Карл Маркс
КАПИТАЛЪТ
КРИТИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ
(на теорията и на практиката)

ТОМ ЧЕТВЪРТИ
ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ

ЧАСТ ПЪРВА
ГЛАВИ  V, VI, VII,  ПРИЛОЖЕНИЯ 4-0
Превод: Неделчо Манев по руско издание на Института за марксизам-ленинизъм 1954 г., сверено с немския оргинал

 

Съдържание
Глава пета. НЕКЕР. Опит да се изобрази противоположността на класите при капитализма като противоположност между бедност и богатство

Глава шеста. ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА НА КЕНЕ (ОТСТЪПЛЕНИЕ)
1. Опитът на Кене да представи процеса на възпроизводството и обръщението на съвкупния капитал
2. Обръщение между арендатори и поземлени собственици. Връщане на парите при арендаторите, неизразяващо възпроизводство
3. Към въпроса за паричното обръщение между капиталист и работник

а) Нелепостта на възгледа за работната заплата като аванс, даван от капиталиста като заплата. Буржоазната представа за печалбата като премия за риск
б) Работникът като купувач на стоки от капиталиста. Обратен приток на парите, който не отразява възпроизводството

4. Обръщение между арендатори и промишленици в „Икономическата таблица“
5. Обръщение на стоките и обръщение на парите в „Икономическата таблица“. Различни случаи на връщане на парите в изходния пункт
6. Значение на „Икономическата таблица“ в историята на политическата икономия

Глава седма. ЛЕНГЕ. Ранна критика на буржоазно-либералния възглед за „свободата“ на работника

ПРИЛОЖЕНИЯ
1. Хобс за труда, за стойността и за икономическата роля на науката
2. Из областта на историята: Пети. Отрицатлно отношение към непроизводствените професии. Наченки на трудовата теория за стойността. Опит да се обясни работната заплата, поземлената рента, цената на земята и лихвата според теорията за стойността
3. Пети, сър Дъдли Норс, Лок
4. Лок. Трактовка на рентата и лихвата от гледна точка на буржоазната теория на „естественото право“
5. Норс. Парите като капитал. Разрастването на търговията като причина за понижаване на лихвата
6. Бъркли за трудовата дейност като източник на богатство
7. Дейвид Юм и Джоузеф Маси

а) Въпросът за лихвата при Юм и Маси
б) Юм. Спад на печалбата и лихвата във връзка с разрастване на търговията и промишлеността
в) Маси. Лихвата като част от печалбата. Обяснение на размера на лихвата с равнището на печалбата
г) Заключение

8. Прибавки към разделите за физиократите

а) Допълнителни бележки върху „Икономическата таблица“. Погрешните предпоставки на Кене
б) Частично връщане на отделни физиократи към меркантилистки представи. Физиократите за „свободна“ конкуренция
в) Първоначална формулировка на невъзможността да се увеличава стойността в размяната

9. Възхвала на земевладелската аристокрация при епигона на Физиократите граф дьо Бюа
10. Полемика срещу земевладелската аристокрация от гледна точка на физиократите (анонимен английски автор)
11. Апологетически възглед защо всички професии са производствени
12 Производителност на капитала. Производствен и непроизводствен труд

а) Производителността на капитала като капиталистически израз на производителната сила на обществения труд
б) Производственият труд в системата на капиталистическото производство
в) Два съществено различни момента в размяната между капитал и труд
г) Особената (характерната, типичната, специфичната) потребителна стойност на производствения труд за капитала
д) Непроизводственият труд като труд, който доставя услуги; покупката на услуги в условията на капитализма. Вулгарният възглед върху отношението между капитал и труд като размяна на услуги
е) Трудът на занаятчии и селяни в капиталистическото общество
ж) Допълнителна характеристика на производствения труд като труд, който се овеществява в материално богатство
з) Прояви на капитализма в областта на нематериалното производство
и) Проблемът за производствения труд от гледна точка на процеса на материалното производство като цяло
к) Транспортната промишленост като отрасъл на материалното производство. Производственият труд в транспортната промишленост

13. Скициране (общи насоки) на плановете на I и III части на „Капиталът“

а) План на I част или на I отдел на „Капиталът“
б) План на III част или на III отдел на „Капиталът“
в) План на II глава от III част на „Капиталът“

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) под номерà в текста

УКАЗАТЕЛИ на споменати автори и на кратко за техни трудове, със страници, където са споменати; цитирана и споменавана литература с авторите ѝ (в хартиеното издание на БКП от 1970 г.) 4-58

КЪМ ОБЩОТО СЪДЪРЖАНИЕ

 

(горе)
[Глава пета]

i94НЕКЕРi95
[ОПИТ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ АНТАГОНИЗМА НА КЛАСИТЕ ПРИ КАПИТАЛИЗМА КАТО ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ МЕЖДУ БЕДНОСТ И БОГАТСТВО]

Приведените по-горе цитати от Ленге показват, че му е ясен характерът (природата) на капиталистическото производство94. Все пак тук, след Некер, още веднъж ще отделим място на Ленге95.

В двете си съчинения „Sur la législation et le commerce des grains“, излязло за пръв път в 1775 г., и „De l’administration des finances de la France“ и т.н. Некер показва как развитието на производителните сили на труда допринася само за това, че работникът изразходва по-малко време за възпроизводство на собствената си работна заплата, че той следователно работи повече време без заплата за своя наемател. При това Некер правилно взема за основа средната работна заплата, минимума на работната заплата. Но него по същина го интересува не самото превръщане на труда в капитал и не натрупването на капитала посредством този процес, а по-скоро общото развитие на противоположността между бедност и богатство, между бедност и разкош, основано на това, че в същата степен, в която намалява количеството труд, необходим за производство на средства за живот, една част от труда прогресивно става излишна и поради това може да бъде използвана за производство на луксозни предмети, може да бъде приложена в друга производствена сфера. Част от тези луксозни предмети има способност да се запазва; така луксозните предмети се натрупват в ръцете на ония, които от век на век се разпореждат с принадения труд и по този начин посочената противоположност става все по-значителна и по-значителна.

Важното е, че Некер въобще вижда произхода на богатството на нетрудещите се съсловия [420] — печалбата и рентата — от принадения труд. А при разглеждане на принадената стойност той има предвид относителната принадена стойност, която произлиза не от удължаване на целия работен ден, а от съкращаване на необходимото работно време. Производителната сила на труда става производителна сила на притежателите на условията за труд. А тази производителна сила се изразява в съкращаване на работното време, необходимо за получаване на определен резултат. Главните места са следните:

Първо, „De l’administration des finances de la France“ и т.н. („Oeuvres“, том II, Лозана и Париж, 1789):

„Аз виждам, че у една класа на обществото доходът винаги остава почти неизменен; забелязвам, че у друга класа богатството неизбежно нараства: така разкошът, в основата на който лежи съпоставянето и сравнението, трябваше да съпътства развитието на това несъответствие, ставайки с времето все по-очебиен...“ (цит. съч., стр. 285—286).

(Тук вече добре е схваната противоположността между двете класи като класи)

„Оная класа на обществото, съдбата на която е до известна степен фиксирана от социалните закони, се състои от всички ония, които, живеейки от труда на своите ръце, по неволя се подчиняват на законите на собствениците“ (собствениците на условията за производство) „и са принудени да се задоволяват с работна заплата, съответстваща само на най-насъщните жизнени потребности; конкуренцията между тези хора и гнетът на нуждата определят тяхното зависимо положение; и тия обстоятелства не могат да се изменят“ (пак там, стр. 286).

„Изобретяването на все нови и нови оръдия, които опростиха всички механически работи, увеличи по такъв начин богатството и благосъстоянието на собствениците; една част от тези оръдия, която намали разходите по обработването на земята, увеличи дохода, с който могат да разполагат притежателите на земя; друга част от изобретенията на човешкия гений до такава степен облекчи труда в промишлеността, че хората, които работят при ония, които разпределят средствата за съществуване“ (т.е. капиталистите), „могат за същото време и за същото възнаграждение да произвеждат по-голямо количество продукти от всякакъв вид“ (цит. съч., стр. 287). „Да приемем, че в миналия век бяха нужни 100.000 работници, за да направят това, което днес могат да изпълнят 80.000; за да не останат без работна заплата, останалите 20.000 души са принудени в такъв случай да се насочат към други занятия; и в резултат се създават нови изделия на ръчния труд, които увеличават насладите и разкоша на богатите“ (стр. 287—288).

„Защото“ — продължава Некер — „не трябва да се изпуска из предвид, че заплащането на всички тия работи, които не изискват особено изкуство, винаги е пропорционално на цената на необходимите за всеки работник средства за съществуване; ето защо ускоряването на производството на изделията, когато то е станало всеобщо, ни най-малко не ползва хората на труда, а само води към увеличаване на средствата, които служат за задоволяване на вкусовете и егото на ония, които разполагат с продуктите на земята“ (пак там, стр. 288). „Между различните блага на природата, които изкуството на човека формира и видоизменя, има много, които по своята дълготрайност значително надминават обикновената продължителност на човешкия живот: всяко поколение наследява част от това, което е създадено от труда на предишните поколения“.

{Некер разглежда тук само натрупването на това, което А. Смит нарича потребителен фонд},

„и постепенно във всички страни се натрупва все по-голямо количество произведения на изкусния труд; а тъй като цялото това количество винаги се разпределя между собствениците, несъответствието между техните жизнени условия и условията, в които се намира огромната маса граждани, неизбежно става все по-значително и все по-очебийно“ (стр. 289).

И така :
„Ускоряването на производството в промишлеността, което увеличи броя на предметите за разкош и блясък, дългият период, през който се е извършвало тяхното натрупване, и законите за собствеността, които съсредоточиха тези блага в ръцете на една единствена класа на обществото ... всички тия изобилни източници на разкош без друго биха съществували, каквато и да би била при това сумата на парите, намиращи се в обръщение“ (стр. 291).

(Последната бележка е насочена полемично срещу ония, които извеждат разкоша от нарасналата маса на парите.)
Второ, „Sur la législation et le commerce des grains“ и т.н. („Oeuvres“, том IV).

„Щом занаятчията или земеделецът останат без запаси, те са беззащитни; те трябва да работят днес, за да не умрат утре от глад; и в тази борба на интереси между [421] собственик и работник единият поставя на карта собствения си живот и живота на своето семейство, а за другия въпросът е само за възможно забавяне в нарастването на неговия разкош“ (цит. съч., стр. 63).

Тази противоположност между богатство, което не работи, и бедност, която работи, за да живее, поражда също и противоположност на знанието. Знанието и трудът се разделят — и тогава знанието противостои на труда вече като капитал или като луксозен предмет за богатите.

„Способността за знание и разбиране е общ дар на природата, но тя се развива само чрез обучение; ако собствеността беше разпределена равномерно, всеки би работил умерено.“

(следователно решаващото тук е пак количеството работно време)

„и всеки човек би притежавал известни знания, тъй като на всекиго би оставало малко време“ (свободно време) „за учебни занимания и размишления; но при неравенството на имуществата, което е породено от обществения строй, пътят към образованието е затворен за всички, които са се родили без собственост. Тъй като всички средства за съществуване се намират в ръцете на оная част от нацията, която притежава парите или земята, и тъй като никой нищо не дава даром, човекът, който от деня на своето раждане няма никакъв друг запас освен собствената си сила, е принуден да отдава тази сила — щом тя започва да се развива — в служба на собствениците, и то през целия живот, всеки ден, от изгрев слънце до момента, когато тази сила напълно се изтощава и се нуждае от сън за своето възстановяване“ (стр. 112). „И, най-после, нима не е безспорно, че това неравенство в знанията стана необходимо, за да се поддържат всички обществени неравенства, които са го породили?“ (пак там, стр. 113; ср. стр. 118, 119).

Некер осмива смесването на икономическите понятия, характерно за физиократите по отношение на земята, а за всички по-късни икономисти — по отношение веществените елементи на капитала, смесване, чрез което собствениците на условията за производство се възвеличават не защото те самите, а защото тези условия са необходими за процеса на труда и за производството на богатството. 4-59

„Започва се с това, че се смесва значението на поземления собственик (функция, която е толкова лесно изпълнима) със значението на земята“ (пак там, стр. 126). [IX—421]

(горе)
i96[Глава шеста]4-60

i96ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА НА КЕНЕ
(ОТСТЪПЛЕНИЕ)
[1) ОПИТ НА КЕНЕ ДА ПРЕДСТАВИ ПРОЦЕСИТЕ НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО И ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪВКУПНИЯ КАПИТАЛ]

[X—422] Икономическата таблица по Кене96.
5 млрд. годишен брутен продукт, (в турски лири):

i972 млрд., от които половината остава като
фонд, принадлежащ на безплодната класа.

За да направя таблицата по-нагледна, аз означавам онова, което Кене във всеки отделен случай си представя като изходен пункт на обръщението, с а, а', а", а по-нататъшните звена в това обръщение — с b, с d и съответно с b', b"97. 4-61-60

Онова, което преди всичко заслужава внимание в тази таблица и което не можеше да не направи голямо впечатление на съвременниците, е начинът, по който паричното обръщение се явява тук като изцяло определено от стоковото обръщение и от стоковото възпроизводство, фактически от процеса на обръщение на капитала.

(горе)
[2) ОБРЪЩЕНИЕ МЕЖДУ АРЕНДАТОРИ И ПОЗЕМЛЕНИ СОБСТВЕНИЦИ. ВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ У АРЕНДАТОРИТЕ, ПРИ КОЕТО НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО]

Арендаторът преди всичко плаща в пари 2 млрд, на поземления собственик (propriétaire). Последният с 1 млрд. от тези пари купува средства за съществуване от арендатора. Следователно у арендатора се стичат обратно 1 млрд, в пари, при което се реализира ⅕ от брутния продукт, която окончателно преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението.

След това поземленият собственик купува с 1 млрд. пари промишлени стоки, неземеделски продукти, на стойност 1 млрд. С това още една пета от продукта (вече в преобразуван вид) преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението. Този милиард пари се оказва сега в ръцете на безплодната класа, която купува с него средства за съществуване от арендатора. Заедно с това вторият милиард, който арендаторът е заплатил във форма на рента на поземления собственик, се връща обратно у арендатора. От друга страна, другата ⅕ част от неговия продукт е отишла у безплодната класа, преминала е от сферата на обръщението в сферата на потреблението. Към края на това първо движение ние следователно намираме тези 2 млрд. пари отново в ръцете на арендатора. Те са извършили четири различни процеса на обръщение.

Първо, те са послужили като платежно средство, необходимо за заплащане на рентата. В тази функция те са не средства за обръщение за някоя част от годишния продукт, а само извършващо обръщение прехвърляне на част от брутния продукт, равно на рентата.

Второ. С половината от 2 млрд., с 1 млрд., поземленият собственик купува хранителни продукти от арендатора; поземленият собственик реализира следователно своя милиард в хранителни продукти. В този милиард пари арендаторът всъщност само получава обратно половината от прехвърлянето за ⅖ от своя продукт, което е дал на поземления собственик. В дадения случай този милиард, тъй като той служи за покупно средство, привежда в обръщение — на същата сума — стока, преминаваща окончателно в потребление. Този милиард служи тук на поземления собственик само като покупно средство; поземленият собственик превръща парите обратно в потребителна стойност (в стока, която обаче окончателно преминава в потреблението, която се купува като потребителна стойност).

Ако разглеждаме само този отделен акт, в него парите играят за арендатора само роля, в която те като покупно средство се явяват винаги за продавача, а именно на превърната форма на неговата стока. Поземленият собственик е превърнал своя милиард пари в жито, докато арендаторът е превърнал житото на стойност 1 млрд. в пари, реализирал е неговата цена. Но ако разгледаме този акт във връзка с предишния акт на обръщение, парите тук не са проста метаморфоза на стоката на арендатора, не са златен еквивалент на неговата стока. Този милиард пари съставлява само половината от ония 2 млрд. пари, които арендаторът [423] е платил на поземления собственик във форма на рента. За 1 млрд. в стока арендаторът наистина получава 1 млрд. в пари, но всъщност по този начин той само купува обратно ония пари, с които е платил рентата на поземления собственик; с други думи: поземленият собственик с милиарда, който е получил от арендатора, купува от последния стока на стойност 1 млрд. Поземленият собственик плаща на арендатора с парите, които е получил от арендатора, без да му е дал еквивалент.

Това връщане на пари у арендатора определя преди всичко обстоятелството, че парите тук, във връзка с първия акт, не са за арендатора просто средство за обръщение. Но това връщане съществено се различава от обратния приток на пари към изходния пункт, тъй като това движение изразява процес на възпроизводство. Например: капиталистът или — за да оставим тук съвсем настрана това, което е характерно само за капиталистическото възпроизводство — производителят изразходва 100 ф.ст., придобивайки необходимите за цялото време на неговата работа суровини, оръдия на труда и средства за живот. Да предположим, че той присъединява към средствата за производство не повече труд, отколкото е изразходвал за средства за живот, за своята, заплатена от него на самия себе си, работна заплата. Ако суровините и т.н. = 80 ф.ст., а присъединеният труд = 20 ф.ст. (на толкова фунта стерлинги се равняват и потребените от него средства за живот), продуктът = 100 ф.ст. И ако производителят на свой ред продаде този продукт, 100 ф.ст. се стичат обратно у него в пари — и така все отново и отново. Този обратен приток на пари към техния изходен пункт не изразява тук нищо друго освен постоянно възпроизводство. Тук ние имаме простата метаморфоза П—С—П, превръщане на парите в стока и обратно, превръщане на стоката в пари. Тази проста смяна на стокова и парична форма е тук същевременно процес на възпроизводство. Парите се превръщат в стоки — в средства за производство и средства за живот; след това тези стоки влизат в трудовия процес като негови елементи и излизат от него като продукт; така резултат на процеса отново е стоката от оня именно момент, когато готовият продукт отново влиза в процеса на обръщение и с това отново противостои на парите като стока; и най-после стоката се превръща обратно в пари, тъй като готовата стока може да бъде разменена отново срещу елементи на нейното производство само след като предварително е превърната в пари.

Страница от ръкописа на К. Маркс „Теории за принадената стойност“
със схемата на „Икономическата таблица на Кене“.

Постоянният обратен приток на пари към техния изходен пункт изразява тук не само формалното превръщане на парите в стока и на стоката в пари — както това превръщане се явява в простия процес на обръщението, или в простата стокова размяна, — но същевременно и постоянното възпроизводство на стоката на страната на същия производител. Разменната стойност (парите) се превръща в стоки, които влизат в потреблението, използуват се като потребителни стойности и при това влизат във възпроизводително, или промишлено, потребление, поради това възстановяват първоначалната стойност и вследствие на това отново се превръщат в същата сума пари (в гореприведения пример, където производителят работи само за поддържане на своето съществуване). Формулата П—С—П означава тук, че П не само формално се превръщат в С, но че С действително се потребява като потребителна стойност, преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението, но това е промишлено потребление, така че в него стойността на стоката се запазва и възпроизвежда, вследствие на което П отново се появяват в края на процеса и се запазват в движението П—С—П.

Обратно, в споменатия обратен приток на парите от поземления собственик у арендатора няма никакъв процес на възпроизводство. Тук все едно арендаторът е дал на поземления собственик марки или талони за 1 млрд, в продукти. Когато поземленият собственик изразходва тези талони, те се връщат обратно у арендатора, последният ги изкупува. Ако поземленият собственик би се съгласил да му се плати половината от рентата веднага in natura (в натура) в дадения случай не би имало никакво обръщение на пари. Цялото обръщение би се ограничило в просто предаване от ръка в ръка, в преминаване на продукта от ръцете на арендатора в ръцете на поземления собственик. Но отначало арендаторът дава на поземления собственик вместо стока пари, а след това поземленият собственик дава парите обратно на арендатора, за да получи самата стока. Парите служат на арендатора като платежно средство по отношение на поземления собственик; те служат на поземления собственик като покупно средство по отношение на арендатора. В първата функция те се отдалечават от арендатора, във втората — се връщат обратно у него.

Подобен обратен приток на пари у производителя трябва да се извършва всеки път, когато производителят, вместо да даде част от своя продукт, плаща на своите кредитори стойността на този продукт в пари; а като кредитор тук се явява всеки, който е съпритежател на неговия принаден продукт. Например производителите плащат всички данъци с пари. Парите тук са за тях платежно средство по отношение на държавата. Държавата купува с тези пари стоки от производителите. В ръцете на държавата парите стават покупно средство и по този начин се връщат обратно у производителите, паралелно с излизането на стоките от техните ръце.

Този момент на обратен приток на парите — този своебразен, неопределен от възпроизводството обратен приток на парите — трябва да се извършва винаги при размяна на доход срещу капитал. Тук, обратният приток на парите възниква не от възпроизводството, а от потреблението. Доходът е изплатен в пари, но може да бъде потребен само в стоки. Парите, получени от производителите като доход, трябва следователно да бъдат заплатени обратно на производителите, за да се получи от тях същата стойност в стоки, следователно, за да се потреби доходът. Парите, с които се изплаща доходът — например рентата или лихвите, или данъците, — имат всеобща форма на платежно средство. [424] {Промишленият капиталист изплаща сам на себе си своя доход в продукт или след като продаде продукта, си изплаща оная част от получените за продукта пари, която образува неговия доход.} Предполага се, че този, който изплаща тоя доход, е получил преди това от кредитора си част от своя собствен продукт, например арендаторът — ония ⅖ от продукта, които според Кене съставляват рентата. Арендаторът е само номинален техен собственик, или притежател само de facto*⁾.
*⁾ фактически (за разлика от de jure — юридически, на основание на закона). Ред.

И така, оная част от продукта на арендатора, която съставлява плащаната от него рента, изисква за своето обръщение между арендатора и поземления собственик само такава сума пари, която се равнява на стойността на продукта, макар тази стойност да извършва обръщение два пъти. Най-напред арендаторът изплаща рентата в пари; след това поземленият собственик купува със същите пари продукта. Първото просто е предаване на пари, тъй като парите функционират тук само като платежно средство; следователно предполага се, че стоката, за която те се плащат, вече се намира във владение на платеца и те не му служат като покупно средство, той не получава за тях еквивалент — обратно, този еквивалент вече предварително се намира в негови ръце. Във втория случай парите, напротив, функционират като покупно средство, като средство на обръщение на стоката. Тук все едно, че арендаторът с парите, с които изплаща рентата, е откупил от поземления собственик частта в продукта, която принадлежи на поземления собственик. Последният със същите пари, които е получил от арендатора (който всъщност ги е дал без еквивалент), купува обратно продукта от арендатора.

Следователно същата сума пари, която производителите плащат на притежателите на дохода във форма на платежно средство, служи на притежателите на дохода като покупно средство за придобиване на стоки от производителите. Това двукратно преместване на парите от ръцете на производителя в ръцете на притежателя на доход и от ръцете на последния обратно в ръцете на производителя изразява така само еднократно преместване на стоката, а именно — от ръцете на производителя в ръцете на притежателя на доход. Тъй като се предпоставя, че производителят — по отношение на част от своя продукт — е длъжник на притежателя на дохода, с паричната рента той всъщност само изплаща на притежателя на дохода със задна дата стойността на стоката, която той вече владее. Стоката се намира в негови ръце, но тя не му принадлежи. С парите, които производителят плаща във форма на доход, той следователно купува тази стока за своя собственост. Ето защо стоката не преминава от ръце в ръце. Преминаването на парите от ръце в ръце изразява само промяна в правото на собственост върху стоката, която остава, както и преди, в ръцете на производителя. Оттук това двукратно преместване на пари при само еднократно преминаване на стока от едни ръце в други. Парите извършват обръщение два пъти, за да предизвикат еднократно обръщение на стоката. Но и те извършват обръщение само един път като средства на обръщението (покупно средство), докато другия път те са извършили своето обръщение като платежно средство; при това последното обръщение, както вече показах по-горе, не става едновременно преместване на стока и на пари.

И наистина, ако арендаторът няма пари, а има само продукт, той може да заплати своя продукт само след като предварително е продал своята стока; следователно, преди арендаторът да може да заплати на поземления собственик стоката в пари, тя трябва вече да е извършила първата си метаморфоза. Но дори и при такова положение на нещата ние имаме повече премествания на страната на парите, отколкото на стоката. Най-напред ние имаме С—П. ⅖ от стоката се продават и превръщат в пари. Тук става едновременно преместване на стока и пари. Но след това същите пари, без стоката да се премести, преминават от ръцете на арендатора в ръцете на поземления собственик. Тук става преместване на пари без преместване на стока. Все едно, че арендаторът е имал съдружник. Той е получил пари, но трябва да ги дели със своя съдружник. Или по-точно — що се отнася до разглежданите ⅖ — все едно, че парите са получени от един слуга на арендатора. Този слуга трябва да ги предаде на арендатора, той няма право да ги задържи в своя джоб. Преминаването на парите от едни ръце в други не изразява тук никаква метаморфоза на стоката, а е само предаване на пари от ръцете на непосредствения им притежател в ръцете на техния собственик. Така е следователно, когато първият получател на пари е само агент, който получава пари за своя господар. В този случай парите не са дори платежно средство; те просто преминават от ръцете на получателя, на когото не принадлежат, в ръцете на техния собственик.

Подобно преместване на пари няма абсолютно нищо общо с метаморфозата на стоката, както и преместването, което става при проста размяна на едни пари срещу други. Но когато парите функционират като платежно средство, винаги се предполага, че платецът най-напред е получил стоката, за която след това плаща. Що се отнася до арендатора и т.н., той не е получавал тази стока: тази стока — преди да попадне в ръцете на поземления собственик — се намира в ръцете на арендатора и е част от неговия продукт. Обаче юридически арендаторът става собственик на тази стока, едва когато предаде на поземления собственик получените за стоката пари.4-62 Изменя се неговото право върху стоката; самата стока се намира, както и преди, в негови ръце. Но преди стоката се намираше в негови ръце като притежание, а собственик на стоката беше поземленият собственик. Сега стоката се намира в негови ръце като принадлежаща на самия него собственост. Изменението на юридическата форма, в която се намира стоката, оставайки при това в едни и същи ръце, естествено не предизвиква преминаване на самата стока от едни ръце в други.

(горе)
[3) КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПАРИЧНОТО ОБРЪЩЕНИЕ МЕЖДУ КАПИТАЛИСТ И РАБОТНИК]

[а) НЕЛЕПОСТТА НА ВЪЗГЛЕДА ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА КАТО АВАНС, ДАВАН ОТ КАПИТАЛИСТА НА РАБОТНИКА. БУРЖОАЗНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ПЕЧАЛБАТА КАТО ПРЕМИЯ ЗА РИСК]

[425] {От казаното се вижда колко нелепа е фразата, която „обяснява“ печалбата на капиталиста с това, че той авансирал на работника пари, преди да е превърнал в пари своята стока.

Първо. Когато аз купувам стока за свое потребление, за мен не възниква никаква „печалба“ от обстоятелството, че съм купувач, а притежателят на стоката — „продавач“, че моята стока има форма на пари, а неговата тепърва трябва да се превърне в пари. Капиталистът заплаща труда едва след като го е потребил, докато другите стоки се заплащат, преди да бъдат потребени. Това произтича от своеобразната природа на купуваната от него стока, която всъщност преминава напълно у купувача, едва след като е потребена. Парите се явяват тук като платежно средство. Капиталистът винаги си присвоява стоката „труд“, преди да я заплаща. Но обстоятелството, че той я купува само с цел да получи печалба от продажбата на продукта на този труд, съвсем не е причина той да получава тази печалба. Това е само мотив. И всичко би се свело в такъв случай само до следното: купувайки наемен труд, капиталистът получавал печалба, защото иска да извлече печалба от продажбата на продукта на този труд.

Второ. Но, казват ни, капиталистът все пак авансира на работника във форма на пари оная част от продукта, която му се пада като работна заплата, и така избавя работника от грижи, риск и загуба на време, които биха били неизбежни за работника, ако той сам би трябвало да превърне в пари частта от стоката, която му се пада като работна заплата. Не трябва ли работникът да заплаща на капиталиста тия грижи, риск и загуба на време? Не трябва ли следователно работникът да получава по-малка част от продукта, отколкото би му се падала иначе?

При такава постановка на въпроса се преобръща цялото отношение между наемен труд и капитал и се унищожава икономическото обяснение на принадената стойност. Наистина, резултатът от процеса се състои в това, че фондът, от който капиталистът заплаща наемния работник, е в действителност само собствен продукт на последния и че така капиталист и работник фактически делят продукта в определена пропорция помежду си. Но този фактически резултат няма абсолютно нищо общо със сделката между капитал и наемен труд (сделка, на която се опира икономическото оправдание на принадената стойност, произтичащо от законите на самата стокова размяна). Капиталистът не купува нищо друго освен временно разпореждане с работна сила и плаща за това само след като работната сила е действала, осъществила се е в продукт. Както и навсякъде, където парите са в роля на платежно средство, така и тук покупката и продажбата предхождат реалното отчуждаване на парите от купувача. Но след тази сделка, която е завършила още преди да започне действителният производствен процес, трудът вече принадлежи на капиталиста. На него изцяло принадлежи и стоката, излизаща като продукт от този процес. Капиталистът я е произвел с принадлежащите му средства за производство и с купения от него, а следователно и принадлежащ му — макар и още неизплатен — труд. Тук все едно, че той съвсем не е потребил чужд труд за производство на стоката.i98

Печалбата, получавана от капиталиста, принадената стойност, реализирана от него, произлиза именно от това, че работникът му е продал като стока не труд, овеществен в стока, а самата си работна сила. Ако работникът му противостоеше като стокопритежател в първия смисъл98, капиталистът не би могъл да получи никаква печалба, не би могъл да реализира никаква принадена стойност, тъй като съгласно закона за стойността се разменят еквиваленти, разменя се равно количество труд срещу равно количество труд. Принадената стойност на капиталиста произлиза именно от това, че той купува от работника не стока, а самата му работна сила, която има по-малка стойност от нейния продукт, или, което е същото, която се реализира в по-голямо количество овеществен труд, отколкото е реализирано в самата нея. Но ето, за оправдание на печалбата се замазва самият ѝ източник и се отхвърля всяка сделка, от която тя възниква. Тъй като фактически — доколкото процесът е непрекъснат — капиталистът плаща на работника само от неговия собствен продукт, така че работникът се заплаща само с част от своя собствен продукт и следователно авансирането е проста привидност — то сега ни казват: работникът е продал на капиталиста своя дял от продукта, преди този продукт да е бил превърнат в пари. (Може би, дори преди продуктът да е станал способен да бъде превърнат в пари, защото макар трудът на работника и да е материализиран в някакъв продукт, може да е изготвена само част от пригодната за продажба стока — например само част от една къща.) При такъв възглед за нещата капиталистът престава да бъде собственик на продукта и с това се отстранява целият процес, чрез който той безвъзмездно си е присвоявал чужд труд. Излиза, че един на друг противостоят просто стокопритежатели. Капиталистът има в ръцете си пари, а работникът му продава не своята работна сила, а стока, именно частта от продукта, в която е овеществен неговият собствен труд.

Работникът може в такъв случай да каже на капиталиста: „От тези 5 фунта продукт (например прежда) ⅗ са постоянен капитал. Те принадлежат на тебе. ⅖, т.е. 2 фунта, са моя новоприсъединен труд. Следователно ти трябва да ми дадеш заплата в размер 2 фунта прежда. Затова плати ми стойността на тези два фунта.“ В този случай работникът би сложил в джоба си не само работната заплата, но и печалбата, накъсо казано, цялата сума пари, равна на количеството на новоприсъединения от него материализиран труд във форма на 2 фунта прежда.

— „Но“ — казва капиталистът — „не авансирах ли аз постоянния капитал ?“
— „Така да е“ — отговаря работникът — „за това ти вземаш три фунта, а ми плащаш само два“.
— „Но“ — настоява капиталистът — „ти не би могъл да материализираш своя труд, не би могъл да предеш без моя памук и без моите вретена. За това ти трябва да заплатиш отделно.“
— „Стига!“ —отговаря работникът. — „Памукът щеше да изгние, а вретената да ръждясат, ако аз не бях ги употребил за предене. [426] Наистина 3-те фунта прежда, които ти задържиш в своя полза, представляват само стойността на твоя памук и на твоите вретена, потребени в процеса на производството на 5 фунта прежда и следователно съдържащи се в тези последните. Но само моят труд, след като е потребил тия средства за производство като такива, е запазил стойността на памука и вретената. За тази запазваща стойността сила на моя труд аз не искам нищо от тебе, тъй като — освен самото предене, за което получавам 2 фунта — тя не ми е струвала никакво добавъчно работно време. Това е природен дар, присъщ на моя труд, дар, който нищо не ми струва, но който за-
пазва стойността на постоянния капитал. И ако аз не искам от тебе нищо за това, то и ти нямаш никакви основания да искаш от мене възнаграждение за това, че аз не бих могъл да преда без вретена и памук. Защото без предене твоите вретена и памук не биха стрували и пукнат грош.“

Притиснатият до стената капиталист казва:
— „2 фунта прежда наистина струват 2 шил. Те представляват именно това количество от твоето работно време. Но нали аз трябва да ти платя за тях още преди да съм ги продал. Може би аз съвсем няма да успея да ги продам. Това е риск №1. Второ, възможно е да ги продам под тяхната цена. Това е риск №2. А, трето, при всички обстоятелства аз трябва освен това да губя време за тяхната продажба. Трябва ли заради тебе аз да поема върху себе си безплатно двата тези риска и свръх това и загубата на време? Безплатна е смъртта.“
— „Почакай“ — отговаря работникът, — „какви са нашите отношения? Ние противостоим един на друг като стокопритежатели, ти — като купувач, ние — като продавачи, защото ти искаш да купиш от нас нашия дял в продукта, 2-та фунта, а това, което се съдържа в тях — то всъщност не е нищо друго освен нашето собствено овеществено работно време. И ето ти заявяваш, че ние трябва да ти продаваме своята стока под нейната стойност, за да может в резултат на това да получиш по-голяма стойност в стока, отколкото имаш сега в пари. Стойността на нашата стока е равна на 2 шил. Ти искаш да дадеш за нея само 1 шил., благодарение на което ти — тъй като 1 шил. съдържа толкова работно време, колкото 1 фунт прежда — ще получиш стойност двойно по-голяма от стойността, която ти сам даваш в замяна. Напротив, ние бихме получили вместо еквивалента само половината от еквивалента, вместо еквивалента на 2 фунта прежда — само еквивалента на 1 фунт. И на какво основаваш ти това искане, което противоречи на закона за стойността и размяната на стоките съобразно с техните стойности ? На какво ? На това, че ти си купувач, а ние продавачи, че нашата стойност съществува във формата на прежда, на стока, а твоята стойност — във формата на пари, че определена стойност, оставайки си същата, противостои във формата на прежда на същата стойност във формата на пари. Но, любезни, та това е само смяна на формата, която засяга израза, получаван от стойността, но която оставя неизменна величината на стойността. Или ти се придържаш о детинския възглед, че всяка стока трябва да се продава под нейната цена — т.е. под сумата пари, в която е представена нейната стойност, — тъй като във формата на пари тя придобива по-голяма стойност? Но не, любезни, тя съвсем не придобива по-голяма стойност; величината на нейната стойност не се изменя, тя само е представена сега в чистия вид на разменна стойност.

