(горе)
РЕЧНИК НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ
А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ъ Ь Ю Я

Съдържа най-важните чужди думи в това издание на Първи том на „Капиталът”, чужди технически изрази и понятия, както и обяснение на редица важни научни понятия.

A (горе) 1*&
абат — френско духовно лице.
абсолютен — безусловен (противоположно понятие на релативен — относителен, условен).
абсорбиране — всмукване, абстрактен — отвлечен; без да се гледа на конкретните особености (противоположно понятие — виж конкретен).
австрофилия — приятелско отношение към Австрия: в седмото десетилетие на 19 век южногерманските демократи и някои социалисти (В. Либкнехт) взели страната на Австрия в борбата между Австрия и Прусия за господство в Германия.
автентичен — истински, достоверен.
автокрация — самовластие, неограничена власт на отделен властелин.
агломерация — струпване, натрупаност.
агностицизъм — учение на агностиците, редица философи, които оспорват възможността за опознаване на света или поне за задоволителното му опознаване. Между по-новите към тях спадат Юм и Кант” (Енгелс).
агрегат — струпване, обединяване на еднородни неща.
адекватен — съответен, съразмерен, пропорционален.
ажио — разлика между действителната стойност на парични знаци и ценни книжа — и тяхната номинална стойност.
акр — единица за площ от Имперската измервателна система, възлизаща на 43 560 квадратни фута или 4 046,856 422 m² (малко повече от 4 декара). Тя се използва неофициално във Великобритания (изместена от метричните SI-единици), официално в САЩ, а също и в някои страни от Британската общност..
акт — закон, приет от английския парламент.
акумулация — натрупване; акумулацията на капитала е „приложението на принадената стойност като капитал или обратното превръщане на принадена стойност в капитал” (Маркс).
акутен — остър, рязък, непосредствен.
алтернатива — наложителен, неотклоним избор между две възможности, между две положения; или — или.
алувиални пластове — наносни земни пластове.
алхимия — в средновековието потайно изкуство, изкуство за „правене” на злато; наченки на химията.
амбулантен — пътуващ, подвижен; амбулантен търговец — който носи стоката си със себе си.
аморфен — безформен, неопределен.
амфибии — земноводни животни.
анали — годишници; исторически съчинения.
анализ — разлагане; изследване чрез разчленяване (разлагане) на даден обект или понятие.
аналогия — сходство, съгласуваност между две неща в известно отношение.
анархия — безвластие, безплановост.
анатомия - (наука за разчленяването) — учение за вътрешния строеж на живите организми.
анахронизъм — грешка в летоброението; нещо, което е съвсем чуждо за дадено време.
анексия — насилствено присъединяване на територия.
аномалия — нередовност, неправилност, изключение, отклонение от нормалното,
аноним — автор на нещо, който скрива името си.
анонимен — скриващ името си, безименен, неназован.
антагонизъм — непримирима противоположност. Например, според Маркс едрата капиталистическа индустрия създава класов антагонизъм между буржоазия и пролетариат, но в същото време и условията за неговото разрешение чрез пролетарската революция.
антиномия — неразрешимо противоречие между два закона, между две философски начала.
антиподи — срещуположни точки на земното кълбо; хора, които живеят на тях; противници, съперници.
антиципиране — предвиждане, предугаждане на нещо преди то още да е настъпило.
антиякобински войни — войните на Англия против Френската революция (1793—1815 г.).
анюитетни таблици — таблици за изчисляване на годишната рента от английски държавни ценни книжа; лихвени таблици.
апогей — връхна точка, зенит.
апокалипсис (разкритие) — част от Новия завет, тъй нареченото откровение на Йоан.
апологетика — учение за начините на защита; хвалебствена защита.
апотеоз — възхвала, обожествяване.
апретура — придаване лъскавина на вече изтъкани материи.
a priori — преди опита, извън опита, отнапред, предварително (противоположно понятие — a posteriori).
арена — староримско цирково игрище; поприще на борба.
аренда — наемане на недвижим имот срещу заплащане в пари или труд; самият този имот.
арендатор — лицето, което взема имот под аренда.
ариостовски — романтичен, героичен (по името на италианския поет Ариосто, 1474—1533 г., прочут със своята героична романтическа поема „Orlando furioso”).
аристокрация — класата на придворните едри земевладелци в Средновековието, „благородното съсловие”, „горният слой” на обществото.
архипелаг — група острови.
асигнации — книжни пари, задължителни за приемане, въведени във Франция (1770—1796) във формата на чекове от продажбата на националните имоти. „Обаче на практика асигнатният франк е циркулирал като стойностен знак за сребърни пари и въз основа на този сребърен масщаб е било измервано и неговото обезценяване” (Маркс).
асимилирам — нагаждам, приравнявам, включвам в нещо.
аскетизъм — отшелничество, покаяние, самоотричане.
асоциация — сдружение, съюз.
астролог — звездоброец, гадател по звездите.
астрономия — наука за небесните тела и космоса.
атеизъм — безбожие, отричане съществуването на бога.
атом — химически неделима, най-малка частица на веществото.
атрибут — качество, свойство, отличителен присъщ белег.
атрофия — изнемощяване, измършавяване, израждане от глад.
аудитория — салон; слушатели.
афектиране — изкуствено възбуждение, престореност.

Б (горе) 2*&
баланс търговски — съотношение между вноса и износа на една страна.
банкокрация — господство на банките; банкерите и финансистите като буржоазна фракция.
бастард — извънбрачно дете.
биметализъм — теория за парите, която изисква едновременна златна и сребърна валута.
blockprinting — ръчно печатарство.
брутален — суров, безогледен, жесток.
бушел — английска мярка за обем = 2150,42 куб. инча = 860,168 куб. см.
бюрокрация — висше чиновничество; господство на чиновничеството.

