългото гладуване може да донесе вреда, но няколко дни въздържане от храна в началото на бременността (което е особено препоръчително за жени със „сутрешно гадене“) непременно ще помогнат.
     Тя трябва да легне в леглото и да си почива на топло. Трябва да прогони всички страхове и да отпусне ума си. Да не пие никакви лекарства. Опитът ни показва, че гладуването от 3 до 10 дни е достатъчно, за да въведе ред в организма и да избави жената от гаденето и повръщането за целия период на бременността.
     След гладуването трябва в продължение на няколко дни да се храни с плодове и сурови зеленчуци и едва след това да премине на нормално хранене. Под „нормално“ аз, разбира се, нямам предвид общоприетата диета. Бременните са склонни да преяждат, особенно с белтъчини. Да, висококачествени белтъчини са необходими, но в малки количества. Най-необходими са й пресните плодове и несъдържащите скорбяла зеленчуци“.

Ето какво пише специалистът по лечебно гладуване Ив Вивини.

„Битува мнението, че бременната жена трябва да яде за двама. Това, разбира се, е неправилно. Нещо повече, толкова е абсурдно, че трябва да се изкоренява“.

При Вивини постъпила жена, която, без да знае, че е бременна, гладувала в продължение на един месец.

„Естествено, пациентката беше много обезпокоена от това. Но първото ѝ дете – момченце, което се беше родило няколко години по-рано, – тежало 3,3 кг, а момиченцето, родило се в резултат на тази бременност тежеше 4,25 кг“.c5

 

(горе)
Безплодие

Гладуването е помогнало на много жени да забременеят след дълги години на безплодие. Много от тях разказват за разстройства на менструалния цикъл, обилни менструации, силни спазми, които всеки месец ги оставяли на легло, големи кървави съсиреци, чувствителност и болки в гърдите и други симптоми, говореши за нарушение на ендокринното равновесие, възпаление на яйчниците или на матката и нервни разстройства. Други разказват за възпаление на маточната лигавица с по-силна или по-слаба влагалищна секреция. Тези ненормални влагалищни секреции и ненормалната среда са убивали сперматозоидите и зачатие не е настъпвало.

Такива са случаите, които много лесно се поддават на лечение, и възможността на жената да забременее напълно се възстановява при физически, умствен и физиологичен отдих – гладуване. Добре е да отбележим, че спонтанните аборти престават и настъпва нормална бременност, когато чрез гладуване и последващо правил но хранене изчезва токсикозата на организма. Абсолютна стерилност се среща рядко, както при мъжете, така и при жените, и в този случай гладуването няма да може да им помогне.

Ю. Николаев разказва за лекуването на безплодие при една жена. Гладуването продължило 27 денонощия. След месец настъпила бременност. Николаев подчертава, че гладуването е много резултатно при различни женски болести, в частност – при безплодие и привични аборти. Така, нееднократното провеждане на кратки курсове на гладуване (3-5 дни) позволява на страдащите от привични аборти жени да запазят бременността си и да я доведат до нормално, благополучно раждане.c6

 

(горе)
Болест на Бехтерев

Мнозина отнасят тази болест към групата на ревматоидните заболявания. Отначало се появяват възпаление в гръбначните стави, а после се загубва подвижността, свръзките и ставните капсули закостеняват. Гръбнакът постепенно заприличва на „бамбукова пръчка“.

Ю. Николаев разказва за успешно гладолечение на този страшен недъг.
„При нас постъпваха пациенти с хронично протичане на болестта на Бехтерев, с голяма давност на заболяването, безуспешно изпробвали върху себе си всички методи на лечение, включително масирани курсове с антибиотици и хормонални препарати.
     В резултат на РДТ състоянието винаги се подобряваше, но стабилизирането зависеше от последващото спазване на диета и от начина на живот на болния. Като правило, един курс на гладуване донася продължително подобрение, а после заболяването се възобновява и за да се постигне стабилен резултат, трябва да се проведат няколко курса“.

Това се дължи преди всичко на факта, че при даденото заболяване организмът постепенно отстъпва позиции и компенсаторните му възможности намаляват все повече и повече. За да има пълно оздравяване, компенсаторният механизъм трябва да се разгърне в обратна посока. За тази цел, разбира се, е необходимо време и грамотна помощ за организма. Пример: болният С., 40 години, разказва за себе си:

„За първи път диагнозата „болест на Бехтерев“ ми беше поставена през януари 1982 година. Дотогава през детството и юношеството си почти не бях боледувал. На три години получих травма на главата. (Именно тогава е възникнала психическата задръжка и патологичната клетъчна памет, която е нарушила нормалното циркулиране на енергията и веществата в оргнизма. – Б.а.) От 1953 до 1970 година – никакви заболявания, освен редки простуди. През 1970 година изкарах тежък грип и лежах месец и половина в болница. Много дълго поддържах висока температура - от 38,5°С до 40°С; силно главоболие. През 1975 година – травма на гръбначния стълб (вдигнах много голяма тежест в неудобно положение). Не можех нито да стана, нито да седна. Направиха ми новокаинова блокада, но силните болки в кръста останаха. Диагноза – радикулит. Мускулни инжекции с витамини от група В, алое, различни физиотерапевтични процедури (токове на Бернар, парафин и други) – всичко това донесе временно подобрение. Но радикулитът стана хроничен със системни обостряния.
     От честите болки характерът ми стана неуравновесен, периодично в душата ми се появяваше такава ярост, че не можех да се контролирам. (Описано е обостряне на патологичното чувство и изискванията му. – Б.а.) През този период ядях главно месо. Много пушех – до два пакета на ден.
     Към 1977 година болките в гръбначния стълб толкова се усилиха, че не можех нормално да спя: щом „застина“ в едно положение за няколко минути и се появяваше пронизваща болка. През деня беше по-леко. Нощем пиех по 5-6 таблетки аналгин. Ходех трудно, реагирах остро на най-малките промени на времето. Появиха се болки в ръцете и краката. Поставиха ми диагноза: остеохондроза. И отново физиолечение, витаминни инжекции, алое, обезболяващи. Всичко това не ми донесе съществено облекчение.
     През 1982 година в болницата на Боткин за първи път прозвуча неутешителното: болест на Бехтерев. И тогава се изясни, че калолечението, парафинът и много от другите неща, които ми бяха предписвали през предишните години, са абсолютно противопоказни, защото само са ускорявали процесите на вкостяване на хрущялите между прешлените.
     Консултирах се с най-добрите специалисти по лечение на заболяванията на гръбнака. Навсякъде отговорът беше един и същ – болестта е неизлечима, причините за възникването й са неизвестни. (Неизлечима е, защото „коренът" ѝ се намира в полевата форма на човека. И нито химиотерапията, нито физиотерапията, нито някоя друга „телотерапия“ са в състояние да го унищожат. – Б.а.) Необходимо е доживотно (два пъти годишно) лечение – в болници и в санаториуми, за да се забави процесът на развитието му.
     Междувременно болестта видимо прогресираше и към 1983 година премина в III стадий. Рязко намаляване на подвижността във всички отдели на гръбначния стълб, болките не стихваха, гръбнакът ми се преви. Извъртах се с цялото тяло, много бавно. Трудно сядах, ставах, обличах се.
     От 1983 до 1985 година проведох три курса на дозирано гладуване в московската болница №68. Изразено подобрение след всеки курс. Понесох ги много добре. Нямаше ацидотични кризи. Едва в края на първия курс се появи лека отпадналост. А през целия период на II и III нурс – нито отпадналост, нито вялост, нито умора. Напротив – нарастване на силите, бодрост, увереност, лекота. След първия курс можех да се навеждам напред така, че докосвах пода“.

Болният Л. П, радиоинженер, 55 години, пише:
„Първите признаци на заболяването се появиха преди 15 години. Отначало започнах да изпитвам неудобство, докато лежах в кревата. През първите две години състоянието изглеждаше поносимо. Но после се появи скованост в шийния отдел на гръбначния стълб (трудно завъртах глава), появиха се болки в кръста и гърба. Дълго време лекарите ми слагаха диагнозата спондилоза. И едва дванадесет години по-късно – болест на Бехтерев. Редовно правех: масаж, електрофореза, ЛФК, приемах различни фармакологични препарати (индометацин, бутадион, волтарен), провеждах курсове на балнеолечение.
     Лечението беше почти безуспешно. Кратките периоди на облекчение се сменяха с обостряне. Появи се непоносимост към лекарствата, особено към индометацина: световъртеж, гадене, полуприпадъчно състояние. („Непоносимостта към лекарствата“ говори, че от позицията на квантово-полевия подход към организма почти всички вещества, освен хранителните, действат потискащо на структурите и енергетиката на полевата форма на човека. Този очевиден факт медицината не иска да признае. Но когато, след 50-100 години това бъде признато и осъдено от същата тази медицина, каква ще бъде ползата за онези хора, които са се отровили, като добросъвестно са пили хапчета, сиропи, правили са инжекции. Не казвайте, че не сте го знаели. Вече го знаете. – Б.а.)
     Към 1980 година състоянието ми се влоши дотолкова, че в периодите на обостряне не можех да се завъртя в леглото. Кашлянето и кихането предизвикваха нетърпими болки. Научих, че в болница №68 е разкрито специално отделение, където се провежда лечение с дозирано гладуване на много болести, включително и на болестта на Бехтерев.
     Преминах курсове на лечение с РТД: през 1984 година – 21 дни, през 1985 година – 24 дни, през 1986 година – 20 дни. На всеки етап резултатите бяха много добри. След първия курс лекарят-ревматолог все пак настоя да взимам индометацин. След втория курс с РДТ същият лекар ми разреши „да живея без лекарства, ако нямам обостряния“. За щастие, през годината нямах влошаване на състоянието, което ме увери в ефективността на лекуването на болестта на Бехтерев чрез гладуване. Наблюдаваха се само следи или „сенки“ на заболяването: леко ограничаване на подвижността в областта на кръста и шията, бърза умора на мускулите и свръзките в ставите“.

Както виждате, дори тази страшна болест отстъпва при упорито провеждане на лечебно гладуване, което унищожава информационно-енергйната ѝ основа.c7

 

(горе)
Варикозно разширени вените

Специалистите по лечебно гладуване отбелязват, че гладуването е най-сигурният и подходящ метод на лечение при варикозно разширение на вените, при тромбофлебити, особено ако преди влизането в гладуването и при излизането от него болният няколко дни се храни само с плодови и зеленчукови сокове (от моркови, зеле, домати, цвекло, тиква, корени от целина, ябълки и други плодове). Гладуването не разрушава и не задръства вените, което става при лекуването с други методи поради пренатоварване на по-дълбоко разположените кръвоносни съдове. То лекува разширението на вените, а същевременно и възникващите от това язви. Гладуването помага да се възстанови тонусът на стените на вените, намалява размерите им и ги освобождава от болката.

При млади мъже и жени с леко и средно разширение на вените оздрвяването е бързо и пълно. При хората над средна възраст и със силно разширение на вените може да се постигне подобрявне, но пълното излекувне изисква по-продължително време и спазване на строга диета след гладуването с придържане главно към вегетариански начин на живот, с ограничаване на животинските белтъчини и провеждане на кратки гладувания поне веднъж седмично. Ходенето и тичането в тръс доста помагат за лечението. При всички случаи се препоръчва индивидуално хранене с включване на пресни зеленчуци, прясно приготвени плодови и зеленчукови сокове, прясно сварени каши от гречиха, пшеничен зародиш и достатъчно физически упражнеия, като ходене и бавно тичане. Тази програма ще позволи да се предотврати появяването на излишна течност в организма от неумереното консумиране на вода, сол, животински белтъчини и ще гарантира постоянно подобрение и поддържане на нормален тонус на стените на вените.

Разширението на вените около ануса се нарича хемороиди. Като правило, след всяко изпразване на червата там се появява силна болка, а понякога и кръвотечение. Гладуването позволява да се даде почивка на това място и дори да се възстанови напълно функцията, при условие, че на това място няма психическа задръжка.

Уриновото гладуване спомага по- бързото възстановяване на кръвоносния поток. В областта на тромбите трябва да се правят компреси с обикновена и изпарена урина.c8

 

(горе)
Венерически болести

В много книги за гладуването се говори за бързото излекуване от венерически болести. Нещо повече, гладуването се препоръчва.c9

 

(горе)
Гонорея

Гладуването или облекчаващата диета не само ускоряват оздравяването и прекратяват развитието на усложнения, но също така осигуряват и голям комфорт на човека в разгара на болестта. Намаляват болките, при мъжете по-рядко се получават болезнени ерекции. Чрез окисляването на организма гладуването отстранява причината за гонореята и възстановява нормалното състояние.c10

 

(горе)
Сифилис

Има сведения, че древните египтяни успешно са лекували тази болест с продължително гладуване. През 1822 година, по време на окупацията на Египет, французите са регистрирали много случаи на избавяне от тази болест именно по този начин.

Доктор Вегер съобщава, че местните симптоми на първия стадий на болестта изчезват с поразителна бързина, а раните по устните и бузите често зарастват към десетия ден на гладуването. X. Шелтън от собствената си практика е установил, че болните от сифилис напълно оздравяват след 4-8 седмици на гладуване и последващ правилен начин на живот.c11

 

(горе)
Възрастови граници за гладуване

Една от особеностите на старческата възраст е забавянето на обмяната на веществата. Гладуването предизвиква ускоряването ѝ, като по този начин подмладява организма.

Професор В. Н. Никитин представя дадения процес на молекулярно равнище така:

„Тази закономерност се основава на това, че всеки физиологически нормален и същевременно напрегнат разпад на протоплазмата се съпровожда от последващо засилване и дори свръхсинтез (възстановяване) на разпадналите се вещества“.

Проведеното от много учени от всички страни в света експериментално гладуване е определило, че физиологичният глад възстановява в една или друга степен работата на имуногенетичния апарат на живите същества, като по този начин им удължава живота.

Практиката на гладуването говори, че не съществуват възрастови граници за прилагането му. Малките деца могат да провеждат кратки курсове на гладуване. Има факти за гладуването на двегодишно дете и оздравяването му от полиомиелит на 47-ия ден от гладуването. През това време теглото му спаднало то 9,9 на 6,75 килограма. Този случай може да се разглежда като изключение от правилото. Повечето детски болести изчезват при кратки срокове на гладуване.c12

 

(горе)
Хипертония и хипотония

Гладуването оказва силно въздействие върху състоянието на кръвообръщението. При празен стомах и черва в коремната кухина няма никакви препятствия за циркулацията на кръвта и съставът ѝ се подобрява. Застойните явления в коремната кухина и черния дроб изчезват. Гладът способства за възстановяването на функционалните свойства на капилярното кървообръщение при болните от хипертония.

При хипертония гладът веднага въздейства върху основния ѝ симптом – кръвното налягане. То спада още в първите дни на гладуването и даже при упорити и продължителни заболявания достига нормално равнище след 10-15 ден на гладуването. В повечето случаи в края на гладуването кръвното налягане спада под нормалното равнище. В процеса на възстановителния период то се повишава, достигайки нормата. За запазването на положителния лечебен ефект се препоръчва редовно да се провеждат кратки курсове на гладуване – по три дни в месеца или седем-десет дни на три месеца.

X. Шелтън описва случай, когато кръвното налягане паднало от 295 до 115 за три седмици на гладуване. Ако по време на гладуването кръвното е падало под нормата, при излизането то се е покачвало до нормалните стойности. Ако болният от хипертония след гладуването се придържа към нискобелтъчна, нискокалорична, безсолна диета, не се наблюдава повишаване на кръвното налягане.

Гладуването помага както при хипертония, така и при хипотония (ниско кръвно налягане). Практиката обаче показва, че при хипотониците, след известно спадане на кръвното налягане в началото на гладуването, през следващия период то почти винаги става по-високо, отколкото е било преди него. Нормализиращото въздействие на гладуването е широко известно: прекалено високото и твърде ниското кръвно налягане се вкарват в норма по един и същи начин.

Пример от практиката на Ю. Николаев:
„Състоянието и самочувствието ми рязко се различават от онези, с които постъпих за лечение. Изчезна главоболието, кръвното ми падна от 170/110 до устойчивото равнище – 110/70, подобриха се паметта и зрението ми“. Преди това: „Ужасно главоболие, непоносими болки в краката, не ми се живее и най- главното – видения – идва скелетът на сина ми, разговаря с мен. (Психическата задръжка може да породи такива видения. – Б.а.) Синът ми е жив, а ето ти – скелет... страшно нещо!“ Тя гладува 23 дни. На 8-ия ден настъпи ацидозна криза, сърцебиене, изтръпване на крайниците, световъртеж, отпадналост и – отново страх. (Ацидозната криза е предизвикала изостряне на болестта преди излизането й от организма. – Б.а.)
     След кризата нещата тръгнаха към подобряване: кръвното спадна, сънят се нормализира, виденията изчезнаха. При възстановяването болките отново се изостриха. Но това беше вече последното избухване. Скоро състояние-

то рязко се подобри: напълно изчезна главоболието, праната се затоплиха и престанаха да я болят - осцилогра-мата показваше нормална пулсация в тях“.

Важно е да се признае фактът, че високото кръвно налягане е крайно звено във веригата от причини и следствия на предишните болезнени състояния на организма за продължителен период от време: различни видове психическо и физическо пренапрягане. Едни от основните причини за заболяването са: преяждане, хранене преди сън, пиене на кафе, чай, недостатъчна почивка. Прекомерната употреба на сол в храната задълбочава хипертонията, тъй като задържа вода в организма.

Ю. Николаев описва лечението на 48- годишен болен от хипертония чрез гладуване. Отначало този човек се лекувал като всички останали. Лекарствата носели съвсем незначителни резултати. Кръвното налягане постоянно се колебаело в границите 160/110-140/90. При това се наблюдавало незначително главоболие, силни болки в очите дори и след кратко четене.

След три години се появили признци на стенокардия, които бързо прогресирали. Предписали му ново лечение: нитроглицерин, нитронг, нитромазин, сиднофарм. Лекарствата бързо туширали болката в сърцето, но давали странични ефекти под формата на силно главоболие, повишена отпадналост.

След още една година хипертоничните кризи се усилили, кръвното налягане скочило на 220/170. А после той изкарал инфаркт на миокарда и бил хоспитализиран. В историята на болеста се появили нови бележки: исхемична болест на сърцето, кардиосклероза, атеросклероза на коронарните артерии, аортата и церебралните съдове, астеничен синдром.

