РАДЖА ЙОГА – ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО

„Най-добрият начин да премахнете злото е
не да се съсредоточите върху борбата с него,
а да се съсредоточите върху изграждането на доброто
– в себе си и после в обществото.“
(Сократ)

Това се отнася най вече за всевъзможните бъдещи поборници за народна свобода, политици, даващи акъл интелектуалци и пр. Всички са недоволни от битието отвън, но никой не мисли да усъвършенства собственото си битие отвътре, а в повечето случаи такива деградират.

„Горко вам книжници, които товарите народа с багаж,
който вие сами не носите.“
(Библия)

Заглавието означава „Висша йога без учител“ или йога на ума, йога на съзнанието, йога на психиката, постигане на паранормални (свръх) способности (сидхи) и пр. Т.е. хармонизиране на човек с природните закони посредством физическите инструменти на съзнанието – ум, разум, емоции, мисъл, емпатия, чувства и пр.

СЪДБОНОСНО ВАЖНО: Към раджа йога по този курс може да пристъпите, едва когато сте овладели хатха йога, т.е. едва когато имате здрава физическа основа, т.е. когато сте се пречистили и хармонизирали физическото си тяло с природата, т.е. когато сте придобили контрол върху битието си, т.е. върху режима си на заспиване и събуждане, тренировки на физическото тяло (спорт, асани, пранаяма, пречиствания), хранене, целеполагане, обществено полезен труд, почивка, сън, ТВОРЧЕСТВО и пр, т.е. когато сте овладели почти всичко от тоя курс:
https://www.new-civilization.com/bg/hatha-yoga_praktichesko-rakovodstvo/

Когато започвате да се събуждате без часовник най-късно поне в 5 часа и когато всекидневните ви грижи за физическата ви форма станат неизличим навик и когато започнете да изглеждате посредством изброеното 10-15 години по-млади от средностатистическата норма за възраст. Ако не сте постигнали това, не само ще си губите времето, но и може да се увредите психически. Ако сте постигнали горното, никога не го изоставяйте, за да го ЗАМЕНИТЕ с долния курс, който трябва да е НАДГРАЖДАНЕ над хатха йога, а не неин  заместител.

И главната цел на тия занимания винаги си остава придобитите качества да служат за доброто на хората, а не на егото ви. „Бъди добър, прави добро“ (йога правило). Т.е. бъди добър като човек, но и бъди добър като майстор в професията и във всяко начинание. Иначе не можеш да правиш добро. 
(от издателите. – ред.)

ЙОГА БЕЗ УЧИТЕЛ

Йогарадж Борис Сахаров
първият европеец, постигнал висшата степен в йога – „раджа йога“ или нещо като титла „йогарадж“
 

„Доколкото тази наука е вярна,
тя трябва да бъде излагана публично,
на улиците посред бял ден. Всеки опит
да се прави от такива неща тайна, е много опасен.“
(Свами Вивекананда)

І. Видове Йога

(видове и начини за постигане на хармонично единство с природните закони, овладяване на все по-висши природни закони и освобождаване от по-нисши. Т.е. йога е непрекъснато саморазвитие и себеусъвършенстване, което е безкраен процес така, както са неизчерпаеми природните закони. – ред.)

Съгласно общоприетото мнение съществуват пет вида Йога, а именно Хатха, Раджа, Джнана, Карма и Бхакти. Такова мнение, разбира се, не е напълно точно, ако се основава на указанията на Тантрите, които делят всички видове Йога на два големи класа: Дхиана Йога, сиреч Йога на мисълта, към която се отнасят Бхакти, Карма и Джнана Йога, и така наречената Кундалини Йога, към която се отнасят Мантра, Лая, Хатха и Раджа Йога, общата цел на които е да „вдигнат“ (проявят) Кундалини, както показва и наименованието на тази втора група. При първата група Йога (Дхияна) за достигане на крайната цел (Освобождаването, Самадхи) се използва: било силният религиозен екстаз (Бхакти), било самоотверженият труд (Карма), било дълбокият размисъл на мъдреца (Джнана). Всички видове Кундалини Йога приемат и в четирите случая един и същ метод на психична тренировка единствено средство, а и цел, на които е пробуждането и издигането на Кундалини (издигане, понеже се отключва тръгването на енергията нагоре от опашната кост). По този втори път (Кундалини Йога), според свидетелството на Тантрите, само могат да бъдат постигнати психическите сили (Сидхи) разкриване на съзнанието и свързаното с това блаженство (бхога, което не могат да дадат другите видове Йога на Дхияна, които, макар и да довеждат до освобождение, не пробуждат Кундалини и свързаните с това постижения (Сидхи и др). Обаче съвременните Йоги (като например Свами Вивекананда и Свами Рагхавананда) не споделят тези ограничения и твърдят, че е възможно по пътя на Дхиана да сe вдигне Кундалини.

Без да се впускаме в подробности по този интересен въпрос, ще си позволя да изразя мнението си по следния начин.

Всяка от седемте вида Йога е Кундалини Йога. Без пробуждането на Кундалини нито един от горепосочените пътища не може да даде нещо съществено. Това именно е изразено на мистичния език на Тантрите: “Само Шакти дава Сидхи, освобождение, съвършенство”.

Мантра Йога пробужда Кундалини чрез произнасяне на мантри, във връзка със съсредоточаване върху чакрите.

Лайя Йога - чрез последователни съсредоточавания върху чакрите.

Хатха Йога - чрез насочване посредством асани (пози) и пранаяма (контрол над дишането) на токове енергия към разни желани области.

Раджа Йога - чрез развиване на сила на съсредоточаване, което изисква силен поток на Кундалини и по такъв начин я пробужда.

Джнана Йога - чрез размисъл (медитация) също както Раджа. Това също е и творчество при откриване на нови природни закони. 
Бхакти - чрез религиозен размисъл, както Джнана, с тази особеност, че цялата усилваща се любов (която е токът на Кундалини) я призовава, и накрая:

Карма Йога - чрез укрепване силата на волята чрез твърдостта на принципите и самоотвержен труд за общественото благо. Тази сила на волята действува на Кундалини също така, както при съсредоточаване или размисъл.

