УКАЗАТЕЛa0
ЗА АВТОРИ И ЛИТЕРАТУРА
КЪМ
ТОМ ЧЕТВЪРТИ, ЧАСТ ПЪРВАa1
НА „КАПИТАЛЪТ“ НА КАРЛ МАРКС
Списъкът е по хартиеното изданиеa1a
на БКП от 1970 година
с посочени страници, на които
се намира съответният автор:
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ НА АВТОРИ
А.Б.В.Г.Д.Е.Ж.К.Л.М.Н.О.П.Р.С.Т.У.Ф.Х.Ц.Ч.Ш.Щ.Ю
Андерсън (Anderson), Джеймс (1739—1808) — английски буржоазен икономист, разработил в основни линии теорията за диференциалната рента. — 376.
Анна (1665—1714) — английска кралица (1702—1714). — 377.
Аривабене (Arriwabene), Жан (1787—1881) — италиански политически емигрант, икономист; преводач на трудовете на Сениор на френски език. — 273.
Аристотел (384—322 пр. н.е.) — велик мислител от древността, във философията се колебаел между материализма и идеализма, идеолог на класата на робовладелците; по икономическите си възгледи защитник на натуралното робовладелско стопанство, пръв анализирал формата на стойността. — 274.a2
Арнд (Arnd), Карл (1788—1877) — германски буржоазен икономист, представител на вулгарната политическа икономия. — 18.
Бабедж (Babbage), Чарлз (1792—1871) — английски математик и механик, буржоазен икономист. — 382.
Бартон (Barton), Джон (края XVIII и началото на XIX в.) — английски икономист, представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 4,132.
Бастиа (Bastiat), Фредерик (1801—1850) — френски вулгарен икономист, проповедник на теорията за хармония на класовите интереси в буржоазното общество. — 317, 400, 401.
Беарде дьо л'Абей (Béarde de l’Abbaye) (1704—1771) — френски икономист и агроном. — 379.
Белърс (Bellers), Джон (1654—1725) — английски икономист, подчертавал значението на труда за създаване на богатството; автор на редица утопични проекти за социални реформи. — 364.
Бъркли (Berkeley), Джордж (1685—1753) — английски реакционен философ, виден представител на субективния идеализъм, епископ; в политическата икономия — критик на меркантилизма; смятал, че трудът е главният източник на богатството ; представител на номиналистката теория за парите. — 365.
Бланки (Blanqui), Жером Адолф (1798—1854) — френски буржоазен икономист и историк на икономическите учения, представител на вулгарната политическа икономия. — 33, 35, 152.
Бодо (Bandeau), Николà (1730—1792) — френски абат, икономист, представител на школата на физиократите. — 324, 373.
Брей (Bray), Джон Френсис (1809—1897) — английски икономист, социалист утопист, последовател на Р. Оуен, развивал теорията за „работническите пари“. — 4, 5, 314.
Брисо (Brissot), Жан Пиер (1754—1793) — виден деец на френската буржоазна революция от края на XVIII в. (1789), в началото на революцията член на Якобинския клуб, след това водач и теоретик на жирондистката партия. — 335.
Брум (Brougham), Хенри Питър, барон (1778—1868) — английски юрист и литератор, през 20-те— 30-те години виден деец на партията на вигите, лорд-канцлер (1830—1834). — 155, 212.
Буагилбер (Boisgulillebert), Пиер (1646—1714) — френски икономист, родоначалник на класическата буржоазна политическа икономия във Франция, предшественик на физиократите. — 21.
Бюа-Нансе (Buat-Nançay), Луи Габриел, граф дю (1731—1787) — френски историк и икономист, епигон на физиократите. — 374.a3
Бъкънан (Buchanan), Дейвид (1779—1848) — английски публицист и буржоазен икономист, последовател и коментатор на А. Смит. — 20, 275.
Вандерлинт (Vanderlint), Джейкъб (ум. в 1740 г.) — английски икономист, предшественик на физиократите, един от ранните представители на количествената теория за парите. — 376.
Вергилий (Публий Вергилий Марон) (70—19 пр. н.е.) — бележит римски поет. — 207.
Вери (Verri), Пиетро (1728—1797) — италиански буржоазен икономист, един от първите критици на учението на физиократите. — 31, 39.a4
Волтер (Volta're), Франсоа Мари (истинската му фамилия е Аруе) (1694—1778) — френски философ деист, писател сатирик, виден представител на буржоазното Просвещение от XVIII в., водил борба против абсолютизма и католицизма. — 272.
Ганил (Ganilh), Шарл (1758—1836) — френски буржоазен политически деец ; вулгарен икономист, епигон на меркантилизма. — 135, 183, 193, 196, 199, 202, 204, 205, 207, 211,212, 251, 283, 285.
Гарние (Garnier), Жермен (1754—1821) — френски икономист и политически деец, монархист; епигон на школата на физиократите; преводач и критик на А. Смит. — 34, 35, 45, 50, 56, 73, 154, 160, 163, 165, 178—182, 237, 243, 250—252, 266, 269, 272, 283, 285, 288, 289, 334.a5
Годуин (Godwin), Уилям (1756—1816) — английски дребнобуржоазен писател и публицист, рационалист, един от родоначалниците на анархизма. — 335.
Девенант (Davenant), Чарлз (1656—1714) — английски икономист и статистик, меркантилист. — 156, 157.
Дер (Daire), Ежен (1798—1847) — френски буржоазен икономист, издател на съчинения по политическа икономия. — 25—26, 36, 37, 373.
Дестют дьо Траси (Destutt de Tracy), Антоан Луи Клод, граф (1754—1836) — френски вулгарен икономист, философ-сенсуалист, привърженик на конституционната монархия. — 162, 262, 263, 264—266, 270, 314, 332.
Джонс (Johnes), Ричард (1790—1855) — английски икономист, един от последните представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 5, 19.a6
Дюпон дьо Немур (Dupont de Nemours), Пиер Самуел (1739—1817) — френски политически деец и икономист физиократ. — 373.a7
Епикур (ок. 341 — ок. 270 пр. н.е.) — бележит древногръцки философ материалист, атеист. — 37.a8
Жуфроа (Jouffroy), Анри — пруски таен съветник, по произход французин, автор и преводач на редица трудове по политическа икономия и право (20 — 40-те години на XIX в.). — 38, 182.
Канар (Canard), Никола Франсоа (1750—1833) — френски икономист и математик. — 181.
Кантион (Cantillon), Ричард (1680—1734) — английски икономист, предшественик на физиократите. — 45.