В 68-ма московска болница провел курс на лечебно гладуване. На 7-то денонощие почувствал значително подобрение. Изчезнали сърдечните болки, кръвното налягане се нормализирало. След гладуването работоспособността на болния нарастнала, изчезнали болките в сърцето, в очите, главата се прояснила.
Коментар: „нарастването на работоспособността“ говори за изчезване на феномена на компенсаторния процес, когато енергията на организма се изразходва за потискане на болестта.c13

 

(горе)
ОЧНИ БОЛЕСТИ

Гладуването много помага при очни болести. В много случаи дефектите в зрението са били напълно отстранени чрез гладуване. Особено добре се поддават на лечение чрез глад пердето, хипертонията на конюнктивата, катаралния и гранулозния конюнктивит, глаукомата, кератитът и ечемикът. X. Шелтън съобщава за случай, когато слепотата на едното око (в резултат на перде) напълно изчезнала след 18-дневно гладуване. Разновидностите на конюнктивита изискват за излекуването си уринотерапия и гладуване. При остро заболяване провеждайте кратки курсове на гладуване и продължителни – при хронично. При глаукомата повишеното налягане в окото постепенно изчезва след две-три седмици гладуване. Ако се пие урина, резултатът ще настъпи по-бързо.

При хората с начален стадий на хипертония в периода на лечебното гладуване и последващото правилно хранене се наблюдава подобряване на състоянието на очното дъно, изразяващо се в намаляване на спазъма на съдовете и нормализиране на налягането в окото.c14

 

(горе)
Хормонални нарушения при жените

Хормоналните нарушения при жените понякога се проявяват по много странен начин: поява на окосмяване по тялото, нарушаване на функционирането на черния дроб, задсто-машната жлеза, стомаха и другите органи, и появата на всякакви новообразувания, неестествена пълнота и др. Продължителното лечение с хормони предизвиква още по-големи нарушения в организма. Ето няколко примера за това как болните жени са прибягвали до гладуването (по метода на Генеша), понякога са повтаряли курса и са се излекували.

„На 23 години съм. Подробно се запознах с книгата ви преди половин година. Ще кажа само, че за мен, като тена, най-страшното беше, че от началото на половото ми съзряване започна силно окосмяване на тялото ми. Лекарите ми предписваха хормонални препарати, единият от които отначало засили окосмяването, особено по лицето, а после другите малко го намалиха, просто го задържаха. Но аз добре разбирах, че няма да мога цял живот да остана на хормони, а изход не виждах. (Това окосмяване формира много силна психическа задръжка под форма на комплекс за малоценност, която изкривява и потиска общата циркулация на енергията в организма и води до застой на отпадъци в него. – Б.а.)
     И ето, след като прочетох първата ви книга, реших, че ще изпробвам всичко върху себе си, каквото и да ми струва това. През лятото правих процедури за пречистване на организма с клизми, бани, ежеседмично гладуване. Много отслабнах, приличах на затворничка в Освиенцим (Всичко това говори за освобождаване от ненужното и патологичното в организма. – Б.а.), но през септември се поправих и формите ми станаха красиви и женствени. (Освобождавайки се от товара и психологическата задръжка, организмът е възстановил функциите си. Изчезването на психическата задръжка за непълноценност се е изразило в подобряване на настроението и привлекателността. – Б.а.)
     След един месец лицето ми се изчисти от космите, стана розово и меко, ръцете и краката ми станаха по-нежни и космите напомняха по-скоро за пух, отколкото за косми на горила. Усещах лекота в цялото тяло, буквално по цял ден пърхах. Седмичното гладуване направих с прясна урина и всеки ден след гладуването пиех прясна урина. Работата е там, че бях много болна и се самосъжалявах, а сега вярвам в себе си, вярвам в Бог и в силите си“. (Ето го чудото на трансформацията, която трябва да се извърши първо в съзнанието на човека, а после ще продължи и в тялото ви. – Б.а.) “

Друг пример:
„На 32 години съм. През 1995 година си купих трите тома на „Целебните сили“. Започнах да прочиствам с урина дебелото черво, след прочистването изчезна изпъкналият ми корем. За 15 процедури, които изпълнявах през ден, отслабнах с 4 килограма. Тежах 106 килограма, станах 102 и задържах така, което много ме зарадва. Преминах на разделно хранене. Напълно се отказах от хляб и макаронени изделия и започнах след събуждане да пия по 100 грама урина, а малко по-късно – по 200 грама, наведнъж, и така продължавам до ден днешен. Примерно две седмици след като започнах да я пия, цялото ми лице се покри с обрив, а после там се появи коричка и не падна седмица и половина. Помислих си, че лечението ми е започнало и търпеливо изчаках да видя какво ще последва.
     На 9 май установих, че силно се е възпалила „висулката“ под гърдите ми. Ако този израстък може да се нарече така. Отначало, тоест преди 5 години, това наистина беше „висулка“, но за този период тя растеше, стана като фасулово зърно и при това потъмня, което подплаши хирурга. Той ме изпрати на консултация с онколог, но аз не отидох. Но ето че на 9 май това фасулче набъбна като топка за тенис, стана кръгло, воднисто. Не се страхувах, а се радвах, че се лекувам. Изпарих урина, започнах да правя компреси върху „висулката“, след което тя се спука. Щом само махнех компреса, от раната започваше да тече кръв. Слагах нов компрес и всички неприятни усещания изчезваха, като че раната искаше нова порция. Така продължи до 30 май, когато установих, че „висулката“ се е свила и раната е зараснала, не кърви и не гнои. От този ден престанах да правя компреси. Сега висулката е като главата на кибритена клечка и продължава да се смалява.
     Също тогава, на 9 май, се изостриха болките в стомаха, черния дроб, задстомашната жлеза – но за кратко. Болките се усилваха дотолкова, че не знаех какво да правя, но след 30-40 минути стихваха. След този ден се почувствах по-добре, станах стегната, жизнерадостна (макар и по принцип да съм си „веселячка“), подвижна. Изчезнаха болките в кръста, които ме мъчеха от една година, лесно се навеждах.
     Въодушевена от успехите си, реших от 22 май да започна да гладувам. Гладувах 14 дни, имах силни обостряния, всичко в тялото ме болеше, но твърдо бях решила „да изкача планината“. Гладувах на вода и изпивах почти цялата дневна урина, правех клизми с изпарена урина. Отслабнах с 12 килограма, теглото ми стана 90 килограма. Започнах да се харесвам, комплексите ми, че съм дебела, започнаха да изчезват. (Психическите задръжки под формата на „комплекс за пълнота“ са се локализирали в района на лицето и затова там е имало силно изхвърляне на отпадъци под формата на обрив. – Б.а.) Пристрастих се към сауната, наистина по време на гладуването ми беше труд но, веднага започваше тахикардия. От гладуването излязох на сокове. Започнах да се храня със сурови и задушени зеленчуци, мед, ядки. Напълно се отказах от месото, рибата, млечните продукти. Известно време между храненията имах спазми в стомаха и леко за-дъхване. Но после ми мина.
     От 17 юли започнах да гладувам за втори път. Реших, че вторият път ще ми бъде по-лесно, тъй като вече съм се поизчистила, храня се правилно, но грешах. От 4-ия ден започна страшно главоболие, нощем не можех да заспя от болка, идеше ми да закрещя. Масажирах слепоочията си, втривах урина. Всички тези неща почти не притъпяваха болката. Едва през нощта на 7-ия ден болката утихна, сутринта на 8-ия главата ми беше ясна, чиста, лека. Затова пък започна друго: ту ставите ме боляха, ту сърцето ме свиваше, изпитвах ужасно отвращение, но правех клизми с изпарена урина. На ден отслабвах с 2-3 килограма. Станах 77 килограма. (Това говори за борба на организма с „корените на болестта“. Именно те дават такива силни обостряния. Моля ви да имате предвид това и храбро да се сражавате до победен край. – Б.а.) Възстановявах се така, както и първия път, но след първото гладуване успях да не кача нито един килограм, а този път качих три, макар да се хранех умерено. (Това пък говори, че организмът е станал по-здрав и може да се самовъзстановява. Това е голям успех. – Б.а.) След първото гладуване нямах никакъв апетит, а сега имах и се сдържах, макар стомахът очевидно да се беше свил и имаше преграда, която не ми позволяваше да ям много. Пак започнах да пия изпарена урина. Тя стана прозрачна, светла, без вкус и миризма.
     От 2 октомври прогладувах за трети път 10 дни. Понесох глада много леко, напълно безболезнено. Но след излизането започнаха неприятностите. Много силно отекоха краката ми, цялото ми тяло се покри с ужасен обрив. Обривът започна около устата, спусна се на шията, гърдите, после се премести на корема. Когато започна да преминава отгоре, обривът се пренесе върху ръцете и краката. Сърбежът беше ужасен. Спасих се с урина, мажех тялото по няколко пъти на ден. Напукаха се петите ми и кожата на пръстите на краката. Това беше изпитание, продължи две седмици. Тъкмо тези неприятности започнаха да отшумяват и краката ми се покриха с малки гнойни пъпки. Една от тях, под коляното, се превърна в цирей с големината на петаче. Гнойта вече излезе, пак се спасих с урина (компреси), но и досега ме боли, като ходя.
     При последното гладуване отслабнах до 70 килограма и теглото ми остана така, тъй като спазвам много строга диета. Висока съм 168 сантиметра и при това тегло сега изглеждам съвсем не зле. (Най-сетне гладът качествено е изменил личността на тази жена – изчезнала е една от болежките, предизвикана от задръжката на непривлекателността – тя е излязла под формата на обрив по цялото тяло. Започнала е сама да се харесва, вече няма задръжката за собствената непривлекателност, тя е престанала да потиска съзнанието – сега жената може да се контролира. Това вече е истинска победа! Сега разбрахте как трябва да се работи над себе си и как трябва да се промениш. – Б.а.)

И по-рано гладувах по 15 дни годишно, но след гладуването имах сри в, отново качвах килограмите, ругаех се за слабостта си и всичко се повтаряше отново. Сега непрекъснато чета и препрочитам книгите ви, те не ми позволяват да отстъпя, дават ми сила и увереност в себе си. Благодарение на вас се освободих от много комплекси. На брадичката и по бузите ми растяха наеми. След гладуването и пиенето на урина те почти изчезнаха, растат много по- бавно.

Три години нямах месечен цикъл. След петата клизма, която направих през февруариот мен две седмици тече сукървица и кръв. Но цикълът ми стана редовен след второто гладуване.

Изобщо, благодарение на вас, станах абсолютно нов човек, с нова външност и нова психика“. (Онова, за което ви говорих, е станало. Човекът сам е усетил тези промени. Вие носите в себе си собственото чудо на промяната, както в добра, така и в лоша посока. Направете избора си и действайте. – Б.а.)“c15

 

(горе)
Жълтеница

Жълтеницата (хепатит) се характеризира с натрупване на билирубин (жлъчен пигмент) в кръвта и отлагането му в тъканите с оцветяване на кожата, лигавиците и еклерите на очите в жълт цвят. Болестта е свързана с повишен разпад на еритроцитите. Като правило, добри резултати при лекуване на тази болест дава уриновото гладуване. Пример:

„През 1993 година излекувах жълтеницата на дъщеря си с урина. Това се падна точно през майските празници, извиках лекар и той ни каза, че след 9 май трябва да постъпи в болница. А момиченцето ми пожълтя, урината излизаше капка по капка, температура 39, левият хълбок я болеше. Тя беше на пет години. Плюх на лекарите и започнах да й давам собствената ѝ урина. Три дни не ѝ давах да яде, пиеше само вода и урина. И на четвъртия ден жълтият цвят избледня, температурата изчезна, хълбокът престана да я боли. А след празниците лекарят каза, че нищо и няма. След този случай повярвах в уринотерапията и престанах да разчитам на лекарите (макар и самата аз 10 години да бях работила в медицината). (От древността е известно, че гладът и уринотерапията са най-добрите средства срещу жълтеница. – Б.а.)
     В деня на екадаша (11 ден след новолуние) погладувах. И което е чудното: изобщо не ми се ядеше, дори в стомаха ми не стържеше. (Това е енергетично силен ден в лу-нарния месец. Затова гладът се понася толкова лесно. – Б.а.) Пиех вода и урина. А излизането от гладуването направих така: пих компот от ошав, ядох салата от зеле и моркови без подправки, а после каша от гречиха с масло. След час или два отидох до тоалетната лесно и свободно, колбасообразно". (За да се получи меко и оформено изхождане, трябва да се подбере такава храна, която да не се обезводнява в процеса на храносмилане, нито пък да става прекалено течна. Ошавът в компота вече е бил размекнат и затова не е предизвикал прекалена сухота в организма. Зелето и морковите без подправки са дали качествени хранителни влакна, послужили за „скелет“ на фекалната маса. Кашата от гречиха с масло е изиграла ролята на „пластификатор“, който е запълнил скелета. Като резултат се е получило меко, оформено изхождане. Сухарът пък така би обезводнил организма, че ще се изходите трудно на „да-радонки“. – Б.а.)c16

 

(горе)
Стомашно-чревни заболявания

Най-често стомашно-чревните заболявания се предизвикват от неправилно хранене, което поваля имунната система и това позволява да навлязат вируси в червата. Гастритът, язвената болест, колитът и другите болести носят на болния много страдания: болки в стомаха, запек или обратно – разстройство, отделяне на слуз, гной и др.

Като правило, медикаментозното лечение е продължително и не носи значително облекчение, да не говорим за излекуване. Известно е, че при глада по време на блокадата на Ленинград през Великата отечествена война, независимо от изтощението и отпадналостта, много стомашно-чревни заболявания са се излекували. Прибягват до практиката на гладолечението и днес. И ето какви са резултатите. Пример:

„На 42 години съм. Боледувам: холецистит, панкреатит, колит, гастрит, ендометрит. Цели 20 дни ме боцкаха, а резултат никакъв. Стана по-лошо – ръцете, краката, всички стави-ме болят. Когато прочетох книгата ви, рязко преминах на гладуване. Пиех само вода и урина и всеки ден по два пъти разтривах тялото си с изпарена урина. Преди това имах високо кръвно налягане. Правеха ми инжекции, пиех хапчета с шепи. А след като започнах да пия урина и да се разтривам, на следващия ден болките стихнаха и от обяд до вечерта проспах „вечен сън“. И до ден днешен главата не ме боли, изчезнаха болките в задстомашната жлеза, в черния дроб и ниско в корема. Гладувах три дни. Но урина пия и до днес и се разтривам. След гладуването ми олекна. Нося кофи с вода и не усещам тежестта им. Престанаха да ме тревожат тъпите болки в ставите. Но засега малко съм гладувала“.
Коментар: наистина тази жена трябва да погладува по- продължително време, за да има по-изразен и по-стабилен оздравителен ефект.

Сред стомашно-чревните заболявания особено опасна е язвената болест. Взимайки я за пример, ще разгледаме как правилно трябва да се провежда гладуването.c17

 

(горе)
Язва

Академик А. Н. Бакулев говори за бързата способност на язвите на стомаха и на дванайстопръстника да зарастват по време на гладуване, за добрия обезболяващ ефект на този метод. При болните от язвена болест симптомът на „нишата“ изчезва за дванадесет дни пълно въздържане от храна (рентгенът е откривал вдлъбване на лигавицата на стомаха или на дванайстопръстника, говорещо за язва).

Злоупотреби с храна, пиене, пушене, секс без любов, емоции и други сладости на живота – всичко това е следствие на утоляването на чувствените задръжки, предизвикващи язвена болест. Тилдън казва:

„Отслабените от злоупотреба със секса хора много бавно възстановяват болните тъпани. При тях язвата не заздравява; инфекциите бавно, но сигурно вършат работата си. Хроничните болести не се поддават на регулиране. При хората със сексуално пренатоварване лесно се полагат основите за развитие на много болести",

В това, че при злоупотребяващите със секса хора тъканите се възстановяват по-бавно, няма нищо учудващо. При тях жизнената сила се изразходва за удовлетворяване на сексуалното чувство. И за възстановяване на тъканите на организма остава малко. Затова сексуалното въздържане е много важно за пълноценното възстановяване на организма. Ето тук наистина се проявява законът на компенсацията – или възстановявате организма си с помощта на жизнената сила, или я изразходвате за създаване на нов живот (не искате дете, а желаете само да получите чувствено удоволствие).

Продължителните киселини, зависещи от преобладаване на жизнения принцип „Жлъч“ в индивидуалната конструкция на човека и неумението да го уравновесите с храна, могат да доведат до силно раздразване на лигавицата на хранопровода и стомаха и да доведат възпаление.

Историята на язвата на стомаха и дванайстопръстника разкрива, че преди това човекът е страдал от раздразнителност (основният симптом на превъзбуждането на жизнения принцип „Жлъч“): Неумението чрез начина на живот и чрез храненето да уравновесиш „жлъчта“ си в крайна сметка води до патологично развитие – раздразване, възпаление, постепенно удебеляване на лигавицата на стомаха или дванадесетопръстника, а после и до язва.

Крайният етап на този процес може да бъде рак. Това е единият изход от серията симптоми, започващи с дразнение, неудовлетвореност в съзнанието на човека, продължаващо като киселини (дразнение на физическо равнище), водещи до възпаление, удебеляване, загнояване (втвърдяване, язва) на лигавицата и завършващо с израждане. Ето така от язвата може да възникне рак.

Трябва да се разбере, че и двете болести – язвата и ракът – са крайните точки на патологичното натрупване, което има много просто начало и се усложнява. И язвата, като ракът, е краят на цяла серия симптоми, които започват дълго преди проявата на самата язва. Тя се развива след множество гастритни кризи, често изкарани през детство, юношество или в зряла възраст. Причина за тях е едно или друго силно преживяване.

Язвата се класифицира като органична болест. Това означава, че в структурата на стените на поразения орган са настъпили ненормални промени, енергетична основа за които е психическа задръжка.

Храненето на болния от язва трябва да включва повече сок от моркови, който помага за възстановяването на лигавиците. Сутрин трябва да се пие 100 грама собствена урина. В храната трябва да се включат блюда с повишено количество на биологично активни вещества, които да не дразнят стените на стомаха и дванайстопръстника – задушени зеленчуци (полусурови) с неутрален вкус (зеле, цвекло, моркови, картофи), каши, хляб и супа от пшеничен зародиш (300 грама протиева вода, 100 грама картофи, 100 грама лук, 50 грама моркови; вари се, докато се сварят, после огънят се изключва и се слагат 50 грама пшеничен зародиш; супата е готова за употреба след 10-15 минути). След 16 часà, освен чаша кисело мляко или сок от моркови, не бива да се яде.

Удебелението на пилора се ликвидира при лечебно гладуване. Анемията, която често е резултат на язвената болест, се появява не заради незначителната загуба на кръв от язвата, а поради влошения състав на кръвта в резултат на неправилно хранене и замърсяване на черния дроб.