В (горе) 3*&
вариант — разновидност, отклонение; променен текст.
васал — подчинен феодал, който е длъжен да дава военна помощ на своя феодален господар.
виги — партия на английската индустриална буржоазия, възникнала едновременно с партията на торите (виж тори); по-късно вигите се превръщат в Либерална партия.
виртуозност — майсторство, особено в изкуствата.
витово хоро — спазмична болест, съпроводена с епилептични припадъци; лудеене.
Вишну — божество на браманската религия в Индия.
вулгаризация — опошляване, огрубяване.
вулгарна политическа икономия — онази буржоазна политическа икономия, която (за разлика от класическата) не изследва буржоазните производствени отношения, а „се ограничава с това, че систематизира, педантизира и обявява за вечни истини най-изтърканите и най-самодоволни представи на деятелите на буржоазното производство относно техния собствен свят” (Маркс).

Г (горе) 4*&
гагат — чер кехлибар.
галери — кораби в древността, карани с весла от приковани с вериги роби или затворници.
галон — (на английски: gallon) е британска имперска единица за измерване на обем на течности, а в редки случаи и на твърди тела. В миналото тя е варирала в широки граници (от 3 до 5 литра). Галонът бива:
     имперски (обикновен английски) галон (imperial gallon), равен точно на 4,546 09 литра (прибл. 4,5 литра);
     американски галон за течности (liquid U.S. gallon), равен на 3,785 411 784 литра (прибл. 3,8 литра).
гели — келтско население в Горна Шотландия и Ирландия.
генезис — произход, възникване.
гносеология — теория на познанието, учение за познанието.
гравитация — притегляне.
гранд — член на висшата испанска аристокрация.
гротеска — чудноватост, разкривеност, фантастичност.
гуано — изпражнения на морски птици, натрупани в грамадни количества по островите край брега на Перу; от 1840 г. гуано е било изнасяно за Европа като тор.
гулден — стара немска сребърна монета.
гутаперча — естествен каучук от Суматра.

Д (горе) 5*&
девиз — лозунг, парола.
дегенерация — израждане.
деградация — упадък.
дедукция — логическа форма, умозаключение, което извлича особеното, конкретното от общи (абстрактни) положения (противоположно понятие: индукция). „Индукцията и дедукцията са така необходимо свързани, както синтезът и анализът” (Енгелс).
деизъм — вяра в безличен бог, религия на разума на част от просветителите през 18 век.
дезориентация — загубване на ориентировката, изпадане в заблуда.
демиург — строител, творец, създател.
депресия — фаза от капиталистическия кризисен цикъл, която идва след кризата и се характеризира със застой в производството и размяната, безработица и т.н.
детерминация — отграничаване, определеност, обусловеност.
дефиниция — определено понятие, точно определение.
джагернаутово колело — колело от колесницата на индуския бог Вишну, под което при религиозни процесии се хвърляли вярващите, за да бъдат премазани от него.
джин — клекова ракия.
джобаджия — извънреден ангариен труд на селяните в полза на поземлените господари в дунавските княжества през 19 век.
диаболично — дяволско, сатанинско.
диалектика — „наука за общите закони на движението както на външния свят, така и на човешкото мислене” (Енгелс). Материалистическата диалектика изисква всестранност, конкретност, изучаване на нещата в тяхното движение и трябва да обхваща цялата човешка практика” (Ленин).
дидактика — наука за общите закони на обучението.
дилема — необходим избор между две злини.
динамика — наука за движението; движение (противоположно понятие: статика).
диспепсия — разстройство на стомаха, намалена киселинност.
диспропорция — несъразмерност, несъответствие на частите.
дитирамби — хвалебствени песни.
диференциация — различаване; възникване на различия.
догма — символ на вярата; безкритично, застинало възприемане на дадено положение.
доктрина — учение.
доктринер — този, който сляпо и педантично държи за дадено учение.
доход (revenue) — термин, употребяван от Маркс в двояк смисъл: „1) за да се означи принадената стойност като плод, който периодически произтича от капитала; 2) за да се означи онази част от този плод, която капиталистът периодически изконсумирва или я прехвърля в своя консумативен фонд” (Маркс).
дренаж — отводняване на почвата чрез подземни тръби.

Е (горе) 6*&
евикция — изгонване (на селяните от земята им).
евфемичен — употреба на деликатен, омекотен израз вместо по-груб, който се подразбира.
едикт — указ.
едили — строители от градската строителна служба в древния Рим.
еквивалент — равностойност.
екзекуция — изпълнение; изпълнение на смъртна присъда.
екзотерически — външен, публичен, предназначен за непосветените, популярен. (Противоположност: езотерически.)
еклектицизъм — скърпване на положения от най-разнородни учения без да има между тях или без да бъде изяснена диалектичната им връзка. „Ако вземем две или повече различни дефиниции и след това случайно ги съединим, ще получим една еклектична дефиниция, която сочи разни страни на предмета — и нищо повече” (Ленин).
експонент — показател, представител, изразител.
експанзия — разширение, разпростиране, мащабно завладяване.
експроприация на експроприаторите — отнемане собствеността на собствениците. Според Маркс тя „пак възстановява индивидуалната собственост, но въз основа на обществената собственост върху земята и произведените от самия труд средства за производство”. Това значи, казва Енгелс, „че обществената собственост се простира върху земята и другите средства за производство, а индивидуалната собственост — върху продуктите, т.е. върху предметите за консумация”.
екстензивност — количествено разширение и увеличение (противоположен термин — интензивност).
екстравагантен — пресилен, прекален, страннонеобикновен.
екстрактивна индустрия — добиване на сурови материали от земята чрез изкопаването им, в кариери, мини и т.н.
ексцес — произвол, прекомерност.
елеати — гръцка философска школа от 5 век преди нашата ера, със средище в Елея (Южна Италия). В противоположност на Хераклит елеатите са застъпвали единството на битието. Към тази школа е принадлежал и Зенон, наречен „баща на диалектиката”. 
елемент — основно вещество; основна съставна част; основа на дадено схващане, проста основна елементарна форма.
еманципиране — освобождаване.
ембрионален — зародишен.
емиграция — изселване от дадена страна (противоположен термин: имиграция).
емпиричен — опитен, почиващ на фактите.
епигон — последовател, подражател, копировач, плагиат.
еталон — образец на мярка, основа на дадена мярка.
етруски — народ в Италия от 7—5 век преди нашата ера.
ефективност — действеност, резултатност.

