ВЪЗМОЖНОТО КОМУНИСТИЧЕСКО ЕДИНСТВО

Дискусия между възрастен, но с ясен ум марксист, който е овладял политическите следствия от марксизма, произлезли от „Капиталът“ на Маркс, но писани преди „Капиталът“ и един марксист от по-младо поколение, но доразвил знанията от „Капиталът“ на ново научно ниво.  Да видим какво мисли авторът, дал начало на дискусията с горното заглавие:

Петър Йорданов-------

Бивши членове и симпатизанти на прекратилата своето съществуване през 1990 г. БКП, останали верни на нейните идеали, призовават за обединяване на всички лица, самоопределящи се като комунисти в единна партия. Те правят този призив от името на нареченото от тях „Движение за комунистическо единство“ в продължение на три безрезултатни десетилетия. Причината за тази безрезултатност е, че те не правят разлика между действителния (научен) и недействителния (мнимия, фалшивия, не научен) комунизъм и че не искат да разберат и приемат тази разлика, въпреки многобройните разяснения от действителните комунисти (марксисти).

Действителният комунизъм, по определението на Маркс и Енгелс, е революционният работнически социализъм, който ще прерастне в комунизъм и който премахва буржоазния (капиталистическия) обществено-икономически строй чрез премахване на буржоазните производствени, политически и социални отношения и тяхната замяна с пролетарски такива и замяна на буржоазната държава с пролетарска държава. a0 С това премахване на икономически несвободния наемен труд и на неговия продукт принадената стойност (кражбата на труд в производството), а оттам на класите и на класовия антагонизъм в обществото.⁽¹⁾

Недействителният „комунизъм“ е революционен бюрократично-буржоазен „социализъм“ за премахване на частно-собственическата форма на капитализма и замяната му с държавно-бюрократична форма чрез одържавяване на всички средства за производство и превръщането им в обща (бюрократична) буржоазна собственост при запазване на капиталистическия начин на производство, цел на който е производството на принадена стойност. С това запазване на икономически несвободния наемен труд, на класите и на класовия антагонизъм в обществото и на буржоазната (номенклатурната) държава като орган, с който господстващата бюрократична буржоазия налага буржоазните отношения. Затова представата, че щом имало одържавяване на крупни и средни собствености, било социализъм, е напълно погрешна

Запазването на буржоазната държава дава възможност на господстващата лъже-комунистическа бюрократична буржоазия да смени при нужда държавно-бюрократичната форма на собственост на капитала с частна собственост и обратно. От тази възможност тя се възползва след 1989 г.

Недействителният „комунизъм“ е съчетание между азиатския феодален начин на производство, при който земята и другите средства за производство са държавна собственост, владени от феодалната бюрокрация, която присвоява принаден продукт от феодално зависимите селяни, и капиталистическия начин на производство, при който земята и другите средства за производство са държавна собственост, владени от държавната  бюрократично-партийна финансова олигархия, която присвоява принадена стойност от наемните работници. При разрушаване на азиатския феодален начин на производство господстващата бюрокрация разграбва в частна собственост държавната земя и другите средства за производство и се превръща в класическа буржоазия. При разрушаване на държавно-капиталистическия начин на производство господстващата бюрократично-партийна финансова олигархия разграбва в частна собственост държавно-капиталистическите средства за производство и се превръща в частно-собственическа финансова олигархия, която продължава да господства в обществото. Както стана и у нас след 1989 г.

Недействителния бюрократично-буржоазен „комунизъм“ се роди и израсна, по подобие на кукувичето, в чуждото гнездо на работническата (пролетарската) партия и на победилата Октомврийска революция в Русия. Това стана след като завладялата държавната власт РКП (б) започна да изгражда държавно-бюрократичен капитализъм, при който управляващата държавно-партийна върхушка се превърна в държавно-бюрократична олигархия. Тогава тя унищожи действителното комунистическо движение в страната и продължи да господства от името на комунизма като замени идеологията на научния действителен комунизъм с нова идеология, основана на бюрократично-капиталистическите икономически идеи на Родбертус (Йохан Карл) и на политическите идеи на Сталин. У нас този фалшив „комунизъм“ господства до края на 1989 г., след което умря организационно-политически в резултат на фалита на неговата обществена система, а неговата политически наложена партия прекрати юридически своето съществуване, но нейните „деца“ не престанаха да смучат страната.