Всяко раздразване, независимо дали е възникнало на повърхността на тялото или на лигавицата на храносмилателния тракт, зараства много по-бързо, ако не бъде безпокоено. Нищо не осигурява на язвата покой по-добре, отколкото гладуването. Тъй като гладът прекратява отделянето на стомашен сок, той не умива повърхността на язвата. В повечето случаи дори три дни гладуване са достатъчни, за да се прекрати отделянето на стомашен сок. Отделяното след това ми-нимално количество сок е със слаба киселинност. Затова гладът бързо ликвидира източниците на местно раздразване: механично раздразване от частички храна при допир с раздразнената повърхност; механично дразнене, предизвикано от свиване на стомашните стени, преработващи храната, химичното дразнение, предизвикано от киселия стомашен сок. При това процесът на зарастване протича много бързо. Но гладуването оказва още по-дълбоко въздействие – най-ефективният и бърз начин за излекуване е гладуване с урина, с почивка и креватен режим. Гладът трябва да продължи дотогава, докато всички реакции не покажат, че обновяването е завършило.

Подчертавам: операцията не връща здравето. Тя не може да ликвидира причината за заболяването, а докато това не бъде направено, няма да настъпи истинско оздравяване.

Възстановяването на здравето може да бъде постигнато на всеки стадий на патологичното развитие, като се започне с раздразването от първата простуда и се стигне до язвата, но когато се развие изтощение (сигурен признак за рака), процесът става трудно обратим.

Г. Войтович е помогнал чрез гладуване приблизително на сто болни от язва на стомаха или дванайстопръстника. При всички болни преди лечението рентгенът е отбелязвал симптома на „нишата“. След завършване на гладуването рентгенът е потвърждавал изчезване на „нишата“, тоест свидетелствал е за оздравяване на болния.

В общи линии болните понасяли добре гладолечението. Болките в стомаха обикновено изчезвали на 3-5 ден. На 15-20 ден изчезвали всички оплквания, свързани с язвената болест. Положителни резултати имало при всички, дори и когато заболяването било много отдавна.

Например С., 52- годишен, страдал от язва на дванадесетопръстника от 13 години. Шест години подред се лекувал в санаториуми, но болестта се появявала отново. През последната година боледувал 120 дни и 90 от тях бил в болница. За 15 дни лечебно гладуване язвата напълно се затворила и през следващите 14 години болестта не се възобновила.
Коментар: още веднъж ще ви обърна внимание, че обикновеното лечение не може да промени личността на човека, където е „коренът“ на проблема. Гладуването обаче помага за „изтриването“, „унищожаването“ на проблема. Щом няма проблем, няма и последствия във физическото тяло.

Следващият пример ще покаже как неуравновесеността на жизнения принцип „Жлъч“ е довела до язва на дванайстопръстника.

„Винаги се чувствах уморен, раздразнителен, понякога дори превъртах, можех да нагрубя човек за нищо. (Раздразнителността, избухливостта, нагрубяването за нищо е явно превъзбуждане на жизнения принцип „Жлъч" – Бел. на автора.)
     Стомашно-чревният ми тракт не беше наред. Имах много чести болки. Лекувах се амбулаторно и в стационари, ходех на курорт, в санаториуми, пиех всевъзможни лекарства, от които нямаше положителен ефект. Тормозеха ме главно ту по-остри, ту по-тъпи мъчителни болки в корема. (Превъзбуждане на жизнения принцип „Жлъч“ е довело до „разрушаване“ на материалните структури, които са негово продължение в организма. Т.е. квантовото равнище на жизнения принцип „Жлъч“ определя и материалното равнище. Ако в първото нещо „куца“, след време то ще се отрази и във второто. И обратно. – Б.а.)
     През 1976 година преминах 21-дневен курс на гладуване. По съвета на лекарите станах вегетарианец с уклон към суровоядство. И сега животът ми изцяло се промени. Болките в корема изчезнаха. Затвори се „нишата“, от която толкова се страхувах. Нормализира се кръвното ми налягане. Хемороидите вече не ме безпокоят. Изчезна раздразнителността ми. И най-главното – не чувствам умора, появи се голяма работоспособност. Аз съм абсолютно здрав човек. Направо удивително. Чувствам се отлично“.
Коментар: 1. Защо човекът „коренно се е променил“? Ами защото гладът е премахнал психологическата задръжка от полевата му форма и е нормализирал жизнения принцип „Жлъч“. Като резултат са се променили дори вкусовите му навици. 2. Защо човекът „не усеща умора“? Умората е възниквала тогава, когато организмът се е намирал в „компенсаторен режим“ и жизнената сила се е изразходвала за задържане на патологичния процес. Гладуването е помогнало на жизнената сила да се справи с патологията и да преведе организма на равнището на здравото съществуване. Сега енергията не се изразходва за процеси на компенсация и човекът се чувства „отлично“.c18

 

(горе)
Колит

За да разберем как става възпаляването на дебелото черво, нека да анализираме краткото описание на физиологията му. Анатомично дебелото черво, което често се сравнява с канализационна тръба, е разделено на три ясно разграничени сектори: възходящо, напречно и низходящо черво. То започва от слепия израстък на правото черво в края на тънките черва, непосредствено над апендикса. В слятопо черво, почти под прав ъгъл, влизат тънките черва.

Горният край на сляпото черво се свързва с началото на възходящата част на дебелото черво. Тя преминава нагоре, надясно, достигайки една точка близо до черния дроб, образувайки извивка (чернодробна извивка) и оттам започва втората му част – напречната. Напречното черво минава, леко извивайки се, през корема, непосредствено под стомаха, и от лявата страна се образува друга извивка – жльчна. Под жлъчката вече низходящата част на дебелото черво, преминаваща в сигмовидна извивка, прави надолу извивка с неправилна форма, напомняща буквата S. Между края на тънките черва (хълбочно черво) и сляпото черво има клапан, образуван от сфинктерния мускул, известен като хълбочно-слепочревен. Втори такъв клапан (ректален) затваря края на правото черво.

функцията на дебелото черво е да пренесе остатъчните продукти на храносмилането нагоре от сляпото черво през напречния отдел на дебелото черво и нататък, през сигмовидния отдел в ректалния, а оттам – навън, във външната среда.

Дебелото черво, също като другите части на храносмилателния тракт, е застлано от лигавица. Раздразването или възпалението на дебелото черво се нарича колит. При нецивилизованите народи колит се наблюдава много рядко. Най-силен симптом на колита е запекът, макар и да се редува с разстройство. При хроничен колит най-ярко изразеното възпаление може да се локализира в различни части на дебелото черво.

Продължително време състоянието може да не е ясно. Човек едва усеща нарушеното храносмилане, което може да отдаде на запек или на газове. Когато в изпражненията се появи слуз, болезненото състояние вече напълно се е развило. Когато колитът става по-ясно изразен, слузта в изпражненията се появява във вид на подозрителни провлачени парченца, приличащи на парченца от лигавицата на червото, или пък фекалиите са обвити със слуз и имат следи от кръв. В тези случаи вече няма съмнения.

Всеки случай на хроничен колит се съпътства с „комплекс на дебелото черво“, тоест с негативна или депресивна психоза. Ако се има предвид природата на колита, не е учудващо, че страдащият от него е потиснат и неспокоен. В 95% от случаите на хроничен колит има запек. Често той продължава с години, през които болният пробва различни разхлабващи отвари, клизми, промивания на дебелото черво, без да съзнава, че запекът е само симптом на заболяването на полевата му форма.

Всички страдащи от колит се оплакват от лошо храносмилане, както стомашно, така и чревно, от повече или по-малко болезнено образуване на газове в червата, понякога във вид на колики, от чувство за препълненост и неудобство. Обикновено се наблюдава тъпа и продължителна или остра, преместваща се болка в главата. Мнозина се оплакват от схващане и напрегнатост, дори от болки в мускулите на шията, в областта непосредствено под мястото на съединяване на главата и шията. Често ги описват като „теглене“. Като правило, тези хора са анемични, слаби, изтощени, макар че колитът в никакъв случай не е свързан с лошо хранене. Езикът обикновено е обложен, в устата има неприятен вкус, а при дишане – мирис. Веднага след изхвърлянето от дебелото черво на голяма маса слуз може да се появи гадене. А след това неизменно следва чувство на огромно облекчение.

Развитието на колита се съпътства с натрупване на токсични продукти от храносмилането И отпадъците му в кръвта и лимфата. Вместо облекчаващи диети се препоръчва пречистване на черния дроб, а после – гладуване. Гладуването укрепва и ускорява онази част от метаболизма, която участва в изхвърлянето на токсичните продукти от храносмилането, подмладява изтощените нерви, както и клетъчната структура. То дава възможност на тялото да възстанови нормалния химичен състав на кръвта.

Клизмите от обикновена и изпарена урина добре помагат на процеса на зарастване при колит, а всички останали обратно – силно дразнят.

Важно е, че колитът е само част от общото раздразване и възпаление на лигавиците на тялото и ако нещо избави човек от колита, то ще го избави и от останалите възпаления в други части на тялото – в нос, гърло, пикочен мехур или матка, ако трябва да изброим някои от локалните възпаления на лигавицата.

Общоизвестното състояние, наречено разстройство, е само кратковременен колит. То няма сериозни последствия и продължава от един-два до няколко дни. При това заболяване състоянието на червата обикновено се игнорира. Хората прибягват до потискащи разстройството средства. Често това състояние е само временно раздразване на червата с неподходяща храна. Това особено се отнася до децата, но повтарящите се пристъпи на такова разстройство имат тенденцията да се развиват в хроничен колит.

Убиващите амебите лекарства, медикаментозните клизми (освен уриновите), действащи пагубно на паразитите – всичко това е основа за язвен колит и проктит. Язвеният колит е по-нататъшно развитие на възпалението на лигавицата. Хроничното възпаление води до загруба и язвообразуване на лигавицата на дебелото черво. Във всички случаи ще е вярно, ако кажем, че когато колитът е минал през последователните стадии на раздразване, покриване с язви и втвърдяване, той е готов да премине в рак, предизвикано от продължаване на запека. Трябва да се разбере, че всички хронични форми на възпаление започват с дразнене на лигавицата, след което следва възпаление и покриване с язви. Ако локализацията на огнището спомага задържане на кръвоносния поток, следва втвърдяване и рак. По произход дразненето не носи никакви следи на злокачественост, затова няма причини да не може да бъде излекувано. Но когато се е развил язвен колит, ракът вече е близо.

Лечението на хроничното възпаление на дебелото и правото черво с помощта на гладуване (особено уриново) е успешно във всички стадии до началото на злокачествения процес. Пример:

„На 40 години съм. От август тази година започнах да пробвам да пия урина. Изтривах лицето си, очите. От лекарствата лицето ми беше сухо, лющеше се. Очите разтривах сутрин до зачервяване, гнояха, това при мен продължаваше повече от 15 години. След протриванията лицето ми стана меко, очите престанаха да сърбят. Котата на главата ми се подобри, пърхотът изчезна.
     Гъбичките по ноктите ми се появиха през 1989 година и преминаваха от един нокът на друг. Ужасно, до болка се разчесвах между пръстите на краката и дори по стъпалото. Прибягвах до всички мазила, които ми предписваха, имаше подобрения, но само временно. А когато започнах да слагам на краката си компреси с урина, веднага почувствах облекчение. Болките в ставите намаляха, между пръстите престана да ме сърби. Но нокътът на големия пръст на левия ми крак още е поразен от онихомикоза.
     Много трудно ходя до тоалетната, през 2-3 дни, а по-рано, след раждането, стигах и до 4-6 дни, затова от устата ми се носеше ужасна миризма. (Ето как на практика се проявява феноменът на всмукване на отпадъци от дебелото черво при запек в кръвта, а после и изхвърлянето им през белите дробове. – Бел. на автора.) Сега разбрах – всичките ми заболявания са заради червата.
     От 1 ноември реших да премина на уриново гладуване. Пих урина, студена вода. Гладувах и пих урина 10 дни. Всички болести се обадиха: бъбреците, израстъците, ухото (отит), гърбът, сърцето и т.н. (Всичко това е било отровено с мръсотията и токсините, постъпващи в кръвта от гниещото дебело черво. – Б.а.) Но се държах, пих урина, правех уринови клизми. От червата ми излизаше всякаква мръсотия. Първият път излезе глист с размери около 10 сантиметра. По-късно излезнаха още два такива червея, разложени, дълги около 10-13 сантиметра. (По-скоро това не са били червеи, а снопчета слуз от колита. – Б.а.) Излизаше много слуз, непрекъснато се отхранвах. (Непрекъснатото отхрачване говори, че огромното количество слуз и отпадъци от обезводняването са се превърнали в коричка на ксерогел. А сега коричката на ксерогела всмуква вода и отново се превръща в слуз. Затова не се учудвайте, че от вас мог§т да изтичат кофи слуз! Между другото, гноящите очи и сухата кожа на главата са резултат на това, че пресованата слуз не е позволявала в тъканта да прониква достатъчно течност. – Б.а.) На 7-ия ден от гладуването излезнаха храчки, които биха могли да напълнят бурканче за майонеза. По време на гладуването и преди това капех в очите и в ухото си урина. Отделянето на слуз и гной се увеличи. Започнаха да намаляват подутините ми, пръстите на краката ми имаха удебеления, но започнаха да придобиват нормална форма и станаха толкова гъвкави, че направо се изумих. Миризмата от устата ми изчезна.
     Искам да напиша няколко думи за сътрудника си. Той е на 47 години, II група инвалид. Кръвното му налягане е 260/140 и куп различни болести. Затлъстяване II степен.
     Гладува 20 дни, пие урина, прави клизми. Отслабна, шкембето му изчезна. Кръвното постепенно намаля до 180-200. Задъхването изчезна – много се задъхваше, по думите му се появила лекота в тялото. Чувства се много по-добре. По-рано пиеше много и най-различни хапчета срещу кръвно, сега минава без тях“.c19

 

(горе)
Жлъчнокаменни и бъбречнокаменни болести

Психическата задръжка на злобата, неправилното хранене, злоупотребата със съдържаща въглехидрати храна, липсата на физически упражнения са главните причини, предизвикващи стомашно-чревни и чернодробни дразнения, водещи до образуването на камъни. Няма хора, които по рождение да имат камъни в жлъчката, нито някога ще имат такива, ако водят правилен начин на живот. Като правило, болните страдат от остра болка, в урината им се появява жлъчка, кръв или гной.

Има само един начин да оправят здравето си. Той е да отстранят всички причини за болестта, да възстановят черния си дроб, след което нормалният състав на жлъчката и пиенето на урина ще раздробят камъните. Гладът ще е първата крачка по този път.

Всеки ден от гладуването с клизмата се изхвърлят фекални маси и оцветена в жълто от жлъчката вода. Този мощен жлъчогонен ефект на гладуването се осъществява главно благодарение на появата на ненаситени мастни киселини в стомаха. Като резултат по време на гладуването най-пълноценно се разтоварват от жлъчта жлъчеизвеждащите пътища и жлъчката, което нерядко помага за извеждането навън през червата на малки жлъчни камъни и пясък.

При наличие на жлъчнокаменна болест в периода на гладуването се препоръчва всеки ден по един час да се лежи на десния хълбок с грейка. Това допълнително средство осигурява максимално разтоварване на жлъчката. За разграждане на жлъчните и бъбречните камъни се препоръчва два-три пъти на ден да се пият по 50-100 грама собствена урина.

Гладуването позволява да се отсрани енергетичната задръжка в областта на черния дроб и бъбреците, която води до образуване на камъни. Затова при повторни курсове на гладуване не се наблюдава повторно образуване на камъни в жлъчката и възпаление на задстомашната жлеза, които като правило се съчетават с възпаление на Жлъчката и жлъчнокаменна болест.

Гладуването помага да се излекува възпаление на бъбреци, пикочен мехур, черен дроб и жлъчка. Гнойта се изхвърля, а тъканите зарастват. Ако в тези органи има камъни, предизвикващи болка, след няколко дни настъпва облекчение. В много случаи се извършва разграждане и раздробяване на камъните. При гладуване този процес значително се ускорява чрез урина. В усложнени случаи за пълно излекуване са необходими 20-30 денонощия с правене на компреси от натопени в урина вълнени тъкани в областта на кръста. В упорити случаи гладуването трябва да се повтори и да се спазва „каменораздробяваща“ диета. (Описана е в книгата ми „Учебник по прeчистване“. – Б.а.)

Често хората, обръщащи се към мен по повод на лечението на различни заболявания, на 8-ия или на 10-ия ден от гладуването имат бъбречни колики. Те никога не са подозирали за наличие на камъни в жлъчката и бъбреците. Ако коликите периодично се повтарят в интервалите между тях, не бива да се прилага никакво лечение, а само строга диета: прясно изцедени сокове, билкови отвари, плодове, салати и варени зеленчуци без скорбяла (зеле, моркови, цвекло).

Г. Войтович разказва как един 46-годишен мъж с помощта на гладуването се избавил от огромен камък в бъбречното легенче. Лекарите му били предложили операция. Но тъй като той тежал повече от 140 килограма, имал хипертония, остеохондроза и „шипове“ на стъпалата, препоръчали му гладуване за по-успешно провеждане на оперативната намеса. В течение на една календарна година той провел три курса на гладуване от 20-25 дни. От тях последните два провел самостоятелно, в домашни условия. В резултат на това огромният камък започнал да се разрушава и да излиза през пикочопроводите. Теглото на мъжа се нормализирало, изчезнали хипертонията и „шиповете“ на стъпалата.
Коментар: знаете ли защо се образуват камъните?

Та нали повечето от нас ядат една и съща храна, но само някои имат камъни в бъбреците. За да се образува камък и да започне да расте, трябва да има огнище на енергиен застой (психическа задръжка). В областта на енергийния застой попадат материални частици, които там се държат като железни стърготини в магнитно поле. Гладуването е премахнало енергийния застой. А тъй като в урината постоянно има вещества и условия за разтваряне на камъните, започнало е раздробяването им, независимо от твърденията на медиците.c20

 

(горе)
Заболявания на жлезите с вътрешна секреция

По време на гладуване се извършва стимулиране и нормализиране на функциите на хипоталамо-хипофизната и надбъбречната системи. Дозираното гладуване има регулиращо въздействие и изпълнява ролята на лек стрес, който стимулира работата на жлезите с вътрешна секреция. Затова различните болести на жлезите с вътрешна секреция се лекуват с глад. В много случаи хипертрофиите форми на гуша се смаляват без хирургична намеса. Тилдън отбелязва, че Базедовата болест лесно се лекува с глад. Но кистозната гуша и Адисоновата болест се поддават на лечение много по-трудно.

