ИКОНОМИЧЕСКИ ПУБЛИКАЦИИ НА0

ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

Икономическото учение на Маркс

     СЪДЪРЖАНИЕ:
     1. Стойност.
     2. Принадена стойност.
     3. Социализъм.
     4. Тактика на класовата борба на пролетариата.
     5. Диктатура на пролетариата.
     6. Най-характерни цитати из творчеството на Ленин (пряка демокрация, буржоазна и пролетарска демокрация, демократически централизъм, диктатура на пролетариата, власт на народа, Съветска власт...).
     7. Други рецензии на Ленин за творчеството на Маркс.

ИСТИНСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЯ,
ИЗОПАЧЕНИ ОТ ПРОПАГАНДАТА:
1. Демократически централизъм.
2. Диктатура на пролетариата.
3. Социализъм или каква бе целта.
4. Класи, партии, секти...
5. Собствеността в религиите и науката.
6. Парламентаризъм.
7. Революция.
8. Конкуренция или социалистическо съревнование.

ГЛАВНАТА ЦЕЛ на Великата октомврийска социалистическа революция беше:
1. Да ликвидира ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ (кражбата на излишъка от страна на собствениците и държавата, която охранява тази кражба. Виж ПОВЕЧЕ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ). Това се постигаше с РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СПОРЕД ТРУДА, което изисква МЕРЕНЕ на труда по РАБОТНО ВРЕМЕ, ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА, ИНТЕНЗИВНОСТ, БРОЙ производствени единици. Обратно на ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА (капитализма), където трудът не се мери и така се заробва, като се маскира СТОЙНОСТТА от труда, което позволява кражбата на излишъка.
2. Да установи ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ - народът да управлява ПРЯКО производството, стойността, и ПРЯКО да разпределя според труда.
3. Да установи ЙЕРАРХИЯ СПОРЕД СПОСОБНОСТИТЕ, като те се определят там, където човек се ТРУДИ и РАБОТИ (войнишки и работнически депутати, а не както е сега депутати, оценени не според трудовите им способности, в работната  им среда, а колко пари и протекции имат).
4. Постепенно унищожаване на ДЪРЖАВАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ПОТИСКАНЕ на антагонистичната класа. Ликвидиране на паразитите, печелещи без труд и установяване на общество без паразити, без класи, без партии, без конкуренти (а сътруднициколеги и партньори) и когато няма кого да потискаш, държавата отмира постепенно като излишна и се установява общност на СВОБОДНО ОБЕДИНИЛИ СЕ ХОРА, под чийто планомерен КОНТРОЛ се намират производството и разпределението.
5. ......

От всички тия неща само точка 1 успя да просъществува до към 1970 година и то само по раздела РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СПОРЕД ТРУДА, което е и Закон в Хртата за правата на човека, поради което България стана Второто световно икономическо чудо след Япония тогава (до 1970 г.). След тая година и тоя принцип бе унищожен съзнателно от номенклатурата. Т.е. Великата революция не успя да постигне целите си по една или друга причина. Не осъществи точка 3 защото нямаше математизирана наука за това, която се появи едва през 80-те години на 20-ти век.

А точка 1 дори се осъществи наполовина – не бе премахната ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ, т.е. кражбата на труд, защото номенклатурата, след като срина разпределението според труда и не даде самоуправление на производителите, а им стана робовладелец – прибираше ислишъка от труда им във форма на ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛ. Т.е. номенклатурата вместо социализъм до 1989 построи РАЗВИТ ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ.

****************************

(Анализ на "Капиталът" на Маркс, юли-ноември 1914 г., Пълна колекция от съчиненията на Ленин, издание 5, 1973 г., том 26 стр. 60-77):1
"Крайната цел на моето съчинение, - казва Маркс ("Капиталът", Предговор) - е откриването на икономическия закон за движението на съвременното общество", т.е. на капиталистическото, буржоазното общество... В капиталистическото общество господстват стоките и затова анализът започва от тях.

(горе)
Стойност

Стоката е, първо, вещ, която задоволява някаква човешка потребност; второ, тя е вещ, която се разменя за друга вещ. Полезността на една вещ я прави потребителна стойност. Разменната стойност (или просто стойността) е преди всичко ОТНОШЕНИЕТО, ПРОПОРЦИЯТА, при размяната на известен брой потребителни стойности от един вид с известен брой потребителни стойности от друг вид. Всекидневният опит ни показва, че милиони и милиарди такива размени приравняват постоянно всички и всякакви, най-различни и несравними помежду им потребителни стойности една към друга.

А кое е общото между тях? Те са продукти на ТРУДА. Като разменят продуктите, хората приравняват най-различни видове труд. Потокът на стоките е система от обществени отношения, при която отделните производители приравняват стоките си спрямо общ еквивалент - ЕНЕРГИЯТА, необходима при труда. Следователно общото между хората е абстрактният човешки труд, трудът изобщо. Цялата работна сила на дадено общество, представена в сумата от стойностите на всички стоки, е една и съща човешка работна сила: милиардите факти на размяната доказват това. И следователно всяка отделна стока се представлява само от известна частица обществено необходимо РАБОТНО ВРЕМЕ.

Величината на стойността се определя  от количеството обществено необходим труд или от работното време, обществено необходимо за произвеждането на дадена стока, на дадена потребителна стойност. "Приравнявайки при размяната различните свои продукти един към друг, хората приравняват своите различни видове труд един към друг. Те не съзнават това, но го вършат." (Маркс) СТОЙНОСТТА е ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ДВЕ ЛИЦА..., отношение, прикрито с вещна обвивка. ... "Като стойност стоките са само определени количества кристализирано РАБОТНО ВРЕМЕ." (Маркс)

След подробен анализ на двойствения характер на въплътения в стоките труд Маркс преминава към анализа на формата на стойността и на парите. Тук главната задача на Маркс е да изучи произхода на паричната форма на стойността, да изучи историческия процес на РАЗВИТИЕТО на размяната, започвайки от отделните случайни актове на размяна (простата, отделната или случайната форма на стойността: дадено количество от една стока се разменя с дадено количество  от друга стока) и стигайки до всеобщата форма на стойността, когато различни стоки се разменят с една и съща стока, и до паричната форма на стойността, когато тая определена стока (всеобщ еквивалент) е златото. Представлявайки висш продукт на развитието на размяната и на стоковото производство, парите забулват, прикриват обществения характер на частните дейности, обществената връзка между отделните производители, свързани чрез пазара. Маркс подлага на извънредно подробен анализ различните функции на парите, при което и тук ... гигантски фактически материал по история на развитието на размяната и стоковото производство.

"Парите предполагат известна висота на стоковата размяна. Различните форми на парите - 2обикновен стоков еквивалент или средство за обръщение, или платежно средство, съкровище и световни пари - са указание според различните размери на приложение на една или друга функция, според сравнителното преобладаване на една от тях, за твърде различни степени на обществения процес на производството." ("Капитал", 1, Маркс).

(горе)
Принадена стойност

На известно стъпало от развитието на стоковото производство парите се превръщат в капитал. Формулата на стокообращението бе: С (стока) - П (пари) - С (стока), т.е. продаване на една стока за купуване на друга. Общата формула на капитала, напротив, е: П - С - П, т.е. купуване с цел продажба (печалба). Това нарастване на първоначалната стойност на пуснатите в обращение пари Маркс нарича принадена стойност. Фактът, че парите "растат" в капиталистическия оборот, е общоизвестен. Именно тоя "растеж" превръща парите в капитал като особено, исторически определено, обществено производствено отношение.