Днешните недействителни „комунисти“ не разбират и повечето не искат да разберат, че организационно-политическо единство между тях е невъзможно, тъй като борбата между тях за по-голям дял от принадената стойност (от откраднатия труд), създавана от наемните работници, ги прави непримирими конкуренти. Те могат да бъдат единни, само когато са на власт в държава, изградена на парично-йерархичен принцип, ръководена от партия, изградена на същия меркантилен принцип, както беше до края на 1989 г. у нас. Принципът на буржоазната „демокрация“, която налага частно-собственическа форма на капитализъм, ги разлага организационно, както показа опитът от 1989 г. до днес. И тъй като няма революционна класа, която отново да ги докара на власт, тях ги очаква изтляваща политическа, но не и финансова смърт (‘кво им пука).

Комунистическото единство е възможно само на основата на действителния комунизъм, осъществено от действителни (грамотни по отношение на марксовата наука) комунисти; от тези, които се борят за премахване на капиталистическия начин на производство, цел на който е производството на принадена стойност (кражба на труд), а с това за премахване на капиталистическия обществен строй и замяната му с безкласов (без принадена стойност, т.е. без кражба на труд) социалистически икономически строй. Това са тези комунисти, които се борят за икономическо освобождение на труда на наемните работници и служители и на тяхното освобождение от ограбването им от буржоазията, чрез нейното унищожаване като последната присвояваща класа в човешкото общество.

Действителните комунисти трябва незабавно да започнат своето обединяване в единна партия чрез създаване на свои групи и първични организации по населени места и общини. Последните да се обединят в областни и републиканска организация чрез комитети, създадени от техни представители (пълномощници).

Партийните групи и първичните организации, при своето изграждане, наред с учредителния протокол, трябва да изготвят и декларация, подписана от всички членове, че са наясно с разликата между действителния работнически (пролетарски, научен) комунизъм и недействителния бюрократично-буржоазен (антинаучен) „комунизъм“, когото отхвърлят и с когото ще се борят до победата на комунистическата революция.

Днес, когато се води поредната империалистическа война за ново преразпределение на света и е заплашено самото негово съществуване, е още по-нужно изграждане на действителна комунистическа (марксистка, научна) партия, която да организира и ръководи борбата на българския народ за неговото оцеляване и бъдеще. a1 Няма друга партия, която да е способна на такава борба, тъй като всички други са за запазване на буржоазния (капиталистическия икономически) обществен строй, а оттам и на неизбежните империалистически войни.

Бележка:
⁽¹⁾ К.Маркс, Ф. Енгелс, „Немска идеология“, избр. пр. 1984 г. т.2, стр.95, Партиздат, Сф; К.Маркс, „Класовите борби във Франция от 1848 до 1850 г.“, избр. пр., 1984 г., т.3. стр.128, Партиздат, Сф.

10.2022 г. / БМД – ЦИБО
___________________________________

КРИТИКА И РЕШЕНИЯ ПО ГОРНАТА СТАТИЯ

Защо

ИЗРАЗЪТ „КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ“ Е ОКСИМОРОН?

Оксиморон означава сбор от поне две или повече НЕСЪВМЕСТИМИ, ВЗАИМНО ИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ понятия.

Комунизъм може да съществува само в икономическите (в трудовите, в производствено-творческите) отношения, защото комунизмът ще ликвидира политиката като дейност, а с това и цялата партийно-представително-изборна система, която е продукт за „адвокат“ на капитала. Унищожиш ли капитала като мождуличностно и икономическо отношение, ще трябва да трансформираш и политическата му система и да я превърнеш само в икономическа. Затова се налага терминът ПОЛИТИЧЕСКА ИКОНОМИЯ, сливане на политиката и икономиката в едно. Но тъй като общество без икономически (без трудови) отношения не може да съществува, политиката, партиите, дупедатите и цялата политическа представителност при комунизма ще изчезнат напълно като непотребни.

Т.е. КОМУНИЗМЪТ Е ИКОНОМИЧЕСКО ПОНЯТИЕ, а ПАРТИЯ – ПОЛИТИЧЕСКО – нещо което комунизмът е призван да елиминира. Т.е. това не е само политически КОМПРОМИС, но и опасна заблуда, защото ОФИЦИАЛНИТЕ изисквания за устав и структура ще направят всяка партия мафия... Опитът ми сочи, че ВСЯКА компартия от началото на прехода от 1989 до сега се изражда в мафия... Т.е. – пак оксиморон – „комунистическа мафия“. Това след победата на комунизма.