Г. Войтович описва как една 46-годишна жена, страдаща от тиреотоксична гуша III степен, от хроничен холецистит, гастрит, колит, нарушение на сърдечния ритъм (аритмия), невроза и т.н., е провела три курса на фракционно гладуване с начално ниско тегло от 52 килограма. Всички симптоми на заболяването изчезнали.c21

 

(горе)
Заболявания на кръвта

По време на гладуването кръвта се изчиства от всичко ненужно, всичко се хармонизира, включително и факторите на съсирването. Гладуването осъществява пречистването на кръвта по-съвършено от хемодиализата или хемосорпцията – апаратно изчистване на кръвта.

Добре се поддава на гладолечение злокачествен ото малокръвие. Докрот Хей съобщава, че от сто болни от злокачествено малокръвие, които лекувал с глад, само при осем имало повторно влошаване. Същото съобщават и практикуващи гладолечение лекари. Те смятат, че злокачественото малокръвие до голяма степен възниква поради неправилно хранене. Тъй като повторното гладуване и пра-вилното последващо хранене са довеждали до излекуване.

Левкемия – излишък на бели телца (лимфоцити) в кръвта. Смята се, че това заболяване е свързано с увреждането на клетките на костния мозък и промяна в лифните възли. Тя не се лекува с лекарствени средства, а на гладуване се поддават дори тежките форми. Това се обяснява с факта, че гладът, осъществявайки дълбоки промени в организма, влияе благотворно (изчиства и стимулира. - Бел на Генеша.) костната тъкан и далака. Като допълнение към гладуването се препоръчват чести солени бани и правилно хранене.c22

 

(горе)
Заболявания на дихателните органи

Болестите на дихателните органи лесно се поддават на лечение чрез гладуване. Простудата и алергията изчезват във всички случаи, макар че през първите дни на гладуването изтичането на слуз и храчки може да се увеличи. Синузит на горната челюст

Гладът е ефективен при гнойно-полипозни хаймороетмоидити в съчетание с бронхиална астма или фиброма на ларинкса. В повечето случаи полипите изчезват и престава да се отделя гной.

При гладуване, поради засилената активност на ферментите, нараства способност за унищожаване обвивките на микробите. В оделни случаи, когато патогенната микрофлора е концентрирана в труднодостъпни участъци на човешкия организъм (в хайморовата и други кухини, в торбичковидни огнища и други), при гладуването непременно ще има обостряне на тази инфекция – тонзилит, възпаление на средното ухо, синузит, хидроаденит и т.н. с температурна реакция. Като правило, в тези случаи трябва да се минава без лекарствени средства. Температурата обикновено се нормализира след два-три дни. Отбелязва се пълно излекуване.c23

 

(горе)
Хронично възпаление на носните кухини

Това заболяване се дължи на натрупвана с години слуз. Тази слуз се пресова в резултат на обезводняване, подлага се на бактериално разложение и това води до образуването на гнойно огнище и до възпаление. Съвкупността от тези процеси се нарича токсемия, тя е основна причина за всички възпаления на вътрешните обвивки на кухите органи в човешкия организъм. Докато се запазва слузообразуването, поддържано чрез отслабващи организма навици и преяждане, няма надежда за излекуване, Гладуването ще ви позволи да нормализирате навиците си и да пречистите организма си.c24

 

(горе)
Полипи в носа

Полипите в носа се разнасят, а лигавицата се възстановява след гладуване. Възпалението на придатъчните носни кухини в някои случаи бързо отшумява, но в други изискват продължително гладуване.c25

 

(горе)
Кожни болести

Доктор X. Шелтън съобщава за хиляди случаи на излекуване на кожни болести с помощта на гладуването. Така, лекуването на акне и други прости кожни болести отнема две и по-малко седмици гладуване. Тежките кожни болести, като екземите, изискват продължително гладуване – до три-четири седмици. Подобряването при гладуване се свежда до отстраняване на подпухналостта, отмрели люспи, рани, възпаления и т.н. Той дава следния пример:

„Пия урина пети месец. Два пъти правих уриново гладуване 5 и 7 дни. Чувствах се много добре. Само нощем имах силно сърцебиене. (В стадия на нарастваща ацидоза често се наблюдава аритмия. Това е следствие на интоксика-цията на организма. – Б.а.) Външният ми вид по време на гладуването също беше много добър, като никога. Пъпките по лицето ми намаляха, те ме мъчат от 12-годишна. Раничките започнаха да зарастват по-бързо. (Това се дължи на засилването на имунитета благодарение на гладуването. – Б.а.) Преди месец всичките ми познати боледуваха от грип. Боледуваха дълго, тежко и после много продължително време кашляха. Аз се разболях в 7 часа вечерта. Силно ме тресеше. Преди заспиване изпих чаша урина. На сутринта всичко беше нормално.
     Прочетох първия ви том през лятото на 1994 година. Чистих червата си. След няколко дни започна да излиза страшно много слуз. А веднъж даже се изплаших, като видях какво излиза от мен. Излезе дълго (60-70 сантиметра) парче слуз, плътно, като полиетилен. Излизаха много фекални камъни. (Осъществило се е откъсване на раз-растнала се по чревните стени патология. – Б.а.)
     Чистих черния си дроб 5 пъти. Излезнаха около стотина дребни и съвсем малки камъчета. Имаше един голям – 1,5 на 2,3 сантиметра, полупрозрачен, с жълтозелен цвят. Като започнах да пия урина и да ям много салати с растително масло, усетих, че отново се чисти черният дроб. През нощта силно пулсираше. Излезнаха няколко малки камъчета“.

Коментар: урината и структурираната течност в зеленчуците великолепно разреждат жлъчката, разрушават плътните конкременти в жлъчните канали, което води до допълнително изчистване на черния дроб.c26

 

(горе)
Екзема и псориазис

Повечето кожни болести се появяват в резултат на претоварването на организма с токсини и отпадъци. Част от заболяванията се появяват поради приемането на лекарства, съдържащи арсен, живак, йод, калий и т.н. Някои форми на кожни дразнения се дължат на ваксинации, въвеждане на серуми и други лекарства. Във всички случаи оздравяването зависи от отстраняването на причината, а това не може да стори нито едно мазило.

При всички кожни обриви, дори и при най-лошите форми на екземата, се препоръчват чести къпания в топла вода, а най-добре – кожата да се маже с урина. В много случаи чистотата е всичко, което се иска, за да се даде възможност на човека да оздравее. Няколко вани или намазвания на тялото с изпарена урина – и кожното заболяване стихва.

При всички кожни обриви главно внимание се отделя на диетата. Почти винаги се оказва, че човекът преяжда. Излишъкът от скорбяла и захар в храната носи голяма вреда. В повечето случаи храната се приема в най-неблагоприятни за храносмилането съчетания: среща се навикът при едно и също хранене да се яде скорбялна и богата на белтъчини храна. Това често е достатъчно, за да предизвика нарушаване на храносмилането и възпаление на кожата.

Ю. Николаев разказва за лечение на едно осемнадесетгодишно момиче от кожно заболяване (лицето и ръцете били покрити с червени, подпухнали циреи и струпеи. Преди това девойката била лекувана с медикаменти, които отначало помогнали, но после състоянието ѝ се влошило. В резултат на гладуването на 10-12-ия ден заболяването започнало да стихва: възпаленията засъхнали, струпеите започнали да се изчистват. Но до пълно оздравяване се стигнало едва след повторното гладуване.

Кожните заболявания изискват пълно изчистване на организма, а това не може да се постигне с едно прекъснато гладуване. Затова трябва да се направят две или три 20-30-дневни гладувания в една или две години. Но при всички случаи настойчивостта ви ще бъде възнаградена с връщане на здравето ви.

Коментар: истеричността в дадения пример говори за силна психологическа задръжка от особен вид, която е предизвикала замърсяването на кожата на лицето. Гладуването я е изтрило, но не от първия път.c27

 

(горе)
Наркомания, алкохолизъм

Гладуването помага на човек да се избави от алкохолна и наркотична зависимост. Оказва се, че по време на гладуване няма абстинентен синдром, свързан със спирането на наркотика. Ето случай от практиката на Г. Войтович:

„Болният от наркомания Б., 42-годишен, от Киев, разказа на автора – негов лекуващ лекар, че след първия курс на РАТ се появил в обществото на наркоманите, останал там цяла вечер, без да се докосне до наркотиците, и с това изумил заобикалящите го „приятели“. След този случай примера му последвал болният от същата зависимост С., 34-годишен. Всеки такъв може да проведе подобен фракционен вариант на гладуване самостоятелно. Само че трябва да се знае, че при тях най-труден е първият ден на гладуването. Между другото, категорично се забранява да се седи край наркомани, след като човекът се е излекувал от този недъг“.

По такъв начин, без да се прибягва до продължително медикаментозно лечение, което понякога е безрезултатно, болният може да се избави от страшния си недъг. Нали тези болести водят до психози и неврози, до социална деградация. Гладолечението ще помогне на алкохолика или наркомана да станат социално пълноценни хора.c28

 

(горе)
Нефрит

Възпалението на бъбреците е хронично заболяване. То бързо се поддава на лечение чрез гладуване, правилно хранене и спазване на хигиена. Тези елементарни промени в живота трябва да се въведат преди болестта на бъбреците да стигне до необратимо състояние. X. Шелтън пише:

„Това е болест на изтънченото чревоугодничество и на продължителното преяждане. Неумерената употреба на лекарства, наркотици и т.н. предизвиква възпаление на бъбреците. Злоупотребяващите с тях хора трябва да платят за безразсъдството си с дълбоки, дегенеративни промени в бъбреците. В професионалните кръгове е добре известно, че днес много малко от възрастните хора имат добри бъбреци. Много от хората, умрели от други болести, са се оказали под тяхна власт поради лошото състояние на бъбреците си“.

В този случай е по-добре да се провежда уриново гладуване – то действа по-целенасочено върху бъбреците. Сроковете на гладуването могат да варират от два дни до три седмици. Симптомите на пикочно отравяне - главоболие, световъртеж, често и обилно уриниране, потене – бързо изчезват още през първата нощ. Урината става нормална на цвят и мирис и всичко говори за възобновяване на нормалното отделяне.

Възстановяването на бъбреците след гладуване ще бъде по-сигурно, пълно и бързо, ако се използва умерено хранене от пресни плодове, пресни и задушени зеленчуци, не се консумират: скорбялни продукти (картофи, хлебни изделия), концентрирани захари (бонбони, сладки, халва, сиропи), концентрирани белтъчини (сирене, кашкавал, извара, яйца, месо, риба, бульони), концентрирани мазнини (всички видове масла без изключение). Лукът, чесънът, сосовете, горчицата, репичките и други продукти, съдържащи синапено масло, което дразни бъбреците, трябва да се изключат от храненето. Алкохолните напитки, чаят, кафето, какаото и шоколадът са вредни за хора с болни бъбреци. Прекаленото пиене на вода също не е полезно. Последно хранене не по-късно от 16 часа. Сутрин е желателно да се изпиват по 100 грама собствена урина.c29

 

(горе)
Доброкачествени и злокачествени тумори

Активирането на работата на наследствения апарат и ферментативната система при лечебното гладуване позволява да се унищожат патологичните тъкани, огнищата на инфекция и туморите. Доброкачествените тумори на кожата – папиломите, ако не са много големи, могат да се разнесат през първите десет дни глад. Някои липоми се разнасят бързо през първия курс на гладуването. Други, които са затворени в плътна капсула, могат да намалеят, но не се разнасят напълно дори и при 2-3 курса на гладуване. Същевременно не се наблюдава нарастване след такова лечение. Доброкачествените тумори на женската гърда и на матката се разнасят предимно при втория курс на гладуване, когато сроковете на гладуването достигат до втората ацидозна криза. Кистозните израждания на тези органи обаче се поддават на обратно развитие само при уриново гладуване. (Някои лекари предписват като допълнение към глада облъчване с „магнитен апарат“, което помага за разнасяне на капсулата. – Б.а.)

Лечението на болни от рак изисква упорити и продължителни гладувания. Много зависи от стадия на болестта и от предходното лечение. Ако болният започне гладуването в ранния стадий и преди това не е бил подлаган на операции, облъчване, химиотерапия, болкоуспокояващи лекарства и наркотици, успехът е по-вероятен. Много подходящ е фракционният метод на Г. Войтович, „сухото“ и уриновото гладуване. Дори туморът да не изчезне след гладуване, по-нататъшното му нарастване може да спре или да се забави. Като допълнение е необходим преход към ново хранене. Пълно отказване от животински белтъчини – месо, риба, яйца, сирене, кашкавал, извара, мляко, рафинирани и заквасени продукти; захар, квасен хляб, масла.

Ако обикновеното гладуване е малко ефективно (при злокачествени), необходимо е да се приложи „сухото гладуване“, описано по-горе. В периодите между гладуванията трябва да се пие много сок от цвекло (литър и повече), който забавя развитието на туморите.c30

 

(горе)
Тумор с метастази в стомаха

Гладолечението на подобен тумор, който вече е дал метастази в стомаха, има положителен резултат, ако болният напълно следва препоръките и свято вярва в оздравяването си. Като правило, при такова заболяване се обръщат към хирург, но това няма да ги спаси от разпространяването на ме-тастазите. Ето пример за лечение по друг начин – с гладуване.

„На 10 февруари 1995 година при изследването на стомаха на болния Ф. в областния диагностичен център на Нижегородск е открит полипообразен израстък с размери 2-2,5 сантиметра с наличие на метастази в стомаха. Лекарите предложили незабавно да направят операция на стомаха, като го изрежат. Аз предложих да проведем лечение по метод на Г. П. Малахов. Болният Ф. реши да започне лечението.
     Беше предложено да се проведат:
     1) пречистване на червата и черния дроб по метода на Семьонова и Малахов;
     2) едноседмично гладуване през ден на урина и протиева вода;
     3) прочистване на дебелото черво и черния дроб с изпарена урина в дните на пълнолуние;
     4) масаж с изпарена урина в продължение на 1,5-2 часа;
     5) от храненето да се изключат месото, консервираната храна, солта, захарта, да се премине на растителна храна и сокове от местни зеленчуци;
     6) гладуване на урина 3 дни седмично, през следващата седмица – почивка и после – едноседмично гладуване, след две седмици – гладуване 17 дни; След два цикъла на гладуване туморът намаля на височина до 1 сантиметър, но се разшири до 4 сантиметра. Лекарите се отказаха да правят диагностика, като продължаваха да настояват за резекция на стомаха.
     През цялото това време Ф. пиеше изпарена урина на дете до 10 години. Необходимо е всеки ден да се ходи на сауна, но може и 2-3пъти седмично. Ф. се оказа много волеви човек. В допълнение към предписаното лечение започна да тича в тръс и доведе тичането до 15-20 километра на ден при дневна норма от 1 час тичане. Обливаше се със студена вода, всеки ден се къпеше в реката, работеше в градината, пилеше дървета.
     На 16 септември Ф. е прегледан в областната болница. Тумор не е открит, метастази няма. Между другото се беше избавил от холецистит, порок на сърцето, хемороиди и множество други „дребни“ заболявания“.c31

 

(горе)
Рак на шийката на матката

П. Войтович описва лечението чрез гладуване на 43-го-дишна жена, болна от рак на шийката на матката IV стадий. Обичайното лечение не донесло резултат. След като чула лекция по лечебно гладуване, тя започнала самостоятелно да провежда фракционния вариант на този метод.

Преди гладуването кожата на жената била бледосива с жълтеникав оттенък, изходното тегло било под нормата. Повторните курсове на гладуване довели до нормализирането на кожната покривка. В периода на възстановителното хранене жената достигнала нормално тегло. Постепенно настъпило обратно развитие на патологичните процеси. Тази жена и до днес периодично (два-три пъти годишно) провежда продължителни (до 35 дни) курсове на дозирано гладуване, по време на които ходи на работа и се чувства напълно задоволително. Теглото й не спада, кожата е с нормален цвят. В ретроспекция онколозите смятат, че е възможно по-рано да е била допусната грешка в хистологичното изследване на предполагаемия тумор и в провеждането на сканиране на черния дроб (откриването на метастази).
Коментар: за да се увеличи ефективността на гладуването, трябва да се прилага методиката за изчистване на полевата форма на човека.c32

 

(горе)
Тумор на гърдата

Специалистите по лечебно гладуване редовно са наблюдавали как по време на гладуване изчезват туморите на гърдата, матката, коремната кухина, краката и на други места; някои тумори изчезват за много кратък срок, други – по-бавно. Пример:

„На 40 години съм. През април 1994 година ми изрязаха лявата гърда, облъчваха ме, диагноза – рак. В дясната гърда също имам уплътнения. През януари 1995 година купих вашите „Целебни сили“ и се обнадеждих. Започнах изчистване на организма. Прилагам уринотерапия.
     През периода от януари до декември два пъти чистих червата си с изпарена урина, 5 пъти – черния дроб (лимон и зехтин). Всени ден – гимнастика, промивам носа, очите и ушите си, пия урина. Гладувах по 1, 3, 5 дни.
     На урина гладувам лесно, но повече от 5 дни не мога (аз съм „Вятър“). През януари теглото ми беше 68 килограма, след петото гладуване стана 49 килограма, всички вече ме погребваха. Сега тежа 56 килограма. Храня се със зеленчуци и каши с масло. Купих четвъртия том, занимавам се с автогенна тренировка.
     Успехите ми: фигурата ми стана стройна, тялото – гъвкаво, леко, голяма вяра и стремеж към живота, макар и хондрозата да не липсва; изчезна пърхотът, който ме мъчи през всичките 40 години и косата ми престана да пада; разнесе се миомата – 8 седмици впръсквах сутрешна урина; при прочистването на черния дроб излязоха много глицеринови камъчета и всякакви гадости, макар и да чистя черния си дроб без омекотяване, онколозите казаха, че не бива да се сгрявам и да се напарвам; четири пъти чистих носа, започва като грип и продължава 7-10 дни; тази година не съм боледувала нито веднъж от грип, такова нещо досега не ми се е случвало“.