Принадената стойност не може да се породи от стокообращението, тъй като то познава само размяна на еквиваленти, не може да се породи от добавка към цената, тъй като взаимните загуби и печалби на купувачи и продавачи биха се уравновесили, а става дума именно за едно масово, средно, обществено явление, а не за индивидуално. За да получи принадена стойност, "Притежателят на пари трябва да намери на пазара такава стока, самата потребителна стойност на която да притежава оригиналното свойство да бъде източник на стойност." (Маркс), такава стока, процесът на потреблението, на която би бил същевременно и процес на създаване на стойността. И такава стока съществува. Това е работната сила на човека. Нейното потребление е ТРУДЪТ, а ТРУДЪТ СЪЗДАВА СТОЙНОСТТА.

Притежателят на пари купува работната сила по нейната стойност, определяна подобно стойността на всяка друга стока от обществено необходимото работно време, нужно за нейното произвеждане (т.е. от стойността за издръжката на работника и на неговото семейство). Като купи работната сила, притежателят на парите има право да я употребява, т.е. да я накара да работи цял ден, да речем 12 часа. При това работникът за 6 часа ("необходимото" работно време) създава незаплатен от капиталиста "принаден" продукт или принадена стойност.

Следователно от гледище на производствения процес е необходимо в капитала да се различават две части: постоянен капитал, изразходван за средства за производство (машини, оръдия на труда, суровини и т.н.) - неговата стойност (наведнъж или на части) се пренася без изменение върху готовия продукт, - и променлив капитал, който се изразходва за работната сила. Стойността на този капитал не остава неизменна, а расте в процеса на труда, като създава принадена стойност. Поради това, за да се изрази степента на експлоатирането на работната сила от капитала, трябва да се сравнява принадената стойност не с целия капитал, а само с променливия капитал. Нормата на принадената стойност, както Маркс нарича това отношение, в нашия пример ще бъде 6/6, т.е. 100%.

Историческата предпоставка за възникването на капитала е, първо, натрупването на известна парична сума в ръцете на отделни лица при сравнително високо равнище на развитието на стоковото производство изобщо и, второ, наличността на "свободен" (в двояк смисъл) работник: свободен ... в продаването на работната си сила и свободен от земя и др. средства за производство; работник без стопанство, "пролетарий", който няма от какво друго да съществува освен от продаване на работната си сила.

Нарастването на принадената стойност става по два основни начина: чрез удължаването на работния ден ("абсолютна принадена стойност") и чрез намаляване на необходимия работен ден ("относителна принадена стойност"). Като анализира първия начин, Маркс разкрива грандиозната картина на борбата на работническата класа за намаляване на работния ден и намесата на държавната власт за удължаване на работния ден (ХIV-XVII в.) и за неговото намаляване (фабричното законодателство в XIX в.). След появяването на "Капиталът" историята на работническото движение във всички цивилизовани страни на света даде хиляди нови факти, илюстриращи тази картина.

Като анализира производството на относителната принадена стойност, Маркс изследва трите основни исторически стадия на повишаване производителността на труда при капитализма:

     1) простата кооперация;
     2) разделението на труда и манифактурата;
     3) машините и едрата индустрия.

Колко дълбоко е разкрил Маркс основните, типичните черти на развитието на капитализма, се вижда и от това, че изследванията на руското, т.нар. "кустарно" производство дават най-богат материал за илюстриране на първите два стадия. А революционизиращото действие на едрата машинна индустрия, описано от Маркс в 1867, пролича в изтеклото половин столетие в цяла редица "нови" страни (Русия, Япония и др.).

Извънредно важен и нов е марксовият анализ на натрупването на капитала, т.е. превръщането на част от принадената стойност в капитал, нейното употребяване не за личните нужди или прищевки на капиталиста, а за ново производство. Маркс посочи грешката на цялата по-ранна класическа политическа икономия (от Адам Смит насам), която смяташе, че цялата принадена стойност, която се превръща в капитал, отива за променлив капитал. А тя се разпада на средства за производство плюс променлив капитал. Грамадно значение в процеса на развитието на капитализма и на превръщането му в социализъм има по-бързото нарастване на частта на постоянния капитал (в общата сума на капитала) в сравнение с частта на променливия капитал.

Нарастването и самонарастването на капитала като ускорява изместването на работниците от машината, като създава на единия полюс богатство, а на другия мизерия, поражда и т.нар. "резервна работническа армия", "относителен излишък", капиталистическо свръхнаселение", което дава извънредно разнообразни форми и възможности на капитала да разшири производството си. Тази възможност във връзка с кредита и с натрупването на капитала в средства за производство, които в капиталистическите страни настъпва периодически, отначало средно на всеки 10 години, след това в по-продължителни и неопределени периоди. От натрупването на капитала върху базата на капитализма трябва да различаваме ПЪРВОНАЧАЛНОТО натрупване: насилственото отделяне на работещия от средствата за производство, прогонването на селяните от земята, заграбването на общинските земи, системата на колониите и на държавните дългове, покровителствените мита и т.н. "Първоначалното натрупване" създава на единия полюс "свободния" пролетарий, а на другия - притежателя на пари, капиталиста.

"Историческата тенденция на капиталистическото натрупване" Маркс определя със следните знаменити думи: «Експроприацията на непосредствените производители се извършва с най-безпощаден вандализъм и под натиска на най-подли, най-мръсни, най-дребнави и най-диви страсти. Частната собственост, придобита с труда на собственика (на селянина, занаятчията, учения), основана, така да се каже, върху срастването на отделния, на независимия трудов индивид с неговите собствени оръдия и средства на труда, се измества от капиталистическата частна собственост, която лежи върху експлоатацията на чужда, но формално свободна работна сила... Сега на експроприация подлежи не вече работещият, който има самостоятелно стопанство, а капиталистът, който експлоатира много работници. Тази експроприация става по силата на иманентните закони на самото капиталистическо производство, по пътя на централизацията на капиталите.

Един капиталист съсипва много капиталисти. Заедно с тази централизация (експроприация) на много капиталисти от малцина във все по и по-широки размери се развива кооперативната форма за упражняване на труда, развива се съзнателното приложение на науката, планомерната експлоатация на земята, превръщането на средствата на труда в колективни, икономизирането на всички средства за производство чрез тяхното употребяване като средства за производство на комбиниран обществен труд, въвличането на всички народи в мрежата на световния пазар (...интернационализация на капитализма).

Наред с постоянното намаляване броя на капиталистическите магнати, които узурпират и монополизират всички облаги, расте мизерията, потисничеството, робството, израждането, експлоатацията; но заедно с това расте и възмущението на работническата класа, която се обучава, обединява и организира от самия механизъм на капиталистическото производство. Монополът на капитала се превръща в окови за начина на производство и обобществяването на труда достига такава точка, когато те стават несъвместими. Удря часът на капиталистическата частна собственост. Експроприаторите ги експроприират.» (Маркс - "Капиталът", І).