Карл II (Чалз II) (1630—1685) — английски крал (166 1—1685). — 368.
Кейзнов (Cazenove), Джон (XIX в.) — английски вулгарен буржоазен икономист, последовател на Малтус. — 46.
Кене (Quesnay), Франсоа (1694—1774) — един от най-големите френски икономисти, основател на школата на физиократите; по професия лекар. — 3, 21, 24, 36, 183, 212, 296, 302, 318—320, 322—324, 326, 344, 371—373.
Кери (Cъrey), Хенри Чарлз (1793—1879) — американски вулгарен буржоазен икономист, автор на реакционната Теория за хармония на класовите интереси в капиталистическото общество. — 153, 412.
Кинг (King), Грегъри (1648—1712) — английски статистик. — 156.
Кок (Cock) Пол дьо (ок. 1794—1871) — френски буржоазен писател, автор на неприлични развлекателни романи. — 399.
Колбер (Colbert), Жан Батист (1619—1683) — френски държавник, генерален контрольор на финансите (министър на финансите), водил меркантилистка политика, за да бъде укрепвана абсолютната монархия на Луи 14-ти. — 30, 37.
Констансио (Constancio), Франсиско Солано (1772—1846) — португалски лекар, дипломат и писател; превеждал на френски език трудовете на английските икономисти. — 202, 203.
Кустоди (Custodi), Пиетро (1771—1842) — a9италиански икономист, издател на съчиненията на италианските икономисти от края на XVI и началото на XIX в. — 30, 39.
Кьолпепър (Culpeper), Томас (1578—1662) — английски буржоазен икономист, привърженик на меркантилизма. — 361.
Ланжанти дьо Лаваис (Lagentie de Lavaisse) — преводач на книгата на Лодърдейл на френски език (1808). — 65.
Ленге (Linguet), Симон Никола Анри (1736—1794) — френски адвокат, публицист, историк и икономист; критикувал физиократите и буржоазния либерализъм от феодалноабсолютистки позиции, като изказал обаче редица дълбоки критични бележки за буржоазните свободи и собствеността. — 3, 292, 335, 338, 339, 340.
Лесинг (Lessing), Готхолд Ефраим (1729—1781) — велик германски писател, критик и философ, един от видните просветители на XVIII в. — 272.
Лист (List), Фридрих (1789—1846) — германски вулгарен буржоазен икономист, проповедник на крайния протекционизъм. — 237.
Ло (Law), Джон (1671—1729) — английски буржоазен икономист и финансист, министър на финансите на Франция (1719—1720), известен със спекулантската си дейност по издаването на книжни пари, която завършила с пълен крах. — 30, 35.
Лодърдейл (Lauderdale), Джеймс, граф (1759—1839) — английски буржоазен политик и икономист; критикувал теорията на Смит от позициите на вулгарната политическа икономия. — 65, 66, 154, 212, 250, 251, 283, 285.
Лок (Locke), Джон (1632—1704) — бележит английски философ, дуалист, сенсуалист; буржоазен икономист, колебаел се между номиналистката и металната теория за парите. — 65, 289, 357—360, 376.
Лутър (Luther), Мартин (1483—1546) — виден деец на Реформацията, основател на протестантизма (лутеранството) в Германия; идеолог на германското бюргерство; a10по време на Селската война от 1525 г. се обявил против въстаналите селяни и градските бедняци, заставайки на страната на князете. — 5.
Льо Трон (Le Trosne), Гийом Франсоа (1728—1780) — френски буржоазен икономист, физиократ. — 373.
Мак Кълък (Mac Culloch), Джон Рамси (1789—1864) — английски буржоазен икономист, вулгаризатор на икономическото учение на Рикардо, върл апологет на капитализма. — 4, 41, 56. 57, 133, 155, 287, 290.
Малтус (Malthus), Томас Робърт (1766—1834), английски свещеник, икономист, идеолог на обуржоазилата се земевладелска аристокрация, апологет на капитализма, проповедник на човеконенавистническата теория за съкращаване на населението. — 4, 32, 45, 46, 61, 134, 154, 193, 267, 286, 346, 412.
Мандевил (Mandaville), Бернар (1670—1733) — английски писател икономист. — 382.
Маси (Massie), Джозеф (ум. в 1784 г.) — английски икономист, представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 360,366,376, 378
Менделсон (Mendelssohn), Мозес (Мойсей) (1729—1786) — германски реакционен буржоазен философ, деист. — 274.
Мерсие дьо ла Ривиер (Mercier de la Rivière), Пол Пиер (1720—1793) — френски буржоазен икономист, физиократ. — 33, 36.
Мил (Mill), Джеймс (1773—1836) — английски буржоазен икономист и философ, вулгаризатор на теорията на Рикардо; същевременно правил от нея някои радикални изводи. — 5.
Мил (Mill), Джон Стюърт (1806—1873) — английски буржоазен икономист и философ позитивист, епигон на класическата школа на политическата икономия; син на Джеймс Мил. — 5, 160.
Милтън (Milton), Джон (1608—1674) — велик английски поет и публицист, участник в английската буржоазна революция от XVII в. — 398.
Мирабо (Mirabeau), Виктор Рикети, маркиз дьо (1715—1789) — френски икономист, физиократ; баща на видния деец на френската буржоазна революция от края на XVIII в. Мирабо, Оноре Габриел. — 17, 21, 37, 334.
Монтескьо (Montesquieu), Шарл (1689—1755) — виден френски буржоазен социолог, икономист и писател, представител на буржоазното Просвещение от XVIII в. Привърженик на количествената теория за парите. — 287, 289, 335.a11
Моулзуърт (Molesworth), Уилям (1810—1855) — английски политик, издател на произведенията на Хобс. — 345.
Мюлнер (Müllner), Адолф (1774—1829) — германски писател и критик. — 382.
Наполеон I Бонапарт (1769—1821) — френски император (1804—1814 и 1815). —237.
Некер (Necker), Жак (1732—1804) — френски политик и икономист, през 70-те — 80-те години на XVIII в. много пъти бил назначаван за генерален директор на финансите, в навечерието на буржоазната революция се опитвал да проведе някои реформи. — 3, 292, 295.a12
Николай I (1796—1855) руски император (1825—1855). — 270.
a13
Hope (North), Дъдли (1641—1691) — английски икономист, един от първите представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 356, 361—364.
Омир — полулегендарен древногръцки поет, автор на „Илиада“ и „Одисея“. — 272, 285.
Паолети (Paoletti), Фердинандо (1717—1801) — италиански свещеник; икономист физиократ. — 31.