Коментар: жената е поверила най-ценното, което има – здравето си, – в чужди ръце и в резултат на това е загубила гърдата и здравето си. Започнала е да мисли със собствената си глава, да следва препоръките, основаващи се на законите на строежа, развитието и функционирането на тялото и е забравила за болестта! Може да се каже, че е станало чудо. Не – просто правилният подход към организма е довел до съответния резултат.c33

 

(горе)
Саркома на белите дробове

Г. Войтович разказва за лечението с помощта на фракционно гладуване на бол на от саркома на белите дробове III стадий 43-годишна жена. Вследствие продължително прилагане на хормонална терапия и азотиаприн (имунодепресант) тази болна имала множество сериозни усложнения. Фракционното лечебно гладуване в продължение на пет години ѝ позволило да се освободи от всички усложнения на заболяването и хормонотерапията, и напълно да възстанови здравето си. Изчезнали подпухналостта и окосмяването на лицето. Несравнимо намалели патологичните изменения в костно-ставната система. Болната нито веднъж не е прибягвала до медикаменти, с изключение на мумие.c34

 

(горе)
Затлъстяване

Затлъстяването е следствие на различни отклонения от нормалната дейност на организма. След тях основното е повишеното постъпване на храна при понижено изразходване на енергия. Възможно е също и недостатъчното използване на мазнините от депото като източник на енергия и накрая самата индивидуална конструкция (на „Слузта“). Пример:

„С надежда се хванах за книгата ви. Започнах с изчистване на червата, фекалии няма. Правя клизми с изпарена урина, но не мога да изчистя чревния тракт. След клизмите има изхвърляния на черна, тъмножълта и понякога зловонна слуз. (Излиза старата, застояла жлъчка. – Б.а). Излизат парцалчета с различна големина и цвят, приличащи на пластилин топчета, понякога много плътни, подобни на камъчета. Понякога излиза чиста вода, после пак слуз и т.н. С очистителните клизми излиза пяна. Гладувам три седмици. На фона на гладуването правя разтривки един-два пъти на ден. Това ми помага да поддържам себе си и организма си във форма, изчезнаха сърцебиенето, отпадналостта. Чувствам се добре. (Преди гладувах без урина. Трудно е.) Започнах да пия по $0 грама урина три пъти на ден. Доста отслабнах, тялото ми е гъвкаво, пластично, слабо. Мисля още една седмица да погладувам. Много често усещам кисел вкус на езика си. (Това говори за пречистваща и оздравителна работа в черния дроб. – Б.а.) Сухота. За тези три седмици не се е изчистил. Белият налеп намаля, но все още е в равен слой, като лека снежна покривка върху полето“.
Коментар: уви, три седмици не са достатъчни за изчистване на целия организъм. Трябва да се почине и после 10-15- дневното гладуване да се повтаря веднъж на три месеца или на половин година. Да се повтаря, докато всичко се нормализира.

Още един пример:
„Един 45-годишен мъж имал 30 килограма свръхтегло. Порочният начин на живот постепенно го докарал до исхемична болест на сърцето, хипертония II степен, захарен диабет, язва на стомаха и дванайстопръстника. Гладува в болница. От третия ден на гладуването състоянието му се подобри. През първите два дни пиеше нитроглицерин в намалени дози. После напълно се отказа от него, но на седмия ден почувства кратка болка в гърдите и отново пи лекарството. На 8-ия ден усети дращене в гърлото, но общото му състояние беше задоволително. Жажда не се забелязваше, което е особено важно при диабет. На двадесетия ден от гладуването – значително подобряване на състоянието. Няма болка в сърдечната област.
     Като физическо натоварване правеше разходки по 10 километра на ден. Кръвното налягане се нормализира – 120/80.
     Гладуването продължи 4 седмици. Смъкна 18 килограма. Изписаха го в добро състояние, изпълнен с вяра, че сега ще започне нов живот. Но скоро се поддаде на съблазните: започна да преяжда, да пуши, да пие алкохол, движеше се малко, отново натрупа излишни килограми. Състоянието му отново се влоши, появиха се болки в сърдечната област, увеличи се захарта в кръвта“ (Вкусовите навици не са били премахнати от гладуването и постепенно отново са завоювали личността на човека. „Коренчетата“ са пуснали „филизи“ под форма на предишни болести. Т.е. няма качествена промяна в личността, а следователно няма да има и стабилни промени в тялото. – Б.а.)

Методиката на лечение на повечето хора със свръхтегло включва еднократно гладуване без ограничаване на водата с продължителност от 25 до 40 дни с последващо диетично хранене.

„Махалообразен“ цикъл на гладуване
(по Ю. Николаев)

Когато изходното тегло е 120-200 килограма, приспособяването към храненето за сметка на вътрешните резерви на организма не се извършва веднага. Разбираемо е – нали това означава превъзбуждане на жизнения принцип на „Слузта“, който забавя всички биологични процеси. При тези хора след 10-15 дни се появява гадене, повръщане, аритмия, световъртеж, спира спадането на теглото. При тези случаи трябва да се прилага фракционният метод на гладуване. Първото гладуване продължава 10-15 дни, а после започва възстановяване със същата продължителност. Второто гладуване продължава 10-30 дни и също толкова дълго възстановяване. Третото гладуване и т.н. – до 10-12 редувания на гладуване и нискокалорична, обезводнена и пълноценна храна с прекъсване от 3-4 месеца след шест – осем фракционни курса. Продължителността на всеки курс е индивидуална и варира в зависимост от здравословното състояние, теглото, възрастта и други показатели на затлъстелия човек. Този „махалообразен“ цикъл на гладуване дава възможност теглото да се намали с 80-100 килограма!

С понижаване на теглото при затлъстели хора се подобрява сърдечно-съдовата дейност, нормализира се кръвното налягане, изчезват задъхване, аритмия, възстановява се функцията на сърцето. При жените се възстановява нормалният менструлен цикъл, при мъжете – потентността. И, разбира се, качествено се променя личността. Появяват се търпимост, доброта, разбиране и много други душевни качества.

Допълнителни препоръки за отслабване
Храната трябва да се дъвче продължително, тогава склонният към затлъстяване човек се засища с по-малко количество храна и не преяжда, тъй като има определена връзка между засищането и количеството на дъвкателни движения. Освен това, при продължително дъвчене перисталтиката на червата е четири пъти по-енергична, което способства за по-добрата евакуация и заздравяването на стомашно-чревния тракт. Яденето след 16 часà се забранява. Самата храна трябва да бъде нискокалорична. Физическите натоварвания трябва да са с умерена интензивност, но дълги по продължителност. В качеството на водни процедури са подходящи сауната и студените обливания. От масата трябва да се става след утоляването на силния глад, както съветва А. Микулин. Тогава всичко ще бъде нормално.cc1

 

(горе)
Острият период на заболяването

Първо да видим какво е болестта? Хайде да наречем „болест“ особеното временно състояние, когато организмът преминава от стабилно състояние на функциониране (здраве) в друго (болезнено), несвойствено за него. Изведеният от равновесие от болестта организъм изразходва усилия (а значи и жизнена сила, енергия), за да се върне в изходно (здраво) състояние. Остро заболяване е онзи отрязък от време, когато с помощта на активизиране на жизнената сила, изразходването на енергия, организмът се опитва да възстанови своето предишно (здраво) състояние.

Признаците на острото заболяване, като покачване на температура, липса на апетит, обща отпадналост говорят:
• повишената температура – жизнената сила се е активизирала и работи за изтласкването на болестотворното начало от организма под формата на обилно изпотяване;
• липсата на апетит – икономисва се жизнена сила за сметка на прекратяването на разхода на енергия за храносмилане;
• общата отпадналост – жизнената сила се икономисва, като се прекратява изразходването на енергия за физическа и второстепенна функционална активност на организма.

Човек напълно се излекува от остро състояние, когато има достатъчен запас от жизнена сила, когато я икономисва, като се отказва от храната и си почива. При този природен процес медикаментозното лечение, свалящите температурата препарати и др. нямат място. Тъкмо обратното – те го подкопават, потискат и вредят. Истинските лекари от древността и настоящето правят всичко, за да помагат за облекчаването на този природен процес. Преди да предпише на болния лекарство, Хипократ е съветвал от организма да се изхвърли, „изцеди“ всичко, което не му е необходимо и да се прави дотогава, докато не се възстановят всички функции. А по-добро средство за тази цел от гладуването няма. В критичния период на болестта той неизменно е препоръчвал гладуване.

Из наставленията на Хипократ:
“Храната трябва да се увеличава много по-рядко, защото често е по-полезно напълно да се спре, докато болният може да издържи и докато болестта не достигне своята зрелост...
     Човек носи лекаря в себе си, трябва само да можем да му помогнем в работата. Ако тялото не е изчистено, колкото повече го храниш, толкова повече ще му вредиш. Когато хранят болния прекалено обилно, хранят и болестта му. Помни – всичко излишно е противно на природата“.

При всички остри болести, съпровождащи се с треска, пресъхнала уста, обложен език и загуба на апетит, човек отслабва и е равнодушен към храната дотогава, докато чистият и влажен език, както и нормалният апетит не известят за приключването на болестта и за настъпването на онзи момент, когато човек може отново да усвоява храната. Колкото е по-тежка болестта, толкова по-потисната е храносмилателната способност. Това важи и в случаите, когато сме здрави, но не усещаме апетит или когато сме уморени, потиснати, разстроени се храним, но усещаме, че храната не ни носи полза.

Гладуването се препоръчва при всички остри заболявания дотогава, докато не изчезнат симптомите му. Практиката е показала, че в този случай оздравяването става по-бързо, отколкото при обичайното лечение, и без смъртни случаи. Въз основа на практиката си X. Шелтън (той е провел гладуване на 60 хиляди души с различни заболявания) казва: „...нито един не почина и не получи някакви усложнения“.

Болните от тифна треска оздравяват приблизително след две седмици гладуване, без всякакви усложнения, възникващи при обичайното лечение. Едрата шарка се понася като остра отпадналост, ако веднага се приложи гладуването. Усеща се слаб сърбеж и много рядко се появяват рани. При скарлатината обривът изчезва след 4-7 дни гладуване, а треската преминава на 4-ия ден. Заушката се излекува след 6-10 дни на гладуване, без усложнения. При различните видове на грипа спад на всички симптоми се наблюдава за три дни на гладуване и без смъртност. Червеният вятър, треската, маларията – всички тези болести изчезват след 3-4 дни гладуване, също без усложнения и рецидиви.

Няма нищо чудно, когато болните оздравяват, макар да е било обявено, че официалната „медицина“ е безсилна да им помогне. Това се дължи, че предлаганите от официалната „медицина“ средства често стават причина за смъртта. Потискащите кашлицата лекарства и болкоуспкояващите средства за „ликвидиране“ на болката в гръдната клетка при възпаление на белите дробове често води до смърт. Храненето при възпаление на белите дробове също е опасно. Ако болните от възпаление на белите дробове или от плеврит се хранят, става не само пренасищане с токсини, но това пречи на оздравяването и може да се стигне до абсцес.

Загубата на апетит е един от първите признаци на острото заболяване. При множество болести: едра шарка, коремен тиф, пневмония, дифтерит, холера – това е нормално състояние на организма, което помага за мобилизиране защитните сили за борба с болестта. Гладуването е временна мярка, при която организмът извършва крайно необходима работа, за да си помогне в критични ситуации.

Не си мислете, че гладуването трябва да се прилага само при сериозно заболяване, че можете да продължавате да се храните, докато още е останала възможност храната да се смила. Напротив, пропускането на някои хранения в началото на болестта често е достатъчно за предотвратяване на сериозни болести. Ако функционалните нарушения са още незначителни, за което говори обложеният език, главоболието, общата отпадналост и други, също толкова „маловажни симптоми“, краткото гладуване е достатъчно, за да може организмът да ликвидира интоксикацията преди да се развие сериозна болест.

Ако при първите признаци на болестта човек проведе гладуване в спокойна обстановка, в повечето случаи острите заболявания протичат в лека форма и са по-кратки. Такъв човек изпитва по-малък дискомфорт, болките са по-слаби, температурата не се качва високо, усложнения след болестта има рядко, загубата на тегло е по-малка, продължителността на заболяването е по-къса, отколкото при същия човек, ако продължава да яде, докато е болен.

Изводът: щом се появят признаци на остро заболяване – липса на апетит и висока температура, веднага започнете да гладувате и ще се оправите бързо и без усложнения.c35

 

(горе)
Панкреатит

Острото или хронично възпаление на задстомашната жлеза се съпътства с рязка, понякога опасваща болка в гор-ната половина на корема, многократни повръщания, често падане на кръвното налягане. Такъв болен има нужда от спешна хоспитализация. Не по-малко неприятности носи и хроничният панкреатит – болки, оригвания и гадене. Като правило болните, особено с нелекувана навреме форма на болестта, трудно се поддават на лечение. Не помагат нито лекарства, нито диета.

Пробваха да ги лекуват с гладуване. Под ръководството на академик А. Н. Бакулев лекуваха чрез гладуване 275 болни от остър панкретит. Гладуването е целесъобразно при лекуване на панкреатит и широко се използва при острата и хронична форма на заболявнаето. За постигане на добър лечебен ефект обикновено са достатъчни 10-15 дни на гладуване. Основният принцип на лечение при панкреатит е отстраняване на болката, осигуряване на функционален покой на задстомашната жлеза, отстраняване на интоксикацията и разстройството на кръвообръщението. Всичко това се постига в периода на гладуване.c36

 

(горе)
Пневмония

Пневмонията може да има остър характер (крупозно възпаление на белите дробове), ако не се вземат навреме решителни мерки. Такава мярка може да бъде гладуването. За съжаление, малко са онези, които разбират необходимостта от прекратяване на храненето за пълното оздравяване на болния. Ето един пример (от писмо до Генеша):

„По специалност съм хирург, анестезиолог-реаниматолог. На 56 години съм, от тях 20 – в операционната. Нагледал съм се на страданията на болните и на това, кай умират. Още от студентските години ме измъчва въпросът защо при отварянето се оказва, че органите са цели, а човекът е умрял? За съжаление, отговорите за истинските причини за различните заболявания започнаха да се появяват в печата едва нопоследък. Несъмнено е, че главна и безценна заслуга за разкриването на механизмите за нарушаване здравето на човека имате вие и човечеството ще го оцени. С появяването на вашите безценни трудове животът ми придоби нов смисъл и ново качество. Използвам случая не само да изразя благодарността си, но и да споделя накратко какво правя за самооздравяване.
     Промивам дебелото си черво практически всяка сутрин с приятно топла вода от водопроводния кран, след което възникват няколко позива, червата се изчистват и не ме безпокоят цяло денонощие. След тази процедура в корема усещам необикновена лекота и благодат. Изпражненията практически не миришат. Затова всички разговори, че честото промиване на дебелото черво е вредно, са лишени от основания. Лично аз го промивам вече от 30 години и свидетелство за това е доброто ми здраве.
     Започнах да гладувам по Николаев през 1973 година. Помня, че през същата година само за 15 дни гладуване на вода се избавих от много тежка двустранна пневмония (на границата с крупозна)“.

Специалистите по лечебно гладуване отбелязват, че застойните процеси в белите дробове, бронхитите бързо и успешно се лекуват с глад. Много по-трудно се поддава на глада туберкулозата. Ако процесът не е запуснат, макар и хроничен, гладуването лекува напълно. За туберкулозата се препоръчват редица кратки курсове на гладуване, а не един продължителен. Обяснението е, че туберкулозно болните трудно качват тегло след продължително гладуване.

Като профилактика срещу такива заболявания на хора с отслабен организъм и склонност към всякакви възпалителни процеси в белите дробове и бронхите се препоръчва да закаляват предварително организма си с помощта на периодични гладувания. Те ще направят организма по-малко замърсен и по-устойчив към различни вируси.c37

 

(горе)
Полиартрит
(инфекциозен, неспецифичен, деформиращ)

Настроението на хората с тази болест винаги е потиснато, забелязва се тревога, сълзливост, безсъние, по лицата им – печатът на страданието, в целия им облик – отчаяние и безизходност. Такива болни почти винаги избягват обществото, а понякога говорят за самоубийство. Всичко това говори за наличието на мощна психическа задръжка, довела до нарушаване нормалната циркулация на веществата в организма.

Гладуването добре помага дори и на инвалиди II и III група, които не могат сами да се обслужват.

Продължителността на гладуването е от 18 до 25 денонощия. Обикновено подобрение се наблюдава на втория и третия стадий от гладуването. Намаляват болките в ставите, увеличава се подвижността им, спадат отоците. Същевременно се подобрява и психическото състояние на болните, свързаните със заболяването тежки мисли изчезват, оправя се сънят.

Ю. Николаев описва процес на излекуване на 26-годишна болна, страдаща от инфекциозен неспецифичен деформиращ полиартрит. Преди гладуването болната се оплаквала от постоянни тъпи болки в китки, колене, глезени, лакти, от раздразнителност и безсъние, от силна отпадналост и намалена подвижност в деформираните стави.

Заболязането продължавало от три години. Болната нееднократно пробвала курсове на медикаментозно лечение в стационари, но три-пет дни след спирането на инжекциите болките в ставите се възобновявали с нова сила.

Преди гладуване болната била с намалено тегло. Ето как протекло гладуването ѝ.
• 1-ви ден на гладуване: оплаква се от болки в ставите, настроението е неустойчиво, раздразнителна е, през нощта почти не е спала.
• 4-ти ден: болките в ставите намалели, отслабнала е с 2,5 килограма, по- голямата част от времето прекарва в леглото, раздразнителна е, сънят ѝ е лош.
• 10-ти ден: болките значително намалели, охотно се разхожда без чужда помощ. Настроението й се подобрило, взима участие в трудотерапията; през нощта е спала 6-7 часа.
• 25-ти ден (последен): отслабнала е с 9 килограма. Настроението е уравновесено, подвижността на ставите е нарастнала, болките са изчезнали; болната се разхожда, почти не куца, сънят е добър.

Изписана от клиниката. Започва работа. Подобряването на болните от инфекциозен неспецифичен деформиращ полиартрит се дължи на нормализацията в полевата форма на човека. Това на свой ред води до нормализиране на обменните процеси. Правилното хранене отслабва и ликвидира възможната алергия. Голямо значение има и това, че при гладуване организмът се освобождава от отлагането на соли и други отпадъци с обменен характер.

По-трудно е лекуването на ревматичен полиартрит. Тук страшната стрептококова инфекция поразява едновременно ставите и клапаните на сърцето. Източникът на инфекцията е в сливиците и други огнища. В тези случаи добре помага уриновото гладуване. Отбелязана е висока ефективност на лечението чрез уриново гладуване при обменен полиартрит, изразяващ се в отлагане на соли на пикочната киселина (различни шипове на ставите). Подобряването на състоянието настъпва по-бързо, ако на поразените места се слагат компреси от стара урина.c38

 

(горе)
Полиомиелит

Като правило, човек получава това заболяване, поразяващо гръбначния мозък, още в детска възраст, и последствията му са разрушителни; чак до паралич. Болестта се лекува,крайно трудно и понякога всички лекарства се оказват безполезни.