Я помисли, любезни, на какви неприятности излагаш сам себе си! Твоето твърдение се свежда до това, че продавачът винаги трябва да продава на купувача стоката под нейната стойност. При тебе работата действително стоеше така, когато ние ти продавахме още не стока, изготвена от нас, а самата ни работна сила. Ти наистина я купуваш по нейната стойност, но самия ни труд ти купуваш под стойността, в която той се изразява. Но да оставим този неприятен спомен. Ние, слава богу, излязохме от това положение, откакто ти сам благоволи да вземеш решение, че трябва да ти продаваме вече не нашата работна сила като стока, а самата стока, която е продукт на нашия труд. Да се върнем към неприятностите, на които ти сам се излагаш. Нали новопровъзгласеният от тебе закон, че продавачът плаща за превръщането на своята стока в пари не просто със своята стока, не с това, че просто разменя своята стока срещу пари, а и с това, че продава стоката под нейната цена — този закон, съгласно който купувачът винаги измамва, изиграва продавача, трябва еднакво да важи за всеки купувач и продавач. Да предположим, че ние приемаме твоето предложение — но само при условие, че ти сам ще се подчиниш на измисления от тебе закон, а именно на закона, че продавачът трябва да дава безплатно част от своята стока на купувача за това, че този последният я превръща за продавача в пари. И така ти купуваш нашите 2 фунта прежда на стойност 2 шил. за 1 шил. и следователно печелиш 1 шил., т.е. 100%. Но сега, след като си купил от нас принадлежащите ни 2 фунта, в твоите ръце са 5 фунта прежда на стойност 5 шил. Ти, разбира се, разчиташ да изкараш хубава печалба. 5 фунта прежда ти струват само 4 шил., а ти искаш да ги продадеш за 5 шил. „Стой! — казва твоят купувач. — Твоите пет фунта прежда са стока, а ти си продавач. Аз притежавам същата стойност пари, аз съм купувач. Следователно съгласно признатия от тебе закон сделката с тебе трябва да ми донесе 100% печалба. А затова ти си длъжен да ми продадеш 5 фунта прежда 50 % под тяхната стойност, т.е. за 2½ шил. Аз ти давам 2½ шил., получавам за тях стока на стойност 5 шил., и така сделката с тебе ми донася 100% печалба — защото това, което е справедливо за единия, е справедливо и за другия.“

Ти, приятелю, сам виждаш — [продължава работникът] — докъде води твоят нов закон; ти само би измамил самия себе си, защото макар и да си станал за минута купувач, след това отново се явяваш в ролята на продавач. В дадения случай ти като продавач би изгубил повече, отколкото би спечелил като купувач. Помисли си добре! Нима преди да бяха произведени 2 фунта прежда, които сега искаш да купиш от нас, ти не си правил други покупки, без които изобщо не биха съществували тези 5 фунта прежда, за които става дума? [426а] Нима ти не си купил предварително памук и вретена, които сега са представени в 3 фунта прежда? При тези покупки търговецът на памук на едро в Ливърпул и фабрикантът на предачни машини в Олдем ти противостояха като продавачи, а ти на тях като купувач; те се явяваха като представители на стоката, ти като представител на парите — съвсем същото отношение, в което в момента ние имаме честта или нещастието да противостоим един на друг. Нима не биха те осмели ловкият търговец на памук и твоят весел приятел от Олдем, ако ти поискаше от тях да ти отпуснат безплатно част от памука и вретената, или което е същото, да ти продадат тези стоки под тяхната цена (и тяхната стойност) на основание на това, че ти превръщаш стоката в пари за тях, а те за тебе превръщат парите в стока, че те са продавачи, а ти — купувач? Те нищо не са рискували, защото са получавали пари в брой, разменната стойност в чиста, самостоятелна форма. Затова пък какъв риск от твоя страна! Най-напред да изработиш от вретена и памук прежда, да носиш целия риск на производствения процес, а след това на всичко отгоре да носиш и риска да продадеш отново преждата, да я превърнеш обратно в пари. Риска — дали тя ще бъде продадена по своята стойност, над или под стойността. Риска — съвсем да не я продадеш, съвсем да не я превърнеш обратно в пари. Що се отнася до преждата като такава, тя ни най-малко не те интересува. Ти не ядеш, не пиеш прежда, не можеш да я използваш другояче, освен само като я продадеш. И във всеки случай трябва да бъде заплатена загубата на време, свързана с обратното превръщане на преждата в пари, в което по подразбиране се съдържа обратното превръщане на вретената и памука в пари! — Стари работи! — биха ти възразили твоите колеги — не ставай смешен и не говори глупости! Какво ни интересува, дявол да го вземе, как мислиш да използваш нашия памук и нашите вретена, за какво възнамеряваш да ги употребиш? Изгори ги, изхвърли ги, прави с тях, каквото искаш, но само плати за тях! Що за идея! Ние трябва да ти подарим нашите стоки, защото ти си станал памукопредачен фабрикант и, изглежда, се чувствуваш зле в този отрасъл на деловия живот, щом така преувеличаваш свързаните с него рискове и опасности! Остави своята памукопредачница или не се явявай на пазара с такива глупави идеи!“

На тези аргументи на работниците капиталистът отговаря с пренебрежителна усмивка: „Вижда се, че вие, простаци, сте чули нещо, но не сте дочули. Вие говорите за неща, от които нищо не разбирате. Вие мислите, че аз съм заплатил на ливърпулския мошеник и на олдемския хитрец в брой? Ни пукнат грош! Аз съм им платил с полици и памукът на ливърпулския мошеник всъщност беше преработен в прежда и продаден още преди да бе настъпил падежът на неговата полица. С вас работата е съвсем друга. Вие искате да получавате в брой.“
— „Много добре“ — казват работниците, — „но какво направиха ливърпулският мошеник и олдемският хитрец с твоите полици?“
— „Какво направиха с тях ли?!“ — отговаря капиталистът. — „Глупав въпрос! Те ги занесоха на своите банкери и ги шконтираха.“
— „Колко плащат те на банкера за това?“
— „Колко ли? Парите сега са твърде евтини. Мисля, че те са платили за шконтирането около 3%, т.е. не три процента от цялата сума на полицата, а толкова, колкото, като се пресмята по 3 % годишно, се пада за времето, което остава до изтичане срока на полицата.“
— „Толкова по-добре“ — казват работниците. — „Плати ни по 2 шил., каквато е и стойността на нашата стока, или по 12 шил., тъй като ние искаме да ни се плаща седмично вместо всекидневно. И приспадни от тях лихви за 14 дни на база 3% годишно.“
— „Но тази полица е много малка“ — казва капиталистът. — „Нито един банкер не ще я шконтира.“
— „Прекрасно“ — възразяват работниците, — „ние сме 100 души. Ти значи трябва да ни платиш 1200 шил. Дай ни срещу тях полица. 60 ф.ст. вече съвсем не са такава мъничка сума, че да не може да се шконтира такава полица. А освен това нали ти я шконтираш сам и тази сума не трябва да е много малка за тебе, тъй като това е същата сума, от която според думите ти извличаш твоята печалба от нас. Отбивът би бил нищожен. И тъй като ние бихме получили в такъв случай напълно по-голямата част от нашия продукт, скоро няма да имаме нужда от твоето шконто. Разбира се, ние ще ти открием не по-голям кредит, отколкото ти дава борсовият спекулант — само за 14 дни.“

Ако работната заплата се извежда (като съвсем се изопачават действителните отношения) от шконтирането на част от стойността на съвкупния продукт, която принадлежи на работниците — от това, че капиталистът предварително плаща на работниците тази част в пари, то капиталистът би трябвало да им дава твърде краткосрочни полици, каквито той дава например на търговеца, който спекулира с памук, и т.н. Работникът би получавал по-голяма част от своя продукт, а капиталистът скоро би престанал да бъде капиталист. От собственик на продукта той би се превърнал за работниците просто в банкер.

При това, ако капиталистът е изправен пред риска да продаде стоката под нейната [427] стойност, той има също и шансове да я продаде над нейната стойност. Ако продуктът не може да бъде продаден, работникът бива изхвърлен на улицата. Ако цената на продукта дълго време остава под пазарната, работната заплата на работника пада под средното равнище и фабриките работят непълно време. Следователно най-големия риск носи работникът.4-63

Трето. На никого не идва на ум, че арендаторът, плащайки рентата в пари, или промишленият капиталист, плащайки лихвите в пари, могат да задържат част от рентата или лихвата, която трябва да платят, само на основание на това, че за да имат възможност да извършат тези плащания, те трябва предварително да превърнат своя продукт в пари.}

(горе)
[б) РАБОТНИКЪТ КАТО КУПУВАЧ НА СТОКИ ОТ КАПИТАЛИСТА. ОБРАТЕН ПРИТОК НА ПАРИТЕ, ПРИ КОЙТО НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО]

Връщане на парите към техния изходен пункт става и в оная част от капитала, която извършва обръщение между промишления капиталист и работника (следователно в оная част на оборотния капитал, която съставлява променлив капитал). Капиталистът изплаща работната заплата на работника в пари; работникът купува с тези пари стоки от капиталиста и така парите се стичат обратно у капиталиста. (На практика — у банкера-капиталист. Но в действителност по отношение на отделните капиталисти банкерите са представители на съвкупния капитал, на капитала като цяло, доколкото той взема вид на пари.) Този обратен приток на парите сам по себе си съвсем не изразява възпроизводство. Капиталистът купува с пари труд от работника, работникът купува със същите тези пари стока от капиталиста. Едни и същи пари се явяват най-напред като средство за покупка на труда, а след това — като средство за покупка на стока. Обратният им приток у капиталиста е обусловен от това, че капиталистът се явява по отношение на едни и същи лица най-напред в ролята на купувач, а след това — в ролята на продавач. Парите излизат от него като от купувач и се връщат у него като у продавач. Работникът, обратно, се явява в началото като продавач, а след това като купувач, той отначало получава пари, а след това ги изразходва, докато капиталистът, противоположно на работника, отначало изразходва парите, а след това ги получава обратно.

На страната на капиталиста тук се извършва движението П—С—П. Спарите той купува стока (работна сила); посредством продукта на тази работна сила, посредством стоката той купува пари или продава обратно този продукт на работника, който му е противостоял преди като продавач. Работникът, обратно, представлява обръщението С—П—С. Той продава своята стока (работната сила) и с получените за нея пари откупува част от своя собствен продукт, от произведената от него стока. Разбира се, би могло да се каже: работникът продава стоката (работната сила) за пари, изразходва тези пари за покупка на стока и след това отново продава своята работна сила, така че процесът П—С—П е представен и на страната на работника; и тъй като парите постоянно извършват обръщение между работника и капиталиста и обратно, то в зависимост от това, от чия страна се разглежда този процес, би могло с еднакво право да се каже, че работникът, както и капиталистът, представлява движението П—С—П. Обаче купувач е капиталистът. Възобновяването на процеса изхожда от него, а не от работника; а обратният приток на парите у капиталиста е обусловен от това, че работникът трябва да купува средства за живот. Тук, както и във всички процеси, в които П—С—П е форма на обръщението на едната страна, а П—С—П е форма на обръщението на другата, се разкрива, че целта на процеса на размяната е за едната страна разменната стойност, парите, а затова и увеличаването на стойността, а за другата страна — потребителната стойност, потреблението. Същото става и при обратния приток на парите в първия от разгледаните случаи, където процесът П—С—П се иэвършва на страната на арендатора, а П—С—П— на страната на поземления собственик; това е ясно, ако се вземе под внимание, че П, с които поземленият собственик купува стока от арендатора, представляват парична форма на поземлената рента, а следователно са вече резултат на П—С, превърната форма на оная част от продукта, която по същина на работата принадлежи на поземления собственик in natura.

Тази разновидност на процеса П—С—П — която в отношенията между работника и капиталиста е само израз на обратния приток у капиталиста на парите, които той е изразходвал за работна заплата — сама по себе си не изразява процес на възпроизводство, а изразява само обстоятелството, че купувачът на свой ред става продавач по отношение на същите лица. Тя не е също израз на парите като капитал, на оня именно процес П—С—П', i99където второто Пес по-голяма сума пари, отколкото първото П и където П следо вателно представлява самонарастваща стойност (капитал). Обратно, това е само израз на формалния обратен приток на същата парична сума (често дори по-малка) към изходния пункт. i100(Под капиталист тук, естествено, се разбира класата на капиталистите.) Следователно от моя страна бе неправилно, когато аз казах в първата част99, че формата П—С—П непременно трябва да има вида П—С—П'. Тя може да изразява просто формата на обратния приток на парите, за което аз вече намекнах пак там, обяснявайки кръговото движение на парите, които се връщат към същия изходен пункт, с обстоятелството, че купувачът на свой ред става продавач.100

Но не посредством този обратен приток на парите се обогатява капиталистът. Например той е платил 10 шил. работна заплата. С тези 10 шил. работникът купува от него стока. Капиталистът е дал на работника стока за 10 шил. срещу неговата работна сила. Ако той би дал на работника средства за живот на цена 10 шил. in natura, тук не би имало никакво обръщение на пари, следователно не би имало и обратен приток на пари. Това явление на обратния приток на пари няма следователно нищо общо с обогатяването на капиталиста, което произтича само от това, че в самия производствен процес капиталистът присвоява повече труд, отколкото е изразходвал за работна заплата, и че неговият продукт надвишава по такъв начин производствените разходи на този продукт, докато парите, които капиталистът плаща на работника, в никой случай не могат да бъдат по-малко от количеството пари, с което работникът купува стока от капиталиста. Този формален обратен приток на пари няма тук нищо общо с обогатяването, следователно не изразява [428] П като капитал, така както в случая, когато изразходваните за заплащане на рентата, лихвата и данъка пари се стичат обратно у платеца на поземлената рента, лихвата и данъка, този обратен приток не включва увеличение или възстановяване на стойността.i101

П—С—П, доколкото това движение представлява формален обратен приток на пари у капиталиста, изразява само обстоятелството, че дадената от капиталиста парична асигнация е реализирана в неговата собствена стока.i102 i103

Пример на неправилно тълкуване на този паричен приток — на това връщане на парите в техния изходен пункт — виж по-горе в раздела за Дестют дьо Траси101. Като втори пример — особено с оглед на паричното обръщение между работника и капиталиста — трябва да се приведе по-нататък Брей102. Най-после по отношение на капиталиста, който дава пари в заем, да се приведе Прудон103.

Тази форма на обратен приток П—С—П се наблюдава навсякъде, където купувачът на свой ред става продавач; тя следователно се наблюдава на страната на целия търговски капитал, където всички купувачи купуват един от друг, за да продават, и продават, за да купуват. Възможно е купувачът — П — да не може да продаде стоката, например ориза, по-скъпо, отколкото я е купил; възможно е той да е принуден дори да продаде стоката под нейната цена. В такъв случай ние бихме имали само просто връщане на парите, тъй като тук покупката преминава в продажба, без парите да са се проявили като самонарастваща стойност, като капитал.

Същрто става например при размяната на постоянен капитал. Машиностроителят купува желязо от производителя на желязо и му продава машина. В този случай парите се стичат обратно у машиностроителя. Те са били изразходвани като покупно средство за придобиване на желязо. След това те служат на производителя на желязо като покупно средство за придобиване на машина и така се стичат обратно у машиностроителя. Срещу дадените пари машиностроителят е получил желязо, срещу получените пари той е дал машина. Едно и също количество пари е направило тук възможно обръщението на двойно по-голяма стойност. Например с 1000 ф.ст. машиностроителят е купил желязо ; със същите 1000 ф.ст. производителят на желязо купува машини. Стойността на желязото и машините заедно = 2000 ф.ст. Но така в движение трябва да се намират 3000 ф.ст.: 1000 ф.ст. в пари, 1000 ф. ст. в машини и 1000 ф.ст. в желязо. Ако капиталистите разменяха in natura, стоките биха преминавали от ръце в ръце, без нито един фартинг да се е намирал при това в обръщение.

Същото става и тогава, когато капиталистите се разплащат помежду си и парите им служат като платежно средство. Ако в обръщение са книжни пари или кредитни пари (банкноти), общото положение на нещата се изменя само в едно отношение. В този случай има още 1000 ф.ст. в банкноти, но те са лишени от „вътрешна стойност“. Във всеки случай и тук има 3000 ф.ст.: 1000 ф.ст. желязо, 1000 ф.ст. машини и 1000 ф.ст. банкноти. Но тези 3000 ф.ст. съществуват, както и в първия случай само защото машиностроителят е имал в свои ръце 2000 ф.ст.: за 1000 ф.ст. — машини и за 1000 ф.ст — пари (в злато и сребро или в банкноти). И в двата случая производителят на желязо само връща на машиностроителя тия последните (т.е. парите), тъй като производителят на желязо ги е получил изобщо само защото машиностроителят като купувач не е непосредствено след това на свой ред продавач: той е заплатил първата стока, желязото, не със стока, а с пари. А когато плаща със стока, т.е. продава своята стока на производителя на желязо, последният му връща парите, тъй като не се плаща два пъти, един път в пари, а втори път в стока.i104

И в двата случая златото или банкнотата представлява превърната форма на стоката, която е била купена от машиностроителя, или на стоката, която след това неговият контрагент е купил от него; или те представляват такава стока, която, макар и да не е била купена, все пак е била превърната в пари, както става, когато поземленият собственик (неговите прадеди и т.н.)104 получава доход. Следователно тук връщането на парите изразява само обстоятелството, че оня, който е платил пари за стоката и ги е пуснал в обръщението, ги извлича обратно оттам чрез продажба на друга стока, която той пуща в обръщението.

Същите 1000 ф.ст., за които току-що ставаше дума, можеха, извършвайки обръщение между капиталистите, да преминат в продължение на един ден през четиридесет, петдесет ръце и това би било само преминаване на капитала от едни ръце в други. Машината би преминала у производителя на желязо, желязото — у селянина, зърнените храни — у фабриканта на нишесте или спирт, и т.н. В края на краищата 1000 ф.ст. биха могли отново да се озоват в ръцете на машиностроителя, от последния да преминат у производителя на желязо и т.н. И така с помощта на тези 1000 ф.ст. би извършвал обръщение капитал от 40.000 и повече фунта стерлинги, при което парите биха могли постоянно да се връщат у оня, който пръв ги е пуснал в обръщение. i105Част от печалбата, получена от тези 40.000 ф.ст., се превръща в лихва, плащана от различните капиталисти, например от машиностроителя — на лицето, което му е дало заем от 1000 ф.ст., от производителя на желязо — на оня, който му е дал в заем 1000 ф.ст., отдавна изразходвани от него за въглища и т.н. или за работна заплата и т.н. Оттук господин Прудон105 прави извод, че тези хиляда фунта стерлинги носят цялата лихва, получавана от 40.000 ф.ст. Следователно, ако нормата на лихвата беше равна на 5, лихвите биха възлезли на 2000 ф.ст. Като предполага това, той правилно изчислява, че 1000 ф.ст. са принесли 200%. Такъв е прославеният критик на политическата икономия!*⁾
*⁾ [437] Пасажът у Прудон, който посочихме по-горе, гласи: .Сумата на ипотекарните дългове достига според най-добре осведомени автори 12 млрд., според други — 16 млрд. ; сумата на дълговете по обикновени полици възлиза най-малко на 6 млрд., по командитни влогове — на около 2 млрд., държавният дълг — на 8 млрд.; всичко 28 млрд. Трябва да се има предвид, че всички тия дългове се образуват от парични суми, които са взети в заем или се смятат за взети в заем при 4, 5, 6, 8, 12 и дори 15 процента. За първите три категории от тези дългове аз прие чам средна норма 6 процента; върху 20 млрд. това дава 1200 млн. Към това следва да се прибавят лихвите върху държавния дълг, около 400 млн. Всичко — 1600 млн. годишни лихви върху един капитал от 1 млрд.“ (стр. 152). Следователно 160%. Защото .сумата от налични пари — аз не искам да кажа : които изобщо се намират във Франция, но сумата от пари, които се намират в обръщение, включително и касовата наличност на банката — не надвишава според най-разпространените оценки един милиард“ (стр. 151).

Но макар процесът П—С—П в този вид, в който той представлява паричното обръщение между капиталиста и работника, сам по себе си да не изразява никакъв акт на възпроизводство, все пак постоянното повтаряне на този процес, непрекъснатостта на обратния приток на парите, сочи за възпроизводство. Нито един купувач не може изобщо да се явява постоянно като продавач, ако не възпроизвежда продаваните от него стоки. Наистина това важи за всички, които живеят не от рента, лихви или данъци. Но у единия контрагент винаги се извършва, когато процесът е завършен, обратен приток на пари П—С—П, както у капиталиста в неговото отношение към работника или пък към поземления собственик или към рентиера (у последните двама само обратен приток на пари). У другия контрагент процесът завършва с покупка на стока, т.е. извършва се процесът П—С—П, както при работника. Работникът по-стоянно възобновява този процес. Инициативата е винаги негова като продавач, а не като купувач. Същото се отнася до цялата съвкупност на паричното обръщение [429], което означава само изразходване на доход. Капиталистът например сам потребява през годината известно количество продукти. Той е превърнал своята стока в пари, за да изразходва тези пари за покупка на стоки, които той има намерение окончателно да употреби. Тук се извършва П—С—П и не става обратен приток на пари у капиталиста, но парите се стичат обратно у продавача (например у бакалина), капиталът на когото се възстановява благодарение на това, че капиталистът изразходва своя доход.

Но ние видяхме също, че съществува размяна на доход срещу доход, обръщение на доходите. Месарят купува хляб от пекаря, пекарят купува месо от месаря; и двамата потребяват своя доход. Месарят не заплаща месото, което сам изяжда; също така и пекарят не заплаща хляба, който самият той изяжда. Всеки от тях потребява тази част от дохода in natura. Но възможно е месото, което пекарят купува от месаря, да възстановява на последния не капитал, а доход, т.е. определена част ог продаденото от него месо, която прёдставлява не просто неговата печалба, а оная част от неговата печалба, която самият той възнамерява да потреби като доход. Хлябът, който месарят купува от пекаря, също е за месаря изразходване наеговия доход*⁾. При уреждане на сметките единият или другият трябва да заплати само балансовата разлика. Балансираната част на техните взаимни покупки и продажби не влиза в паричното обръщение. Но да предположим, че пекарят трябва да плати балансовата разлика и че тази разлика представлява доход за месаря. Тогава месарят ще изразходва парите на пекаря, за да получи други предмети за потребление. Да предположим, че това ще бъдат 10 ф.ст., които той плаща на шивача. Ако тези 10 ф.ст. представляват за шивача доход, то шивачът ги изразходва по същия начин. Той на свой ред ще купи с тях хляб и т.н. С това парите се връщат обратно у пекаря, но те му възстановяват вече не дохода, а капитала.
*⁾ „Когато размяната е завършена, парите отново са свободни и следователно могат отново да бъдат дадени в заем... Паричният капитал, след като е извършил редица размени, винаги се връща към своя източник и оттук следва, че всяко ново даване на тези пари в заем, извършвано от едни и същи ръце, носи печалба винаги на същото лице (стр. 153—154). „Gratuité du crédit. Discussion entre M. F. Bastiat et M. Proudon“. Paris, 1850105 [437].

Може да бъде поставен и следният въпрос: в процеса П—С—П, който се извършва от капиталиста и който представлява самонарастваща стойност, капиталистът извлича от обръщението повече пари, отколкото е пуснал в обръщение. (Към това собствено се е стремил събирачът на съкровища, но не го е постигнал. Защото той извлича от сферата на обръщението във формата на злато и сребро не повече стойност, отколкото е пуснал в нея във формата на стока. Той притежава сега по-голяма стойност във формата на пари, докато преди е притежавал по-голяма стойност във форма на стока.) Нека всички производствени разходи на стоката на капиталиста да са равни на 1000 ф.ст. Той продава своята стока за 1200 ф.ст., защото в тази стока се съдържа сега незаплатен труд 20%, или ¹/₅% — труд, който той продава, макар и да не го е заплатил. Как е възможно всички капиталисти, класата на промишлените капиталисти, постоянно да извличат от обръщението повече пари, отколкото пускат в него? От друга страна, може да се каже, че капиталистът постоянно пуска в обръщението повече, отколкото извлича от него. Той е трябвало да заплати своя основен капитал. Но той продава този последния само паралелно с неговото потребяване, само на части. Влизайки изцяло в процеса на производството на стоката, основният капитал винаги влиза в стойността на стоката само с много по-малка част. i106Ако периодът на обръщението на основния капитал е равен на 10 години, в стоката влиза всяка година само една десета част от него, а останалите ⁹/₁₀ не влизат в паричното обръщение, тъй като те изобщо не постъпват в обръщението във формата на стока. Такъв е единият въпрос.

Ние ще разгледаме този проблем по-късно106, а сега да се върнем към Кене.

Но предварително — още по един въпрос. Обратният приток на банкнотите в банката, която шконтира полици или също така дава заеми в банкноти, представлява съвсем друго явление, различно от разгледаните досега обратни приливи на пари. В този случай се предполага превръщането на стоката в пари. Стоката получава парична форма още преди да е продадена, може би дори още преди да е произведена. Но възможно е тя вече да е и продадена (срещу полица). Във всеки случай тя още не е заплатена, още не е превърната обратно в пари. Следователно това превръщане и в единия, и в другия случай се антиципира. Щом стоката бъде продадена (или се предполага, че е продадена), парите се стичат обратно в банката — или в нейните собствени банкноти, които тогава се връщат от обръщението; или в чужди банкноти, които се разменят тогава срещу нейните собствени банкноти (между банкерите), така че и едните, и другите банкноти се изтеглят от обръщението, връщат се в своя изходен пункт; или в злато и сребро. Ако това злато и сребро отива за обмяна на банкноти на банката, които се намират в ръцете на трети лица, банкнотите се връщат в банката. Ако банкнотите не се предявяват за обмяна, намиращите се в обръщение злато и сребро намаляват с такова количество, каквото лежи сега вместо банкноти в хранилищата на банката.

Във всички тия случаи процесът се състои в следното:
Наличното битие на парите (превръщането на стоката в пари) е било антиципирано. Когато стоката действително се превръща в пари, тя се превръща в пари за втори път. Но това второ парично битие на стоката се връща към изходния пункт, то погасява, замества нейното първо парично битие, връща се от обръщението в банката. Възможно е това второ парично битие на стоката да се изразява в същата, съвсем идентична маса банкноти, в която се изразяваше нейното първо парично битие. Например полицата е била шконтирана от фабрикант на прежда. Той е получил полицата от тъкача. С получените 1000 ф.ст. фабрикантът на прежда е платил за въглища, памук и т.н. Различните лица, през ръцете на които минават тези банкноти за заплащане на техните стоки, ги изразходват в края на краищата за покупка на платно и по този начин банкнотите попадат у тъкача, който в деня на падежа на полицата я заплаща на предача със същите банкноти, а предачът ги връща на банката. Съвсем не е необходимо второто (посмъртно) превръщане на стоката в пари — след неговото предвиждано превръщане — [430] да се извършва с други пари, различни от първото. И по този начин изглежда, като че предачът всъщност нищо не е получил, защото в началото той е заел банкноти, а процесът завършва с това, че предачът ги получава обратно и ги връща на банката, която ги е издала. Но в действителност i107същата банкнота е служила през това време като средство за обръщението и платежно средство и предачът отчасти е плащал с нея своите дългове, 4-64отчасти е купувал с нея необходими за възпроизводство на преждата стоки и така е реализирал принадена стойност (това значи експлоатация на работниците), част от която той може да изплати сега на банката. И при това — също с пари, защото у него са се стекли обратно повече пари, отколкото той е изразходвал, авансирал, вложил. По какъв начин? Това пак се отнася до въпроса, чието разглеждане ние отложихме107.

i108(горе)i109
[4) ОБРЪЩЕНИЕ МЕЖДУ АРЕНДАТОРИ И ПРОМИШЛЕНИЦИ
В „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“]

И така ние се връщаме към Кене. Преминаваме към третия и четвъртия акт на обръщението.

Р — поземленият собственик — купува за 1 млрд. промишлени стоки от S108 („безплодната“ класа, заета в промишлеността; в таблицата— линията а—с109). Тук парите, 1 млрд., привеждат в обръщение стока на същата сума. {Това е, защото в дадения случай се извършва еднократна размяна. Ако Р купуваше стоката от S на части и също така на части получаваше своята рента от F (фермера), промишлените стоки на сума 1 млрд. биха могли да бъдат купени, да речем, със 100 млн. Защото Р купува при това за 100 млн. промишлени стоки от S, S купува за 100 милиона хранителни продукти от F, F плаща 100 млн. рента на Р; и ако това би се повторило 10 пъти, то от S у Р и от F y S биха преминали стоки за 100млн.Х10, а от F у Р би преминала рента от 100млн.Х10. Цялото обръщение би се извършило посредством 100 млн. Но ако F плаща цялата рента наведнаж, то от 1 млрд., намиращ се в ръцете на S, и от 1 млрд., който се връща y F, една част би могла да се пази в сандъка, а друга да извършва обръщение.} Стока за 1 млрд. е преминала сега от S у Р, и, обратно, парите на сума 1 млрд. са преминали от Р y S'. Това е просто обръщение. Парите и стоката само преминават от едни ръце в други във взаимно противоположни посоки. Но освен хранителните продукти за 1 млрд., които арендаторът е продал на Р и които по такъв начин са преминали в сферата на потреблението, в потреблението са преминали още за 1 млрд. фабрични стоки, които S е продал на Р. Трябва да се отбележи, че тия стоки са съществували още преди новата реколта (иначе Р не би могъл да ги купи срещу продукт от новата реколта).

S от своя страна купува от F хранителни продукти за 1 млрд. По този начин сега от обръщението е преминала в потребление още една пеша част от брутния продукт. Този един милиард изпълнява във връзките между S и Р функцията на средство на обръщението. Но същевременно тук имаме две явления, които не срещаме в процеса между S и Р. В този последния процес S отново е превърнал в пари част от своя продукт, а именно промишлени стоки за 1 млрд. А в размяната с F той превръща парите отново в хранителни продукти — което у Кене означава: в работна заплата, — следователно възстановява с тях своя изразходван за работна заплата и потребен капитал. Това обратно превръщане на 1 млрд. в средства за живот изразява у Р просто потребление, a y S — промишлено потребление, възпроизводство, тъй като S отново превръща част от своята стока в един от нейните елементи на производство — в средства за живот. По такъв начин една от тези метаморфози на стоката, нейното обратно превръщане от пари в стока, изразява тук същевременно начало на нейната действителна, а не само формална метаморфоза, начало на нейното възпроизводство, начало на нейното обратно превръщане в собствените ѝ елементи на производство. Тук същевременно се извършва и метаморфоза на капитала. Обратно, на страната на Р става само превръщане на дохода от парична форма в стокова форма. Това изразява само потребление.

Второ, когато S купува от F за 1 млрд. хранителни продукти, у F се възвръща вторият милиард, с който той е платил на Р рентата в парична форма. Но те се връщат у него само защото той отново ги изтегля от обръщението, откупва ги с еквивалент в стоки на стойност 1 млрд. Това е все едно, ако поземленият собственик би купил от него за 1 млрд. (освен първия милиард) хранителни продукти, т.е. би приел втората половина от своята парична рента от арендатора в стока и след това би разменял тази стока срещу стока, принадлежаща на S. Последният само събира за Р в стоки втората половина от двата милиарда, които F е заплатил на Р в пари. Ако плащането е ставало в натурална форма, то F би дал на Р за 2 млрд. хранителни продукти, от които Р сам би потребил 1 млрд., а другия милиард би разменял със S срещу негови промишлени стоки. В този случай би станало само следното:

1) преместване на хранителни продукти за 2 млрд. от F у Р;
2) разменна търговия между Р и S, при което първият разменя 1 млрд. хранителни продукти срещу 1 млрд. промишлени стоки, а вторият — обратно.

Вместо това са станали следните четири акта: [431]1) преместване на 2 млрд. пари от F у Р;
2) Р купува за 1 млрд. хранителни продукти от F. Парите се връщат y F, служат като средство на обръщението;
3) Р купува за 1 млрд. пари промишлени стоки от S. Парите функционират като средство на обръщението, преминават от едни ръце в други в посока, противоположна на движението на стоката;
4) S купува с този милиард пари хранителни продукти от F.

Парите функционират като средство за обръщение. Същевременно за S те извършват обръщение като капитал. Те се стичат обратно у F, тъй като сега от него е събран вторият милиард хранителни продукти, за който поземленият собственик е имал асигнация (документ за прехвърляне на право) от него. Но парите се стичат обратно y F не направо от поземления собственик, а само след като са послужили като средство за обръщение между Р и S, след като те, без да са събрали още от F хранителни продукти за 1 млрд., са отнесли със себе си по своя път промишлени стоки за 1 млрд. и са ги предали от промишленика на поземления собственик. Превръщането на тази стока в пари (в размяната с поземления собственик), както и следващото превръщане на парите в хранителни продукти (в размяната с арендатора), са на страната на S метаморфоза на неговия капитал, който взема най-напред формата на пари, а след това формата на съставните елементи, необходими за възпроизводство на капитала.

Следователно резултатът от предидущите четири акта на обръщение е следният: поземленият собственик е изразходвал своя доход, след като е употребил едната му половина за хранителни продукти, а другата половина — за промишлени стоки. С това са изразходвани 2-та млрд,. които той е получил като парична рента. Половината от тази сума се е върнала от него у арендатора по пряк път, другата половина — по заобиколен път, чрез S. Но S се освободил от част от своята готова стока и я е възстановил с хранителни продукти, следователно с един от елементите на възпроизводството. С тези процеси завършва обръщението, доколкото в него фигурира поземленият собственик. Но от обръщението са преминали в потребление (отчасти в непроизводително, отчасти в промишлено, доколкото поземленият Собственик със своя доход е възстановил отчасти капитала на S):

1) за млрд. хранителни продукти (продукт на новата реколта);
2) за 1 млрд. промишлени стоки (продукт на реколтата от предидущата година);
3) за 1 млрд. хранителни продукти, влизащи във възпроизводството, т.е. в производството на ония стоки, които S през следващата година ще трябва да разменя срещу половината от рентата на поземления собственик.

2 млрд. пари се намират отново в ръцете на арендатора. Сега той купува от S за 1 млрд. стоки за възстановяване на своите „ежегодни и първоначални аванси“, доколкото те се състоят отчасти от оръдия на труда и т.н., отчасти — от други промишлени стоки, потребявани през време на производството. Това е прост процес на обръщението. С това 1 млрд. преминава в ръцете на S и по такъв начин се превръща в пари втората половина на неговия продукт, съществуващ в стокова форма. На двете страни става метаморфоза на капитал. 1 млрд. на арендатора се превръща обратно в елементи на производството, необходими за процеса на възпроизводството. Готовата стока на S се превръща обратно в пари, i110извършва формалната метаморфоза от стока в пари, без която капиталът не може да се превърне обратно в своите производствени елементи, а следователно не може да се възпроизвежда. Това е петият процес на обръщението. От обръщението преминават във възпроизводително потребление промишлени стоки за 1 млрд. (продукт на реколтата от предидущата година) (а'—b')110.

Най-после, S превръща обратно 1 млрд. пари, в които съществува сега половината от неговата стока, в другата половина на условията за производството на тази стока — в суровини и т.н. (а"—b"). Това е просто обръщение. i111За S това е същевременно метаморфоза на неговия капитал в пригодна за възпроизводство форма, а за F — обратно превръщане на неговия продукт в пари. Сега от обръщението преминава в потреблението последната петина от „брутния продукт“.

И така: ¹/₅ влиза у арендатора в процеса на възпроизводството и не постъпва в обръщението; ¹/₅ се потребява от поземления собственик; всичко — ²/₅; ²/₅ получава S; общо — ⁴/₅111.

Тук в сметката има явен пропуск. Изглежда Кене прави изчислението по следния начин. F дава на Р за 1 млрд. хранителни продукти (линията а—b). Със суровини за 1 млрд. той възстановява капитала на S (а"—b"). Хранителните продукти за 1 млрд. образуват за S работна заплата, чиято стойност, присъединявана от него към стоките, се свежда до стойността на предметите, които той потребява в процеса на това присъединяване (с—d). А 1 млрд. остава в процеса на възпроизводството (а') и не постъпва в обръщението. Най-после, 1 млрд, в продукт възстановява „авансите“ (а'—b'). Но Кене изпуска изпредвид, че с тия промишлени стоки на стойност 1 млрд. S не купува от арендатора нито хранителни продукти, нито суровини: S в своите парични сметки с арендатора само връща на арендатора собствените му пари. Защото Кене от самото начало изхожда от предположението, че освен своя брутен продукт арендаторът има още и 2 млрд, в пари и че това изобщо е фондът, от който се черпят пари за обръщение.