Пейли (Paley), Уйлям (1743—1805) — английски теолог, философ и икономист. — 269.
Пети (Petty), Уйлям (1623—1687) — бележит английски икономист и статистик, родоначалник на класическата буржоазна политическа икономия в Англия. — 152, 156, 158, 159, 289, 346—355, 356, 361, 362, 366, 368.
Пилат, Понтий (ум. ок. 37 г.) — римски прокуратор (наместник) на Юдея (26-36). — 72.
Помпей (Гней Помпей Магнус) (106—48 пр. н.е.) римски пълководец и държавник. — 339.
a14
Прево (Prevost), Гийом (1799 — 1883) — швейцарски буржоазен икономист, вулгаризатор на теорията на Рикардо. — 5.
Прудон (Proudhon), Пиер Жозеф (1809—1865) — френски публицист, икономист и социолог, идеолог на дребната буржоазия, един от родоначалниците на анархизма. — 35, 86, 263, 314, 316.
Рейвънстоун (Ravenstone), Пирси (ум. в 1830 г.) — английски икономист рикардианец, защищавал интересите на пролетариата, противник на малтусианството. — 5.
Рамсей (Ramsay), Джордж (1800—1871) — английски икономист, един от последните представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 5, 76 — 81.
Рикардо (Ricardo), Дейвид (1772—1823) — английски икономист, най-големият представител на класическата буржоазна политическа икономия. — 4, 23, 32, 43, 46, 54, 61, 62, 65, 70, 71, 78, 79, 128, 153—155, 184, 193, 202—210, 374, 403, 412, 413.
Родбертус-Ягетцов (Robdertus-Jagetzow), Йохан Карл (1835—1875) — германски вулгарен икономист и политик, идеолог на обуржоазилото се пруско юнкерство, проповедник на реакционните идеи на пруския „държавен социалигьм“. — 4, 5.
Роси (Rossi), Пелегрино (1787—1848) — италиански вулгарен буржоазен икономист, юрист и политик; дълго време живял във Франция. — 155, 212, 278 — 285.
Рошер (Roscher), Вилхелм Георг Фридрих (1817—1894) — a15германски вулгарен икономист, професор в Лайпцигския университет, основател на така наречената историческа школа в политическата икономия. — 381.
Рьодерер (Roederer), Пиер Луи, граф (1754—1835) — френски буржоазен политик. — 38.
Сей (Say), Жан Батист (1767—1832) — френски буржоазен икономист, представител на вулгарната политическа икономия. — 76, 77,127, 155, 202—204, 211, 216, 251—254, 270.
Сениор (Senior), Насау Уилям (1790—1864) — английски вулгарен буржоазен икономист ; апологет на капитализма, бил против намаляването на работния ден. — 155, 212, 273 — 278, 377.
Сисмонди (Sismondi), Жан Шарл Леноар Сисмонди дьо (1773—1842), — швейцарски икономист, дребнобуржоазен критик на капитализма; бил представител на икономическия романтизъм. — 155, 268, 412.
Смит (Smith), Адам (1723—1790) — английски икономист, един от най-големите представители на класическата буржоазна политическа икономия. — 3, 4, 11, 13, 18, 20, 31—35, 41—58, 60—63, 65—78, 89—100, 128—134,137—142,145, 14—152, 154,160—165, 166—183, 190, 193, 205—208, 235—243, 244, 245. 247—250, 254,256, 264, 267, 270, 272—283, 285—286, 289—291, 294, 334, 352, 374, 376—378, 412.
Софокъл (ок. 497—ок. 406 пр. н.е). — бележит древногръцки драматург, автор на класически трагедии. — 382.
Спенс (Spence), Томас (1750—1814) — английски социалист утопист, проповядвал отменяване на частната собственост върху земята и установяване на аграрен социализъм. — 374.
Спенс (Spence), Уилям (1783—1860) — английски ентомолог, занимавал се и с икономически въпроси. — 374.a16
Стирлинг (Stirling), Патрик Джеймс (1809—1891) — английски вулгарен икономист. — 5.
Стюърт (Steuart), Джеймс (1712—1780) — английски буржоазен икономист, един от последните представители на меркантилизма. — 3, 9—11, 18, 21, 51.
Токвил (Tocqueville), Алексис (1805—1859) — френски буржоазен историк и политик, легитимист и привърженик на конституционната монархия. — 212, 251.
Торене (Torrens), Робърт (1780—1864) — английски буржоазен икономист; вулгаризатор на икономическото учение на Рикардо; отричал, че трудовата теория за стойността може да бъде прилагана при условията на капиталистическия начин на производство. — 5.
Тук (Тооке), Томас (1774—1858) — английски буржоазен икономист, принадлежал към класическата школа на политическата икономия, критик на теорията на Рикардо за парите; автор на многотомния труд „История на цените“. — 100, 235.a17
Тюрго (Turgot), Ан Робер Жак (1727—1781) — френски икономист и държавник; един от най-големите представители на школата на физиократите; генерален контрольор на финансите (финансов министър) (1774—1776). — 11, 17, 21, 24, 26, 28; 32, 35—37, 335, 353.a18
Уейкфийлд (Wakefield), Едуард Гибон (1796—1862) — английски държавник, икономист, създател на буржоазната теория за колонизацията. — 5, 411.
Ф
a19
Ферие (Ferrier), Франсоа Луи Огюст (1777—1861) — френски вулгарен буржоазен икономист, епигон на меркантилизма, — 212, 237, 251, 285.
Форкад (Forcade), Ежен (1820—1869) — френски буржоазен публицист; вулгарен икономист — 80.
Хобс (Hobbes), Томас (1588—1679) — бележит английски философ, представител на механистичния материализъм; социално-политическите възгледи на Хобс се отличавали с рязко антидемократични тенденции. — 47, 345, 357.
a20
Ходскин (Hodgskin), Томас (1787—1869) — английски икономист и публицист, защитавал интересите на пролетариата и критикувал капитализма от позиции на утопичния социализъм, използувал теорията на (капиталистическия) Рикардо за социалистически изводи. — 5, 61, 403.
a21
Хораций (Квинт Хораций Флак) (65—8 пр. н.е.) — бележит римски поет. — 154, 254.
Цезар (Гай Юлий Цезар) (ок. 100—44 пр. н.е.) — прочут римски пълководец и държавник. — 274.
Ч
a22
Чайлд (Child), Джозая (1630—1699) — английски икономист, меркантилист, банкер и търговец. — 361.