И (горе) 9*&
идеалист — привърженик на идеализма. едно от двете главни течения във философията, което (в противовес на материализма и на фактите) вижда произхода на света и битието само в идеята, в мисленето.
идентифициране — отъждествяване, приравняване.
идентичен — равнозначен, по същество еднакъв.
идеология — в най-широк смисъл на думата: мисловна система, мисловен свят. В по-тесен смисъл: откъснат от действителността мисловен свят, „занимаване с мислите като със самостойни, независимо развиващи се същности, подчинени само на своите собствени закони” (Енгелс).
икономика — стопански строй на дадено общество, наука за изследване на производствените количества и отношения.
икономия политическа — наука за народното стопанство, за стопанския строй на дадена страна.
илот — роб в древна Спарта.
илюзорен — мним, привиден.
илюзия — самоизмама, заблуда; неосъществим блян.
имагинерен — недействителен, съществуващ само в представите; в математиката — нереална величина, която не може да бъде изразена с числа (например 1—1).
иманентен — вътрешно-присъщ на дадено нещо, свойствен.
импозантен — грандиозен, внушителен.
импонирам — правя впечатление.
импорт — внос.
импулс — потик, тласък.
индекс — показател, регистър.
индикатор — инструмент, показващ налягането на парата в парните машини.
индустриален капитал — функциониращ в производството капитал, който непосредно извлича принадена стойност; като производителен капитал (стоков и паричен капитал) той се намира в ръцете на индустриалния капиталист (за разлика от търговския капитал и лихвоносния капитал).
инспирирам — вдъхновявам; подстрекавам.
интегрална съставна част — съществена съставна част, без която цялото не може.
интензивиране — покачване на напрежението.
интервенция — намеса.
Интернационално работническо сдружение — основаният и ръководен от Маркс I интернационал (1864—1872 г.).
интерпретация — тълкуване, изложение.
инфантерия — пехота.
инхерентен — присъщ, свойствен.
инч — английска мярка за дължина, равна на 25.4 мм.
ирационален — противоположен на разума; в математиката — реално число, което не може да бъде изразено чрез дроб с цели числа, напр. 1/2.

Й (горе) 10*&
йерархия — „служебна стълба”, постепенност в чиноначалието.
йероглиф — картинното писмо на древните египтяни; картинни знаци.
йомен — свободни дребни селяни във феодална Англия, долният слой на фрийхолдерите (виж фрийхолдери), междинна класа между най-долната аристокрация и крепостните селяни.

К (горе) 11*&
кабалистичен — тайнствен.
казуистика — разрешаване на юридически въпроси според всеки конкретен случай чрез хитроумно тълкуване на закона; юридично цепене на косъма.
Камара на лордовете — горната камара на английския парламент.
Камара на общините — долната камара на английския парламент.
камбиален курс — курс при размяна на платежни средства между две страни.
камерални науки — науките за държавата и за народното стопанство (термин от 18—19 век).
канибал — човекоядец.
канцлер — най-висш държавен сановник.
кардиране — разчепкване на предачен материал с чесални апарати или машини.
картел — обединение на капиталисти от даден производствен клон с цел да се премахнат другите конкуренти и монополно да се завладее пазарът, главно чрез установяване на единни продажни цени.
категория — основно понятие; главна групировка на нещата.
квакери — английска религиозна секта от 17 век; разпространена и в Северна Америка.
квинтесенция — извлечение на най-същественото; главно съдържание.
клан — племе, род в Ирландия и Шотландия.
класическа политическа икономия — буржоазната политическа икономия в Западна Европа от средата на 17 век до началото на 19 век; тя „в противоположност на вулгарната икономия изследва вътрешната взаимовръзка на буржоазните производствени отношения” (Маркс).
клауза — параграф; уговорка; постановление в закон и пр.
кодекс — законник, сборник от закони.
кодификация — обединяване на отделни закони в един законник.
комбиниран — сборен, съставен.
коментатор — обяснител.
комерчески — търговски.
компендиум — наръчник, учебник.
компенсация — възнаграждение за нещо отстъпено или загубено; обезщетение.
компромис — съглашение с взаимни отстъпки, „в политиката компромис се нарича намаляването на известни искания, отказ от част от исканията в името на разбирателството с противна страна” (Ленин).
комфорт — удобство.
Конвент — парламентът на Великата френска революция през време на якобинското господство (1793—1794 г.).
конгломериране — съединяване на различни неща в едно цяло, при което те запазват своите черти и свойства.
кондензиране — сгъстяване.
конкуренция — съперничество, съревнование; начинът, по който иманентните закони на капиталистическото производство се проявяват във външното движение на капиталите… и влизат в съзнанието на индивидуалния капиталист като движещи мотиви” (Маркс).
консеквентност — последователност, логическа следственост, логическа свързаност.
консервативен — привърженик на запазване старото, враждебен на новото.
консигнация — препродаване на стока за сметка на друго лице.
констатация — установяване на дадено положение, на даден факт.
конструиране — построяване, изграждане.
консумация — потребление.
контингент — част, дял, принос.
континюитет — постоянство, стабилност.
контраст — рязко различие, противоположност.
конфедерирани щати — съюзът на южните щати, които в американската гражданска война от 1861—1865 г. са се борили за запазване на робството.
концентрация — групиране около един център, уплътняване.
концентрация на капитала — почива непосредно на акумулацията, или по-скоро е идентична с нея… ограничавана е от степента на растежа на общественото богатство” (Маркс). Виж и централизация.
концепция — схващане, възглед.
концесия — отстъпка, наемане.
кооперация — сътрудничество.
кооперация капиталистическа — „работенето на по-голям брой работници в едно и също време, в едно и също помещение за произвеждането на един и същ вид стока под командата на един и същ капиталист” (Маркс).
корпорация — съюз, сдружение, общество с общи интереси.
котедж — хижа, малка къща, служеща за работническо жилище.
котери (cotters) — бедняци-арендатори.
cottongin — машина за изваждане на семето от памучния цвят.
кохезия — сцепление, притегателна сила.
кретенизъм — изроденост, идиотизъм.
курфюрство — държавица на германски владетелен княз (до 1806 г.).
currency-principle — виж принцип на средствата за обращение.