Но практиката на лечебното гладуване показва, че и тази болест се поддава на лечение. Разбира се, много зависи от тежестта на заболяването и от решимостта на човека да гладува продължително няколко пъти подред. Статистиката показва, че в 98% от случаите на болестта се наблюдава пълно оздравяване по време на гладуването или скоро след него.c39

 

(горе)
Простатит

Това е обичайната причина за задържане на урина и замърсяване на пикочния мехур. Заради нея възникват неприятни усещания в гърба, бедрата, краката, а понякога лумбаго и ишиас. Дразненето, предизвикано от задържането на урина, еднозначно води до възпаление на пикочния мехур и шийката му. По-склонни към увеличаване на простатата са дебелите мъже с големи кореми, водещи застоял начин на живот. Задържаната урина отравя пикочния мехур, а с времето – и целия организъм, предизвиквайки много страдания и безпокойства. Лекарите казват, че причината за простатита е неизвестна. Но ние смятаме, че е резултат на психическа задръжка, която води до прекаляване в ядене, пиене и в полов живот. С двуседмично гладуване повечето свързани с простатита проблеми изчезват.c40

 

(горе)
Простуда

Простудата е първият симптом на психологическа задръжка и застой на енергия, по-нататъшни проявления на която могат да бъдат ракът, туберкулозата и други дегенеративни заболявания. Между първата простуда в детството и смъртта от рак в зряла възраст има години от промежутъчни комплекси и симптоми, като множество простуди, кашлица, ангини, запек, разстройства, главоболие. Умората, раздразнителността, лошите предчувствия, безпокойството, безсънието, затрудненото дишане, обложеният език и много други симптоми и остри болести са не друго, а очистителни кризи. Нетоксичният, неотровен човек няма да страда от всички тези симптоми на простудата.

Простудите могат да се избегнат не само чрез ограничаване в яденето и внимателно изразходване на енергия, но и чрез гладуване. Като се тъпчете с храна, увеличавате продължитлността на заболяването.

Някои хора, въпреки че се занимават с физкултура и спорт, обливат се със студена вода сутрин и бягат по 6-8 километра на ден, пак се поддават на простуди. Превратно смятат, че укрепват организма си. Пълнокръвните и задръстени с отпадъци хора могат да правят впечатление на съвсем здрави. Но навиците за неправилно хранене с общоприетата тежка храна, а оттук и преяждането, са сигурен начин да си докараш простуда, а не да я избегнеш.

При онези, които вече са отслабени или задръстени с отпадъци, при преохлаждане или прегряване ликвидирането на отпадъците се задържа, затруднява се и това често предизвиква криза – простуда. Трябва да се осъзнае, че когато вече сте отслабени и отровени, всеки нов отслабващ фактор допълнително затруднява отделителната система, което неминуемо ще доведе до криза.

Става така, че всяко ново затруднение в работата на отделителната система предизвиква натрупване на отпадъци и токсини, чиято концентрация се вдига над допустимото равнище, и организмът е длъжен да възстанови предишното си стабилно състояние. Отначало организмът ги изтръгва с помощта на остра изцеляваща криза – хремата. Не я смятайте за вирусно въздействие или заболяване. Трябва да разберете, че жизнените сили в дадения случай работят за вас.

При първите симптоми на простудата трябва незабавно да се прекрати приемането на храна. Вместо голямо количество вода, както съветват, трябва да се пие толкова, колкото ти се иска. И наистина става така, че колкото по-малко вода се пие, толкова по-бързо настъпва оздравяването. Желателно е да се гладува на урина не по-малко от 24 часа, може и до 3-4 дни в зависимост от тежестта на симптомите.

След гладуването храната трябва да бъде лека през всичките следващи дни: сок от моркови, ябълки на закуска; салата от зеленчуци на обяд и пресни плодове според сезона – на вечеря. Това – в продължение на един или два дни. Тежка храна не бива да се яде до пълно оздравяване.

По време на гладуването е най-добре да се лежи на топло, в стаята въздухът винаги трябва да е чист. Може да се взима топъл душ. Ако е невъзможно да се остави работата, то трябва да се почива възможно най-много и да се ляга рано. Четенето и гледането на телевизия са крайно нежелателни.

Пример:
„На 65 години съм. Болежните така са ме нападнали отвсякъде, че понякога ми се струва, че е дошъл краят. Без да му мисля и без подготовка, започнах да живея по книгата на Порфирий Иванов, включи се и жена ми, стана ни по-весело и интересно. През пролетта на 1991 година купих книгата на Армстронг „Живата вода“ и книгата на Пол Брег „Чудото на гладуването“. След като ги прочетох и анализирах, стигнах до извода, че те могат и трябва да се обединят. След година, тоест през 1992 година, „забравих“ от коя страна ми е сърцето, какво е простуда. През 1995 година с жена ми си купихме вашите книги.
     За изчистване на червата използвах препоръките на Семьонова, а после си помислих дали не е по-добре събраната за един ден собствена урина да се употребява през устата сутрин, след естествено освобождаване, тоест да изпиеш 1,2-1,5 литра. Пробвах, изпих я, след 15-20 минути от мен излезе толкова мръсотия – истински ужас. (Вече писах, че пред уриновите клизми всичко останало е нищо. Освен това, този метод се нарича Шанкх Пракшалана с урина. - Б.а.) И това на 5-6 ден от гладуването на дестилирана вода и урина за денонощие.
     Последните 7-10 дни от гладуването проведох лечение (без клизми) тана: първият ден след освобождаването изпивах горепосоченото ноличество урина, след 20-25 минути – освобождаване, добро самочувствие.
     На втория ден – същата процедура с излизане на почти чиста урина след 20-30 минути. На третия ден от гладуването – същата процедура с излизане вече на съвсем чиста урина през ануса и ленота в цялото тяло, без нинакъв дисномфорт.“
Коментар: това е интересна комбинация на гладуване и Шанкх Пракшалана с урина. Изобщо, предлагам ви напредничави оздравителни техники. Този пример показва, че след прилагане на всичко горепосочено в организма остават много скрити патологии, които чакат своя час. Затова пък препоръките ми успешно се справят и с тях. Освен това, аз описвам механизма на действие на една или друга процедура, препоръка, което за другите автори е „тера инкогнита“ (неизвестна земя).c41

 

(горе)
Психически заболявания

Устойчивостта на резултатите от лечебното гладуване при психическите заболявания зависи от два фактора. Първият – спазване на строг режим на живот, както по отношение на храненето (млечно-растителна диета), така и в бита и работата. Вторият, не по-малко важен – темп на протичане на болестта и давността й. Скорошните болести преминават бързо, доброто състояние се запазва по-дълго време; при благоприятни обстоятелства болестта изобщо не се връща. Колкото по-голяма е давността на заболяването, колкото по-дълго болният се е подлагал на различни методи на лечение, толкова по-малко положителни са резултатите от лечебното гладуване и толкова по-бързо може да се върне предишният недъг. Това е разбираемо: когато организмът отдавна е поразен от болестта, когато тя е протичала интензивно, естествените му съпротивителни сили са по-подкопани, а следователно и възможността за излекуване и за запазване на резултатите се понижава.

Из практиката на Ю. Николаев:
„Болният Б. постъпи при нас с диагноза: шизофрения с хипохондрична форма. Оплаквания: главоболие, усещане за празнота в главата, сърцебиене, вълнение в гърдите и в гърлото, усещане за отсъствие на лявата половина на гръдния кош заедно със сърцето и ръката, стомахът не работи, усещане за студ и горещина в краката, обща отпадналост. На моменти се появява силно желание да лае като куче.
     В това състояние болният три години е бил в психиатрична болница, където безуспешно е бил подлаган на всички видове психиатрична терапия. После постъпи в клиниката по лечебно гладуване.
     Гладува 29 дни. На 12-тия ден от възстановяването, по молба на майка му и на него самия, го изписахме. У дома Б. продължил възстановителната диета, излизал на разходки, карал кънки. Състоянието му продължавало да се подобрява, оплакванията не се възобновявали. Чувствал се здрав.
     По-късно Б. продължил заниманията си в юридическия институт. Завършил. Приели го в едно от министерствата като референт. Работи там повече от 20 години. Има голям авторитет сред сътрудниците, занимава се с обществена работа. Женен е. В семейния си живот е щастлив. Нито веднъж не е бил на стационарно лечение. Наистина, понякога Б. усеща тревога. Мнозина уверяват, че това не е толкова лошо – няма самоуспокоеност, равнодушие. С налягащата го понякога хипохондрия Б. умее да се справя сам, като периодично провежда дозирани гладувания. Всяка година ходи на почивка, спазва предписаната му диета: без месо, със значително ограничаване на животинските белтъчини, с преобладаване на пресните зеленчуци, плодове. Алкохолът и пушенето са изключени. Б. и досега се консултира с лекувалия го лекар“.
Коментар: тревожното усещане говори за наличието на психологическа задръжка в полевата форма на човека. Наред с гладуването е необходимо да се приложи методиката за пречистване на полевата форма.

Из практиката на Ю. Николаев:
„Роден съм през 1941 година в Средна Азия. Бяхме три деца – аз съм най-малкият. В детството си бях импулсивен, впечатлителен. Плачех по всякакви поводи, дори за глупости. Приказките ми правеха силно впечатление. Бях затворен, в първите класове на училището бях отличнин, по-нататък се учех добре. Завърших. Детството ми беше трудно: баща ми беше пияница, груб с децата. Скандалите на майна ми с пияния ми баща предизвикваха страх. (Така е възникнала патологичната клетъчна памет. – Б.а.)
     След като се уволних от армията започнах да работя като главен майстор в завода. Работата ми харесваше. Ходех на кино, срещах се с момичета и живеех нормално.
     После изведнъж се появи натрапчивото желание да си мия ръцете: страхувах се да не се заразя от венерическа болест. (Активиране на клетъчната памет, получена още в детството по време на скандалите между родителите. – Б.а.) Отначало миех ръцете си веднъж, после 2-3 пъти, а после 15-20 пъти на ден. Обърнах се към лекар. Даваха ми елениум, аминазин, но всичко това изобщо не ми помогна и лекарят каза, че трябва да постъпя в психиатрията. В болницата ми направиха 30 инсулинови шока, които не помогнаха. Изписаха ме във влошено състояние: обща физическа отпадналост, треперещи ръце, започнах да се страхувам от цифрата „1“, защото първото отделение в болницата беше най-тежкото. После започнах да се боя от цифрите „5“ и „9“.
     Година по-късно заминах за Москва и постъпих в психиатрична болница „Ганушкин“, където останах 5 месеца и излезнах в още по-лошо състояние: боях се от кръста, от църквите, от цифрите след 10, от цифрата „3“, от буквата „С“. Прибрах се у дома в такова състояние, че не можех да се докосна до нищо, не можех да се храня сам, тъй като се страхувах от заразяване. Хранеше ме майка ми – с лъжичка.
     Състоянието ми непрекъснато се влошаваше... Боях се от „тройката“ и се насапунисвах по 4 пъти. Всяка вечер започвах да се мия в 10 часа и приключвах в един през нощта. Струваше ми се, че пръските със заразни микроби ми попадат ту в лицето, ту на шията, ту на гърдите и се стигна дотам, че веднъж ударих с юмрук мивката – толкова ми беше омръзнало това безкрайно миене.
     Пишех с лявата ръка, за да запазя дясната чиста. Страхувах се от книгите на Джек Лондон: той описваше прокажени, беше ги виждал сам и можеше да пренесе инфекцията в ръкописите си, а от тях тя, чрез типографията, би могла да попадне върху книгите и да ме зарази, ако ги чета. Майка ми се измъчи с мен. През същата година ме приеха в клиниката по лечебно гладуване.
     През първия, втория и третия ден от гладуването състоянието ми беше тежко: мъчеше ме остър глад, на четвъртия ден апетитът ми малко се притъпи, но гладувах много трудно – през цялото време ми се ядеше, даже звънът на съдовете предизвикваше у мен мисли за храна.
     На 7-ия ден много ми се ядеше. (Чрез глада се е осъществявало въздействието на психическата задръжка върху съзнанието. – Б.а.) До двадесетия ден здравословното ми състояние непрекъснато се влошаваше: като видех, че някъде мият подовете, бягах, защото усещах, че пръските, съдържащи микробите на рака, проказата, трахомата и всички други страшни болести, попадат върху мен. Усещах пръските като убождания. Докато лежах в леглото, завивах се презглава, за да не попадат инфектирани капки от санитарките, сестрите и всички болни. От лекарите не се страхувах.
     След двадесет дни гладуване започнах да пия сокове. Това беше много приятно. Храненето зае първото място. Тази вечер за първи път си легнах, без да се мия. Н третия ден сам хващах бравите и пак си легнах, без да се мия. На четвъртия ден спрях професора в коридора и възторжено започнах да говоря, че съм напълно здрав и започнах да пипам с ръце пода, а после лицето си. Разбирах, че това е нехигиенично, но преодолях гнусливостта си -исках да докажа, че съм се избавил от страховете си.
     Изписаха ме в добро състояние. Показваха ме на конференции на психиатрите. Заминах си у дома здрав, с критично отношение към състоянието си. Макар и да се появяваха опасения, отнасях се към тях критично и успявах да ги преодолея.
     Като се върнах у дома, постъпих на старата си работа. Преместиха ме на длъжността инженер-технолог. Всичко беше спокойно до съдбоносния за мен ден. Седях вкъщи. Гледам – пълзи паяк. Взех, че го настъпих с крак. Видях белите му вътрешности и от този момент у мен започна да нараства болезненото състояние. (Коренът е започнал да пуска „филизите“ на болестотворния процес. – Б.а.) Мислех само за отвращението, което предизвикаха у мен вътрешностите на насекомото. Започнах да се страхувам да не настъпя жаба. Всичко започна отново... Заминах за Моснва, реших да премина повторен курс на лечение“.

И ето нашият млад „азиатец“, както шеговито наричахме болния Т., отново е с нас. Той откровено ни разказа всичко преживяно отново и чака да му помогнем. Започваме повторен курс на лечение чрез дозирано гладуване. През първите дни болестта се обостри, но постепенно натрапчивите мисли започнаха да отстъпват място на размишленията за бъдещето, на съзнанието за необосноваността на преследващите го страхове. Настроението му се уравновеси. Т. отново се почувства здрав. Започна да мечтае за трудова дейност. Чуди се на неотдавнашния си страх, пита защо отново се е разболял и то толкова скоро?

Какво наистина е станало причина за такъв бърз рецидив? За първи път Т. дойде при нас след десетгодишно боледуване; преди това нееднократно беше лежал в психиатрични болници, беше се подлагал на лечение, след което не е настъпвало облекчение. Гладуването му помогна. Обновен и радостен, че е настъпило пълно оздравяване, Т. замина за дома. А там – семейството, приятелите, традиционните срещи, източното гостоприемство, вкусната национална кухня, виното. Нашият бивш пациент настървено се нахвърлил върху всички „радости на живота“ и. срив.

Вторият курс на дозирано гладуване отново му помогна. А по-нататък? Няма ли болестта да се върне отново? Може би. Но сега Т. знае как да се бори с нея, знае, че може да се справи с нея и къде е сгрешил първия път.

И ще се справи. С помощта на жесток режим на живот, периодично въздържане от храна, пълен отказ от пушенето и алкохола, строга растително-млечна диета. Да, за всичко това е необходима издръжливост, характер. Но сега Т. има главното – критично отношение към заболяването си и желание непременно да преодолее болестта. Това е залог за успеха“.

А ето още един интересен случай от практиката на Ю. Николаев:
„Всичко започнало на 13-годишна възраст. Половото развитие настъпило рано. Момченцето не разбрало какво се е случило с него. Изплашило се, а родителите не забелязали нищо. Серьожа се притеснявал да попита по-възрастните, искал сам да научи всичко. Мислел и мислел. Престанал да си готви уроците, пропускал занятия. Станал груб, раздразнителен, потаен, не разказвал нищо за себе си.
     А имало какво да се разкаже. На ученика не му било до уроци. Той открил, че светът е разделен на мъже и на жени. Жените го вълнували, измъчвали го мислите за тях. Юношата бил обхванат от апатия. Всичко му станало безразлично. Всичко, освен виденията за онова забранено нещо, което влязло в живота му.
     По-големите приятели го подтикнали към връзка с жена. Това станало, когато бил на 17 години. Връзката била без любов. Останало усещане за неловкост, срам и страх. (Ето това са вътрешните прояви на психическа задръжка, които водят до ненормално циркулиране на енергията. В човека възниква вътрешна спирачка – неловкост, срам, страх. – Б.а:) Появил се „комплекс за малоценност“.
     Бил на 19 години, когато за първи път постъпил на лечение в психиатрична клиника. Пред лекаря седяло високо, красиво момче, здраво на външен вид. Наследствеността – необременена: семейството е нормално. Бащата – сдържан, спокоен, по специалност строителен инженер, майката – общителна, занимава се с децата и с домакинството; братът и сестрата са здрави.
     И изведнъж такове нещастие: синът се разболял. За първи път прозвучала думата „шизофрения“. Родителите тъжно питат каква е тази болест, може ли да се излекува, ще успее ли Серьожа да продължи обучението си? Майката си спомня: „В началните класове Серьожа се учеше добре, беше такова весело и жизнерадостно момче“. Усмихва се на спомените си. После през лицето ѝ преминава сянка. Разказва: „На шест години Серьожа падна, удари си главата, загуби съзнание. (Ето го и записът на патологична клетъчна памет, която всеки път ще се активира при постъпването на съответни сигнали отвън. – Б.а.) Може би това е причината? – И после, неуверено: – Боледува от дизентерия... е, и от други детски болести. Ами какво толкова?"
     Майката недоумява, така и не е разбрала какво са пропуснали с мъжа си в живота на сина си, какво е станало първопричина за бедата им. При Сергей тласък към заболяването е ранното му полово съзряване, а после и травмата на сексуална почва. Постепенно се развивали апатия, равнодушие, вялост – характерно за шизофренията в проста форма състояние.
     И така, диагнозата е поставена: проста шизофрения, вяло, бавно прогресираща форма. Обикновено възниква при млади хора в периода на полово съзряване. Далеч не последна роля тук играе прехранването, злоупотребата с месо, хиподинамията. Децата, консумиращи много сладки неща, животински белтъчини, мазнини и водещи застоял начин на живот (училище, четене на книги, седене пред телевизора) са по-застрашени.
     Родителите, които сами преяждат и се стараят да нахранят сито децата си, им правят лоша услуга. Такъв живот често способства за по-ранно полово съзряване, развитието на такъв порок като онанизма, задълбочаващ положението.
     Отначало децата изглеждат лениви, неподдаващи се на възпитание. Когато прогресирането и устойчивостта на болезненото състояние вече предизвикат вниманието на семейството и училището, родителите водят болния при терапевт, който, като не открие нищо, го препраща при невропатолог, а онзи, подозирайки психическо заболяване, го праща при психиатър. Дадената форма на заболяването често не може да бъде разпозната дълго време и болните постъпват за лечение понякога няколко години след началото на шизофренията. Така беше и със Серьожа.
     Двата месеца специално медикаментозно лечение в психиатрията донесли известно облекчение. След изписването младежът постъпил в един от московските институти. Учел без увлечение, формално, само за да не го изключат. Приятели нямал. Изпадал в мрачни настроения, мислел за безсмислеността на живота. Замислял се дали да не приключи живота си със самоубийство, но не се опитвал да реализира тези мисли.
     Сергей сам търсел начини за лечение. Повторно постъпил в болница. Терапия – с трифтазин, инсулин... Изписали го, смятал да продължи заниманията си в института. Но като се прибрал у дома, усетил, че няма нито сили, нито желание да се готви за сесията и си взел академичен отпуск. (Домашната обстановка е активирала клетъчната памет и всичко започнало отново. – Б.а.)
     Отново стационар. Този път клиниката по лечебно гладуване. Сергей стана наш пациент. Той е на 24 години. Зад гърба му са пет години на периодично влизане в психиатрична болница, лечение с медикаменти. Болните реагират различно на снижаването на интелекта си: някои с безразличие и липса на критичност, почти без да съзнават какво се е променило в тях; други – най-съхранените – активно се стремят да се избавят от болезнените признаци, молят да им върнат предишното настроение, остротата на загубените възприятия, работоспособността. Тези болни охотно се съгласяват на РДТ, точно изпълняват всички изисквания, както по време на гладуване, така и във възстановителния период.
     Сергей беше от последните. Той вярваше в целебността на глада и искаше да се оправи. Имаше мечти, наистина неустойчиви, променливи: ту мислеше за работа като геолог, ту смяташе да стане енергетик. И все пак това го изкарваше от апатията. Но подобно състояние крие в себе си и опасност: терапевтичният неуспех може да предизвика тежка депресия. Именно такива случаи водят до опити за самоубийство.
     Опитът показва, че ефективността на гладолечението при проста, бавнопротичаща форма на шизофрения при давност на заболяването до две години води до практическо излекуване в повечето случаи; при давност над пет години резултатите, естествено, са по-лоши.
     Продължителността на заболяването при Сергей беше по-голяма. Но във всеки човек може да има и скрити: възможности, определящи успеха. Такива имаше и у нашия пациент – първото гладуване донесе положителен резултат. Но Сергей още не умееше да подходи критично към заболяването си, отнесе се несериозно към режима. След кратък период симптомите на болестта отново се появиха. Един от тях беше крайно изостреното възприемане на диагнозата „шизофрения“, за която болният научил случайно.
     Може би Сергей е имал основания да смята, че тази диагноза му затваря пътя към „голяма“ кариера. Постоянните мисли за това предизвиквали у него такава силна вьбуда, че болестта била на границата на рецидива.
     Но опитът от първото гладуване подсказал на младежа пътя към оздравяването: той дойде в клиниката ни за повторен курс. „Искам да бъда пълноценен човек, трябва да се оправя“, – казваше той.
     Още на третия ден болният малко се поуспокои. Престана да се мята по коридора, като през първите два дни. Казваше, че всеки ден на гладуване внася ред в мислите му. Много четеше, играеше на шах, решаваше кръстословици. През възстановителния период отбелязваше, че се чувства добре. Смяташе да се готви за сесията в института.
     Изписахме Сергей практически здрав. Той може да учи, може да работи“.c42