Чалмърс (Chalmers), Томас (1780—1847) — английски протестантски теолог и буржоазен икономист, последовател на Малтус. — 286.
Шекспир (Shakespeare), Уилям (1564—1616) — велик английски писател. — 382.
Шербюлие (Cherbuliez), Антоан Елизе (1797—1869) — швейцарски икономист, последовател на Сисмонди, съединявал теорията на последния с елементи от теорията на Рикардо. — 5.
a23
Шилер (Schiller), Фридрих (1759—1805) — велик германски писател. — 382.
Шмалц (Schmalz), Теодор Антон Хайнрих (1760—1831) — германски юрист и икономист, епигон на школата на физиократите, краен реакционер. — 38, 182.a24
Щорх (Storch), Андрей (Анри, Хайнрих) Карлович (1766—1835) — руски икономист, статистик и историк, член на Петербургската академия на науките, епигон на класическата буржоазна политическа икономия. — 77, 152, 155, 212, 270—273, 277, 278, 283, 285, 405.
Юм (Hume), Дейвид (1711—1776) — английски философ, субективен идеалист, агностик; буржоазен историк и икономист, противник на меркантилизма, един от ранните представители на количествената теория за парите. — 366, 367, 370.i0a
Юнг (Young), Артър (1741—1820) — английски агроном и буржоазен икономист. — 374, 380.
i0
Юър (Ure), Андрю (1778—1857) — английски химик, вулгарен буржоазен икономист, автор на редица произведения по икономика на промишлеността. — 387.
(горе)
ЦИТИРАНИ И СПОМЕНАТИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
А.Б.В.Г.Д.И.К.Л.М.Н.O.П.Р.С.Т.Ф.Х.Ч.Ш.Щ.Ю
1. В случаи, когато не е могло да бъде определено със сигурност кое издание на един или друг труд е използвал Маркс, в този указател се дава първото му издание.i1
2. В квадратни скоби [ ] са заградени откритите имена на авторите на книги, излезли анонимно. Със звездичка (★) са отбелязани трудове, преведени на руски език.
3. Списъкът е по хартиеното издание на БКП от 1970 година с указване на страниците, на които се намира съответното произведение и автора му.
А
i2
Арнд, К. Природосъобразната политическа икономия, противопоставена на духа на монополите и комунизма, с преглед на отнасящата се тук литература, Ханау, 1845.
Arnd, К. Die naturgemässe Volswirtshaft, gegenüber dem Monopoliengeiste und dem Kommunismus, mit einem Rückblicke auf die einshlagende Literatur. Hanau, 1845 — 18.
Бартън, Дж. Бележки за обстоятелствата, които влияят върху положението на трудещите се класи в обществото. Лондон, 1817.
Barton, J. Observations en the circumstances which influente the condition ot the labouring classes of society. London, 1817. — 132.
Бастиа Фр. Безвъзмездност на креди 1 а. Дискусия между г-н Фр. Бастиа и г-н Прудон. Париж, 1850.
Bastiat, Fr. Gratuité du crédit. Discussion entre M. Fr. Bastiat et M. Proudhon. Paris, 1850. — 317.
Беарде дьо л’Абей. Изследвания върху начините за премахване на данъците. Амстердам, 1770.
Béardé de V Abbaye. Recherches sur les moyens de supprimer les impôts. Amsterdam, 1770. — 379.
Белърс, Дж. Очерци за бедните, промишлеността, търговията, колониите и безнравствеността . Лондон, 1699.
Bellers, J. Essays about the poor, manufactures, trade, plantations, and immorality. London, 1699 — 364.
★ Бланки, Ж. A. История на политическата икономия в Европа от античността до наши дни. В сборника: Курс по политическа икономия. Брюксел 1839. Първото издание на книгата на Бланки излязло в Париж през 1837 г.
★ Blanqui, J. A. Histoire de l’économie politique en Europe depuis les anciens jusqu’à nos jours. In: Cours d'économie politique. Bruxelles, 1839. — 33, 37, 152.
Бодо, H. Разяснение на „Икономическата таблица“ (1767). В книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част втора. Париж. 1846
Bandeau, N. Explication du Tableau économique (1767). In: „Physiocrates“. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Deuxième par tie. Paris, 1846. — 324, 373.
Бъкънан, Д. Бележки върху въпроси, разглеждани в „Изследване за природата и причините на богатството на народите“ от д-р Смит. Единбург, 1814.
Buchanan, D. Observations on the subjects treated of in Dr. Smith’s Inquiry into the nature and causes of the wealth of nations. Edinburgh, 1814. — 275.
Бъркли Дж. Въпросник, съдържащ някои въпроси, предлагани на публиката за разглеждане, Лондон, 1750.) Първото издание е излязло в Дъблин през 1735—1737 г.
Berkley, G. The Querist, containing several queries, proposed to the consideration of the public. London 1750. — 365.
i3
[Бюа, дю] Елементи на политиката, или Изследване на истинските принципи на социалната икономия. Томове I—VI. Лондон, 1773.
[Buat, du] Eléments de la politique, ou Recherche des vrais principes de Г économie sociale. Tomes I-VI. Londres, 1773. — 374.
В
i4
★ Вери, П. Размишления върху политическата икономия (1771). В книгата: Италиански класици на политическата икономия. Съвременни икономисти. Том XV. Милано, 1804.
★ Verri, P. Meditazioni sulla economia роlitica(1771). In: Scrittori classici italiani di economia politica. Parte moderпа. Тото XV. Milano, 1804. — 31, 39.
Ганил, Ш. За системите на политическата икономия, за сравнителната ценност на техните доктрини и за онази от тях, която изглежда най-благоприятна за нарастването на богатството. Второ издание. Томове I—II. Париж, 1821. Първото издание излязло в Париж през 1809 г.
Ganilh, Ch. Des systèmes d'économie politique, de la valeur comparative de leurs, doctrines, et de celle qui parait la plus favorable aux progrès de la richesse. Seconde édition. Tomes I—II, Paris, 1821. — 183—193, 196, 202, 206, 212, 231.
Ганил, Ш. Теория на политическата икономия. Томове I—II. Париж, 1815.
Ganilh, Ch. La théorie de l’économie politique. Tomes I—II Paris, 1815. — 193.
[Гарние, Ж.] Кратко изложение на основните принципи на политическата икономия. Париж, 1796.
[Garnier, G.] Abrégé élémentaire des principes de l’économie politique. Paris, 1745. — 178, 179.