Освен това Кене забравя, че свръх тези 5 млрд. брутен продукт съществуват и 2 млрд. брутен продукт в промишлени стоки, произведени преди новата реколта. Защото 5 млрд. представляват само цялата годишна продукция на арендаторите, [432] цялата реколта, получена от арендаторите, но съвсем не и брутният продукт на промишлеността, която трябва да възстанови от тази реколта елементите, които са ѝ необходими за възпроизводство.

По такъв начин имаме налице:
1) 2 млрд. пари на страната на арендатора;
2) 5 млрд. брутен продукт на земята;
3) 2 млрд. стойност в промишлени стоки.

Следователно 2 млрд. в пари и 7 млрд. в продукти (земеделски и промишлени). Процесът на обръщението може да бъде представен в сбит вид по следния начин (F — арендатор, Р — поземлен собственик, S — промишленик, безплодна класа):

F плаща на Р 2 млрд. рента в парична форма, а Р купува от Р за 1 млрд. хранителни продукти. По този път се реализира 1/5 от брутния продукт на арендатора. Същевременно у него се стичат обратно 1 млрд. пари. По-нататък Р купува стока за 1 млрд. от S. С това се реализира ¹/₂ от брутния продукт на S. В замяна на това той получава 1 млрд. пари. С тези пари той купува от F хранителни продукти на стойност 1 млрд. С това S възстановява ¹/₂ от елементите на възпроизводството на своя капитал. По този път се реализира още ¹/₅ от брутния продукт на арендатора. Същевременно в ръцете на арендатора отново се оказват 2 млрд. пари, което съставлява цената за 2 млрд. хранителни продукти, продадени от него на Р и S. След това F купува от S за 1 млрд. стоки за възстановяване на половината от своите „аванси“. С това е реализирана втората половина от брутния продукт на промишленика. Най-после с последния милиард пари S купува суровини от арендатора — с това се реализира третата петина от брутния продукт на арендатора, възстановява се втората половина от елементите на възпроизводството на капитала на S, а 1 млрд. се стича обратно у арендатора. В разпореждане на този последния отново се оказват 2 млрд., което е в реда на нещата, тъй като Кене разглежда арендатора като капиталист, по отношение на когото Р е само получател на доход, а S — само получател на работна заплата. Ако арендаторът плащаше на Р и S непосредствено със свой продукт, той съвсем не би изразходвал пари. Но тъй като той изразходва пари, Р и S купуват неговия продукт с тия пари и парите се стичат обратно у него. 4-65Това е формалното връщане на парите, което се наблюдава у промишления капиталист, който започва цялата операция като купувач и след това я завършва. По-нататък, онази ¹/₅ от брутния продукт на арендатора, която възстановява неговите „аванси“, принадлежи на възпроизводството. Остава да се реализира оная ¹/₅, която се състои от хранителни продукти, непостъпващи в обръщението.

(горе)
[5) ОБРЪЩЕНИЕ НА СТОКИТЕ И ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАРИТЕ В „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“. РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ НА ВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ В ИЗХОДНА ПОЗИЦИЯ]

S купува от арендатора за 1 млрд. хранителни продукти и за 1 млрд. суровини, i112a F, обратно, купува от S само .за 1 млрд. стока за възстановяване на своите „аванси“. Следователно S трябва да заплати балансова разлика от 1 млрд., плащана в последна сметка с милиарда, който S е получил от Р. Кене изглежда смесва това заплащане на 1 млрд. на арендатора с покупката на продукт на сума 1 млрд. от него. За това, как Кене си е представял това, следва да се видят бележките на Бодо112.

Всъщност (според нашата сметка) 2-та млрд. са послужили само за следното:

1) за заплащане рента в размер 2 млрд. в пари,
2) за обръщение на брутния продукт на арендатора на сума З млрд.

(от които 1 млрд. хранителни продукти, които преминават у Р, и 2 млрд. хранителни продукти и суровини, които преминават y S) и за обръщение на 2 млрд. брутен продукт на S (от които 1 млрд. — за Р, за негово потребление, и 1 млрд. — за F, който потребява тези продукти с цел възпроизводство).

При последната покупка (а"—b") S, който купува суровини от F, му плаща за стоката в пари.

[433] И така, още веднаж: S е получил от Р 1 млрд. в пари. С този милиард пари той купува от F хранителни продукти на стойност 1 млрд. Със същия милиард пари F купува от S стоки. Със същия милиард пари S купува от F суровини.

Или: S купува от F за 1 млрд. в пари суровини и за 1 млрд. в пари хранителни продукти. F купува от S стоки за 1 млрд. в пари. В този последния случай 1 млрд. се е върнал обратно y S, но само

защото S, както приехме, освен 1 млрд, в пари, които той е получил от поземления собственик, и 1 млрд. стока, която той има за продажба, е разполагал още с един милиард в пари, който самият той е пуснал в обръщението. Съгласно това предположение за обръщението на стоките между S и арендатора вместо 1 млрд. пари биха били нужни 2 млрд. В резултат 1 млрд. се е върнал у S. Това е, защото последният купува от арендатора за 2 млрд. в пари. А арендаторът купува от S за 1 млрд., като му заплаща половината от получените от самия него пари.

В първия случай S купува на два пъти. Най-напред той изразходва 1 млрд; този милиард се стича обратно у него от F, а след това той още веднаж изразходва същия този милиард — вече окончателно, — като го заплаща на F, и по такъв начин у него вече нищо не се стича обратно.

Напротив, във втория случай S купува наведнаж за 2 млрд. И когато F на свой ред купува за 1 млрд. от S, този милиард остава у S. Обръщението би изисквало в този случай 2 млрд. вместо един. В първия случай 1 млрд. пари е реализирал посредством два оборота стоки за 2 млрд. Във втория случай 2 млрд. пари са реализирали стоки също за 2 млрд. посредством един оборот. И когато арендаторът плаща сега обратно 1 млрд. на промишленика S, последният получава от това не повече, отколкото в първия случай. Защото освен стоки за 1 млрд. той е пуснал в обръщението и 1 млрд. пари от своя собствен фонд, който съществува още преди започването на този процес на обръщение. Той ги е дал за нуждите на обръщението и затова парите се стичат обратно у него.

В първия случай S с 1 млрд. пари купува от F стока за 1 млрд. F с 1 млрд. пари купува за 1 млрд. стока от S, С 1 млрд. пари S купува от F за 1 млрд. стока, тъй че y F остава 1 млрд. пари. Във втория случай: S с 2 млрд. пари купува за 2 млрд. стока от F. Последният с 1 млрд. пари купува от S стока за 1 млрд. Както и в първия случай, арендаторът задържа у себе си 1 млрд. пари. A S получава обратно милиарда, който е бил капитал, авансиран от негова страна на обръщението, и който сега се връща у него от обръщението. S купува за 2 млрд. стока от F. F купува за 1 млрд. стока от S. Следователно при всички обстоятелства S трябва да плати балансова разлика от 1 млрд., но не повече. Тъй като S, плащайки посочената балансова разлика, благодарение на особеностите на този вид обръщение, е заплатил на арендатора 2 млрд., арендаторът му връща 1 млрд., докато в първия слачай той не му връща никакви пари.

А именно в първия случай S купува за 2 млрд. от F, a F — за 1 млрд. от S. Следователно балансовата разлика, както и преди, възлиза на 1 млрд, в полза на F. Но тази разлика му се заплаща
така, че у него се стичат обратно собствените му пари, тъй като отначало S купува за 1 млрд. от F, след това F купува за 1 млрд. от S и най-после S купува за 1 млрд. от F. Един милиард тук е привел в обръщение 3 млрд. Но общо в обръщението се е намирала стойност (ако като пари са служили реални пари), равна на 4 млрд.: 3 — в стоки и 1 — в пари. Извършващата обръщение и първоначално (за заплащане на арендатора) пусната в обръщението парична сума нито веднаж не е надвишавала 1 млрд., т.е. нито веднаж не е надвишавала балансовата разлика, която S е трябвало да плати на F. Благодарение на това, че F купува за 1 млрд. от S, преди по следният да купи втори път от F за 1 млрд., S може да заплати своята балансова разлика с този милиард.

Във втория случай S пуска в обръщението 2 млрд. Той наистина купува с тях стока на стойност 2 млрд. от F. Тук тия 2 млрд. са нужни като средство на обръщението и те се дават срещу еквивалент в стока. Но F на свой ред купува от S за 1 млрд. Следователно у S се връща 1 млрд., тъй като балансовата разлика, която той трябва да плати на арендатора, възлиза не на 2 милиарда, а само на един. S е възстановил сега на арендатора един милиард в стока, следователно F трябва да върне на S милиарда, който S, както сега се оказа, му е надплатил в пари. Този случай е доста забележителен, за да се спрем един миг на него.

При предпоставеното по-горе обръщение на стоки за 3 млрд., от които 2 млрд. са хранителни продукти [и суровини], а 1 млрд. — промишлени стоки, са възможни различни случаи; но тук трябва да се вземе под внимание, първо, че според предположението на Кене към началото на процеса на обръщението между S и F 1 млрд. пари се намира в ръцете на S и 1 млрд. пари — в ръцете на F, второ, за илюстрация да приемем, че косвен 1 млрд. пари, получен от Р, има и 1 млрд. пари в касата.

[434] I) Първо, случаят, представен от Кене. S с 1 млрд. пари купува от F за 1 млрд. стока; F c 1 млрд. пари, получен от S, купува от последния за 1 млрд стока; най-после, S с върналия се у него по такъв начин 1 млрд. пари купува от F за 1 млрд. стока. Следователно y F остава милиардът пари, който представлява за него капитал (фактически този милиард заедно с другия милиард пари, който той е получил обратно от Р, образува доход, с който той през следващата година отново изплаща рентата в пари — а именно 2 млрд. пари). Тук 1 млрд.пари е извършил обръщение три пъти: от S у F, от F y S, от S y F — и всеки път за заплащане на 1 млрд. в стока, следователно всичко за 3 млрд. Ако самите пари имат стойност, в обръщение се намират стойности за 4 млрд. Парите функционират тук само като средство на обръщението, но за F, в чиито ръце те остават в края на краищата, те се превръщат в пари и eventualiter (възможно, при определени условия. Ред.) — в капитал.

II) Второ. Парите функционират само като платежно средство. В този случай се прави баланс между S, който купува от F стока за 2 млрд., и F, който купува от S стока за 1 млрд. Балансовата разлика от 1 млрд. трябва да бъде заплатена от S след свършване на сделката в пари. Както и в предишния случай, 1 млрд. пари попада в касата на F, обаче с тази разлика, че преди това те не са служили тук като средство на обръщението. Тези пари представляват за F предаване на капитал, тъй като те само му възстановяват капитала, който се е състоял от 1 млрд. стока. Така в обръщението са влезли, както и в първия случай, за 4 млрд. стойности. Но вместо три движения на един милиард пари е станало само едно и парите са заплатили само една равна на самите тях сума в стокови стойности. А в първия случай те са заплатили стойност три пъти по-голяма от тяхната собствена стойност. В сравнение с първия случай тук липсват двата излишни акта на обръщение.

III) Трето. F, разполагайки с един милиард пари (който той е получил от Р), се явява отначало като купувач, купува за 1 млрд. стока от S. Този милиард пари — вместо да лежи неизползуван y F като съкровище до плащането на рентата за следната година — влиза по такъв начин в обръщението. И така у S се намират 2 млрд. пари (1 млрд. пари, получен от Р, и 1 млрд. пари, получен от F). С тези 2 млрд. пари той купува от F стока на стойност 2 млрд. Сега в обръщението се оказаха стойности за 5 млрд. (3 млрд. в стока и 2 млрд. пари). Извършило се е обръщение на 1 млрд. пари и 1 млрд. в стока и обръщение на 2 млрд. пари и 2 млрд. в стока. От тези 2 млрд. пари милиардът, който изхожда от арендатора, извършва обръщение два пъти, а милиардът, който изхожда от S, само един път. Сега y F се стичат 2 млрд. пари, но от тях само 1 млрд. пари салдира неговия баланс, а другият милиард пари, пуснат в обръщението от самия него, тъй като той пръв се е явил като купувач, се връща у него чрез процеса на обръщението.

IV) Четвърто. S с 2 млрд. пари (1 млрд. пари, получен от Р, и 1 млрд., който той сам пуска в обръщение от своята каса) купува наведнъж от F стока на стойност 2 млрд. На свой ред F купува за 1 млрд. стока от S, следователно връща му 1 млрд. пари, задържайки, както и в предидущия случай, 1 млрд. пари за салдиране на баланса между него и S. Сега са извършвали обръщение стойности за 5 млрд. А актовете на обръщението са два.

В случай III — от 2 млрд, пари, които S дава на F, 1 млрд, представлява парите, които F сам е пуснал в обръщението, и само 1 млрд, представлява парите, пускани в обръщение от S. Тук у F се стичат 2 млрд, пари вместо 1 млрд., но фактически той получава само 1 млрд., тъй като другия милиард той сам е пуснал в обръщение. В случай IV — у S се връща 1 млрд., но това е милиардът пари, който самият той е пуснал в обръщение от своята каса, а не го е получил от продажба на своята стока на арендатора.

Ако в случай I, както и в случай II, никога не извършват обръщение повече от 1 млрд, пари и при това в случай I те извършват обръщение три пъти, три пъти преминават от ръце в ръце, а в случай II само един път — това се обяснява просто с обстоятелството, че в случай II се предполага развит кредит, а следователно икономия в плащанията, докато в случай I става бързо движение, но всеки път парите се явяват при това като средство на обръщението, така че всеки път стойността трябва да се появява на двата полюса в двояк вид: на единия полюс — във вид на пари, на другия — във вид на стока. Ако в случай III и IV извършват обръщение 2 млрд, пари — вместо 1 млрд., както беше в случаи I и II, това е, защото и в двата случая в обръщение влиза наведнаж стокова стойност от 2 млрд, (в случай III ние имаме работа със S като купувач, който приключва процеса на обръщението, а в случай IV — със S като купувач, който открива процеса на обръщението); накратко казано, в обръщението изведнаж влизат за 2 млрд. стоки и при това се предполага, че те се купуват незабавно, а не се плащат едва след приключването на баланса.

Във всеки случай най-голям интерес представлява в това движение милиардът пари, който в случай III оставя у себе си арендаторът, а в случай IV — промишленикът, макар й в двата случая балансовата разлика от 1 млрд. да се заплаща на арендатора и този последният в случай III да не получава нито грош повече, а в случай IV — нито грош по-малко. Тук, разбира се, през цялото време се разменят еквиваленти и когато говорим за балансова разлика, под това трябва да се разбира само еквивалентът на стойността, заплащан в пари, а не в стока.

В случай III F пуска в обръщение 1 млрд. пари и получава в замяна от S стоков еквивалент, т.е. получава за 1 млрд. стока. Но след това S купува от него стока за 2 млрд. пари. Така първият милиард пари, които F е пуснал в обръщение, се връща у него, но затова пък от него излиза 1 млрд. в стоки. Този милиард в стоки му се заплаща с парите, които той е изразходвал. Втория милиард пари F получава като плащане за втория милиард стока. Тази парична балансова разлика в негова полза се получава, защото той купува стока общо само за 1 млрд, пари, а от него купуват стока на стойност 2 млрд.

[435] В случай IV S наведнаж пуска в обръщение 2 млрд. пари и получава в замяна от F за 2 млрд. стока. F на свой ред купува от него за 1 млрд. стока с парите, изразходвани от самия S, и по такъв начин 1 млрд. пари се връща y S.

В случай IV S фактически дава на арендатора в стока за 1 млрд. стока,'равняваща се на 1 млрд. пари, и в пари — 2 млрд., следователно всичко 3 млрд. пари. А той получава от F само за 2 млрд. стока. Ето защо F трябва да му върне 1 млрд. пари.

В случай III F дава на S в стока за 2 млрд. стока (=2 млрд. пари) и в пари — 1 млрд. пари, следователно всичко 3 млрд. пари, а получава от него само за 1 млрд. стока = 1 млрд. пари. Ето защо S трябва да му върне 2 млрд. пари; 1 млрд. той заплаща с парите, които е пуснал в обръщение F, а 1 млрд. той сам пуска в обръщение. F оставя у себе си като балансова разлика 1 млрд. пари; той не може да остави у себе си и двата милиарда.

И в двата случая S получава за 2 млрд. стока, a F — за 1 млрд. стока плюс 1 млрд. пари, т.е. парична балансова разлика. Ако в случай III y F се стичат освен това още 1 млрд. пари, това са само парите, които той е пуснал в обръщение свръх онова, което извлича от обръщението чрез продажба на стоките. Също така стои работата и със S в случай IV.

И в двата случая S трябва да плаща балансова разлика от 1 млрд. в пари, тъй като той изтегля от обръщението стока за 2 млрд., а пуска в обръщение стока само за 1 млрд. И в двата случая F трябва да получи в пари балансова разлика от 1 млрд. пари, защото той пуска в обръщение за 2 млрд, стока, а изтегля от обръщението стока само за 1 млрд., така че вторият милиард стока трябва да му бъде салдиран в пари. В последна сметка само този именно милиард пари може и в двата случая да преминава от ръце в ръце. Но тъй като в обръщение се намират 2 млрд. пари, този милиард трябва да се върне у оня, който го е пуснал в обръщение, бил той F, който е получил от обръщението балансова разлика от 1 млрд. пари и освен това е пуснал в обръщение и друг милиард пари, или S, който трябва да заплати като балансова разлика само 1 млрдпари и освен това е пуснал в обръщение още 1 млри. пари.

В случай III в обръщението постъпват за 1 млрд. пари повече, отколкото е необходимо за обръщението на стоковата маса при други обстоятелства, тъй като F, явявайки се пръв в ролята на купувач, трябва да пусне пари в обръщение, каквито и да бъдат окончателните му сметки. В случай IV в обръщението постъпват също 2 млрд. пари — вместо само един милиард, както в случай II, — защото в случай IV, първо, още в самото начало S се явява като купувач и, второ, той купува за 2 млрд, стока наведнаж. В случай III и IV паричната маса, която извършва обръщение между тези купувачи и продавачи, в края на краищата може да се равнява само на балансовата разлика, която трябва да плати един от тях. Защото парите, които S или F е дал свръх тази сума, им се заплащат обратно.

Да предположим, че F купува от S за 2 млрд. стока. В такъв случай работата би имала следния вид. F дава на S 1 мрд. пари за стока. S купува стока за 2 млрд. пари от F, благодарение на което у последния се връща първият милиард и свръх това още един милиард пари. F отново купува от S за 1 млрд. в пари, благодарение на което тази сума се връща у S. Към края на процеса F би имал стока за 2 млрд. пари и тоя милиард пари, с който той е разполагал първоначално, още преди да започне процесът на обръщението; а S би имал за 2 млрд. стока и 1 млрд. пари, с който той също така е разполагал от самото начало. Милиардът пари, който принадлежи на F, и милиардът пари, който принадлежи на S, биха изиграли роля само на средство на обръщението, за да се върнат след това у двете страни, които са ги пуснали в обръщение като пари, или в дадения случай също и като капитал. Ако и двете тия страни биха употребили парите като платежно средство, те биха се разплатили със стока за 2 млрд. за стока също за 2 млрд.; техните сметки биха се покрили една друга; нито един грош не би извършил обръщение между тях.

Следователно парите, циркулиращи като средство на обръщението между тези две страни, всяка от които противостои на другата двояко — и като купувач, и като продавач, — тези пари се връщат обратно; при това са възможни три случая на тяхното обръщение.

[Първо] Вкараните в обръщение стокови стойности се уравновесяват взаимно. В този случай парите се връщат у оня, който ги е авансирал в процеса на обръщението и така е покрил разходите по обръщението със своя капитал. Така например, ако F и S купуват всеки за 2 млрд. стока един от друг, при което първия акт прави S, то S купува стока от F наведнаж за 2 млрд. пари. F му връща тези 2 млрд. пари, купувайки от него за 2 млрд. стока. По такъв начин S — както преди сделката, така и след нея — има 2 млрд. в стоки и 2 млрд. в пари. Или ако те и двамата — както в приведения по-горе случай — авансират средства на обръщението в размер на една и съща част от купуваната от тях стока, то и на двете страни у всеки от тях се връща сумата, която той е авансирал на процеса на обръщението; така например ние видяхме по-горе, че 1 млрд. пари се връща y F и 1 млрд. пари у S.

Второ. Стоковите стойности, разменени между двете страни, не се уравновесяват взаимно. Образува се балансова разлика, която трябва да бъде заплатена в пари. И ако, както по-горе в случай I, стоковото обръщение се е извършвало така, че в обръщението не са постъпвали повече пари, отколкото е необходимо за заплащане на балансовата разлика — като през цялото време само тази сума се е движила между двете страни, — в края на краищата тя попада в ръцете на последния продавач, който трябва да е получил балансовата разлика.

Трето. Стоковите стойности, разменени между двете страни, не се уравновесяват взаимно; трябва да бъде заплатена балансова разлика ; но стоковото обръщение се извършва в такава форма, че в обръщение се намират повече пари, отколкото е необходимо за заплащане на балансовата разлика; в този случай парите, които надвишават тази балансова разлика, се връщат у страната, която ги е авансирала. В случай III те се връщат у оня, който получава разликата, в случай IV — у оня, който трябва да я заплати.

В случаите, обединени под рубрика „Второ“, парите се връщат у получателя на балансовата разлика само при условие, че той пръв се явява в ролята на купувач, както беше в примера с работника и капиталиста. Ако другата страна се явява първа в ролята на купувач, парите отиват от нея у нейния контрагент, както става в случай II.

[436] {Всичко това става, разбира се, само при предположение, че покупката и продажбата на определено количество стоки се извършва между едни и същи лица, така че всяко от тях се явява по отношение на другата страна последователно ту като купувач, ту като продавач. Да предположим, обратно, че стока на сума 3 хиляди е разпределена на равни части между стокопритежателите-продавачи А, А' и А" и че на тях противостоят купувачи В, В' и В". Ако трите акта на покупка се извършват тук едновременно, следователно един до друг пространствено, то трябва да се намират в обръщение 3 хиляди пари, така че в края на краищата всеки А да притежава 1000 в пари и всеки В — 1000 в стока. Ако актовете на покупка се извършват един след друг, последователно по време, това създава възможност за обръщение на една и съща хиляда пари само ако метаморфозите на стоките се преплитат една с друга, т.е. ако част от действуващите лица се явява както в ролята на купувачи, така и в ролята на продавачи, макар и не по отношение на едни и същи лица, както в приведения по-горе случай, а по отношение на едни — в ролята на купувачи, а по отношение на други — в ролята на продавачи. Така например:

1) А продава на В за 1000;
2) А купува с тези хиляда от В';
3) В' купува с тези хиляда от А';
4) А' — с тази хиляда от В";
5) В" с тази хиляда — от А".

Парите в този случай биха преминавали пет пъти от ръце в ръце, премествайки се между шест лица, но при това би извършвала обръщение и стока за 5 хиляди. Ако би извършвала обръщение стока само за 3 хиляди, бихме имали следното:

1) А купува за 1000 от В;
2) В купува за 1000 от А';
3) А' купува за 1000 от В'.i113 i114

Три премествания между четири лица. Това е процесът П—С.} Разгледаните по-горе случаи не противоречат на развития по-рано закон, „че при дадена скорост на оборота на парите и при дадена сума на стоковите цени количеството на извършващите обръщения средства представлява определена величина“ (1, стр, 85)113.

В приведения по-горе пример — случай I — 1000 в пари114 извършват обръщение три пъти и при това привеждат в движение стоки за 3000. Ето защо масата на извършващите обръщение пари =

В случай III или IV сумата на цените на стоките, които извършват обръщение, е наистина същата (3000 пари); но скоростта на оборота е друга. 2000 пари правят един оборот, т.е. 1000 пари плюс 1000 пари. Но от тези 2000 пари 1000 правят още един оборот. 2000 пари служат за обръщение на две трети от стоката, която има стойност 3000, а половината от тези пари привежда в обръщение стока за 1000, т.е. останалата третина; едната хиляда пари прави два оборота, а другата хиляда пари — само един оборот. Двукратният оборот на 1000 пари реализира стокова цена — 2030 пари, а еднократният оборот на 1000 пари реализира стокова цена = 1000 пари; всичко 3000 в стока. И така, каква е скоростта на оборота на парите по отношение на стоките, които те привеждат тук в обръщение? 2000 в пари правят 1¹/₂ оборота (това е все едно, ако най-напред цялата сума извършва един оборот, а след това половината от нея — още един) = ³/₂. И действително: 

Но от какво се определя тук различната скорост на оборота на парите?

Както в III, така и в IV случай разликата се дължи, противоположно на случай I, на следните обстоятелства. В случай I сумата на цените на извършващите обръщение всеки път стоки никога не е нито по-голяма, нито по-малка от ¹/₃ от сумата на цените на цялата стокова маса, която изобщо постъпва в обръщение. През цялото време в обръщение се намира стока само за 1000. А в случаите III и IV, обратно, един път извършва обръщение стока за 2000 и един път — за 1000; i115следователно един път извършват обръщение ²/₃ от наличната стокова маса, а един път — ¹/₃. По същата причина в търговията на едро трябва да се намират в обръщение по-едри монети, отколкото в търговията на дребно.i116

Както вече отбелязах (I, „Обръщение на парите“), обратният приток на парите показва преди всичко, че купувачът на свой ред е станал продавач115, при което е безразлично дали той продава на същите лица, от които е купил, или на други. Но когато това става между едни и същи лица, наблюдават се явленията, i117които са породили толкова много заблуди (Дестют дьо Траси)116. Обстоятелството, че купувачът става продавач, показва, че на продажба подлежи нова стока. Непрекъснатостта на стоковото обръщение е равнозначна на постоянното му възобновяване (I, стр. 78)117 — следователно тук имаме процес на възпроизводство. Купувачът може да стане на свой ред продавач — както фабрикантът по отношение на работника — и без това да изразява някакъв акт на възпроизводство. Само непрекъснатостта на този обратен приток на парите, неговото повтаряне, показва, че тук има процес на възпроизводство.

Обратният приток на пари, който е обратно превръщане на капитала в неговата парична форма, свидетелствува неизбежно за завършването на един оборот и за възобновяването на възпроизводството, ако капиталът продължава своето движение като такъв. И тук, както и във всички други случаи, капиталистът е бил продавач, С—П, а след това става купувач, П—С, но: само в П неговият капитал отново притежава форма, в която той може да бъде разменен срещу своите елементи на възпроизводство, и Сe тук тези елементи на възпроизводство. П—С тук e превръщане на паричния капитал в производствен (промишлен) капитал.

По-нататък, обратният приток на пари в техния изходен пункт може, както видяхме, да свидетелствува, че в резултат на редица покупки и продажби паричната балансова разлика се получава в полза на купувача, който открива редицата на тези процеси. F купува от S за 1000 в пари. S купува от F за 2000 в пари. Тук 1000 пари се стичат обратно y F. Що се отнася до другите хиляда, тук става само просто преместване на парите между S и F.

[437] Най-после обратният приток на парите в изходния пункт може да става и без това да изразява заплащане на балансова разлика; това може да става както:

1) когато балансът на плащанията се уравновесява, т.е. когато няма да се плаща в пари никаква балансова разлика, така:
2) и когато балансът не е уравновесен и има да се плаща балансова разлика в пари.

Виж разгледаните по-горе случаи. Във всички тия случаи е безразлично дали например в отношение с F влиза един и същ S. Тук S представлява по отношение на F и F по отношение на S цялата съвкупност от ония, които му продават и купуват от него (точно както в примера, където плащането на балансова разлика се проявява в обратен приток на парите). Във всички тези случаи парите се стичат обратно у онзи, който, тъй да се каже, ги е авансирал на процеса на обръщението. Те както банкнотите са извършили своята работав обръщението и се връщат у лицето, което ги е пуснало в обръщение. 4-66Тук парите служат само като средство за обръщение. i118Капиталистите, които се явяват последни, се разплащат един друг и така парите се връщат у този, който пръв ги е пуснал в обръщение.

Остава още отложеният за по-нататъшно разглеждане въпрос: как капиталистът извлича от обръщението повече пари, отколкото е пуснал в него118?

(горе)
[6) ЗНАЧЕНИЕ НА „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“ В ИСТОРИЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ]

Да се върнем към Кене. А. Смит не без ирония цитира хиперболичната мисъл на маркиз Мирабо:

„От възникването на света са били направени три велики открития ... Първото от тях е изнамирането на писмеността... Второто е изнамирането (!) на парите... Третото е „Икономическата таблица“, която е резултат и завършък на първите две изобретения“ (превод на Гарние, том III, книга IV, глава 9, стр. 540).

Всъщност това беше опит да се представи целият процес на производство на капитала като процес на възпроизводство, а обръщението — само като форма на този процес на възпроизводство; паричното обръщение — само като момент на обръщението на капитала; същевременно това беше опит да се включат в този процес на възпроизводство произходът на дохода, размяната между капитал и доход, отношението между възпроизводителното и окончателното потребление, а в обръщението на капитала да се включи обръщението между производителите и потребителите (всъщност — между капитал и доход); най-после, това беше опит да се представи като моменти на процеса на възпроизводство обръщението между двете големи подразделения на производствения труд — между производството на суровини и промишлеността, и всичко това в една „Таблица“, която фактически се състои само от пет линии, свързващи шест изходни или възвратни точки. Този опит, направен през втората третина на XVIII век, в периода на детството на политическата икономия, беше във висша степен гениална идея, безспорно най-гениалната от всички, които е лансирала досега политическата икономия.

Що се отнася до обръщението на капитала, до процеса на неговото възпроизводство, до различните форми, които капиталът взема в този процес на възпроизводство, до връзката между обръщението на капитала и общото обръщение, следователно що се отнася не само до размяната на капитал срещу капитал, но и до размяната между капитал и доход, Смит всъщност само е възприел наследството на физиократите и е дал по-строга класификация и подробно описание на отделните пера на инвентара, но едва ли е изобразил и изтълкувал процеса като цяло така правилно, както той — по общия си замисъл — е набелязан в „Икономическата таблица“, въпреки погрешните предпоставки на Кене.

И ако Смит по-нататък казва за физиократите:4-67

„Трудовете им без съмнение бяха до известна степен от полза за тяхната страна“ (пак там, стр. 538),

това е нескромно скромна оценка на значението например на един Тюрго, който — в смисъл на пряко влияние — е един от бащите на френската революция [437].

(горе)
[Глава седма]

ЛЕНГЕ
[РАННА КРИТИКА НА БУРЖДАЗНО-ЛИБЕРАЛНИЯ ВЪЗГЛЕД ЗА „СВОБОДАТА НА РАБОТНИКА“]

[438] Linguet. Théorie des Loix Civiles etc. Londres, 1767.

Съгласно плана на моето съчинение социалистическите и комунистически автори изобщо не се включват в историческите прегледи. Последните трябва само да покажат, от една страна, в каква форма политикономистите критикуват сами себе си, а, от друга страна, i119в какви форми от решаващо историческо значение бяха изказани за пръв път и развити по-нататък законите на политическата икономия. Ето защо при разглеждане на принадената стойност аз оставям настрана такива автори от XVIII век като Брисо, Годуин и т.н., също както и социалистите и комунистите от XIX век. Малцината социалистически автори, за които ще говоря по-нататък в този преглед119, или сами застават на гледището на буржоазната политическа икономия, или в своята борба против нея изхождат от нейното собствено гледище.

Ленге обаче не е социалист. Неговата полемика срещу буржоазно-либералните идеали на съвременните му просветители срещу започващото господство на буржоазията се облича — наполовина сериозно, наполовина иронично — в реакционна обвивка. i120Той защитава азиатския деспотизъм в сравнение с неговата цивилизована европейска форма, защитава робството в сравнение с наемния труд.

Том I. Дори единственото изречение срещу Монтескьо:
„Собствеността — ето го духът на законите“120 — показва „дълбочината“ на неговия възглед. Единствените политикоикономисти, които Ленге е познавал, са физиократите.

Богатите, доказва Ленге, са завладели всички условия за производство; това е отчуждаване на условията за производство, каквито в най-простата им форма са самите природни стихии.

„В нашите цивилизовани страни всички природни стихии станаха роби“ (стр. 188).

За да се получи част от тези присвоени от богатите съкровища, те трябва да бъдат купени с тежък труд, който увеличава богатството на тези богаташи.

„По този начин пленената природа престана да предоставя на своите деца лесно достъпни източници за поддържане на техния живот. Нейните благодеяния трябва да се заплащат с изключителни усилия, а нейните дарове — с упорит труд.“

(Тук — в „даровете на природата“ — прозира физиократическият възглед.)

„Богатият, след като ги е заграбил в свое изключително владение, само за тази цена се съгласява да върне за общо ползване най-незначителна част от тях. За да получи достъп до неговите съкровища, човек трябва да се труди за тяхното увеличаване“ (стр. 189). „Трябва следователно да се откажем от химерите на свободата“ (cip. 190). Законите съществуват за „санкциониране на първоначалната узурпация“ (на частната собственост) и за „предотвратяване на нови узурпации“ (стр. 192). „Те са един вид заговор срещу най-многобройната част на човешкия род“ (а именно безимотните трудещи се — цит. съч. [стр. 195]).

„Обществото е създало законите, а не законите — обществото“ (стр. 230). „Собствеността се е появила преди законите“ (стр. 236).

Самото „общество“ — фактът, че човек живее в общество, а не като независим самостоятелен индивид — е коренът на собствеността, на основаните върху нея закони и на по необходимост възникналото от нея робство. От една страна, живеели мирно и изолирано земеделци и овчари. От друга страна —

„ловци, свикнали да добиват средства за живот с кръвопролитие и да се обединяват в банди, за да могат по-лесно да организират хайки срещу животните, с месото на които те се хранили, и да се сговарят за подялбата на плячката“ (стр. 279). „Именно у ловците е трябвало да се появят първите признаци на обществото“ (стр. 278). „Истинското общество, е било образувано за сметка на овчарите и земеделците и за негова основа е послужило тяхното поробване“

от бандата обединили се ловци (стр. 289). Всички задължения в обществото се свеждат до командване и подчинение.

„Тази деградация на част от човешкия род в началото бе причина за възникване на обществото, а след това породи законите“ (стр. 29.).

Нуждата заставя работниците, лишени от условия за производство — за да имат възможност да живеят, — да се трудят за увеличаването на чуждо богатство.

„Само невъзможността да живеят другояче заставя нашите надничари да орат земята, от плодовете на която те няма да се възползват, а нашите зидари — да строят къщи, в които те няма да живеят. Мизерията ги гони на пазара, където те очакват господарите, които ще благоволят да ги купят. Мизерията ги принуждава да молят на колене богатия да им позволи да го обогатяват“ (стр. 274).

„И така, поробването е било първопричината за възникването на обществото, а насилието — негово първо свързващо начало“ (стр. 302). „Тяхната“ (на хората) „първа грижа е била, без съмнение, да си добият храна ... Втората грижа трябва да се е заключавала в намиране средства, позволяващи да се добива храна без труд“ (стр. 307—308). „Те са можели да постигат това само чрез присвояване на плодовете на чужд труд“ (стр. 308). „Първите завоеватели станали деспоти само за да водят безнаказано безделен живот; те станали крале, за да имат на свое разпореждане средства за съществуване. С това много се стеснява и опростява... идеята за господство“ (стр. 309). „Обществото е породено от насилието, а собствеността — от узурпацията“ (стр. 347). Щом са се появили господари и роби, образувало се е общество“ (стр. 343). „От самото начало двете [439] опори на гражданското общество са били, от една страна, робството на по-голямата част от мъжете, а от друга — робството на всички жени ... За сметка на трите четвърти от общия брой на своите членове обществото осигурило щастие, богатство, свободно време на малък брой собственици, за които то само се грижело“ (стр. 365).

Том II.