Л (горе) 12*&
латентен — скрит, непроявяващ се външно.
левелер — „изравнител” (дребнобуржоазна радикална партия в английската революция от 1648—1650 г.).
лендлорд — капиталистически едър поземлен собственик в Англия.
либерализъм, либерален — партийно-политическо означение в Англия за партията на индустриалната буржоазия, привърженица на свободната търговия.
лига против житните закони — съюз на английските фабриканти за борба за премахване на житните мита, основан в 1838 г. от Кобден, Брайт и Вилиерс в Манчестър, съществувал до 1846-49 г.
Лициниев закон — предложеният от народния трибун Гай Лициний Столо, водач на плебеите в древния Рим, закон от 367 г., който давал право и на плебеи да стават консули на Римската държава.
локалност — местност, местен характер.
локаут — прекратяване на работата от страна на капиталистическия собственик, за да наложи волята си на работниците.
Ломбардстрийт — улицата на банките и капиталистическите сделки в Лондон.
лъдитско движение — масово движение всред английския пролетариат през първите две десетилетия на 19 век — водило борбата срещу капитала чрез разрушаване на машините.

М (горе) 13*&
магистрат — градска управа, кметство.
магнат — член на висшата унгарска аристокрация; едър земевладелец; едър капиталист.
Магна харта („Великата грамота”) — грамота, която е бил заставен да подпише в 1215 год. английският крал Джон и която установявала правата на отделните съсловия. Тя е начало за създаване на конституция в Англия.
максимум — най-вече, най-много, връхна точка.
мамон — златен идол; пари
мандарин — китайски сановник
манипулация — похват в ръчното извършване на дадена операция
мануфактура — буквално: „ръчна работа” или работилница: форма на капиталистическо производство, основна характерна черта на която е едрото предприятие без приоритет на употребата на машини, „производствен организъм, чиито органи са хора” (Маркс).
мануфактурен период — периодът, който в развитието на капиталистическия начин на производство предхожда едрата индустрия (приблизително от 1500 г. до към 1780 г.).
мартирология — поредица от преживени нещастия и страдания.
материализъм — едно от двете главни философски течения (противоположно на идеализма и отговарящо на фактите). Материализмът учи, че не духът, а материята е първичното, основното, че светът притежава обективна реалност и че мислите са само отражение на действителността.
материя — вещество, „това, което чрез своето въздействие върху нашите сетива произвежда възприятия ... обективната реалност, която ни е дадена във възприятието” (Ленин).
медуза — ужасяваща гледка (по старогръцкото баснословно същество Медуза, жена с коси от змии; нейният поглед вкаменявал човека).
мелодрама — пиеса с музикален съпровод.
меркантилна система, меркантилизъм — икономическо учение през 17 век, разработено предимно във Франция и Англия. Монетарната система (виж монетарна система) „правилно обявила произвеждането за световния пазар и превръщането на продукта в стока, а значи и в пари, като предпоставка и условие на капиталистическото производство. В нейното продължение, в меркантилната система, е решаващо не вече превръщането на стоковата стойност в пари, а производството на принадена стойност, обаче от становището на откъснатата от това понятие циркулационна сфера, и то така, че тази принадена стойност се изразява в принадени пари, в превес на търговския баланс” (Маркс). Меркантилната система обяснява принадената стойност чрез търговията и е същинската вулгарна икономия на своето време. „Под предлог, че се занимават само с националното богатство и с ресурсите на държавата, те (меркантилистите) в действителност обявяват интересите на капиталистическата класа и изобщо обогатяването за крайна цел на държавата” (Маркс).
метаморфоза — преустройство, промяна на формата, преобразяване.
метафизика - философско направление, метод на мислене, който, в противоположност на диалектиката (виж диалектика), „изолира нещата и техните мисловни отражения, понятията”, разглежда ги „едно след друго и едното без другото” и вижда в тях „твърди, неподвижни, дадени веднаж завинаги предмети на изследването”. Метафизикът „мисли само с несвързани помежду си противоположности” (Енгелс).
метрополия — столица; страна, която притежава колонии или задморски владения.
механична сила — парна сила, водна сила и т.н. — за разлика от човешката и животинската сила.
микрологична анатомия — учение за строежа на най-малките съставни части на тялото, на клетките; наука за органичните тъкани.
миниатюрен — много дребен, умален.
мистика — учение (вяра) в свръхестествените сили; тайнственост.
мистификация — измама, заблуда.
модификация — промяна, видоизменение.
молекулярна теория — учение за молекулите, най-малките частици, на които материята може да се подели по физичен път.
момент — съществена съставна част; определящо обстоятелство.
монетарна система — икономическо учение в 16 и 17 век. „Както през 16 и 17 век, детския период на модерното буржоазно общество, всеобщата треска за злато е подгонила народи и владетели в презморски походи за добив на злато и златни съкровища — така първите тълкуватели на модерния свят, създателите на монетарната система, от която меркантилната система е само вариант, са обявили златото и среброто, значи парите, за единственото богатство. Те правилно са изразили призванието на буржоазното общество в правенето на пари”, обаче те „объркват парите с капитала” Маркс).
муниципалитет — градска управа, кметство.
мюлжине — предачна машина.