Извънредно важен и нов е анализът на възпроизводството на обществения капитал като цяло (в "Капиталът", ІІ). Маркс разглежда не индивидуалното, а масовото явление, целокупната икономика. Поправяйки грешката на класиците, Маркс разделя цялото обществено производство на два големи дяла: I) производство на средства за производство и II) производство на предмети за потребление; и разглежда подробно с помощта на цифрови примери обръщението на целия обществен капитал както при производство в предишни размери, така и при натрупване. В III том на "Капиталът" е решен въпросът за образуването на средната норма на печалбата според закона за стойността. Грамадната крачка на Маркс напред в икономическата наука е в това, че анализът става от гледище на отделните случаи или на външната повърхност на конкуренцията, с което се ограничават вулгарната политическа икономия или "теорията на пределната полезност". Най-напред Маркс анализира произхода на принадената стойност и след това преминава към нейното разпадане на печалба, лихва и поземлена рента.

Печалбата е отношението на принадената стойност към целия вложен в предприятието капитал. Капиталът "с висок органически строеж" (преобладаване на постоянния капитал над променливия в по-висок размер от средния обществен) дава норма на печалба по-ниска от средната. Капиталът "с нисък органически строеж" - по-висока от средната. Конкуренцията между капиталите, свободното им преминаване от един отрасъл в друг и в двата случая свежда нормата на печалбата до средната. Сумата от стойностите на всички стоки в дадено общество съвпада със сумата на цените на стоките, но в отделните предприятия и в отделните отрасли под влияние на конкуренцията стоките се продават не по тяхната стойност, а по цени на производството (производствени цени), които се равняват на вложения капитал плюс средната печалба.

Така общоизвестният и безспорен факт за отклонението на цените от стойностите и равенството на печалбата - е напълно обяснен от Маркс въз основа на Закона на стойността, тъй като сумата от стойностите на всички стоки съвпада със сумата от цените. Но свеждането на стойността (обществената) към (индивидуалните) става не по прост, непосредствен, а по твърде сложен път: напълно естествено е, че в едно общество от разединени стокопроизводители, свързани само чрез пазара, закономерността не може да се прояви по друг начин освен като средна, обществена, масова закономерност при взаимното погасяване на индивидуалните отклонения...

Увеличена производителност на труда означава по-бърз растеж на постоянния капитал в сравнение с променливия. А тъй като принадената стойност е функция само на променливия капитал, ясно е, че нормата на печалбата (отношението на принадената стойност към целия капитал, а не само към неговата променлива част) има тенденция към спад. Маркс анализира подробно тази тенденция и редица обстоятелства, които я прикриват или й противодействат. ...Ние ще преминем към по-главното: към теорията на поземлената рента. Производствената цена на земеделските продукти, поради ограничеността на земната площ, която в капиталистическите страни е заета изцяло от отделни стопани, се определя от производствените разходи не при средна, а при най-лоша почва; не при средни, а при най-лоши условия за доставяне на продуктите на пазара. Разликата между тази цена и производствената цена при най-добри почви (условия) дава различителната или диференциалната рента.

Като я анализира подробно, като показва нейния произход при разлика в плодородността на отделните участъци земя, при разлика в размера на вложенията на капитал в земята, Маркс разкрива напълно (виж "Теории на принадената стойност" и критиката на Ротбертус) грешката на Рикардо, че диференциалната рента се получава само при последователното преминаване от по-добри земи към по-лоши. Напротив, има и обратни преходи, има превръщане на един разред земя в друг (по силата на прогреса на земеделската техника, на растежа на градовете и пр.) и прословутият "Закон за намаляващото плодородие на почвата" е дълбока грешка, стоварване върху природата на недостатъците, ограничеността и противоречията на капитализма. След това равенството на печалбата във всички отрасли на индустрията и на народното стопанство изобщо предполага пълна свобода на конкуренцията, свобода на преливането на капитала от един отрасъл в друг.

А частната собственост върху земята създава монопол, който е спънка за това преливане. По силата на тоя монопол продуктите на селското стопанство, което се отличава с по-нисък ръст на капитала и следователно с индивидуално по-висока норма на печалбата, не влизат в напълно свободния процес на изравняване нормата на печалбата: собственикът на земята, като монополист, добива възможност да задържи цената над средната; а тая монополна цена поражда абсолютната рента. Диференциалната рента не може да бъде премахната при съществуването на капитализма, а абсолютната може - напр. при национализация на земята, при преминаването й в собственост на държавата. Такова преминаване би означавало подриване монопола на частните собственици, би означавало по-последователно, по-пълно протичане на свободната конкуренция в земеделието.

И затова радикалните буржоа, отбелязва Маркс, неведнъж в историята са излизали с такова прогресивно буржоазно искане за национализация на земята, което обаче плаши мнозинството от буржоазията, понеже то "засяга" ...монопола върху средствата за производство изобщо. ... Маркс анализира и превръщането на отработъчната рента (когато селянинът със своя труд на чорбаджийска земя създава принаден продукт) в рента, изразена в продукти или в натура (селянинът произвежда принадения продукт на своя земя, като го дава на чорбаджията по силата на "извън икономическа принуда"), след това в парична рента (същата рента в натура, превърната в пари, оброкът в стара Русия, поради развитието на стоковото производство) и най-после в капиталистическа рента, когато на мястото на селянина идва предприемачът, който обработва земята с наемен труд. За анализа на "генезиса на капиталистическата поземлена рента" трябва да отбележим редица дълбоки (и особено важни за изостаналите страни като Русия) мисли на Маркс за еволюцията на капитализма в земеделието.

"Превръщането на натуралната рента в парична не само неизбежно се придружава, но дори се предшества от образуването на класата на безимотните надничари, които се наемат за пари. В периода на възникването на тая класа, когато тя се появява още само спорадично, у богатите, задължени с оброк селяни, естествено се развива обичаят да експлоатират за своя сметка селски наемни работници - точно така, както във феодално време заможните крепостни селяни сами от своя страна са държали крепостни.  По такъв начин у тия селяни постепенно се развива възможността да натрупват имущество и да се превръщат в бъдещи капиталисти. Между старите притежатели на земя, които водят самостоятелно стопанство, възниква един разсадник на капиталистически арендатори, чието развитие е обусловено от общото развитие на капиталистическото производство извън селското стопанство." ("Капиталът", ІІІ, 332).

..."Експроприацията и прогонването на част от селското население не само "освобождава" за индустриалния капитал работници, техните средства за живот, техните оръдия на труд, но и създава вътрешен пазар." ("Капиталът", І, 778).

Обедняването и разоряването на селското население на свой ред играе роля в създаването на резервна работническа армия за капитала. Във всяка капиталистическа страна "една част от селското население се намира поради това постоянно в преходно състояние към превръщане в градско или манифактурно (т.е. неземеделско) население. Тоя извор на относителен излишък от население тече постоянно...

Селският работник бива смъкнат до най-ниското равнище на работна заплата и той винаги стои с единия крак в блатото на пеупаризма." ("Капиталът", І, 668).