„Следователно касае се не за изясняване на това, дали робството противоречи на природата като такава, а за това, дали то противоречи на природата на обществото ... Робството е неразривно свързано със съществуването на обществото“  (стр. 256). „Обществото и гражданското поробване са възникнали заедно“ (стр. 257). „Пожизненото робство... е необходимата основа на обществата“ (стр. 347).

„Хората, принудени да получават своите средства са съществуване от щедростта на друг човек, се появили едва тогава, когато този човек се обогатил достатъчно с отнетото от самите тях благо, за да може да им върне малка част от него. Мнимото великодушие на този човек можело да бъде само връщане на известна част от плодовете на техния труд, които той си е присвоил“ (стр. 242). „Но нали в това, че човекът е принуден да сее, без сам да се ползува от жътвата, да жертвува своето благополучие за благополучието на другиго, да работи, без да има надежда пред себе си — нали в това именно се състои робството? И нима истинският повратен пункт в историята не е моментът, когато са се появили хора, които е можело да бъдат принудени да работят под ударите на бича и на които след връщането им в конюшнята се е давало известно количество овес? Само в развитото общество средствата за съществуване изглеждат на гладния бедняк достатъчен еквивалент за неговата свобода; а в общество, което се намира в самото начало на своето развитие, такава неравна размяна би изглеждала чудовищна на свободните хора. Тя може да бъде предлагана само на пленници. Едва след като на последните е било отнето ползуването от каквото и да било имущество, може да им се наложи подобна размяна“ (стр. 244 —245).

„Същността на обществото ... се състои в това, да избавя богатия от труд; в това, да предоставя в негово разпореждане нови органи, неуморни членове, на които се падат всички тежки работи, докато плодовете от тези работи си присвоява богатият. Такава е целта, която робството е правело лесно постижима за богатия. Той купувал хората, които трябвало да му служат“ (стр. 461). „С отмяната на робството съвсем не се е имало предвид да се унищожи нито богатството, нито неговите предимства... Затова всичко освен названието трябвало да остане както преди. Най-голямата част от хората винаги е трябвало да живее от работна заплата, намирайки се в зависимост от едно нищожно малцинство, присвоило си всички блага. Следователно робството било увековечено на земята, но под по-меко название. То е взело сега красивото название domesticité*⁾“ (стр. 462).
*⁾ прислугата, всички слуги. Ред.

Под тези „слуги“, казва Ленге, той разбира не лакеите и т.п.:

„Градовете и селата са гъсто населени от друг вид слуги, по-многобройни, по-полезни, по-трудолюбиви — те са известни под името „journaliers“ (надничари), „хора на ръчния труд“ и т.н. Те не се позорят с показния блясък на разкоша; те стенат под отвратителни парцали, тази ливрея на бедността. Те никога нямат дял в изобилието, източник на което е техният труд. Богатството като че ли им оказва милост, когато благоволява да приема носените от тях дарове. Те трябва още да бъдат признателни за услугите, които самите те оказват на богатството. То ги награждава с най-оскърбително пренебрежение, когато те прегръщат неговите колене, измолвайки от него разрешение да му бъдат полезни. То заставя хората да молят за подобно разрешение и при тази единствена по своя род размяна на действителна щедрост срещу мнимо благодеяние високомерието и презрението са на страната на ония, които получават, а покорността, старателността, усърдието — на страната на ония, които дават. Именно този вид слуги всъщност замени у нас робите“ (стр. 463—464).

„Необходимо е да изясним каква е всъщност изгодата, която им донесе унищожаването на робството. Казвам го с болка и напълно откровено: цялата изгода за тях се състои в това, че вечно ги преследва страхът от гладна смърт — нещастие, от което поне техните предшественици в този низш слой на човешкото общество бяха избавени“ (стр. 464). „Той [работникът] е свободен, казвате вие. Уви! Тъкмо в това се състои неговото нещастие. Той за никого не иска да знае, но и никой не иска да знае за него. Когато се нуждаят от него, наемат го по най-ниска цена. Нищожната заплата, която му обещават, едва достига цената на средствата за съществувене, които му са необходими в продължение на работния ден, който той дава в замяна. Над него поставят надзиратели" (overlookers), „които го заставят да работи колкото може по-бързо; подкарват го, подтикват го, опасявайки се да не би изобретателната в клинчене леност да му помогне да скрие половината от своята сила; боят се да не би желанието да работи по-дълго време една и съща работа да намали сръчността на неговите ръце и да притъпи неговите инструменти. Алчната икономия, която с безпокойство го следи, го обсипва с упреци при най-малкото прекъсване, което той е готов да си позволи, и ако се предаде един миг на отдих, започва да твърди, че това е кражба. А когато работата е свършена, освобождават го със същото студено безразличие, с каквото са го приели — освобождават го, без да се замислят дали са му достатъчни, за да живее — [440] ако на другия ден не си намери работа, — 20-те или 30-те су, които той е получил за изнурителния работен ден“ (стр. 466—467).

„Да, той е свободен ! Именно затова аз го съжалявам. Тъкмо затова го щаоят много по-малко при работите, за които го използуват. Тъкмо затова проявяват още по-голямо безсрамие, като разхищават неговия живот. Робът е представлявал за своя господар известна ценност, защото господарят е платил пари за него. А за работника богатият прахосник, който го е наел, нищо не е заплатил. През времето на робството човешката кръв е имала известна цена. Хората са имали стойност поне равна на сумата, за която са ги продавали на пазара. Откакто се прекрати продажбата на хора, те всъщност нямат никаква вътрешна стойност. В армията сапьорът се цени много по-малко, отколкото обозният кон,, тъй като конят струва много скъпо, а сапьорът се доставя безплатно. Унищожаването на робството доведе до пренасяне на тази оценка от военния в гражданския живот; и оттогава няма нито един заможен буржоа, който да не оценява хората така, както военните герои“ (стр. .467).

„Надничарите се раждат, растат и отглеждат“ (züchten sich heran), „за да служат на богатството, и това — подобно на дивеча, който богатството убива в своите владения —; не изисква от него ни най-малки разходи. Изглежда като че ли богатството действително владее тайната, със званието на която — без всякакви основания — се е хвалил злополучният Помпей. Достатъчно е богатството само да тропне с крак о земята, и от нея се появяват легиони трудолюбиви хора, които си оспорват един друг честта да му служат. И ако изчезне един от тълпата от тези наемници, които му строят къщи или се грижат за неговите градини, празно място не се вижда — то веднага се запълня без всякаква намеса от чиято и да било страна. Не е жалко да изгубиш капка вода От голяма река, тъй като непрестанно прииждат нови струи. Така стои работата и с работниците; леснината, с която едни биват замествани с други, подхранва безчувственото отношение към тях от страна на богатите.“

(Така се изразява Ленге; той още не говори за капиталисти) (стр. 468).

„Казват, че те нямат господари ... Но това е явна злоупотреба с думата. Какво значи това: те нямат господари? Те имат господар, и то най-ужасния, най-деспотичния от всички господари: нуждата. Тя ги хвърля в най-жестоко робство. Те трябва да се подчиняват не на някакъв отделен човек, а на всички изобщо. Над тях властвува не един единствен тиранин, на капризите на когото те трябва да угаждат и благоволението на когото трябва да се стремят да спечелят — това би поставило известни граници на робството им и би го направило по-поносимо. Те стават слуги на всекиго, който има пари, и поради това тяхното робство безкрайно се разширява и задълбочава. Казват, ако живеят зле у един госдодар, те имат поне утехата, че могат да му кажат тсва и да си търсят друг, а робите не могат да правят нито едното, нито другото. Робите следователно са по-нещастни. — Какъв софизъм! Помислете за това, че броят на онези, които заставят другите да работят, е твърде незначителен, а броят на онези, които работят, обратно, е огромен“ (стр. 470—471). „До какво се свежда за тях призрачната свобода, която вие сте им дали? Те живеят само като дават под наем своите ръце. Следователно те трябва да намерят някого, който да. ги наеме, или да умрат от глад. Нима това значи да бъдеш свободен?“ (стр. 472).

„Най-ужасното е, че самата незначителност на тяхното възнаграждение е причината за неговото по-нататъшно понижаване. Колкото по-бедствено е положението на надничаря, толкова по-евтино е принуден той да се продава. Колкото по-голяма е неговата нужда, толкова по-ниско се заплаша неговият труд. Хората, които му противостоят като деспоти в момента, когато той със сълзи на очи моли да приемат неговите услуги, не се червят от срам, опипвайки, тъй да се каже, неговия пулс, за да се уверят дали са останали още сили у него. Съобразно със степента на неговата слабост те определят заплатата, която му предлагат. Колкото по-близо им изглежда той до смърт от изтощение, толкова повече окастрят те онова, което би могло още да го спаси. Това, което му дават тези варвари, може не толкова да продължи живота му, ко кото да отложи неговата смърт“ (стр. 482—483). „Независимостта“ (на надничаря)... „е едно от най-гибелните бедствия, породени о г присъщата на нашето време изтънченост. Тя увеличава изобилието на богаташа и нуждата на бедняка. Богаташът спестява всичко онова, което беднякът сам изразходва, за да поддържа своя живот; а последният е принуден да икономисва не от излишното, а от най-необходимото“ (стр. 483).

„Ако сега така лесно се издържат огромни армии, коию, съединени с разкоша, водят към изтребление на човешкия род, това се дължи само на отменяването на робството... Само откакто няма вече роби, развратът и просията доставят бойци за 5 су на ден“ (стр. 484—485).

„Намирам, че то“ (азиатското робство) „е сто пъти по за предпочитане пред всяко друго състояние за хората, които са принудени да преживяват от всекидневен труд“ (стр. 496).

„Техните“ (на робите и наемните работници) „вериги са направени от един и същ материал и се различават само по цвета. Веригите на едните са черни и изглеждат по-масивни; веригите на другите са с по-малко мрачен цвят и изглеждат по-леки; но претеглете ги безпристрастно, и не ще откриете ни най-малка разлика между тях: и едните, и другите еднакво са изковани от нуждата. Те са със съвсем еднакво тегло и дори нещо повече: ако едните са малко по-тежки, това са тъкмо ония, които на вид изглеждат по-леки“ (стр. 510).

Ленге се провиква по повод на работниците, обръщайки се към френските просветители:

„Нима не виждате, че покорността и, трябва направо да кажа, най-пълното смирение на тази толкова многобройна част от стадото създава богатството на пастирите?... Повярвайте ми, в негов“ (на пастира) .интерес, във ваш интерес и дори в интерес на самите тях“ (на овцете) „е да ги оставите с това вкоренено у тях убеждение, че кучето, което ги лае, самб е по-силно от всички овце, взети заедно. Нека те безсмислено бягат само при вида на неговата сянка. От това ще спечелят всички... 4-68Толкова по-лесно ще ви бъде да ги събирате за стрижене. Толкова по-малка опасност ще ги заплашва да бъдат изядени от вълци. [441] Наистина, те се избавят от тази опасност само за да бъдат изядени от хората. Но такава е тяхната участ от момента, когато са влезли в кошарата. Преди да говорите за освобождаването им оттам, вие би трябвало да започнете с разрушаването на кошарата, т.е. на обществото“ (стр. 512—513). [X—441].

 

(горе)
ПРИЛОЖЕНИЯ
[1) ХОБС ЗА ТРУДА, ЗА СТОЙНОСТТА И ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА РОЛЯ НА НАУКАТА]

[XX—1291а] Хобс смята науката, а не труда като изпълнител за майка на изкуствата.

„Изкуствата, които имат значение за обществото като например фортификацията създаването на машини и други оръдия за война, са сила, защото съдействат за отбраната и победата; и макар истинската им майка да е науката, а именно математиката, все пак, тъй като излизат на бял свят от ръката на занаятчията, те са разглеждани като негов продукт, тъй както простият народ нарича акушерката майка.“ („Leviathan“, в книгата „tnglish Works of Th. Hobbes“, edit, by Molesworth, London, 1839—1844, том III, стр. 75.)

Продуктът на умствения труд — науката — винаги се цени далеч под нейната стойност, тъй като работното време, необходимо за нейното възпроизвеждане, съвсем не е пропорционално на работното време, което е потребно, за да бъде първоначално произведена. Така например ученикът може да научи теоремата за бинома в продължение на един час.

Работна сила:

„Стойността, или ценността на човека, както и на всички други вещи, е неговата цена, т.е. тя възлиза на толкова, колкото може да се даде за използването на неговата сила“ (пак там, стр. 76). „Трудът на човека“ (следователно „използването на неговата работна сила“) „също е стока, която може да се разменя с полза точно така, както и всяка друга вещ“ (пак там, стр. 233).

Производствен и непроизводствен труд:4-68a

„Не е достатъчно човек само да се труди за поддържане на своето съществуване: той трябва и да се сражава в случай на необходимост, за да защити своя труд. Хората трябва или да постъпват така, както са постъпвали евреите, след като се върнали от плен, когато при възстановяване на храма те с едната ръка са строили, а в другата държали меч, или да наемат други, за да се сражават вместо тях“ (пак там, стр. 333). [XX — 1291 а]

(горе)
[2) ИЗ ОБЛАСТТА НА ИСТОРИЯТА: ПЕТИ]
ОТРИЦАТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОФЕСИИ. НАЧЕНКИ НА ТРУДОВАТА ТЕОРИЯ ЗА СТОЙНОСТТА. i121ОПИТ ДА СЕ ОБЯСНИ ВЪЗ ОСНОВА НА ТЕОРИЯТА ЗА СТОЙНОСТТА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА, ПОЗЕМЛЕНАТА РЕНТА. ЦЕНАТА НА ЗЕМЯТА И ЛИХВАТАi122

[XXII—1346] Petty. A Treatise of Taxes and Contributions. London, 1667.

При нашия приятел Пети121 „Теорията за народонаселението“ е съвсем различна от тази на Малтус. Според Пети би трябвало да се постави пречка за „размножаването“ на пасторите и да се възстанови безбрачието на духовенството. Всичко това се отнася до раздела за производствения и непроизводствения труд.122

a) Пасторите:
„Тъй като в Англия има повече мъже, отколкото жени ... би било добре свещениците да се върнат към безбрачие, с други думи, никой, който е женен, да не може да получи духовен сан ... И тогава нашият неженен пастор би могъл да живее с половината от църковния доход също така добре, както сега живее с целия си църковен доход“ (стр. 7—8).

b) Търговци и бакали:
„От тях също би могло да се съкрати значителна част; те всъщност не заслужават да получават нещо от обществото, тъй като ça само своего рода играчи, които играят помежду си [1347] хазартна игра за сметка на труда на бедняците, а самите те не доставят никакъв продукт и само разпределят по разни посоки, подобно на вените и артериите, кръвта и хранителните сокове на общественото тяло, т.е. продукцията на селското стопанство и промишлеността“ (стр. 10).

c) Адвокати, лекари, чиновници и т.н.:
„Ако бъдат съкратени многобройните длъжности и заплати, свързани с управлението, съдилищата и църквата, а също и броят на духовните лица, адвокатите, лекарите, търговците и бакалите, които всички получават големи възнаграждения за незначителната работа, извършвана от тях за обществото, колко по-лесно би било да се покриват обществените разходи!“ (стр. 11).

d) Паупери: „излишните хора“ [sypernumeraries].
„Кой трябва да плаща на тези хора ? Аз отговарям: всички... За мене е ясно, че те не трябва нито да умрат от глад, нито да бъдат обесени, нито да бъдат дадени зад граница“, и т.н. (стр. 12). Необходимо е или да им бъдат дадени „излишните продукти“, или ако няма такива, „ако няма излишък... малко да се ограничи изискаността на храненето на другите в количествено или в качествено отношение“ (стр. 12—13). Безразлично е каква работа ще се възлага на тези „излишни хора“, стига само тя _да не изисква изразходване на чуждестранни стоки“. Главното се заключава в това, , да се приучва съзнанието на тези хора на дисциплина и подчинение, а техните тела — на издръжливост, която ще се иска от тях при по-полезна работа, когато се появи нужда от нея“ (стр. 13). „Най-добре е те да се използуват за построяване на пътища, мостове, за разработване на рудници и т.н.“ (стр. 12).

Населението е богатство:

„Малобройността на населението е действителна бедност. Народ, който наброява 8 милиона, е повече от двойно по-богат от народ, който на също такава територия наброява само 4 милиона“ (стр. 16).

Към пункт а по-горе (Пастори). За поповете Пети говори с изтънчена ирония:

„Религията процъфтява най-добре там, където свещениците най-вече умъртвяват своята плът, тъй както ... правото ... процъфтява най-добре там, където адвокатите имат най-малки доходи“ (стр. 57). При всички обстоятелства той съветва пасторите „да не множат духовни лица повече, отколкото могат да погълнат съществуващите сега църковни енории“. Например да допуснем, че в Англия и Уелс има 12 000 църковни енории. В такъв случай „ще бъде неблагоразумно да се размножат 24 000 свещеници“. Защото тогава 12 000 неосигурени ще влязат в конкурентна борба с ония, които имат енории, „а те ще могат по-лесно да направят това, убеждавайки хората, че 12 000 притежатели на енории тровят или изсушават техните души“ (намек за английската религиозна война) „и ги отклоняват от пътя, който води към небесното царство“ (стр. 57).

Произход и изчисление на принадената стойност. Изложението на тази тема върви малко безредно, мисълта напрегнато се бори, търсейки подходящ израз, но при все това разхвърляните туктам сполучливи бележки образуват известно свързано цяло.

Пети различава „естествена цена“, „политическа цена“ и „истинска пазарна цена“ (стр. 67). Под „естествена цена“ той разбира стойността и това единствено ни интересува тук, тъй като [1348] от определянето на стойността зависи и определението на принадената стойност.

В това произведение Пети всъщност определя стойността на стоките със сравнителното количество труд, който се съдържа в тях.

„Но преди да говорим нашироко за рентите, ние трябва да се опитаме да обясним тяхната тайнствена природа, от една страна, по отношение на парите, рентата от които се нарича лихва, а от друга страна — по отношение на рентата от земите и постройките“ (стр. 23).

Пита се преди всичко: Що е стойност на стоката и по-специално на житото?

α) „Ако една унция сребро може да се добие и достои в Логдон от перуанските рудници за същото време, което е необходимо за производството на един бушел жито, то първият от тези продукти ще съставлява естествената цена на втори ; и ако вследствие на откриване на нови, по-богати рудници две унции сребро ще може да се добиват също така лесно, както сега се добива една, то caeteris paribus*⁾ житото ще бъде също така евтино при цена 10 шил. бушела, както сега при цена 5 шил.“ (стр. 31). „Да допуснем, че производството на един бушел жито и производството на една унция сребро изискват еднакъв труд" (стр. 66). Това преди всичко е „действителният, а не мнимият начин на изчисляване цените на стоките“ (стр. 66).
*⁾ при други равни условия. Ред.

β) Вторият пункт, който подлежи на изследване, е стойността на труда.

„Законът ... трябва да осигурява на работника само най-необходимото за живот; защото ако на работника се дава двойно повече от необходимото, той ще работи само наполовина от онова, което би могъл да работи и фактически би работил без такова удвояване на работната заплата, а за обществото това означава загуба на продукта на съответното количество труд“ (стр. 64).

Стойността на труда се определя следователно от необходимите средства за жавот. Работникът е обречен да произвежда принаден продукт и да дава принаден труд само защото го принуждават да употребява цялата си годна за работа работна сила [Arbeitskraft], за да може той самият да получи само най-необходимото за живот. А евтинията или скъпотията на неговия труд се определя от две обстоятелства: от естественото плодородие на почвата и от размерите на разходите (потребностите), обусловени от климата.

„Естествената скъпотия или евтиния зависи от това, дали са нужни повече или по-малко ръце за задоволяване на естествените потребности (така житото е по-евтино там, където един човек го произвежда за десет, отколкото там, където един е в състояние да прави това само за шестима); а освен това от климата, доколкото той принуждава хората в едни случаи към по-големи разходи, а в други случаи — към по-малки“ (стр. 67).

γ) За Пети принадената стойност съществува само в две форми: рента от земята и рента от парите (лихва). Последната той извежда от първата. Първата е за него, както по-късно за физиократите, истинската форма на принадената слойност. (Но Пети веднага заявява, че под жито той разбира

„всичко необходимо за живот, както това се разбира от думата „хляб“ в молитвата „Отче наш“.“)

В своето изложение той не само изобразява рентата (принадената стойност) като излишък, извличан от предприемача свръх необходимото работно време, но и разглежда този излишък като излишък на принадения труд на самия производител над работната заплата, която му се пада, и над възстановяването на неговия собствен капитал.

„Да допуснем, че някой човек със собствените си ръце обработва определен участък земя със зърнени храни, т. е. копае го или го оре, бранува го, чисти го от плевели, прибира реколтата, превозва снопите у дома си, жъне и отвява, както изисква земеделието в дадена страна, и че той освен това притежава семена, за да засее този участък земя. Аз твърдя, че когато този човек приспадне от получената от него реколта своите семена“ (т.е., първо, приспадне от продукта еквивалента на постоянния капитал) [1349], „а също и всичко, което той сам е изял и което е дал на други срещу облекло и други предмети, необходими за задоволяване на насъщните потребности, остатъкът от жито ще образува естествената и истинска рента от земята за тази година; а средното за седем години или, по-точно, за редицата години, в продължение на които слабата реколта се редува с добри реколти, дава обикновена рента от земята, изразена в жито“ (стр. 23—24).

Следователно, тъй като стойността на житото се определя според Пети от съдържащото се в него работно време и тъй като рентата у него е онова, което остава от съвкупния продукт, след като от този продукт бъдат приспаднати работната заплата и семената, тази рента се равнява на принадения продукт, в който се овеществява принаденият труд. Рентата тук включва печалбата; печалбата още не е отделена от рентата.

Със същата острота на ума Пети поставя след това следния въпрос:

„Но тук може да възник е нов, макар и страничен въпрос: на колко английски пари се равнява по своята стойност това жито, или тази рента? Аз отговарям : на толкова пари, колкото в продължение на еднакво време може да спести друг индивид, след като се приспаднат всичките му разходи, ако той изцяло се заеме да произвежда пари. А именно, да предположим, че другият човек замине за страна, където има сребро, изкопава го там от земята, очиства го, доставя го в същата местност, където първият обработва своите зърнени храни, сече от него монети и т.н., и при това през цялото време, през което работи над среброто, си добива необходимата храна, облекло и т.н. Тогава среброто на единия трябва да се признава за равно по своята стойност на зърнените храни на другия. Ако среброто е например 20 унции, а житото — 20 бушела, една унция сребро ще представлява цената на един бушел от това жито (стр. 24).

При това Пети определено посочва, че разликата във видовете труд тук няма никакво значение — всичко зависи само от работното време:

„Макар че може би производството на сребро изисква по-голямо изкуство и е свързано с по-голям риск, отколкото производството на жито, все пак в общата равносметка всичко се свежда до едно и също. Да допуснем, че 100 души произвеждат жито в продължение на десет години и че също такъв брой хора изразходват същото време за добив на сребро; аз казвам, че чистият добив на сребро ще бъде цената на целия чист добив на жито и еднакви части на първото ще образуват цената на еднакви части от второто“ (стр. 24).

След като Пети определя по такъв начин рентата, която тук е равна на цялата принадена стойност (включвайки тук и печалбата), и намира нейния паричен израз, той пристъпва към определяне на паричната стойност на земята, което отново е твърде гениално.

„И така, ние бихме били щастливи да определим естествената стойност на свободно продаваната земя, макар и не по-добре, отколкото определихме стойността на ususfructus*⁾ за която говорихме по-горе... След като определихме рентата, или стойността на ususfructus-а за една година, възниква въпросът, на каква сума от годишни ренти е естествено равна по своята стойност свободно продаваната земя. Ако кажем: на безкрайно число, то стойността на един акър земя (тъй като безкрайността на единиците е равна на безкрайността на хилядите) ше бъде равна на стойността на хиляда акра също такава земя, което е абсурдно. Ето защо ние трябва да вземем някакъв ограничен брой години и аз предполагам, че такъв, брой ше бъде броят на годините, които могат да разчитат, че ще живеят още живущите едновременно представители на три поколения, единият от които е на 50 голини, вторият на 28, третият на 7, т.е. дядо, баща и син. Защото едва ли някой има основание да се грижи за по-далечното потомство... Ето защо аз приемам, че броят на годишните ренти, които образуват естествената стойност на един поземлен участък, се равнява на обикновената [1350) продължителност на съвместния живот на три такива лица. У нас, в Англия, тази продължителност се смята за равна на 21 години. Следователно стойността на земята е равна приблизително на същия брой годишни ренти“ (стр. 25—26).
*⁾ лолзване от чужда собственост (главно поземлена); тук — в смисъл на чист доход от земята. Ред.

След като Пети свежда рентата до принадения труд и следователно до принадената стойност, той заявява, че земята не е нищо друго освен капитализирана рента, т.е. определена сума годишни ренти, или сумата на рентите в продължение на определен брой години.

Рентата се капитализира, т.е. се изчислява, както стойността на земята, в действителност по следния начин:

Нека един акър земя носи годишно 10 ф.ст. рента. Ако лихвеният процент е равен на 5, то 10 ф.ст. представляват лихви от капитал 200 ф.ст., и тъй като при 5% лихвите възстановяват капитала за 20 години, то стойността на един акър земя би била равна на 200 ф.ст. (20х10). Капитализацията на рентата зависи следователно от размера на лихвения процент. Ако лихвеният процент е равен на 10, то 10 ф.ст. биха представлявали лихва от капитал 100 ф.ст., с други думи — от сумата на дохода за 10 години.

Обаче Пети — тъй като изхожда от поземлената рента като всеобща форма на принадената стойност, включваща в себе си печалбата — не може да предполага лихвата от капитала като нещо дадено, а трябва обратно да я извежда из рентата като нейна особена форма (както прави и Тюрго, което е напълно последователно от негова гледна точка). Но как да определим в такъв случай броя на годините, т.е. броя на годишните ренти, които образуват стойността на земята? Човек има интерес да купи само толкова годишни ренти, колкото години той трябва „да се грижи“ за себе си и за най-близкото си потомство, т.е. колкото години живее средният човек — дядото, бащата и детето, а това са 21 години по „английската“ оценка. Следователно за него няма значение онова, което лежи отвъд пределите на 21-годишния „ususfructus“. Ето защо той заплаща „ususfructus“-a на двадесет и една години, което именно образува стойността на земята.

По този остроумен начин Пети се измъква от затруднението, но важното в случая е това,

че, първо, рентата като израз на съвкупната селскостопанска принадена стойност се извежда не от земята, а от труда и се определя като създаден от труда излишък над това, което е необходимо за поддържане живота на работника;

че, второ, стойността на земята е не нещо друго, а предварително закупена за определен брой години рента, такава превърната форма на самата рента, в която принадената стойност (или принаденият труд) на толкова и толкова години (например 21 години) се явява като стойност на земята; накратко казано, стойността на земята е не нещо друго, а капитализирана рента.

Така дълбоко прониква Пети в същността на въпроса. От гледна точка на купувача на рента (т.е. на купувача на земя) рентата се явява следователно просто като лихва от неговия капитал, на капитала, с който той я е купил, а в тази форма рентата става съвсем неузнаваема и се явява като носена от капитала лихва.

След като определя по този начин стойността на земята и стойността на годишната рента, Пети може сега да изведе „рентата от парите“, или заемната лихва,като вторична форма:

„Що се отнася до заемната лихва, тя най-малкото трябва да бъде равна на рентата от такова количество земя, което може да се купи с даваните в заем пари, ако при това гаранцията за връщане на заема не предизвиква съмнения“ (стр. 28).

Тази лихва се определя от цената на рентата, докато в действителност, обратно, цената на рентата, или покупната стойност на земята, се определя от равнището на лихвата. Но това е напълно последователно, тъй като Пети изобразява рентата като всеобща форма на принадената стойност и вследствие на това той трябва да извежда лихвата на парите от рентата като вторична форма.

Диференциална рента. У Пети ние намираме също и първото понятие за диференциалната рента. Той я извежда не от различното плодородие на поземлените участъци с еднаква величина, а от различното местоположение, от различното разстояние от пазара при еднакво плодородие на поземлените участъци, което, както е известно, е един от елементите на диференциалната рента. Той казва:

[1351] „Както голямото търсене на пари повишава паричния курс, така и голямото търсене на жито повишава цената на житото, а вследствие на това и рентата от земята, на която расте житото“

(тук следователно направо е казано, че цената на житото определя рентата, както още от предишонто изложение следва, че стойността на житото не се определя от рентата),

„и в края на краищата цената на самата земя. Ако например житото, с което се храни Лондон или някоя армия, се доставя там от места, отдалечени 40 мили, то житото, което расте на разстояние само една миля от Лондон или от мястото, където е разквартирувана армията, ще донесе толкова свръх своята естествена цена, колкото образуват разходите по превоз на 39 мили... Оттук излиза, че близо до населени места, за изхранването на които са нужни големи райони, земите не само носят по тази причина по-висока рента, но и струват поголяма сума годишни ренти, отколкото земите от съвсем същото качество, но намиращи се в по-отдалечени места“, и т.н. (стр. 29).

Пети споменава също и за втората причина на диференциалната рента, за различното плодородие на земята и следователно за различната производителност на труда на земи с еднакъв размер:

„Богатството или бедността на земята, или нейната стойност, зависи от отношението на оная по-голяма или по-малка част от принасяния от нея продукт, която се заплаща за ползуването от нея, към простия труд, изразходван за отглеждане на посочения продукт“ (стр. 67).

По такъв начин Пети е изложил диференциалната рента по-добре от Адам Смит. [XXII—1351]

* * *

[XXII—1397] Допълнения от „А. Treatise of Taxes and Contributions“ (издание 1667 г.).

1) За масата на намиращите се в обръщение пари, необходима за дадена страна, стр. 16—17.

Възгледът на Пети за производството, взето като цяло, проличава в следната фраза:

„Ако на дадена територия живеят 1000 души и 100 от тях са в състояние да произвеждат необходимата храна и облекло за всички хиляда; ако следващите 200 произвеждат толкова стоки колкото другите страни са готови да вземат срещу свои стоки или срещу пари, и ако следващите 400 са заети със създаване на украшения, удоволствия и великолепие за цялата страна; ако, най-после, 200 души са управници, духовни лица, юристи, лекари, търговци и бакали — следователно всичко 900 души — възниква: въпросът“ и т.н. — относно пауперите („supernumeraries“*⁾) (стр. 12).
*⁾ „излишни хора“. Ред.

При изследване на рентата и на нейния паричен израз, където Пети взема за основа „равния труд“*⁾ (равни количества труд), той отбелязва:
*⁾ Виж настоящия том хартиен вариант, част I, стр. 348. Ред.

„Аз твърдя, че това е основа за изравняване и измерване на стойностите; обаче аз трябва да призная, че в надстройките, които се издигат върху тази основа, и в практическите й приложения има голямо разнообразие и голяма сложност“ (ст,. 25).

2) Онова, което твърде много е занимавало Пети, е „естественото отношение на равенство между земята и труда“ [1398].

„Нашите сребърни и златни монети имат различни названия, например в Англия: фунтове, шилинги, пенсове, и всяка от тези монети може да бъде изразена като сума или част от която и да било друга. Но по този повод бих искал да кажа: оценката на всички вещи би трябвало да се приведе под два естествени знаменателя — земята и труда; т. е. ние би трябвало да казваме : стойността на един кораб или един сюртук е равна на стойността на такова и такова количество земя плюс такова и таков количество труд, тъй като те и двата — и корабът, и сюртукът — са произведени от земята и от човешкия труд. А щом това е така, би било твърде желателно да намерим естественото отношение на равенство между земята и труда, за да можем да изразяваме стойността с помощта на един от тези два фактора съвсем не по-лошо (или дори още по-добре), отколкото с помощта на двата заедно и за да можем също така лесно и сигурно да свеждаме единия от тях към другия, както пени към фунтове.“

Ето защо той търси „естествената стойност на свободно продаваната земя“, след като е намерил паричния израз на рентата (стр. 25).

У Пети безредно се преплитат три вида определения:

a) Величината на стойността, която се определя от равно работно време, при което трудът се разглежда като източник на стойността.
b) Стойността като форма на обществения труд. Ето защо парите се явяват като истинска форма на стойността, макар че на други места Пети разрушава всички илюзии на монетарната система. Тук у него следователно се набелязва определението на понятието.
c) Смесване на труда като източник на разменна стойност с труда като източник на потребителна стойност, където трудът предполага природно вещество (земята). Всъщност у Пети, когато той установява „отношение на равенство“ между труда и земята, свободно продаваната земя се изобразява като капитализирана рента — следователно Пети говори тук не за земята като природно, вещество, с което има работа реалният труд.

3) По въпроса за лихвения процент Пети казва:

„Аз се изказах на друго място относно това, колко напразно и безплодно е да се издават положителни граждански закони, които противоречат на природните закони“

(т.е. на законите, които произтичат от природата на буржоазното производство) (стр. 29).

4) Относно рентата: принадената стойност като следствие на нарасналата производителност на труда:

„Ако би било възможно да се направят споменатите графства по-плодородни чрез прилагане на по-голямо, отколкото сега количество труд (например, като се замени орането на земята с копане, засяването — с насаждане, употребата на семена без сортиране — със сортиране и подбор на най-добрите, използуването на семена без всякаква предварителна обработка — с тяхното ратене, натоярването на почвата с гнила слама — с наторяване със соли, и т.н., рентата би нараснала толкова повече, колкото повече увеличилият се доход би надминал увеличения труд“ (стр. 32).

(Под увеличен труд тук се разбира нарасналата „цена на труда“, или работна заплата.)

5) Повишаване на номиналната стойност на парите от държавата (глава XIV).

6) Цитираното по-горе място*⁾: „ако на работника се дава двойно повече от необходимото, той ще работи само на половина...“ — трябва да се разбира така: ако работникът за 6 часа труд е получавал .стойността, създавана за тези 6 часа, той би получавал двойно повече от това, което получава сега, когато за 12 часа му плащат стойността, създавана за 6 часа. В такъв случай той би започнал да работи само 6 часа, което „означава загуба за обществото“ и т.н.
*⁾ Виж настоящия том хартиен вариант, част I, стр. 348. Ред.

* * *

Petty. An Essay concerning the Multiplication of Mankind (1682 r.). Разделение на труда (стр. 35—36).
Petty. Political Anatomy of Ireland (1672 г.) и „Verbum Sapienti“ (лондонско издание 1691 г.).

1) „Това ме навежда на един извънредно важен въпрос на политическата .икономия, на въпроса, как да се състави отношението на равенство и уравнението между земята и труда, за да може стойността на всяка вещ да се изразява само чрез единия от тези два фактора“ (стр. 63).i123

По същината на работата в основата на такава постановка на въпроса лежи само задачата да се сведе стойността на самата земя до труда.

2) Това съчинение е написано по-късно от онова, което разглеждахме по-горе123 [1399].

„Обща мярка на стойността е средният дневен екзистенц на възрастен човек, а не неговият дневен труд; тази мярка изглежда толкова нормална и постоянна, както стойността на чистото сребро... Ето защо аз определих стойността на ирландската къщурка с броя на дневните дажби, изразходвани от строителя при нейното построяване“ (стр. 65).

Последното звучи съвсем физиократически.

„Работата не се изменя от това, че едни ядат повече от други, тъй като под дневна дажба ние разбираме една стотна част от количеството храна, което се потребява от сто души с най-разнообразно телосложение и коею им дава възможност да живеят, работят и се размножават“ (стр. 64).

Но онова, което Пети търси тук в статистиката на Ирландия, е не „общата мярка“ на стойността, а мярката на стойностите в смисъла, в който мярка на стойностите са парите.

3) Парична маса и богатство на нацията („Verbum Sapienti“ стр. 13).

4) Капитал.

„Това, което наричаме богатство, капитал или запас на нацията и което е резултат от предишен, или минал, труд, не трябва да се мисли като нещо различно от сега действуваща сили“ (стр. 9).

5) Производителна сила на труда.

