БСП И ОРГАНИЗИРАНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Съдържание:
1. Текст на автора Петър Йорданов.
2. Важен коментар на администратора на сйта.

1. Текст на автора

Дейци на настоящата БКП призоваха във Фейсбук за провеждане на дискусия по въпроса: БСП 131 годишна партия ли е, както твърди нейното ръководство, или е нова, на 31 години партия, създадена през 1990 г., когато е регистрирана под това име? Тъй като този въпрос засяга цялото организирано социалистически движение в България, то ще изложим нашето становище по него, от името на БМД (Българско марксистко дружество).

Както е известно, организираното социалистическо движение в България води началото си от 1891 г., когато на връх Бузлуджа е създадена БСДП, преименувана през 1894 г. в БРСДП (Българска работническа социал-демократическа партия). В нея съществуват две идейно-политически течения (крила): пролетарско (марксистко) и дребнобуржоазно (опортюнистическо). Марксисткото е за самостоятелна борба на наемните работници срещу буржоазията за унищожаване на икономическия несвободен (заробен) труд чрез унищожаване на капитализма и на класите и класовия антагонизъм в обществото. Опортюнистическото е за общо дело с буржоазията и за реформи на капиталистическото общество, а с това за запазване на наемния труд и на класите и класовия антагонизъм в обществото.

През 1903 г. двете крила се разделят и образуват свои самостоятелни партии: марксисткото под името БРСДП (т.с. – тесни социалисти), а опортюнистическото под името БРСДП (ш.с. – широки социалисти), при което и двете членуват в тогавашния (!!!) Социалистически интернационал до неговия фалит в началото на Първата световна война.

БРСДП (т.с.) през 1919 г. се присъединява към (!!!) Комунистическия интернационал (КИ)  и се преименува в БКП (т.с. – останки от теснити социалисти), а БРСДП (ш.с.) остава член на възстановения след войната Социалистически интернационал.

БКП (т.с.) до 1923 г. остава на марксистки позиции, което се вижда от подготвената Проектопрограма за предстоящия през същата година Пети конгрес на партията. Същата е докладвана от Хр. Кабакчиев пред Четвъртия конгрес на КИ (ХI. 1922 г.). Промените, които настъпват в ръководещата и финансираща КИ РКП (Руска комунистическа партия, болшевики) и в самия Интернационал, след възприетия от нея курс за изграждане на Държавен капитализъм в Русия, нейното превръщане в бюрократично-буржоазна партия, стояща на позициите на Родбертус за изграждане на този вид капитализъм и на Сталин за изграждане на социализма в една отделно взета страна или група страни и за отказ от непрекъснатата революция, и натискът, който ръководството на РКП (б), преименувана по-късно в КПСС, оказва върху КИ и в частност върху БКП (т.с.), довежда до превръщане на последната в опортюнистическа бюрократично-буржоазна партия по подобие на КПСС.  Същата изповядва (а не управлява научно) вече идеите не на пролетарския социализъм, на марксизма, а на бюрократично-буржоазния социализъм, представени като „марксизъм-ленинизъм“, а своето политическо движение за неговото изграждане за „комунизъм“, което е далеч от реалността. Този вид опортюнизъм е от нов, втори вид, основаващ се върху държавно-капиталистическа собственост върху средствата за производство.Това е съпроводено с избиване и изпращане в затвори и лагери на революционни комунисти (марксисти), както от българската фашистка власт след Септемврийското въстание  през 1923 г. и последвалите събития у нас, така и от сталинистката власт в СССР върху емигриралите там български и други европейски революционери.

БКП след завладяване на държавната власт в България, с решаващата помощ на Съветската армия през 1944 г., установява еднопартиен режим като унищожава всички партии, стоящи на почвата на частнособственическия капитализъм. Левите крила на тези парти като БРСДП, наследница на широките социалисти, които приемат принципите на бюрократично-буржоазния социализъм, се вливат в БКП. За техните членове това не е проблем, тъй като те запазват правото си на живот за сметка на чужд производствен труд, в случая за сметка на принадената стойност (кражбата на труд от страна на бюрокрацията), създавана от труда на наемните работници. По този начин те запазват буржоазния си начин на живот. Едновременно с това тази опортюнистическа сталинистка партия не разрешава съществуването на пролетарско-марксистко течение не само в Партията, но и извън партията, задушавайки всеки опит за изява на действителните работнически (пролетарски) марксисти.