Частната собственост на селянина върху земята, която той обработва, е основа на дребното производство и условие на неговото процъфтяване, за придобиването от него на класическа форма. Но това дребно производство е съвместимо само с примитивизма.  При капитализма "експлоатацията на селяните само по форма се различава от експлоатацията на индустриалния пролетариат. Експлоататорът е един и същ - капиталът. Отделните капиталисти експлоатират отделните селяни чрез ипотеки и лихварство; класата на капиталистите експлоатира класата на селяните чрез държавните данъци." ("Класовата борба във Франция")

"Парцелът (малкото парче земя) на селянина е само предлог, който позволява на капиталиста да извлича от земята печалба, лихва и рента, като предоставя на самия земевладелец да си изкарва както може своя доход." ("18 брюмер")

Обикновено селянинът дава на капиталистическото общество, т.е. на класата на капиталистите, даже част от своята работна заплата, като слиза "до нивото на ирландския арендатор - под вида на частен собственик." ("Класовата борба във Франция") 

В какво се състои "една от причините за това, че в страните с преобладаващо дребно селско земевладение цената на житото е по-ниска, отколкото в страните с капиталистически начин на производство."? ("Кап.", ІІІ, стр.340)

В това, че селянинът дава на капиталистите даром част от принадения продукт. "Следователно такава ниска цена е следствие от бедността на производителите, а не от производителността на труда им." (пак там)

Дребната поземлена собственост, нормалната форма на дребното производство деградира, унищожава се, загива при капитализма. "Дребната землена собственост по своята същност изключва: развитието на обществените производителни сили на труда, обществените форми на труда, обществената концентрация на капиталите, скотовъдството в крупни размери, ускореното прилагане на науката. Лихварството и данъчната система неизбежно водят навсякъде към нейното обединяване. Употребяването на капитала за купуване на земя отнема тоя капитал от употребата му за култивиране на земята. Безкрайно раздробяване на средствата за производство и разединяване на производителите."

(Кооперациите играят извънредно прогресивна роля, но само отслабват тая тенденция, без да я премахват. Кооперациите дават много на заможните селяни, но почти нищо на масата бедняци - сдруженията също стават експлоататори на наемен труд.) "Гигантско разхищение на човешка сила. Все по-голямо влошаване на условията за производство и поскъпването на средствата за производство е закон на дребната собственост."

Капитализмът и в земеделието, както и в индустрията, преобразува процеса на производството само с цената на "мартирологията на производителите". "Разпръснатостта на селските работници на големи пространства сломява тяхната съпротивителна сила, докато концентрацията на градските работници я увеличава. В съвременното капиталистическо земеделие, както и в съвременната индустрия, увеличаването на производителните сили на труда и голямата негова подвижност се изкупват с цената на разрушаването и изтощаването на самата работна сила. 3Всеки прогрес на капиталистическото земеделие е не само прогрес в изкуството да се ограбва работникът, но и в изкуството да се ограбва почвата... Следователно капиталистическото производство развива техниката и комбинирането на обществения процес на производството само по такъв начин, че то в същото време подравя източниците на всяко богатство: земята и работника." ("Капиталът" І, краят на глава 13)

(горе)
Социализъм

Неизбежността на превръщането на капитализма в социализъм Маркс извежда изцяло и изключително от икономическия закон. Обобществяването на труда, което в хиляди форми върви все по-бързо напред и което през полустолетието след Маркс се проявява особено нагледно в нарастването на едрото производство, картелите, синдикатите и тръстовете на капиталистите, както и в гигантското нарастване на размерите и мощта на финансовия капитал - ето главната материална основа за неизбежното настъпване на социализма. Интелектуален и морален двигател, физически изпълнител на това превръщане е възпитаният от самия капитализъм пролетариат. Неговата борба с буржоазията, която се проявява в различни и все по-богати по съдържание форми, става неизбежна политическа борба за "диктатура" на пролетариата.

Обобществяването на производството не може да не доведе до преминаване на средствата за производство в собственост на обществото (произведени с неговите съвкупни сили), до "експроприация на експроприаторите". Грамадно повишаване на производителността на труда, намаляване на работния ден, заменяне на останките (развалините) на дребното, примитивното раздробено производство с колективния усъвършенстван труд - ето преките последици от такъв преход. Капитализмът разкъсва окончателно връзката на земеделието с индустрията, но в същото време той готви новите елементи - съединяване чрез прилагане на науката и комбиниране на колективния труд, унищожаване на селската изостаналост, подивялост и откъснатост от света, както и противоестественото струпване на гигантски маси в градовете.

Новите форми на семейството и положението на жената, възпитанието на поколенията, женският и детският труд, разлагането на патриархалното семейство придобиват при капитализма най-ужасни, най-бедствени и отвратителни форми. Но въпреки това "едрата индустрия, като определя за жените, младежите и децата решаваща роля в обществено-организационния процес на производството извън сферата на домашната огнище, създава икономическата основа за по-висша форма на семейството и на отношенията между половете. ...съставянето на комбиниран работен персонал от двата пола и различна възраст, което в своята стихийна, груба капиталистическа форма, когато работникът съществува за процеса на производство, а не процесът на производство за работника, е чумав източник на гибел и робство - при социализма, напротив, ще се превърне в хуманно развитие." ("Капиталът" І, край на гл.13).

Фабричната система ни показва "зародишите на възпитанието на бъдещата епоха, когато за всички деца над определена възраст производителният труд ще бъде съединен с обучението и гимнастиката не само като едно от средствата за увеличаване на производителността, но и като средство за всестранно развити хора". (пак там)

Върху същата историческа почва (...) Марксовият социализъм определя националността и държавата. Нациите са неизбежен продукт и форма на буржоазната епоха. Работническата класа не може да се развие, да укрепне, без пределите на нацията, без да бъде национална (не в смисъла на буржоазията). Капитализмът все повече руши националните прегради, унищожава националната собственост и на мястото на националните антагонизми поставя класовите. Затова напълно вярно е, че в развитите капиталистически страни "работниците нямат отечество" и че "съединяването на усилията" на работниците ... "е едно от първите условия за освобождаването на пролетариата". ("Манифест...").

Държавата, това организирано насилие, е възникнала неизбежно, когато обществото се е разделило на непримирими класи, когато то не е можело да съществува без "власт", стояща сякаш над него. Възникнала в класовите противоречия, държавата става "държава на най-силната, икономически господстваща класа, и така тя придобива нови средства за подчиняване и експлоатиране на потиснатата класа. Така античната държава е била държава на робовладелците за подчинение на робите, феодалната за подчинение на крепостните, а съвременната - оръдие за експлоатиране на наемните работници" (Енгелс, "Произход на семейството, частната собственост и държавата").

Дори и най-свободната и най-прогресивната форма на буржоазна държава, демократическата република, ни най-малко не премахва тоя факт, а само изменя неговата форма (връзката на правителството с борсата, корупцията (пряка или косвена) на чиновниците, печата и т.н.). Социализмът, като води до унищожаване на класите, води и до унищожаване на държавата. "Първият акт, с който държавата се проявява действително като представител на цялото общество - експроприацията на средствата за производство в полза на цялото общество, - ще бъде същевременно и неин последен акт като държава. Намесата на държавната власт в обществените отношения ще става излишна и ще се прекрати сама по себе си. Управлението на хората ще се замени с управлението на вещите и с регулирането (осъзнаването) на производствения процес. Държавата не ще бъде отменена, тя ще отмре." (Енгелс, "Анти Дюринг").

"Обществото, което ще организира производството въз основа на свободни и равноправни асоциации на производителите, ще постави държавната машина там, където ще и бъде мястото: в музея за старини наред с вретеното и бронзовата брадва." (Енгелс, "Произход на семейството, частната собственост и държавата").