Да видим как ще е преди победата на комунизма?

Някои си фантазират, че като направят ПАРТИЯ с комунистическа ИДЕОЛОГИЯ, народът ще се ВДЪХНОВИ от великите им намерения и тутакси такава партия ще вземе властта. Това не само е опасна илюзия, но и загуба на време и средства.

1. За да стане ОФИЦИАЛНА такава компартия в условията на капитализъм, тя трябва да приеме изискванията на ОФИЦИАЛНИТЕ власти за устав и структура. Иначе няма да бъде регистрирана. А такива официални правила погазват природни закони, т.е. погазват принципите на комунизма. Така в намеренията си тази партия ще е комунистическа, а на практика по устав и структура ще е капиталистическа. А това е ДВУЛИЧИЕ...

2. Ако наистина такава партия заплаши капитала, той ще намери политически, юридически (ще ги създаде, ако ги няма), терористически и всякакви насилствени мерки, ако не успее с друго.

3. Комунистите НЕ КРАДАТ както капиталистите и марионетките им и затова нямат пари да се КОНКУРИРАТ с последните по избори. Всички знаем какви МИЛИОНИ се хвърлят за нагледна, ТВ и интернет реклама, как се КУПУВАТ членове (преди да се купуват гласове) и пр.

4. Партията по закон НЕ СЪЗДАВА СТОЙНОСТ (не създава обществено полезен продукт), а е средство за ПРОПАГАНДА, АГИТАЦИЯ и ...келепир. Дори по закон партията не може да участва в производство и търговия. Следователно всяка партия, уредена според официалните закони, е ПАРАЗИТ. Не е нормално комунистите да бъдат паразити. Поне да имаха центрове за подготовка на производствени управленски кадри, но те и това нямат, защото не са свързани с производството...

5. Междупартийните отношения изисквали КОМПРОМИСИ, които били НАЙ-ВИСШЕ ИЗКУСТВО. Т.е. например КОМПРОМИСЪТ „метър вляво, метър вдясно“, а не ТОЧНОСТ до микрон, е най-висша проява на политиката. Докато в науката СЪВЪРШЕНСТВОТО и БЕЗКОМПРОМИСНАТА супер точност са най-важната цел. Т.е. една комунистическа (научна) партия ще трябва да прави компромиси, щом е партия, което я прави ненаучна...

6. Какво означава думата „ВЛАСТ“? Нали всяка партия иска ВЛАСТ? Политическият смисъл на тази дума произлиза от гръцки (при „демоКРАЦИЯ“) означава и СИЛА. Т.е. на гръцки думите СИЛА и ВЛАСТ са едно и също. Е, значи наСИЛА ли трябва да се вземе властта или думата СИЛА означава производителна СИЛА НА ТРУДА, на машините, на разума, на способностите. При нито една партия, а и изискванията за официален устав и структура не изискват СИЛА НА ТРУДА и РАЗУМА и затова ги няма при нито една партия... Значи партиите нямат ИНТЕЛЕКТУАЛНА, ТРУДОВА, ТВОРЧЕСКА СИЛА, обаче искат СИЛАТА НА ВЛАСТТА. Пълна гламатория... Ако една компартия ги има, защо не ги ползва ДРУГАДЕ, а ще си пилее времето с политика, избори и НС? Ами не ги ползва ДРУГАДЕ, щото ги няма. Нито една компартия у нас и по света няма такава интелектуална СИЛА, щото не се занимава с наука, а само с пропаганда на непонятни за нея наука и практика...

Т.е. хвърлянето на усилията на комунистите да вземат властта по парламентарен път е глупава. Оправдана е само БЕЗПЛАТНАТА реклама по някои медии, но и това в сравнение с другите опасности, е илюзия.

Спомни си как ПЪРВОНАЧАЛНО възниква комунизмът първо в Италия и после другаде!