Гарние, Ж. Бележки на преводача. В книгата: Смит, А. Изследвания за природата и причините за богатството на народите. Нов превод на Жермен Гарние с бележки и забележки на преводача. Том пети. Париж, 1802.i5
Garnier, G, Notes du traducteur. In: Smith, A. Recherches sur la nature et les causes de la richesse des nations. Traduction nouvelle, avec des notes et observations, par Germain Garnier. Tome cinquième. Paris, 1802. — 35, 36, 160—166, 179—172, 250.
[Девънант. Ч.] Разсъждения, за обществените доходи и за търговията на Англия. Части I и II. Лондон, 1698.
[Davenant, Ch.] Discourses on the publ'ck revenues, and on the trade of England. Part I and II, London, 1698. — 156, 157.
[Девънант, Ч.] Очерк за остиндийската търговия (в 1697). В книгата: Разсъждения за обществените доходи и за търговията на Англия. Част II. Лондон. 1698.
[Davenant, Ch.], An Essay on the EastIndia trade (1697). In: Discourses on the publick revenues and on the trade of England. Part II. London, 1698. — 156.
[Девънант, 4.] Очерк за вероятните методи за осигуряване благоприятен търговски баланс за народа. Лондон, 1699.
[Davenant, Ch.] An Essay upon the robable methods of making a people gainers in the ballance of trade. London, 1699. — 155, 156.
Дер, Е. Въведение в учението на физиократите. В книгата: „Физиократи“. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа. Париж, 1846.
Daire, E. Introduction sur la doctrine des phys'ocrates. In: „Physiocrates“. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie. Paris, 1846. — 25..
Дестют дьо Траси, A. Л. K. Елементи на идеологията. Части IV и V: Трактат за волята и нейните действия. Париж, 1826). Първото издание излязло в Париж през 1815 г. През 1823 г. IV част от „Елементи на идеологията“ излязла в Париж в отделно издание под заглавие „Traité d’économie politique“ („Трактат по политическа икономия“.
Destutt de Tracy, A. L. C. Eléments d’idéologie. IV-e et V-e parties: Traité de la volonté et de ses effets. Paris, 1826. — 254—259, 262—266, 269.
★ Джонс, P. Очерк за разпределяне на богатството и за източниците на данъците. Част I: Рента. Лондон, 1831.
★ Jones, R. An Essay on the distribution of wealth, and on the sources of taxation. Part I: Rent. London, 1831. — 19.
Дюпон дьо Немур, П. С. За произхода и успехите на една нова наука (1767). В книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа. Париж, 1846.
Dapont de Nemours, P. S. De l’origine et des progrès d’une science nouvelle (1767). In: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie. Paris, 1846. — 373.
Дюпон дьо Немур, П. С. Положения на д-р Кене, или Резюме на неговите основни принципи на социалната икономия. В книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа.
Париж, 1846.i6
Dupont de Nemours, P. S. Maximes du docteur Quesnay, ou Résumé de ses principes d’économie sociale. In: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie. Paris, 1846. — 373.
Изследване на неотдавна защитаваните от г-н Малтус принципи, които засягат природата на търсенето и необходимостта от потребление и от които се прави изводът, че данъците и издръжката на непроизводителните потребители могат да спомагат за нарастването на богатството. Лондон, 1821.i6a
Ап Inquiry into those principles, respecting the nature of dimand and the necessity of consumption, lately advocated by Mr. Malthus, from which it is concluded, that taxation and the maintenance of unproductive consumers can be conducive to the progress of wealth. London, 1821. — 32, 268.
Канар, H. Ф. Приниипи на политическата икономия. Париж, 1801.
Canard, N. F. Principes d'économie politique. Paris, 1801. — 183.
[Кантион, P.] Очерк за природата на търговията изобщо. Лондон, 1755.
[Cantillon, R.] Essai sur la nature du commerce en général. Londres, 1755. — 45.
[Кейзнов, Дж.]. Очерци по политическа икономия, които представляват обшоразбираем и кратък преглед на законите, отнасящи се до произвол/твото, разпределението и потреблението на богатството. Лондон, 1832
[Cazenove, J.] Outlines of political economy; being a plain and short view of the laws relating to the production, distribution, and consumption of wealth. London, 1832. — 268.
Кейзнов, Дж. Предговор, бележки и допълнителни бележки към ново издание на Определенията на Малтус в политическата икономия — вж. Малтус, Th. R. Дефиниции в политическата икономия.
Cazenove, J. Preface, notes, and supplementary remarks to a new edition of Malthus’ Definitions in political economy — see. Malthus, Th. R. Definitions in political economy. — 268.
★ Кене, Ф. Анализ на икономическата таблица (1766). В книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа. Париж, 1846.
★ Quesnay, F. Analyse du Tableau économique (1766). In: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie, Paris, 1846. — 371.
★ Кене, Ф. Диалози за търговията и труда на занаятчиите. (1766). За търговията. Диалог първи между г-н X. и г-н Н. За труда на занаятчиите. Диалог втори. — В Книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа. Париж, 1846.
★ Quesnay, F. Dialogues sur le commerce et sur les travaux des artisanis (1766). Du commerce. Premier dialogue entre M. H. et M. N. Sur les travaux des artisans. Second dialogue. In: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie. Paris, 1846. — 25, 373.
i7
★ Кене, Ф. Общи принципи на икономическата политика на една земеделска държава (1758). В книгата: Физиократи. С предговор и коментар от Е. Дер. Част първа. Париж, 1846.
★ Quesnay, F. Maximes générales du gouvernement économique d’un royaume agricole (1758). In: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Première partie. Paris, 1846. — 35, 36.
[Ленге, н.] Теория за гражданските закони, или Основни принципи на обществото. Томове първи и втори. Лондон, 1767.
[Linguet, N.] Théorie des loix civiles, ou Principes fondamentaux de la société. Tomes I—II, Londres, 1767. — 336—340.
★ Лодърдейл, Дж. Изследване за природата и произхода на националното богатство и за начините и причините за неговото увеличаване. Единбург и Лондон, 1804.
★ Lauderdale, J. An Inquiry into the nature and origin of public wealth, and into the means and causes of its increase. Edinburgh and London, 1804. — 249.
★ Лодърдейл, Дж. Изследване за природата и произхода на националното богатство и за начините и причините за неговото увеличение. Превод от английски от Е. Лажанти дьо Лаваис. Париж, 1808.
★ Lauderdale, J. Recherches sur la nature et l’origine de la richesse pnblicue, et sur les moyens et les causes qui concourent à son accroissement. Traduit de l’anglais par E. Lagentie de Lavaisse. Paris, 1808. — 65, 66, 249—250.