 

(горе)
Разпръсната склероза

Думата „склероза“ означава загрубяване или уплътняване. Тя е свързана с уплътняването на определена част от тялото в резултат на възпаление. В нервната система склерозата е прекомерно, безпорядъчно разрастване на съединителната тъкан. Множествената склероза се характеризира с уплътняване, поразяващо единични отрязъци – области, разпръснати в главния и гръбначния мозък. Тези уплътнени участъци могат да бъдат с големината от главичка на карфица до фасулено зърно.

Главни симптоми: отпадналост, силни, резки движения, нарушаване координацията на крайниците, психическо разстройство със съответни халюцинации, непрестанно говорене и „шарене“ на очите, резки сътресения на тялото.

Разпръснатата склероза успешно се лекува с глад, дори и в занемарени случаи. За това е необходимо да се направят няколко курса на гладуване по 15-20 и повече дни. Ето общата картина на гладуването по отношение на склерозата. Първото гладуване носи чувствително подобрение в общото състояние, подобрява се контролът и използването на крайниците. Често прикованите към постелята болни стават и могат да се придвижват. Това подобрение и по- нататъшният напредък имат място при добре разработена диета (виж съответния раздел за хранене при излизане от гладуване), редовни упражнения и слънчеви бани в периода след гладуването. Така се провеждат три и повече курса на гладуване.

Като упражнения се правят леки движения, които изискват нарастваща лекота и ловкост за изпълняването си. Храната се състои от плодове и зеленчуци с много ограничено количество на мазнини, захар, белтъчини и скорбяла. Белтъчините е по-добре да бъдат от растителен произход - ядки и слънчогледови семки. Пример:

„На 60 години съм. Купих четирите ви тома. В продължение на 3 месеца три пъти по 3 дни гладувах на урина и обикновена вода: изчезнаха болните в ставите, кръвното ми спадна, бъбреците не ме болят, отслабнах с 15 килограма, чувствам се добре. (Силното отслабване може да се обясни с това, че организмът се е избавил от 15 килограма не само излишна, но и болезнена маса в тялото. – Б.а.)
     На мъжа ми, 70-годишен, почервеня големият пръст на крака. Отиде в болницата, правиха му инжекции, даваха му мазила, за седмица подпухна цялото му стъпало. Уговорих го да пие урина –съгласи се. Три дни гладуване и урина. Кракът му непрекъснато беше с компреси от урина. На 4-то денонощие го развързахме, подпухването беше спаднало, бяха изчезнали всички израстъчета около кутрето и големия пръст. Кракът му беше като на младеж. Не можехме да се на чудим.“

Коментар: какво означава почервеняването? Че на това място има възпаление* а следователно и загниване. Гладът и киселинните свойства на урината са изменили pH в този участък от тялото до нормалната стойност. Това е лишило патологичния процес от „корените“ му и всичко се е нормализирало.zzd

 

(горе)
Захарен диабет

Гладуването отдавна и с успех се прилага за лекуване на захарен диабет. Лекарите на Запад, в Япония и особено в Индия отдавна включват диабета сред болестите, податливи на гладолечение. При това се отбелязва, че при огромното мнозинство диабетици захарта престава да се отделя с урината на 4-5-ия ден от гладуването.

Трябва да се отбележи, че при захарен диабет, особено в тежките му форми, е по-сигурно и безопасно да се проведат няколко курса на гладуване със средна продължителност от 7 до 14 дни. При гангренозни язви на долните крайници, при съпътстващо силно затлъстяване (особено ако болният е бил дълго зависим от хормони) се налага приемането на лекарствата да продължи и през периода на гладуването, като дозировката се намали 5-10 пъти.

В Ереван например болните от тежка форма на диабет с голямо свръхтегпо и с гангренозни язви на краката са лекувани успешно с няколко курса на гладуване по 11 дни, като е запазвано приемането на хормонални препарати, но количеството им е намалявано 5-10 пъти. Д-р Г. Саркисян от клиниката по ендокринни заболявания в Ереван е провеждал две- и три-кратни гладувания по 10-11 дни за тежкоболните. Един болен бил заплашен от ампутация на крака поради гангрена на стъпалото. След два курса по 11 дни всички показатели за диабет (захар в урината, в кръвта и други) рязко се подобрили, гангренозното възпаление напълно спряло, необходимостта от ампутирано на крака отпаднала, болният започнал спокойно да ходи.

Още по-добри резултати в борбата със захарния диабет дава уриновото гладуване. В процеса на гладуване захарта в кръвта намалява; през възстановителния период количеството ѝ може да се увеличи, но не надхвърля нормата. Общото състояние на болния се подобрява: изчезва отпадналостта, сърбежът, жаждата, повишеният апетит.c43

 

(горе)
Сърдечни заболявния

Повечето сърдечни болести възникват от стесняване на коронарните артерии и образуването на тромб в тях. Уриновото гладуване бързо ги разсейва. Тромбите и хол естери новите пластинки, покриващи артериалните стени отвътре, при гладуване се саморазтварят. Гладолечението е ефективно при атеросклероза, остър миокардит, затлъстяване на сърцето, ендокардит, обикновен перикардит. Добре въздейства само уриновото гладуване.

При продължително гладуване сърцето си почива. Но не може да става дума за никаква почивка, когато гладът продължава само през стадия на хранителна възбуда и в началото на нарастваща ацидоза. Едва след първата ацидозна криза се отбелязва нормализиране на пулса. Той става мек, съдовете – по-пластични. Ритъмът на сърдечните съкращения се забавя. Тоновете се чуват отчетливо. Изчезват екстра-систолите – нарушения в работата на сърцето с преждевременни импулси от съкратителните мускулни отдели на сърдечните камери и предсърдието. Нерядко при гладуване се възстановяват и най-сложните нарушения на ритъма на сърдечните съкращения – когато сърцето като че ли буксува.c44

 

(горе)
Коронарна недостатъчност и пороци на сърцето

Гладуването е успешно използвано като метод за лечение на пълни хора с хронична коронарна недостатъчност. Подобряването на състоянието на повечето болни се обяснява с това, че значителното отслабване води до нормализиране разположението на сърцето и подобряване на коронарното кръвообръщение.

Пороците на сърцето обикновено не са противопоказни на гладуването, но сроковете на гладуване не бива да са прекалено дълги. При някои случаи се налага на болните да се предпише полупостелъчен режим. В резултат на гладолечението при повечето болни с порок на сърцето се наблюдава подобрение на общото състояние, както и компенсация на сърдечната дейност.

Карингтън казва, че гладуването е най-ефективното средство за укрепване на слаби сърца и при това е единственото рационално физиологично средство. Това става поради три фактора:

• допълнителния отдих, осигурен на сърцето чрез гладуването;
• подобряване на цялата система на кръвообръщението в резултат на гладуването;
• липсата на възбуждащи средства, към които прибягват в резултат на лечението.

Вършейки по-малко работа, сърцето се лекува. В стотиците наблюдавани от X. Шелтън случаи на сърдечни заболявания при гладуване с различна продължителност сърцето става по-здраво и устойчиво. Много сърца, смятани за „неизлечими“, напълно се нормализират.

Понижаването на теглото облекчава работата на сърцето. При страдащите от затлъстяване хора сърцето трябва да прави неимоверни усилия, за да накара кръвта да циркулира из такова огромно тяло. Всеки загубен килограм облекчава работата на сърцето.

С началото на гладуването спира постъпването на сол в организма и това му дава възможност бързо да извлече водата и солта от отеклите тъкани. Скритите отоци, болестта и водянката моментлно изчезват. Това, на свой ред, облекчава работата на сърцето.c45

 

(горе)
Увеличаване на теглото чрез гладуване

Ако човек, независимо от конструкцията си, има ниско тегло – това преди всичко говори за болест и наличие на компенсаторен процес. При такъв човек има патология както в съзнанието, така и в тялото. Съзнанието страда от психологически задръжки, тялото – от отпадъци. Вследствие на „замърсяването“ на клетките – повече или по-малко значително – някои органи функционират ненормално. Гладуването позволява да се изчисти както съзнанието, така и тялото. Освен това се стимулира и способността на всяка клетка по-добре да усвоява хранителните вещества, което позволява на страдащия от ниско тегло за няколко седмици или месеци да го увеличи и понякога толкова съществено, че това удивява околните.

Пример от книгата на Пол Брег, който добре илюстрира този феномен.
„Имам сестра, която много обичам. Роди се слабо дете. Няма да сгреша, ако кажа, че при раждането теглото ѝ не надхвърляше два килограма. Цял живот наричаха сестра ми Луиз „кльоща“ и докато беше дете, майка ми се стараеше да ѝ даде възможно най-много мляко и каймак, свинско, картофи, ориз, сладкиши и всичко онова, за което се смята, че може да повиши теглото. Минаваха години и колкото повече сестра ми получаваше тези питателни продукти, толкова по-тънка, слаба, бледна и болезнена ставаше. Понякога заслабваше дотолкова, че трябваше да остане на легло. Но дори и в тези случаи продължаваше да бъде на така наречената качваща килограмите диета.
     След като напуснах дома си и оправих здравето си, се върнах във Вирджиния, където живееше Луиз. Тя беше вече девойка, но неомъжена. Преподаваше в училище и беше тънка, бледа, изтощена и много слабичка. След тежкия ден в училище се връщаше у дома и се срутваше в леглото.
     Пристигнах във Вирджиния, когато започваше лятната ваканция. Разказах на сестра си за своята програма и ѝ предложих да ѝ помогна. Тя възприе като истинско чудо станалото с мен в резултат на естествения начин на живот и се съгласи с всичко.
     Обясних ѝ, че част от програмата е провеждането на серия от гладувания, които дават на организма физиологична почивка и позволяват на храносмилателната система да се обнови. Изчистването ще помогна да се увеличи количеството на стомашния сок, което ще засили усвояването на белтъчини и същевременно цялата храносмилателна система ще заработи по-добре и ще се обнови в резултат на гладуването. Процесите на обмяна на веществата, които са същността на живота, химичните промени в клетките, в резултат на които се получава енергия за процесите на жизнедеятелността, синтезът на новите материали, заместващи отмрелите – всичко това ще става по-енергично след провеждането на програмата на гладуване.
     Многогодишният опит е показал, че подобряването на метаболизма в резултат на гладуването води до увеличаване на относителното тегло на построените след гладуването тъкани. Гладуването помаза на организма да усвои белтъците, мазнините, въглехидратите, захарта, минералите, витамините и всички вещества, които са необходими за ефективната работа на организма.
     Луиз започна с пълно 7-дневно гладуване на дестилирана вода. Беше абсолютно сигурна, че природата ще изчисти организма ѝ и че пречистването на храносмилателната система ще ѝ помогне да си изгради ново тяло. През първите седем дни малко отслабна, но след прекратяването на гладуването получи голям и здрав апетит. Този седмичен физиологичен отдих ѝ донесе удивителни резултати. Казваше ми, че никога през живота си не се е радвала така на храната, както когато започ-на нова диета след омръзналите ѝ мазнини и каши.
     Диетата включваше поне 50% пресни сурови плодове и зеленчуци. Освен това ѝ давах сварени зеленчуци, слънчогледови семки, ядки и масла от ядки от всички видове. Три седмици след първото гладуване ѝ предписах второ, 10-дневно. И това беше началото на новия ѝ живот. Започна да се поправя. Кльощавата ми, изтощена сестра се превърна в прелестна жена със закръглени форми. Всяка част от тялото ѝ като че ли беше създадена наново. Косата ѝ придоби блясък, какъвто по-рано нямаше. На бузите ѝ се появи руменина, очите и заблестяха като на дете. Родителите ни, приятелите, съседите бяха потресени от преобразяването на Луиз. И най-интересното е, че сестра ми стана една от най-популярните девойки в окръга през следващата година и се омъжи за един очарователен мъж. Живеят щастливо и имат деца. Сестра ми продължава да бъде обаятелна и красива вече много години.
     Освен гладуването, препоръчах на сестра си и програма от упражнения. Започна с кратки разходки, а после те станаха по-продължителни. Уговорих я по-често да излиза на чист въздух, да прави слънчеви бани и всекидневна 20-минутна дихателна гимнастика.
     Направеното от сестра ми после беше повторено от стотици хора. Гладуването донася чудесни резултати както при повишено, така и при ниско тегло. И двата типа хора имат нужда от една и съща програма за естествен начин на живот в съчетание с гладуване“.

Г. Войтович описва как с помощта на гладуването е лекувал слаби жени, чието тегло дълги години след Ленинградската блокада не можело да се нормализира. Освен това страдали и от някои хронични заболявания. Слабите пациентки се съгласили да се лекуват с глад, но не вярвали много в благополучния изход. Какво било изумлението им, когато след повторните курсове на дозирано гладуване успели да се избавят от хроничните болести и за първи път след много години възстановили нормалното си тегло.c46

 

(горе)
Ушни болести

Тази болест се свързва с хипертонията и атеросклерозата. Гладуването много добре възстановява функцията на слуха. Така, след 15-20-дневно гладуване и 15-20-дневен възстановителен период недочуващите били прегледани. При 82 от 93 човека слуховата функция се повишила с 5 до 15 децибела в ниските и средните диапазони. При 11 не било отбелязано повишаване на слуха, но затова пък при всички изчезнали звънът и шумът в ушите и главата. Подобряването се обяснява с изчистването на нервните рецептори и нервите и с подобряване на храненето на „охлюва“, полукоръжните канали и главния мозък.c47

 

(горе)
Хронични болести

И така, знаем, че болестта е особено временно'състояние на организма, по време на което организмът преминава от стабилно състояние на функциониране (здраве) в друго (болезнено), несвойствено за него. Изведеният от болестта от „равновесие“ организъм изразходва усилия (а значи и жизнена сила, енергия) за връщане в изходно (здраво) състояние. Ако жизнената сила не е достатъчна за пълното връщане на организма в предишното (здраво) стабилно състояние, то организмът стабилизира работата си в някакво „межниднно“ състояние между болест и здраве. Ето това „межниднно“ състояние се нарича „бавнопротичащо“ или „хронично“ заболяване.

Хроничните заболявания се характеризират с това, че останалото в организма болестотворно начало се стреми да се закрепи и да се развива в него, а организмът, на свой ред, се опитва да се върне в изходно (здраво) състояние. Както в първия, така и във втЬрия случай организмът трябва да изразходва жизнена сила, да се приспособи към „мира на ръба на войната“. Поради това се включват някои компенсаторни механизми и организмът на хронично болния човек продължава да съществува в повече или по-малко сносно състояние, докато жизнената енергия е достатъчна за поддържането им. Щом организмът вече не може да обслужва компенсаторните механизми, задържащи болестта, следва ново обостряне и болестта си „завоюва“ ново жизнено пространство. Организмът пък се бори с това, като създава нови компенсаторни механизми и насочва за обслужването им още по-голямо количество жизнена сила.

В резултат на преразпределянето на жизнена сила организмът „изключва“ редица второстепенни биологични функции в името на просъществуването на организма. Първо сФ изключва изискващата най-голям разход на енергия функция – половата: понижава се общият тонус на организма* развива се ранна старост и съпътстващите я заболявания, рязко намалява продължителността на живота.

Като се има предвид казаното, целебната работа по възстановяването на организма ще протича поетапно. Благодарение на енергоикономисващите средства и методи отначало ще започне да се възстановява равнището на жизнената

сила, което ще превежда организма от едно компенсаторно равнище на друго чак до последното - истинското здраве. Преходът от едно компенсаторно равнище на друго се ознаменува с остри състояния – обостряне на съответните хронични болести, които в крайна сметка ще изчезнат. Всеки човек може напълно да се избави от всяко хронично заболя* ване само като мине през редица обостряния на същото заболяване.

След всяко обострено състояние ще се появява загубена по-рано функция. Първо ще дойде бодростта, после ще изчезнат признаците на преждевременно състаряване, после ще се възстанови половата функция.