Без пробуждане на Кундалини, т.е. на скрития живот, не може да има някакви сидхи (свръхспособности), никакво съвършенство (Самадхи).

При това, показаното в Тантрите подразделение на всички видове Йога значително облекчава задачата на изложението, ако се вземе под внимание, че за постигане целите на йога са необходими две условия:

1) съвъшено чувствителен психически апарат и това се постига с тренировка в Кундалини Йога и
2) дълбоко съсредоточаване на мисълта, което е цялата тайна на могъществото на Йога. То се постига по пътя на Дхиана. И наистина, Вивекананда така разделя своето изложение: в първа част на своята “Раджа Йога” той дава Кундалини-Йога, а в афоризмите на Патанджали посочват основните начала на Дхиана-Йога.

ІІ. На тези, които са смели

Преди да пожелаеш да се заловиш за упражненията, които те водят към могъщество на знанието и силата, спри се и се запитай: притежаваш ли всички качества, които осигуряват безопасност по твоя самотен път. Защото ти си решил да вървиш сам, без да разчиташ на помощта на Учител. Всяка твоя крачка по пътя на съсредоточаването укрепва твоята сила и мощта на мисълта се дава в твоите ръце. А тъй като всяка сила може да бъде отправена за добро или за зло – от тебе самия зависи да станеш велик или да пропаднеш.

И така, помни, че всичко, което ти причиняваш на околните, ще се възвърне към теб и няма сила, която да удържи възмездието.

Помни и се бори!

Нямай вярвания, системи или теории, които да не се основават на твоя личен опит. За ограничеността на човешкото постижение няма нещо напълно истинно. А тъй като твоят път води към способностите за свръхчовешко познание, което се осъществява само чрез истината – чрез пряко възприемане на Самадхи – помни, че в този екстаз всичко, за което мечтаеш, става истина.

И затова, в каквото и да вярваш, без да си го проверил чрез личен опит – в състоянието Самадхи ти ще видиш своите богове и своята вяра. Но и като отричаш всичко, ти и в Самадхи ще намериш отрицание, ако не се научиш на обективност.

И така – бъди “чиста дъска“: не вярвай и не приемай нищо, до което не си стигнал по собствен логически път. Нека това правило ти бъде крайъгълен камък за всичко. Само готовността ти всичко да обосновеш чрез опита и да се убедиш във всичко, ще ти открие Истината, сиреч – света, какъвто е, а не какъвто си го представяш.

Преди да познаеш Истината, ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Само така ще станеш всезнаещ.

Раджа Йога е, преди всичко, път на познание.

При всеки друг вид Йога ти ще намериш нещо, против което може да се възрази: „Ако вие не можете да обичате човека, когото виждате, как може да обикнете Бога, Когото не сте видели“. Възможно ли е да се стремиш да извикаш любов към Бога, самото съществуване на Когото не е доказано за теб? Могат да се измислят много обяснения, и срещу това няма какво да се възрази.

Във всеки твой малък живот се проявява само нищожна частица от цялата твоя Карма. И затова, като се бориш против нея със силата на непривързаната дейност, макар ти да не създаваш нова Карма, което е много трудно, все пак, ще трябва да чакаш досегашната ти Карма да се изчерпи. Не се ли уподобяваш на затънал в тресавище пътник, който, като знае, че всяко излишно движение го тика по-дълбоко, остава съвършено неподвижен, като се надява, че блатото някога ще изсъхне и той ще бъде спасен? Това е, което може да се каже против пътя на Кармата.

И най-после, по пътя Джнана – как е възможно да си уверен, че твоето постоянно и непрестанно самоубеждаване в единството ти с Брахмана и в пълното, макар още неосъзнато съвършенство – не е самоприспиване, автохипноза?

Само най-предпазливият и студен изследовател, който на всичко съвършено безпристрастно казва – „non credo sed inteligam!“ („аз не мисля, че съм умен!“) и всичките си заключения извежда от действителните факти на личния си опит, е способен да познае истинското положение на нещата. И затова това е първата и най-голяма заповед.

По-нататък ти трябва да бъдеш съвършено самостоятелен в разсъжденията и заключенията. „Люде, които никога не осмислят каквото и да било сами, не са се още родили в света на религията. Техният живот не е повече от съществувание на охлювчетата. Ако се боиш от човешкия съд, ти си произведние на праха. Ако искаш да станеш Син Божи, ти трябва да се боиш само от своя съд.“

Това ще те доведе до следващото качество – безгранична вяра в себе си. Не смесвай увереността в заложените в тебе неограничени възможности с обикновената човешка увереност, в която не ще закъснеят да те обвинят. Знай, че „най-напред трябва да вярваш в себе си и след това – в Бога.“

Обвинението в самомнение пък ще те застави да придобиеш скромност и мълчание за достижимото, но още недостигнато.

След това трябва да дойде търпението (планомерност на постижението). Не се отчайвай, ако не видиш непосредствени резултати. Ти трябва да се упражняваш всеки ден така настойчиво, като че ли тоя ден е последният от живота ти – и да започваш с нова сила и енергия утре, със същата мисъл – „че ако аз днес не го постигна, никога не ще го постигна“. Тази настойчивост ще те научи на безстрашие. Ако ти се боиш от опасностите на Неизвестното, ти не си достоен да вървиш сам. Бъди като златотърсача, който всяка минута рискува живота си при дирене на скъпоценния метал. Само този, който е готов във всеки миг да срещне смъртта, той бива пощаден от нея.

Най-после още едно качество произлизащо от предишните – отправяне към една цел (Ekagrata). Помни великите думи: „Само този, който може да полудее по една идея, ще види света.“

Такива са качествата по отношение на самия себе си. Не мисли, че нещо от тях е второстепенно. Това, което аз казвам, е само кратко изложение на безусловно необходимото.

По отношение на околните, преди всичко търпимост. Запомни думите на Учителя: „Колкото и да ти е неприятен, отвратителен, дори омразен човек, ти трябва да го разбереш, да му станеш ближен. Това не значи, че ти не трябва да виждаш лошото у човека, но ти трябва да умееш да откриваш причините за това лошо и да се стремиш да го отстраниш.“

И затова дай всекиму свобода на действие и убеждение. Насилието, в името на убеждението, е майка на всяко зло. Помни, че докато не си познал Истината, ти сам не си проверил нищо – как можеш да съдиш другите? Но когато познаеш Истината, ти ще разбереш другите и словата на осъждането ще замрат в твоите уста.