„Ние казахме, че половината от населението би могла чрез изразходване на твърде малко количество труд значително да обогати кралството... С производство на какви стоки трябва да се занимават тези хора? На този въпрос аз отговарям в обща форма: с производство на храна и предмети от първа необходимост за цялото население на страната чрез изразходване на труда на неголям брой хора; това може да се постигне или чрез по-голямо напрягане на труда, или чрез прилагане на средства, които съкращават и облекчават труда, което е равносилно на резултата, който хората напразчо са се надявали да получат от полигамията. Защото оня, който сам може да изпълни работа за пет души, постига същия резултат, както ако би произвел четири възрастни работника“ (стр. 22).4-69 „Храната ще бъде най-евтина ... когато се произвежда с помощта на по-малко от където и да било количество работни ръце“ (стр. 23).

6) Цел и предназначение на човека (стр. 24).

7) За парите виж също „Quantulumcunque“ (1682 г.). [XXII—4399]

(горе)
[3) ПЕТИ, СЪР ДЪДЛИ НОРС, ЛОК]

[XXII—1397] Сравняването на произведенията на Норс и Лок с трудовете на Пети „Quantulumcunque“ (1682), „А Treatise of Taxes and Contributions“ (1662) и „The Political Anatomy of Ireland“ (1672) показва тяхната зависимост от Пети

1) по въпроса за понижаването на лихвения процент,i124
2) по въпроса за повишаването и понижаването на номиналната стойност на парите от държавата,
3) в това, че Норс нарича лихвата „рента от пари“, и т.н.

Норс и Лок са писали своите трудове124 едновременно, по един и същ повод: понижаването на лихвения процент и повишаването на номиналната стойност на парите от държавата. Но те развиват най-противоположни възгледи. Според Лок недостигът на пари в обръщението е причина за високия лихвен процент и изобщо за това, че вещите не се продават по техните действителни цени и не носят всички доходи, които трябва да се получават от постъплението, доставяно от тия вещи. Норс, обратно, показва, че причина за това е не недостигът на пари в обръщението, а недостигът на капитал или доход. 4-70У него за пръв път се появява определеното понятие за stock*⁾ или капитал, или по-точно за парите, функциониращи само като форма на капитал, доколкото те не служат като средство за обръщение. У сър Дъдли Норс ние имаме първото правилно понятие за лихвата, противоположно на представата на Лок. [XXII—1397]*⁾ запас, фонд, капитал. Ред.

(горе)
[4) ЛОК][ТРАКТОВКА НА РЕНТАТА И ЛИХВАТА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА БУРЖОАЗНАТА ТЕОРИЯ ЗА „ЕСТЕСТВЕНОТО“ ПРАВО]

[XX — 1291а] Ако се съпостави общият възглед на Лок за труда с възгледа му за произхода на лихвата и рентата — защото принадената стойност се явява у него само в тези определени форми, — то принадената стойност се оказва не нещо друго, а чужд труд, принаден труд, за присвояване на който дават възможност на своите собственици земята и капиталът, тия условия на труда. А собствеността върху по-голямо количество условия на труда от количеството, което човек може да използува със собствения си труд, представлява според Лок политическо изобретение, [1292а], което се намира в противоречие с естественоправната основа на частната собственост.

{У Хобс трудът също е единственият източник на всяко богатство, ако не се смятат ония дарове на природата, които съществуват в годна за незабавно потребление форма. Бог (природата)

„или дава безвъзмездно на човешкия род необходимите му неща, или му ги продава срещу труд“ („Leviathan“ [стр. 232]).

Но у Хобс собствеността върху земята се разпределя от суверена по негово усмотрение.} Ето места от трудове на Лок, които се отнасят до този въпрос:

„Макар че земята и всички низши твари принадлежат общо на всички хоравсе пак всеки човек притежава известна собственост, която се заключава в собствената му личност, върху която никой освен него няма никакви права. Ние можем с пълно основание да кажем, че трудът на неговото тяло и произведенията на неговите ръце му принадлежат по самата природа на нещата. Това, което човек е извлякъл от предметите, създадени и предоставени му от природата, той го е слял със своя труд, с нещо такова, което неотнимаемо му принадлежи; и с това той го прави своя собственост" („Of Government“, книга II, глава 5; „Works“, 7th edition, 1768, том II, стр. 229).

„Трудът на човека е взел необходимите му предмети от ръцете на природата, където те са били обща собственост и са принадлежали еднакво на всичките ѝ деца, и с това си ги е присвоил“ (пак там, стр. 230).

„Същият природен закон, който по такъв път ни дава собствеността, точно така и ограничава размерите на тая собственост... Човек има право да превърне чрез труда си в своя собственост толкова, колкото може да употреби за някакви нужди на своя живот, преди този предмет да стане негоден. А това, което излиза извън тия предели, превишава неговия дял и принадлежи на други“ (пак там).

„Но главният предмет на собствеността сега са не плодовете на земята“ и т.н., „а самата земя... Поземленият участък, който има такива размери, че един човек може да го изоре, засее, натори, да го обработи и да потреби неговите произведения, образува собствеността на този човек. Човекът като че ли го огражда със своя тоуд от общото достояние“ (пак там).

„Както виждаме, подчиняването на земята на човешкия труд, или нейното обработване, и владеенето й са свързани едно с друго. Едното е дало право на другото“ (пак там, стр. 231).

„Природата правилно е установила мярката на собствеността съобразно с това, колко далеч се простират трудът на човека и неговите жизнени удобства: никой не би могъл да си подчини чрез своя труд, или да си присвои, всичко и никой не би могъл да потреби за задоволяване на своите потребности повече от една само незначителна част от всичко това ; така че по този начин никой човек не е можел да наруши правата на другиго или да придобие собственост във вреда на своя съсед. ... Първоначално тази мярка е поставяла твърде скромни предели на владението на всеки човек и е ограничавала това владение с това, което той е можел да си присвои, без да нанася вреда другиму ... И сега още, макар че светът изглежда препълнен, би било възможно всеки да получи собственост в този размер без вреда за когото и да било“ (стр. 231—232).

Трудът дава на вещите почти цялата им стойност {value (стойност, ценност) означава според Лок потребителна стойност и трудът се взема като конкретен труд, а не от количествената му страна; но измерването на разменната стойност с труда действително се основава върху това, че работникът създава потребителна стойност}. Остатъкът от потребителна стойност, който не може да бъде сведен до труд е според Лок природен дар, а затова, сам по себе си, обща собственост. Ето защо Лок се старае да докаже не положението, че собствеността може да бъде придобита и по други пътища освен чрез труд — това би противоречило на неговата изходна гледна точка, — а по какъв начин индивидуалният труд, въпреки общата собственост върху природните предмети, може да създаде индивидуална собственост.

„Всъщност именно трудът, създава различия в стойността на всички вещи ... От продуктите на земята, полезни за човешкия живот ... деветдесет и девет на сто трябва да бъдат отнесени изцяло за сметка на труда“ (стр. 234).

„Така че по-голямата част от стойността на земята се създава от труда“ (стр. 235)

„Макар че природните предмети са дадени общо на всички, човекът е господар над самия себе си и владее своята собствена личност, нейните действия и нейния труд и като такъв той заключава в самия себе си великата основа на собствеността“ (пак там).

И така, единият предел на собствеността е пределът на личния труд; другият се състои в това, че човек не натрупва повече предмети, отколкото може да използува. Този втори предел на собствеността се разширява (освен другата размяна) благодарение на размяната на нетрайните продукти срещу пари:

„Човек може да натрупва от тези трайни вещи толкова, колкото желае, тъй като излизането извън пределите на неговата правомерна с*обственост {ако се абстрахираме от предела, който поставя неговият личен труд) „се състои не в това, че той има много имущество, а в това, че част от това имущество се разваля, без да му принася никаква полза. Затова именно беше въведена употребата на парите, тази трайна вещ, която може да стои у човека, без да се разваля, и която хората приемат по взаимно съгласие [1293а] срещу действително полезните, но нетрайни средства за съществуване“ (стр. 236).

Така възниква неравенството на индивидуалната собственост, но мярката, която се състои в личния труд, остава в сила.

i125„Хората придадоха на това неравенство в разпределението на вещите между частните собственици такива размери, които — без посредничеството на някакъв специален договор — излизат извън пределите, установени от обществото. Хората са направили всичко това възможно единствено защото са приписали стойност на златото и среброто и мълчаливо са се съгласили да употребяват парите“ (стр. 237).

С това трябва да се съпостави следното място от съчинението на Лок за лихвата125, без да се забравя при това, че според него естественото право прави личния труд предел на собствеността:

„Сега ще видим как парите придобиват същата природа, както и земята, носейки определен годишен доход, който ние наричаме процент или лихва. Защото земята естествено произвежда нещо ново и полезно, ценно за човечеството. Обратно, парите са безплодни и нищо не произвеждат, но затова пък те по силата на взаимното съгласие пренасят печалбата, която е била възнаграждение за труда на един човек, в джоба на друг. Причината за това е неравенството в разпределението на парите, неравенство, което в областта на поземлените отношения води до същите последствия, каквито то има в областта на паричните отношения... Ако имаш повече земя, отколкото можеш или искаш да обработващ, а друг има по-малко, то вследствие на това неравенство у теб се появява арендатор на твоята земя; и същото неравенство в разпределението на парите ... i126ми доставя арендатор за моите пари; така че моите пари придобиват благодарение на прилежанието на заемателя способноста да произвеждат за него в неговото предприятие повече от шест процента, така както твоята земя има способността благодарение на труда на твоя арендатор да ражда плодове в по-голямо количество от количеството, което образува плащаната от него рента“ (folio edition of Locke’s Works, 1740, vol. II [стр. 19])126.

Тук Лок отчасти е а*илм полемичен интерес: той е Искал да покаже на земевладелците, че тяхната рента, по нищо не се отличава от лихвите, вземани от лихварите. Вследствие на неравномерното разпределение на условията за производство и рентата, и процентът „пренасят печалбата, която е била възнаграждение за труда на един човек, в джоба на друг“.4-71

Възгледите на Лок имат толкова по-голямо значение, защото той е класически изразител на правните представи на буржоазното общество, противоположно на феодалното; освен това неговата философия е служила на цялата по-късна английска политическа икономия като основа за всичките ѝ представи [XX—1293а].

(горе)
i127[5) НОРС][ПАРИТЕ КАТО КАПИТАЛ. РАЗРАСТВАНЕТО НА ТЪРГОВИЯТА КАТО ПРИЧИНА ЗА ПОНИЖАВАНЕ НА ЛИХВАТА]

[XXIII—1418] Sir Dudley North. Discourses upon Trade. London, 1691. (Допълнителна тетрадка С)127.

Това съчинение, също както и икономическите трудове на Лок, се намира в непосредствена връзка със съчиненията на Пети и нряко се опира на тях.

Съчинението на Норс разглежда главно търговския капитал и поради това не се отнася тук. В рамките на разглеждания от него кръг въпроси Норе проявява находчивост и майсторство.i128

Извънредно забележително е, че от времето на реставрацията на Карл II до средата на XVIII век от страна на лендлордовете непрекъснато се раздават оплаквания за падане на рентата (на което съответствува, разбира се, и това, че цените на пшеницата, особено От? година128, постоянно се смъкват). Макар че (от времето на Кьолпепер и сър Джозая Чайлд) класата ьа промишлените капиталисти е вземала голямо участие в насилственото понижаване на лихвения процент, все пак истинските вдъхновители на това мероприятие са били земевладелците. „Стойността на земята“ и „начините на увеличаване на тази стойност“ се изтъкват на преден план като национален интерес (също както и, обратно, като се почне от около 1760 година, нарастването на рентите, повишаването на стойността на земята, увеличаването на цените на житото, както и на другите хранителни продукти и оплакванията на Промишлените капиталисти по този повод образуват основата на икономическите изследвация върху този предмет).

Борбата между хората на парите и земевладелците запълва — с малки изключения — цялото столетие от 1650 до 1750 година, тъй като аристократите, които живеели на широка нога, за свое крайно недоволство виждали как лихварите ги прибират в своите ръце, i129а възникването на най-новата система на кредита и на държавния дълг в края на XVII век дало на тези лихвари възможност успешно да се борят срещу аристократите в областта на законодателството и т.н.

Още Пети говори за оплакванията на лендлордовете от понижаване на рентите и за тяхната опозиция срещу селскостопанските подобрения (да се види съответното място)129. Той защитава лихваря от лендлорда и поставя на една дъска рентата от парите и рентата от земята.

Лок свежда и едната, и другата рента до експлоатация на труда. Той заема същата позиция, както и Пети. И двамата се обявяват срещу насилственото регулиране на лихвата. Земевладелците забелязали, че с понижаването на лихвата стойността на земята нараства. При дадена величина на рентата нейният капитализиран израз, т.е. стойността на земята, спада или нараства обратно пропорционално на величината на лихвения процент.

Сър Дъдли Норс в посоченото по-горе съчинение се явява като трети представител на това течение, началото на което бе положено от Пети.

Това е първият вид въстание на капитала срещу земевладението. А и всъщност лихварството, т.е. преминаването на част от доходите на земевладелеца в ръцете на лихваря, било едно от главните средства за натрупване на капитал. Но промишленият и търговският капитал действат повече или по-малко ръка за ръка със земевладелците срещу тази старомодна форма на капитала.

„Както земевладелецът дава под наем своята земя, така и ония, които имат необходимия за търговия капитал, но не притежават достатъчно умение, за да го употребяват в търговията, или не обичат безпокойствата, свързани с тази работа, дават под наем своя капитал [stock]. Това, което те получават при това, се нарича лихва, но това е само рента от капитал“

{тук, както и у Пети, ние виждаме, че на хората, които току-що са излезли от средновековието, рентата [1419] изглежда като първична форма на принадената стойност},

„както доходът на земевладелеца е рента от земята. На някои езици изразите „наемане на земя" и „наемане на пари“ са общо употребявани изрази; така е и в някои графства на Англия. Така че да бъдеш земевладелец [landlord] е все едно да бъдеш капиталист [stocklord]. Първият има само предимството, че арендаторът на неговата земя не може да я отнесе, докато за арендатора на капитал е лесно да направи това. И поради това земята трябва да дава по-малко печалба от капитала, който се дава под наем с по-голям риск“ (стр. 4).

Лихва. Норс изглежда пръв е разбрал правилно лихвата, защото както ще се види от следващите по-долу цитати, под думата stock той разбира не просто пари, а капитал (така както и Пети различава stock и пари. У Лок равнището на лихвата се определя изключително от количеството на намиращите се в обръщение пари. Същото е у Пети. Да се види за това при Меси):

„Ако има повече заемодатели, отколкото заематели, лихвеният процент ще се понижи ... Не ниската лихва оживява търговията, ами с разрастването на търговията капиталът на нацията понижава равнището на лихвата“ (стр. 4).

„Златото и среброто и правените от тях монети не са нищо друго освен мерки и теглилки, с помощта на които търговията се извършва по-удобно, отколкото би било възможно без тях ; а освен това те служат за фонд, от който може в този вид да се слага настрана излишъкът от капитала“ (стр. 16).

Цена и пари. Тъй като цената не е нищо друго освен еквивалент на стоката, изразен в пари и — когато става дума за продажбата — реализиран в тях, т.е. тъй като в цената стоката се изразява като разменна стойност, за да бъде след това превърната отново в потребителни стойности, една от първите крачки на икономическата мисъл беше забелязването на това, че златото и среброто фигурират тук не като такива, а само като форма на съществуване на разменната стойност на самите стоки, като момент от тяхната метаморфоза. Норс изразява това много добре за своето време:

„Тъй като парите ... служат като всеобща мярка за покупката и продажбата, всеки, който има нешо за продан, но не намира търговци, които биха купили неговата стока, е склонен да мисли, че причина, поради която неговите стоки не намират пласмент, е недостигът на пари в кралството. И ето навсякъде се раздават оплаквания срещу недостига на пари. Но това е голяма грешка...

Какво е нужно на хсрата, които се оплакват от недостиг на пари? Ще започна от бедния ... Той се нуждае не от пари, а от хляб и други предмети от първа необходимост ... От недостиг на пари се оплаква и арендаторът... Той мисли, че ако в страната имаше повече пари, той би успял да получи по-добра цена за своите стоки. Следователно на него му са нужни не пари, а добра цена за неговото жито и добитък, които той би искал, но не успява да продаде... А защо той не успява да получи добра цена за тях?... Или

1) в страната има извънредно много хляб и добитък, така че мнозинството от хората, които идват на пазара, се нуждаят като самия него да продадат тези продукти и само малцина имат нужда да ги купят. Или
2) прекратява се обикновената продажба на тези продукти в чужбина, износът им в чужбина, както става през време на война, когато търговията е несигурна или забранена. Или
3) потреблението се съкращава, като хората поради бедност изразходват за своето съществуване по-малко от преди. Ето защо не увеличението на количеството звонкова монета би улеснило арендатора да пласира стоките си, а премахването на тези три причини, които в действителност предизвикват спадане на пазара.i130

Точно в същия смисъл се нуждаят от пари търговецът и бакалинът, а именно — те се нуждаят от това, да продадат стоките, с които търгуват, и то в резултат на обстоятелството, че на пазарите не съществува достатъчно търсене“ (стр. 11—12)130.

По-нататък, капиталът е самонарастваща стойност, дркато при образуването на съкровища целтa е кристализираната форма на разменната стойност като такава. Ето защо едно от най-първите открития на класическата политическа икономия се състои в това, че тя вижда противоположност между образуването на съкровищата и самонарастването на парите, т.е. разглежда парите като капитал.

„Нито един човек не става по-богат от това, че държи у себе си цялото си имущество във форма на пари, златни или сребърни съдове и т. н.; обратно, той обеднява от това. Най-богат е оня, чието имущество се намира в растеж, било то дадена под аренда земя, или дадени в заем под лихва пари, или пуснати в търговия стоки“ (стр. 11).

{Ето как говори за това Джон Белърс в своите „Essays about the Poor, Manufactures, Trade, Plantations and Immorality“ etc. London, 1699:

„Парите нарастват и принасят полза само тогава, когдто се разделят с тях; и както за частното лице парите са безполезни, ако то не ги разменя срещу нещо по-ценно, така и цялата маса пари, превишаваща абсолютно необходимото за вътрешната търговия, е мъртъв капитал за кралството или нацията и не носи никаква печалба на страната, която ги задържа“ (стр. 13).}

„Макар че всеки желае да ги има“ (парите), „никой не желае — или само малцина желаят — да ги държат у себе си, а всички се стараят незабавно да се освободят от тях, като знаят, че от всички пари, които лежат мъртви, трябва да се очаква не печалба, а само сигурна загуба“ (Норс, цит. съч., стр. 21).

[1420] Парите като световни пари:

„Що се отнася до търговията, отделната страна заема в света във всяко отношение същото положение, каквото градът заема в държавата и семейството — в града“ (стр. 14). „В тези търговски връзки златото и среброто не се отличават по нищо от другите стоки: те се вземат от ония, които ги имат в излишък, и се превозват там, където се забелязва недостиг от тях или се търсят“ (стр. 13).

Количеството пари, което може да се намира в обръщение, се определя от стоковата размяна.

„Колкото и пари да бъдат доставени от чужбина и колкого и пари да са насечени вътре в страната, всичко, което превишава потребността от тях, изпитвана от националната търговия, i131е чисто и просто благороден метал и ще се разглежда само като такъв; и насечените пари подобно на употребявани сребърни изделия ще се продават само по тяхното металическо съдържание“ (стр. 17—18).

Превръщане на парите в кюлчета и обратно (стр. 18) (Допълнителна тетрадка С, стр. 13). Оценка и теглене на парите. Колебливо движение (Допълнителна тетрадка С, стр. 14)131.

Лихварство, земевладелци и търговия:

„От парите, които се дават в нашата страна под лихва, едва ли една десета е пласирана между търговски хора, 4-72които използват тези заеми в своите предприятия; в повечето случаи парите се дават в заем за поддържане на лукс, за покриване на разходи на ония хора, които, макар и да притежават големи имения, изразходват донасяните от техните имения доходи по-бързо, отколкото тези доходи постъпват у тях, и като не желаят да продават нещо от своето имущество, предпочитат да залагат своите имения“ (Норс, цит. съч., стр. 6—7). [ХХШ—1420]

(горе)
[6) БЪРКЛИ ЗА ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ КАТО ИЗТОЧНИК НА БОГАТСТВОТО]

[XIII—670а] „Нима не би било погрешно да се мисли, че земята сама по себе си е богатство? 4-73И нима не трябва да разглеждаме преди всичко трудовата дейност на народа като нещо, което образува богатството и прави богатство дори земята и среброто, които не биха имали никаква стойност, ако не бяха средства и стимули за трудова дейност?“ (The Querist. By Dr. G. Berkeley, 1750. Въпрос 38). [XIII—670a]

(горе)
[7) ДЕЙВИД ЮМ и ДЖОУЗЕФ МАСИ]

[а) ВЪПРОСЪТ ЗА ЛИХВАТА ПРИ ЮМ И МАСИ]

[XX—1293а] Анонимното съчинение на Маси „Ап Essay on the Governing Causes of Natural Rate of Interest" се появи през 1750 година; втората част от „Essays“ на Юм, в която се намира очеркът „Of Interest“, излезе през 1752 г., т.е. две години по-късно. Следователно приоритетът принадлежи на Маси. Юм се обявява срещу Лок, а Маси срещу Пети и Лок, които двама още се придържали към възгледа, че размерът на лихвения процент зависи от количеството на намиращите се в обръщение пари и че всъщност истинският предмет на заема са парите (а не капиталът).

Маси обявява по-решително от Юм лихвата само за част от печалбата. Юм се зайимава главно с това, да докаже, 4-74че стойността на парите няма значение за размера на лихвения процент, тъй като при дадена пропорция между лихвата и паричния капитал (например при 6%) 6 ф.ст. се повишават или понижават по стойност заедно с повишаването или понижаването на стойността на 100 ф.ст. (значи — заедно с измененията на стойността на един фунт стерлинг), но самата пропорция, изразявана в дадения случай с числото 6, ни най-малко не се засяга от това.

(горе)
[б) ЮМ. СПАДАНЕ НА ПЕЧАЛБАТА И ЛИХВАТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗРАСТВАНЕ НА ТЪРГОВИЯ И ПРОМИШЛЕНОСТ]

Да започнем с Юм.
„Всичко в света се купува с труд“ („Essays“, vol. J, part II. London, 1764 I.Of Commerce“], 289).

Размерът на лихвения процент зависи според Юм от търсенето от страна на заемателите и от предлагането от страна на заемодателите — той зависи следователно от търсенето и предлагането. А след това той съществено зависи от размера на

„печалбите, произтичащи от търговията“ (пак там [„Of Interest“], стр. 329). „По-големият или по-малкият запас от труд и стоки трябва да има голямо влияние върху равнището на лихвата, тъй като всъщност и фактически ние вземаме в заем труд и стоки, когато заемаме пари под лихва“ (пак там, стр. 337). „Нито един човек не се задоволява с ниска печалба там, където може да получи висока лихва; и нито един човек не се задоволява с ниска лихва там, където може да получи висока печалба“ (пак там, стр. 335).

Високата лихва и високата печалба, и двете са израз на

„незначителното развитие на търговията и промишлеността, а не на недостига на злато и сребро. А ниската лихва показва обратното“ (стр. 329).
[1294а] „Ето защо в държава, в която има само земевладелци“ (или както казва Юм по-нататък, „едри земевладелци и селяни“), „винаги трябва да има много заематели и лихвеният процент трябва да бъде висок“ (стр. 330),

тъй като представителите на богатството, което само се наслаждава, търсят от скука удоволствия, а, от друга страна, производството с изключение на земеделието има много ограничени размери. Обратното става, щом се развие търговията. Търговецът изцяло е обхванат от страстта към забогатяване. За него

„няма по-голямо удоволствие от това, да вижда състоянието му да расте всеки ден“.

(Тук в ламтежа за потребителни стойности силно надмощие взема ламтежът за разменна стойност, за абстрактно богатство.)

„И това е причината, поради която търговията съдействува за увеличаването на пестеливостта и поради която сред търговците скъперниците също тъй преобладават над прахосниците, както — противоположно на това — сред поземлените собственици прахосниците преобладават над скъперниците“ (стр. 333).

{Непроизводствен труд:

„Адвокатите и лекарите не извикват на живот никаква производствена дейност; нещо повече, те придобиват своите богатства само за сметка на другите, така че те непременно намаляват имуществото на някого от своите съграждани със същата бързина, с която увеличават собственото си имущество“ (стр. 333—334).)

„И така, нарастването на търговията влече след себе си увеличаване на количеството на заемодавците и благодарение на това предизвиква понижаване на лихвения процент“ (стр. 334).

„Ниската лихва и ниската печалба в търговията — са две неща, които си съдействуват едно на друго. Те и двете произтичат от развитието на търговията, което създава богати търговци и увеличава броя на хората на парите. Там, където търговците притежават големи капитали — безразлично дали тези капитали са представени от голямо или малко количество монети, — често се случва, когато тe се уморяват от търговски работи или когато наследниците им не са склонни или не са способни да се занимават с търговия, значителна част от капиталите по естествен начин да търси спокоен годишен доход. Голямото предлагане предизвиква падане на цената и заставя заемодавците да се съгласяват на нисък лихвен процент. Това съображение подбужда мнозина да оставят своите капитали в търговията и по-скоро да се задоволяват с ниски печалби, отколкото да дават парите си в заем с още по-ниска лихва. От друга страна, когато търговията достига значително развитие и започва да прилага твърде големи капитали, неизбежно възниква съперничество между търговците, което намалява печалбите от търговията, но същевременно увеличава обема на самата търговия. Спадането на печалбата в търговията заставя търговците по-охотно да се съгласяват на ниска лихва, когато те оставят търговските работи и започват да се предават на спокойно безделие. Поради това безполезно е да се изследва кое от тези обстоятелства — ниската лихва или ниската печалба — е причина и кое — следствие. Те и двете произлизат от силно развитата търговия и си съдействуват една на друга... Силно развитата търговия, създавайки едри капитали, понижава както лихвата, 4-75така и печалбата, и всеки път, когато тя понижава лихвата, в това понижаване ѝ помага съответното падане на печалбата, и обратно. Мога да добавя, че както ниските печалби произтичат от разрастването на търговията и промишлеността, така те на свой ред спомагат за по-нататъшното разрастване на търговията, като поевтиняват стоките, увеличават потреблението и стимулират промишлеността. И така ... лихвата е истински барометър за състоянието на държавата и ниският лихвен процент е почти безпогрешен признак за процъфтяването на народа“ (пак там, стр. 334—336).

(горе)
[в) МАСИ. ЛИХВАТА КАТО ЧАСТ ОТ ПЕЧАЛБАТА. ОБЯСНЕНИЕ НА РАЗМЕРА НА ЛИХВАТА С РАВНИЩЕТО НА ПЕЧАЛБАТА]i132

[J. Massie.] An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest; wherein the Sentiments of Sir William Petty and Mr. Locke, on that Head, are considered. London, 1750.

„От приведените извадки132 се вижда следното: господин Лок счита, че естественото равнище на лихвата се определя от пропорцията между наличното количество пари в страната и задължеността на нейните жители един към друг, от една страна, и нейната търговия, от друга страна; а сър Уилиям Пети поставя това равнище на лихвата в зависимост само от количеството на наличните пари в страната; така че те се различават само по въпроса за ролята на задължеността“ (стр. 14—15). [XX—1294а]

[XXI—1300] Богатите хора,
„вместо сами да влагат в работа парите си, ги дават в заем на други, за да могат последните да извличат от тях печалба и известна част от тази печалба да предоставят на притежателите на парите. Но ако богатството на страната е разпределено равномерно между голям брой лица, така че в нея да има малко такива хора, които биха могли да изхранят две семейства посредством влагане пари в търговията, паричните заеми не могат да получат голямо разпространение; защото ако 2.000 ф.ст. принадлежат на едно лице, то може да ти даде в заем, тъй като с лихвите от тях може да издържа семейството си; но ако принадлежат на десет лица, тези последните не са в състояние да ги дават в лаем, тъй като лихвите от тях не могат да изхранят десет семейства“ (стр. 23—24).

„Всеки опит да се определи естествената норма на лихвата, като се изхожда от лихвения процент, който правителството плаща за даваните му в заем пapu, неизбежно е обречен на неуспех. Опитът показва, че между този лихвен процент и естествената норма на лихвата няма нито съвпадение, нито съответствие, а разумът ни говори, че това никога не може да бъде, тъй като естествената нормална лихвата има своето основание в печалбата, а размерът на лихвата по държавните заеми се определя от нуждата, при което печалбата има граници, а нуждата — нe. За аристократа, който взема в заем пари за подобряване на своята земя, и за търговеца или промишленика, който заема пари, за да води своето предприятие, съществуват определени граници, по-далеч от които те не отиват: ако с помощта на взетите в заем пари те са в състояние да получат 10% печалба, те могат да дадат 5% на заемодателя за получения заем, но няма да му дадат 10%. Обратно, у този, който прави заем от нужда, всичко се определя само от степента на неговата нужда, а нуждата не се подчинява на никакви норми“ (стр. 31—32).

„Правомерността на вземането на лихва зависи не от това, дали заемателят получава действително печалба от взетите от него пари в заем, а от това, могат ли тези пари да донесат печалба, ако бъдат правилно вложени“ (стр. 49). „Ако онова, което заемателите плащат като лихва за взетите в заем пари, е част от печалбата, която взетите в заем пари могат да донесат, равнището на лихвата винаги трябва да се определя от тази печалба“ (стр. 49).

„Каква част от тази печалба принадлежи по право на заемателите и каква на (заемодателя ? Това изобщо могат да определят само мненията на ония, които вземат заеми, и на ония, които ги дават. Защото определянето на това, кое тук е правилно и кое неправилно, е само резултат от споразумение между хората“ (стр. 49).

„Обаче това правило за подялба на печалбата е приложимо не към всеки отделен заемодател и заемател, а само към Заемодателите и заемателите изобщо... Изключително големите и изключително малките печалби са награда за предприемчивостта и наказание за непредвидливостта, които решително не засягат заемодателите; защото както тези последните не понасят загуба от посочената непредвидливост, така те не трябва да имат облага от посочената предприемчивост. И това, което тук е казано за отделни хора в един и същ отрасъл на търговията или промишлеността, важи и за отделните отрасли на търговията или промишлеността“ (стр. 50).

„Естествената норма на лихвата се определя от печалбата на търговските и промишлените предприятия“ (стр. 51).

Защо в Англия лихвеният процент сега е 4% вместо 8, както беше преди? Защото тогава английските търговци

„получаваха двойно пс-голяма печалба от сега“.

Защо лихвеният процент в Холандия е равен на 3, във Франция, Германия, Португалия — на 5 и 6, в Уест-Индия и Ост-Индия — на 9, в Турция — на 12?

„За всички тия случаи е достатъчно да дадем един общ отговор, който се състои в това, че търговската пачалба в тези различни страни се различава от оная, която се получава у нас, и се отличава при това толкова много, че на това се дължат всички посочени различия в нормата на лихвата“ (стр. 51).

А от какво зависи спадането на печалбата? От външната и вътрешната конкуренция:

„от намаляването на външната търговия“ (в резултат на чуждестранна конкуренция) „или от това, че търговците един през друг все повече понижават цените на своите стоки ... както поради това, че изобщо им е необходимо да продадат нещо, така и поради това, че обхванати от алчност, те се стремят да продадат колкото може повече“ (стр. 52—53).

„Търговската печалба изобщо се определя от съотношението между броя на търговците и размерите на търговията (стр. 55). В Холандия, където пропорцията на броя на „хората, заети в търговията, и цялото население е най-голяма ... нормата на лихвата е най-ниска; в Турция, където в най-гоаяма степен съществува обратна пропорция, нормата на лихвата е най-висока“ (стр. 55—56).

[1301] „От какьо се определя съотношението между размерите на търговията и броя на търговците?“ (стр. 57). „От стимулите за търговия“: от произтичащата ст естествените условия необходимост, от свободата, от зачитането на частните права на хората, от обществената безопасност (стр. 58).

„Няма две страни, които да доставят еднакъв брой предмети от първа необходимост в еднакво изобилие и с изразходване на еднакво количество труд за тяхното производство. Потребностите на хората нарастват и се намаляват в зависимост от суровостта или мекотата на климата, в който живеят. Ето защо размерите на търговията, която по силата на необходимостта са принудени да водят жителите на различни страни, не могат да не бъдат различни и степента на тези различия не може да се определи другояче освен със степента на топлината или студа; от което може да се изведе общото заключение, че количеството труд, което е необходимо за издръжка на определен брой население, е най-голямо в страните със студен климат и най-малко в страните с горещ климат; защото в студените страни не само е нужно повече облекло на хората, но и земята се нуждае от по-голяма обработка, отколкото в горещите страни“ (стр. 59). 4-76„Особена необходимост да развива търговията е присъща на Холандия ... Тя произтича от свръхнаселеността на страната. Това обстоятелство заедно с необходимостта да се изразходва много труд за изграждане на диги и за пресушаване на почвата довежда до това, че необходимостта да се води търговия се оказва в Холандия по-настоятелна, отколкото в която и да било друга част на обитавания свят“ (стр. 60).

(горе)
[г) ЗАКЛЮЧЕНИЕ]4-77

Маси още по-определено от Юм определя лихвата само като част от печалбата. И двамата обясняват спадането на лихвения процент с натрупването на капитали (Маси говори специално за конкуренцията) и с произтичащото оттук спадане на печалбата. И двамата еднакво малко се занимават с въпроса за източника на самата „търговска печалба“. [XXI—1301]

(горе)
[8) ПРИБАВКИ КЪМ РАЗДЕЛИТЕ ЗА ФИЗИОКРАТИТЕ][а) ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“. ПОГРЕШНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ НА КЕНЕ]

[XXIII—1433]

Разходи за ежегодни аванси — 2 милиарда.i133
................Всичко — 5 милиарда.

Безплодна класа, всичко — 2.милиарда.

Това е най-простата форма на „Икономическата таблица“133.
1) Обръщение на парите (предполага се, че плащанията се извършват само веднаж в годината). Изходната точка на обръщението на парите е класата, която извършва разходи, класата на собствениците, която няма никакви стоки за продажба, която купува, без нищо да продава.

Собствениците купуват за 1 млрд. от производствената класа, връщайки ѝ милиарда пари, с който тя им е платила рентата. (С това се реализира ¹/₅ от селскостопанския продукт.) С 1 млрд. те

купуват от безплодната класа, у която по този начин се стича 1 млрд. в пари. (Заедно с това се реализира ¹/₂ от продукта на промишлеността.) Безплодната класа купува с този милиард хранителни продукти от производствената класа, у която следователно се стича обратно още 1 млрд. в пари. (С това се реализира втората ¹/₅ от селскостопанския продукт.) Със същия милиард пари производствената класа купува промишлени изделия на стойност 1 млрд, и с това тя възстановява половината от своите „аванси“. (Заедно с това се реализира втората ¹/₂ от промишлената продукция.) Със същия милиард пари безплодната класа купува [1434] суровини. i134(С това се реализира още ¹/₅ от селскостопанския продукт.) По този начин два милиарда пари се стичат обратно у производствената класа.

Следователно остават още ²/₅ от селскостопанския продукт. ¹/₅ се потребява в натурална форма. А в каква форма се извършва натрупването на втората ¹/₅? Това трябва да се разгледа nо-нататък134.

2) Дори от гледна точка на самия Кене, съгласно която всички принадлежащи към безплодната класа са всъщност само наемни работници, може да се открият грешните предпоставки в „Таблицата“.

Приема cе, че производствената класа има „първоначални аванси“ (основен капитал) в размер, превишаващ пет пъти „годишните аванси“. 4-78За безплодната класа това перо съвсем не се споменава, което, разбира се, не ѝ пречи да съществува.

По-нататък, не е вярно, че възпроизводството се равнява на 5 МЛРД. Съгласно самата таблица, то се равнява на 7 млрд.: 5 — на страната на производствената класа, 2 — на страната на безплодната.