Н (горе) 14*&
нетопродукт — принаден продукт, онази част от произведения при капиталистическото производство продукт, която представлява принадената стойност, номинална стойност — стойността на монета или акция както е написана върху нея — за разлика от действителната, курсовата ѝ стойност.
норма — относителен дял, процент, относителна част
ноторен — общоизвестен, общопризнат

О (горе) 15*&
обект — предмет, който е подложен на разглеждане, проучване, обработка и т.н.
обективен — предметен, действителен, реален; съобразяващ се с действителността, правдив. 
обществен договор — според учението на Жан-Жак Русо (виж Русо) отделната личност чрез т.н. обществен договор доброволно трябва да се откаже от своите права в полза на обществото, като намери своята воля изразена в „целокупната воля”, в народния суверенитет. Тази I теория, първоначално възникнала за борба срещу абсолютизма, скоро била използувана от буржоазните идеолози за борба против пролетариата.
окултен — тайнствен, скрит.
олигархия — господство на малък брой аристократически семейства.
операция — действие, постъпка, акция.
оракул — предсказател; предсказание.
органически състав на капитала — „стойностният състав на капитала, доколкото бива определен от неговия технически състав” (Маркс).
ординерен — обикновен, прост; просташки.
ордонанс — указ, наредба.
ортодоксален — правоверен.
отрицание на отрицанието — хегеловски. Термин за „един извънредно общ и тъкмо затова извънредно широко действуващ и извънредно важен закон на развитието на природата, историята и мисленето. Да отричаш не значи просто да кажеш „не”, или да обявиш нещото за несъществуващо, или да го унищожиш все едно по какъв начин… Начинът на отрицанието се определя, първо, от общата и, второ, от особената природа на процеса… Всеки вид неща има… свой своеобразен начин, по който да може така да бъде подложен на отрицание, че от това да се получи развитие” (Енгелс),
оуенизъм — учението на утопичния социалист Робърт Оуен (виж Оуен).

П (горе) 16*&
палиатив — недостатъчно лекарство, което отстранява само признаците на болестта, но не и нейната причина.
памфлет — публицистична злободневна брошура, сатира.
Пандекти — сборник от закони от времето на Източната римска империя (император Юстиниан, 533 г.), съдържащ тогава все още валидното римско право.
паника — обща разруха на кредита в борсата, когато всички участници едновременно хвърлят на пазара стоки или ценни книжа и това докарва до рязко спадане на цените или курсовете.
парабола — сравнение.
парадокс — своеобразно мнение; привидна безсмислица.
пароксизъм — връхният пристъп на треска, връхно напрежение.
партикуларизъм — стремеж към по-голяма независимост от централната власт.
патология — наука за болестите.
патримониален съд — наследствен съд на поземлените феодални владетели.
патриции — членове на политически привилегированите знатни семейства в древния Рим; тъй като и държавната власт е била в техни ръце, те като господари на общинските земи и като лихвари са експлоатирали плебеите.
паупер — бедняк, съвсем изпаднал човек.
пауперизация — масово обедняване, масова мизерия като неизбежен продукт на натрупването на капитала.
Пелопонеска война — борбата между атиняни и спартанци за надмощие в древна Гърция (431—404 г. преди нашата ера).
пеонаж — обикновена форма на експлоатиране на селските работници особено в Мексико. „Пеонажът е авансиране на пари срещу бъдещ труд. С тези аванси по-нататък става същото както при обикновеното лихварство. Работникът не само че остава длъжник за през целия си живот, т.е. принудителен работник на кредитора, но това отношение се предава по наследство и на семейството и на по-късно поколение, така че и то фактически принадлежи на длъжника” (Маркс).
периодичност — редовно повтаряне.
перманентен — траен, продължителен, непрекъснат.
персонификация — олицетворение, представяне в човешки образ.
петиция — молба, просба.
Пиндар — старогръцки поет, автор на панегирични (възхвалителни) оди, оттук — нарицателно име за хора, които безогледно възхваляват някого или нещо.
пинта — мярка за обем. 1 pt = 0,13 gal (галона) = 473,18 cm³. Суха мярка в САЩ = 0,82 от течната мярка там; Британска мерна единица = 0,82 от течната мярка в САЩ
плагиат — литературна кражба.
платонизъм — учението на гръцкия философ Платон (виж Платон).
плебеи — експлоатираната и потискана от патрициите (виж „патриции”) народна маса в древния Рим, съставена от селяни и занаятчии, които в течение на 5 и 4 век преди нашата ера, наистина, си извоювали формално политическо равноправие, но икономически западнали и били заместени от робовладелското стопанство. Плебейските маси затънали в античния „пролетариат”, а тяхната горна прослойка се сляла с патрициите и образувала новата аристокрация на императорския Рим.
пледоария — защитна реч.
поанта — връхна точка, ядката на дадена мисъл, остроумие, духовитост.
полигамия — многобрачие, многоженство.
политехнически училища — средни и висши технически училища.
политическа икономия — наука за народното стопанство.
полярност — противоположност между два полюса, между две неразделими части на едно цяло.
постоянен капитал - онази част от капитала, която се превръща в средства за производство (сурови материали, спомагателни материали и средства на труда) и не променя величината на своята стойност в процеса на производството” (Маркс).
потенциален — възможен, вероятен, съществуващ в скрито състояние, потенциран — засилен, умножен, степенуван.
потенция — сила, мощност, ефикасност.
представителна държава — буржоазна държавна форма, при която правителството пряко или косвено излиза отпредставителните тела (парламенти).
престабилирана хармония — устроена от бога съгласуваност, предопределена хармония в света (схващане на немския философ Лайбниц, че бог, след като веднаж вече е установил взаимоотношенията между нещата в света, между тялото и душата и т.н., повече не се намесва в тях). 
принцип на средствата за обращение — „школа” на английски банкови теоретици в средата на 19 век (лорд Овърстон, полковник Торене, Норман и др.). Въз основа на погрешната парична теория на Рикардо, че парите са само средство за обращение и че тяхната стойност се определя от наличното количество пари (количествена теория), те създали английското банково законодателство от 1844—1845 г., тъй наречените банкови закони на Пийл. Тези закони урегулирвали издаването на банкноти според износа и вноса на благородни метали или според камбиалния курс. Те се провалили и били отменени от правителството през време на кризите от 1847—1857 г. Противници на принципа на средствата за обращение били Туук, Фълертън и др., тъй наречената банкова школа. Маркс критикува и двете школи в третата книга на „Капитала” (глави 28 и 34). 
прогресивен — напредващ, развиващ се, напредничав.
производствена сфера — виж сфера на производството.
променлив капитал — онази част от производителния капитал, която е превърната в работна сила, т.е. в работна заплата, и променя своята стойност в процеса на производството, като освен своята стойност произвежда и принадена стойност.
просперитет — разцвет, благосъстояние, благоденствие; фаза на разцвет в индустриалния цикъл.
протестантизъм — форми на християнската религия, възникнали през време на буржоазната реформация в Европа в началото на 16 век.
профит — капиталистическа (капиталова) печалба, получавана в самия процес на производството.
пуританизъм — строго-набожно буржоазно направление в английския протестантизъм, което към 1600 г. се отцепило от тъй наречената реформирана църква (виж реформация).
пфениг — стотна част от германската марка.