„Невежите ще те ненавиждат и ще ти се надсмиват, великий. Но не им обръщай внимание.“

Бъди съвършено непоколебим и невъзмутим всред всички несполуки, неразбирания и обиди. Ако ти губиш самообладание – това е верен признак, че ти ставаш опасен за света, защото нарастващата сила на мисълта ти, смесена с раздразнение, таи в себе си най-голямото проклятие за света. И затова пази се да не изгубиш самообладание и помни, че по пътя на Йога злобната мисъл е способна да изпепели отначало твоята жертва, а след това и самия теб.

Затова не натрапвай на другите нито своята правота, нито своята Истина. Най-възвишеното, което можеш да направиш, е да бъдеш сам твърд в твоята Истина. От това, както ще узнаеш после, произлиза всяка добродетел, без това няма изобщо никаква добродетел.

Нито този, който постъпва по убеждението на другите, нито онзи, който прави това против своята съвест, няма да достигне праведност, защото първият се заблуждава, а вторият лъже. Само този, който постъпва по свое убеждение, е прав и колкото по-висша е неговата правота, толкова повече люде постъпват като него – толкова повече Истина има в него. В това е тайната на вожда. Всичко останало е само думи.

ІІІ. Пранаяма

Преди да започнете упражненията по Йога, запомнете, че здравето и хигиеничният живот са основата, без която цялата постройка ще бъде градеж върху пясък. Тук се отнася също и умереността в храна и питиета (отказ от месна храна и алкохолни напитки) и полово въздържание.

(Последното има особености – съществува йога на секса, т.е. духовно развитие чрез секс, но тази тема е разработена на друго място тук:
https://www.new-civilization.com/bg/sex-and-spirituality – не прави секс без любов или за самото удоволствие – това те прави психически зависим като от наркотици. ред.)

Не се измъчвайте напразно, като се стараете да седнете в “позата” на Йога. Положенията на Асана за европееца са много неудобни, ако въобще са достъпни. Затова съвършено достатъчно е да се седне в кресло или диван, като се държи врата и гърба по естествената отвесна линия. Прекарайте пръста си по прешлените на гръбначния стълб: ако можете да ги напипате, вие седите свити и трябва да се изправите. Спазвайте това правило и скоро ще се научите да седите съвършено изправени. Някои препоръчват лежащо положение, но против него може много да се възрази: неестествено извиване на гърба от тежестта на тялото, неспособност за дълбоко съсредоточаване, склонност към сънливост и пр.

Кръстосайте краката си – десния върху левия – и преплетете пръстите на ръцете си, като допрете големите пръсти един до друг (това ви дава своеобразно усещане за устойчивостта ) и отпуснете ръцете си естествено. Ще се убедите, че упражнения с разделени крака или ръце не ви дават чувство за пълно заключване на силите, тъй като магнетизмът изтича през краищата и се съсредоточава само при заключената система. Това е всичко. Нищо повече за позата. Съществува цяла наука за преплитане на пръстите (мудра йога), но всичко това, поне в началото, е несъществено.

И така, поздравете целия свят с шестокрайния “кръст на Будда”: пратете благословия на всички същества, обръщайки се към Изток, Юг, Запад и Север, горе и долу.

Това е най-хубава предпазваща мантра.

Преди да продължа, аз съм длъжен да предпазя по най-решителен начин всекиго от желанието да започва с упражнения по най-интересното, като изоставя постепенното приближаване към него.

В Йога, както никъде другаде, е необходим ритъм – сиреч, планомерно и систематично повтаряно усилие. Ако вие не започнете отначало, ще се бавите с упражненията цели години, и ще постигнете само нищожни резултати. А при планомерна работа, успехът идва в течение на дни, а дори и по-рано.

Спомнете си индийската басня за хлебарката и затворника във високата кула. Хлебарката, която пълзяла нагоре по стената на кулата, мъкнела след себе си копринена нишка, към която била привързана най-напред тънка нишка, след това здрав канап, а накрая дебело въже и затворникът, заключен на върха на кулата, изтеглил последователно всичко това, спуснал се от кулата и се освободил. Ако вие започнете да се упражнявате от средата или от края, това е все едно да заставите хлебарката да мъкне въжето.

Първото упражнение в дишане, което е основа на цялата Пранаяма, е така нареченото пречистване на нервите.

Всички упражнения на Пранаяма имат цел пречистване на нервите, като се започва с особени упражнения и се завърша именно с Пранаяма. Без нея, сиреч без пречистване на нервите, не може да се постигне Пратяхара, сиреч поглъщане или сливане с обекта. Само онзи, който още при раждането си притежава способността поглъщане, може непосредствено да пристъпи към Дхарана. Но за това ще говорим по-късно.

И така, като седите изправени със затворени очи, започнете да дишате ритмично, равномерно, като вдишвате и издишвате с двете ноздри. Представете си разклатено махало: един негов размах ще бъде вдишване, друг – издишване. Старайте се по възможност по-осезателно да чувствате тия размахвания. При всеки размах разтягайте думата Ом (А-У-Ммм) и мислете, че ставате единни с необятната Вселена.

Само след няколко секунди от започването на това упражнение ще почувствате мир, после – ясно осезаемо усещане, че някъде около ларинкса се търкаля към гърлото нещо, подобно на буца. Това усещане е признак, че упражнението е успешно. Ако това или прилично нему усещане не се яви ще значи, че упражнението е неправилно и губите време.

Отначало повтаряйте по едно Ом в течение на един размах, когато забележите, че усещането в гърлото започне да отслабва (организмът изработва съпротива за всяко раздразнение, както външно, така и вътрешно и с течение на времето това усещане при обикновените условия започва да отслабва. Обаче, продължавайте упражненията.), разтегнете размаха на дишането на две Ом, след това на три и четири.

Най-същественото в това е строгата равномерност на размаха. Колкото по-ясно си представяте тоя полукръгъл размах, толкова по-ритмично е дишането и толкова по-силно е въздействието.