Отношението на Марксовия социализъм към дребното селячество: "Когато завладеем държавната власт, не ще и помислим за насилствено експроприиране на дребните селяни (все едно със или без заплащане), както ще бъдем принудени да постъпим с едрите земевладелци. 4Нашата задача с тях ще е да превърнем техните частни производство и собственост в кооперативни, но не с насилие, а с пример и обществена помощ. И тогава ние ще имаме достатъчно средства, за да докажем на селянина всички предимства на такъв преход, преимущества, които още от сега трябва да му бъдат разяснявани" (Енгелс, "Към аграрния въпрос на Запад").

(горе)
Тактика на класовата борба на пролетариата

Изяснил още в 1844—1845 г. един от основните недостатъци на стария материализъм — това, че той не е умеел да разбере условията и да оцени значението на революционната практическа дейност, Маркс през целия си живот, наред с теоретическите си занимания, отделя неотслабващо внимание на въпросите за тактиката на пролетариата в класовата борба. Грамаден материал в това отношение дават всички съчинения на Маркс и особено издадената в 1913 г. в четири тома негова кореспонденция с Енгелс. Този материал далече още не е събран, не е сумиран, не е изучен и не е разработен. Затова ние трябва да се ограничим тук само с най-общи и кратки бележки, като подчертаваме, че без тази страна на материализма Маркс правилно смята последния за половинчат, едностранчив, безжизнен. Основната задача на тактиката на пролетариата Маркс определя в строго съответствие с всички предпоставки на своя материалистическо-диалектически мироглед. Само обективното из-следване на цялата съвкупност от взаимоотношения на всички класи без изключение в дадено общество, а следователно и изследването на обективната степен на развитието на това общество и на взаимоотношенията между него и другите общества, може да служи за опора на правилната тактика на прогресивната класа. При това всички класи и всички страни се разглеждат не в статичен, а в динамичен вид, т.е. не в неподвижно състояние, а в движение (чиито закони произтичат от икономическите условия на съществуването на всяка класа). Движението на свой ред се разглежда не само от гледна точка на миналото, но и от гледна точка на бъдещето, и при това не вулгарно, както го разбираха „еволюционистите”, които виждаха само бавните изменения, а диалектически: 20 години са равни на един ден във великото историческо развитие — е писал Маркс на Енгелс, — „макар че след това могат да настъпят такива дни, в които се съсредоточават по 20 години”. („Кореспонденция” [„Briefwechsel”, т. ІІІ, стр. 138; Ленин дава страниците според руски превод, а ние — по примера на Моск. ред. — според оригинала]).

На всяка степен от развитието, във всеки момент, тактиката на пролетариата трябва да държи сметка за тази обективно неизбежна диалектика на човешката история, като използва, от една страна, епохите на политически застой или на бавно, така наречено „мирно” развитие, за издигане на съзнанието, силата и боеспособността на прогресивната класа, а от друга страна — като води цялата работа по това използване по посока на „крайната цел” на движението на дадената класа и на създаване в нея способност за практическо разрешаване на великите задачи във великите дни, „в които се съсредоточават по 20 години”. Две разсъждения на Маркс са особено важни по дадения въпрос: едното в „Мизерия на философията” по повод на икономическата борба и на икономическите организации на пролетариата, другото в „Комунистическия манифест” по повод на неговите политически задачи. Първото гласи: „Едрата индустрия струпва на едно място маса непознати един на друг хора. Конкуренцията ги разделя според техните интереси. Но защитата на работната заплата — тоя общ интерес спрямо техния господар — ги обединява в една обща идея за съпротива — коалицията. Коалициите, отначало изолирани, се формират в групи и пред лицето на постоянно обединения капитал защитата на сдруженията става за тях по-необходима отколкото защитата на работната заплата… В тази борба — която е същинска гражданска война — се обединяват и се развиват всички елементи, необходими за една бъдеща битка. Достигнала до тази точка, коалицията придобива политически характер.” [„Misere de la philosophie”, Магх-Engels Gesamtausgabe, I отдел, том VI, стр. 226]

Тук пред нас е програмата и тактиката на икономическата борба и на професионалното движение за няколко десетилетия, за цялата дълга епоха на подготвяне силите на пролетариата „за бъдещата битка”. С това трябва да се съпоставят многократните посочвания на Маркс и Енгелс за примера на английското работническо движение — как индустриалното „процъфтяване” предизвиква опити „да се подкупят работниците” („Кореспонденция” [„Briefwechsel”, т. I, стр. 142]), да се отвлекат те от борбата; как това процъфтяване изобщо „деморализира работниците” (II, стр. 257); как се „обуржоазява” английският пролетариат — „така че най-буржоазната от всички нации” (английската) „иска, види се, да докара в края на краищата работата дотам, че наред с буржоазията да има буржоазна аристокрация и буржоазен пролетариат” (II, стр. 340); как „се изпарява” у него „революционната енергия” (III, стр. 135); как ще трябва да се чака повече или по-малко дълго време, докато „английските работници се отърват от своето привидно буржоазно развращаване” (III, стр. 138); как на английското работническо движение липсва „огънят на старите чартисти” (1866; III, стр. 319); как английските работнически водачи се създават по тип, представляващ нещо средно „между радикалния буржоа и работника” (за Холиок, IV, стр. 242); как по силата на монопола на Англия и докато този монопол не изчезне „нищо не може да се направи с британските работници” (IV, стр. 511). Тактиката на икономическата борба във връзка с общия ход (и изход) на работническото движение се разглежда тук от забележително широка, всестранна, диалектическа, истински революционна гледна точка.

„Комунистическият манифест” дава основното положение на марксизма по отношение на тактиката на политическата борба: „Комунистите се борят за достигане на непосредствено предстоящите цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те същевременно отстояват и бъдещето на движението.” В името на това в 1848 г. Маркс поддържа в Полша „Партията на аграрната революция”, „същата тази партия, която в 1846 г. предизвика Краковското въстание.” В Германия в 1848—1849 г. Маркс поддържа крайната революционна демокрация и никога по-късно не се е отрекъл от това, което е казал тогава за тактиката. Той разглежда немската буржоазия като елемент, който „от самото начало е бил склонен да измени на народа” (само съюзът със селячеството би могъл да даде на буржоазията цялостно осъществяване на нейните задачи) „и да влезе в компромис с коронованите представители на старото общество.”

Ето дадения от Маркс заключителен анализ на класовото положение на немската буржоазия в епохата на буржоазно-демократическата революция, анализ, който между другото е образец на материализъм, разглеждащ обществото в движение и при това не само откъм оная страна на движението, която е обърната назад… „без вяра в себе си, без вяра в народа; мърмореща пред върховете, трепереща пред низините; …наплашена от световната буря; …никъде с енергия, навсякъде с плагиат; …без инициатива; …окаян старец, осъден в името на своите старчески интереси да ръководи първите младежки пориви на младия и здрав народ…” („Литерат. наследство” [„Neue rheinische Zeitung” 1848 г.; „Literarischer Nachlass”], т. ІІІ, стр. 213).