Лок, Дж. Някои съображения за последиците от спадането на лихвата и повишаването на стойността на парите от държавата (1691) В книгата: Съчинения на Джон Док. Издание ин фолио 1740 г., том II).
Locke, J. Some considerations of the consequences of the lowering of interest, and raising the value of money (1691). In: The Works of John Locke. Folio edition, 1740. Vol. II. — 359, 360
i8
★ Лок, Дж. Два трактата за правителството (1690). В книгата: Съчинения на Джон Док в четири тома. Седмо издание. Том II. Лондон, 1768.
★ Locke, J. Two treatises of government (1690). In: The Woncs of John Locke, in four volumes. The 7th edition. Vol. II. London, 1768. — 357, 359.
Малтус, T. P. Определения в политическата икономия. Ново изсание, с предговор, бележки и допълнителни забележки от Джон Кейзнов. Лондон, 1853.
Malthus, Th. R. Definitions in political economy. A new edition with a preface, notes, and supplementary remarks by John Cazenove. London, 1853. — 46.
★ Малтус, T. P. Очерк за закона за населението. Превод на Пиер и Гийом. Превод от 5-о английско издание. Трето френско издание. Томове I—IV. Париж и Женева, 1836.
★ Malthus, Th. R. Essai sur le principe de population. Traduit de l’anglais sur la 5-ème édition par Pierre et Guillaume Prévost. 3-ème édition française. Tomes I—IV. Paris et Genève, 1836. — 269.
Малтус T. P. Принципи на политическата икономия, разглеждани с оглед на практическото им приложение. Второ издание, със значителни допълнения от собствения ръкопис на автора и с кратка биография на същия. Лондон, 1836.
Malthus, Th. R. Principles of political economy considered with a view to their practical application. 2nd edition with considerable additions from the author’s own manuscript and an original memoir. London, 1836. — 134.
[Мандевил, Б] Басня за пчелите, или Частните пороци са изгода за обществото. Пето издание. Лондон 1728). Първото издание излязло в Лондон през 1705 г.
[Mandeville, В.] The Fable of the bees, or Private vic es publick benefits. 5th edition, London, 1728. — 154, 382.
★ Маркс, К. Нищета на философията. Отговор на „Философия на нищетата“ от г-н Прудон. Париж — Брюксел, 1847.
★ Marx, K. Misère de la philosophie, Réponse à la Philosophie de la misère de M. Proudhon. Paris—Bruxelles, 1847. — 46.
★ Маркс, К. Към критиката на политическата икономия. Част първа. Берлин, 1859.
★ Магх, К. Zur Kritik der politischen Oekonomie. Erstes Heft. Berlin, 185. — 42, 127, 152, 289, 313, 331, 332, 384.
[Маси, Дж.] Очерк за причините, които регулират естествената норма на лихвата; в него се разглеждат мненията на сър Уилям Пети и на г-н Лок по този въпрос. Лондон, 1750.
[Massie, Joseph] An Essay on the governing causes of the natural rate of interest; wherein the sentiments of Sir Wiliam Petty and Mr. Locke, on that head, are considered. London, 1750. — 366, 368—370.
[Мерсие дьо ла Puвиер, П. П.] Естественият и същественият строй на политическите общества. Томове 1—II, Лондон и Париж, 1767.
[Mercier de la Rivière, P. P.] L’ordre naturel et essentiel des sociétés politiques. Tomes I—II, Londres et Paris, 1767. — 33, 37.
i9
Мил, Дж. Cm. Очерци за някои неразрешени въпроси на политическата икономия. Лондон, 1844.
Mill, J. St. Essays on some unsettled questions of political economy. London, 1844. — 160.
★ [Монтескьо, Ш.] За духа на законите. Женева, 1748.
★ [Montesquieu, Ch.] De 1,esprit des loix Genève, 1748. — 286.
Некер, Ж. За управлението на финансите на Франция (1784). В книгата: Съчинения на Некер. Том втори. Лозана и Париж, 1789.
*Necker, J. De l'administration des finances de la France (1784). In: Oeuvres de Necker. Tome deuxième. Lausanne et Paris, 1789. — 292—294.
Некер, Ж. За законодателството и търговията със зърнени храни (1775). В книгата: Съчинения на Некер. Том четвърти. Лозана, 1786.
Necker, J. Sur la législation et le commerce des grains (1775). In: Oeuvres de Necker. Tome quatrième. Lausanne, 1786. — 294 — 295.
i9a
[Норс, Д.] Съображения за остиндийската търговия. Лондон, 1701.
[North, D.] Considerations upon the East-India trade. London, 1701. — 157.
[Норс, Д.] Разсъждения за търговията. Лондон, 1691.
[North, D.] Discourses upon trade. London, 1691. — 361—364.
О
i10
Отговор на обръщението на уважаемата камара на общините от 24 април 1861 г. Публикувано по нареждане на камарата на общините от 11 февруари 1862 г.
Return to an Address of the Honourable The House of Commons, dated 24 April 1861. Ordered, by The House of Commons, to be printed, 11 February 1862. — 180.
Паолети, Ф. Истинските средства да се направи обществото щастливо (1772). В книгата: Италианските класици на политическата икономия. Съвременни икономисти. Том XX. Милано, 1804.
Paoletti, F. I veri mezzi di render felici la société (1772). In: Scrittori classici italiani di économie politica. Parte moderna. Тоmо XX. Milano, 1804. — 31, 32.
Пейли, У. Принципи на моралната и политическата философия. Лондон, 1785.
Paley, W. The Principles of moral and political philosophy. London, 1785. — 269.
★ Пети, У. Очерк за увеличаването числеността на човешкия род (1682). В книгата: Пети, У. Очерци из областта на политическата аритметика. Лондон, 1699.
★ Petty, W. An Essay concerning the multiplication of mankind (1682). In: Petty, W. Several essays in political arithmetick. London, 1699. — 354.
*Пети У. Политическа анатомия на Ирландия (1672). С приложение: Слово за мъдрите, Лондон, 1691.
*Petty, W. The Political anatomy of Ireland (1672). To wh'ch is added Verbum sapienti. London, 1691. —354, 355.
★ Пети, У. Политическа аритметика (1676). В книгата: Пети,У. Очерци из областта на политическата аритметика. Лондон, 1699.
★ Petty, W. Political arithmetick, (1676). In: Petty, W. Several essays in political arithmetick, London, 1699. — 152, 158—160.
Пети, У. Нещо за парите, 1682. Лондон, напечатано през 1695 г.