Преди да минете по-напред, нужно е да стигнете до там, че тоя ритъм на дишане да е станал за вас съвършено естествен. Трябва по възможност постоянно, а не само в определени часове, да се упражнявате, макар, както казва и опитът, то да действа по-силно от другите, защото само по няколко пъти на ден това дишане е недостатъчно.

Когато пристъпвате към редовни упражнения, направете още една крачка – прибавете към упражнението някой много важен мисловен образ. Това, което вършат в този случай индусите, е много трудно за неподготвените към сложно мислено съсредоточаване умове на Запада. Представянето, макар на един мисловен образ, употребяван на Изток, би запълнило цели страници.

Постарайте се да си представите в края на гръбначния стълб горящ триъгълник, който свети като разтопено злато. Той е обкръжен от пламък, а вътре в него има змия, свила се на пръстен. След няколко секунди вие ще почувствате ясно това място в тялото си. Тогава затворете дясната си ноздра с големия си пръст и през лявата вдишайте въздух в продължение на четири повтаряния на думата Ом, като мислено изпращате тока на Прана през тази ноздра по лявата страна на гръбначния мозък до самия горящ триъгълник (Муладхара). След това запушете двете ноздри, като задържате дишането до 16 повтаряния на думата “Hum” (Хуммм) – мистичен звук, употребяван по указанието на Тантрите за събуждане на Кундалини – и при всяко повтаряне на думата Hum със сила удряйте с този мислен ток от прана по главата на свилата се змия, като мислите, че с това я пробуждате. След това, без да прекъсвате тоя мисловен образ, отворете дясната ноздра, като притискате лявата, издишайте въздуха в течение на 8 повтаряния Om и си представяйте, че извеждате тока на прана по дясната страна на гръбначния мозък през дясната ноздра.

„Колкото е по-силно въображението, толкова по-скоро ще има резултат“, – казва по този повод Вивекананда.

Втората Пранаяма направете в обратен ред – като вдишвате през дясната, и след задържането, издишвате през лявата ноздра. Правете това упражнение с редуване, ту в лява, ту в дясна страна.

Трябва да се достигне до сто и осем Пранаями на ден, упражнявани четири пъти дневно по 28 Пранаями наведнъж. Но, разбира се, отначало трябва много да се внимава и да се увеличава бавно и постепенно числото и продължителността на Пранаяма. Важна е строгата ритмичност, а не продължителността, която при задържане на дишането, може да се отрази вредно върху белите дробове и дори да доведе до ненормално разтягане на белодробните тъкани (емфизем на белите дробове). Затова не трябва да се пълнят белите дробове до краен предел. Много е полезно да се научим да разширяваме диафрагмата и отчасти страничните части на корема.

(Най-доброто предпазно средство против увреждания при Пранаяма са спортът, съчетан с асани. Виж теория на Йога:
https://www.new-civilization.com/bg/yoga-2 – ред .)

Повтарям: важен е строгият ритъм, а не продължителното задържане на въздуха.

Индусите обикновено употребяват ритъм 16-64-32. Не трябва да превишавате половината от това съотношение, не се стремете към рекорди – това уродливо явление на модерната цивилизация. Не насилвайте организма си.

Свами Вивекананда препоръчва също така друго упражнение, при което дишането се задържа след издишване и белите дробове остават без въздух. Но опитът казва, че поне за европееца, това е по-трудно от първия начин. Впрочем, трябва да се упражняват и двата, ако е възможно, за да се добие пълна власт над вдишването и издишването. Целта на тия упражнения е да се пробуди Кундалини, което ще стане само при настойчиви редовни упражнения не по-малко от 4 пъти на ден, и при условие, да се спазва строга диета. Ако тия правила не се спазват, упражненията само изработват издръжливост, в смисъл преодоляване на глад, жажда, сън и умора, забележително подобрение на общото самочувствие, успокоение на нервите и изобщо действат много благотворно на организма.

Като правите тия упражнения, ще се натъкнете на препятствие, което може отначало много да ви смути. То е – дишането не всякога преминава еднакво през двете ноздри и обикновено едната от тях е много или малко запушена, което препятства упражненията. От това не бива да се плашите, тъй като в това се проявява действието на естествен закон за обновяване на дишането на всяка животинка.В продължение на цялото време, когато луната се пълни, дишането на всички живи същества, започвайки от изгрева на слънцето, става главно чрез лявата ноздра в течение на два часа, следващите два часа – чрез дясната ноздра и т.н. всеки ден. След пълнолуние, през времето, докато луната се нащърбва, дишането почва при изгрев слънце с дясната ноздра, сменя се всеки два часа и така до самото новолуние. Такъв е естествения процес и всяко отклонение от тая норма показва недостатъчна хармония с природата. В интервалите между всяка смяна на дишането, двете ноздри за няколко минути са еднакво проходими и това е най-доброто време за упражнение.

Обаче, при условията на съвременния живот, не винаги е удобно да се чака настъпването на такива моменти. Необходимо е умение да се предизвиква проходимостта на двете ноздри по желание.

(Затова има и пречистващи носа процедури. Виж тук:
https://www.new-civilization.com/bg/hatha-yoga_praktichesko-rakovodstvo/#40 – ред.)

Затова най-добре е да се легне на страна така, че тази ноздра, през която дишането в тоя момент се извършва според природния процес, да бъде отдолу и така да се полежи няколко минути. Много скоро ще забележите, че кръвообращението в носа е изменило проходимостта на ноздрата и по такъв начин леко ще регулирате направлението на дишането. Обаче, приведеният начин не винаги действа достатъчно бързо, особено ако сте се простудили и имате хрема. Впрочем, упражнявайки Пранаяма, вие скоро ще забравите хремата. Не ви съветвам да се опитвате веднага да „пиете“ с носа си вода, както правят индусите. За европейците това е мъчно и след няколко секунди облекчение може да доведе към още по-лошо раздразнение на слизистата обвивка на носа. Направете 1-2 месеца пранаяма и тогава правете това пречистване. Кратко гимнастическо упражнение е много полезно за пречистване на ноздрите, ако не го доведем до ускорено сърцебиене, при което ритмичността на дишането, необходима при Пранаяма, се затруднява. (Още по-добре е малка ускорена разходка от поне 12 минути за начинаещите, а най-бробре за напредващите – 1000 метра крос, което изведнъж пречиства ноздрите. - ред.)