(горе)
[б) ЧАСТИЧНО ВРЪЩАНЕ НА ОТДЕЛНИ ФИЗИОКРАТИ КЪМ МЕРКАНТИЛИСТКИ ПРЕДСТАВИ. ФИЗИОКРАТИТЕ ЗА „СВОБОДНА“ КОНКУРЕНЦИЯ]

Продуктът на безплодната класа е равен на 2 млрд. Този продукт представлява резултат от събирането на сурови материали за 1 млрд. (материали, които по такъв начин отчасти влизат в продукта, Отчасти възстановяват износването на машините, което е влязло в стойността на продукта) и хранителни продукти за 1 млрд., потресени при обработването на тези суровини.

Безплодната класа продава целия този продукт на класата на собствениците и на производствената класа, за да може, първо, да възстанови „авансите“ (във вид на суровини), и, второ, да получи селскостопански средства за съществуване. Следбвателно у беплодната класа не остават нито за грош промишлени изделия за собствено потребление, а за лихва или печалба не може и да се говори. Бодо (или Льо Трон) отбелязва това и обяснява работата с това, че безплодната класа продава своя продукт над неговата стойност; това, което тя продава за 2 млрд., се равнява следователно на 2 млрд. минус х. i135Следователно печалбата и дори това, което тая класа сама потребява в промишлени изделия, спадащи към необходимите ѝ средства за живот — всичко това се свежда според изтъкнатото обяснение само до това, че тази класа повишава цената на своите стоки над тяхната стойност135. Следователно тук физиократите неизбежно се връщат към меркантилистката система, към понятието „печалба от отчуждаване“.

Ето защо те предполагат, че свободната конкуренция между промишлениците е напълно необходима, за да не могат последните твърде много да измамват производствената класа, 4-79селските стопани. От друга сбрана, тази свободна конкуренция е нужна, за да може селскостопанският продукт да се продава на „добра цена“, т.е. неговата цена благодарение на износа му в чужбина да се повишава над първоначалната му местна цена, тъй като се предполага страна, която изнася пшеница, и т.н.i136 i137

(горе)
[в) ПЪРВОНАЧАЛНА ФОРМУЛИРОВКА НА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ УВЕЛИЧАВА СТОЙНОСТТА В РАЗМЯНАТА]

„Всяка покупка е продажба и всяка продажба е покупка“ (Quesnay, Dialogues sur le Commerce et sur les Travaux des Artisans и т.н., издание на Дер136, стр. 170). „Да купуваш — значи да продаваш, а да продаваш — значи да купуваш“ (Кене у Дюпон дьо Немур, „Origine“ и т.н. стр. 392)137.i138

Цената винаги предшества покупките и продажбите. Ако конкуренцията Между продавачите и купувачите не внася някакви изменения, цената остава такава, каквато е била определена по силата на други причини, независещи от търговията“ (стр. 148)138.

„Винаги може да се предположи, че тя“ (размяната) „е изгодна и за двамата“ (контрагенти), „тъй като и двете страни си осигуряват възможността i139да се ползват от такива богатства, които те могат да получат само посредством размяната. Но при това винаги имаме само размяна на богатства с една определена стойност срешу други богатства с равна стойност и следователно тук не може да има никакво действително увеличаване на богатствата“ (би следвало да се каже: никакво действително увеличаване на стойността) (пак там, стр. 197)139.4-80

i140„Авансите“ и „капиталът“ определено се отъждествяват. Натрупването на капитали като главно условие.

„Увеличаването на капиталите е следователно главното средство за умножаване на труда и принася най-голяма полза на обществото“ — и т.н. (Кене у Дюпон дьо Немур, пак там, стр. 391)140. (XXIII—1434]

(горе)
[9) ВЪЗХВАЛА НА ЗЕМЕВЛАДЕЛСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ У ЕПИГОНА НА ФИЗИОКРАТИТЕ ГРАФ ДЮ БЮА]

[XXII—1399] Buat (compte du). Eléments de la politique, ou Recherche des vrais principes de l’économie sociale (6 тома). Лондон, 1773.

Този слаб и многословен автор, който приема външната видимост на физиокрацията за нейна същност и по всякакъв начин превъзнася земевладелската аристокрация — той приема физиокрацията фактически само дотолкова, доколкото тя съответствува на подобна цел, — би могло и съвсем да не се споменава, i141ако грубобуржоазният характер не се проявяваше у него също така рязко, както по-късно, да речем, у Рикардо. Погрешният възглед, че „чистият продукт“ се ограничава само с рентата, ни най-малко не изменя работата.i142

Дю Бюа казва това, което Рикардо повтаря след това относно „чистия продукт“ изобщо141. Работниците принадлежат към faux frais*⁾ и съществуват само за да могат притежателите на „чистия продукт“ i143„да образуват общество“ (виж отнасящите се тук места)142. Той разглежда положението на свободните работници само като изменена форма на робство, която обаче е необходима според него, за да могат висшите слоеве да образуват „общество“. {Също и у Артър Юнг „чистият продукт“, принадената стойност, се разглежда като цел на производството143}i144
*⁾ странични разходи, които не участвуват непосредствено в производствения процес, но при дадени условия са необходими. Ред.

[1400] В тази връзка може да си спомним онова място у Рикардо, където той спори със Смит, който считаше за най-производителен оня капитал, който използва най-голям брой работници144.

Срравни у Бюа — том VI, стр. 51—52, 68—70; по-нататък, относно работническата класа и робството — том II, стр. 288, 297, 309; том III, стр. 74, 95—96, 103; том VI, стр. 43, 51; за това, че тези работници са принудени да изпълняват принаден труд, а също и за това, какво означават „най-необходимите средства за съществуване“ — том VI, стр. 52—53.

Ще приведем тук едно единствено място, тъй като то съдържа нелошо възражение срещу брътвежа за риска, на който изобщо се излагал капиталистът:

„Те“ (търговците) .много били рискували, за да спечелят много. Но те рискували или хора, или стоки и пари. 4-81Ако те заради забогатяване подлагали на явна опасност хора, те вършели твърде лоша работа. Що се отнася до стоките, определена заслуга има оня човек, който ги произвежда; i145но не може да има никаква заслуга в това, че тия стоки се излагат на риск заради обогатяването на един човек“ и т.н. (том II, стр. 297). (XXII—1400]

(горе)
[10) ПОЛЕМИКА СРЕЩУ ЗЕМЕВЛАДЕЛСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ФИЗИОКРАТИТЕ (АНОНИМЕН АНГЛИЙСКИ АВТОР)145]

[XXIII—1449] „The Essential Principles of the Wealth of Nations illustrated, in opposition to some False Doctrines of Dr. Adam Smith, and others“. London, 1797.

Авторът на това съчинение е познавал труда на Андерсън, тъй като в Приложението към своята книга той препечатва откъс от селскостопанския отчет на Андерсън относно графството Абердин.

Това е единственото значително английско съчинение, което пряко се доближава до учението на физиократите. Книжката на Уилиям Спенс „Britain independent of commerce“ (1807 г.) е просто карикатура. Същият Спенс беше през 1814—1815 г. един от най-фанатичните защитници на земевладелците и отстояваше техните интереси на базата на физиократического учение, проповядващо ... свобода на търговията. Не трябва да се смесва този приятел с Томас Спенс, смъртен враг на частната собственост върху земята.

Съчинението „The Essential Principles“ съдържа преди всичко превъзходно сбито резюме на физиократического учение.i146

Авторът правилно проследява произхода на физиократическите възгледи от възгледите на Лок и Вандерлинт. Той представя физиократите като автори, които

„твърде системно, макар и не съвсем правилно са развивали“ своето учение (стр. 4). Виж за това още стр. 6 (извадки в тетрадка Н, стр. 32—ЗЗ)146.

От резюмето на физиократическото учение, което дава анонимният автор, i147много добре се вижда как теорията за въздържанието, което по-късните апологети, а отчасти още Смит представят като основа на образуването на капитала, е възникнала непосредствено от възгледа на физиократите, че в промишлеността и т.н. не се създава никаква принадена стойност:

„Разходите, които стигат за прилагане и издръжка на занаятчиите, манифактуриспте147 и търговците, имат за резултат само запазването на стойността на изразходваните суми и псради това са непроизводствени” (зашото не произвеждат принадена стойност). „Богатството на обцеството ни най-малко не може да бъде увеличено от занаятчии, манифактуристи и търговци, остен когато те спестяват и натрупват част от това, което е предназначено за ежедневната им издръжка. Следователно само чрез въздържание и пестеливост“ (теория за въздържанието на Сениор и тесрия за спестянието на Адтм Смит) „те могат да прибатят нещо към съвкупния капитал. Обратно, земеделците могат да потребяват целия си доход и въпреки тева да обогатяват същевремонно държавата; защото тяхната дейност носи принаден продукт, който се нарича рента“ (стр. 6).

„Класата от хора, трудът на които неистина произвежда нещо, но не повече от това, което е било изразходвано за поддържане на този труд, съвсем основателно може да бъде наречена непроизводствена класа“ (стр. 10).i148

Производството на принадена стойност трябва да се различава строго от нейното „преместване от ръце в ръце“.

„Увеличаването на дохода“ (т.е. натрупването) „е само косвено предмет на изучаване за икономистите148... Предмет на тяхното изучаване е производството и възпроизводството на дохода“ (стр. 18).

И в това именно се състои голямата заслуга на физиокрацията. Физиократите си поставят въпроса, как се произвежда и възпроизвежда принадената стойност (у анонимния автор принадената стойност се нарича „доход“). Въпросът, как тази принадена стойност се възпроизвежда в по-голяма степен, т.е. как тя се увеличава, възниква едва на второ място. Преди всичко необходимо е да се разкрие категорията принадена стойност, [1450] да се разкрие тайната на нейното производство.

Принадена стойност и търговски капитал.
„Когато става дума за производство на дохода, съвсем нелогично е да се подменя този въпрос с въпроса за преместването на дохода от ръце в ръце, до което единствено се свеждат всички търговски сделки“ (стр. 22). i149Думата commerce (търговия) не означава нищо друю освен commutatio mercium*⁾ ... Понякога тази размяна е по-изгодна за едната страна, отколкото за другата; но винаги това, което печели едната, се губи от другата и търговската сделка между тях всъщност не увеличава ни най-малко богатството“ (стр. 23). „Ако някой евреин продаде една крона за 10 шил. или един фартинг на кралица Анна за 1 гинея149, той без съмнение ще увеличи своя собствен доход, но няма да увеличи с това наличното количество скъпоценни метали; и природата на тази търговска сделка би била една и съща независимо от това, дали обичащият редки предмети купувач живее на една улица с продавача на старинни монети или във Франция, или в Китай” (стр. 23).

*⁾ размяна на стоки. Ред.

У физиократите промишлената печалба се разглежда като „печалба от отчуждаване“, т.е. тя се обяснява меркантилистически. Emo защо нашият англичанин прави правилния извод, че тази печалба е действителна печалба само тогава, когато промишлените стоки се продават в чужбина. От меркантилистическата предпоставка той прави правилен меркантилистически извод.

„Никой манифактурист, колкото и да се обогатява сам, не прибавя нищо към националния доход, ако неговите стоки се продават и потребяват вътре в страната; защото купувачът на неговите стоки губи ... точно толкова, колкото придобива манифактуристът... Тук имаме размяна между продавач и купувач, а не увеличаване на богатството“ (стр. 26). „За да се компенсира за липсата на излишък ... стопанинът-предприемач прибавя 50уо печалба върху своите разходи по работната заплата, или 6 пенса за всеки шилинг, който то 1 изплаща на манифактурните работници... i150Ако стоката се продава в чужбина“, това „ще бъде национална печалба“ от такъв и такъв брой „изкусни в занаятите работници“ (стр. 27).

Авторът много добре представя причините за богатството на Холандия. Риболовът (би трябвало да се посочи и скотовъдството). Монополът на източните подправки. Морският транспорт. Даването на пари в заем на чужденци (Допълнителна тетрадка Н, стр. 36—37)“150.

Манифактуристите, пише нашият автор,
„са необходима класа“, но те не са „производствена класа“ (цит. съч., стр. 35). Те „само заменят или преместват дохода, който предварително е бил добит от земеделеца, и постигат това, като придават трайност на този доход в известна нова форма“ (стр. 38).

Съществуват само четири необходими класи:
1) производствена класа, или земеделци;
2) манифактуристи;
3) защитници на страната;
4) „класа на учителите“, които той поставя на мястото на фигуриращи у физиократите „получатели на десятък“, т.е. на поповете.

„Нали всяко гражданско общество се нуждае от храна, облекло, защита и образование“ (стр. 50—51).

Грешката на „икономистите“ се състои в това, че считаха
„получателите на поземлена рента, както и получателите само на рента за производствена класа на обществото ... До известна степен те поправиха своята грешка с намека, че църквата и кралят трябва да се издържат от рентите, които получават поземлените собственици. Д-р Смит... през цялото съчинение на когото тя“ (посочената грешка на „икономистите“) „преминава“ (това е вярно), „насочва своята критика тъкмо срещу здравата част на системата на икономистите“ (стр. 8).

[1451] Земевладелците като такива не само не са производствена класа, но дори не са необходима класа на обществото...i151

„Поземлените собственици като обикновени получатели на поземлена рента не са необходима класа на обществото ... тъй като поземлената рента се отделя от предназначената ѝ от конституцията цел — да служи на защита на държавата, получателите на тази рента, вместо да бъдат необходима класа, стават една от най-ненужните и най-обременителните за обществото класи“ (стр. 51). Виж повече за това в Допълнителна тетрадка Н, стр. 38—39.151.

Всичко това е много добре и тази полемика срещу получателите на поземлена рента, развивана от физиократическа гледна точка, е много важна като завършек на учението на физиократите.

Авторът отбелязва, че реалният данък върху земята е характерен за турците (цит. съч., стр. 59).

Земевладелецът облага с данък не само наличните „подобрения на земята“, но често и „проектите за бъдещи подобрения“ (стр. 63—64). Данък върху рентата (стр. 65).

По отношение на данъчното облагане физиократическата доктрина се е осъществявала в старо време в Англия, Ирландия, феодална Европа, в империята на Могол (стр. 93—94).

Земевладелецът като такъв, който облага с данък (стр. 118). Физиократическата ограниченост се проявява в следното разсъждение (няма разбиране за разделението на труда):

Да приемем, че някой часовникар или фабрикант на басма не може да продаде своите часовници или своята басма; тогава той изпада в най-затруднително положение. Това показвало, „че манифактуристът се обогатява само благодарение на това, че е продавач“

(в действителност това показва само, че той произвежда своя продукт като стока),

„и че когато той престава да бъде продавач, неговите печалби незабавно се прекратяват“

(а как стои въпросът с печалбите на арендатора, който не е продавач?),

„тъй като те не са естествени, а изкуствени печалби. А земеделецът ... може да съществува, да преуспява и да увеличава богатството си, без нищо да продава“ (стр. 38—39)

(но в такъв случай той трябва да бъде същевременно манифактурист).i152

Защо авторът говори само за часовникаря или за фабриканта ма басма? Със същото право може да се предположи, че производителят на каменни въглища, желязо, лен, индиго и т.н. не е в състояние да продаде тия продукти или че дори производителят на пшеница не може да продаде своята пшеница. За това много добре говори споменатият по-горе Беарде дьо л’Абей152. i153Анонимният автор трябва срещу производството на стоки да изтъква производството за непосредствено потребление в рязко противоречие с обстоятелството, че най-главното за физиократите е, обратно, разменната етойност. Но този последният момент преминава като червена нишка у нашия приятел: буржоазният възглед върху вещите в рамките на добуржоазния начин на представяне153.

Нашият анонимен автор се обявява срещу Артър Юнг, който смяташе, че високите цени са важни за процъфтяването на земеделието, но тези възражения срещу Юнг са заедно с това полемика срещу физиокрацията (цит. съч., стр. 65—78 и 118).

Принадената стойност не може да бъде изведена от номиналното повишаване на цената от продавачите:

„Увеличаването на номиналната стойност на продукта ... не може да обогати продаваните ... тъй като всичко, което получават като продавачи, те го губят като купувачи“ (стр. 66).

В духа на Вандерлинт е написано следното място:

„Дотогава, докато за всеки безработен може да бъде намерен участък земя, годен за обработване, нито един безработен не трябва да остава без поземлен участък. i154Домовете на трудолюбието са хубаво нещо, но полята на трудолюбието са много по-хубаво“ (стр. 47).4-82

Макар и изобщо противник на арендната система, анонимният автор все пак дава предпочитание на арендата за продължителен срок пред краткосрочната аренда, при която собствеността върху земята само пречи на производството и на подобряването на почвата (стр. 118—123). (Ирландско арендно npaeo.)154 [XXIII—1451]

(горе)
[11) АПОЛОГЕТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕД ЗАЩО ВСИЧКИ ПРОФЕСИИ СА ПРОИЗВОДСТВЕНИ]

[V— 182] Философът произвежда идеи, поетът — стихове, пасторът — проповеди, професорът — ръководства и т.н. Престъпникът произвежда престъпления. Ако се вгледаме по-отблизо във връзката, която съществува между този последен отрасъл на производство и обществото като цяло, ще се освободим от много предразсъдъци.

Престъпникът произвежда не само престъпления, но и наказателно право, а затова и професорите, които четат курс по наказателно право, и заедно с това и неизбежното ръководство, във формата на което същият професор изхвърля своите лекции като „стока“ на всеобщия стоков пазар. С това се постигало увеличаване на националното богатство, да не говорим за личната наслада, която ръкописът на такова ръководство — според уверението на компетентния свидетел, господин професор Рошер — доставял на самия автор.

Престъпникът произвежда, по-нататък, цялата полиция и цялото наказателно правосъдие, тайните полицаи, съдиите, палачите, съдебните заседатели и т.н., и всички тия различни професии, всяка от които представлява определена категория на общественото разделение на труда, развиват различните способности на човешкия дух, създават нови потребности и нови начини за тяхното задоволяване. Дори самите изтезания са дали тласък за най-остроумни механически изобретения и са осигурили работа на множество почтени занаятчии, които са се насочили към производство на оръдия за изтезаване.

Престъпникът произвежда впечатление — ту морално-назидателно, ту трагично, според обстоятелствата, и с това оказва определена „услуга“ в смисъл на възбуждане на моралните и естетическите чувства на публиката. Той произвежда не само ръководства по наказателно право, не само наказателни кодекси, а следователно и законодатели в тая област, но и изкуство, художествена литература — романи и дори трагедии; доказателство за това са не само „Вина“ от Мюлнер и „Разбойници“ от Шилер, но дори „Едип“ и „Ричард III“. Престъпникът нарушава еднообразието на буржоазния живот, неговия спокоен всекидневен ход. С това той го предпазва от застой и поражда онова неспокойно напрежение и подвижност, без които би се притъпило дори жилото на конкуренцията. С това той дава тласък на производителните сили. Докато престъпленията освобождават пазара на труда от известна част от излишното население и отслабвайки с това конкуренцията между работниците, до известна степен пречат на падането на работната заплата под санитарния минимум — борбата срещу престъпленията поглъща друга част от излишното население. Излиза следователно, че престъпникът осъществява едно от естествените „уравновесявания“, които установяват надлежното равнище и откриват поприще за цяла верига „полезни“ професии.

Влиянието на престъпника върху развитието на производствените сили би могло да се проследи до най-малките подробности. Биха ли достигнали катинарите сегашното си съвършенство, ако нямаше крадци? Би ли се усъвършенствувало така изработването на банкноти, ако не съществуваха [183] фалшификатори на пари? Би ли проникнал микроскопът в обикновените търговски сфери (виж Бабедж), ако нямаше измама в търговията? Не дължи ли приложната химия своите успехи на фалшификацията на стоките и на стремежа да се открие тази фалшификация в същата степен, в каквато и на усърдието на честните производители? Изобретявайки все нови средства за посегателство върху собствеността, престъплението извиква на живот все нови средства за защита на собствеността и с това стимулира производството в същата степен, в каквато стачките стимулират изнамирането на машини. И — ако изоставим сферата на престъпленията на частните лица — би ли могъл да възникне световният пазар без националните престъпления? Биха ли могли да възникнат без тях и самите нации? И нима дървото на греха не е от времето на Адам същевременно и дърво на познанието?

Още Мандевил в своята „Басня за пчелите“ (1705) доказваше производителността на всички възможни професии и т.н. и у него вече личи общата тенденция на цялото това разсъждение:i155

„Това, което ние наричаме на този свят зло, както морално, така и физическо, е оня велик, принцип, който ни прави социални същества, който е здравата основа, животворящата сила и опората на всички професии и занаяти без изключение; 4-83тук трябва да търсим истинския източник на всички изкуства и науки; и в същия момент, в който злото би престанало да съществува, обществото ше трябва да западне, ако не съвсем да се разруши.“155

Само че Мандевил беше, разбира се, безкрайно по-смел и по-честен от проникнатите от филистерски дух апологети на буржоазното общество. [V—183]

(горе)
[12)] ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА КАПИТАЛА. ПРОИЗВОДСТВЕН И НЕПРОИЗВОДСТВЕН ТРУДi156
[а) ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА КАПИТАЛА КАТО КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ИЗРАЗ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРУД]

[XXI—1317] Ние видяхме не само как капиталът произвежда, но и как той самият бива произвеждан и как той като съществено изменено отношение възниква от производствения процес, как в този последния той получава своето развитие156. От една страна, капиталът видоизменя начина на производство, а, от друга страна, това видоизменение на начина на производство и това особено стъпало в развитието на материалните производителни сили представляват основата и условието на самия капитал, предпоставката на неговото собствено формиране.

Тъй като живият труд — в резултат на размяната между капитала и работника — е превърнат в съставна част на капитала и още от първия момент на процеса на труда се явява като дейност, принадлежаща на капитала, всички производителни сили на обществения труд вземат вид на производителни сили на капитала, така както всеобщата обществена форма на труда се явява в парите като свойство на една вещ. Също така производителната сила на обществения труд и неговите особени форми се изразяват във вид на производителни сили и форми на капитала, i157т.е. на овеществения труд, на веществените условия на труда, които в качеството на такъв обособен елемент противостоят на живия труд, олицетворени са в капиталиста. Тук ние отново се сблъскваме с изопачената форма на отношението, която се изразява в това, което още при разглеждането на парите означихме като фетишизъм157.

Самият капиталист властва само като олицетворение на капитала. (В италианското счетоводство тази негова роля на капиталист, на олицетворен капитал, неизменно му се противопоставя просто като на отделно лице, фигуриращо само като частен потребител и длъжник на собствения си капитал.)

Производителността на капитала (като производствен капитал. бг.ред.) — дори ако разглеждаме само формалното подчинение на труда на капитала — се състои преди всичко в принудата към принаден труд, към по-голямо количество труд от това, което е необходимо за задоволяване на непосредствените потребности. За капиталистическия начин на производство тази принуда е обща с предшестващия начин на производство, но първият я осъществява, прилага в такава форма, която повече благоприятства производството.

Дори ако се разглежда тога само формално отношение, всеобщата форма на капиталистическото производство, която е обща както за по-малко развития, така и за по-разеития му стадий — дори в този случай средствата за производство, веществените условия на труда — материалът на труда, средствата на труда (а също и средствата за живот) — се явяват не като подчинени на работника; обратно, работникът е подчинен на тях. Не той ги прилага, а те го прилагат. По силата на това те са и капитал. „Капиталът прилага труда.“ По отношение на работника те не се явяват като средства за производство на продукти — било във вид на непосредствени средства за съществуване или във вид на средства за размяна, във вид на стоки. Обратно, работникът е за тях такова средство, благодарение на което те запазват своята стойност и я превръщат в капитал, т.е. увеличават я, поглъщайки принаден труд.

Още в своя прост вид това обърнато наопаки отношение е олицетворение на вещи и овеществяване на лица; защото тази форма се отличава от всички предшестващи по това, че капиталистът господства над работника не като носител на едно или друго лично качество, а само доколкото той представлява „капитал“. Неговото господство не е нищо друго освен господство над овеществения жив труд, власт над създадения от работника продукт, т.е. власт над самия работник.

Това отношение става още по-сложно и изглежда още по-мистично вследствие на обстоятелството, че с развитието на специфично капиталистическия начин на производство срещу работника действат, като му противостоят в качеството на „капитал“, не само тия непосредствено материални вещи {всички те са продукти на труда; разглеждани откъм потребителната стойност, те като продукти на труда са веществени условия на труда; разглеждани откъм разменната стойност, те са овеществено всеобщо работно време, или пари}; също така и формите на обществено развития труд — кооперацията, манифаюурзта (като форма на разделение на труда), фабриката (като форма на обществения труд, която има за своя материална основа системата от машини) — се изразяват във вид на форми на развитие на капитала и поради това производителните сили на труда, които са се развили от тези форми на обществения труд, а следователно и науката и природните сили приемат формата на производителни сили на капитала. И действително, обединяването на еднакви видове труд, осъществявано в кооперация, съчетаването на различни видове труд, което имаме при разделението на труда, прилагането в машинната промишленост — с производствени цели — на природните сили и науката, а също и на продуктите на труда — всичко това противостои на работниците — на всеки един поотделно, като нещо чуждо на тях самите и като нещо вещно, единствено като форма на битие на независими от тях и господствуващи над тях средства на труда, така както самите тези средства на труда в тяхната проста осезаема форма, като материал, инструмент и т.н., противостоят на работниците като функции на капитала, а следователно и на капиталиста.

Обществените форми на собствения труд на работниците — или формите на техния собствен [1318] обществен труд — представляват такива отношения, които са се образували съвсем независимо от работниците, взети отделно един от друг; работниците, намирайки се в подчинение на капитала, стават елементи на тези обществени образувания, но тези обществени образувания не им принадлежат. Ето защо те противостоят на работниците като образи, приемани от самия капитал, като съчетания, които — за разлика от работната сила на всеки един от тези работници поотделно — съставляват принадлежност към капитала, възникват от него и са включени в неговия състав. И това взема все по-реална форма, колкото повече, от една страна, самата работна сила на тия работници претърпява под въздействието на посочените форми такива видоизменения, че в своето самостоятелно съществуване, т.е. извън тази капиталистическа връзка, тя става безсилна и нейната самостоятелна способност за производство се унищожава; а, от друга страна, с развитието на машинното производство условията на труда все повече се явяват като сили, господствуващи над труда и технологически, като едновременно с това заместват труда, потискат го, правят го излишен в самостоятелните му форми.

В този процес, в който обществените черти на труда на работниците им противостоят като нещо в известен смисъл капитализирано (така например в машинното производство осезаемите продукти на труда се явяват като господари на труда), същото, естествено, става с природните сили и с науката, с този продукт на всеобщия исторически процес на развитие, който абстрактно изразява неговата квинтесенция: природните сили и науката противостоят на работниците като сили на капитала. i158Науката и нейните приложения действително се отделят от изкуството на отделния работник и неговото знание на работата и макар че те — ако ги проследим до самия им източник — представляват пак продукти на труда, все пак те навсякъде, където влизат в процеса на труда, се явяват като включени в състава на капитала. Капиталистът, който прилага машината, не трябва непременно да разбира нейното устройство (виж Юр)158. Но в машината самата реализирана наука противостои на работниците като капитал. И наистина, всички тези основани върху обществения труд приложения на науката, на природните сили и огромните маси продукти на труда се явяват само като средства за експлоатация на труда, като средства за присвояване на принаден труд, а следователно като сили, принадлежащи на капитала и противостоящи на труда. Капиталът, разбира се, прилага всички тия средства само за да експлоатира труда, но за експлоатация на труда капиталът неизбежно трябва да прилага тези средства в процеса на производството. И по такъв начин развитието на обществените производителни сили на труда и условията на това развитие се явяват като действие на капитала, което не само се извършва независимо от волята на отделния работник, но и пряко е насочен срещу него.

Самият капитал има двойнствен характер, тъй като той се състои от стоки:

1) Разменна стойност (пари); но това е самонарастваща стойност, стойност, която — благодарение на това, че е стойност — създава стойност, нараства като стойност, получава прираст. Това нарастване на стойността се свежда до размяна на дадено количество овеществен труд срещу по-голямо количество жив труд.

2) Потребителна стойност. Тук капиталът се проявява от страна на ония определени отношения, които му са присъщи в процеса на труда. Но именно тук капиталът не остава такъв материал на труда и такова средство на труда, на които принадлежи просто само трудът, който те са включили в своя състав: заедно с труда капиталът е включил в своя състав и обществените съчетания на труда и оная степен на развитие на средствата на труда, която съответствува на тези негови обществени съчетания. i159Капиталистическото производство за пръв път развива в голяма степен както вещните, така и субективните условия на процеса на труда, откъсвайки ги от отделния самостоятелен работник, но ги развива като сили, които господствуват над отделния работник и са чужди за него.

Всичко това прави капитала някакво твърде мистично същество. [1318]159

* * *

[1320] Капиталът следователно е производственен (произвеждащ и производителен. бг.ред.):

1) като сила, която принуждава към принаден труд,
2) като сила, която поглъща и си присвоява (като тяхно олицетворение) производителните сили на обществения труд и всеобщите обществени производителни сили, например науката.

Пита се: как или защо трудът, който противостои на капитала, се явява като производствен, явява се като производителен (и производствен. бг.ред) труд, макар че производителните сили на труда са преминали в капитала и макар че една и съща производителна (и производствена. бг.ред) сила не може да се смята два пъти, единия път — 4-84като производителна сила на труда, а другия път — като производителна сила на капитала? {Производителната сила на труда съставлява производителната сила на капитала. А работната сила е производителна (и производствена. бг.ред.) вследствие разликата между нейната стойност и стойността, която тая работна сила създава.}

(горе)
[б) ПРОИЗВОДСТВЕНИЯТ ТРУД В СИСТЕМАТА НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО]

Само буржоазната ограниченост, която смята капиталистическите форми на производство за негови абсолютни форми, а следователно за вечни естествени форми на производство, може да смесва въпроса, що е производствен труд от гледна точка на капитала, с въпроса, кой труд изобщо е производствен, i160или що е производствен труд изобщо; ето защо само тя може да се хвали като с проява на особена мъдрост със своя отговор, който гласи, че всеки труд, който изобщо произвежда нещо, който има нещо за свой резултат, поради самото това, е вече производствен труд.

Производствен е само такъв труд, който пряко се превръща в капитал, т.е. само такъв труд, който прави променливия капитал променлива величина, а целия капитал К прави равен на К.+.Δ160. Ако променливият капитал преди неговата размяна срещу труд е равен на х — така че имаме уравнението у.=.х, — то производственен труд е трудът, който превръща х в х.+.h, а уравнението у.=.х в уравнение у.=.х.+.h. Това е първият пункт, който изисква изясняване. Става дума за труда, който създава принадена стойност или служи на капитала като фактор, който му дава възможност да образува принадена стойност и следователно да се прояви като капитал, като самонарастваща стойност.

Второ: обществените и всеобщите производителни сили на труда се явяват като производителни (и производствени. бг.ред) сили на капитала; но тези производителни сили се отнасят само до процеса на труда, засягат само

потребителната стойност. Те вземат вид на свойства, присъщи на капитала като вещ, явяват се като негова потребителна стойност. Т.е. те засягат непосредствено разменната стойност. Дали сто работника работят заедно или всеки от тях работи отделно — стойността на произведената от тях маса продукти е равна на сто работни дни, независимо от това, дали тези работни дни са представени в поголямо или по-малко количество продукти; с други думи, стойността на тази маса продукти не зависи от производителността на труда.

[1321] Само в едно отношение разликата в производителността на труда засяга разменната стойност.

Ако например производителността на труда се развие в някой отделен отрасъл на производството — ако, да речем, производството на тъкани с механически тъкачни станове, вместо ръчни, престане да бъде изключение и ако при това за изработване на един аршин на механическия стан е потребно само половин работно време, което се изразходва при работа на ръчен стан — то 12 часа труд на ръчния тъкач се изразяват вече не в дванадесетчасова стойност, а само в шестчасова, тъй като необходимото работно време е намаляло сега на 6 часа. 12 часа на ръчния тъкач сега са равни само на 6 часа обществено работно време, въпреки че този тъкач, както и преди, работи 12 часа.

Но тук става дума не за това. Ако ние вземем, обратно, някакъв друг отрасъл на производството, например печатарското дело — работата на словослагателя, където още не се прилагат машини, тогава 12 часа труд в този о расъл ще създават съвсем същото количество стойност, каквото създават 12 часа в ония производствени отрасли, където машините и т.н. са достигнали най-висока степен на развитие. Следователно, като създател на стойност трудът винаги си остава труд на отделния работник, само че изразен във вид на всеобщ труд. Ето защо производственият труд като труд, който произвежда стойност, винаги противостои на капитала като труд на отделна работна сила, като труд на изолирания работник, в каквито и обществени съчетания да влизат тези работници в процеса на производството. Следователно, докато противостоящият на работника капитал представлява обществено-производителната сила на труда, противостоящият на капитала производственен труд на работника винаги представлява само трудът на отделния работник.

Трето: ако свойството на капитала — да изтръгва от работника принаден труд и да си присвоява обществените производителни сили на труда — взема привидността на свойство, което по природа е присъщо на капитала, следователно привидността на свойство, произтичащо от неговата потребителна стойност — то също така и обратно: изглежда, като чели на труда по природа е присъщо да проявява своите собствени обществени производелни сили като производителни сили на капитала, а произведения от него принаден продукт — като произведена от капитала принадена стойност, като самонарастване на капитала.

Тези три пункта трябва да бъдат разгледани сега в разгърнат вид и оттук следва да се изведе разликата между производствения и непроизводствения труд.

Към пункт 1-ви. Производителността на капитала се състои в това, че той противопоставя на себе си труда като наемен труд, а производителността на труда се състои в това, че той противопоставя на себе си средствата на труда като капитал.

Ние видяхме, че парите се превръщат в капитал, т.е. определена разменна стойност се превръща в самонарастваща стойност, в стойност плюс принадена стойност, благодарение на това, че една част от тази разменна стойност се превръща в такива стоки, които за процеса на труда са необходими средства на труда (сурови материали, инструменти, с една дума — веществени условия на труда), а друга част отива за покупка на работна сила. Обаче не тази първоначална размяна на пари срещу работна сила, не самият факт на покупка на тази последната превръща парите в капитал. Тази покупка превръща прилаганата работна сила за определено време в съставна част на капитала; с други думи, определено количество жив труд става една от формите на битието на самия капитал, негова, тъй да се каже, ентелехия.

В действителния производствен процес живият труд се превръща в капитал вследствие на това, че този труд, от една страна, възпроизвежда работната заплата — следователно възпроизвежда стойността на променливия капитал, — а от друга страна, създава принадена стойност; i161в резултат на този процес на превръщане цялата парична сума се превръща в капитал, макар че оная нейна част, която непосредствено функционира като променлива, се изразходва само за работна заплата. Ако преди стойността се е равнявала на c.+.v, сега тя е равна на с.+.(v.+.х), или което е същото, на — (с.+.v).+.х161; с други думи: първоначалната парична сума, първоначалната величина на стойността, е нараснала в процеса на труда, проявила се е като такава стойност, която едновременно се и запазва, и увеличава.

{Необходимо е да отбележим следното: обстоятелството, че само променливата част на капитала създава неговия прираст, ни най-малко не изменя факта, че посредством този процес се увеличава съвкупната първоначална стойност, нараствайки с величината на принадената стойност; остава следователно в сила, че цялата първоначална парична сума се превръща в капитал. Защото първоначалната стойност е равна на c.+.v (постоянен капитал и променлив капитал). В посочения процес тя се превръща в
с.+.(v.+.х); изразът v.+.х представлява новосъздадената част, възникнала чрез превръщане на живия труд в овеществен, превръщане, което зависи от размяната на v срещу работна сила и което води началото си от тази размяна, от превръщането на променливия капитал в работна заплата. Но
с.+.(v.+.х).=.(с.+.v) (първоначален капитал).+.х.