Това са ПРОИЗВОДСТВЕНИ ОБЩИНИ още от 17-ти век, които се ОТДЕЛЯТ ИКОНОМИЧЕСКИ от феодала и започват самостоятелно ПРОИЗВОДСТВО за самоизхранване, отбрана, образование и пр. на принципите на колективизма. И сега има подобни селища по света, макар да не се наричат „комунистически“, но идеята е САМОСТОЯТЕЛНО И НЕЗАВИСИМО ПРОИЗВОДСТВО!!!
ПРОИЗВОДСТВО!
ПРОИЗВОДСТВО!
ПРОИЗВОДСТВО!
А всяко производство си има ПРОИЗВОДСТВЕНА ЙЕРАРХИЯ.

1. Първото звено е производство на суровини.
2. Второто – разпределяне на суровините към преработката им.
3. Производство на потребителни продукти от суровините.
4. Колективно разпределение за размяна на продуктите.
5. Потребление!

Обаче тогава производството е било просто – с малки трансформации от суровина към потребителен продукт, с малко порции ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ. Тези свободни, произвеждащи общини (комуни) бързо доказали своята по-голяма производителност пред феодалната повинност. Но когато феодалите видели КОНКУРЕНТА, те го унищожили с политическа и военна сила.

На много места Маркс и Енгелс дават точно този първоизточник (модел) на комунизъм като посочват и защо феодалите са го провалили.

По времето на Маркс ПРОИЗВОДСТВОТО вече има от фаза суровина до (вече) стока много повече стъпала ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ до крайния потребителски продукт, т.е. общият труд става много сложен. И тук те виждат защо сметките при заплащането на труда не излизат и ощетяват трудещите се и как.

А сега в 21-ви век комплексният труд за производство на една стока е още по-невероятно сложен, а в сравнение със средновековието, разликите са космически. И това е ОПРАВДАНИЕТО на капитала и политиците му да игнорират ИЗЧИСЛЯВАНЕТО на СТОЙНОСТТА по производителна СИЛА и работно ВРЕМЕ, което правят комунистите, и да лъжат потребителите с измислени, натъкмени цени и заплати, нямащи нищо общо с реалната ПРОИЗВОДСТВЕНА СТОЙНОСТ.

ОБАЧЕ ИСТИНСКАТА ЙЕРАРХИЯ на труда не е както го изредих:
„суровина ⇒ преработка ⇒ краен продукт“, а обратно:
КАК РАЗУМЪТ ПРЕВРЪЩА суровината в краен продукт?! Давам вече СЪВРЕМЕННА (опростена схема) на ЕСТЕСТВЕНАТА ЙЕРАРХИЯ на разума, който превръща суровината в потребителски продукт:

„В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО“ (Библия)
Аз ще го нарека:
„В НАЧАЛОТО БЕ РАЗУМЪТ“. Защото без разум, слово и каквото и да било не може да има. На схемата от основата към периферията са:

1. В ОСНОВАТА са ОТКРИТИЯТА (откривателите)
2. Следват изобретателите.
3. Рационализаторите (давам повече нива отколкото на картинката).
4. Внедрителите.
5. Изпитателите.
6. Работещи с машините и произвеждащи от суровини до краен продукт,
7. Ръчни, невъоръжени с машини производители, където процесът се ОБРЪЩА (от периферията към основата), т.е. следва РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на благата НАДОЛУ ПО ДЪРВОТО, където, за да имаме нормално общество, без науката на Маркс за разпределението, формирането на цени и заплати, не може да стане.

Когато (според израза на Маркс) имаме КРИСТАЛНО ЯСНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ и ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ, тогава имаме комунизъм.

ИЗВЪН ПРОИЗВОДСТВОТО и БЕЗ ИНТЕЛЕКТУАЛНО-ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ НЯМА КОМУНИЗЪМ!

Когато изградим подобно кристално ясно ПРОИЗВОДСТВО, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и интелектуална ЙЕРАРХИЯ, тогава ще имаме и комунизъм.

При ПАРТИИТЕ не съществува НОРМАЛНА йерархия, понеже НЯМАТ ПРОИЗВОДСТВО. Един ЖИВ организъм има ТРИ ОСНОВНИ съставни елемента:

1. РАЗУМ
2. ПСИХИКА
3. ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО (изпълнител на горните две, производител).
Затова на схемите основните и всеки един възел има ТРИ разклонения.

Една партия няма такива ЕСТЕСТВЕНИ структури, все ще ѝ липсва някоя. Ако има разум, няма да има тяло (производство). А обикновено партийците имат само психика (емоции) за надъхване на масите, без да имаj разум (наука) и изпълнител (производство). Нито една партия не е свързана пряко с производство и затова нито една партия реално НИЩО не управлява в живота, освен борба за власт и субсидии. Те са инструмент само за пропаганда, за промиване на мозъци. Всичко при партиите е извън реалността, нагласено не по разум, а по емоции.