Препълненият стомах също много затруднява ритъма на упражнението и пречи на задържането на дишането. Старайте се да се упражнявате преди или, в краен случай, половин час след ядене и бъдете особено грижливи в поддържане на реда и чистотата на храносмилателната система.

Събиращите се в дебелото черво газове също пречат на упражненията. Чревната сонда (клизмата) и промиванията ще ви окажат в това отношение неоценима услуга.

Впрочем една от последиците от упражняването Пранаяма ще бъде забележителното намаление на отделянията на организма.

Упражненията в Пранаяма трябва да ви доведат до такъв психизъм, който без усилена тренировка в съсредоточаване на мисълта може да произвежда магнетични влияния без помощта на външни предмети, само със силата на мисълта и, – което е най-главното – да извиква състоянието Пратяхара, сиреч, способност за пълно потопяване в своя собствен вътрешен свят, така че нищо външно да не е в сила да ви изведе от това състояние, докато сами не го пожелаете.

Тогава ще настъпи време да се заемете с упражнения за съсредоточаване на мисълта.

ІV. Пратяхара

По въпроса за Пратяхара, т.е. за отдръпването на съзнанието, има съвсем оскъдни сведения в йога литературата. От една страна, за индуса, привикнал още от детинство към упражнения по дишане, това умение да отдръпва съзнателно съзнанието си от външните неща идва само по себе си, като последица от упражненията в Пранаяма, чиято роля се свежда до това, че като създава в тялото особен ритъм на дишане, възбужда нервните токове и, овладявайки ги, управлява съзнанието. От друга страна, както ми писа Свами Рагхавананда: „Пратяхара, Дхарана и Дхияна са части от един постепенно вдълбочаващ се процес“ – именно съсредоточаването на мисълта или Самадхи в широкия смисъл на думата. И затова всички практични указания се свеждат главно било към упражнения с дишане, било към съсредоточаване на мисълта, давайки само неясни намеци за практикуване на Пратяхара. Аз ще се постарая да запълня тая празнина, но поради особената тънкост на неврологичните процеси, свързани с упражненията, предлагам да се отнесете много внимателно към всяка дума. Впрочем, моите указания ще бъдат разбрани само след личен опит.

Преди всичко, аз категорично предпазвам от обичайния опит, още в самото начало да се съсредоточава мисълта, като се възвръща към желаната точка, колкото и да се е отклонила тя. Това е толкова безполезно, колкото да се гребе вода с решето: колкото повече връщате насила мисълта в желания улей, толкова повече тя се бунтува и отклонява. Наистина, почти във всички книги по тоя въпрос, а също и във Бхагават Гита, ще намерите подобно указание – но това трябва да се разбира в общ смисъл, сиреч като настойчивост в упражненията. Но в никой случай не трябва да се почва с насилие на ума, иначе вие ще се мъчите дълги години и ще достигнете нищожни резултати. „Няма никакъв смисъл да се опитвате да съсредоточавате съзнанието си“ – казва Свами Вивекананда, - „контролът над мисълта ще дойде сам по себе си“. Наистина, както ще се убедите, Самадхи (висшето съсредоточаване) също така незабелязано и естествено произтича от Дхарана (размисълът), както Дхиана от Дхарана (съсредоточаването), а тази последната – из Пратяхара. Естествено, че и при тая част на Йога (Дхиана Йога) не трябва да се залавяме изведнъж за „медитация“, както това се практикува навсякъде – и никъде не довежда до нищо, но да се почне от самото начало, т.е. от Пратяхара.

Първият стадий Пратяхара е съзерцаване на хаоса на неудържимите мисли. Това е непрекъснатото преминаване на обектите без техните прояви, без тяхното конкретизиране.

Дайте воля на съзнанието, като да отпускате поводи, и предоставете на мислите да се носят където си искат. Вие ще забележите, че това е много мъчно. Обикновено мислят, че е трудно да се задържи съзнанието. Но не по-малко мъчно е да му се даде пълна свобода. Седнете изправени (може да се упражнявате и лежейки, но така, че да не заспите) и позволете на мислите да блуждаят, без да ги изпускате нито за минута. Съзерцавайте това, което вашите мисли ще представят на умствения ви поглед. Вие ще се ужасите от това доколко нелепи, диви, понякога отвратителни мисли ви идват. Не се смущавайте и не противодействайте, а просто съзерцавайте целия този хаос. Ще се убедите, че мисълта може без никаква логична връзка да прескочи от един предмет към съвършено друг, например от някакъв изглед към комедиите на Молиер, а след две-три секунди се пренася към… атмосферното налягане в Аляска или каквото и да е друго от този род. По силата на постоянното практикуване на логичното мислене ние заставяме мислите да следват една след друга в известна връзка. Но щом като им дадем свобода, те, като диви зверове, пуснати от клетка, започват да се мятат от една страна на друга. И така, първото упражнение се състои в това да се даде на мислите стихийна свобода. Спомнете си известния мотив в руските приказки, където Иванчо-глупакът, за да обуздае дивата кобила, само здраво се заловил за гривата й, оставяйки я да скача и да беснее до изнемогване. Направете същото: здраво хванете „за гривата“ вашите мисли и не ги изпускайте. В това е цялата тайна на успеха да се държи здраво нишката на несвързаните мисли. И тогава ще почувствате, че като че ли и вие, подобно на Иванчо-глупака, скачате заедно с вашите мисли. Ако обаче ги изпуснете от ръцете си – ще трябва да започнете всичко отначало.

Упражнявайте се така в продължение на няколко седмици, докато не забележите, че сте се научили здраво да държите мисълта. Тогава – а не по-рано – пристъпете към:

Втория стадий – обуздаване на тоя див кон.