Освен това превръщането на v във v.+.х, а следователно и превръщането на (с.+.v) в (с.+.v).+.х, можа да се осъществи само благодарение на това, че част от парите се е превърнала в с. Една част от парите може да се превърне в променлив капитал само при условие, че друга част от тях се превръща в постоянен капитал.}

В действителния производствен процес трудът realiter (реално, всъщност) се превръща в капитал, но това превръщане е обусловено от първоначалната размяна на парите срещу работна сила. Само благодарение на това непосредствено превръщане на труда в овеществен труд, принадлежащ не на работника, а на капиталиста, парите се превръщат в капитал, включително и оная част от парите, която е взела формата на средства за производство, на условия на труда. Преди това парите само an sich (в себе си, потенциално) са капитал, независимо от това, дали съществуват в своята собствена форма, или във вид на такива стоки (продукти), които по своята натурална форма могат да служат като средства за производство, необходими за създаване на нови стоки.

[1322] Само това определено отношение към труда превръща парите или стоките в капитал и само трудът, превръщащ парите или стоките в капитал — по силата на посоченото отношение на труда към условията на производство, на което съответства определен характер на отношенията в действителния производствен процес — само този труд е производствен, с други думи, производствен е само оня труд, който запазва и увеличава стойността на овеществения труд, противостоящ на работната сила като образуван от нея. Производственият труд — това е само съкратен израз, който означава цялата пълнота и особения характер на отношението, в което работната сила фигурира в капиталистическия производствен процес. Но разликата между производствения труд и другите видове труд е извънредно важна, тъй като тя изразява тъкмо оная определена форма на труда, върху която е основан целият капиталистически начин на производство и самият капитал.

И така производствен труд в системата на капиталистическото производство е трудът, който произвежда за оня, който го прилага, принадена стойност, или, другояче, това е трудът, който превръща обективните условия на труда в капитал, а техният притежател — в капиталист; това е следователно трудът, който създава своя собствен продукт като капитал.

Ето защо, когато говорим за производствен труд, ние говорим за обществено-определен труд, за труд, който включва напълно определено отношение между купувач на труда и неговия продавач.

И макар че парите, които се намират в ръцете на купувача на работната сила, или намиращите се у него стоки — както средствата за производство, така и средствата за живот на работниците — стават капитал само по силата на посочения процес, в който те претърпяват това превръщане в капитал (преди да влязат в процеса, тези вещи не са капитал, а само трябва тепърва да станат такъв), — все пак те „в себе си“ са капитал. Те дължат това на факта, че противостоят на работната сила като нещо самостоятелно и че точно така на тях им противостои работната сила — ние имаме тук отношението, което определя и осигурява размяната срещу работна сила и следващия процес на действително превръщане на труда в капитал. На средствата за производство и на средствата за живот в тяхното отношение към работниците тук от самото начало е присъщ определен обществен характер, който ги прави капитал и им дава власт над труда. Ето защо по отношение на труда те са предпоставка, като му противостоят като капитал.

Поради това производственият труд може да бъде определен като труд, който пряко се разменя срещу пари като срещу капитал, или — което е само съкратен израз на същото — като труд, който непосредствено се разменя срещу капитал, т.е. срещу пари, които „в себе си“ са капитал, които са предназначени да функционират като капитал, с други думи, които противостоят на работната сила като капитал. Изразът: „трудът, който се разменя непосредствено срещу капитал“, подразбира, че трудът се разменя срещу пари като срещу капитал и actu (в действителност, всъщност) превръща тия пари в капитал. Какви следствия произтичат от характеристиката „непосредствено“ — това веднага ще бъде по-точно изяснено.4-85

Производствен труд е следователно трудът, който за работника само възпроизвежда предварително определената стойност на неговата работна сила, но същевременно като дейност, която създава стойност, увеличава стойността на капитала, с други думи: трудът, който противопоставя на самия работник като капитал създадените от този труд стойности.i162

(горе)
[в) ДВА СЪЩЕСТВЕНО РАЗЛИЧНИ МОМЕНТА В РАЗМЯНАТА МЕЖДУ КАПИТАЛ И ТРУД]

В размяната между капитала и труда трябва да се различават, както видяхме при разглеждането на процеса на производството162, два съществено различни, макар и зависими един-друг момента.

Първо: Първоначалната размяна между труда и капитала е формален процес, в който капиталът фигурира като пари, а работната сила — като стока. Продажбата на работна сила става идеално, или юридически, в този първи процес, въпреки че трудът се заплаща едва след като е изпълнен, т.е. към края на деня, седмицата и т.н. Това нищо не изменя в сделката, чрез която се извършва продажбата на работната сила. В дадения случай непосредствено се продава не стока, съдържаща вече овеществен труд, а употребата на самата работна сила, следователно фактически самият труд, тъй като употребата на работната сила се изразява в нейното действие — в труда. Така че тук ние имаме работа не с оная размяна на труд срещу труд, която се извършва посредством размяната на стока срешу стока. Ако А продава на В обуща, те и двамата разменят труд: единият разменя труда, овеществен в обущата, а другият — труда, овеществен в парите. А тук се разменят, от една страна, овеществен труд, в неговата всеобща обществена форма, т.е. във вид на пари, а от друга страна — труд, съществуващ още само като работна сила; а предмет на покупката и продажбата е употребата на тази работна сила, т.е. самият труд, макар че стойността на продаваната в дадения случай стока представлява не стойност на труда (ирационален израз), i163а стойност на работната сила. Така че тук се извършва непосредствена размяна между овеществен труд и работна сила, която de facto (фактически) се превръща в жив труд — т.е. тук се извършва размяна между овеществен и жив труд. Ето защо работната заплата — стойността на работната сила, — както беше развито по-горе, се изразява в цената на труда163, в неговата непосредствена покупна цена.

В рамките на този първи момент отношението между работника и капиталиста е отношение между продавач и купувач на стока. Капиталистът заплаща стойността на работната сила, т.е. стойността на купуваната от него стока.

Но същевременно работната сила се купува само защото количеството труд, което тя може и се задължава да изпълни, е по-голямо от количеството труд, което е потребно за възпроизводството на работната сила; ето защо изпълняваният от нея труд се изразява в стойност, по-голяма от стойността на работната сила.

Второ: [1323] Вторият момент на размяната между капитал и труд няма всъщност нищо общо с първия момент — строго казано, той съвсем не е размяна.

За първия момент е характерна размяната на пари срещу стока — размяната на еквиваленти; работникът и капиталистът тук противостоят един на друг само като стокопритежатели. Става размяна на еквиваленти (а това значи: даденото отношение не се изменя от това — кога именно се осъществява фактически размяната; и характерът на сделката ни най-малко не се изменя от това, дали цената на труда е над или под стойността на работната сила, или е равна на нея. Тази сделка може следователно да се осъществява съобразно с общия закон на стоковата размяна).

За втория момент е характерно това, че тук съвгем няма размяна. Притежателят на пари е престанал да бъде купувач на стока, а работникът е престанал да бъде неин продавач. Притежателят на пари действува сега като капиталист. Той потребява купената от него стока; а тази стока доставя работникът, тъй като употребата на неговата работна сила не е нищо друго освен самият му труд. В резултат на предшествуващата сделка трудът сам е станал част от вещественото богатство. Работникът изпълнява този труд, но този негов труд принадлежи на капитала, явявайки се отсега нататък само функция на капитала. Поради това той се извършва под непосредствения контрол и управление на капитала, а продуктът, в който се овеществява този труд, представлява нова форма, в която се явява капиталът, или по точно, в която той actu (в действителност) се осъществява като капитал. Ето защо в този процес трудът пряко се овеществява, непосредствено се превръща в капитал, след като в резултат на първата сделка трудът формално вече е превърнат в съставна част на капитала. При това количеството труд, което се е превърнало тук в капитал, надвишава количеството капитал, което преди е било изразходвано за покупка на работна сила. В разглеждания процес се присвоява определено количество незаплатен труд и само вследствие на това парите се превръщат в капитал.

Но макар че тук в действителност няма размяна, все пак, абстрахирайки се от посредническите звена, ние виждаме, че в този процес — като негов резултат, който обхваща и двата момента в тяхното единство — определено количество овеществен труд се е разменяло срещу по-голямо количество жив труд. В резултат на целия процес това получава следния израз: трудът, който се е овеществил в своя продукт, е повече от труда, който е овеществен в работната сила, и затова е повече от овеществения труд, който работникът получава в работна заплата, която му се заплаща; с други думи: действителният резултат на процеса се състои в това, че капиталистът не само получава обратно частта от капитала, която е изразходвал за работна заплата, но получава и принадена стойност, която му се пада съвсем безвъзмездно. Непосредствената размяна между труд и капитал тук означава:

1) непосредствено превръщане на труда в капитал, във веществена съставна част на капитала — превръщане, което се извършва в процеса на производството;
2) размяната на определено количество овеществен труд срещу също такова количество жив труд плюс добавъчно количество жив труд, което се присвоява без размяна.

Изразът „производственият труд е такъв труд, който непосредствено се разменя срещу капитал“, обхваща всички посочени моменти и представлява само производна формулировка на положението, че това е труд, който превръща парите в капитал, труд, който се разменя срещу условията на производството като капитал; следователно към тези условия на производство, които фигурират тук не просто само като условия на производството, трудът се явява в определено отношение съвсем не просто като труд, съвсем не като лишен от специфичен обществен характер.

Това включва:

1) взаимоотношението между пари и работна сила като отношение между стоки, покупката и продажбата, която се извършва между притежателя на пари и притежателя на работна сила;
2) прякото подчинение на труда на капитала;
3) реалното превръщане на труда в капитал, което се извършва в процеса на производство, или което е едно и също, създаване на принадена стойност за капитала. Извършва се двояка размяна между труд и капитал.4-86

Първата размяна изразява само покупка на работна сила, следователно — ако се има предвид фактическият резултат — покупка на труд, а следователно и на неговия продукт. Втората размяна е пряко превръщане на живия труд в капитал, или овеществяване на живия труд като осъществяване на капитала.

(горе)
[г) ОСОБЕНАТА (ХАРАКТЕРНАТА, ТИПИЧНАТА, СПЕЦИФИЧНАТА) ПОТРЕБИТЕЛНА СТОЙНОСТ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ТРУД ЗА КАПИТАЛА]

Резултат от капиталистическия процес на производство е не просто продуктът (потребителната стойност), нито стоката, т.е. потребителна стойност, която има определена разменна стойност. Неговият резултат, неговият продукт, се състои в създаването на принадена стойност за капитала и оттук — в действителното превръщане на парите или на стоката в капитал, докато преди производствения процес парите и стоките са капитал само в смисъл на своята обща насоченост, само „в себе си“, само по своето предназначение. Процесът на производството поглъща по голямо количество труд от онова, което е купено. Това поглъщане, [1324] това присвояване на чужд незаплатен труд, което се извършва в процеса на производство, е непосредствената цел на процеса на капиталистическото производство, защото в задачата на капитала като такъв (а следователно и на капиталиста като такъв) не влиза нито производството на потребителни стойности, непосредствено предназначени за собствено потребление, нито производството на стоки за превръщането им след това в пари, а после — в потребителни стойности. Целта на капиталистическото производство е обогатяването, нарастването на стойността, нейното увеличаване, следователно — запазването на предишната стойност и създаването на принадена стойност. И този специфичен продукт, произвеждан в процеса на капиталистическото производство, отива у капитала само в резултат на размяната срещу труд, който поради това се нарича производствен труд.

За да произвежда стока, трудът трябва да бъде полезен труд, трябва да произвежда някаква потребителна стойност, да се изразява в някаква потребителна стойност. И само трудът, който се изразява в стока, следователно — в потребителни стойности, е поради това такъв труд, който се разменя срещу капитал. Тази предпоставка е нещо, което се разбира от само себе си. Обаче не този конкретен характер на труда, не неговата потребителна стойност като такава, следователно не обстоятелството, че той е например труд на шивач, обущар, предач, тъкач и т.н. — не това съставлява специфичната потребителна стойност на труда за капитала, не това слага върху него в системата на капиталистическото производство печата на производствен труд. Неговата специфична потребителна стойност за капитала образуват не определеният му полезен характер, нито особените полезни свойства на продукта, в който той се овеществява. За капитала потребителната стойност на труда е обусловена от характера на тоя труд като фактор, който създава разменна стойност, зависи от присъщия му характер на абстрактен труд; обаче работата не е в това, че той представлява изобщо определено количество от тоя всеобщ труд, а в това, че той представлява по-голямо количество абстрактен труд от количеството, което се съдържа в цената на труда, т.е. в стойността на работната сила.

За капитала потребителната стойност на работната сила се заключава именно в излишъка на количеството труд, което се доставя от работната сила, над количеството труд, което е овеществено.в самата нея и което поради тава е необходимо за нейното възпроизводство. Трудът се доставя, разбира се, в оная определена форма, която му е присъща като особен полезен труд — като предене, тъкане и т.н. Но този конкретен характер на труда, който изобщо го прави способен да се изразява в стоката, не съставлява неговата специфична потребителна стойност за капитала. За капитала тази потребителна стойност на труда се състои в онова негово количество, което той доставя като труд изобщо, и в излишъка на количеството на изпълнявания труд над количеството, което съставлява неговото заплащане.

Определена сума пари х става капитал по силата на това, че в своя продукт тя се изразява като x.+.h, т.е. по силата на това, че количеството труд, което се съдържа в нея като продукт, е по-голямо от количеството труд, което първоначално се е съдържало в нея. И това е резултат от размяната между парите и производствения труд; с други думи: производствен е само оня труд, който, разменяйки се срещу овеществен труд, прави възможно този последният да бъде изразен в увеличено количество овеществен труд.

Ето защо процесът на капиталистическото производство не е просто производство на стоки. Той е процес, който поглъща незаплатен труд, процес, който превръща средствата за производство — материалите и средствата на труда — в средства за поглъщане на незаплатен труд.

От всичко изложено по-горе следва, че „производителен труд“ е такава характеристика на труда, която непосредствено няма абсолютно нищо общо с определено съдържание на труда, с неговата особена полезност или със специфичната потребителна стойност, в която той се изразява.

Един и същ вид труд може да бъде както производствен, така и непроизводствен.

Например Милтън, който написа „Изгубеният рай“ и получи за него 5 ф.ст., е бил непроизводствен работник. Обратно, писател, който работи за своя търговец на книги по фабричен начин, е производствен работник. Милтън е създавал „Изгубеният рай“ със същата необходимост, с която копринената буба произвежда коприна. Това е било действена проява на неговата натура. След това той е продал своето произведение за 5 ф.ст. А лайпцигският литератор-пролетарий, който фабрикува по поръчка на своя издател книги (например ръководства по политическа икономия), е производствен работник, 4-87тъй като неговото производство по начало е подчинено на капитала и се извършва само за увеличаване на стойността на този капитал. Певицата, която продава своето пение на своя отговорност, е непроизводствен работник. Но същата певица, поканена от антрепреньора, който, за да печели пари, я заставя да пее, е производствен работник, защото тя произвежда капитал.

(горе)
[д) НЕПРОИЗВОДСТВЕНИЯТ ТРУД КАТО ТРУД, КОЙТО ДОСТАВЯ УСЛУГИ; ПОКУПКАТА НА УСЛУГИ В УСЛОВИЯТА НА КАПИТАЛИЗМА. ВУЛГАРНИЯТ ВЪЗГЛЕД ВЪРХУ ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ КАПИТАЛ И ТРУД КАТО РАЗМЯНА НА УСЛУГИ]

[1325] Тук възникват различни въпроси, които не бива да се смесват.

Дали аз купувам панталон в готов вид, или купувам плат и наемам шивач, за да работи у дома, като му плащам за неговата услуга (т.е. за неговата шивашка работа), която се състои в превръщане на плата в панталон — това за мен е съвсем безразлично, тъй като за мене има значение самият панталон. Вместо да вземам шивач у дома, аз купувам панталон от притежателя на шивашка работилница и правя това, защото първият начин е свързан с по-големи разноски — панталонът струва по-малко труд, следователно излиза по-евтин, когато го произвежда шивачът-капиталист, отколкото когато го произвежда шивачът у дома ми. Но и в двата случая аз превръщам парите, с които купувам панталон, не в капитал, а в панталон; и в двата случая въпросът за мене е да употребя парите просто като средство на обръщението, т.е. да ги превърна в дадена определена потребителна стойност. Така че тук парите функционират не като капитал, въпреки че в единия случай те се разменят срещу стока, а в другия случай купуват самия труд като стока. Те функционират само като пари, изразено по-определено — като средство на обръщението.

От друга страна, работещият у дома ми шивач не е производствен работник, макар че неговият труд ми доставя продукт, панталон, а на него — цената на неговия труд, пари. Възможно е количеството труд, доставяно от този шивач, да превишава количеството труд, което се съдържа в заплатата, която той получава от мен; това е дори твърде вероятно, тъй като цената на неговия труд се определя от цената, получавана от шивачите, които са производствени работници. Но за мене това е абсолютно безразлично. Щом цената е установена, на мене ми е съвсем безразлично дали този шивач работи 8 или 10 часа. За мене има значение само потребителната стойност, панталонът, при което — независимо от това, дали го получавам по първия или по втория начин — аз съм заинтересован, разбира се, да заплатя за него колкото е възможно по-малко; в това аз съм еднакво заинтересован както в първия, така и във втория случай: заплатената от мене цена и в двата случая не трябва да бъде по-висока от нормалната. Това е разход за моето потребление: не прираст, а, обратно, намаляване на моите пари. Това съвсем не е средство за обогатяване, както и изобщо нито един разход на пари за мое лично потребление не е средство за обогатяване.

Някой „учен“ от героите на Пол дьо Кок може би ще ми възрази, че без тази покупка, също както и без покупката на хляб, аз не мога да живея, а следователно не мога и да се обогатявам; че тази покупката е по такъв начин косвено средство или най-малкото, условие за моето обогатяване. На същото основание моето кръвообръщение и процесът на моето дишане биха могли да се смятат като условия за моето обогатяване. Обаче нито моето кръвообръщение, нито процесът на моето дишане сами по себе си ни най-малко не ме обогатяват, а, обратно, и едното, и другото предполагат наличността на скъпо струващата обмяна на веществата, и ако тази последната не беше съвършено необходима, на света нямаше да има и бедняци. Ето защо простата, непосредствена размяна на пари срещу труд не превръща нито парите в капитал, нито труда — в производителен труд.

Какво е най-характерното в тази размяна? По какво се отличава тя от размяната на пари срещу производителен труд? От една страна — по това, че парите се изразходват в дадения случай като пари, като самостоятелна форма на разменната стойност, която трябва да бъде превърната в някаква потребителна стойност, в средства за живот, в предмет за лично потребление. Парите не стават тук капитал, а, обратно, престават да съществуват като разменна стойност, за да бъдат похарчени, потребени във вид на потребителна стойност. От друга страна, трудът ме интересува тук само като потребителна стойност, като услуга, благодарение на която платът се превръща в панталон — като услуга, която ми оказва трудът вследствие на присъщия му определен полезен характер.

Обратно, услугата, която същият този наемен шивач оказва на шивача-капиталист, който го е наел, съвсем не се състои в това, че той превръща плата в панталон, а в това, че необходимото работно време, овеществявано в панталона, е равно на 12 часа, а получаваната от наемния шивач работна заплата е равна само на 6 часа. Услугата, която той оказва на капиталиста, се състои следователно в това, че той работи 6 часа безвъзмездно. Обстоятелството, че това се извършва във формата на шиене на панталон, само прикрива действителното отношение. Ето защо още при първа възможност шивачът-капиталист се старае да превърне панталона обратно в пари, т.е. в такава форма, в която безследно изчезва определеният характер на шивашкия труд, а оказаната услуга се изразява в това, че — вместо работно време от 6 часа, [1326] представено в определена парична сума — налице се оказва работно време от 12 часа, изразено в двойно по-голяма парична сума.

Аз купувам шивашкия труд заради услугата, която той оказва именно като шивашки труд, задоволявайки нуждата ми от облекло, обслужвайки следователно една моя потребност. Шивачът-капиталист го купува като средство, което позволява от един талер да се направят два. Аз купувам шивашкия труд, защото той произвежда определена потребителна стойност, оказва определена услуга. Капиталистът купува този труд, защото последният доставя такава сума разменна стойност, която е по-голяма от направените за него разходи, т.е. защото за капиталиста той е само средство да разменя по-малко срещу по-голямо количество труд.

В случаите, когато парите непосредствено се разменят срещу такъв труд, който не произвежда капитал, т.е. срещу непроизводствен труд, този труд се купува като услуга. Този израз не означава изобщо нищо друго освен особената потребителна стойност, която доставя този труд, както и всяка друга стока; i164но особената потребителна стойност на този труд е получила тук специфичното название „услуга“, тъй като трудът оказва услуги не като вещ, а като дейност — което обаче ни най-малко не го отличава, да речем, от някоя машина, например от часовника. Do ut facias, facio ut facias, facio ut des, do ut des164 са тук съвършено еднакви по своето значение форми на едно и също отношение, докато в капиталистическото производство формата do ut facias изразява твърде специфично отношение между даваната стойност, която има вещна форма, и присвояваната жива дейност. Ето защо, тъй като в покупката на услуги съвсем не се съдържа специфичното отношение между труда и капитала — тук то или напълно се е изгладило, или съвсем липсва — покупката на услуги естествено е за Сей, Бастиа и за цялата им компания любима форма за изразяване на отношението между капитал и труд.

Как се установява стойността на тези услуги и как самата тази стойност се определя от законите за работната заплата — това е въпрос, който съвсем не се отнася до изследването на изследваното от нас тук отношение и който подлежи на разглеждане в главата за работната заплата.

От казаното произтича, че само размяната на пари срещу труд още не превръща този последния в производствен труд и че, от друга страна, съдържанието на този труд при първия подход към въпроса е нещо безразлично.

Работникът сам може да купува труд, т.е. стоки, доставяни във формата на услуги, и изразходването на неговата работна заплата за такива услуги по нищо не се различава от изразходването й за покупка на каквито и да било други стоки. Услугите, купувани от работника, могат да бъдат повече или по-малко необходими: той може да купи например услугата на лекаря или услугата на попа, също както може да си купи хляб или ракия. Като купувач — т.е. като представител на парите, противостоящи на стоката — работникът принадлежи към същата категория, към която принадлежи капиталистът в случаите, когато той се явява само в ролята на купувач, т.е. когато въпросът се свежда само до това — да се преведат парите във формата на стока. Как се определя цената на тези услуги и какво е отношението ѝ към работната заплата в собствения смисъл на думата, в каква степен тя се регулира от законите за работната заплата, в каква степен се отклонява от тях — всички тия въпроси подлежат на разглеждане в изследването за работната заплата и съвсем не са предмет на настоящото изследване.

Ако следователно само размяната на пари срещу труд още не превръща този последния в производствен труд, или, което е същото, не превръща парите в капитал, от друга страна, и съдържанието на труда, неговият конкретен характер, неговата особена полезност се явява отначало като нещо безразлично: по-горе ние видяхме, че същият труд на същия шивач в единия случай фигурира като производителен труд, а в другия — като непроизводителен.

Известен вид услуги, с други думи: потребителни стойности, които представляват резултат от известни видове дейност или труд, се въплъщават в стоки, а други услуги, обратно, не оставят осезателни резултати, съществуващи отделно от изпълнителите на тези услуги; иначе казано, техният резултат не е пригодна за продан стока. Така например услугата, която ми оказва певецът, задоволява една моя естетическа потребност, но това, от което се наслаждавам, съществува само във вид на дейност, неделима от самия певец, и щом се прекрати неговият труд, т.е. пението, веднага се прекратява и насладата, която аз изпитвам; аз се наслаждавам от самата дейност — от нейното въздействие върху моя слух. Сами по себе си тези услуги, подобно на купуваните от мене стоки, могат да бъдат действително необходими или само да изглеждат такива — както например услугите на войника, лекаря, адвоката — или могат да бъдат услуги, значението на които се ограничава с доставяната от тях наслада. i165Но от това ни най-малко не се изменя техният икономически характер. Ако съм здрав и не се нуждая от помощта на лекар или ако имам щастието да не водя съдебни процеси, аз ще отбягвам като чума изразходването на пари за услуги на лекари и адвокати.

[1328]165 Услугите могат да бъдат и натрапени, например услугите на чиновниците и т.н.

Ако купувам услугата на учителя — или други я купуват за мене — не с цел да развия моите способности, а с цел да придобия известна ловкост, която да ми дава възможност да печеля пари, и ако аз при това действително усвоявам нещо — което само по себе си ни най-малко не зависи от заплатата на учителя за извършваната от него услуга, — то разноските за това обучение, подобно на разноските за моята издръжка, влизат в производствените разходи на моята работна сила. Но особената полезност на тази услуга ни най-малко не изменя даденото икономическо отношение; парите не се превръщат тук в капитал, с други думи: аз не ставам по отношение на изпълнителя на услугата, на учителя, капиталист, не се превръщам в негов господар. И затова икономическият характер на това отношение ни най-малко не зависи от това, успява ли да ме излекува лекарят, успешно ли ме обучава учителят, спечелва ли делото ми адвокатът. Тук се заплаща услугата като такава, но по самата й природа резултатът от нея не може да бъде гарантиран от изпълнителя на услугата. Заплащането на значителна част услуги спада към разходите, свързани с потреблението на стоките; такива са например услугите на готвачката, камериерката и т.н.

Характерното за всички видове непроизводствен труд е това, че аз мога да се ползувам от тях — както е и при покупката на всички останали стоки с цел за потребление — само доколкото експлоатирам производствени работници. Ето защо производственият работник най-малко има възможност да разполага с услугите на непроизводителните работници, макар и да трябва да плаща повече от всички за натрапваните му услуги (държава, данъци). Обратно, възможността да прилагам труда на производителни работници съвсем не се увеличава за мене пропорционално на степента, в която аз прилагам труда на непроизводствени работници; тук, напротив, съществува отношение на обратна пропорционалност.

Дори производствените работници могат да бъдат по отношение на мене непроизводствени работници. Ако аз например тапицирам стаите на своя дом с платнени тапети, при което тапицерите са наемни работници на предприемача, който изпълнява тази моя поръчка, за мене работата стои точно така, както ако бих купил вече тапицирана къща, т.е. бих изразходвал пари за стока, която ми служи като предмет за потребление. Но за предприемача, който заставя тия работници да извършат тапицирането, те са производствени работници, тъй като те произвеждат за него принадена стойност. [1328]

***

[1333] i166Доколко непроизводствен е от гледна точка на капиталистическото производство работникът, който макар и да произвежда годни за продажба стоки, но ги произвежда само в размера на стойността на неговата собствена работна сила — работникът, който следователно не създава принадена стойност за капитала, — това се вижда дори от ония места у Рикардо, където се казва, че самото съществуване на подобен род хора е бреме166. Такава е теорията и практиката на капитала.

„Както теорията на капитала, така и неговата практика, която се състои в това, че продължителността на труда се довежда до точката, при която трудът свръх разходите за издръжка на работника може да произведе и печалба за капиталиста, противоречат, очевидно, на естествените закони, които регулират производството“ (Th. Hotlgskin. Popular Political Economy. London, 1827, стр. 238). [1333]

***

[1336] Ние видяхме: процесът на капиталистическото производство е не само процес на производство на стоки, а процес на производство на принадена стойност, поглъщане на принаден труд и следователно процес на производство на капитал. Първият, формалният акт на размяна между пари и труд — или между капитал и труд — само потенциално е присвояване на чужд жив труд посредством овеществен труд. Действителният процес на присвояването се извършва само в действителния производствен процес, за който посочената първа, формална сделка, при която капиталистът и работникът противостоят един на друг просто като стокопритежатели, отнасят се един към друг като купувач и продавач, е вече изминат етап. Поради това всички вулгарни икономисти, например Бастиа, не отиват по-далеч от тази първа, формална сделка — 4-88именно с цел да се отърват мошенически от специфично капиталистическото отношение. В размяната между пари и непроизводствен труд тази разлика се проявява съвсем ясно. Тук парите и трудът се разменят взаимно само като стоки. Тази размяна следователно не образува капитал, а представлява изразходване на доход. [1336]

(горе)
[е) ТРУДЪТ НА ЗАНАЯТЧИИ И СЕЛЯНИ В КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО]

[1328] А как стои въпросът със самостоятелните занаятчии или селяни, които нямат наемни работници и следователно произвеждат не като капиталисти? Те — и това е типично за селянина {но не се отнася, да речем, до градинаря, когото аз наемам лично за себе си} — могат да бъдат стокопроизводители и тогава аз купувам от тях стока, при което работата ни най-малко не се изменя например от това, че занаятчията изготвя своята стока по поръчка, а селянинът доставя стоката си в зависимост от средствата, с които разполага. В дадения случай те влизат в определено отношение с мен като продавачи на стоки, а не като продавачи на труд и следователно това отношение няма абсолютно нищо общо с размяната на капитал срещу труд, а следователно тук е неприложима разликата между производствен и непроизводствен труд — разлика, която е основана на това, дали трудът се разменя срещу пари като такива или се разменя срещу шри като капитал. Ето защо селяните и занаятчиите не принадлежат нито към категорията на производствените работници, нито към категорията на непроизводствените работници, макар и да са стокопроизводители. Но това са такива стокопроизводители, производството на които не е подчинено на капиталистическия начин на производство.

Възможно е тези производители, които работят с помощта на собствени средства за производство, не само да възпроизвеждат своята работна сила, но и да създават принадена стойност, при което тяхното положение им позволява да си присвояват своя собствен принаден труд или част от него (тъй като останалата част им се отнема във формата на данъци и т.н.). Тук пред нас изпъква една особеност, характерна за общество, в което определен начин на производство е преобладаващ, макар че още не всички производствени отношения на даденото общество са подчинени на този начин на производство. Така във феодалното общество добиха феодален облик дори такива отношения, които са твърде далеч от самата същност на феодализма (най-добре можем да изследваме това с примера на Англия, тъй като феодалната система беше пренесена там от Нормандия в готов вид и нейните форми сложиха своя печат върху обществения строй, който е съществувал там и който се е различавал от нея в много отношения). Например феодален облик добиха чисто паричните отношения, при които съвсем не се касае за взаимни лични услуги на сюзерена и васала. Като илюстрация може да служи и фикцията, която се състои в това, че дребният селянин притежава своя участък земя въз основа на лендните права (lend rights - права по заемите или земеделки права. бг.ред.).

Също така стои въпросът при капиталистическия начин на производство. Независимият селянин или занаятчията е раздвоен*⁾. Като притежател на средства за производство той е капиталист, като работник — наемен работник сам на себе си. i167Следователно като капиталист той плаща работна заплата сам на себе си и извлича печалба от своя капитал, т.е. експлоатира самия себе си като наемен работник и плаща на самия себе си във вид на принадена стойност данта, която трудът е принуден да дава на капитала. Също така може да се случи той като земевладелец да си заплаща и една третина (рента), така както — ние ще видим това по-нататък167 — промишленият капиталист, който прилага в своето предприятие свой собствен [1329] капитал, плаща лихва на самия себе си и при това смята, че това му се пада не като на промишлен капиталист, а просто като на капиталист.
*⁾ „B дребните предприятия ... предприемачът често е работник сам на себе си“ (Щорх [„Cours d’économie politique“], том 1, стр. 242. Петербурге») издание).

Определеният обществен характер, който средствата за производство, изразявайки определено производствено отношение, придобиват при капиталистическото производство, толкова се е сраснал с материалното битие на тия средства за производство, като такива, а в представата за буржоазното общество е така неделим от това материално битие, че посоченият обществен характер (изразяван като определена категория) се приписва дори на такива отношения, които открито му противоречат. Средствата за производство стават капитал само дотолкова, доколкото те, след като са се оформили, се явяват по отношение на труда самостоятелна сила. А в разглеждания олучай производителят — труженик — е притежател на своите средства за производство, техен собственик. Следователно те не са капитал и труженикът ни най-малко не им противостои като наемен работник. Въпреки това те се разглеждат като капитал, а самият труженик се раздвоява — излиза, че той като капиталист наема самия себе си като работник.

Този начин на представяне, колкото и ирационален да изглежда на пръв поглед, все пак изразява всъщност нещо правилно в следния смисъл. В разглеждания случай производителят създава наистина своя собствена принадена стойност {предполага се, че производителят продава стоката си по нейната стойност}, с други думи: в целия му продукт е овеществен само собственият му труд. Но фактът, че той може да присвоява за самия себе си целия продукт на своя собствен труд, че трето лице, господар, не присвоява излишъка от стойността на неговия продукт над средната цена на неговия труд в продължение, да речем, на един ден — този факт трябва да бъде отнесен не за сметка на неговия труд (в даденото отношение той по нищо не се отличава от другите работници), а само за сметка на обстоятелството, че той притежава средства за производство. Следователно само благодарение на това, че е собственик на средства за производство, той получава собствения си принаден труд и в този смисъл той се отнася като свой собствен капиталист към самия себе си като наемен работник.

Разединяването в сегашното общество е нормално отношение. Ето защо там, където това разединяване не съществува в действителност, то се предполага, и както току-що беше показано, това в известен смисъл е правилно; защото (за разлика например от обществените отношения в древния Рим, Норвегия, също и в Америка — в Северозападните съединени щати) съединяването фигурира тук не като нещо случайно, а разединяването — като нещо нормално, и поради това разединяването се поставя в основата като определено отношение даже и там, където в едно лице се съединяват различни функции. Тук съвсем поразително се разкрива фактът, че капиталистът като такъв е само функция на капитала, а работникът — функция на работната сила. А при това е закон, че в процеса на икономическото развитие тези функции се разделят между различни лица и че занаятчията — или селянинът, който произвежда с помощта на свои собствени средства за производство — или малко по малко се превръща в дребен капиталист, 4-89който вече експлоатира чужд труд, или се лишава от своите средства за производство {най-често става последното, макар той дори и да остава номинален собственик на средства за производство, като например селянинът при ипотечно задължение} и се превръща в наемен работник. Такава е тенденцията на развитието в оная обществена формация, в която преобладава капиталистическият начин на производство.

(горе)
[ж) ДОПЪЛНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ТРУД КАТО ТРУД, КОЙТО СЕ ОВЕЩЕСТВЯВА В МАТЕРИАЛНОТО БОГАТСТВО]

При изследването на съществените отношения на капиталистическото производство може следователно да се допусне {тъй като капиталистическото производство все повече и повече се приближава към това; тъй като това е основната насока на процеса и тъй като само при това условие развитието на производителните сили на труда достига най-високата си точка}, че целият стоков свят, всички отрасли на материалното производство — на производството на материално богатство — са подчинени (формално или реално) на капиталистическия начин на производство.

При това предположение, което изразява предела на посочения процес и което следователно все повече се приближава към това — за да стане точно изображение на действителността, всички работници, заети в производството на стоки, са наемни работници, а средствата за производство им противостоят във всички отрасли на материалното производство като капитал. Съгласно това може да се признае като характерно за производствените работници, т.е. за работниците, които произвеждат капитал, обстоятелството, че техният труд се овеществява в стоките, в материалното богатство. 4-90И така производственият труд — освен своята имаща решаващо значение характерна черта, която се отнася напълно безразлично към съдържанието на труда и която не зависи от това съдържание — освен тази черта производственият труд придобива различаваща се от нея втора, допълнителна характеристика.

