КОМУНИЗМЪТ И ЗЕМЕДЕЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ

ПОЛИТИЦИТЕ ОПОШЛЯВАТ ПРОГРЕСА

Капитализмът е пошло общество, съществуващо благодарение на кражбата на излишъка (принадената стойност). Днес всеки нормален човек го изпитва на гърба си. „Историята се върна назад“ след 1989 г., когато тогавашният ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ, вместо предмостие към социализъм, на който се надяваше народът, деградира в ЧАСТЕН КАПИТАЛИЗЪМ. След 1989 новите „демократи“ набързо насъскаха народа против социализма, просто като лепнаха ЛЪЖЛИВ ЕТИКЕТ „Социализъм“ върху прогнилия ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ, защото последният наистина беше омразен и безобразен.

Този ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ започна като реакция на световната мафия, уплашена от възхода на Родината, когато тя стана ВТОРОТО СВЕТОВНО ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО след Япония в началото на 70-те години. Световната мафия внедри крадци и предатели в ЦК на БКП, излъга неукия Тодор Живков в икономическите отношения и от тогава се занастанява Държавният капитализъм, чиито кражби се узакониха официално във формата на „приватизация“ [участняване (кражба) на държавната собственост].

Възходът до 1970 година се дължеше на научните (обективно изчислими)
ДВА ИКОНОМИЧЕСКИ принципа:

1. „Разпределение според труда“ (работно ВРЕМЕ и производителна СИЛА) и
2. „Йерархия според способностите“ и тяхното планомерно измерване и насочване, т.е. заради
КРИСТАЛНО ЯСНИТЕ ИЗЧИСЛЕНИЯ на труд и способности не можеше да се печели нито от собственост, нито от постове, нито от кражба, както сега.

Това бяха успешните ИКОНОМИЧЕСКИ показатели за социализъм до 1970 г.

Но ПОЛИТИЧЕСКИТЕ още след 1944 не бяха социализъм - от тогава и до сега трудовият народ не получи САМОУПРАВЛЕНИЕ (ДЕМОКРАЦИЯ), той бе превърнат в НАЕМЕН РОБ на бюрократичната буржоазия (номенклатурата), която унищожи двата ИКОНОМИЧЕСКИ принципа след 1970 г. и върна ИКОНОМИЧЕСКИЯ капитализъм далеч преди 1989-а. А в тая година просто смени ФОРМАТА на собственост върху производствените мощности - от ДЪРЖАВЕН на ЧАСТЕН капитализъм.

Т.е. има ДВА ПОКАЗАТЕЛЯ за социаизъм:
1. С ДВАта ИКОНОМИЧЕСКИ принципа (виж горе).
2. С ПОЛИТИЧЕСКИ показатели - самоуправление, производствените мощности в разпореждане на прозводители и творци, възможност за тях да разпределят обществения продукт, както и да го насочват и контролират... Т.е.

Икономическите показатели за социализъм бяха унищожени след 1970 г., докато
Политическите показатели за социализъм НИКОГА не са съществували. И поради липсата на политически показатели за социализъм стана възможно унищожението и на икономическите показатели за социализъм и рухването не на социализма, понеже го е нямало, а на Родината.

Постиженията на Земеделското движение, за последно оглавено от Александър Стамболийски, бяха по същество ФОРМА на ПОЛИТИЧЕСКИ социализъм с ясно съществуващо САМОУПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КООПЕРАЦИИ. Но то нямаше КУЛТУРАТА НА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СТОЙНОСТТА според труда и особено при СЪОТНОШЕНИЕТО на земеделските СТОЙНОСТИ (не цени) към промишлените. Защото ПРОМИШЛЕНИТЕ стойности се контролираха от капиталистите тогава. Т.е. ХИБРИДЪТ между ПОЛИТИЧЕСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СОЦИАЛИЗЪМ (земеделски самоуправляващи се кооперации) и ИКОНОМИЧЕСКИ и ПОЛИТИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ [с кражба на излишъка от промишленото производство (принадена стойност)] нямаше как да оцелее така, както някакъв ХИБРИД между кон и кокошка.

Т.е. НЕВЕЖЕСТВОТО на ръководителите на Земеделското движение относно СТОЙНОСТТА и нейното отношение към икономическите и политическите принципи стана причина за техния разгром и убийството на Александър Стамболийски. На това се дължат и политическите им грешки. Защото е невъзможно да направиш ¼ социализъм (в земеделските кооперации) и да оставиш останалите ¾ в хищника (капитализма в промишлеността като основа за развитието и на земеделието) да те обгради отвсякъде и да те задуши икономически.

ЗАКОНЪТ ЗА СТОЙНОСТТА
важи за всяко производство, той е универсален, вселенски (универс е вселена от английски). Т.е. СТОЙНОСТ произвеждат както селскостопанските, така и промишлените работници. И двата вида производители влизат в икономически отношения - продават и купуват едни от други своите стоки. Т.е. Икономическата теория за стойността на Маркс, наречена още Научен комунизъм, важи както за земеделците, така и за промишлениците. Защото и при двата вида има РАБОТНО ВРЕМЕ и ПРОИЗВОДИТЕНА СИЛА, както и ЙЕРАРХИЯ НА СПОСОБНОСТИТЕ и компетентността. Показатели, които умишлено са пренебрегнати от капиталистите и техните марионетки (политици и медии), за да могат да крадат вече не само излишъка (както е при класическия капитализъм), а и де що сварят - особено държавното (мафиотизъм).