Връхлетялата мисъл не трябва да се прогонва, но да се проследи до край, без да се прекъсва устрема ѝ, без увлечения, но и без противопоставяне. Хората изпадат постоянно в една от двете крайности – ту се залавят за нещо, ту пък се противопоставят на всичко – и губят самообладание. Но да се заловиш за околното и по такъв начин да се забравиш в непосредственото – е Тамас (Тъмнина, Невежество); веднага да се противопоставиш на всичко, да се противопоставиш на окръжаващото и да загубиш ума си – е Раджас (Свръхвъзбуда, Загуба на контрол).

Но Сатва е Самообладание, самосъзнаваща се реакция. Това именно учи Пратяхара. И когато животът се обърне в непрекъснато упражнение в Пратяхара, тогава се постига истинско самообладание: тогава човек съзерцава всичко окръжаващо го, без да се отдава и да губи ума си – но и без да се противопоставя много непосредствено. Това е истинската мъдрост на „бездействието“. С други думи, не мъдростта трябва да бъде бездейна, а бездействието трябва да бъде мъдро.

Пратяхара е потъване във всеки мислен образ. Потънете в дадена мисъл и се оставете тя да ви носи като на вълна, но трябва някак си с цялата си тежест да се оставите на нея. Вие наистина ще почувствате „тежестта“ на своя ум – и като чувствате това, ще бъде по-лесно да се удържите на дивия кон на вашите мисли. Друго правило няма.

Трети стадий – намотаване на кълбо с поглед започва, когато откриете някой забележителен факт.

Ще забележите, че погледът на вашите очи (които са затворени през време на упражнението) не успява да се задържи през цялото време в една точка. Ще се убедите в това, като устремите погледа си върху черна окръжност, нарисувана на бял фон. Само след няколко секунди погледът започва да се изморява и се изплъзва от кръга. През цялото време той се изплъзва на страна и всяко преместване на погледа предизвиква промяна на мислите. Ако се съсредоточите на едно нещо, ще ви се удаде да задържите мисълта си на една точка само до тогава, докато очите не се отместят настрана. Затова, като започвате третата редица от упражнения, възползвайте се от тези явления по следния начин: старайте се да следите движенията на очите. Това движение напомня чертането на безкрайна забъркана линия, без да се откъсва молива от книгата, подобно на намотаване на безкрайно кълбо. Мислено намотайте с очи невидимо кълбо. С течение на времето движенията ще започнат да се опростяват и да се забавят, а едновременно с това и мисълта ще престане да се мята от една страна на друга. И така, когато погледът на затворените очи престане да се мята от мисъл на мисъл, настъпва последният:

Четвърти стадий от Пратяхара.

За постигането му е необходимо отначало да се застави погледът да следи безкрайно възникващото движение. Така постепенно трябва да се забавя движението на мисловния образ. Това е, което се нарича Екаграта (съсредоточеност). Тогава е постигната Пратяхара и започва Дхарана.

Обаче преди да пристъпите към упражнението Дхарана, направете още едно много важно упражнение, което ще послужи за проверка на постигнатото в областта на Пратяхара. Направете мислено разходка по добре познат вам път. Отначало няма да успеете да преминете целия път с всички подробности, без да се отвличате в страни. Без да гледате на склонността на ума да прескача подробности, вървете бавно, стъпка по стъпка, и задържайте в паметта си цялата картина на пътуването до най-малки подробности. След няколко крачки съзнанието вече ще се отвлече настрана. Вървете след него все по-далеч и по-далеч, напускайки предишния път, като в никой случай не възвръщайте насилствено мислите си. Постепенно ще се отвличате все по-малко и по-малко в страни. Когато се научите да изминавате изведнъж целия набелязан път, без отклонение в страни, вие сте вече овладели Пратяхара. Когато Пратяхара стане съвършена, умът като че ли се вцепенява, „спирайки с цялата си тежест“ на усещането (обекта на съсредоточаването). В това състояние няма нито мисли от вътре, нито противодействие от вън, макар усещането (външно) да остава. Това е онзи миг, когато трябва да стане преходът към Дхарана. Това състояние понякога идва независимо от упражненията, когато погледът се спира на предмета, за който не мислим, а умът, погълнат от друго, се устремява върху един обект (Екагра). Като развива такова състояние на “безмислие” и като се вдълбочава в чувстването на обекта, на който умът се опира и от който той не може да излезе сам, човек влиза в състоянието Дхарана.

V. Дхарана

Освен движението на очите във връзка с изменението на мислите, ще забележите, че съсредоточаването на мислите зависи и от дишането. Колкото по-дълбоко е устремяването на мислите, толкова повече се задържа дишането и обратното (от което ние ще се възползваме впоследствие). Когато дишането започва да спира, тогава Пратяхара преминава в Дхарана. Отначало вдишването продължава до толкова, че изглежда като че ли ще спре, след което настъпва пауза и незабелязано започва издишането, което при начинаещите е много по-късо от вдишването, докато при напредналите с хатха йога – обратно, заради трениране на асаните (позите) и пранаяма (дишането). Когато изчезне границата между вдишването и издишването – започва Дхарана. Абсурдно е да си мислите, че това може да се постигне без хатха йога. Някои хора го имат „по-рождение“, други го придобиват с много малко усилия, но и в двата случая със сигурност това е станало с усилия в минал живот. Щом преходът от издишването към вдишването изчезне, тогава Дхарана е постигната. А когато дишането, движението на ума и очите, както и усещането на външните дразнения престанат – тогава настъпва Самадхи.

Упражненията в Дхарана обикновено започват със съсредоточаване върху някакъв мисловен образ, което е много трудно. Обикновено се мисли, че да се удържи една мисъл в съзнанието няколко минути е много лесно. Всъщност, ако може да се задържи мисълта в продължение на 12 секунди, достигнали сте шестото стъпало на Раджа-Йога (Дхарана).

Упражненията трябва да започват от усещанията.

Първо Упражнение.

Седнали с изправен гръбнак със затворени очи, помъчете се да почувствате края на носа си. Това не значи да си го представяте или да мислите за него, а да го чувствате. Обикновено в точките на концентрация усещаме пулса на сърцето. Едва след няколко секунди ще започнете да чувствате края на носа по-ясно и по-силно от останалите части на тялото си. И тъкмо това именно усещане трябва да почувствате с всичката си сила на устрема, придобит в Пратяхара. (Необходимо условие при Дхарана е да не се прекъсва „натискът“, волята върху това чувство.). И както в Пратяхара умът следва движението на мислите, така и в Дхарана той трябва да следи движението на чувствата. Защото Дхарана е също Пратяхара – но чрез усещанията. И така, чрез уеднаквяване с обекта, а не чрез задържане на съзнанието, съсредоточаването се постига напълно.