Petty, W. Quantulumcunque concerning money, 1682. London, printed in the year 1695. — 355, 356.
★ [Пети, У.] Трактат за данъците и налозите. Лондон, 1662.
★ Същото съчинение. Лондон, 1679 и 1679.
★ [Petty, W.] A Treatise of taxes and contributions. London, 1662. — 159, 160, 355.
★ Idem. London, London, 1667 и 1679. — 347—555, — 158, 159.
★ Пети, У. Слово за мъдрите (1665). В книгата: Пети, У. Политическа анатомия на Ирландия, Лондон, 1691.
★ Petty, W. Verbum sapienti (1655). In: Petty, W. The Political anatomy of Ireland. London, 1691.
— 355, 356..
Прудон, П. Ж.:
Proudhon, P. J. Gratuité du crédit — виж Bastiat, Fr. Gratuité du crédit. Discussion entre M. Fr. Bastiat et M. Proudhon.
★ Прудон, П. Ж. Що е собственост? или Изследване върху принципа за правото и властта. Париж, 1840.
★ Proudhon, P. J. Qu' est-ce que la propriété? ou Recherches sur le principe du droit et du gouvernement. Paris, 1840. — 35.
i11
Прудон, П. Ж. Система на икономическите противоречия, или Философия на нищетата. Томове I—II. Париж, 1846.
Proudhon, P. J. Système des contradictions, économiques, ou Philosophie de la misère. Tomes I—II. Paris, 1846. — 23, 371.
Разяснение на основните причини за Богатството на народите. Против някои неправилни учения на д-р Адам Смит и други. Лондон, 1797.
The Essential principles of the Wealth of nations, illustrated, in opposition to some false doctrines of Dr. Adam Smith, and others. London, 1797. — 376—379.
Рамсей Дж. Очерк за разпределението на богатството. Единбург, 1836.
Ramsay, G. An Essay on the distribu tion of wealth, Edinburgh, 1836. — 78, 79, 81.
Рикардо Д. За принципите на политическата икономия и данъчното облагане. Второ издание. Лондон, 1819). Първото издание излязло в Лондон през 1817 г.
*Същото съчинение. Трето издание. Лондон, 1821.
Ricardo, D. On the principles of political economy and taxation. 2nd edition. London, 1819. — 32.
*idem. 3d edition. London, 1821. — 155, 156, 207—209, 374.
Рикардо, Д. За принципите на политическата икономия и данъчното облагане. Превод от английски на Констансио, с пояснителни и критични бележки от Ж. Б. Сей. Томове I и II. Париж, 1819.
Ricardo, D. Des principes de l'économie politique et de l’impôt. Traduit de l’anglais par Constancio, avec des notes explicatives et critiques par J. B. Bay. Tomes 1 et 11. Paris, 1819. — 202, 203, 205, 207.
i12
Роси, П. Курс по политическа икономия. Четен през 1836—1837 г. (Съдържа двата тома на парижкото издание). В сборника: Курс по политическа икономия, Брюксел, 1843. Първото издание на книгата на Роси излязло в Париж в два тома през 1840—1841 г.
Rossi, P. Cours d’économie politique. Année 1836—1837 (Contenant les deux volumes de l’édition de Paris). In: Cours d’économie politique. Bruxelles, 1843. — 278—285.
Сей, Ж. Б. Писма до г-н Малтус по различни въпроси от политическата икономия, особено за причините за общия застой в търговията. Париж — Лондон, 1820.
Say, J. В. Letters à М. Malthus, sur différens sujets d’économie politique, notamment sur les causes de la stagnation générale du commerce. Paris — Londres, 1820. — 216.
★ Сей, Ж. Б. Трактат по политическа икономия. Томове I и II. Париж, 1803.
★ Същото съчинение. Трето издание. Томова I—II. Париж 1817
★ Say, J. В. Traité d'économie politique. Tomes I—II. Paris, 1803. — 211, 251.
★ ldem. Troisième édition. Tomes I—II. Paris, 1817.. — 251—253.
Сениор. H. J. Основни принципи на политическата икономия, извлечени от граф Жан Аривабене от лекциите на г-н Н. У. Сениор, както от издадените, така и от неиздадените. Париж 1836.
Senior, N. W. Principes fondamentaux de l’économie politique, tirés de leçons édites et inédites de Mr. N. W. Senior par le c-te Jean Arrivabene. Paris, 1836. — 273—278.
★ Сисмонди, Ж. Ш. Л., Сисмонд де. Нови принципи на политическата икономия, или За богатството в неговото отношение към населението. Второ издание. Томове I—II. Париж, 1827. Първото издание излязло в Париж през 1819 г.
★ Sismondi, J. Ch. L. Simonde de. Nouveaux principes d’économie politique, ou De la richesse dans ses rapports avec la population. Seconde édition. Tomes I—II. Paris, 1827. — 155, 268.
★ Смит, A. Изследване за природата и причините з I богатството на народите. В два тома. Лондон, 1776.
★ Smith, A. An Inquiry into the nature and causes of the wealth of nations. In two vols. London, 1776.
— 11, 32, 60, 178.
★ Смит, А. Изследване за природата и причините за богатството на народите. С биография на автора, предговор, бележки и допълнителни разсъждения от Мак-Кълък. В четири тома. Единбург и Лондон, 1828.
★ Smith, A. An Inquiry into the nature and causes of the wealth of nations. With a life of the author, an introductory discourse, notes and supplémentai dissertations by Mac Culloch. In four volumes. Edinburgh and London, 1828. — 41, 42, 55, 57, 132, 133, 136—138, 286, 289, 291.
★ Смит, A. Изследвания за природата и причините за богатството на народите. Нов превод на бележки и забележки на автора Жермен Гарние. Томове I — IV. Париж, 1802.
★ Smith, A. Recherches sur la nature et les causes de la richesse des nations. Traduction nouvelle, avec des notes et observations, par Garmain Garnier. Tomes I—IV. Paris, 1802. — 41, 43, 46—52, 54—57, 62—64, 65, 67, 71—76, 100,140, 141, 144—149, 151, 237—250, 267, 286—289, 334.
Спенс, У. Британия не зависи от търговията. Лондон, 1807.
Spence, W. Britain independent of commerce. London, 1807. — 376.
Стюърт, Дж. Изследване за принципите на политическата икономия. В два тома. Лондон, 1767.
Steuart, J. An Inquiry into the principles of political economy. In two volumes. London, 1767. — 9—11.