По тая причина и земеделците, и промишлениците са все ТРУДОВ НАРОД и не би трябвало да имат никакви икономически и политически противоречия. Да, ама не! Недоучилите „комунисти“ и невежите „земеделци“ преди 1923 г. бяха въвлечени в политически противоречия от „лисицата“ капитал с представители в Народното събрание. И понеже капиталистите (сегашната мафия) държат банките; основата на икономиката (промишлеността) и медиите, лесно насъскват ДВЕТЕ ГРУПИ ТРУДОВ народ.

Това се случи и след 1989-а, когато моментално се пръкнаха антикомунистически земеделски партии, които, като преди 1923-а, отново насъскаха земеделци срещу комунисти. „Разделяй и владей!“

„Историята се повтаря - веднъж
като трагедия, втория път като фарс.“
(Карл Маркс)

Ето какво мисли един мой учител по марксизъм относно земеделското движение:

Гръбнакът на БЗНС-идеология е кооперативизмът. Само кооперирането може да запази дребните и средни селски производители като свободни от експлоатация, а не разорени и превърнати в наемни работници и служители от капиталистическото производство. Ал. Стамболийски и Райко Даскалов бяха убити от буржоазията, защото посегнаха на печалбите на едрата буржоазия. Създаването на кооперации като „Храноизнос“ и др. от тях бяха несъвместими с капитализма. След 09.09.44 г. николапетковистите, които включват средните селски производители, подкрепиха аграрната реформа, която ограничи земята на семействата до 200 дка, съответно до 300 дка за Добруджа. Те подкрепиха и национализацията на капиталистическата промишлена собственост. Но те се опълчиха срещу принудителните държавни доставки, при които в нарушение на ПРИРОДНИЯ Закон за стойността (доразвит от Маркс в колосална наука) продукцията се изкупуваше по занижени, а не по трудови, обективни цени.

Опълчиха се и против издевателствата на бюрократичната власт, която вместо да ги облага с подоходен данък за произведена продукция, ги облагаше на декар земя и на бройка животни и им изземваше дори и продукцията, нужна за тяхната издръжка. Обявиха се и против насилственото им вкарване в неукрепналите още и бързо бюрократизиращи се ТКЗС-та. И най-вече, против замяната на принципа на работа на доход, който те след плащане на данъка деляха помежду си, като всички сдружения от свободни производители, с капиталистическия принцип „печалба и рентабилност“, с който ги направиха наемни работници, създаващи принадена стойност (т.е. номенклатурата крадеше техния излишък), с която се разпореждаше същата КЛАСА - бюрократичната буржоазия (номенклатурата), която на практика нямаше нищо общо със социализма и комунизма и която умишлено го унищожаваше след 70-те години на 20-и век.

Моят баща, тогава член на БРП, и неговият чичо, тогава и докрая член на БЗНС, още през 1945.г участваха в създаването на земеделската кооперация на село. Тогава кооператорите разпределяха с каруци: жито, царевица, олио, захар и пр., и пари от продадената продукция. Започнаха да купуват и нова техника. След превръщането им в наемни работници и служители, зависими от благоволението на бюрократичната буржоазия, всеки кой както можеше бягаше от село. Затова и селото на моите родители от 2800 жители, днес няма и 200, и то повечето стари хора... Няма земеделска кооперация, която фалира. Има само 5 фермери, които обработват 29 х. дка земя.

Днес можем да кажем, че БЗНС не е било срещу комунизма, а срещу лъжекомунизма на бюрократичната буржоазия. Последната, унищожавайки свободното (кооперативно) производство и превръщайки всичко в бюрократично-капиталистическо производство, а също унищожавайки истинското комунистическо движение, е най-големият враг на комунизма. Така че, комунизмът и сталинизмът са две враждебни едно на друго политически и икономически движения.

Комунизмът е политическо движение за освобождение на труда (основано на Икономическата теория за стойността на Маркс), при което производителите на блага и доход са свободни от експлоатация производители. Свободните индивидуални производители (кооператори), каквито са селяните, не са врагове на комунизма и комунизмът не е техен враг.

Както се опитват да ги насъскат едни срещу други съвременните и нявгашни капиталисти и техните марионетки (политици и медии), посредством лудостта, наречена „партийно-представителна (уж)демокрация“. Вместо всеки да се ПРЕДСТВЯ САМ ЧРЕЗ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СВОЯ ТРУД, някой друг го представя в Парламента незнайно по какви показатели - нито по трудови, нито по умствни, нито по морални.

ЦИТАТИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
виждате, наред с доброто, какво грешно мислене е имал, въпреки
безспорните му патриотизъм и любов към народа.
Извод: за да успееш като държавен ръководител,
те не са достатъчни - нужна е и наука...