След няколко дни или седмици редовни упражнения ще почувствате по края на носа си много приятен дъх. Той ще се яви за миг, но това ще бъде достатъчно, за да ни доведе до възхита, следа от която ще остане за целия ден. Това именно е Самадхи. Но докато у Йога Адепта това идва в миг, у ученика то е последица от редица планомерни упражнения. Това „разтегнато“ Самадхи може да се приложи във всички случаи, за които се говори в Йога, като за Самияма или за постигане, на каквито и да било „сили“ (сидхи. ред.).

Усещането на дъх, за което споменахме по-горе, настъпва в мига, когато околното се забрави напълно, както и самата цел на упражнението. С това отпада обяснението на тоя феномен със самовнушението.

Първо се явява една определена миризма – обикновено тя е една и съща у всички, както показват опитите – и много напомня дъха на сиамска смирна (Gummilbenzoe), което обяснява употребата на тамяна, и че той не е случайна измислица, а неговото предназначение е да възвиси човешкото съзнание до по-висша степен на развитие. Ако продължите това упражнение по-нататък, то действието му се трае няколко секунди и вече се появява по-рано. Едновременно се променя и характерът на миризмата – усеща се по-друга миризма. Като продължите упражненията, ще можете да определяте дъха, който е на по-голямо разстояние, и значително надминаващо обсега на обикновеното обоняние, т.е. ще проявявате способността „яснообоняние“ (сидха. ред.). Обаче не бива да се увличате в тия явления, трябва да минете към по-същественото.

Второ Упражнение.

То се състои в съсредоточаване на усещането по края на езика. Първата стадия е чуден вкус, втората – определяне на вкуса, третата – „ясновкусие“. По същия начин като извършвате това упражнение и се убедите във възможността му – преминете към следното:

Трето Упражнение.

Усещане на средата на езика. Неговото действие се изразява в особено чувство на усещане на нещо си или на някого си, подобно на усещането, което изпитва влюбения, когато внезапно види предмета на своята любов. Това „ясноосезание“ има същите степени.

Четвърто Упражнение.

Усещане на корена на езика. Висша степен – яснослушане.

Пето Упражнение.

Усещане на небцето, с неговата горна степен – ясновидството.

Тези са петте основни упражнения в Дхарана. Не е задължително да се преминат всички. Заемете се с едно, което и да е, макар че е много полезно да се извършат всички, за да се убедите, че наистина се откриват висшите чувства. Но в никой случай не се упражнявайте в две или в няколко едновременно, тъй като не ще постигнете успех нито в едно.

Ако искате да се упражнявате постепенно във всички, съсредоточете се на една от точките по 1-2 пъти на ден по 15-30 минути, като най-удобно е да бъде сутрин (но не гладни, защото съсредоточаването изисква голямо напрежение на силите, а известно време след закуска). Не се страхувайте, ако усещането на избраната точка от тялото доведе до болезненост: тия упражнения са напълно безвредни, както ми писа за това Свами Абхедананда. Ако обаче се появи главоболие, това е признак за преумора и трябва да прекъснете упражнението, за да си починете.

Не трябва горепосочените упражнения да се смятат като начини за развиване на психични способности. На тях трябва да се гледа само като на начини за съсредоточаване, техните психически въздействия обаче са само като награда за усилията и в същото време са проверка на постиженията. Истинските психически сили идват с пробуждането на Кундалини, за което ще се говори по-долу. Освен това, при прекратяване на упражненията, тяхното въздействие отпада само по себе си и, за да се възобнови, трябва да се почне отново. При пробуждане на Кундалини обаче, психическите сили не се губят, а се откриват в желан миг при всяко усилие на волята и мисълта (Samayama).

Впрочем, упражненията в Дхарана по нищо съществено не се отличават от Самяма, към която преминаваме.

VІ. Самяма

Под това име в Йога се разбира съединението на Дхарана, Дхиана и Самадхи върху един и същ обект. Доколкото тия три стадии на съсредоточаване произлизат от Пратяхара, ние можем да смятаме Самяма за продължение и завършек на Пратяхара, която, както е известно, трябва да доведе до пълно вцепеняване на мисълта и чувствата, което наистина настъпва в Самадхи. Нещо подобно, но в по-слаба и изопачена форма се изпитва при опиянение с наркотици, когато цялото същество на човек като че ли заспива в една идея, изпъкнала в съзнанието в последния миг преди потъването в наркотичния „екстаз“. Това, което се преживява само болезнено и отдалечено в състоянието на наркоза или хипноза, настъпва естествено и под пълен контрол мяра в Самадхи, а целта на Йога е да се овладее тъкмо това – контролът върху все по-трудно управляеми волевò процеси.

Патанджали нарича самото съсредоточаване при Йога изобщо Самадхи. До сега се занимавахме с така наречената Савитарка Самадхи (съсредоточаване върху грубите обекти от физическия свят). Преминаваме към следната степен – съсредоточаване върху свърхфизически обекти (Савичара). Тук спада съсредоточаването (Дхияна) върху чакрите, които са трансформатори на различни диапазони енергии: Свами Рагхавананда твърди, че е достатъчно да се съсредоточите на една чакра, за да се пробуди Кундалини и да се развиете до известна степен. Още повече, че Тантрите, а именно Шатчакранирупана и Анандалахари изискват постоянно и последователно провеждане на Кундалини през всяка чакра (така наречената Чакравхеда) и във връзка с това съсредоточаване върху всяка чакра по отделно, започвайки от долната (в седалищното дъно) Мулатхара. Във връзка с това трябва да забележа, че така наречените чакри, като трансформатори на фините енергии, не се намират във физическото тяло, а са свързани с него посредством нервните плексуси и надисите (проводници на свръхвисокочестотни, надсветлинни енерги). Затова тия чакри (или цветя на лотоса) трябва да се локализират с редица упражнения в определени места на физическия организъм, както следва:

1. Muladhara (Муладхара) – между ануса и половите органи.
2. Swadhisthana (Свадхистхана) – в основата на пикочния мехур (простата).
3. Manipura (Манипура) – между пъпа и мечовидния израстък (под лъжичката).
4. Anahata (Анахата) – в сърцето.
5. Vishuddha (Вишуддха)– в основата на гърлото.
6. Ajna (Аджна) – между веждите.
7. Sahasrara (Сахасрара) – в темето.