Освен това правенето на партия е КАПАН, защото УСТАВЪТ трябва да отговаря на ПРАВИЛАТА НА ВЛАСТТА. Иначе няма да бъде регистрирана...

НО!
Може да се направи и партия с официален устав по правилата на властта и друг ВЪТРЕШЕН устав, но

ЕДВА КОГАТО ИМАШ КРИСТАЛНО ЯСНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ, ТРУДОВИ и ЙЕРАРХИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ, едва тогава структурата на партията е длъжна ДА КОПИРА ЙЕРАРХИЧЕСКИТЕ и ВСЯКАКВИ ДРУГИ ОТНОШЕНИЯ от естественото производство, за да бъде структурата ПО ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ.

На картинката долу, вляво е показана все пак НОРМАЛНА ЙЕРАРХИЯ. Обаче вдясно вече нормалната йерархия е ИЗРОДЕНА – тия, които трябва да са в ОСНОВАТА (едрите кръгове), понеже имат способности да са там, са ИЗРИТАНИ В ПЕРИФЕРИЯТА, а ДРЕБНИТЕ кръгове (дребните душици) са се настанили на тяхно място, за да ЛАПАТ ЦЕЛИЯ обществен продукт, който тече към тях от периферията към основата. Ето как:

Нито една партия не е изградена по ЕСТЕСТВЕНАТА интелектуална йерархия както на картинката вляво. Има някакви си „ИЗБОРИ“ на длъжности, но ПО ЕМОЦИИ, ПО НАДВИКВАНЕ, ПО ИЗКРИВЕНИ ИНТЕРЕСИ.

ИЗВЪН КОМУНИСТИЧЕСКО ПРОИЗВОДСТВО НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ИЗГРАДИ КОМУНИСТИЧЕСКА СТРУКТУРА. Пък било то някакво сдружение, кооперация или ...някаква (предполагаема) „партия“...

Затова нито сте успели до сега, нито ще успеете да направите такава партия БЕЗ КОМУНИСТИЧЕСКО ПРОИЗВОДСТВО!

Както в миналото някои общини са се отделили от феодала и са образували независими от феодалите КОМУНИ, така и сега трябва да се намерят селскостопански и промишлени производители, които да работят по природните закони. Аз съм говорил с много производители, които са навити на такава ВЪТРЕШНА регулация между сътрудничещи си фирми. Казах ти, че това го правят комунистите в САЩ подмолно и такива фирми конкурират останалите по всички показатели...

Сега разбираш ли, че без да организираме комунистическо ПРОИЗВОДСТВО, никаква комунистическа партия няма да имаме?

ОБРАТНО. Когато направим такова производство и то в много по вид дейности, едва тогава ще е възможна и комунистическа партия, която само да копира своята йерархия от производствената.

Но ако имаме такова ПРОИЗВОДСТВО, дали пък структурата, наречена партия, ще има смисъл? Защо ще дублира естествената, производствената йерархия? Затова ще мислим, след като създадем комунистическо производство, извън правилата на официалната икономика и власт.

Ти казваш, че производството трябва да има ръководство:

„чрез изборни и сменяеми управителни съвети, от долу на горе, които се контролират и сменят по всяко време и които изпълняват поръченията на избирателите, утвърдени на общи събрания и т.н.“

Как ще направиш СМЕНЯЕМ Исаак Нютон, който отдавна е умрял, но ОТКРИТИЯТ от него Закон за гравитацията се използва в практиката до 12-то число след десетичната запетая??? Или ще накараш СТАДОТО ДА ГЛАСУВА ДАЛИ ЗАКОНЪТ НА НЮТОН да бъде ползван или не???

Посоката „ОТДОЛУ НАГОРЕ“ в реалния свят е такава като на дървото, което съм изобразил. Т.е. най-отдолу са най-ОСНОВНИТЕ, НАЙ-ВАЖНИТЕ умствени, ТВОРЧЕСКИ дейности, които са ОСНОВА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА. Това са научните открития, НАЙ-ВИСШАТА (а според дървото – най-ДОЛНАТА, най-НИСШАТА) ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ, защото са В ОСНОВАТА, а ОСНОВАТА винаги е ОТДОЛУ!!! Иначе няма да е ОСНОВА!!!