Стюърт, Дж. Изследване за принципите на политическата икономия. В книгата: Съчинения на сър Джеймс Стюърт, събрани от неговия син генерал сър Джеймс Стюърт, в шест тома. Том I. Лондон, 1805.
Същото съчинение. Том III. Лондон, 1805.
Steuart, S. An Inquiry into the principles of political economy. In: The Works of Sir James Steuart, collected by General Sir James Steuart, his, son, in six volumes. Vol. I. London 1805. — 11.
Idem. vol. III. London, 1805. — 11.
Съображения за източно-индийската търговия — виж [Норд, Д.].
Considerations on the East-India trade — see [North, D.]i13
Схематическо изложение на политическата икономия — виж [Cazenove, J.] в „Схематическо изложение на политическата икономия.“
Outlines of political economy — see [Cazenove, J.] In: „Outlines of political economy.“
Т
i15
★ Тюрго. Размишления на създаването и разпределянето на богатствата (1766). В книгата: Съчинения на Тюрго. Ново издание на Ежен Дер. Том първи. Париж, 1844.
★ Turgot. Réflexions sur la formation et la distribution des richesses (1766). In: Oeuvres de Turgot. Nouvelle édition par M. Eugène Daire. Tome premier. Paris, 1844. — 11, 24—30, 32, 36, 37.
Феpue, Ф. Л. O. За правителството от гледна точка на неговите взаимоотношения с търговията. Париж, 1805.
Ferrier, F. L. A. Du gouvernement considéré dans ses rapports avec le commerce. Paris, 1805. — 237, 238.
Физиократи:
Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Paris, 1846 — виж: Bandeau. Explication... Daire. Introduction ... Dupont de Nemours. De l’origine ... Dupont de Nemours, Maximes ..., Quesnay, Analyse..., Quesnay. Dialogues ..., Quesnay. Maximes...
Физиокрация. или Естествено устройство на управление, най-полезното за човешкия род. Сборник [от трудове на Кене], издаден от Дюпон. Лайден и Париж, 1767.
Phvsiocrdtie. au Constitution naturelle du gouvernement le plus avantageux au genre humain. Recueil [d’oeuvres de Quesnay] publié par Du Pont. Leyde et Paris, 1767. — 212.
i16
Форкад, E. Войната на социализма. Статия втора: Революционна и социална политическа икономия. В списание „Revue des deux Mondes“, нова серия, том XXIV. Париж, 1848.
Forcade, E. La guerre du socialisme. II : L'économie politique revolutionäre et sociale. In : „Revue des deux Mondes“, nouvelle série, tome XXIV. Paris, 1848. — 86.
★ Хобс, T. Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава (1651). В книгата: Английски произведения на Томас Хобс, събрани за пръв път и издадени от Моулзуърт. Том III. Лондон, 1839. — 345, 357.
★ Hobbes, Th. Leviathan, or the Matter, form, and power of a commonwealth, ecclesiastical and civil (1651). In: The English works of Thomas Hobbes; now first collected and edited by Molesworth. Vol. III. London, 1839.
i17
★ Ходскин, T. Популярна политическа икономия. Четири лекции, прочетени в Лондонското работническо училище. Лондон, 1827.
★ Hodgskin,Th. Popular political economy. Four lectures delivered at the London Mechanics’ Institution. London, 1827. — 61, 403.
Ч
i18
Чалмърс, T. За политическата икономия във връзка с нравственото състояние и нравствените перспективи на обществото. Второ издание. Глазгоу, Единбург, Дъблин и Лондон, 1832. Първото издание излязло пак там през същата 1832 г.
Chalmers, Th. On political economy in connexion with the moral state and moral prospects of society. Second edition. Glasgow, Edinburgh, Dublin and London, 1832. — 286.
Ш
i19
Шмалц, T. A. X. Политическа икономия. Превел от немски Анри Жуфроа. Томове 1 — II. Париж, 1826. Немското издание излязло в Берлин през 1818 г.
Schmalz, Th. A. H. Economie politique. Ouvrage traduit de l’allemand par Henri Jouffroy. Tomes I—II. Paris, 1826. — 38,39,182.
Щорх, A. Съображения за природата на националния доход (том V от „Курс по политическа икономия“). Париж, 1824.
Storh, H. Considérations sur la nature du revenu national (tome V du „Cours d’économie politique“). Paris, 1824. — 77.
★ Щорх, A. Курс по политическа икономия, или Изложение на принципите, които определят благоденствието на народите. Томове 1—VI. Санкт-Петербург, 1815.
★ Storh, H. Cours d’économie politique, ou Exposition des principes qui déterminentlla prospérité des nations. Tomes 1 — VI. St.-Pétersbourg, 1815. — 405.
i20
Щорх, A. Курс по политическа икономия, или Изложение на принципите, които определят благоденствието на народите. С поясн ителни и критически бележки от Ж. Б. Сей. Томове I—IV. Париж, 1823.
Storch H. Cours d’économie politique, ou Exposition des principes qui déterminent la prospérité des nations. Avec des notes explicatives et critiques par J. B. Say. Tomes I—IV. Paris, 1823. — 270.
★ Юм, Д. За търговията (1752). В книгата: Юм, Д. Очерци и трактати по разни въпроси. В два тома. Том I, съдържащ морални, политически и литературни очерци. Ново издание. Лондон, 1764.
★ Hume, Д. Of commerce (1752). In: Hume, D. Essays and treatises on several subjects. In two volumes. Vol. I, containing Essays, moral, political, and literary. A new edition. London, 1764. — 366.
★ Юм, Д. За лихвата (1752). В книгата: Юм, Д. Очерци и трактати по разни въпроси. В два тома. Том I, съдържащ морални, политически и литературни очерци. Ново издание. Лондон, 1764.
★ Hume, D. Of interest (1752). In: Hume, D. Essays and treatises on several subjects. In two volumes. Vol. I, containing Essays, moral, political, and liteiary. A new edition. London, 1764. — 366, 368.
ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ
„Преглед на Стария и Новия свят“, Париж, нова серия, том XXIV, 1848.
„Revue des deux Mondes“ — 86.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ
НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА
Вергилий. Епиграма. — 207.
Волтер. Хенриада. — 272.
Лесинг. Хамбургска драматургия. — 272.
Мандевил. Басня за пчелите. — 154.
Милтън. Изгубеният рай. — 397.
Мюлнер. Вина. — 382.
Омир. Илиада. — 272, 285.
Софокъл. Едип. — 382.
Хораций. Послания. — 154, 254.
Шекспир. Ричард III. — 382.
Шилер. Разбойници. — 382.