Тия лотоси (чакри) имат своите гравитационни (материални, химически, както е общоприетият израз) проявления – плексусите на симпатичната нервна система и за своите „корени“ – ендокринните жлези на физическия организъм. А тъй като съсредоточаването върху кой и да е орган, преди всичко влече след себе си усилване на кръвообращението в тази област, следователно, и усилване на дейността на тоя орган, то необходимостта от хармонично и, разбира се, последователно съсредоточаване върху всички лотоси, а не на някой случаен, е очевидна, още повече, че отслабване или усилване на дейността само на някоя от ендокринните жлези влече след себе си, както е известно, разстройство на психофизиологичното равновесие на организма. От тук може да се заключи за възможната опасност от съсредоточаване само върху една чакра. (Така например усилване дейността на мозъчния израстък (хипофизната жлеза) в неговата предна част предизвиква ненормален ръст на крайниците, в средната част – диабет, в задната – ненормалност на половите прояви – а доколко всяко усилено съсредоточаване на мислите върху лотоса се предава по всички линии от чашката на цветеца (в дадения случай Аджна) до самия корен, заключението идва от само себе си.) Впрочем доколко това се оправдава на практика, може да се съди, като се изхожда от личния опит, който се позволява всекиму, още повече, че книгата „Йога без Учител“ е за проверка на всичко, така да се каже, по лабораторен, а отчасти, може би по клиничен път!

Относно упражненията остава малко да се добави. Ако искате да вървите постепенно от Муладхара към Сахасрара, започнете със съединение на ритмичното дишане при повтаряне на мистичното слово „Оммм“ или „Заммм“ със съсредоточаване върху указания в Пранаяма мисловен образ на огнения триъгълник със змията Кундалини вътре. Представяйте си как тя се събужда от този огън, който вие като че ли раздухвате със своите ритмични вдишвания. Упражненията в Пранаяма, които, разбира се, трябва да правите успоредно с другите (по-добре е да се започнат упражненията в Пратяхара още преди мига, когато Пранаяма ще даде власт над нервните токове), ще помогнат да пробудите Кундалини. Свами Вивекананда указва на някои признаци за пробуждането на Кундалини. Освен това, като признаци на пробуждането в Тантрите се смятат:

1) временно вкочаняване и изстиване на части от тялото, изоставено от Кундалини, което, според нейното издигане, се разпростира по цялото тяло, дори до темето, където все още остава топлина, дори и при дълбоко Самадхи. 
2) Особено състояние на екстаз (Бхога) във всеки лотос, до който се докосне Кундалини. 
3) Ново просветление на съзнанието във всеки лотос и 
4) Психични сили (сидхи), свързани с развиването на всеки лотос.

Когато Кундалини достигне хилядолистния лотос в темето, цялото тяло отвън прилича на труп, а съзнанието на Йога обаче пребивава във висшата Самадхи. Когато Кундалини се върне в Муладхара (Има и начин за “спускане” на Кундалини в Муладхара, без знанието на който Йогът остава в транс) цялото тяло отново се оживява.

Така че, за да се пробуди Кундалини, трябва в този смисъл да се направи Самяма над лотоса Муладхара и според издигането на Кундалини да се извършва същото последователно над всеки лотос, като се употребяват съответните мистични звукове (Ламм, Вамм, Рамм, Ямм, Хамм, Аумм).

Но ако искате първо да разработвате най-горната чакра (Аджна), съсредоточете се на белоснежното двулистно цветче, вътре в което е лъчезарната светлина, и като произнасяте думата Аумм, извършвайте ритмично дишане. Колкото по-често повтаряте думата по време на вдишването или издишването, толкова по-дълбоко е съсредоточаването, от което ще се възползвате за усилване на последното.

Изобщо, потрудете се – то ще се наложи сами да си изработите ритъм, без да спазвате в това някаква предписана точност.

Вместо да повтаряте думата Ом, още по-добре е да си служите със следната мантра:

Om-megha me samhatah-suniyatena
Kham-ajnatam-rajya-siddhaye 
(Аз разгоних облаците на моето съзнание и съзерцавам безкрайното пространство за постигане на власт. – Мантрата е доставена по „окултен“ път.)

(Обаче никак не е добре да произнасяте цели изречения мантри, а само едно- или дву-звучни, защото това ви обезличава и ставате зависими до толкова, че някои откачат. Намерете своята собствена мантра според своето собствено целеполагане. - ред.)

На ония, които предпочитат християнска символика, може да се препоръча за същата цел Исусовата (наречена „умната“) молитва:

„Господи Исусе Христе, Сине Божи, помилуй ме…“. В началото на упражнението повтаряйте мислено по една дума при всяко вдишване и издишване, докато достигнете до повтаряне на цялата мантра по два-три пъти при всяко вдишване или издишване. 
При повтаряне на мантрата не е нужно да броите повтарянията на отделните думи (като например Ом и пр.), защото ще пречите на съзнанието да се съсредоточи по-дълбоко.

При висшия стадий думите на мантрата замират на устните.

Аз не се наемам да дам по-подробни указания на оня, у когото Кундалини се е пробудила – защото, както казва Вивекананда, съзнанието става за него открита книга. Още по-малко смятам, че имам право да поучавам оня, който се е издигнал до Аджна – защото той е „сам на себе си Учител“. Аз ще си позволя само да изкажа надеждата, че моят слаб опит и пример ще вдъхнови всички, които търсят практически знания, а не само теории, и че той ще ги подтикне в желанието им „всичко да изпитат, за да задържат доброто“ и да раздадат опита си на всички, които жадуват да очистят Авгиевите обори на знанието от окултизма, средновековното мракобесие и мистична схоластика.

Борис Сахаров