При теб и при всички сега, цялата обществена система е НА ОБРАТНО, обърната е на 180 градуса. Т.е. С КРАКАТА НАГОРЕ, т.е. посоката на развитието при СТАНДАРТНИТЕ ПРЕДСТАВИ (и при твоите) е нереална. Но ако си послужим с твоята (овехтялата) терминология, изразът „отдолу нагоре“, означава СТАДОТО ДА СИ ИЗБИРА ЧОБАНИНА. А ЧОБАНИНЪТ ДА НЯМА ДУМАТА, когато СТАДОТО почне да избира. Дали ще го наречем СТАДО или НАРОД, е все едно.

Както е при „Дървото“: листата, плодовете и периферните клони да си избират ствол, щото не им харесва...

Не може НАРОДЪТ да избира висши (при мен – ОСНОВНИ) структури, щото е ГЛАМАВ. Щото е НЕКОМПЕТЕНТЕН да избира. Особено да избира по-високо (при мен – ПО-ОСНОВНО) управленско ниво, каквото е НС, Президент, кмет и пр.. Освен това ПАК тук става МЕХАНИЧЕН, ЕМОЦИОНАЛЕН, КРЕТЕНСКИ „ИЗБОР“, ОТКЪСНАТ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО и НЕСЪОБРАЗЕН С ЦЯЛАТА ВЕРИГА ОТ възходящо и низходящо зависими (по-висши и по-нисши) нива на практически (ПРОИЗВОДСТВЕНИ) дейности. НАЙ-ВИСШЕТО (при мен – НАЙ-ОСНОВНОТО) НИВО е ТВОРЧЕСКОТО, ОТКРИВАТЕЛСКОТО. Как СТАДОТО ще има отношение към НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ. Как СТАДОТО ще „ИЗБИРА“ нещо, което не разбира???

Или отдолу СТАДОТО ще си „избере“ чобанин, чобанинът ще е ЗАДЪЛЖЕН от стадото после да избира свои началници или ...??? Що управителният съвет трябва да се избира (гласува) ПЕРИОДИЧНО???? Въпроси, които не си поставяш!

Маркс и Енгелс са писали и политически произведения как би било добре да бъде, но те това не са го направили като НАУКА, а като предположение (журналистика), произлезли от ИКОНОМИЧЕСКАТА им система. И всичко това, дето го мислиш, е извън производството. Но към него аз причислявам не само конкретното производство на конкретни стоки, а ЦЯЛАТА ВЕРИГА от НАУЧНОТО ОТКРИТИЕ, през изобретенията, на база откритието, после рационализацията, на база изобретението и т.н. до машините, които са ПРОИЗВОДИТЕЛНАТА СИЛА. Това е естествен цялостен процес, който няма нищо общо с политиката, с „ИЗБРОИ“ с бюлетини или с вдигане на ръка и прочие емоции.

Като идеш на пазара ПРОВЕЖДАШ ЛИ „ИЗБОРИ“ с вдигане на ръце или бюлетини, за да избереш продавача на зеленчуци???

Трябва да разбереш, че АЗ ОТИВАМ МНОГО ПО-ДАЛЕЧ от Маркс и Енгелс в разгадаването на обществените отношения и че БЕЗ МОИТЕ НАУЧНИ ОТКРИТИЯ, МАРКСИЗМЪТ ВЕЧЕ Е НЕПРИЛОЖИМ!!! И ако беше приложим, все някой по света щеше да успее. Но никой не е успял да направи НОРМАЛНО (ПРИРОДОСЪОБРАЗНО) общество, защото Маркс и Енгелс не са развили проблема ИНТЕЛЕКТУАЛНА ЙЕРАРХИЯ (нивà на ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ) в наука. Маркс се досеща за него сериозно (да не цитирам страниците в „Капиталът“, че ме мързи да търся), като говори за НИВА НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПРЕХОД, посочвайки НИВÀТА на ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ, където Маркс няма изследвания. Това го правя АЗ. Т.е.

без моите открития, марксизмът (ВЕЧЕ) е НЕПРИЛОЖИМ!

Лошото е, че подобно на теб, почват ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПИРНИ „кой е по-по-най“ и никой не дава практическо решение. САМО АЗ ГО ДАВАМ.

С ОБИЧ,
Опонентът