(горе)
[з) ПРОЯВИ НА КАПИТАЛИЗМА В ОБЛАСТТА НА НЕМАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО]

В нематериалното производство — дори ако то се води изключително за размяна и следователно произвежда стоки — са възможни два случая:

1) То има за свой резултат такива стоки, такива потребителни стойности, които имат самостоятелна форма, обособена както по отношение на производителя, така и по отношение на потребителя — които следователно могат да запазват своето съществуване през интервала от време между производството и потреблението и по този начин могат да извършват обръщение през това време като годни за продажба стоки; такива са например книгите, картините и изобщо всички произведения на изкуството, които съществуват отделно от художествената дейност на художника, който ги създава. Тук капиталистическото производство е приложимо само в много органичен мащаб — например в случая, когато някой литератор експлоатира за някакво колективно произведение, да речем, за енциклопедия, много други автори като черноработници. [1330] В повечето случаи тук работата се ограничава с преходна към капиталистическото производство форма, която се заключава в това, че хора, заети с различни видове научно и художествено производство, занаятчии или майстори в своята работа, работят за съвкупния търговски капитал на търговците на книги — отношение, което няма нищо общо с капиталистическия начин на производство в собствения смисъл на думата и още не е подчинено даже формално на него. Обстоятелството, че именно в тези преходни форми експлоатацията на труда достига най-висока степен, ни най-малко не изменя същността на въпроса.

2) Произвежданият продукт е неделим от акта, в който той се произвежда, както е при всички художници-изпълнители, оратори, артисти, учители, лекари, попове и т.н. Капиталистическият начин на производство и тук си намира приложение само в неголям обем и по самата природа на нещата може да се прилага тук само в известни сфери. Например учителите могат да бъдат в учебните заведения обикновени наемни работници за предприемача, за притежателя на учебно заведение; подобни фабрики за обучение са твърде многобройни в Англия. Макар че по отношение на своите ученици тия учители съвсем не са производствени работници, те са такива по отношение на предприемача, който ги е наел. Последният разменя своя капитал срещу тяхната работна сила и се обогатява чрез този процес. 4-91По същия начин се обогатяват и антрепреньорите на театри, на увеселителни заведения и т.н. По отношение на публиката артистът се явява тук като художник, но за своя предприемач той е производствен работник. Всички тези прояви на капиталистическото производство в тази област са така незначителни в сравнение с цялото производство изобщо, че могат да бъдат оставени съвсем без внимание.

(горе)
[и) ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРОИЗВОДСТВЕНИЯ ТРУД ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ПРОЦЕСА НА МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО КАТО ЦЯЛО]i168

С развитието на специфично капиталистическия начин на производство, при който значителен брой работници произвеждат общо една и съща стока, неизбежно става твърде различно, разбира се, отношението, което съществува непосредствено между труда на едни или други работници и предмета на производството. Например споменатите по-горе черноработници във фабриката168 съвсем нямат пряко отношение към обработването на суровините. Работниците, които са надзиратели на работниците, които непосредствено имат работа с тази обработка, стоят до известна степен по-далеч. Отношението на инженера също е друго и той работи предимно само с глава — и т.н. Но съвкупността на всички тези работници, които притежават работни сили с различна стойност (макар цялата маса на приложения труд да се намира приблизително на едно и също равнище), произвежда такъв резултат, който — ако се разглежда резултатът от процеса на труда, взет просто като процес на труда — се изразява в стоката, в някакъв материален продукт. Всички тези работници заедно, като един производствен колектив, представляват жива машина за производство на тия продукти — така както те, ако се разглежда целият производствен процес, разменят своя труд срещу капитал и възпроизвеждат парите на капиталиста като капитал, т.е. като самонарастваща, увеличаваща се стойност.

Характерна черта на капиталистическия начин на производство е тъкмо това, че той откъсва един от друг различните видове труд, а следователно разединява също умствения и физическия труд — или ония видове труд, в които преобладава едната или другата страна — и ги разпределя между различни хора. Това обаче не пречи на материалния продукт да бъде продукт на съвместния труд на всички тия хора, или — което е същото — не пречи на продукта на техния съвместен труд да се овеществява в материалното богатство; от друга страна, това разединение ни най-малко не пречи и на обстоятелството, че отношението на всеки един от тези хора поотделно към капитала неизменно остава отношение на наемен работник, отношение на производствен работник в този специфичен смисъл. 4-92Всички тия хора не само непосредствено участвуват в производството на материално богатство, но и разменят своя труд непосредствено срещу пари като капитал и поради това не само възпроизвеждат своята работна заплата, но непосредствено създават и принадена стойност за капиталиста. Техният труд се състои от заплатен труд плюс незаплатен (принаден) труд.

(горе)
[к) ТРАНСПОРТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ КАТО ОТРАСЪЛ НА МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ПРОИЗВОДСТВЕНИЯТ ТРУД В ТРАНСПОРТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ]

Освен добиващата промишленост, земеделието и обработващата промишленост съществува и четвърти отрасъл на материалното производство, който в своето развитие също преминава различни стъпала на производство: занаятчийско, манифактурно и машинно. Това е транспортната промишленост, безразлично дали превозва хора или стоки. Отношението на производствения труд, т.е. на наемния работник, към капиталиста тук е съвсем същото, както и в другите отрасли на материалното производство. По-нататък, тук предметът на труда се подлага на известно материално изменение — в смисъл на пространствена промяна, на промяна на мястото.

Когато става дума за превозване на хора, тази промяна на мястото е само услуга, изпълнявана за тях от предприемача. Но отношението между купувачите на тази услуга и нейните продавачи има също така малко общо с отношението на производителните работници към капитала, както и отношението между продавачите на прежда и нейните купувачи.

Ако пък разглеждаме този процес по отношение на стоките, [1331] тук в процеса на труда предметът на труда, стоката, действително претърпява известно изменение. Изменя се нейното пространствено битие и с това се подлага на изменение потребителната ѝ стойност, тъй като се изменя пространственото битие на последната. Разменната стойност на стоката нараства при това в размер на количеството труд, което е необходимо, за да се извърши това изменение на потребителната стойност на стоката — в размер на сумата на труда, която се определя, от една страна, от потреблението на постоянен капитал, т.е. от сумата на овеществения труд, влизащ в стоката, а, от друга страна, от сумата на живия труд, както става в процеса на увеличаването на стойността на всички други стоки.

Щом стоката стигне до местоназначението си, изменението, което е претърпявала нейната потребителна стойност, изчезва и това изменение се изразява още само в повишената разменна стойност на стоката, в нейното поскъпване. И макар реалният труд да не е оставил при това никаква следа върху потребителната стойност, все пак този труд се е реализирал в разменната стойност на даден материален продукт. За транспортната промишленост следователно важи същото, което важи и за всички други отрасли на материалното производство: трудът и в този отрасъл се въплъщава в стока, макар и да не оставя никаква забележима следа върху потребителната стойност на стоката.

* * *

i169i170Засега ние имаме работа тук само с производствения капитал, т.е. с капитал, зает в непосредствен производствен процес. 4-93По-нататък ще преминем към капитала в процеса на обръщението и едва след това, при разглеждане на оная особена форма, която капиталът взема като търговски капитал, ще можем да отговорим на въпроса, в каква степен заетите от него работници са производствени или непроизводствени169. [XXI—1331]i171

(горе)
[13) СКИЦИ НА ПЛАНОВЕТЕ НА I И III ЧАСТ HA „КАПИТАЛЪТ“170][а) ПЛАН НА ПЪРВА ЧАСТ, ИЛИ НА ПЪРВИ ОТДЕЛ НА „КАПИТАЛЪТ“]

[XVIII—1140] Първият отдел171 — „Процесът на производството на капитала“ — да се раздели по следния начин.

1) Увод: Стока, Пари.
2) Превръщането на парите в капитал.
3) Абсолютна принадена стойност:

а) Трудовият процес и процесът на нарастване на стойността;
b) Постоянен капитал и променлив капитал;
с) Абсолютна принадена стойност;
d) Борбата за нормален работен ден;
е) Едновременни работни дни (брой на едновременно използваните работници). Сума на принадената стойност и норма на принадената стойност (величина и размер?).

4) Относителна принадена стойност:

а) Проста кооперация;
b) Разделение на труда;
с) Машини и т.н.

5) Съчетание на абсолютната и относителната принадена стойност. Съотношения (пропорция) между наемния труд и принадената стойност. Формално и реално подчиняване на труда на капитала. Производителност на капитала. Производствен и непроизводствен труд.

6) Обратно превръщане на принадената стойност в капитал. Първоначално натрупване. Теорията на Уейкфийлд за колонизацията.

7) Резултат от производствения процес.

(Превратът в проявяването на закона за присвояването може да бъде разгледан или в пункт 6-и, или в пункт 7-и.)4-94

8) Теории за принадената стойност.

9) Теории за производствения и непроизводствения труд. [XVIII-1140]

(горе)
[б) ПЛАН НА III ЧАСТ, ИЛИ НА III ОТДЕЛ, НА „КАПИТАЛЪТ“]

[XVIII—1139] Третият отдел — „Капитал и печалба“ — да се раздели по следния начин:

1) Превръщане на принадената стойност в печалба. Норма на печалбата в нейната разлика от нормата на принадената стойност.
2) Превръщане на печалбата в средна печалба. Образуване на общата норма на печалбата. Превръщане на стойностите в производствени цени.
3) Теории за печалбата и производствените цени у А. Смит и Рикардо.
4) Поземлена рента (Илюстрация на разликата между стойност и производствена цена).
5) История на тъй наречения Рикардов закон за поземлената рента.
6) Законът за понижаване на нормата на печалбата. А. Смит Рикардо, Кери.
7) Теории за печалбата.
(Въпрос, не трябва ли да се включат Сисмонди и Малтус още в „Теории за принадената стойност“.)
8) Разпадане на печалбата на промишлена печалба и лихва. Търговски капитал. Паричен капитал.
9) Доходи и техните източници. Да се включи тук и въпросът за отношението между производствения процес и процеса на разпределението.4-95
10) Движения на обратния приток на парите в съвкупния процес на капиталистическото производство.i172
11) Вулгарната политическа икономия.
12) Заключение. Капитал и наемен труд. [XVIII—1139]

(горе)
[в) ПЛАН НА ВТОРА ГЛАВА ОТ III ЧАСТ НА „КАПИТАЛЪТ“172]

[XVIII—1109] Във втората глава на третата част, която изследва „Капитала и печалбата“, се разглежда образуването на общата норма на печалбата. Тук трябва да се разгледат следните въпроси:

1) Различният органически състав на капиталите. Той зависи отчасти от разликата [съотношенията] между променлив и постоянен капитал, тъй като тази разлика произлиза от определено стъпало на развитие на производството, от абсолютните количествени съотношения между машините и суровините, от една страна, и от масата труд, която ги привежда в движение. Тези разлики се отнасят до трудовия процес. Тук е необходимо също така да се разгледат и произлизащите от процеса на обръщението различия между основен и оборотен капитал, които внасят изменения в увеличението на стойността на капитала за даден период от време в различните отрасли.

2) Различията в съотношението на стойностите на съставните части на различните капитали, които не произтичат от техния органически състав. Това възниква в такъв случай предимно от различието в стойността на суровините, дори при предпоставката, че двата различни отрасла суровините поглъщат еднакво количество труд.

3) Нееднаквостта на нормите на печалбата в различните отрасли на капиталистическото производство, възникваща в резултат на споменатите по-горе различия. Само за капитали с еднакъв състав и т.н. е вярно това, че нормата на печалбата при тях е една и съща и че масата на печалбата е право пропорционална на величината на прилагания капитал.

4) Обаче за съвкупния капитал важи това, което е изложено в първа глава. В капиталистическото производство всеки капитал се явява като частица от съвкупния капитал, като известен дял от него. Образуване на общата норма на печалбата (Конкуренция).

5) Превръщане на стойностите в производствени цени. Разлика между стойност, произвоствени разходи и производствена цена.4-96

6) За да се включи и разбор на представите на Рикардо по този предмет, да се добави следният пункт: Влияние на общите колебания на работната заплата върху общата норма на печалбата, а оттук върху производствените цени. [XVIII—1109]

a94

(горе)

* БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) „под линия“

94 В V тетрадка, на стр. 181 от ръкописа (глава първа, раздел трети: „Относителна принадена стойност“, параграфа „Разделение на труда“) Маркс привежда следния цитат от Ленге:
     „Алчната икономия, която с безпокойство го наблюдава“ (надничаря), „го обсипва с упреци при най-малкото прекъсване, което той е готов да си позволи, и ако той се предава на минутен отдих, тя започва да твърди, че той я обира“ ([Linguet.] .Théorie des Loix Civiles. Tome 11, Londres, 1767, p. 466).a95
     Маркс привежда същото място в X тетрадка, на стр. 439 от ръкописа, в главата за Ленге (виж настоящия том, част I, стр. 339). В I том на „Капиталът“ то е дадено — в съкратен вид — като бележка 39 към глава 8 (виж настоящото издание, т. 23, стр. 245.

95 Маркс помества главата за Ленге след главата за Некер, макар че по време на публикуването съчинението на Ленге „Théorie des Loix Civiles“ (1767 г.) е предшествувало двете съчинения на Некер, които Маркс разглежда тук: „Sur la Législation et le Commerce des Grains“ (1775 г.)a96 и „De l’Administration des Finances de la France“ (1784 г.). Това подреждане на материала е обусловено у Маркс от обстоятелството, че в смисъл на разбиране характера на капиталистическото производство съчинението на Ленге представлява по-висока степен от посочените произведения на Некер.

96 Маркс се е възползвал тук от схемата на „Икономическата таблица“, дадена в книгата: Schmalz. „Economie politique“. Ouvrage traduit de l'allemand par Henri Jouffroy. Tome 1, Paris, 1826, p. 329.
     Критика на възгледите на Шмалц Маркс прави в тетрадка VI, стр. 241—242 (виж настоящия том, част I, стр. 38—39).
     Допълнителни бележки за Шмалц с цитати от неговата книга се съдържат в самия край на тетрадка IX, стр. 421 (виж настоящия том, част I, стр. 182—183). На следващата страница на ръкописа (тетрадка X, стр. 422) Маркс преминава към „Отстъплението“, посветено на критическия разбор на „Икономическата таблица“ на Кене, която той дава тук по книгата на Шмалц.
     Характерно е, че почти в цялото „Отстъпление“ (стр. 422—437 на ръкописа) Маркс съвсем не привежда цитати от произведенията на споменаваните от него автори. Само на последната страница на „Отстъплението“ (стр. 437) са приведени цитати от Смит и е дадена извадка от Прудон с указание, че тя се отнася до онова място в ръкописа (стр.. 428), където става дума за Прудон (съобразно с това указание на Маркс извадката от Прудон е поместена в I част на настоящия том на стр. 316). Всичко това води до извода, че когато е писал „Отстъплението“, Маркс не е имал под ръка произведенията на Кене и на другите споменавани тук автори. Твърде вероятно е, че почти 1 ялото „Отстъпление“ (до приведените на стр. 437 цитати от Смит ѝ Прудон) е било написано от Маркс през април 1862 г. през време на неговото пребиваване в Манчестър.a97
     В допълнителните бележки за физиократите, които се съдържат в тетрадка XXIII, стр. 1433 — 1434, Маркс привежда „Икономическата таблица“ във вида, в който тя е дадена у Кене в неговия „Analyse du Tableau Economique“ (виж настоящия том, част I, стр. 371). В същия вид „Икономическата таблица“ се привежда от Маркс и в неговото писмо до Енгелс от 6 юли 1863 г.

97, 109, 110 Буквените означения (и сигнатурите към тях), които Маркс въвежда тук, придават на „Таблицата“ нагледност, каквато липсва както у Шмалц, така и у Кене.
     Означаването на всяка линия с две букви (ab, ас, cd и т.н.) позволява да се определи нейната посока—от коя класа към коя клвса води тази линия (посоката се определя от последователността на буквите в азбуката: ab, ас, cd...). Така линията ab показва, че обръщението между класата на поземлените собственици и производителната класа (фермерите) има за свой изходен пункт класата на собствениците (купуването от последните на хранителни продукти от фермерите).
     Означаването на всяка линия с две букви — в началото на линията и в нейния край — изразява едновременно движение на парите и движение на стоките. Така линията ab изобразява движението на парите (класата на поземлените собственици плаша 1 млрд, в пари на производителната класа); но същата линия, разглеждана в противоположна посока (ba), показва движение на сюките (производствената класа предава на класата на собствениците хранителни продукти за 1 млрд.).
     Кривата линия abсd се образува от следните звена:
1) отрязъкът ab, който изобразява обръщението между поземлени собственици и производствена класа (собетвениците купуват хранителни продукти за 1 млрд. от фермерите);
2) отрязъкът aс, който изобразява обръщението между собствениците, или безплодната класа — промишлениците (собствениците купуват от промишлениците за 1 млрд. промишлени изделия);
3) отрязъка сd, който изобразява обръщението между безплодната класа и производствената класа (промишлениците купуват от фермерите хранителни продукти за 1 млрд.).
     Линията а' b' изобразява обръщението между производствената класа и  безплодната класа (фермерите купуват от промишлениците промишлени изделия за 1 млрд.).a98
     Линията а" b" изобразява заключителното обръщение между безплодната класа и производствената класа (промишлениците купуват от фермерите за 1 млрд. необходимите за промишленото производство суровини). — 296.a99

98 Маркс противопоставя работника, единствената стока на когото е неговата работна сила, на „стокопритежателя в първия смисъл“, a100т.е. на такъв стокопритежател, който има за продан „стоките, различни от самата работна сила“ (ср. по-горе, стр. 144—145, 148—149).

99 Маркс има предвид първата част на „Към критиката на политическата икономия“, глава втора, раздел трети — „Пари“, първите два абзаца (виж настоящото издание, т. 13, стр. 108—109).

100 Маркс има предвид следното място в първа част на „Към критиката на политическата икономия”: „Парите, които те [стокопритежателите] са изразходвали като купувачи, се връщат в ръцете им, щом като те се явят отново като продавачи на стоки. Постоянното възобновяване на стоковото обръщение се отразява следователно в това, a101че парите не само постоянно се прехвърлят от едни ръце в други по цялата повърхност на буржоазното общество, но и същевременно описват множество различни малки кръгообороти, изхождайки от безкрайно различни точки и връщайки се към същите точки, за да повторят отново същото движение“ a102(виж настоящото издание, т. 13, стр 85—86).

101, 116 Виж настсяшвя тем, част I, стр. 254—266. Етж стио К. Маркс, „Капиталът” том II, глава 20, отдел XIII : „Теория за производството на Дестют дьо Траен“.

102 Разделът за Брей се намира в X тетрадка, стр. 441—444 от ръкописа. Този раздел е останал незавършен и възгледите на Брей по въпрсса за паричното обръщение между работник и капиталист не са били засегнати в него. За възгледите на Брей втрху същността и ролята на парите виж у Маркс: a103ръкопис от 1847 г. „Работната заплата“ (настоящото издание, т. 6, стр. 584); „Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie“, Moskau, 1939, S. 55, 690, 754; писмото на Маркс до Енгелс от 2 април 1858 г.; a104„Към критиката на политическата икономия“ (настоящото издание, т. 13, стр. 72).

103 По-нататък, на стр. 428 и 437 от тетрадка X, Маркс дава кратка характеристика на възгледите на Прудон и по този въпрос (виж настоящия том, част I, стр. 314—315).

104 Заградените в скоби думи имат характер на записване на мисъл, която Маркс е възнамерявал да развие по-късно. Той по всяка вероятност е имал предвид апологетическата концепция на Кене по въпроса за частната собственост върху земята: според тази концепция правото на поземлените собственици върху земята е основано на това, че техните прадеди са направили девствената земя годна за земеделие. В X глава на втори отдел на „Анти-Дюринг“, написана от Маркс, този възглед на физиократпе е получил следната характеристика: „...Истинската функция на поземлените собственици според „естественото право“ се заключавала, според Кене, a105именно в „грижата за доброто управление и в разходите аа поддържане на техните наследствени имоти“, или... в avances forcières, т.е. в разходите за подготвяне на почвата и снабдяване на арендните парцели с всички принадлежности, ксито ше позволят на арендатора да посвети целия си капитал изключително в полза на действителното селскостопанско производство“ (настоящото издание, т. 20, стр. 256).a106

105 В III част на „Теории за принадената стойност“, в екск} рса „Доходът и неговите източници. Вулгарната политическа икономия“ (стр. 935—937 от ръкописа) Маркс критикува вулгарния възглед на Прудон за ролята на паричния капитал и за същността на лихвата, развит от Прудон в a108„Gratuité du Crédit“. Виж също така настоящото издание, т. 25, ч. I, стр. 368—370.).a108

106, 107, 118 Маркс разглежда всестранно тази проблема във II том на „Капиталът“ — глава 17: глава 20, раздел V и XII; глава 21 (особено раздел I, параграф I: „Образуване на съкровища“).a111

108 Маркс употребява тук следните обозначения за трите класи, фигуриращи у Кеие: Р — classe des Propriétaires (класа на поземлените собственици), S — classe Stérile (безплодна класа — промишленици), F — Fermiers, classe productive (арендатори, производствена класа).

111, 134 Тук и по-нататък Маркс приема, че според Кене само една пета от брутния селскостопански продукт не влиза в обръщението, а се използва от „производствената класа“ в натурална форма.
     Маркс се връщана този въпрос във XXIII тетрадка, стр. 1433—1434 от ръкописа (виж настоящия том, част I, стр. 371—372) и в написаната от него глава X на втория отдел на „Анти-Дюринг“. В тази глава е дадена следната уточнена характеристика на възгледите на Кене за възстановяването на оборотния капитал в селското стопанство: „Следователно целият брутен продукт на стойност пет милиарда се намира в ръцете на производителната класа, т.е. преди всичко в ръцете на арендаторите, които са го произвели чрез изразходване на годишния оборотен капитал от два милиарда, който отговаря на обш основен капитал от десет милиарда. Селскостопанските продукти, средствата за живот, суровите материали и т.н., които са нужни за възстановяване на оборотния капитал, следов телно и за издръжката на всички лица, непосредствено заети в земеделието, се вземат in natura от общата реколта и се разходват за ново селскостопанско производство. Тъй като, както казахме, постоянните цени и простото възпроизводство се предполагат във веднъж установен мащаб, то паричната стойност на тази предварително приспадана част от брутния продукт е равна на два милиарда ливри. Така че тази част не влиза в общото обръщение, понеже, както вече отбелягахме, от таблицата е изключено обръщението, доколкото то се извършва в рамките на всяка отделна класа, но не и обръщението между различните класи“ a112(настоящото издание, т. 20, стр. 253—254).
     Оттук следва, че според Кене трябва да се говори за двете пети от целия брутен продукт на арендаторите като за такава част от техния продукт, която в натурална форма отива за възстановяване на техния оборотен капитал.a113

112 Маркс има предвид коментара на Бодо „Explication du Tableau Economique“ (в книгата: „Physiocrates“. a144Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Deuxième partie. Paris, 1846, p. 822—867.)a114

113 Има ce предвид първата част на „Към критиката на политическата икономия“. a115Виж настоящото издание, т. 13, стр. 91—92.

114 Вместо фигуриращите в „Икономическата таблица“ на Кене хиляди милиони (т.е. милиарди) a117турски лири Маркс говори тук просто за хиляди парични единици, което ни най-малко не изменя същината на работата.

115 Виж настоящото издание, т. 13, стр. 84—85.a119

117 Маркс се позовава на първата част на „Към критиката на политическата икономия“ (виж настоящото издание, т. 13, стр. 85). Сравни с бележка 100.

119 В III част на „Теории за принадената стойност“ (в тетрадки XIV и XV, стр. 852—890 от ръкописа) се съдържа главата: a120„Пролетарски противници на политикоикономистите, изхождащи от Рикардовата теория“. Към същата глава се отнасят отделът за Брей в X тетрадка a121(стр. 441—444), който е останал незавършен, и краят на отдела за Ходскин в XVIII тетрадка (стр. 1084—1086).

120 [Linguet. N.] „Théorie des Loix Civiles, ou Principes fondamentaux de la Société“, Tome I, Londres, 1767, p. 236.a122

121 За някои възгледи на Пети Маркс говори вече по-горе, в главата „Теории за производителния и непроизводителния труд“, а именно в онази нейна част, където става дума за ранните опити за разграничаване на производителния и непроизводителния труд (виж стр. 158—160 в I част на настоящия том).a123

122 Има се предвид следният, 9-и отдел на първа част на „Капиталът“ както той е бил набелязан в плана на Маркс, нахвърлен на стр. 1140 в XVIII тетрадка a124(виж плана на първата част на „Капиталът“ в I част на настоящия том, стр. 411).

123 Има се предвид „Трактат за данъците и налозите“ напечатан за пръв път в 1662 г.a125

124 Става дума за „Discourses upon Trade“ на Норс и„Some Consideration of the Consequences of the Lowering of Interest, and Raising the Value of Money“ на Лок. И двете произведения били написани през 1691 г. и са излезли в Лондон: първото — в 1691, второто — 1692 г.a126

125 Това съчинение се нарича „Some Considerations of the Consequences of the Lowering of Interest, and Raising the Value of Money“ (1691).a127

126 Тук Маркс цитира Лок по книгата на Маси „An Essay on the Governing Causes of the Natural Rate of Interest“ p. 10—11. В изданието на съчиненията на Лок от 1768 г. това място се намира на стр. 24 от втория том.

127 Маркс има предвид една от своите „Допълнителни тетрадки“ (Beihefte) към ръкописа от 1861—1863 г., в които през пролетта на 1863 г. той еa128 „правил извадки по история на литературата върху политическата икономия във връзка с написаната вече част“ на неговия труд, както той писал на Енгелс на 29 май 1863 г. До нас са стигнали Beihefte А, В, С, D, Е, F, G, Н. В допълнителната тетрадка С извадките от съчиненията на Норс заемат страници 12—14.

128 В ръкописа тук първоначално е било написано „от 1688 година“ а след това цифрата 1688 е била зачеркната и заменена с въпросителен знак. В XI тетрадка на своя ръкопис от 1861—1863 г., на стр. 597—508, Маркс привежда данни за движението на цените на пшеницата от 1641 г. a129Докато през 1641—1649 г. средната цена на пшеницата е била 60 шил. 5²/₃ пенса за 1 квартер, то във втората половина на XVII век средната цена е спаднала на 44 шил. 2¹/₅ пенса, а в първата половина на XVIII век — на 35 шил. 9²⁰/₅₀ пенса за един квартер.

129 Маркс, както изглежда, има предвид онова място от IV глава на „Политическата аритметика“ (1676) на Пети, a130което той привежда във II част на „Теории за принадената стойност“ в главата за Родбертус (стр. 494 от ръкописа). Сравни „Капиталът“ том III, стр. 682: „В епохата на Пети и Давенант оплаквания на селското население и на земевладелците срещу подобренията и разораването; понижаване на рентата от най-добрите земи...“a131

130 Този цитат (като се почне от думите „Ще започна от бедния“) е даден по Допълнителна тетрадка С, стр. 12—13, съобразно с указанието на Маркс на стр. 1419 от XXIII тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г.a132

131 На стр. 14 от Допълнителна тетрадка С са дадени извадки от съчинението на Норс, в които Норс говори за „приливите и отливите“ в паричното обръщение на страната. Една от тези извадки Маркс привежда в 95 бележка към 3-а глава на I том на „Капиталът“.a133

132 Преди това Маси привежда извадки из „Политическата аритметика“ на Пети и из трактата на Лок »Някои съображения за последиците от понижаването на лихвата и повишаването на стойността на парите от държавата“.a135

133 Маркс привежда тук (с известни съкращения) „Икономическата таблица“ във вида, в който тя е дадена от Кене в „Analyse du Tableau Economique“ (издание на Дер, част I, стр. 65).a136

135 Това гледище е било развито от физиократа Бодо в неговия труд „Explication du Tableau Economique“, глава III, параграф 12 (издание на Дер, част II, стр. 852-854).a137

136 Под това заглавие в изданието на Дер, част I, са обединени два диалога, принадлежащи на Кене: „Du commerce. Premier dialogue entre M. H. et M. N.“ и „Sur le travaux des artisans. Second dialogue“. Цитатът, приведен от Маркс, е взет от първия диалог.a138

137 Приведеният от Маркс цитат се намира не в самия текст на книгата на Дюпон дьо Немур „De l’origine et des progrès d’une science nouvelle“, a в близките no съдържание до нея a139„Maximes du docteur Quesnay, ou Résumé de ses principes d’économie sociale“.a140

138 Цитатът е взет от »Dialogue sur le c*ommerce на Кене.a141

139 из „Dialogue sur les travaux artisans“.

140 Из „Maximes du docteur Quesnay“.a142

141, 144, 166 Маркс има предвид глава 26 („За брутния и чистия доход“) в „Принципи на политическата икономия“ от Рикардо.a143

142 Маркс има предвид извадките от съчиненията на дю Боа, които се съдържат в Допълнителна тетрадка А (виж бележка 127), на стр. 27—32. a145В по-нататъшните позовавания на Маркс страниците На Допълнителната тетрадка са заменени в самия текст със страниците от съчинението на дю Бюа.

143 За Юнг, като „фанатик на принадения продукт“ виж бележка 34 към 7 глава на I том на „Капиталът“.a146

145 По-късно беше изяснено, че автор на анонимното съчинение, което Маркс разглежда тук, е някой си Джон Грей (John Gray), за когото не е установено кога е живял. През 1802 г. този автор е издал в Лондон още една книга за данъка върху дохода.a147

146 Маркс има предвид своята Допълнителна тетрадка Н (виж бележка 127). Почти всички извадки от 6 страници на разглежданото анонимно съчинение, които се намират на стр. 32—33 от Допълнителната тетрадка Н, се дават в следващия абзац на текста.

147 Под „манифактуристи (.manufacturers“) анонимният английски автор разбира както манифактурните работници (които той понякога нарича „labouring manufacturers“ — „работещи манифактуристи“), a148така и промишлените-предприемачи (които той понякога обозначава с термина „masters employers“ — „господари-предприемачи“). a149А терминът „занаятчии“ („artificers“) обхваща у този автор както наемните работници, така и занаятчиите в собствения смисъл на думата.a150

148 Виж бележка 18.a151

149 Крона — монета от 5 шил., фартинг — четвърт пенс, гинеята е равна на 21 шил.

150 На стр. 36—37 от Допълнителната тетрадка Н се намират извадки от стр. 31—33 на анонимното съчинение.a152

151 На стр. 38—39 от Допълнителна тетрадка Н се намират извадки от стр. 51—54 на анонимното съчинение. В по-нататъшните позовавания на Маркс страниците на Допълнителна тетрадка Н са заменени в самия текст със страниците на анонимното съчинение.a153

152 На стр. 1446 ОТ своя ръкопис от 1861—1863 г. (тетрадка XXIII) Маркс споменава за насочената срещу физиократите книга на Беарде дьо л’Абей „Recherches sur les moyens de supprimer les impôts“. Amsterdam, 1770. Извадки от .тези книги се намират на страници 10—11 от Допълнителната тетрадка Н. Мястото на книгата на Беарде дьо л’Абей, което Маркс има предвид, се намира на стр. 43.

153 При превода на руски на двата последни абзаца, в който се разглежда и „физиократската ограниченост“ на анонимния автор, се е наложило да се измени до известна степен редът на отделните прибавки на Маркс, вмъкнати от него в текста на цитата от разглежданата книга (от страници 38—39 на тази книга). a154Цитатът се привежда от Маркс в съкратен вид. Изпуснатите думи са възстановени по цитираната книга, тъй като без тях не е възможно пълното разбиране на критиката, която Маркс прави на привежданото от него разсъждение на анонимния автор.a155

154 За „ирландското арендно право“ виж статията на Маркс във вестник „New York Daily Tribune“ от 11 юли 1853 г. (настоящото издание,1т. 9, стр. 162—168).a156

155 [Mandeville, В.] „The Fable of the Bees, or Private Vices, Publick Benefits“. The 5th edition, London, 1728, p. 428. Първото издание на тази книга е излязло през 1705 г.a157

156 Маркс има предвид отдела „Формално и реално подчиняване на труда от капитала. Преходни форми“ (XXI тетрадка, стр. 1306—1316), Който непосредствено предшествува отдела „Производителност на капитала. Производствен и непроизводствен труд“. За формалното и реалното подчинение на труда от капитала виж настоящото издание, т. 23, стр. 516—517, стр. 519—521 и 735—736.

157 Оше в първата част на своето произведение „Към критиката на политическата икономия“ (1859 г.) Маркс показва, че в буржоазното общество мистификацията на обществените отношения изпъква особено рязко в парите, че на буржоазното производство е присъща кристализацията на богатствата като фетиш в благородните метали (виж настоящото издание, т. 13, стр. 36—37 и 138—139). a158Процеса на фетишизирането на буржоазните обществени отношения Маркс анализира в III част на „Теории за принадената стойност“, в екскурса „Доходът и неговите източници. Вулгарната политическа икономия“ (стр. 891—899 и 910—919 от ръкописа).

158 В бележка 108 към 13-а глава на I том на „Капиталът“ Маркс пише: „Науката изобщо „нищо“ не струва на капиталиста, което ни най-малко не му пречи да я експлоатира. Капиталът заграбва „чуждата“ наука, както си присвоява чуждия труд. a159Но „капиталистическото“ присвояване и „личното“ присвояване било на науката, било на материалното богатство — това са съвсем различни неща. Самият д-р Юр се оплакваше от грубото непознаване, което скъпите за него фабриканти, експлоатиращи машините, проявяват по отношение на механиката...“.

159 Страница 1318 от своя ръкопис от 1861—1863 г. Маркс изрязал (с изключение на последните 9 реда) от XXI тетрадка и я залепил на стр. 490 от ръкописа на предпоследния вариант на I том на „Капиталът“ (стигналата до нас 6-а глава на този предпоследен вариант е публикувана в „Архив на Маркс и Енгелс“, том II (VII), 1933 г.). a160По-нататъшният текст на 1318, 1319 и първата половина на 1320 страница Маркс възнамерявал да използва за отдела на печалбата, както личи от бележката „Печалба“, направена два пъти от него на полетата на ръкописа (в края на 1318 страница и в началото на 1320).a161

160 Тук Маркс употребява гръцката буква Д, използвана в математиката за означаване на прираст, за да означи принадената стойност. a162По-нататък в текста Маркс употребява в същия смисъл латинската буква h.

161 Тук, както и по-нататък, Маркс използва латинската буква х за означаване на принадената стойност.a163

162 Маркс има предвид отдела „Размяна между капитал и труд. Процесът на труда. Процесът на увеличаване на стойността“ (тетрадка I, стр. 15—53), в който има подотдел: „Единство на процеса на труда и процеса на нарастване на стойността (процесът на капиталистическото производство)“ (стр. 49—53).a164

163 Става дума за подотделите: „Стойност на работната сила. Минимум на работната заплата, или средна работна заплата (тетрадка I, стр. 21—25) и „Размяна между парите и работната сила (пак там, стр. 25—34). Към въпроса за „цената на труда“ Маркс се връща в XXI тетрадка, стр. 1312—1314.a165

164 Четирите формули на договорните отношения по римското право : „давам, за да направиш“; „правя, за да направиш“; „правя, за да дадеш“; „давам, за да дадеш“. Сравни настоящото издание, т. 23, стр. 546—547.a167

165 Тук у Маркс има грешка в номерацията на страниците на ръкописа: a168вместо „1327“ е поставено „1328“.
a169
167 Виж настоящото издание, т. 25, ч. I, стр. 395—408.a170

168 За труда на черноработниците във фабриката Маркс пише в същата XXI тетрадка, стр. 1308.

169 Виж К. Маркс, .Капиталът“, том II, глава 6, и том III, глава 17.a171

170 Тези проектопланове са написани от Маркс през януари 1863 г. Те се намират в XVIII тетрадка на ръкописа от It61—1863 г. между текста на главите за Шербюлие и Ричард Джоне (от текста на тези глави те са отделени в ръкописа с дебели квадратни скоби).a172

171 Маркс наричал най-напред трите теоретични части на „Капиталът“ „глави“, след това „отдели“, най-после „книги“. Сравни бележка 12.

172 По време на написването на този план 1-а глава на III част на „Капиталът“ била вече нахвърлена в XVI тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г. Предметът на 1-ва глава на III част е формулиран в XVI тетрадка по следния начин: „Принадена стойност и печалба“.

 

КЪМ ОБЩОТО СЪДЪРЖАНИЕ

 

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА,
за да получаваш съобщение при всяка нова публикация.