Около 20 години по-късно в писмо до Енгелс (т. III, стр. 234) Маркс обявява като причина за неуспеха на революцията в 1848 г. това, че буржоазията е предпочела мир с робство пред перспективата на борбата за свобода. Когато за-вършила епохата на революциите от 1848—1849 г., Маркс въстанал против всякаква игра на революция (Шапep — Вилих и борбата с тях), като изисквал умение да се работи в новата епоха, готвеща привидно-„мирно” нови революции. В какъв дух иска Маркс да се води тази работа се виж-да от следната негова оценка на положението в Германия през времето на най-черна реакция в 1856 г.: „Всичко в Германия ще зависи от възможността да се подкрепи пролетарската революция с някакво второ издание на селската война.” („Briefwechsel”, т. ІІ, стр. 131)

Докато демократическата (буржоазна) революция в Германия не е завършена, цялото внимание в тактиката на социалистическия пролетариат Маркс насочва към развитието на демократическата енергия на селячеството. Той смята, че поведението на Ласал „обективно… е измяна на работническото движение в полза на Прусия” (т. ІІІ, стр. 219) между другото именно и по-ради това, че Ласал се отнася примирително към земевладелците и към пруския национализъм. „Подло е — пише Енгелс в 1865 г., разменяйки мисли с Маркс по повод на предстоящата им обща декларация в печата — в една предимно земеделска страна да нападаш от името на индустриалните работници само буржоазията, а да не споменаваш нито дума за патриархалната, сопаджийска експлоатация на селските работници от едрата феодална аристокрация.” (т. ІІІ, стр. 225)

В периода 1864—1870 г., когато епохата на завършване на буржоазно-демократическата революция в Германия, епоха на борба на експлоататорските класи в Прусия и в Австрия за завършване по един или друг начин тая революция отгоре, отива към своя край — Маркс не само осъжда Ласал, който кокетничи с Бисмарк, но и поправя Либкнехт, изпаднал в „австрофилство” и в защита на партикуларизма; Маркс изисква такава революционна тактика, която се бори еднакво безпощадно и с Бисмарк, и с австрофилите, тактика, която да не се нагажда към „победителя” — към пруския юнкер, а неза-бавно да възобновява революционната борба с него и върху появата, създадена от пруските военни победи („Briefwechsel”, т. ІІІ, стр. 144, 145—146, 157, 188, 213, 219, 224, 438, 458, 464—465).

В знаменитото послание на Интернационала от 9 септември 1870 г. Маркс предупреждава френския пролетариат против едно несвоевременно въстание, но когато то все пак избухва (1871 г.), Маркс с възторг приветства революционната инициатива на масите, „щурмуващи небето” (писмо на Маркс до Кугелман). Поражението на революционната акция в тази ситуация, както и в много други, е от гледището на диалектическия материализъм на Маркс по-малко зло в общия ход и изход на пролетарската борба отколкото изоставянето на заетата позиция, предаването без бой: такова предаване би деморализирало пролетариата, би подсякло неговата способност за борба. Напълно оценявайки използването на легалните средства за борба в епохата на политическия застой и господство на буржоазната легалност, Маркс в 1877—1878 г., след като бил издаден изключителният закон против социалистите, рязко осъжда „революционната фраза” на Мост, 5но не по-малко, ако не и още по-рязко, се нахвърля против опортюнизма, който тогава временно завладял официалната социалдемократическа партия, когато тя не проявила изведнъж непоколебимост, твърдост, революционност, готовност да премине към нелегална борба в отговор на изключителния закон („Briefwechsel”, т. IV, стр. 462, 470, 487, 495, 497. Ср. също и писмата до Зорге).
Юли — ноември 1914 г. Соч., т. XVIII, стр. 5—31

(горе)
Диктатура на пролетариата

Следващият по-долу пасаж е из „Държава и революция” от Ленин; авторът го е добавил към второто издание на това свое съчинение (във ІІ глава, под заглавие „Постановката на въпроса, дадена от Маркс в 1852 г.” - Моск. ред.

В 1907 г. Меринг публикува в списанието „Neue Zeit” (XXV, 2, 164) извадки от едно писмо на Маркс до Вайдемайер от 5 март 1852 г. Това писмо съдържа между другото следното забележително разсъждение: „Колкото се отнася до мен, не е моя нито заслугата за откриването на съществуването на класите в съвременното общество, нито пък заслугата за откриването на борбата между тях. Буржоазни историци много преди мен са изложили историческото развитие на тая борба между класите, а буржоазни икономисти — икономическата анатомия на класите. Новото, което аз направих, се състоеше в доказване на следното:

1) че съществуването на класите е свързано само с определени исторически битки, присъщи на развитието на производството (Historische Entwicklungskampfe der Produktion) [Тук трябва да се чете: „че съществуването на класите е свързано само с определени, исторически фази на производството” (Entwicklungsphasen der Produktion). Ленин цитира според досегашното погрешно разчитане на Марксовия ръкопис от Франц Меринг; Моск. ред. дава правилното дешифриране на ръкописа: Entwicklungsphasen (фази на развитието), а не Entwicklungskampfe (борби на развитието). — Ред.],

2) че класовата борба необходимо води към диктатурата на пролетариата,

3) че тая диктатура сама представлява само преход към премахването на всякакви класи и към общество без класи…”

В тия думи Маркс е съумял да изрази с поразителна релефност, първо, главното и коренно различие на своето учение от учението на най-напредничавите и най-дълбоки буржоазни мислители, и второ — същността на своето учение за държавата.

Главното в учението на Маркс е класовата борба. Така говорят и пишат твърде често. Но това е невярно. От тая невярност на всяка крачка се получава опортюнистическо изопачаване на марксизма, подправянето му в дух да стане приемлив за буржоазията. Защото учението за класовата борба е създадено не от Маркс, а от буржоазията преди Маркс, и за буржоазията, изобщо казано, то е приемливо. Който признава само борбата на класите, той още не е марксист, той може да се окаже все още останал в рамките на буржоазното мислене и буржоазната политика. Да се ограничава марксизмът с учението за борбата на класите — това значи да се орязва, да се изопачава марксизмът, да се свежда той до онова, което е приемливо за буржоазията. Марксист е само онзи, който довежда признаването на борбата между класите до признаване на диктатурата на пролетариата. В това се състои най-дълбокото различие на марксиста от обикновения дребен (пък и едър) буржоа. Това е пробният камък, с който трябва да се проверява действителното разбиране и признаване на марксизма.

И не е чудно, че когато историята на Европа доведе работническата класа практически до тоя въпрос, не само всички опортюнисти и реформисти, но и всички „кауцкианци” (хора, които се колебаят между реформизма и марксизма) се оказаха жалки филистери и дребнобуржоазни демократи, отричащи диктатурата на пролетариата. Брошурата на Кауцки „Диктатурата на пролетариата”, излязла през август 1918 г., т.е. много време след първото издание на настоящата книжка, е образец на еснафско извращаване на марксизма и подло отричане от него на дело при лицемерното му признаване на дума (виж моята брошура „Пролетарская революция и ренегат Каутский”, Петроград и Москва, 1918 г.).

Съвременният опортюнизъм в лицето на неговия главен представител, бившия марксист К. Кауцки, попада изцяло под приведената характеристика на буржоазната позиция, дадена от Маркс, защото тоя опортюнизъм ограничава областта на признаването на класовата борба в областта на буржоазните отношения, (вътре в тая област, в нейните рамки, нито един образован либерал няма да се откаже „принципно” да признае класовата борба!) Опортюнизмът не довежда признаването на класовата борба именно до най-главното, до периода на прехода от капитализма към комунизма, до периода на събарянето на буржоазията и нейното пълно унищожаване. В действителност тоя период неминуемо е период на невиждано ожесточена класова борба, на невиждано остри нейни форми, а следователно и държавата през тоя период неизбежно трябва да бъде държава по новому демократическа (за пролетариите и безимотните въобще) и по новому диктаторска (спрямо буржоазията).