Как гладът ни помага в борбата с хроничните заболявания?

При всеки хронично болен човек има съчетания на хронични заболявания с различен профил. Методът на лечебното гладуване позволява да се постигне устойчиво.излекуване от целия комплекс хронични заболявания. Това се дължи на факта, че гладуването първо качествено и количествено възстановява работата на най-важната система на човека – имуногенетичнйя апарат, укрепва клетъчните бариери, органите и системите, възражда кръвното депо (микроциркулативното русло) и, което е не по-малко важно, осигурява дългосрочно лечебно-профилактично въздействие върху организма. Човек се подлага на „пълен ремонт“. Ако „дълбочината“ на въздействие на гладуването е унищожила „Корените“ на болестите в полевата форма, то някои заболявания си отиват по-рано и завинаги. Ако тя е малка, то с времето болестите могат да се връщат поради порочен начин на живот. Всичко зависи от занемареността на процеса, а най-много – от упоритостта на самия пациент да постигне стабилен лечебен ефект. Задължително условие за тази упоритост е повтарянето на профилактичните курсове на гладуване (фракционно) в продължение на няколко поредни години за постигане на окончателно изцеление. Има много ярки примери за това как уж обречени на смърт болни, упорито продължавайки да повтарят продължителни курсове на гладуване, след няколко години са ставали пректически здрави хора.

Хроничното заболяване преди всичко намалява усвояването на въглероден двуокис от клетките. Обичайното лечение не води до нормализирането на този основен показател. В крайна сметка компенсаторно-приспособителните механизми на човека се изтощават, както при обичайните методи на лекуване, така и без тях.

Сами по себе си симптомите или комплексът от симптоми (синдромите) на хроничните заболявания в по-голяма или в по-малка степен осигуряват относителна компенсация на болестотворния процес. Например температурната рекция на организма активизира имунитета (защитната реакция на организма) към болестотворни микроби, вируси. Болката засилва обезболяващия ефект вътре в организма, активизирайки така наречените опиатни рецептори, отделящи вътрешни наркотични вещества и т.н.

Своевременното прилагане на гладуването е в състояние да осигури възстановяване на процесите на усвояване на въглероден двуокис от клетките.

Най-важна особеност на гладуването при хронични болести е бързото извеждане на отпадъците, бързото освобождаване на организма от натрупалите се токсини – причини за болести, а по-нататъшният правилен начин на живот помага да се върне енергията и здравето.

Грешно е да се смята, че едно гладуване, дори и продължително, може напълно да изчисти организма от натрупалите се отпадъци. Трупалите се дълги години в организма токсини не могат да се отделят за няколко дни или седмици. При заболявания като артрит, големи възпаления или тумори? трябва да се проведат три и повече курса на гладуване за; постигането на чувствително подобрение за всеки случай индивидуално.

При възпаление на респираторните пътища, храносмилателния тракт и пикочнополовите канали, както и на всички останали органи, имащи лигавица, за пълното излекуване е напълно достатъчно едно 20-30-дневно гладуване. Възпалението на ухото, конюнктивитите, гастритите, колитите^ преплитането на червата – всичко това се излекува с един, продължителен курс на гладуване. Само в някои случаи са необходими два курса. Сенната хрема и астмата се излекуват в процеса на гладуване.

Наблюдението на резултатите от гладуванията в хиляди случаи и в продължение на 130 години показва, че когато при гладуване се снема основната тежест на работата на храносмилателните органи, цялата освобождаваща се жизнена енергия на организма бе насочва към очистването му от натрупалите се токсини. G помощта на собствената жизнена сила организмът може да си върне силата, здравето, енергията, след като се е освободил от токсичния товар.

Злокачествената анемия бързо преминава за двуседмично гладуване. През това време количеството на кръвните телца се увеличава близо петстотин хиляди пъти. Във всички тези случаи има място автоинтоксикацията от дебелото черво, която замърсява кръвта и влошава работата на кръвотворните органи. Подобно септично замърсяване очевидно има място и при раковите заболявания, като също предизвиква анемия.

Диабетиците могат безопасно и успешно да гладуват, особено ако са пълни. Но ако са им вкарвали инсулин дълго време, трябва да гладуват под наблюдението на специалист. Много резултатно могат да гладуват и страдащите от хроничен нефрит. В тези и подобни случаи по-важно от гладуването е поправянето на начина на живот. Тези болни хора трябва да бъдат научени как и какво да ядат, да бъдат накарани да работят над порочните си вкусови навици. Те могат да си върнат доброто здраве, като постепенно го подобряват, ако сложат край на всички изтощаващи ги навици и следват законите на правилното хранене.

По време на възстановителното и последващото хранене хронично болните трябва да помнят следното. Препоръчваното „балансирано хранене“, включващо едновременно приемане на млечни и месни продукти, които са най-наситени с белтъчини-алергени, особено задълбочава белтъчния антагонизъм. При такова хранене храносмилателната система не е в състояние да отреагира пълноценно и да разгради всички белтъчни структури до изходните аминокиселини, усвоявани от клетките на човека. По радиоимунен начин е доказано, че при такова хранене през стомашно-чревния тракт в кръвотока проникват белтъчни молекули, които се усвояват от тъканите, докато не се осъществи алергична реакция антиген-антитяло.

За тази реакция организмът изразходва много енергия. Изразходва я и за Ликвидиране на последиците от тази реакция. Дори и при здравите хора такова хранене е обременяващо. А при хронично болните се задълбочават алергичните реакции с последващо по-мощно увреждащо действие върху стените на съдовете. Затова те трябва да се придържат към разделно хранене с преобладаване на естествена и прясна храна. Това хранене вече беше описано по-горе.c48

 

(горе)
Епилепсия

Епилепсията успешно се поддава на лечение чрез гладуване. Още през 1932 година доктор Клеменсън, работещ в болницата за нервни и психически заболявания на град Диаплунд (Дания) е установил на базата на 155 курса на лечение чрез гладуване на епилепсия, че в повечето случаи припадъците престават на 4-5-то денонощие от гладуването, независимо от давността на заболяването. При това най-добър ефект се е наблюдавал при страдащите от най-чести припадъци болни.

Умствената работоспособност значително нараства по време на гладуване (когато няма интоксикация). Това става причина гладуването да се прилага при страдащи от слабоумие хора. Така, от 17 болни от ранно слабоумие пациенти на доктор Хей, пет човека не са се поддали на лечението, а останалите са се излекували напълно.zzz

 

(горе)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Няма лесни пътища към пълното физическо и духовно здраве.

С вас разгледахме с много нюанси удивителната наука за човека – гладуването. Изяснихме, че гладът оказва основно въздействие върху нашата полева форма (съзнанието). Промените там се отразяват благотворно и върху физическото тяло. Авторът не се съмнява, че когато ви омръзне от болести и лечения, гладуването ще ви избави от бедите.

Помнете, гладувайки, вие се надявате на себе си, на Божествената сила, влизаща във вашия организъм. Това е Велико Чудо – да работиш с онова, което те е създало, поддържа и развива. Именно това е „Източникът на Живата Вода“, от която всеки човек пие водата на живота, на здравето, на знанието.

Помнете също, че умът ви е само инструмент на познанието. Не се отъждествявайте с ума, с чувствата, а се отнасяйте към тях като към инструмент за познание на света. В противен случай умът ви ще ви „построи водоем, който не задържа вода“ – всички видове лечение с помощта на химиотерапията и другите „научни достижения“.

Пишете ми за успехите си, забележките си на адрес:
346 300, Ростовская обл., г. Каменск-Щахтинск, а/я 75. Генеша.

Напомням ви, че аз не лекувам, не консултирам, не приемам. Аз излагам науката за човека. Вашата болест е ваш проблем. До голяма степен болестта ви е следствие на неправилните ви действия. Желанието да се избавите от болестта е ваша битка с неразумните навици, пораждащи неправилни действия, постъпки, нужди. Мога да ви помогна в тази битка със знанията си (те са в книгите ми), но да се борите трябва сами. Така че станете Георги Победоносец в борбата със Змея (собствения ум, собствените чувства, собствените желания).ppp

 

(горе)
ПРИЛОЖЕНИЯ

Антистресовият препарат на С. А. Аракелян е особена хранителна добавка, влияеща благотворно върху организма, особено по време на гладуване.

Ето рецептата: на килограм тегло се взима 0,01 грама лимонена киселина, 0,01 милилитра настойка от джоджен, 2 грама чист мед и 2 милилитра вода. Това е нормата за шест дни. Ако тежите 80 килограма и гладувате три дни, вземете съответно 0,4 грама лимонена киселина, 0,4 милилитра настойка от джоджен, 80 грама мед и 80 милилитра вода. Разделете го на три части и го взимайте един път дневно.

Физиологичната роля на всеки от компонентите е следната:
• Лимонената киселина е единствената от киселините, която в организма се съединява с калция. Лимонокиселият калций е уникална жизненоважна сол с алкални свойства. При разтварянето й се освобождават фосфор и калций, натрупващи се в костните депа. При обикновеното хранене горе-долу 60% от фосфора и калция минават през организма транзит.
• Има още едно характерно свойство на лимонената киселина. Тя е резултатът, до който води процесът на храносмилане. Съединявайки се с аденозинтрифосфатната (АТФ), киселината „гори“, освобождавайки енергия. Въвеждайки в оргганизма лимонена киселина, ние съкращаваме работата му и правим храненето високорезултатно. Така че, строго погледнато, ако пиете разтвор на мед с лимонена киселина, не може да става дума за никакво гладуване – вие получавате отлична храна, същевременно освобождавайки се от преработването на храната.

Съединявайки се с амините, лимонената киселина образува аминолимонена киселина с отрицателен електрическа заряд. А от 21 незаменими аминокиселини само три са заредени отрицателно – в това е особената ценност на аминолимонената киселина за организма.

Ако не можете да намерите лимонена киселина, използвайте лимон. Изстисканият от плода сок съдържа 10% лимонена киселина, тоест, като се разпредели за шест дни и 1 килограм тегло, ще ви трябва 0,1 милиштьр лимонов сок,

За меда вече знаем. Съединението на мед с лимон е добре известно народно лечебно средство. По-добре е да се използва вода от разтопен лед или про-тиева вода – ефектът ще е по-ясно изразен.

Благодарение на вкусовите си особености, джодженът стимулира жизнения принцип „Вятър“. Като резултат се получава следната картина: медът стимулира жизнения принцип „Слуз“, лимонената киселина – жизнения принцип на „Жлъчта“, а джодженът – жизнения принцип „Вятър“, т.е. полученият продукт уравновесява трите жизнени принципа – оттук и целебният му ефект.

Аракелян съветва във водата да се добавя малко сода (1 грам на три литра). Сода и лимонена киселина – на всички ни е известно как шупва, обилно се отделя въглероден двуокис, който също ни е необходим. Освен при гладуване, тази добавка („антистресов“ препарат) може да се употребява и в обикновените дни по 30 грама на ден. В този случай може да не се изчислява по собственото тегло, а просто се взима сок от три лимона или чаена лъжичка лимонена киселина, 250 грама чист мед, чаена лъжичка екстракт от джоджен (продава се в аптеките) и се добавя 1 литър разтопена вода.a999

 

(горе)
Шанкх Пракшалана („Жестът на раковината“)

Съществува йоа-метод за промиване и изчистване на целия храносмилателен канал – от устната кухина до ануса. Ние го наричаме „Жест на раковината“, защото водата, минавайки през храносмилателния канал като през раковина, измива всички нечистотии.

Водата се поглъща през устата, минава през стомаха, а после с прости движения се изпраща в червата и се извежда през ануса. Упражненията продължават дотогава, докато водата не започне да излиза толкова чиста, колкото е влезнала.

Подготовка. Загрейте вода до температурата на тялото, подсолена с 5-6 грама на литър, каквато е приблизително концентрацията на сол в кръвната плазма (малка рав-на супена лъжица на литър вода). Водата трябва да е солена, защото без примес на сол се всмуква от стомашно-чревния тракт. Регулирайте самостоятелно концентрацията на сол, важното е организмът да не я всмуква.

Благоприятен момент. Най- благоприятният момент е сутринта – практиката показва, че на гладно цялата промивка отнема час – час и половина, а с придобиването на опит – 45-60 минути.

Ето схемата на пълно преминаване на водата през храносмилателния канал:
• изпийте чаша солена вода;
• незабавно изпълнете необходимите движения (вж. по-долу);
• изпийте чаша вода и изпълнете серията движения. Докато ги изпълнявате, водата бавно ще преминава през червата, без да предизвиква гадене.

Продължавайте да пиете по чаша вода и да изпълнявате движенията, докато изпиете шест чаши.

В този момент трябва да отидете в тоалетната. Обикновено първото изхвърляне става почти незабавно, след първата порция фекалии, имащи формата на изпражнения, после следват други, по-меки, а после и течни.

Ако това не стане незабавно или до пет минути, движенията трябва да се повторят, без да се пие повече вода, а после да се върнете в тоалетната. Ако отново не последва очакваният резултат, трябва да се направи клизма. Щом тръгнат първите изпражнения, останалите ще последват автоматично.

Съвет. След всяко ходене до тоалетната и ползване на обикновена тоалетна хартия, измийте задния проход с топла вода, подсушете и намажете с растително масло, за да предотвратите дразненето, предизвиквано от солта. Някои чувствителни хора са податливи дори и на слабо дразнене, което лесно се предотвратява.

След първите изпражнения трябва да изпиете чаша вода, да направите движенията, после да се върнете в тоалетната и всеки път ще има изхвърляне на фекалии. Продължавайте все така последователно да пиете вода, да правите упражнения и да ходите до тоалетната, докато водата не започне да излиза толкова чиста, колкото е влезнала в организма. В зависимост от замърсеността на червата ще ви потрябват от десет до четиринадесет чаши, рядко повече.

Когато останете доволни от резултата, тоест когато излизащата от вас вода стане достатъчно чиста, трябва да прекратите процедурата. След това ще отидете до тоалетната още няколко пъти. После можете да изпиете три чаши несолена вода и да предизвикате повръщане. Това ще сложи край на процеса и ще опразни стомаха.

Първо движение. Изходно положение: изправено, стъпалата отворени на 30 сантиметра, пръстите на ръцете са сплетени, дланите са обърнати нагоре, ръцете са вдигнати над главата. Гърбът е прав, дишането – нормално.

Без да обръщате горната част на туловището, се наклонете първо наляво, без да се задържате в крайното положение, изправете се и незабавно се наклонете надясно. Това двойно движение се повтаря четири пъти, тоест трябва да се направят осем наклона, редувайки ляво – дясно, което общо ще отнеме около 10 секунди. Тези движения отварят пилора на стомаха и при всяко движение (наклон) част от водата прониква от стомаха в дванадесетопръстника.

Второ движение. То кара водата да се придвижва в тънките черва.

Изходното положение е същото. Дясната ръка се изтяга в хоризонтално положение, а лявата се свива така, че показалецът и средният пръст да докосват дясната ключица. После туловището се завърта, насочвайки изтегнатата ръка колкото се може по-назад; гледайте крайчетата на пръстите си. Не спирайте в края на завъртането, а незабавно се върнете в изходно положение и направете завъртане в другата посока. Това двойно движение също трябва да се повтори 4 пъти. Общата продължителност е 10 секунди.

Трето движение. Водата продължава да се премества по тънките черва, благодарение на следващото движение: изпълнява се варианта на змията.

Само големите пръсти на краката и дланите на ръцете се докосват до пода, следователно бедрата остават над земята. Стъпалата са разтворени на около 30 сантиметра (това е важно). Когато заемете положението, извъртайте главата и туловището дотогава, докато не видите противоположната пета (тоест, ако се въртите надясно, трябва да видите лявата пета); не спирайте в крайното положение, върнете се в изходно и направете същото в другата посока, повторете четири пъти по две движения. Време – 10-15 секунди.

Четвърто движение. Достигналата до края на тънките черва вода трябва да се преведе През дебелото черво чрез четвъртото и последно движение. То е най-сложно от цялата серия, макар и да е достъпно за всеки, с изключение на страдащите от заболявания на коленете или менискуса. Тези хора могат да използват описания по-долу вариант.

Изходноположение:
• клекнете с разтворени на около 30 сантиметра стъпала, при което петите са до външните страни на бедрата, а не под седалището, китките са положени върху коленете, които са раздалечени на около 30 сантиметра;
• завъртете туловището и сложете лявото коляно на пода пред противоположното стъпало. Дланите тласкат последователно дясното бедро към левия хълбок и лявото бедро към десния хълбок така, че да се притисне половината от корема, за да се натисне само едната половина от дебелото черво. Гледайте зад себе си, за да усилите извиването на туловището и да осъществите натиска върху корема.

Докато предишните упражнения започваха независимб на коя страна, при това първо трябва да се натисне дясната страна на корема. Както и всички предишни движения, то се изпълнява четири пъти. Обща продължителност 15 секунди.

Вариант на четвъртото движение. Това движение започва от свита поза („Ардха Матсиендрасана“, наречена „Странична извивка“). При това стъпалото просто е опряно до вътрешната страна на бедрото и не минава от другата страна. Рамото е възможно най-далеч от сгънатото коляно, туловището е леко наклонено назад. Ръцете се опират на сгънатото коляно, което служи като лост за извиване на гръбначния стълб и притискане на бедрото към долната част на корема.

Случаи на неуспех. Ако след като сте изпили примерно четири чаши вода усещате, че съдържанието на стомаха не преминава нормално в червата и възниква усещане за пренапълненост, стигащо до гадене, това означава, че отворът на пилора (клапанът между стомаха и дванадесетопръстника) не се отваря така, както трябва. Отново направете два-три пъти серията от упражнения, без да пиете повече вода. Изчезването на гаденето ще покаже, че проходът се е отворил. Щом процесът се задейства, няма да има повече затруднения и можете да продължите. Но понякога се случва газовата тапа от продукти на ферментация да попречат на задействането на процеса при някои хора. В такъв случай е достатъчно да притиснете корема си с ръце или да направите стойка на рамене („Сарванхасана“, наречена „Свещ“) заедно с останалите четири упражнения.

Противопоказания: Страдащите от язва на стомаха хора трябва да се въздържат от Шанкх Пракшалана. Същото се отнася и за хора, страдащи от остри поражения на храносмилателния тракт: дизентерия, разстройство, остър колит, остър апендицит, туберкулоза на червата и рак. В този случай може да правите уринови клизми. Правете ги през първите три-пет дни с литър прясна урина (събраната за един ден).

Край на приказването – начало на работата!

Допълнителна литература от редактора:
01, 02, 03, 04, 05, 06, ... ще намерите в Гугъл колкото искате информация с ключови думи: мисли на учени за гладуването или каквито се сетите. Разбира се, има и анти изказвания. На вас остава да „претеглите“ аргументите и на страните.