Р (горе) 17*&
райот — индийски селянин, който плаща на поземления господар даждия в натура.
райхсмарка — германска монета от Бисмарково време насам.
реактив — пробни средства, чиято реакция (промяна) при химични анализи посочва наличността на определени вещества.
реакция — въздействие, отговор на външно дразнене или въздействие.
реализация — осъществяване; превръщане на стойността от нейната стокова форма в парична форма, т.е. продаване на стоката.
реализъм — усет за действителността; да се опираш на действителните факти.
революция индустриална — превратът в капиталистическия начин на производство в Англия в края на 18 век; преход от мануфактурата към едрата индустрия.
регрес — назадък, упадък, разложение.
регулиране — определяне, установяване, контрол.
резюме — сбито, съкратено изложение.
рекрутирам — набирам войници за армията и т.н.
релативен — относителен, условен.
RelaisSystem — система на смени.
рента — доход от земя, имот или капитал без влагане на съответен собствен производителен труд.
репрезентиран — представен от нещо друго.
реставрация — последвалите след английската и френската революция периоди на реакцията и възвръщането на прогонените от революцията династии.
ресурс — средства, източници.
реторта — съд за дестилиране.
рефлекс — отражение.
реформация — преустройство на феодалната християнска църква в „реформирана буржоазна църква” (Енгелс) през първата половина на 16 век; превратът в политическите и обществени отношения в Западна Европа през този период.
рецидив — възврат, повтаряне на нещо след като то е било смятано за изчезнало.
робинзонади — разкази за самотни корабокрушенци, фантазии, в които отделен човек се явява като стоящ вън от обществото (по прочутия роман „Робинзон Крузо” от английския писател Даниел Дефо, 1719 г.).

С (горе) 18*&
салют — поздрав.
сангвиник — подвижен, жив, избухлив, лесно възбудим човек.
санкция — потвърждение, съгласие.
селфактор — автоматична предачна машина.
сен-симонизъм — социалистическа секта във Франция, основана на ученията на великия утопист Сен-Симон; след неговата смърт (1825 г.) сен-симонистите агитирали за една „полубуржоазна, полупролетарска социалистическа система” (Маркс) — за банкова реформа и кредити като главни двигатели на обществената реформа. Сен-симонизмът се е проявявал главно през четвъртото десетилетие на 19 век, когато неговите членове участвували в революционните съзаклятия. Към 1850 г. той напълно изчезнал.
сервилен — блюдолизнически, раболепен.
сикофант — професионален доносник, клеветник и шпионин в древна Гърция. Сикофант (Sycophant) е термин от правната система на Класическа Атина, но в съвременния английски звучи като покòрен ласкател. Когато липсвали полицейски сили и само ограничен брой официално назначени прокурори, повечето съдебни дела тогава били разглеждани от частни съдебни заседатели. До петото столетие пр.н.е. тази практика обаче довела до злоупотреби, до неоправдано преследване. Такъв спор е наречен "сикофант". Думата запазва същия смисъл в съвременния гръцки език, т.е. "клеветник", а във френски език - "информатор", "доносник"; но в съвременния английски смисълът на думата е преместен към "невярващ ласкател" или "yes-man" (раболепие, което винаги казва "да" на началника). В българския език се възприема като „налудничав“.
симптом — проява, външен признак на болест или явление.
синекура — получаване на заплата без влагане на труд.
синкретизъм — неразчлененост на различни неща; еклектично, безкритично сливане на различни неща; безпринципно обединяване на противоположни становища или партии. Хоатичен сбор от науки.
синтез — свързване, обединяване на различни елементи.
синя книга — официална публикация на английското правителство.
соверен — заемка от руски език. Правилно на български - суверен — независим владетел.
Содом и Гомор — градове в древна Палестина на жителите, на които Библията приписва особена безнравственост и поквареност.
софист — привърженик на софистиката - философско учение в древността (а оттук и човек, който прилага софистически метод на мислене). Софистът външно, привидно прилага диалектиката, но в действителност, като си играе с противоречията между отделните понятия, изопачава истината и „доказва” това, което желае сам той или неговият господар. Още Хегел с право заяви, че човек може да намери „доказателства” буквално за всичко по света... Във всички времена методът на всички софисти е бил: да подбират примери, които изрично се отнасят за принципно различни случаи” (Ленин).
социология — наука за обществото.
спекулация — умозрение, търсене на истината само с мисловни построения; в икономически смисъл: рискована сделка на стоковия пазар или на борсата, с цел „да се направят пари без да се произвежда” (Маркс).
специализация — разпределение на труда между отделни работници, всеки от които е подготвен само за отделен трудов процес; придобиване на знания и сръчност само в дадена отделна област.
спорадически — изолиран, разпръснат, непостоянен.
стабилност — твърдост, постоянност, установеност.
стагнация — застой, неподвижност,
статика — наука за неподвижните тела, за равновесието (противоположно понятие: динамика).
статут — закон, устав, положение.
стереотипен — непроменен, неизменен, шаблонен.
стоически — твърд, неустрашим (от учението на стоическата школа в древната гръцка философия; стоиците са проповядвали равнодушие във всички перипетии на живота и презрение към болката).
субстанция — вещество, материя.
суверен — независим владетел.
суверенност — независимост, неограниченост; самовластие.
супорт — част на струг.
сурат — памук от град Сурат в Бомбайската област в Индия.
сурогат — заместител, заменител.
суспендиране — обезсилване на закон или власт, пренебрегване.
сфера на производството — областта на самото производство, за разлика от сферата на циркулацията и от сферата на консумацията.
схоластика — абстрактна, хитроумна школска философия в средновековната църква, без връзка с фактите и с практиката. 
сюзерен — върховният феодал, кралят.