По-нататък. Същността на учението на Маркс за държавата е усвоена само от оня, който е разбрал, че диктатурата на една класа е необходима не само за всяко класово общество изобщо, не само за пролетариата, който е съборил буржоазията, но и за целия исторически период, отделящ капитализма от „обществото без класи”, от комунизма. Формите на буржоазните държави са извънредно разнообразни, но тяхната същност е една: 6всички тия държави, така или иначе, в края на краищата са непременно диктатура на буржоазията. Преминаването от капитализма към комунизма, разбира се, не може да не даде грамадно изобилие и разнообразие (на политически форми, но същността ще бъде при това неизбежно една: диктатура на пролетариата.

(горе)
НАЙ-ХАРАКТЕРНИ ЦИТАТИ
ОТ ТВОРЧЕСТВОТО НА ЛЕНИН

ДЪРЖАВАТА И РЕВОЛЮЦИЯТА
Към въпроса за ролята на държавата
(4 встъпителни бележки от авторите на този сайт)

1. Демокрацията също е държава. ..."Отмиране на държавата..."
Какво е ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА: Държавата като инструмент на диктатура против буржоазията за отпор против нейните насилствени опити за реставрация на нейната власт.

2. Видове демокрация - както знаем превода - народна власт или народна сила (на труда), но никъде в света още не е имало осъществена власт или сила на народа, с изключение на началните 5-6 години в СССР. Т.е. всички видове "демокрации" (с изключение на тая в СССР в началото) не отговарят на името си - НАРОДНА, защото не народът има власт или сила да се изяви като творец на историята, а неговите поробители. Т.е. ДУМАТА "демокрация" е един кьорфишек за баламите.

1. Робовладелска демокрация (демокрация или република между робовладелците с цел потискане бунтовете на робите).
2. Феодална демокрация (среща се рядко, понеже при нея има царска (кралска) власт и не е юридически кодифицирана, но тя действа неофициално като мълчаливо съглашателство между феодалите с цел потискане бунтовете на крепостните селяни).
3. Буржоазна (капиталистическа, а сега - мафиотска) "демокрация". Или представителна, делегираща права на "избрани" с МНОГО ПАРИ набедени за "народни" "представители", по-точно марионетки на мафията.
4. Пролетарска, работническа или демокрация на трудовите хора. По-долу в курсив обясняваме КЪДЕ се проявява тази наистина демокрация и то ПРЯКА. Т.е. ако демокрацията не е пряка, то тя е никаква.

3. Революционните войни. Те не са предизвикани от комунистите, а са в отговор на саботажа и войните против работническо-селската (пролетарска) власт. Както и за въвеждане и защита на демокрацията на трудещите се и против буржоазната "демокрация". Ролята на пролетарската демокрация е възпитание на масите, тяхното въвеждане в новия обществен строй и обучението им в умения да ръководят своята родина без буржоазия и други господари.

4. ФОРМАТА на народната власт са СЪЮЗИТЕ на работническите и войнишките депутати и това е ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ, за първи път въведена в света от Великата октомврийска социалистическа революция.

(ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ е ПРЯК контрол на народа върху производството, ПРЯК контрол на народа върху природните богатства, ПРЯК контрол на народа върху производителни сили и тяхната организация, ПРЯКО въоръжаване на целия народ като отговорен за вътрешната и външна сигурност (народът сам и въоръжен пази своите предприятия и границата на своята държава), ПРЯК контрол върху разпределението на благата, ПРЯК оконтрол върху пазарите, банките и парите, ПРЯК избор от самите трудови хора на компетентни специалисти ДИРЕКТНО ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО, където се доказват качества на практика, а не по обещания на ВЪНШНИ на конкретното производство хора. Това е ПРОИЗВОДСТВЕНА (ПРЯКА) ДЕМОКРАЦИЯ, за разлика от ТЕРИТОРИАЛНАТА "демокрация", въведена от Сталин в Новата му конституция от 1934 год. и което бавно, но сигурно унищожи демокрацията в СССР и бе причина и за убийството му от внедрени не по компетентност, а от удобни на контрареволюцията хора... Така Сталин унищожи себе си и ПРЯКАТА демокрация на трудещите се и я замени с ДИКТАТУРА НА БЮРОКРАЦИЯТА, превърната бързо в ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ... - бел. Ред.).

Диктатурата на пролетариата според Ленин:
Какво ли е пък отношението на тази диктатура към демокрацията? Ние видяхме, че "Комунистическият манифест" (на Маркс и Енгелс - ред) просто поставят на дневен ред две понятия: "превръщане на пролетариата в господстваща класа" и "завоюване на демокрацията" (от пролетариата - ред.). Въз основа на всичко казано по-горе може по-точно да се определи как се изменя демокрацията в прехода от капитализъм към комунизъм!

Диктатурата на пролетариата, организация на авангарда на угнетените в капитализма, превърнати в господстваща класа за потискане на угнетителите, не може просто да даде само разширение на демокрацията (а унищожение на буржоазната "демокрация" в полза на пряката демокрация на трудещите се - ред.). Заедно с грамадното разширение на демократизма, за първи път посредством демократизма за бедните, посредством демократизма за народа (а не демократизъм за богатите) става изземване свободите на угнетителите, експлоататорите и капиталистите да потискат труда.

За централизма: На Бернщан просто не може да му влезе в главата, че е възможен доброволен централизъм, дабравално обединение на комуните в нация, доброволно сливане на пролетарските комуни, което е процес на разрушение на буржоазното господство и на буржоазната държавна машина. На Бернщайн, както на всеки филистер (парвеню - ред.), централизмът му се привижда като нещо спуснато отгоре, наложено и съхранено само посредством чиновничеството и могъществото на военщината.

     Маркс нарочно, като че ли предвиждайки възможности за извращение на възгледите му, подчертава, че това е съзнателен предлог за обвинение на Комуната в това, че тя искала да унищожи единството на нацията, като отмени централната власт. Маркс нарочно използва изречението "да се организира единството на нацията", за да може съзнателният, демократическият, пролетарският централизъм да противостои на буржоазния, на военния, на чиновническия "демократизъм".

Но демократическия централизъм Енгелс в никакъв случай не го разбира в този бюрократически смисъл, в който го употребяват буржоазните и дребнобуржоазните идеолози, както и анархистите в числото на последните. Централизмът на Енгелс никак не изключва такова широко местно самоуправление, което при доброволната защита "посредством комуните" и областите на държавата, отстранява безусловно всякакъв бюрократизъм и всякакво "командване" отгоре.

От вулгарно-буржоазна гледна точка понятието "диктатура" и понятието "демокрация" взаимно се изключват. Неразбирайки теорията за борбата на класите, привикнали да виждат политическата арена само като дребнава кавга между разни буржоазни котерии, буржоата разбират под "диктатура" отмяна на всички свободи и гаранции на демокрацията и налагане на всякакъв произвол, на всякаква злоупотреба с власт в интерес на диктаторската личност.