След вътрешно-партийния и държавен преврат в България на 10.11.1989 г., опортюнистическата БКП (която няма нищо общо с името си) се разпадна на части. По-голямата нейна част, под името БСП се върна към своите частнособственически буржоазно-псевдосоциалистически корени  на БРСДП (ш.с.) и се захвана, заедно с възстановените десни частнособственически буржоазни партии, да възстановява частнособственическата форма на капитализма, опитвайки се да наложи на обществото своя буржоазен „социализъм“. Тя беше партията, която съдейства на десните буржоазни партии за присъединяване на страната ни към ЕС и НАТО и за днешната разруха и катастрофа в страната.Такава е и БСДП (Евролевица), създадена също от членове на бившата БКП. Всички те са така наречените „социалисти“ (бивши широки, янкосакъзовци).

Опитите на членовете на старата БКП, останали верни на бюрократично-буржоазния „социализъм“, без поддръжка на работниците, да създадат своя единна опортюнистическа сталинистка партия завършиха без успех. Днес от нея останаха само няколко групи, занимаващи се със спомени от миналото и с празни дрънканици от името на комунизма.

Действителното работнически (пролетарско) марксистко течение в организираното социалистическо движение у нас след 10.11.1989 г. се възстановява от негови привърженици, не членували в старата опортюнистическа БКП. Като борци за унищожаване на капитала като производствено отношение, на наемния труд и на принадената стойност (кражбата на труд), продукт на този труд, те не можеха да членуват в тази партия. Поради това те бяха нейна извънпартийна революционна опозиция, преследвана и задушавана, подобно на тази в бившия СССР. Днес в България това течение съществува под името Българско марксистко движение (БМД) и е част от Интернационалното комунистическо течение (ИКТ).

В заключение ще кажем, че и БСП, и БСДП (Евролевица), и БКП, и БРП (к), и БМД са части от организираното през 1891 г. българско социалистическо движение. Но те представляват различни идейно-класови политически течения в това движение, носители съответно на буржоазния частнособственически „социализъм“, на бюрократично-буржоазния (държавно-бюрократичния) „социализъм“ и на работническия (пролетарския) (истинския) социализъм. Всички те имат право да претендират, че водят началото си от Първия социалистически конгрес, състоял се през 1981 г. на връх Бузлуджа. Между тези течения винаги се е водила класова идейно-политическа борба и тя ще продължи да се води докато не бъдат унищожени класите и класовия антагонизъм в обществото, чрез унищожаване на класовия икономически капиталистически строй и замяната му с безкласов социалистически строй. Това означава, че докато не бъде премахната принадената стойност (кражбата на труд още от производството), като източник на доход за буржоазията, а с това и самата буржоазна класа, заедно с всички нейни фракции, против което се обявяват буржоазните социалисти от всички течения, включително и така наречената Българска социалистическа партия. Какво й е социалистическото, днес всеки разбира, че това е празна дума за привличане на необразовани гласоподаватели. Защото ръководството на БСП въобще не прави разлика между думите „социален“ и „социалистически“. Не само от невежество, но и от корист.

10.2022 г. (БМД – ЦИБО)

2. Коментар на администратора на сайта

Статията на този наш съмишленик и колега е чисто политическа изява, а не научен социализъм и комунизъм. Защото в миналото не е имало истински комунисти, т.е. такива, които се занимават с ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА „Комунизъм“, а само от гледна точка за пренареждане на политическите борби посредством разни партии. Т.е. такива колеги си фантазират, че чрез създаване на партия (комунистическа или социалистическа), ще могат да се преборят с капитализма. Самият стремеж за създаване на партия е вече хлътване в капана на партийната система, охраняваща капитализма.

„Ако се борим с турците само за цар, то и сега си имаме султан.“ (Левски)

Ние ще го перифразираме:

„Ако се борим с капитализма само с партия, то и сега си имаме тонове и стотици такива.“

33 години не стигнаха, за да разберем, че партиите трябва да бъдат унищожени като охрана на капитализма, а не да правим партии, цопвайки в капана на капиталистическата идеология.

Борбата за комунизъм включва създаване на социалистически (комунистически) икономически отношения, т.е. създаване на колективи и предприятия от социалистически тип вътре в държавата, както го правят КОМУНИСТИТЕ В САЩ, а не само създаване на партии и отвлечени идеологии… Фирмите, изградени на социалистически принципи в САЩ са водещи не само като печалби и ефективност, но и като вдъхновение за всеки нормален производител... Докато не започнем социалистическо производство вътре в рамките на капитализма и не зарежем партийното строителство, капитализмът винаги ще ни се „качва на главата“.

Всъщност, ако започнем социалистическо производство, една нова социалистическа (комунистическа) партия няма да е излишна, за да може по време на избори да ползва безплатно някои официални медии. Но създването на партия трябва да е последна грижа, а не първостепенна, както се мъчи авторът и всички подобни навитаци...