Т (горе) 19*&
тавтология — повтаряне на вече казаното.
Таен съвет (Privy Council) — таен съвет на английския крал.
талер — стара европейска сребърна монета, широко използвана през XVI - XIX век в различни области на Свещената Римска империя на Германския народ. При създаването си талерът имал диаметър от 42 мм, и е тежал 27,2 грама - една тогавашна унция. В началото 10 талера правят една марка сребро - около 235 грама чисто сребро или 30 сребърни гроша. В различните страни и през различно време са били сечени талери с различно тегло и проба, но винаги са оставали над един лот (15 гр.). Към 1750 марката се състои вече от 14 талера. Талерът по това време се е обменял за 24 сребърни гроша. Първите талери са отсечени от 1519 до 1528 година от граф Шлик, в Бохемия - днешна Чехия, след откриването на сребърните залежи в Яхимов (Jáchymov, нем. Joachimsthal). Монетата се отсича в много големи количества.
Талмуд — староеврейски законник от 2—6 век.
талмудическа мъдрост — книжна, параграфска мъдрост, която държи само на буквата.
тарификация — установяване размерите на работната заплата според характера на работата; разпределяне на данъчните обекти според техния характер.
тенденция — стремеж, насока; посока на развитие.
теократ — свещенослужител, който има политическа власт.
теокрация — политическа власт и господство на духовните лица.
теология — наука за религията.
теорема — доказуемо положение, което изисква доказване.
терминология — съвкупност от специални изрази (термини) на дадена наука.
технология — наука за преработването на природните вещества в предмети за потребление.
томахавка — бойна брадва за хвърляне, оръжие на севороамериканските индийци.
тонус — степента на постоянно непроизволно напрежение (напр. на мускулите).
тори — партия на едрите и средни земевладелци в Англия, възникнала по време на реставрацията на династията Стюърти (към 1660 г.). От около 1830 г. носи името Консервативна партия; в по-ново време е загубила предишния си предимно аграрен характер,
тоталност — пълнота, цялостност, всеобщност.
трактат — научно съчинение.
трансмисия — механизъм за пренасяне на движението от двигателната машина върху инструменталната машина илц за превръщането му от една форма в друга.
трейдюниони — английски работнически професионални съюзи.
тривиален — изтъркан, банален; просташки.
трик — хитрина, шмекерия, акробатически номер.
троглодит — пещерен жител.
трък-система — система на изплащане работната заплата не в пари, а в стоки.
Туле — баснословен съвсем далечен остров някъде в северните морета.
турнир — състезателни игри през средните векове.

У (горе) 20*&
узурпиране — насилствено и неправомерно присвояване.
универсален — всеобхватен, всеобщ.
унция — на латински: uncia, означение oz) е название на няколко единици за измерване на маса, а също на две мерки за обем на течности, на една единица за измерване на сила и няколко парични единици, образувани като дванадесета част от друга единица. Терминът води началото си още от Древен Рим, където с унция са означавали дванадесета част от либрата. Унцията е една от основните единици за тегло в средновековна Европа. В днешно време се използва при търговията със скъпоценни метали – тройунция, а също в страните, където теглото се измерва във фунтове (например в САЩ).
утопия — недействителен, неосъществим план или предложение (по заглавието на излязъл след 1515 г. английски роман от Томас Мор, който описва социалните институции в несъществуващия „остров Утопия”)
Учредително послание - написаната от Маркс програмна декларация на Интернационалното работническо сдружение (I интернационал), през 1864 г.