... както демократическият централизъм в никакъв случай не изключва автономията и федерацията, така той никак не изключва, а напротив, предполага пълна свобода на различните региони и даже на различните общини в държавата, гарантирайки изработване на разнообразни форми на живот - държавни, обществени, икономически. Няма нищо по-погрешно от уеднаквяването на демократическия централизъм с бюрократизма и командоренето.

Задушавани от капиталистическия строй преди, ние не може даже да си предствим какви огромни сили се спотайват в масата на трудещите се в сегашното време на революция, в разнообразието на трудовите комуни на голямата ни държава, в интелектуалната мощ на нашите учени.

Всяка демокрация, както и въобще всяка политическа НАДСТРОЙКА (над икономиката - ред.), е неизбежна, докато не приключи унищожението на класите, докато не създадем безкласово (безпартийно- ред.) общество. т.е. в крайна сметка демокрацията служи на производството и вирее вътре в производство, и в крайна сметка определя производствените (а не политическите - ред.) отношения на дадено общество.

Демокрацията според буржоазната идеология е само и единствено политическо понятие, но не и икономическо понятие. Затова буржоазните идеолози не обелват и дума за демокрация в производството, която засяга и формата на собственост върху производителните сили и природните богатства. Затова буржоазията говори само за "политически избори" на народа, но не и на избори на това какво производство ще управлява народът.

Икономика и политика в епохата на диктатурата на пролетариата.
Наследен от буржоазията предрасъдък за безусловна извънкласова "демокрация" - ето я основата на грешката. В действителност и демокрацията се трансформира в съвършено нова фаза при диктатурата на пролетариата и класовата борба и така демокрацията се издига на по-висока степен, подчиняваки се на сякакви нови форми, включително и в производството.

Общите фрази "свобода, "равенство", "братство", "демокрация" са на практика сляпо повторение на безсмислици, нямащи никакво отношение към стоковото производство. Посредством тези общи фрази, да се решат конкретните задачи на диктатурата на пролетариата, означава да минем на страната на всички теоретични позициите на буржоазията. От гледна точка на пролетариата проблемът стои точно така: свобода от угнетение на кои класи? равенство на коя класа спрямо коя класа? демокрация на основата на частната собственост ли или демокрация за отмяна на частната собственост?

Реч пред работническата конференция на Пресненски район (14 декември, 1918)
Ние признаваме правото на участие в управлението на всеки, който иска да прекрати експлоатацията на чужд труд. Ако искаш да бъдеш трудещ се - добре дошъл! Ако искаш да бъдеш експлоататор - такива хора ние не само няма да допуснем или избираме, но и няма да ги хрантутим с чужд труд.

     И ето на тази основа на нашата Конституция вече се вижда, че Съветската власт се опира на тези, които се трудят, на тях тя дава право да устройват живота на държавата, тя се опира на грамадното, на потиснатото в миналото болшинство от населението.

Пролетарската революция и ренегатът Кауцки.
На либерала му дай да говори за "демокрация" въобще. Марксистът никога няма да забрави въпроса: За коя класа? Всеки знае, ... че въстанията и даже големите брожения на робите в древността едновременно са откривали същността на античната държава като диктатура на робовладелци. Унищожила ли е тази диктатура демокрацията сред робовладелците, за тях? На всички е известно, че не.

Ако не издевателстваме над здравия смисъл и над историята, то е ясно, че не трябва да се говори за "чиста демокрация", докато съществуват различни класи, а може да се говори само за "класова демокрация". "...чиста демокрация" е не само невежа фраза, показваща неразбиране както на класовата борба, така и на същността на държавата, но е и три път празна фраза. В комунистическото общество демокрацията ще се преражда и превръща в привичка да отмира, но никога няма да бъде "чиста" демокрация.

"Чиста демокрация" е лъжлива фраза на либерала, оглупяваща работниците. Историята помни буржоазна демокрация, която сменя феодализма, и пролетарска демокрация, която сменя буржоазната. Буржоазната демокрация е по-прогресивна в сравнение със средновековието и пролетариатът е длъжен да ползва своята демокрация в борбата си с буржоазията и именно това предизвиква бълнуванията на либерала.

Буржоазната демокрация е велик исторически прогрес в сравнение със средновековието, но тя винаги ще си остане при капитализма утеснена, орязана, фалшива, лицемерна - рай за богатите, капан и лъжа за експлоатираните, за бедните.

Проектопрограма на РКП (б) (Руска комунистическа партия - болшевики)

...лишаването от избирателни права на част огражданите в никакъв случай не се отнася в Съветската република, както това е било в повечето буржоазно-демократични републики, за определена прослойка от граждани, пожизнено обявени за безправни, а се отнася само към експлоататорите, само към тези, които въпреки основния закон (конституция - ред.) на социалистическата Съветска република, упорстват да защитават своето експлоататорско положение, заедно със запазването на капиталистическите отношения.

По това най-много ни нападаха "ЧИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ" от Западна Европа. Ние им отговаряме, че ...според тях става дума за тяхната буржоазна демокрация, а ние преминахме към нашата пролетарска демокрация. Няма нито една страна в света, която да е направила дори и една десета, от направеното през изтеклите месеци от Съветската република за работниците и бедните селяни в смисъл привличането им към управлението на държавата. Това е абсолютната истина. Никой няма да отрече, че имаме демокрация действителна, а не на книга - за привличането на работниците и селяните ние направихме толкова, колкото за стотици години не са направили най-добрите демократични републики на буржоазията. Това определи значението на Съветите, благодарение на това Съветите станаха лозунг за пролетариата от всички страни.

Из Доклад за партийната програма от 19 март, 1918
Ние не предлагаме нашата Конституция като образец за другите страни. ...защото даже не болшевиките изработиха Съветската конституция, изработиха я преди болшевишката революция меншевиките и есерите против себе си. Те я изработиха така, както я изработи животът... Никой не е гонил буржоазията преди и след Октомврийската революция. Буржоазията сама си тръгна от Съветите.

Ако разсъждаваме по марксистки, ще се наложи да кажем: експлоататорите неизбежно превръщат държавата (а става дума и за демокрацията, т.е. за една от формите на държавата) в оръдие на господството на своята класа - на експлоататорите над експлоатираните. Затова и демократичната държава, докато има експлоататори, господстващи на болшинството експлоатирани, неизбежно ще бъде демокрация само за експлоататорите.

Планове към реферата за Националния въпрос:

Демократическият централизъм като общ вид на
„нормалните“ държави.

Критически бележки към Националния въпрос:
Демократическият централизъм не само не изключва местното самоуправление с автономия на областите, отличаващи се с особени стопански и битови условия, с особен национален състав на населението и т.н., а, напротив, той изисква и самоуправлението, и автономията. У нас постоянно смесват централизма с произвола и бюрокрацията. Историята на Русия, естествено, би трябвало да породи такова смесване, но то все пак си остава безусловно чуждо за марксиста.

Какво е Диктатура на пролетариата? Защо този вид диктатура е необходима? Защо тя е невъзможна без въоръжаването на пролетариата? Защо диктатурата на пролетариата е напълно съвместима с демокрацията, напълно, всестранно, въпреки вулгарните мнения?

Други рецензии на Ленин за творчеството на Маркс

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
когато публикуваме нещо ново,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.