Ф (горе) 21*&
фактор — обстоятелство, което заедно с други обстоятелства определя или създава нещо.
фамулус — спуга-помощник на средновековния алхимик и на сегашни лекари за бързи, неотложни поръчки.
фанерогамия — публично съвъкупяване.
фарисей — мним светец; привърженик на староеврейска религиозна секта.
Февруарска революция — френската буржоазно-демскратична революция от 23—24 февруари 1848 г., извършена със силите на парижките работници; тя свалила от престола Луи Филип, представителя на едрите финансисти.
фениг (пфениг) — стотна част от германската марка.
фений — член на таен ирландски революционен съюз за освобождаване на Ирландия от властта на Англия.
феномен — явление от голямо значение.
феодал — феодален едър земевладетел, феодален едър васал.
феодализъм — предкапиталистически начин на производство и форма на експлоатация, господствували през европейското средновековие. „През епохата на феодализма главната собственост се е състояла, от една страна, в поземлена собственост с приковано към нея крепостничество, а от друга страна в собствен труд с дребен капитал, който владее труда на калфи” (Маркс).
фетишизъм — идолопоклонство. В религиозния свят „продуктите на човешката глава придобиват вид на самостойни същества, надарени със собствен живот. Същото става в стоковия свят с продуктите на човешката ръка” (Маркс)
фиаско — пълен неуспех, крах.
физика — наука за „мъртвата” природа, учение за движението (обхваща механиката, учението за топлината, ученията за светлината, за звука и за електричеството).
физиократи — привърженици на една школа в политическата икономия на 18 век във Франция (Франсоа Кене, Мерсие Деларивиер, Льотрон, Тюрго и др.), които в противоположност на меркантилната система „са изместили изследването на произхода на принадената стойност от сферата на циркулацията в сферата на самото непосредствено производство и с това са поставили основата за анализирането на капиталистическото производство” (Маркс). Наистина, те смятат поземлената рента за единствена форма на принадената стойност, значи селскостопанския труд за единствения производителен труд. Но тази „привидна възхвала на поземлената собственост се превръща в нейно икономическо отрицание и в потвърждаване на капиталистическото производство” (Маркс), тъй като физиократите искат да стоварят всички данъци върху поземлената рента, изискват освобождаване на индустрията от държавно настойничество и възвестяват принципа на свободната конкуренция.
физиология — наука за строежа и живота на растенията, на животинския и особено на човешкия организъм.
фиксиран (fixes) капитал — капиталът, който е вложен в средства на труда и само постепенно прехвърля своята стойност върху продукта. Възприетият у нас термин за това Марксово понятие е основен капитал. (Противоположно понятие у Маркс е циркулиращ капитал, у нас — оборотен капитал).
фикция — приемане на нещо недействително, измислица, самозаблуждение.
филантроп — благодетел.
филипика — гневна изобличителна реч против някого.
филистер — еснафин.
флуктуация — колебливост, променливост, непостоянност.
форсирам — ускорявам, усилвам.
фрапантен — биещ на очи.
френетичен — бясно-възторжен, буйно-ликуващ.
фрийхолдър — свободен селянин във феодална Англия, неподчинен на крепостния строй.
фритрейдър — привърженик на свободната търговия (от английската дума „free trade”, свободна търговия, изговаряна „фри-трейд”).
фундаментален — основен, коренен.
функциониращ капиталист — индустриален капиталист за разлика от лихварския.
функция — служба, пост; величина, която е зависима от друга величина.
фуриеризъм — френска социалистическа секта през третото и четвъртото десетилетие на 19 век, изхождаща от ученията на великия утопист Фурие. Тъй като фуриеристите отхвърляли класовата борба, за осъществяване на своите планове (основаване на „фаланстери”, един вид полусоциалистически поселища) те били принудени „да апелират към филантропията на буржоазните сърца и кесии”, „Ком. манифест”).

Х (горе) 22*&
хегемония — господство; преобладаваща, първенствуваща роля.
хекатомба — жертвоприношение; масово избиване и гибел на много хора.
хетерогенен — разнороден.
хидравлична преса — преса, действуваща чрез вкарване на вода под налягане в един цилиндър, конструирана в 1795 г. от англичанина Дж. Брама.
хилиазъм — средновековно учение за хилядогодишното „царство на Христа”, което щяло да настъпи преди края на света.
хипертрофия — прекомерно хранене, което довежда до прекомерно увеличение на даден орган. (Противоположност: атрофия.)
хипотеза — научно предположение.
хомеопатия — лекуване чрез минимални количества лекарства, които в големи дози предизвикват у здрав човек същата болест. Лекарството се разрежда толкова, че в разтвора не остава нито един атом от лекарството. Лечението е посредством паметта на водата, била в допъл с лекарството.
хомогенен - еднороден.
хрематистика — наука за парите.
хроника — старинна историческа книга.
хроничен — дълготраен, продължителен (противоположност: акутен).
хуманен — човечен.

Ц (горе) 23*&
централизация на капитала — съсредоточаване на капитала, „концентриране на вече образувани капитали… Експроприиране на капиталист от страна на капиталист, превръщане на множество по-дребни в по-малко по-едри капитали” (Маркс).
циклоп — гигант с едно око.
циклопична машина — огромна металообработваща машина.
цикъл индустриален — присъщата на капиталистическия начин на производство от възникването на едрата индустрия „последователна смяна на периоди на средна оживеност, просперитет, свръхпроизводство, криза и застой” (Маркс).

Ч (горе) 24*&
чартизъм — английско революционно работническо движение през 19 век, което в 1837 г. излиза със своята прочута „харта” (декларация, на английски се изговаря „чартър”, оттук чартисти и чартизъм) от 6 точки. Чартизмът е „първото широко, действително масово, почиващо на политическа основа пролетарско революционно движение” (Ленин).

Ю (горе) 29*&
югер — староримска мярка за земя.
Юлска революция — френската революция от 27—29 юли 1830 г , с която е бил съборен възстановеният през 1815 г. абсолютизъм на Бурбонската династия и на власт дошла една буржоазна фракция, едрите финансисти, начело с „краля-буржоа” Луи Филип.
Юнско въстание — въстанието на парижкия пролетариат на 23 юни 1848 г., провокирано от страна на буржоазията при неблагоприятни за пролетариата обстоятелства. След петдневни барикадни боеве въстанието било жестоко потъпкано от генерал Кавеняк.

Я (горе) 30*&
янки — прякор на говорещи английски език жители на Съединените щати.

0-2*
(горе)
** БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ),

разположени в хартиеното книгоиздаване в края на книгата, по-подробни, изискващи специално изследване от специалисти. Ние отстранихме от сраниците такива препратки, за да не ви претрупваме с излишни отклонения. И защото научната добросъвестност на Маркс е абсолютно доказана с тия препратки и затова тук са излишни. Но все пак ги публикуваме за тия, които искат да се заяждат с него (и с нас). Знаем, че и това пак няма да помогне на такива, но ако искат още доказателства, могат да ги намерят в Бритиш музеум, от където Маркс е чеприл информация и поради което се преселва в Лондон. Затова тия бележки във вида, в който ги поднасяме, ще помогнат на изследователи (и на заяждащи се) да намерят авторите и трудовете им, на които Маркс се позовава.